За какво беше общението на последната сбирка? (На последната сбирка Бог разговаря основно за избавянето от обуславящата роля на семейството по отношение на традицията, суеверията и религията. Бог разговаря подробно за някои суеверни поговорки като „Кнедли на тръгване, юфка на връщане“ и „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“, както и за ефекта, който някои традиционни обичаи, свързани с китайската Нова година и други празници, оказват върху хората. В същото време Бог разговаря за правилния начин, по който да подхождаме към тези традиционни и суеверни поговорки и практики, а именно да вярваме, че някои събития наистина ще се случат, като вярваме същевременно, че всичко е в Божиите ръце. Независимо от това какво може да означават тези поговорки или какви събития може да се случват, всички ние трябва да възприемем нагласа на приемане и покорство и да сме способни да се оставим на устроеното и подреденото от Бог.) Това бяха основните елементи на нашето общение на последната сбирка. По отношение на съдържанието, свързано с традициите, суеверията и религиите, които семействата обуславят у хората, ние разговаряхме подробно за някои неща, с които хората се сблъскват в ежедневието си. Макар че съдържанието на нашето общение обхващаше само традициите, суеверията и религиите, свързани с ежедневието на китайския народ, с които всички сме запознати, и не е представително за всяка нация и раса, все пак традициите, суеверията и религиите, в които са се вкопчили хората, които живеят в различни региони и сред различни раси, по природа са същите като тях — всички спазват определени традиции, битови навици и суеверни поговорки, които са предадени от техните предци. Независимо дали тези суеверни неща са психологически резултат от човешкото съзнание или са обективно реални, накратко казано, отношението ви към тях трябва да бъде такова на ясно разпознаване на основната мисъл или същност зад тези суеверия. В същото време не бива да се влияете или смущавате от тях. Вместо това трябва да вярвате, че всичко, свързано с хората, е в Божиите ръце, че не суеверията манипулират хората и че със сигурност не суеверията диктуват съдбите или ежедневието на хората. Независимо дали суеверията са реални или не, независимо дали са ефикасни или верни, във всеки случай, когато се справят с такива въпроси, хората трябва да имат принцип, който е съобразен с истината. Те не бива да бъдат омагьосвани или контролирани от тези суеверия и със сигурност не бива да им позволяват да се намесват в нормалните цели на стремежа им или на практикуването им на принципите. Сред темите за традицията, суеверията и религията, суеверието упражнява най-голяма намеса и оказва най-голямо влияние върху живота, мислите и гледните точки на хората по различни въпроси. Обикновено хората не смеят да се откажат от тези суеверни поговорки и определения, а житейските проблеми, които тези суеверия причиняват, никога не се решават. Фактът, че в ежедневието си хората не смеят да разчупят оковите на тези суеверни твърдения, доказва, че те все още нямат достатъчно вяра в Бог. Все още не са прозрели или разбрали точно факта на Божието върховенство над всички неща и Неговото върховенство над съдбата на човечеството. Следователно, когато хората се натъкнат на суеверна поговорка или някакви чувства, свързани със суеверието, те ще бъдат с вързани ръце и крака. Особено когато става въпрос за важни събития, свързани с живота и смъртта, късмета им или живота и смъртта на техните близки, хората още повече са оковани от тези така наречени суеверни табута и твърдения и в значителна степен са неспособни да се освободят. Те постоянно се страхуват, че ще нарушат някое табу и то ще се сбъдне, че би могло да ги застигне някое нещастие и че би могло да им се случи нещо лошо. Що се отнася до суеверието, хората никога не са в състояние да прозрат същността на проблема, а още по-малко са способни да се освободят от оковите на всякакви суеверни твърдения. Разбира се, те също така са неспособни да прозрат влиянието, което суеверието оказва върху живота на хората. От гледна точка на човешкото поведение и от мислите и възгледите на хората относно суеверията, съзнанието и гледището на техните мисли все още значително са затормозени от Сатана и се контролират от някаква невидима сила извън материалния свят. Следователно, докато хората следват Бог и приемат Неговите слова, те все още са контролирани от суеверни поговорки, които се отнасят до късмета им, до живота и смъртта и до тяхното съществуване. С други думи, дълбоко в мислите си те все още вярват, че тези суеверни твърдения наистина са реални. Какво означава да вярват в това? Означава, че хората все още се контролират от невидимите нокти зад тези суеверия, вместо наистина да признаят, че съдбите им се управляват и устройват от Божията ръка. Това също означава, че те не са напълно доволни или спокойни да оставят съдбата си в Божиите ръце, а по-скоро неволно са контролирани от Сатана. Например ежедневието, правилата за оцеляване, представите и т.н. на хората, които редовно се занимават с бизнес, хората, които пътуват често, и хората, които донякъде са вярвали в суеверни дейности и поговорки като гадаене, осемте триграми и И Дзин, изучаването на ин и ян и други подобни, са дълбоко повлияни, контролирани и манипулирани от тези суеверия. Тоест каквото и да правят, то трябва да има теоретична основа, която произтича от суеверие. Когато излизат например, трябва да видят какво пише в календара и дали има някакви табута. Когато се занимават с бизнес, подписват договори, купуват или продават къщи и т.н., задължително трябва да се консултират с календара на този ден. Ако не го направят, те се чувстват несигурни и не знаят какво може да се случи. Чувстват се сигурни и са спокойни само когато действат и вземат решения, след като се консултират с календара. Освен това, тъй като в резултат на нарушаване на някои табута се случват няколко лоши неща, тяхното знание и вяра, че тези суеверия са реални, впоследствие стават по-категорични и те се оказват оковани от тези суеверия. По-силна става вярата им, че съдбите, късметът, както и животът и смъртта на хората се контролират от суеверни поговорки и че в непознатия, мистичен свят има невидима голяма ръка, която контролира собствения им късмет и контролира живота и смъртта им. Затова те пламенно вярват във всички суеверни поговорки, особено в тези, които са тясно свързани с живота и оцеляването им, дотам, че след като повярват в Бог, макар устно да признават и да вярват, че съдбите на хората са в Божиите ръце, в дълбините на сърцата си те често неволно са смущавани и контролирани от различни суеверни твърдения. Някои хора дори смесват тези така наречени житейски табута — кое с кое си противоречи, какво е писано да се случи в съдбата на човека и други подобни суеверни твърдения — с истините принципи и ги спазват. Това отношение, което хората таят към суеверията, оказва сериозно влияние върху отношението, което имат към истината и Божиите слова в присъствието на Бог. То също така сериозно засяга отношението на хората като сътворени същества към Създателя и, разбира се, засяга отношението на Бог към тези хора. Причината за това е, че докато хората следват Бог, те все още доброволно и неволно са контролирани и смущавани от различни мисли и поговорки, включващи суеверия, които са им внушени от Сатана. В същото време за хората е трудно и да се избавят от различните мисли и поговорки, които са свързани със суеверия.

Сред нещата, които семействата обуславят у хората, суеверията всъщност пречат на хората в най-тежка степен и формират най-дълбокото и трайно въздействие върху тях. Следователно, що се отнася до суеверията, хората трябва да ги проучат и да ги опознаят едно по едно в реалния си живот и да видят дали са получили някакво обуславяне или влияние по отношение на суеверието от семейството си, от по-далечни роднини или от рода си. Ако е така, те трябва да се избавят от тези суеверия едно по едно, вместо да се вкопчват в тях, тъй като тези неща нямат връзка с истината. Когато практикуването на традиционен начин на живот се разкрива често в ежедневието на човека, това може да го накара покорно и неволно да попадне под контрола на Сатана. Нещо повече, суеверните поговорки, които влияят на мислите на хората, са още по-способни да държат хората здраво под контрола на властта на Сатана. Следователно, освен от традициите и религиите, се налага незабавно избавяне от всички мисли, възгледи, поговорки или правила, свързани със суеверията, вместо вкопчване в тях. При Бог няма табута. Божиите слова, изисквания към човечеството и намерения са ясно изразени в Божието слово. Освен това всичко, което Бог казва на хората или изисква от тях със словата Си, се отнася до истината и не съдържа каквито и да било странни елементи. Бог само казва на хората ясно и прямо как да действат и какви принципи да спазват по съответните въпроси. Няма никакви табута и няма дребнави подробности или поговорки. Това, което хората трябва да съблюдават, е да действат въз основа на истините принципи според собствените си действителни обстоятелства. За да практикувате Божиите слова и да спазвате истините принципи, не е необходимо да гледате датата или часа. Няма табута. Също така не е необходимо да се консултирате с календар, а още по-малко с хороскоп или да проверявате дали на този ден има пълнолуние или новолуние. Не е нужно да се тревожите за тези неща. Под Божието господство и в рамките на Божието върховенство хората са волни и освободени. Сърцата им са тихи, радостни и спокойни, а не са изпълнени с паника или страх и със сигурност не са угнетени. Паниката, страхът и угнетеността са просто чувства, породени от различни суеверни поговорки. Истината, Божиите слова, Божиите изисквания и делото на Светия Дух носят на хората мир и радост, волност и освобождение, разтоварване и щастие. А суеверието носи на хората точно обратното. То връзва ръцете и краката ти, пречи ти да правиш това или онова, не ти позволява да ядеш това или онова. Каквото и да правите, е грешно, каквото и да правите, е свързано с табу, и всичко трябва да е в съответствие с поговорките от стария алманах. Колко е часът по лунния календар, какво може да се прави в определен ден, дали можете да излизате — дори подстригването, къпането, преобличането и виждането с хора включва свои собствени табута. Особено сватбите и погребенията, смяната на жилище, излизането по задачи и търсенето на работа още повече зависят от алманаха. Сатана използва всякакви суеверни и странни поговорки, за да върже здраво ръцете и краката на хората. С каква цел го прави? (За да контролира хората.) Казано на съвременен език, да напомня за себе си. Какво означава това? Означава да уведоми хората за присъствието си, да ги уведоми, че изискванията за табута, които поставя, са реални, че той има последната дума, че може да прави тези неща и че ако не слушаш, ще ти даде повод за размисъл. Какво гласи онази алегория? Тя гласи: „Старата дама си слага червило, за да ти даде повод за размисъл“. Това означава, че ако не слушаш или ако нарушиш това табу, само почакай и ще видиш и ще трябва да си понесеш последствията. Ако хората не вярват в Бог, те се страхуват от тези табута, защото в крайна сметка хората са от плът и не могат да се борят с всички различни форми на дяволи и Сатана в духовния свят. Сега обаче, след като си се върнал пред Бог, всичко относно теб, включително твоите мисли и всеки ден от живота ти, е под Божия контрол. Бог бди над теб и те закриля. Ти живееш и съществуваш под Божието господство, а не си в хватката на Сатана. Следователно вече не е необходимо да съблюдаваш тези табута. Напротив, ако все още се страхуваш, че Сатана може да ти навреди или че ще ти се случат лоши неща, ако не слушаш Сатана, или ако вярваш в табутата, за които се говори в суеверията, това доказва, че все още вярваш, че Сатана може да контролира съдбата ти. В същото време това също доказва, че си готов да се покориш на манипулацията на Сатана и не желаеш да приемеш Божието върховенство. Сатана прави всичко това, за да покаже на хората, че наистина съществува. Той иска да използва своите магически сили, за да контролира човечеството, да контролира всяко живо същество. Целта, с която иска да контролира тези живи същества, е да ги погуби, а целта на погубването им и крайният резултат от него е да ги погълне. Разбира се, целта на контрола над тях е също така да накара хората да го боготворят. Ако дяволът Сатана иска да напомня за себе си, той трябва да демонстрира известна ефективност. Може например да превърне яйце в изпражнения. Това яйце е дадено на олтара на зъл дух и ако си гладен и искаш да го изядеш, и се опиташ да го грабнеш от дявола, той ще превърне яйцето в изпражнения, за да ти даде да разбереш силата му. Ще започнеш да се страхуваш от него и няма да посмееш да се съревноваваш с него за храна. Ако едно нещо те кара да се страхуваш от него, а след това друго нещо те кара да се страхуваш от него, с течение на времето ще започнеш сляпо да вярваш в него. Ако достатъчно дълго вярваш сляпо в него, ще започнеш да го боготвориш от дълбините на сърцето си. Не са ли това целите на действията на Сатана? Сатана действа точно с тези цели. Независимо дали е на юг или на север и независимо от расата на хората, всички те коленопреклонно почитат зли и нечисти духове. Защо ги почитат коленопреклонно? Защо тези зли и нечисти духове, които хората почитат коленопреклонно, могат непрекъснато да ги карат да им кадят тамян от поколение на поколение? Ако кажеш, че не съществуват, тогава защо толкова много хора вярват в тях и продължават да кадят тамян за тях, да им се кланят доземи, да им дават обети и след това да изпълняват обетите си поколения наред? Не е ли защото тези зли и нечисти духове са направили нещо? Ако не се вслушваш в думите на злите духове, те ще те разболеят, ще направят така, че нещата да се развиват зле за теб, ще направят така, че да те сполетят бедствия, ще направят кравите на семейството ти болни и неспособни да орат нивите и дори ще причинят автомобилни катастрофи на семейството ти. Те ще търсят начини да ти създават проблеми и колкото повече го правят, толкова повече проблеми ще имаш. Не можеш да откажеш да се подчиниш и в крайна сметка няма да имаш друг избор, освен да ги почиташ коленопреклонно, охотно ще сведеш глава, за да им се покориш, и тогава те ще бъдат щастливи. От този момент нататък ще им принадлежиш. Погледнете онези хора в обществото, които са контролирани от лисичи духове или от различни персонажи в духовния свят, които се появяват на олтарите. Как наричаме това? Наричаме го обладаване от зли духове и обсебване от зли духове. Сред обикновените хора това се нарича контролиране от дух или обладаване на тялото от нещо. Когато злите духове започнат да търсят тела, които да обладаят, техните мишени не желаят да им позволят да го направят, така че злите духове им пречат и ги смущават, като причиняват злополуки и проблеми в семействата им. Тези, които имат бизнес, са принудени да понасят загуби и никога нямат клиенти. Те са възпрепятствани до такава степен, че не могат да се справят и постигането на какъвто и да е напредък е много трудно за тях. Накрая се покоряват и се съгласяват. След като се съгласят, злите духове използват физическите си тела, за да вършат неща, да извършват някои знамения и чудеса, да привличат други хора, да лекуват болести, да гадаят, дори да помагат за призоваването на духове на мъртвите и т.н. Не използват ли злите духове тези средства, за да подвеждат, покваряват и контролират хората?

Ако вярващите в Бог поддържат същите възгледи и мнения относно тези суеверни поговорки като невярващите, какво е естеството на това? (Това е предизвикателство към Бог и богохулство.) Точно така, този отговор е много точен, това е сериозно богохулство! Ти следваш Бог и казваш, че вярваш в Него, но в същото време си контролиран и смущаван от суеверия. Дори си способен да следваш мислите, внушени на хората от суеверия, и което е дори още по-сериозно, някои от вас се страхуват от тези мисли и факти, които касаят суеверия. Това е най-голямото богохулство. Ти не само не си способен да свидетелстваш за Бог, а и следваш Сатана в противопоставянето на Божието върховенство — това е богохулство. Разбирате ли? (Да.) Същността на хората, които вярват в суеверия или следват суеверия, е да хулят Бог, така че не трябва ли да се избавиш от различните видове обуславяне, които суеверията оказват върху теб? (Така е.) Най-простият начин да практикувате избавяне от тях е да не допускате да бъдете смущавани от тях, независимо дали тези суеверия са реални или не, и без значение до какво ще доведат. Дори ако твърденията от суеверията за определено нещо обективно са реални, не бива да бъдеш смущаван или контролиран от тях. Защо? Защото всичко е устроено от Бог. Дори и Сатана да може да постигне нещо, то се прави с Божието позволение. Без Божието позволение, както Бог каза, Сатана не смее да докосне и косъм от главата ти. Това е факт и е истина, на която хората трябва да вярват. Ето защо, без значение кой от клепачите ти потрепва или дали сънуваш, че зъбите ти падат, губиш косата си или умираш, или какъвто и да е кошмар, трябва да вярваш, че тези неща са в Божиите ръце и не бива да се влияеш или смущаваш от тях. Никой не може да промени нещата, които Бог иска да постигне, и никой не може да промени нещата, които Бог е повелил. Нещата, които са повелени и планирани от Бог, са факти, които вече са изпълнени. Независимо от това дали имаш предчувствие или какви поличби ти пращат тези дяволи и Сатана от духовния свят, не бива да се смущаваш от тях. Просто вярвайте, че всичко това е в Божиите ръце и че хората трябва да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. Всички неща, които предстои да се случат, или нещата, които не могат да се случат, са под Божия контрол и Неговата повеля. Никой не може да ги промени, а още по-малко някой може да им попречи. Това е факт. Създателят е Този, Когото хората трябва да почитат коленопреклонно, а не която и да било сила в духовния свят, която може да сбъдне или да възстанови суеверията. Колкото и огромни да са магическите сили, които притежават дяволите и Сатана, каквито и чудеса да могат да извършат или каквито и неща да могат да сбъднат, или каквито и човешки предчувствия и суеверни поговорки да могат да превърнат в реалност, нищо от това не означава, че държат съдбите на хората в ръцете си. Този, Когото хората тачат коленопреклонно и в Когото вярват, не трябва да бъдат дяволите и Сатана, а Създателят. Това са нещата, които хората трябва да разберат, когато става въпрос за семейната обусловеност, касаеща традиции, суеверия и религии. Казано накратко, независимо дали касае традиция, суеверие или религия, щом нещо няма каквото и да било общо с Божиите слова, истината или Божиите изисквания към хората, тогава хората трябва да го изоставят и да се избавят от него. Независимо дали е начин на живот или вид мислене, или дали е правило или теория, щом не включва истината, това е нещо, което хората трябва да отхвърлят. В представите на хората например нещата, свързани с религията, като християнство, католицизъм, юдаизъм и т.н., се считат за относително благородни и свещени в сравнение със суеверието, традицията или идолопоклонничеството. В представите си и дълбоко в съзнанието си хората изпитват известно възхищение или благосклонност към тях, но въпреки това хората трябва да се избавят от символи, празници и знаци, свързани с религията, и не бива да ги ценят прекалено много или да се отнасят към тях като към истината, като ги почитат коленопреклонно или дори пазят място за тях в сърцата си. Това не бива да се прави. Религиозните символи, религиозните дейности, религиозните празници, някои емблематични религиозни неща, както и някои относително благородни поговорки в религията и т.н. — всички те попадат в обхвата на темата за религията, за която говорихме. Накратко, когато казвам всичко това, целта е да те накарам да разбереш един факт: когато става въпрос за неща, включващи суеверия, традиции и религия, без значение дали са благородни или относително странни, щом не включват истината, щом нямат нищо общо с истината, хората трябва да се избавят от всички тях и не бива да се вкопчват в тях. Разбира се, особено теми, които нарушават истините принципи, трябва да бъдат изоставени и категорично не бива да се пазят. Хората трябва напълно да се избавят от всички тези неща, които идват от обуславянето и влиянието на семействата им, едно по едно, и да не допускат да се влияят от тях. Например когато срещнеш братя и сестри по Коледа, веднага щом ги видиш, казваш: „Весела Коледа! Честита Коледа!“. Добре ли е да се каже: „Весела Коледа!“? (Не, не е добре.) Уместно ли е да се каже: „Тъй като отбелязва деня, в който се е родил Исус, не трябва ли да си вземем почивен ден и да не правим каквото и да било и независимо колко сме натоварени в работата и в дълга си, не трябва ли да спрем и да се съсредоточим върху отбелязването на най-паметния ден от онзи минал период от Божието дело“? (Не, не е уместно.) Защо не е уместно? (Защото това е дело, което Бог е извършил в миналото, и то няма нищо общо с истината.) От гледна точка на доктрината това е така. На теория вие сте схванали къде се корени този проблем, но реално така ли е? Това е най-простият въпрос, а вие не можете да Ми дадете отговор. Бог не обича, когато хората правят подобни неща. Той мрази да вижда това. Толкова е просто. По време на празничните тържества невярващите казват: „Честита Нова година! Честита Коледа!“. Ако Ме поздравят, Аз просто кимвам и казвам: „На теб също!“, което означава „Весела Коледа и на теб!“. Отбивам номера с този поздрав и готово. Никога обаче не казвам това, когато срещам братя и сестри. Защо? Защото е празник на невярващите, комерсиален празник. На Запад почти всеки празник, било то традиционен или измислен от човека, всъщност е свързан с търговията и има отношение към икономиката. Дори празниците на някои нации с дълга история просто са свързани с традицията и от 20-ти век насам постепенно са се превърнали в различни търговски дейности и са отлични възможности за бизнес за търговците. Независимо дали тези празници са комерсиални или традиционни, във всеки случай те нямат нищо общо с хората, които вярват в Бог. Колкото и ентусиазирани за тези празници да са невярващите или дори религиозните личности или колкото и грандиозни и великолепни да са тези празници, в която и да било страна или нация, те нямат нищо общо с онези от нас, които следват Бог, и не са празници, които ние трябва да съблюдаваме, камо ли да празнуваме или отбелязваме. Да не говорим за традиционните празници, които произлизат от невярващи, независимо от расата, етническата група или периода, те нямат нищо общо с нас. Дори годишнини, които са свързани с всеки период и всеки отрязък от трите етапа на Божието дело, нямат нищо общо с нас. Празниците от Епохата на закона например нямат нищо общо с нас, както и Великден, Коледа и т.н. от Епохата на благодатта със сигурност нямат нищо общо с нас. Какво искам да накарам хората да разберат, като говоря за тези неща? Че в нещата, които Бог върши, Той не спазва празници или каквито и да било правила. Той действа свободно и волно, без никакви табута и никога не отбелязва каквито и да било празници. Дори и да е началото или краят на някое минало Божие дело или специален ден от него, Бог никога не го отбелязва. Бог не отбелязва тези дати, дни или часове и не обръща специално внимание на хората върху тях. От една страна, това казва на хората, че Бог не отбелязва тези дни, че Бог не се интересува от тези дни. От друга страна, то казва на хората, че няма нужда да отбелязват или празнуват тези дни, че не бива да спазват тези дни. Хората не трябва да помнят каквито и да било дни или часове, които са свързани с Божието дело, камо ли да ги отбелязват. Какво трябва да правят хората? Те трябва да се покорят на устроеното от Бог и да приемат Божието върховенство под Неговото напътствие. В ежедневието си те трябва да приемат истината и да се покоряват на истината. Толкова е просто. По този начин животът на хората няма ли да бъде по-лесен и по-приятен? (Да, така е.) Следователно общението по тези въпроси всъщност носи освобождение и волност на всеки човек, а не робство. Защото, от една страна, тези теми са обективни факти и истински неща, които хората трябва да разберат, а от друга — те също така освобождават хората и им позволяват да се избавят от тези неща, към които не бива да се придържат. Едновременно с това те също така дават на хората да разберат, че тези неща не представляват истината и че има само един Божи път, към който хората трябва да се придържат, и това е истината. Разбирате ли? (Да.)

Що се отнася до темата за семейството, в допълнение към избавянето от обуславящото въздействие на семейството, има и други аспекти, от които хората трябва да се избавят. По-рано разговаряхме за обуславящото въздействие, което семейството оказва върху мисленето на човека, а след това разговаряхме за различните поговорки за живота, които са обусловени у хората от техните семейства. Всички семейства осигуряват на хората стабилен живот и пространство за растеж. Те също така дават на хората чувство за сигурност, нещо, на което да разчитат, и източник за основните потребности по време на процеса на тяхното израстване. В допълнение към удовлетворяването на емоционалните си потребности, хората получават и удовлетворяване на материалните си потребности от своите семейства. Разбира се, удовлетворяват се и житейските им потребности и те получават някои общи познания за живота, от които се нуждаят, докато растат. Има много неща, които хората получават от семействата си, така че за всеки човек семейството е част от живота, с която е трудно да се раздели. Ползите, които семейството носи на хората, са многобройни, но ако се погледне от гледна точка на съдържанието на нашето общение, различните негативни влияния и негативните житейски нагласи и перспективи, които семейството носи на хората, също са многобройни. С други думи, докато твоето семейство ти носи много съществени неща за физическия ти живот, като подсигурява основните ти потребности и ти дава емоционална опора и подкрепа, в същото време то ти носи и някои ненужни проблеми. Естествено, преди да разберат истината, на хората им е трудно да се измъкнат и да се избавят от тези проблеми. В известна степен твоето семейство внася както големи, така и малки смущения в ежедневието и съществуването ти, което често прави чувствата ти към твоето семейство сложни и противоречиви. Тъй като твоето семейство удовлетворява емоционалните ти потребности, като същевременно се намесва в живота ти на емоционално ниво, за повечето хора терминът „семейство“ предизвиква сложни мисли, които са трудни за формулиране. Чувстваш се изпълнен с носталгия, привързаност и, разбира се, благодарност към семейството си. В същото време обаче обвързването, което ти е причинено от твоето семейство, те кара да чувстваш, че това е голям източник на проблеми. С други думи, след като човек стане пълнолетен, схващането му, мислите му и гледищата му за неговото семейство стават относително сложни. Ако хората напълно се избавят от семейството си, изоставят го или спрат да мислят за него, съвестта им няма да е способна да го понесе. Ако мислят за семейството си, възкресяват спомени за него и му се посвещават с цялото си сърце, както когато са били деца, те ще изпитват неохота да го направят. Хората често преживяват подобни състояния, подобни мисли, възгледи или условия, когато се справят със семействата си, и тези мисли, възгледи или условия също идват от обуславянето от техните семейства. Това е темата, за която ще разговаряме днес: бремето, което семействата налагат на хората.