Някои хора казват: „Ако тези традиции и суеверия принадлежат на определени традиционни мисли и суеверия извън Християнството, тогава трябва да ги критикуваме и да се избавим от тях. Но когато става въпрос за определени мисли, гледни точки, традиции или суеверия на ортодоксалните религии, не е ли необходимо хората да се избавят от тях? Не трябва ли те да се разглеждат като празник или начин на живот, който да отбелязваме и поддържаме в ежедневието си?“. (Не, трябва да се избавим и от двете неща, защото те не са от Бог.) Например най-големият празник, който произлиза от Християнството, е Коледа. Знаете ли нещо за него? В днешно време някои големи градове на Изток също празнуват Коледа, планират коледни партита и празнуват Бъдни вечер. Освен Коледа има Великден и Пасха, които са големи религиозни празници. Някои празници включват ядене на пуйка и скара, а други — ядене на захарни пръчки, които са червени и бели и символизират скъпоценната кръв на Господ Исус като принос за греха на хората, което ги прави святи. Червеното представлява скъпоценната кръв на Господ Исус, а бялото — святост, затова хората ядат този вид сладкарски изделия. Има и традиция да се ядат великденски яйца по време на Великден. Всички тези празници са свързани с Християнството. Има и някои християнски икони, като например изображенията на Мария, Исус и кръста. Тези неща са се развили от Християнството и според Мен те също са вид традиция. В основата на тези традиции трябва да са намесени суеверия. Независимо от съдържанието на тези суеверни поговорки, накратко казано, щом те не включват истината, пътя, по който хората поемат, или Божиите изисквания към сътворените същества, те нямат нищо общо с това, в което трябва да навлезете сега, и трябва да се избавите от тях. Те не бива да се считат за свещени и неприкосновени, но, разбира се, не е необходимо и да ги презирате — просто се отнасяйте към тях правилно. Имат ли нещо общо тези празници с нас? (Не.) Те нямат нищо общо с нас. Веднъж един чужденец Ме попита: „Вие празнувате ли Коледа?“. Аз отговорих: „Не“. „А празнувате ли Китайската нова година? Пролетния фестивал?“. Отговорих: „Не“. „Тогава какви празници празнувате?“. Казах: „Ние нямаме празници. Всеки ден е един и същ за нас. Ядем каквото си искаме във всеки един ден, а не по повод на празници. Аз нямам традиции“. Той попита: „Защо?“. Казах: „Няма причина. Този начин на живот е много свободен, без никакви възпирания. Живеем без никакви формалности, просто следваме правилата, храним се, почиваме, работим и се движим според времето и мярката, дадени ни от Бог, естествено и свободно, без никакви формалности“. Разбира се, когато става въпрос за специален религиозен предмет като кръста, някои хора вярват, че той е свещен. Свещен ли е кръстът? Може ли да бъде описан като свещен? Свещен ли е образът на Мария? (Не, не е свещен.) Свещен ли е образът на Исус? Като че ли не се осмелявате много да го изречете. Защо образът на Исус не е свещен? Защото е нарисуван от хора, не е истинско подобие на Бог и няма нищо общо с Бог. Това е просто картина. Да не говорим за образа на Мария. Никой не знае как изглежда Исус, затова Го рисуват просто на сляпо, а когато картината е готова, искат от теб да се поклониш пред нея. Не е ли глупаво да ѝ се поклониш? Бог е Този, на Когото трябва да се покланяш. Не е необходимо да правиш официална демонстрация на преклонение пред някакъв идол, портрет или картина. Не става въпрос за поклонение пред някакъв предмет. Трябва да се покланяш на Бог и да отправяш взор към Него в сърцето си. Хората трябва да падат по очи пред Божиите слова и пред Неговата истинска личност, а не пред кръста или пред образите на Мария или Исус, които са идоли. Кръстът е просто символ на втората стъпка от Божието дело. Той няма нищо общо с Божия нрав, със същността Му или с Неговите изисквания към човечеството. Той не представлява Божия образ, камо ли Неговата същност. Следователно носенето на кръст не представлява твоята боязън от Бог и не означава, че имаш амулет за защита. Аз никога не съм представлявал кръста. Нямам никакви символи на кръст в дома Си, нямам нито едно от тези неща. Така че, когато става въпрос да не се празнуват Коледа и Великден, хората лесно могат да изоставят тези неща, но ако става въпрос за религиозни аспекти като кръста, образите на Мария и Исус или дори Библията, когато им кажете да изхвърлят кръста или образа на Мария или Исус, те ще си помислят: „О, това е толкова непочтително, толкова непочтително. Бързо помоли Бог за прошка, за опрощение…“. Хората смятат, че ще има последствия. Разбира се, не е необходимо преднамерено да правиш нещо разрушително по отношение на тези предмети, нито да проявяваш някакво уважение към тях. Това са просто предмети и те нямат нищо общо със същността или идентичността на Бог. Това е нещо, което ти би трябвало да знаеш. Разбира се, когато става въпрос за определените от хората коледни и великденски празници, те нямат нищо общо с идентичността или същността на Бог, с Неговото дело или с Неговите изисквания към хората. Дори ако празнуваш сто или десет хиляди коледни празници, без значение колко пъти в живота празнуваш Коледа или Великден, това не може да замести разбирането на истината. Не е нужно да се възхищаваш на тези неща и да казваш: „Трябва да пътувам до Запада. На Запад мога да празнувам Коледа. Коледа е свещена. Коледа е ден за възпоменание на Божието дело. Това е и ден, който трябва да отбелязваме. Трябва да имаме тържествено настроение в този ден. Великден е по-скоро ден, който привлича вниманието на всички. Той е ден за възпоменание на възкресението на въплътения Бог от мъртвите. Трябва да се радваме заедно, да празнуваме и да се поздравяваме един друг на такъв ден, като отбелязваме този ден завинаги“. Всичко това са човешки фантазии, Бог не се нуждае от тях. Ако Бог имаше нужда хората да отбелязват тези дни, Той щеше да ти каже точната година, месец, ден, час, минута и секунда. Ако Той не ти е казал точната година, месец и ден, това ти подсказва, че Бог не се нуждае от хора, които да отбелязват тези дни. Ако ти наистина ги отбелязваш, ще нарушиш Божиите ограничения и това няма да Му се хареса. Бог не харесва това, но ти настояваш да го правиш и твърдиш, че почиташ Бог. Тогава Бог се отвращава още повече от теб и ти заслужаваш да умреш. Разбираш ли? (Разбирам.) Ако сега искаш да празнуваш тези празници, Бог няма да ти обърне внимание, но рано или късно ти ще платиш цената и ще понесеш отговорността за твоите погрешни действия. Затова ти казвам, че за теб е по-важно наистина да разбереш едно от Божиите слова и да следваш Неговите слова, отколкото да падаш по очи и да прекланяш глава пред кръста, независимо колко пъти го правиш. Колкото и пъти да направиш това, то е безполезно и не означава, че следваш Божия път, че приемаш Неговите слова или че правиш нещата според принципите, които Той изисква. Бог няма да го запомни. Така че, ако смяташ, че кръстът е особено свят, от този ден нататък трябва да се избавиш от тази мисъл и от тази гледна точка и да изхвърлиш скъпия за теб кръст от дълбините на сърцето си. Той не представлява Бог и почитането му не означава, че си благочестив. Да го цениш, да го тачиш или дори да го носиш на раменете си по цял ден не означава, че почиташ Бог. Кръстът е само инструмент, използван в една стъпка от Божието дело, и няма никаква връзка със същността, нрава или идентичността на Бог. Ако настояваш да се покланяш на кръста, сякаш е Бог, това е нещо, което Бог ненавижда. Не само че няма да получиш Божието възпоменание, но и ще бъдеш отритнат от Него. Ако настояваш на това и казваш: „Няма да Те слушам. Кръстът е свещен и неприкосновен в моите очи. Не вярвам на думите Ти, че кръстът не е важен и не представлява Бог, и не ги приемам“, тогава можеш да постъпиш, както намериш за добре, и да видиш какво ще ти донесе това в крайна сметка. Бог отдавна е слязъл от кръста. Той е бил най-незабележимият инструмент, използван в една стъпка от Божието дело. Той е просто предмет и в Божиите очи няма никаква стойност да бъде пазен. Разбира се, не е необходимо да го цениш, обичаш или дори да отправяш взор към него или да го уважаваш. Всичко това не е необходимо. Библията също е много ценена в сърцата на хората. Въпреки че те вече не я четат, тя все още заема определено място в сърцата им. Те все още не могат напълно да се избавят от възгледите си за Библията, предадени им чрез семейството или предците им. Например понякога, когато оставиш Библията настрана, може да си помислиш: „О, какво правя? Това е Библията. Хората трябва да я ценят! Библията е свещена и към нея не бива да се отнасят с такова безразличие, сякаш е обикновена книга. Събрала е толкова много прах и никой не си е направил труда да я почисти. Ъглите ѝ са прегънати и никой не ги е изправил“. Хората трябва да се избавят от този вид мислене и гледна точка за отношението към Библията, сякаш тя е нещо свещено и неприкосновено.

Тези традиции и суеверия от семейството, които току-що обсъдихме, различните мисли, гледни точки и начини на живот, свързани с религията, както и предметите, по отношение на които хората са суеверни, на които се възхищават или които ценят, всички те внушават на хората определени неправилни начини на живот, мисли и гледни точки и неосезаемо ги подвеждат в живота, в препитанието и в оцеляването им. В ежедневието така получените погрешни напътствия несъзнателно прекъсват опитите на хората да приемат правилните неща, положителните мисли и положителните въпроси, а след това те несъзнателно извършват определени глупави, ирационални и детински неща. Именно поради това е необходимо хората да имат точен възглед, точни мисли и гледни точки по тези въпроси. Ако нещо е свързано с истината и е съобразено с нея, трябва да го приемеш, да го практикуваш и да му се покориш като принцип, който да следваш в живота и оцеляването си. Ако то обаче не е свързано с истината и е просто традиция или суеверие, или идва от религията, тогава трябва да се избавиш от него. И накрая, темата, по която разговаряхме днес, има своята специфика: когато става въпрос за традиции, суеверия и религия, независимо дали ги признаваш, или не, дали си ги преживял, или не, или колко голямо е твоето признание за тях, накратко казано, в традициите и суеверията има определени поговорки, които съществуват обективно, фактически и на определено ниво влияят на ежедневието на всички хора и го смущават. И така, как трябва да възприемате този въпрос? Някои хора казват: „Трябва да вярваш в него. Ако не следваш това, което се казва в него, ще има последствия — какво ще правиш тогава?“. Знаете ли каква е най-голямата разлика между вярващите и неверниците? (Най-голямата разлика е, че вярващите се доверяват, че всичко е в Божиите ръце, докато неверниците винаги се опитват сами да променят съдбата си.) Другият аспект е, че вярващите имат Божието присъствие и закрила, така че тези различни суеверни явления, които съществуват в реалния живот, няма да ги засегнат. Неверниците обаче, тъй като нямат Божията закрила и не вярват нито в Неговата закрила, нито в Неговото върховенство, са контролирани от различни нечисти демони и зли духове в ежедневието си. Затова трябва да обръщат внимание на табутата във всичко, което правят. Откъде идват тези табута? От Бог ли са? (Не, не са от Него.) Защо трябва да се въздържат от тези неща? Откъде знаят, че трябва да се въздържат от тях? Защото определени хора са ги преживели, придобили са определени преживявания и поуки от тях и след това са ги разпространили сред хората. След това тези преживявания и поуки се разпространяват широко, като се създава своеобразна тенденция сред хората, и всички започват да живеят и да действат в съответствие с нея. Как се е появила тази тенденция? Ако не спазваш правилата, установени от злите духове и нечистите демони, те ще те смущават, ще прекъсват и разстройват нормалния ти живот, като те принуждават да вярваш в съществуването на тези табута и че ще има последствия, ако ги нарушиш. В продължение на хиляди години хората са натрупвали тези преживявания в ежедневието си, предавали са ги от поколение на поколение и са разбрали, че зад тях стои невидима сила, която ги контролира, и те трябва да я слушат. Например, ако не запалите фойерверки по време на Китайската нова година, бизнесът ви няма да върви гладко през годината. Другият пример е, че ако запалите първата благовонна пръчица по време на Новата година, всичко ще ви върви гладко през цялата година. Тези преживявания казват на хората, че трябва да вярват в тези суеверия и в тези поговорки, които идват от народната култура, и поколение след поколение хората живеят по този начин. Какво казват тези явления на хората? Те им казват, че всички тези забрани и табута са преживявания, които хората са натрупали в живота си с течение на времето, и че те са неща, които хората следва да правят, неща, които трябва да правят, защото има определени невидими сили, които контролират всичко зад кулисите. В крайна сметка от поколение на поколение хората следват тези правила. Хората, които не вярват в Бог, трябва да следват тези суеверия и традиции, за да живеят относително спокойно в социалните групи. Те живеят в търсене на спокойствие, безгрижие и радост. Тогава защо хората, които вярват в Бог, не трябва да следват тези суеверия и традиции? (Защото те са защитени от Бог.) Те са защитени от Бог. Хората, които вярват в Бог, Го следват и Бог въвежда тези хора в Своето присъствие и в Своя дом. Без Божието позволение Сатана не смее да ти навреди. Дори ако не спазваш неговите правила, той няма да посмее да те пипне. Тези, които не вярват в Бог и не Го следват обаче, Сатана може да ги манипулира по свое усмотрение. Начинът, по който Сатана манипулира хората, е да установява различни поговорки и странни правила, които трябва да спазваш. Ако не ги спазваш, той ще те накаже. Например, ако не се поклониш на бога на кухнята на 23-ия ден от дванадесетия лунен месец, няма ли да има последствия? (Ще има.) Ще има последствия и невярващите не смеят да пропускат този ритуал. На този ден те трябва да ядат и сусамови сладки, за да запечатат устата на бога на кухнята и да му попречат да ги наклевети на небето. Как са се появили тези правила и суеверни поговорки? Сатана е този, който прави определени неща, които се предават чрез устна традиция. В основата си те произлизат от Сатана и различните нечисти демони, зли духове и демонски водачи. Те установяват тези правила и контролират хората, като използват подобни суеверни поговорки и правила и ги карат да ги слушат. Ако не ги слушаш, те удрят с нещо жестоко — наказват те. Някои хора не вярват в тези суеверни поговорки и в домовете им винаги е бъркотия. Когато отидат в будистки храм, за да им предскажат съдбата, им казват: „Божичко, ти си нарушил еди-какво-си табу. Трябва да изкопаеш почва под къщата си, да преправиш комина, да смениш обзавеждането в къщата си и да сложиш талисман на горния праг на вратата. Тогава тези малки демони няма да смеят да се навъртат наоколо“. В действителност това е по-голям демон, който е покорил малкия, така че малкият демон вече няма да те притеснява. По този начин животът става много по-спокоен. Отначало този човек не е вярвал в това, но сега, когато го вижда, казва: „Олеле, наистина е имало малък демон, който е причинявал толкова много неприятности!“. Те нямат друг избор, освен да вярват в това. Онези, които не вярват в Бог и се опитват да се справят и да оцелеят в този свят, са напълно контролирани от злите сили, без да имат право или възможност да избират сами — те трябва да вярват. От друга страна, тези от вас, които вярвате в Бог, ако продължавате да се придържате към тези суеверни или традиционни мисли, гледни точки или неща от религията, ако празнувате техните празници, вярвате в техните поговорки и продължавате техните традиции, начин на живот и отношение към живота, и ако източникът на вашата радост в живота се основава на тези поговорки, тогава казвате на Бог, като използвате своеобразен безмълвен език: „Не вярвам в устроеното от Теб, нито искам да го приема“, а също така казвате на злите духове, нечистите демони и Сатана, като използвате безмълвен език: „Добре, вярвам във вашите поговорки и съм готов да ви сътруднича“. Защото с различното отношение, което имаш, и с твоите мисли, гледни точки и практики ти не приемаш истината, а се подчиняваш на мислите и гледните точки на злите духове, на нечистите демони и на Сатана и с поведението и действията си изпълняваш техните мисли и гледни точки, и съответно живееш под тяхна власт. След като желаеш да живееш под тяхна власт, като приготвяш кнедли, когато излизаш, ядеш нудъли, когато се прибираш вкъщи, и ядеш оризови питки и риба по време на Китайската нова година, тогава просто върви с тях. Не е нужно да вярваш в Бог и не е нужно да обявяваш, че вярваш в Бог. На всяко място и по всеки въпрос ти възприемаш хората и нещата, държиш се и действаш, живееш и оцеляваш според начина на живот, мислите и гледните точки, които Сатана ти е внушил, или според религиозните представи, и това, което правиш, няма нищо общо с това, на което те е учил Бог, или с истината. Това означава, че ти наистина си последовател на Сатана. Щом в сърцето си следваш Сатана, защо все още седиш тук? Защо все още слушаш проповедта? Не е ли това забъркване в измама? Не е ли това богохулство? След като си толкова обсебен от традициите, суеверията и религиозните представи, внушени от Сатана, оплетен си в тях и връзките ти с тях все още продължават, повече не бива да вярваш в Бог. Трябва да останеш в будисткия храм, да кадиш тамян, да се кланяш доземи, да теглиш жребий и да пееш свещени текстове. Не бива да оставаш в Божия дом, не си достоен да слушаш Божиите слова или да приемаш Божиите напътствия. Следователно, щом обявяваш, че си последовател на Бог, трябва да се избавиш от тези семейни традиции, суеверия и религиозни представи. Дори от основните си начини на живот: щом са свързани с традиции и суеверия, трябва да се избавиш от тях и да не се придържаш към тях. Това, което Бог ненавижда най-много, е човешката традиция, празничните дни, обичаите и определени правила за живот, които идват от народната култура и от семейството и зад които се крият определени тълкувания. Някои хора например трябва да поставят огледало на прага на вратата, когато строят къща, като казват, че то се използва за отблъскване на злите духове. Вярваш в Бог, но все пак се страхуваш от демони? Щом вярваш в Бог, как така демоните все още са способни да те тормозят толкова лесно? Действително ли си истински вярващ в Бог? По време на Китайската нова година, ако някое дете каже нещо, което е свързано с нещастие, като например „ако умра“ или „ако майка ми умре“, бързо следват думите: „Ах, ах, ах, детските думи не могат да нарушат табу, детските думи не могат да нарушат табу“. Те се страхуват до смърт, страхуват се, че думите им ще се сбъднат. Ти от какво се страхуваш? Дори ако наистина се сбъдне, не би ли могъл да приемеш тази реалност? Би ли могъл да му се противопоставиш? Не би ли трябвало да го приемеш от Бог? При Бог няма табута, а само неща, които са съобразени или които не са съобразени с истината. Като вярващ в Бог, ти не бива да се придържаш към никакви табута, а вместо това трябва да се справяш с тези въпроси според Божиите слова и истините принципи.

Днешното общение включва теми, свързани с това как семействата обуславят традициите, суеверията и религията у хората. Въпреки че може да не знаем много по тези теми, то е достатъчно, за да ти кажа чрез общение какво отношение трябва да заемеш и как трябва да подхождаш към тях според Божиите слова и принципите. Най-малкото практикуването, което трябва да спазваш, е да се избавиш от това, което е свързано с тези теми, и да не ги носиш в сърцето си или да ги поддържаш като нормален начин на живот. Това, което трябва да направиш най-вече, е да ги изоставиш и да не бъдеш смущаван или обвързван от тях. Не бива да съдиш за живота и смъртта си, за късмета и бедите си въз основа на тях и, разбира се, със сигурност не бива да се изправяш пред бъдещия си път и да го избираш въз основа на тях. Ако видиш черна котка, когато излизаш навън, и си кажеш: „Дали днешният ден ще бъде злополучен? Ще се случи ли нещо лошо?“, каква е тази гледна точка? (Тя не е правилна.) Какво може да ти направи една котка? Дори да има суеверни поговорки за нея, те нямат нищо общо с теб, така че няма нужда да се страхуваш. Не се страхувай дори от черен тигър, камо ли от една черна котка. Всичко е в Божиите ръце и ти не трябва да се страхуваш от Сатана или от някакви зли духове, камо ли от една черна котка. Ако нямаш табута в сърцето си, ако се стремиш единствено към истината и вярваш, че всичко е в Божиите ръце, дори да има някои поговорки за нея или тя да ти донесе нещастие, не е нужно да се тревожиш. Например един ден изведнъж чуваш бухал да буха до леглото ти. В китайския фолклор се казва: „Не се страхувай от бухането на бухала, страхувай се от смеха му“. Този бухал едновременно буха и се смее, което те плаши до смърт и малко въздейства на сърцето ти. Но помисли за минута: „Това, което е писано да се случи, ще се случи, а това, което не е писано да се случи, Бог няма да го допусне. Аз съм в Божиите ръце, както и всичко останало. Не се страхувам от това и то не ме засяга. Ще живея както трябва, ще се стремя към истината, ще практикувам Божиите слова и ще се покорявам на всичко, устроено от Бог. Това никога не може да се промени!“. Когато нищо не може да те смути, тогава това е правилно. Ако един ден сънуваш лош сън, изгубиш зъбите си, косата ти опада, счупиш чаша, видиш се мъртъв и всяко друго лошо нещо ти се случи едновременно в един сън, като нито една от тези сцени не е добро предзнаменование за теб — как ще реагираш? Ще се почувстваш ли потиснат? Ще се разстроиш ли? Ще бъдеш ли повлиян? В миналото може да си се чувствал разстроен в продължение на месец или два и накрая нищо да не се е случило, така че си могъл да си отдъхнеш с облекчение. Но сега си само леко смутен и щом си помислиш, че всичко е в Божиите ръце, сърцето ти бързо се успокоява. Идваш пред Бог с покорно отношение и така е правилно. Дори ако тези лоши предзнаменования наистина водят до настъпване на нещо лошо, има начин да го преодолеете. Как можете да го преодолеете? Не са ли лошите неща също в Божиите ръце? Без Божието позволение Сатана и дяволите не могат да пипнат дори един косъм от твоето тяло. Особено по въпроси, свързани с живота и смъртта, той не може да решава. Без Божието разрешение тези големи и малки въпроси няма да се случат. Така че, независимо от това на какви лоши явления ставаш свидетел в съня си някоя нощ или какви необичайни неща усещаш в тялото си, не се тревожи, не се безпокой и със сигурност не си помисляй да ги отбягваш, да ги отхвърляш или да им се противопоставяш. Не се опитвай да използваш човешки методи като вуду кукли, провеждане на сеанси, теглене на жребий, гадаене или търсене на информация в интернет, за да избегнеш тези рискове. Няма нужда от нищо такова. Възможно е сънят ти да показва, че наистина ще се случи нещо лошо, като например да фалираш, акциите ти да спаднат, бизнесът ти да бъде превзет от други, да бъдеш арестуван от правителството по време на събиране, да бъдеш докладван, докато разпространяваш евангелието и т.н. И какво от това? Всичко е в Божиите ръце. Не се страхувай. Не се притеснявай, не скърби и не се страхувай от лоши неща, които все още не са се случили, и, разбира се, не се противопоставяй и не се съпротивлявай на появата на каквито и да било лоши неща. Прави това, което трябва да прави едно сътворено същество, изпълнявай отговорностите и задълженията си на сътворено същество и заемай позицията и гледната точка, която трябва да има едно сътворено същество — това е отношението, което всеки човек трябва да има, когато се сблъсква с неща, т.е. да приема и да се покорява, да оставя нещата на устроеното от Него, без да се оплаква. По този начин всякакви религиозни, традиционни или суеверни поговорки или последствия няма да бъдат проблем и няма да предизвикват никакво смущение за теб. Ти наистина ще излезеш от властта на Сатана и от влиянието на мрака, няма да бъдеш контролиран от влиянието на мрака или от каквито и да било мисли на Сатана. Твоите мисли, твоята душа, цялото ти същество ще бъдат завоювани и придобити от Божиите слова. Това не е ли свобода? (Да, така е.) Това е пълната свобода — да живееш волно и свободно и да имаш подобие на човек. Колко велико е това!

В общи линии това включваше съдържанието на днешното общение. Що се отнася до определени табута в навиците от всекидневния живот, например каква храна да не се яде при определени заболявания и това, че някои хора не могат да ядат пикантни храни, защото са склонни към прекомерна вътрешна топлина, те не се отнасят до начина, по който човек се държи, нито до някакви мисли и гледни точки, а още по-малко до пътя, който човек поема. Те не са в обхвата на нашето общение. Темата на нашето общение, което засяга семейната обусловеност, е свързана с мислите и гледните точки на хората, с техния нормален начин на живот и правила за живот, както и с мислите, гледните точки, позициите и възгледите им за различни неща. Като преодолеят тези неправилни мисли, гледни точки и позиции във всяко отношение, следващото нещо, в което хората трябва да навлязат, е да търсят и приемат правилни мисли, гледни точки, позиции и възгледи за нещата. Добре, това е всичко от общението по днешната тема. Довиждане!

25 март 2023 г.