Току-що разговаряхме за това как под влияние на семейството човек често изпитва противоречиви чувства и неудобство. Той иска напълно да се избави, но в съвестта си изпитва чувство на вина и сърце не му дава да го направи. Ако не се избави, а вместо това вложи цялото си сърце в семейството си и стане едно цяло с него, той често се чуди какво да прави, тъй като някои от възгледите му са в противоречие със семейството му. Затова хората смятат, че е особено трудно да се справят със семейството си. Те не могат да постигнат пълно съответствие с него, но и не могат напълно да прекъснат връзката си с него. Нека тогава днес разговаряме за това как човек трябва да се справи с отношенията си със своето семейство. Тази тема включва някои видове бреме, които идват от семейството. Това е третата тема от съдържанието за избавянето от семейството — избавяне от бремето, което идва от семейството на човек. Това е важна тема. Кои неща, свързани с бремето, идващо от семейството, сте способни да разберете? Свързани ли са с отговорностите, задълженията, синовната почит и т.н.? (Да.) Бремето, идващо от семейството, включва отговорностите, задълженията и синовната почит, които човек трябва да изпълнява към семейството си. От една страна, това са отговорности и задължения, които човек трябва да изпълнява, но от друга страна — при определени обстоятелства и определени хора — те се превръщат в смущения в живота на човека и тези смущения са това, което наричаме бреме. Що се отнася до бремето, произтичащо от семейството, можем да го обсъдим от две страни. Едната страна са очакванията на родителите. Всеки родител или възрастен има различни, големи и малки очаквания към своите деца. Хората се надяват, че децата им ще учат усърдно, ще се държат добре, ще постигат успехи в училище, ще бъдат пълни отличници и няма да се отпускат. Те искат децата им да бъдат уважавани от учителите и съучениците си и оценките им редовно да са над 80 точки. Ако детето изкара 60 точки, ще бъде бито, а ако изкара под 60 точки, трябва да се обърне с лице към стената и да помисли за грешките си или ще го накарат да стои неподвижно за наказание. Няма да му позволят да яде, да спи, да гледа телевизия или да играе на компютъра и вече няма да му купят хубавите дрехи и играчки, които са му обещали преди това. Всяка двойка родители има различни очаквания към децата си и възлага големи надежди на тях. Родителите се надяват децата им да успеят в живота, да напреднат бързо в кариерата си, да бъдат чест за своите предци и за семейството си и да ги прославят. Никой родител не иска децата му да станат просяци, земеделци или дори разбойници и бандити. Родителите също така не искат, когато влязат в обществото, децата им да се превърнат във второкласни граждани, да се ровят из боклука, да продават стока по тротоарите, да бъдат амбулантни търговци или другите да ги гледат с пренебрежение. Независимо дали децата могат да осъществят тези очаквания на родителите си, във всеки случай родителите имат всевъзможни очаквания към децата си. Със своите очаквания те проектират върху децата си онова, което смятат за добри и благородни неща или стремежи, възлагат им надежди и се надяват, че децата могат да изпълнят желанията на родителите си. И така, какво създават неволно тези желания на родителите за техните деца? (Натиск.) Те създават натиск и какво още? (Бреме.) Те се превръщат в натиск и се превръщат и в окови. Тъй като родителите имат очаквания към децата си, те ще ги дисциплинират, напътстват и възпитават в съответствие с тези очаквания. Дори ще инвестират в децата си, за да изпълнят очакванията им, или ще платят всякаква цена за тях. Родителите се надяват например, че децата им ще бъдат отличници в училище, ще бъдат първенци в класа, ще изкарват над 90 точки на всеки тест, винаги ще бъдат номер едно или, в най-лошия случай, никога няма да се класират под пето място. След като изразят тези очаквания, в същото време родителите не правят ли и определени жертви, за да помогнат на децата си да постигнат тези цели? (Така е.) За да могат да постигнат тези цели, децата ще стават рано сутрин, за да си преговарят уроците и да запаметяват текстове, и родителите им също ще стават рано, за да ги придружават. В горещи дни ще помагат на децата си, като им веят, приготвят им студени напитки или им купуват да хапнат сладолед. Те ще стават сутрин и първо ще приготвят на децата си соево мляко, мекички и яйца. Особено по време на изпити родителите карат децата си да изядат една мекичка и две яйца с надеждата, че това ще им помогне да изкарат 100 точки. Ако кажеш: „Не мога да изям всичко това, само едно яйце е достатъчно“, те ще кажат: „Глупаво дете, ще изкараш само десет точки, ако изядеш едно яйце. Изяж още едно за мама. Дай най-доброто от себе си. Ако успееш да изядеш това, ще изкараш сто точки“. Детето казва: „Току-що станах, още не мога да ям“. „Не, трябва да ядеш! Бъди добър и слушай майка си. Мама прави това за твое добро, така че давай и го изяж заради майка си“. Детето разсъждава: „Мама е толкова загрижена. Всичко, което прави, е за мое добро, така че ще го изям“. Това, което детето изяжда, е едно яйце, но какво всъщност преглъща? Преглъща натиска. Преглъща нежеланието и неохотата си. Храната е добра и очакванията на майка му са високи, и от гледна точка на човешката природа и съвестта човек трябва да ги приеме, но въз основа на разума трябва да се противопостави на този вид любов и не бива да приема този начин на действие. Но, уви, нищо не можеш да направиш. Ако не ядеш, тя ще се разсърди, а ти ще си навлечеш бой, ругатни, дори проклятия. Някои родители казват: „Виж се, толкова си безполезен, че дори за да изядеш едно яйце, са нужни толкова много усилия. Една мекичка и две яйца, това не са ли сто точки? Нима всичко това не е за твое собствено добро? Въпреки това обаче ти не можеш да го изядеш. Ако не можеш да го изядеш, в бъдеще ще просиш храна. Както искаш!“. Има и деца, които наистина не могат да ядат, но родителите им ги принуждават да ядат и след това децата повръщат всичко. Само по себе си повръщането не е голям проблем, но родителите им се ядосват още повече и децата не само не получават съчувствие или разбиране, но и получават упреци. Освен че получават упреци, у тях се усилва чувството, че са разочаровали родителите си, усилват се и самообвиненията им. Животът на тези деца не е лесен, нали? (Не е лесен.) След като повърнеш, плачеш тайно в банята, като се преструваш, че все още повръщаш. Когато излезеш от банята, бързо избърсваш сълзите си, за да не ги види майка ти. Защо? Ако види, ще ти се скара и дори ще те проклина: „Виж колко си безполезен. За какво плачеш? За нищо не ставаш, дори толкова хубаво ястие не можеш да изядеш. Какво искаш да ядеш? Ако трябваше да останеш без следващото си хранене, тогава щеше да си способен да го изядеш, нали? Ти си роден да страдаш! Ако не учиш усърдно, ако не се справяш добре с изпитите, накрая ще просиш храна!“. Всяка дума, която майка ти изрича, сякаш има за цел да възпитава, но изглежда и като упрек. Какво обаче е това, което чувстваш? Чувстваш очакванията и любовта на родителите си. Затова в тази ситуация, независимо колко грубо говори майка ти, трябва да приемеш и да преглътнеш думите ѝ със сълзи на очи. Дори и да не можеш да ядеш, трябва да изтърпиш яденето, и дори и да ти се гади, пак трябва да ядеш. Лесно ли се понася този живот? (Не.) Защо не? Какво възпитание получаваш от очакванията на родителите си? (Необходимостта да се представям добре на изпитите и да имам успешно бъдеще.) Трябва да покажеш, че си обещаващ, да си достоен за любовта на майка си, за усиления ѝ труд и жертвите ѝ, да оправдаеш очакванията на родителите си и да не ги разочароваш. Толкова много те обичат, дали са всичко за теб и със самия си живот правят всичко за теб. И така, в какво са се превърнали всичките им жертви, възпитанието им и дори любовта им? Те са се превърнали в нещо, за което ти трябва да се отплатиш, и в същото време са се превърнали в твое бреме. Ето как се появява бремето. Независимо дали родителите вършат тези неща инстинктивно, от любов, или защото са наложени от обществото, в крайна сметка, когато използват тези методи, за да те възпитат и да се справят с теб, и дори когато насаждат всякакви идеи у теб, това не носи на душата ти свобода, волност, утеха или радост. Какво ти носят те? Натиск, страх, осъждане и неспокойна съвест. Какво още? (Окови и ограничения.) Окови и ограничения. Нещо повече, при подобни очаквания от страна на твоите родители, няма как да не живееш заради техните надежди. За да отговориш на очакванията им, за да оправдаеш техните очаквания и за да не допуснеш да изгубят надеждата си в теб, всеки ден учиш усърдно и съвестно по всеки предмет и правиш всичко, което поискат от теб. Те не ти позволяват да гледаш телевизия, затова послушно устояваш да не гледаш, макар че наистина ти се иска. Защо успяваш да устоиш? (От страх да не разочаровам родителите си.) Страхуваш се, че ако не слушаш родителите си, академичните ти резултати наистина ще се влошат и няма да можеш да постъпиш в престижен университет. Не си сигурен за собственото си бъдеще. Сякаш без контрола, упреците и потискането от страна на твоите родители не знаеш какво предстои по пътя ти. Не смееш да се освободиш от тяхното възпиране и не смееш да се освободиш от оковите им. Можеш само да ги оставиш да ти определят всякакви правила, да ги оставиш да те манипулират и не смееш да им се противопоставиш. От една страна, нямаш никаква сигурност за бъдещето си, а от друга, заради съвестта и човешката природа не искаш да им се противопоставиш и не искаш да ги нараниш. Като тяхно дете чувстваш, че трябва да ги слушаш, защото всичко, което правят, е за твое собствено добро, за твоето бъдеще и за твоите перспективи. Така че, когато ти определят всякакви правила, ти просто мълчаливо им се подчиняваш. Дори и стотици пъти да не си го искал в сърцето си, все пак няма как да не приемаш заповеди от тях. Те не ти позволяват да гледаш телевизия или да четеш развлекателни книги, така че не гледаш и не четеш. Не ти позволяват да се сприятелиш с един или друг съученик, така че не се сприятеляваш с него. Казват ти в колко часа да ставаш, така че ставаш в този час. Казват ти в колко часа да почиваш, така че почиваш в този час. Казват ти колко време да учиш, така че учиш толкова време. Казват ти колко книги да прочетеш, колко извънкласни умения трябва да усвоиш и стига да ти осигуряват финансови средства да учиш, ти ги оставяш да ти диктуват и да те контролират. Някои родители в частност имат някои специални очаквания към децата си, като се надяват, че децата им могат да ги надминат, а още повече се надяват, че децата им могат да изпълнят желание, което те самите не са били способни да изпълнят. Някои родители например може да са искали самите те да станат танцьори, но поради различни причини, като епохата, в която са израснали, или семейните обстоятелства, в крайна сметка не са били способни да изпълнят това желание. Затова прехвърлят това желание върху теб. Освен че вече изискват от теб да си сред най-добрите в обучението си и да постъпиш в престижен университет, те те записват и на уроци по танци. Извън училище те карат да изучаваш различни танцови стилове, да учиш повече в часовете по танци, да тренираш повече вкъщи и да си безусловно най-добрият в класа си. В крайна сметка те изискват не само да те приемат в престижен университет, но и изискват да станеш танцьор. Твоят избор е или да станеш танцьор, или да отидеш в престижен университет, след което да завършиш училището си и да защитиш докторат. Можеш да избираш само от тези два пътя. От една страна, в очакванията си те се надяват, че ще учиш усърдно в училище, ще постъпиш в престижен университет, ще се откроиш сред връстниците си и ще имаш благополучно и славно бъдеще. От друга страна, те проектират върху теб неизпълнените си желания и се надяват, че можеш да ги изпълниш заради тях. Така по отношение на висшето образование или на бъдещата си кариера ти носиш две бремета едновременно. От една страна, трябва да оправдаеш очакванията им и да им се отплатиш за всичко, което са направили за теб, като се стремиш накрая да се откроиш сред връстниците си, за да могат родителите ти да се радват на добър живот. От друга страна, трябва да сбъднеш мечтите, които те не са могли да осъществят в младостта си, и да им помогнеш да реализират желанията си. Това е изтощително, нали? (Така е.) Всяко едно от тези бремета само по себе си е твърде много, за да го понесеш. Ти би се задъхвал под тежестта на всяко едно от двете. Особено в днешната епоха на изключително ожесточена конкуренция разнообразните изисквания, които родителите поставят към децата си, просто са непоносими и нечовешки. Направо са неразумни. Как го наричат невярващите? Емоционално изнудване. Както и да го наричат невярващите, те не могат да решат този проблем и не могат ясно да обяснят същността на проблема. Те го наричат емоционално изнудване. Как обаче го наричаме ние? (Окови и бреме.) Ние го наричаме бреме. Що се отнася до бремето, дали то е нещо, което човек трябва да носи? (Не.) Това е нещо допълнително, нещо извънредно, което поемаш. То не е част от теб. То не е нещо, което тялото, сърцето и душата ти имат или от което се нуждаят, а е нещо добавено. То идва отвън, а не от теб самия.

Твоите родители имат всевъзможни очаквания за обучението и избора ти на кариера. Същевременно те са правили различни жертви и са инвестирали много време и енергия, за да ти позволят да осъществиш очакванията им. От една страна, това е за да ти помогнат да изпълниш желанията им, а от друга — и за да удовлетворят собствените си очаквания. Независимо дали очакванията на родителите ти са разумни, или не, казано накратко, това поведение на родителите, заедно с техните възгледи, отношение и методи, служат като невидими окови за всяка личност. Независимо дали е под предлог, че е от любов към теб, заради изгледите за бъдещето ти, или за да си способен да живееш хубав живот в бъдеще, без значение под какъв предлог е, казано накратко, целта на тези изисквания, методите на тези изисквания и отправната точка в тяхното мислене са вид бреме за всяка личност. Те не са потребност на човешката природа. Тъй като не са потребност на човешката природа, последствията, до които води това бреме, могат да бъдат единствено изопачаване, извращаване и разпадане на човешката му природа. Те преследват човешката природа, вредят ѝ и я потискат. Тези последствия не са добри, а са зловредни и дори засягат живота на човека. Като родители те изискват от теб да правиш различни неща, които противоречат на потребностите на човешката природа, или някои неща, които противоречат или са извън обсега на инстинктите на човешката природа. Докато децата им растат например, те може да им позволяват да спят само по пет или шест часа на нощ. На децата не им е позволено да почиват преди 23 часа и трябва да стават в 5 сутринта. Не могат да се занимават с развлекателни дейности, нито да си почиват в неделя. Те трябва да напишат определено количество домашна работа и да прочетат определено количество извънкласна литература, а някои родители дори настояват, че децата им трябва да научат чужд език. Казано накратко, в допълнение към предметите, преподавани в училище, ти също така трябва да изучаваш редица допълнителни умения и знания. Ако не учиш, не си добро, послушно, трудолюбиво или разумно дете, а си нещо безполезно, некадърник и глупак. Под предлог, че се надяват децата им да получат най-доброто, родителите те лишават от свободата да спиш, свободата на детството ти, а също и от щастливите моменти на детството ти, като в същото време те лишават от всички видове права, които трябва да имаш като непълнолетен. Най-малкото, когато тялото ти се нуждае от почивка — ти например имаш нужда от седем-осем часа сън, за да се възстанови тялото ти — те те оставят да почиваш само пет-шест часа или понякога наистина спиш седем-осем часа, но има едно нещо, което не можеш да понасяш, а именно това, че родителите ти непрекъснато ще ти опяват или ще ти казват неща като: „Отсега нататък не е нужно да ходиш на училище. Просто си стой вкъщи и си спи! Щом обичаш да спиш, можеш да спиш цял живот у дома. Щом не искаш да ходиш на училище, в бъдеще ще просиш храна!“. Само този един-единствен път не си станал рано, а се отнасят към теб така. Това не е ли нечовешко отношение? (Така е.) Затова, за да избегнеш такава неудобна ситуация, единствено можеш да правиш компромиси и да се въздържаш. Гледаш да се будиш в 5 сутринта и си лягаш едва след 23 часа. Доброволно ли се въздържаш по този начин? Доволен ли си, че го правиш? Не. Нямаш друг избор. Ако не правиш това, което родителите ти искат, те може да те погледнат накриво или да ти се скарат. Няма да те бият, просто ще ти кажат: „Изхвърлихме ученическата ти чанта в кофата за боклук. Вече не се налага да ходиш на училище. Просто си стой така. Когато станеш на 18, можеш да станеш боклукчия!“. С този порой от критики те нито те бият, нито ти се карат, а просто те провокират по този начин и ти не можеш да понасяш това. Какво не можеш да понасяш? Не можеш да понасяш, когато родителите ти казват: „Ако спиш час-два повече, в бъдеще ще трябва да просиш храна като скитник“. Дълбоко в себе си се чувстваш особено неспокоен и тъжен заради двата допълнителни часа сън. Чувстваш, че дължиш на родителите си тези два допълнителни часа сън, че си ги разочаровал след цялата упорита работа, която са влагали в теб в продължение на толкова много години, и искрената им загриженост за теб. Мразиш себе си и си мислиш: „Защо съм толкова безполезен? Какво мога да направя с тези допълнителни два часа сън? Ще подобрят ли оценките ми или ще ми помогнат да вляза в престижен университет? Как може да съм толкова нехаен? Когато будилникът звънне, трябва просто да стана. Защо дремнах още малко?“. Обмисляш го: „Наистина съм уморен. Наистина имам нужда от почивка!“. След това размишляваш още малко: „Не мога да мисля така. Подобен начин на мислене не е ли неподчинение към родителите ми? Ако мисля така, в бъдеще няма ли наистина да стана просяк? Да мисля по този начин означава да разочаровам родителите си. Трябва да ги слушам, а не да бъда толкова своенравен“. Под въздействието на различните наказания и правила, определени от родителите ти, и на различните им изисквания — както разумни, така и неразумни — ти ставаш все по-послушен, но в същото време всичко, което родителите ти правят за теб, неусетно се превръща в твои окови и бреме. Колкото и да се опитваш, не можеш да се отърсиш или да се скриеш от него. Единствено можеш да носиш това бреме, където и да отидеш. Какво е това бреме? „Всичко, което родителите ми правят, е в името на моето бъдеще. Аз съм млад и невеж, затова трябва да слушам родителите си. Всичко, което те правят, е правилно и добро. Твърде много са страдали и твърде много са инвестирали за мен. Трябва да работя усърдно заради тях, да уча усърдно, да си намеря добра работа в бъдеще и да печеля пари, за да ги подпомагам, да им осигуря добър живот и да им се отплатя. Това трябва да направя и така трябва да мисля“. Когато се замислиш обаче за начина, по който родителите ти са се отнасяли към теб, когато си спомниш трудните години, които си преживял, щастливото детство, което си изгубил, и особено емоционалното изнудване от страна на родителите си, дълбоко в себе си все пак чувстваш, че всичко, което са направили, не е било за потребностите на човешката ти природа, нито за потребностите на душата ти. Било е бреме. Макар да мислиш по този начин, никога не си дръзвал да мразиш, никога не си дръзвал да се изправиш ясно и открито пред това и никога не си дръзвал рационално да изследваш всичко, което са направили родителите ти, или отношението им към теб по начина, по който Бог ти е казал. Никога не си дръзвал да се отнасяш към родителите си по най-правилния начин. Не е ли така? (Така е.) Досега, по въпросите за ученето и избора на кариера, различавали ли сте усилията на родителите си и цената, която са платили за вас, и това какво искат от вас да правите, както и към какво твърдят, че трябва да се стремите? (Преди не различавах тези неща и мислех, че това, което родителите ми правят, е от любов към мен и за да съм по-добър в бъдеще. Сега с Божието общение имам малко проницателност, така че не го виждам по този начин.) И така, какво се крие зад тази любов? (Това са окови, робство и бреме.) Всъщност това е лишаване от човешка свобода и лишаване от детско щастие. Това е безчовечно потискане. Ако се нарече насилие над деца, вие може да не сте в състояние да приемете този термин от гледна точка на вашата съвест. Затова може да се опише само като лишаване от човешка свобода и детско щастие, както и като форма на потискане на непълнолетни. Ако кажем, че това е тормоз, няма да е съвсем уместно. Просто си млад и невеж и те имат последната дума за всичко. Те имат пълен контрол над твоя свят и ти несъзнателно се превръщаш в тяхна марионетка. Те ти казват какво да правиш, така че ти го правиш. Ако искат да учиш танци, трябва да ги учиш. Ако кажеш: „Не ми харесва да уча танци. Не ми допада, нямам чувство за ритъм и трудно пазя равновесие“, те ще кажат: „Жалко. Трябва да ги учиш, защото на мен ми харесва. Трябва да го направиш заради мен!“. Трябва да учиш, дори и със сълзи на очи. Понякога майка ти дори би казала: „Учи танци за мама, слушай какво ти казва мама. Сега си млад и не разбираш, но когато пораснеш, ще разбереш. Правя го за твое добро. Виж, когато бях млада, нямах ресурси, никой не ми плащаше уроци по танци. Мама не е имала щастливо детство. Но на теб ти е толкова добре сега. Баща ти и аз печелим и спестяваме пари, за да можеш да учиш танци. Ти си като малка принцеса, малък принц. Такъв късмет имаш! Мама и тате правят това, защото те обичаме“. Как да отговориш, когато чуеш това? Оставаш без думи, нали? (Да.) Родителите често смятат, че децата не разбират нищо и че всичко, което казват възрастните, е вярно. Те смятат, че децата не могат да различат правилното от грешното или да проучват внимателно какво е правилно за самите тях. И така, преди децата им да са навършили пълнолетие, родителите често казват неща, в които дори самите те не са много убедени, за да подведат децата си и да направят младите им сърца безчувствени, като принуждават децата си волю-неволю да се съобразяват с техните подредби, без да имат какъвто и да е избор. Когато става въпрос за образование, внушаване на идеи и някои неща, които изискват от децата си, много повече родители често се оправдават, като говорят каквото си искат. Нещо повече, като цяло 99,9 процента от родителите не използват правилни и положителни методи, за да напътстват децата си как да правят и разбират всичко. Вместо това те насила насаждат у децата си собствените си едностранчиви предпочитания и неща, които смятат за добри, и ги принуждават да ги приемат. Разбира се, 99,9 процента от нещата, които децата приемат, не само не са съобразени с истината, но също така не са мислите и възгледите, които хората трябва да имат. В същото време те не са съобразени и с потребностите на човешката природа при децата на тази възраст. Някои пет-шестгодишни деца например си играят с кукли, скачат на въже или гледат анимационни филми. Това не е ли нормално? Какви са единствените отговорности на родителите в тази ситуация? Да наглеждат, да контролират, да дават положителни напътствия, да помагат на децата си да не приемат негативните неща през този период и да ги оставят да приемат положителните неща, които трябва да се приемат от тази възрастова група. На тази възраст например те трябва да се научат да се разбират с другите деца, да обичат семейството си и да обичат майка си и баща си. Родителите трябва да ги възпитават по-добре, като им позволят да разберат, че човекът идва от Бог, че трябва да бъдат добри деца и да се научат да се вслушват в Божиите слова и да се молят, когато имат проблеми или не желаят да се подчинят, и други подобни положителни аспекти на възпитанието — останалото е за удовлетворяване на детските им интереси. Децата например не бива да бъдат обвинявани за това, че искат да гледат анимационни филми и да си играят с кукли. Някои родители виждат пет-шестгодишното си дете да гледа анимационни филми и да си играе с кукли и го укоряват: „Ти си безполезна! На тази възраст не се съсредоточаваш върху учене или вършене на подходяща работа. Каква е ползата от гледане на анимационни филми? Те са само за мишки и котки, не можеш ли да свършиш нещо по-добро? Всички анимационни филми са за животни, не можеш ли да гледаш нещо, в което има хора? Кога ще пораснеш? Изхвърли тази кукла! Твърде голяма си, за да си играеш с кукли. Толкова си безполезна!“. Смяташ ли, че когато чуят това, децата могат да разберат какво имат предвид възрастните? Какво би правило дете на тази възраст, ако не си играе с кукли или с кал? Трябва ли да създава атомната бомба? Да пише софтуер? Способно ли е на това? На тази възраст трябва да си играе с неща като кубчета, колички и кукли. Това е нормално. Когато е уморено от игра, трябва да си почива и да бъде здраво и щастливо. Когато действа своенравно или не се вразумява, или когато умишлено създава проблеми, възрастните трябва да го поучат: „Не постъпваш разумно. Едно добро дете не бива да действа така. На Бог не Му харесва и на мама и тате също не им харесва“. Отговорност на родителите е да съветват децата си, а не да използват собствените си методи и прозрения на възрастни, заедно с желанията и амбициите на възрастни, за да им внушават или налагат нещо. Независимо от възрастта на децата, отговорностите, които родителите трябва да изпълняват към своите деца, са просто да предоставят положителни напътствия, възпитание, надзор и след това съветване. Когато родителите видят децата си да проявяват някои крайни мисли, практики и поведение, те трябва да дадат положителен съвет и напътствия, за да ги поправят, като им дадат да разберат кое е добро и кое е лошо, кое е положително и кое е негативно. Това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. По този начин, при правилните методи на възпитание и напътствия от страна на родителите си, децата несъзнателно ще научат много неща, които преди не са знаели. Така, когато от ранна възраст хората приемат много положителни неща и научат нещо за правилното и грешното, тяхната душа и човешка природа ще бъдат нормални и свободни — душата им няма да бъде подложена на никакво увреждане или потискане. Независимо от физическото им здраве, поне умът е здрав и не е изопачен, защото са израснали в добра възпитателна среда, а не са расли потискани в зловредна среда. Докато децата им растат, отговорностите и задълженията, които родителите трябва да изпълняват, не са да оказват натиск върху децата си, да ги оковават или да се намесват в техния избор, като добавят бреме след бреме. Вместо това, докато децата им растат, независимо от индивидуалността и заложбите на тези деца, отговорността на родителите е да ги насочват в положителна и благоприятна посока. Когато у децата им се появи особен и неподходящ език, поведение или мисли, родителите трябва своевременно да предоставят духовни съвети и напътствия за поведението и коригирането му. Що се отнася до това дали децата им желаят да учат, колко добре учат, какъв е интересът им към усвояването на знания и умения и с какво могат да се занимават, когато пораснат, това трябва да бъде съобразено с техните природни дадености и предпочитания, както и с насоката на интересите им, като по този начин в процеса на тяхното отглеждане им се позволи да растат здравословно, свободно и стабилно — това е отговорността, която родителите трябва да изпълняват. Нещо повече, това е отношението, което родителите трябва да имат към израстването, обучението и кариерата на децата си, вместо да налагат собствените си мечти, стремления, предпочитания и дори желания на децата си, за да ги реализират. Така, от една страна, родителите не трябва да правят допълнителни жертви, а от друга — децата могат да растат свободно и да придобият това, което трябва да научат, от правилното и подходящо възпитание на своите родители. От решаващо значение е родителите да се отнасят правилно към децата си според техните таланти, интереси и човешка природа. Ако се отнасят към децата си според принципа, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, тогава крайният резултат несъмнено ще бъде добър. Да се отнасяш към децата според принципа, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, не означава да ти се пречи да управляваш децата си. Трябва да ги дисциплинираш, когато е необходимо да бъдат дисциплинирани, и да бъдеш строг, когато е необходимо. Независимо дали е строг или снизходителен, принципът на отношение към децата е, както току-що казахме, да им позволите да следват естествения си път, като им давате някои положителни напътствия и помощ и след това, според действителните обстоятелства на децата, да им давате известна помощ и подкрепа по отношение на умения, знания или ресурси по най-добрия начин, на който сте способни. Това е отговорността, която родителите трябва да изпълнят, вместо да принуждават децата си да правят това, което те не желаят, или да правят нещо, което противоречи на човешката природа. Казано накратко, очакванията за децата не бива да се основават на текущата социална конкуренция и потребности, на тенденции или твърдения в обществото или на различни идеи за това как хората се отнасят към децата си в обществото. Най-вече те трябва да се основават на Божиите слова и на принципа, че „всичко е в Божиите ръце“. Именно това хората трябва да правят най-вече. Що се отнася до това какви хора ще станат децата им в бъдеще, каква работа ще изберат и какъв ще бъде материалният им живот, в чии ръце са тези неща? (В Божиите ръце.) Те са в Божиите ръце, не в ръцете на родителите, нито на когото и да било друг. Ако родителите не могат да контролират собствената си съдба, могат ли да контролират съдбата на децата си? Ако хората не могат да контролират собствената си съдба, могат ли родителите им да я контролират? Затова като родители хората не бива да правят глупави неща, що се отнася до обучението и кариерата на децата им. Те трябва да се отнасят към децата си по разумен начин, като не превръщат собствените си очаквания в бреме за децата си, не превръщат собствените си жертви, разходи и трудности в бреме за децата си и не превръщат семейството в чистилище за децата си. Това е факт, който родителите трябва да разберат. Някои от вас може да попитат: „Каква връзка трябва да имат децата с родителите си тогава? Трябва ли да се отнасят към тях като към приятели, колеги или да поддържат отношения, каквито обикновено има между старши и младши?“. Можеш да се справиш с това така, както намериш за подходящо. Остави децата да избират какво харесват и направи това, което смяташ, че е най-добре. Всичко това са незначителни неща.

Как трябва да се справят децата с очакванията на родителите си? Какво би направил, ако попаднеш на родители, които изнудват децата си емоционално, ако попаднеш на такива неразумни и демонични родители? (Бих спрял да слушам техните поучения. Бих възприемал нещата според Божието слово.) От една страна, трябва да видиш, че по отношение на принципите методите им на възпитание са погрешни и начинът, по който се отнасят към теб, е вреден за човешката ти природа и също така те лишава от човешките ти права. От друга страна, самият ти трябва да вярваш, че съдбите на хората са в Божиите ръце. Какво ти харесва да учиш, в какво се отличаваш, какво са способни да постигнат човешките ти заложби — всичко това е предопределено от Бог и никой не може да го промени. Макар че твоите родители са те родили, те също не могат да променят нито едно от тези неща. Ето защо, каквото и да изискват от теб родителите ти, ако то е нещо, което не си способен да направиш, не можеш да постигнеш или не искаш да правиш, ти можеш да откажеш. Можеш също така да се опиташ да ги убедиш и след това да им се реваншираш в други аспекти, като успокоиш тревогите им за теб. Ти казваш: „Спокойно! Съдбите на хората са в Божиите ръце. Категорично няма да тръгна по грешния път. Определено ще вървя по правилния път. С Божието напътствие със сигурност ще бъда истински човек, добър човек. Няма да разочаровам очакванията ви за мен, нито ще забравя добротата ви да ме отгледате“. Как биха реагирали родителите, след като чуят тези думи? Ако родителите са невярващи или принадлежат на дяволите, те ще се разгневят. Защото когато кажеш: „Няма да забравя добротата ви да ме отгледате и няма да ви разочаровам“, това са просто празни думи. Постигнал ли си това? Направи ли това, което поискаха? Способен ли си да се откроиш сред връстниците си? Можеш ли да станеш високопоставен служител или да натрупаш състояние, за да могат те да живеят добър живот? Можеш ли да им помогнеш да получат осезаеми ползи? (Не.) Не е известно. Всички тези неща са несигурни. Независимо дали са ядосани или щастливи, или мълчаливо търпят, какво отношение трябва да имаш? Хората идват на този свят, за да изпълнят мисията, която Бог им е поверил. Хората не бива да живеят, за да удовлетворят очакванията на родителите си, да ги направят щастливи, да им донесат слава или да им позволят да имат престижен живот пред другите. Това не е твоя отговорност. Те са те отгледали. Независимо колко им е струвало, те са го направили доброволно. Било е тяхна отговорност и задължение да те отгледат. Що се отнася до това колко очаквания са възлагали на теб, колко са страдали поради тези очаквания, колко пари са похарчили, колко хора са ги отхвърлили и са ги гледали отвисоко и колко са пожертвали, всичко това е било доброволно. Не си го искал, не си ги карал да го правят, нито Бог го е правил. Те са имали свои собствени мотиви да го направят. От тяхна гледна точка те са го направили само заради себе си. Външно е било, за да имаш добър живот и добри перспективи, но всъщност е било, за да им донесеш слава и да не ги опозориш. Следователно не си длъжен да им се отплащаш, нито си длъжен да изпълняваш техните желания и очаквания към теб. Защо нямаш това задължение? Защото то не е това, което Бог те кара да правиш, то не е задължение, което Той ти е дал. Твоята отговорност към тях е да правиш това, което децата трябва да правят, когато те имат нужда от теб, като правиш всичко по силите си, за да изпълниш отговорностите си като дете. Макар че те са тези, които са те родили и отгледали, твоите отговорности към тях са само да изпереш, сготвиш и почистиш, когато имат нужда да ги обслужиш, както и да ги придружиш до леглото им, когато са болни. Това е всичко. Не си длъжен да действаш според това, което те казват, и не си длъжен да им бъдеш роб. Освен това не си длъжен да се нагърбваш с осъществяването на неизпълнените им желания, нали? (Точно така.)