Някои родители често се карат на дъщерите си, като им казват: „Като жена трябва да следваш мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче. Ако се омъжиш в семейство на петел, трябва да се държиш като петел. Ако се омъжиш в семейство на куче, трябва да се държиш като куче“. Подтекстът е, че не трябва да се стремиш да бъдеш добър човек, а да се примириш с това, че ще бъдеш като петел или куче. Това добър път ли е? Ясно е, че след като го чуе, всеки би разпознал, че не е, нали? Фразата „следвай мъжа, за когото се омъжиш“ определено е насочена към жените — тяхната съдба е толкова трагична. Под влиянието и обуславянето на семейството жените се оставят на морална поквара: те наистина следват петел, ако се омъжат за петел, или куче, ако се омъжат за куче, не се опитват да вървят по добър път, а правят каквото им кажат родителите им. Макар че родителите ти внушават тази мисъл, ти трябва да разграничиш дали тя е правилна или погрешна, дали е полезна или вредна за начина, по който се държиш. Разбира се, вече сме разговаряли за този аспект в рамките на темата за избавянето от брака, така че тук няма да го разнищваме и анализираме конкретно. Накратко, това, от което трябва да се избавиш, са всички тези погрешни, изопачени, повърхностни, глупави и дори нечестиви и изродени мисли и гледни точки на родителите. Особено поговорки като „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“, която току-що обсъдихме, и „Омъжи се, за да имаш дрехи и храна“ — трябва да различаваш тези твърдения, а не да се подвеждаш по подобни мисли, внушени ти от твоите родители, като вярваш, че „аз съм продадена на мъжа, за когото се омъжвам: той е моят господар, аз трябва да бъда такава, каквато той иска да бъда, и да правя всичко, което той казва, защото моята съдба е свързана с него. Щом се оженим, двамата сме свързани като два скакалеца, вързани за едно въже. Ако той благоденства, и аз благоденствам. Ако той не благоденства, и аз не благоденствам. Следователно поговорката на родителите ми: „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“, винаги ще бъде правилна. Жените не бива да бъдат независими или да имат някакви стремежи и със сигурност не бива да имат идеи или желания за определяне на правилния възглед за живота и за това да вървят по правилния път в живота. Те просто трябва покорно да следват думите на родителите си: „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Това ли е правилната мисъл, която трябва да имаме? (Не.) Защо е погрешна? „Следвай мъжа, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“ — има и друга фраза с подобно значение, а именно: „Два скакалеца, вързани за едно въже“, което означава, че щом се омъжиш за него, твоята съдба е свързана с неговата. Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш. Ако той не благоденства, ти също няма да благоденстваш. Така ли е? (Не е така.) Нека първо да обсъдим поговорката „Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш“. Това факт ли е? (Не.) Може ли някой да даде противоположен пример, който да опровергае този въпрос? Не можете ли да се сетите за такъв? Позволете Ми да ви дам един пример. Например, когато определена жена се омъжи за мъж, тя започва да го следва всячески. Това е подобно на думите, които жените са склонни да изричат: „От този ден нататък аз ти принадлежа“, което означава, че „аз съм продадена на теб и моята съдба е свързана с твоята“. Като оставим настрана жената, която се оставя на морална поквара, нека засега се съсредоточим върху това дали фразата „Ако той благоденства, и ти ще благоденстваш“ е правилна или неправилна. Вярно ли е, че ако той благоденства, и ти автоматично ще благоденстваш? Да предположим, че той започне бизнес и се окаже в затруднено положение, изправен е пред множество предизвикателства, среща трудности навсякъде, няма средства, връзки, подходящо място за отваряне на магазин, пазар, на който да извършва дейност, и хора, които да му помагат. Ти като негова съпруга адски много искаш да го следваш. Независимо от това, което прави, никога не го презираш, а го подкрепяш безусловно. С течение на времето бизнесът му процъфтява, той отваря магазин след магазин, което носи все по-добри икономически ползи и по-големи доходи. Твоят съпруг става шеф, а от шеф се превръща в богат магнат. Той благоденства, нали? Както се казва: „Всеки мъж с пари става лош“, което, разбира се, е факт в това общество и в този зъл свят. След като съпругът ти стане шеф и евентуално магнат, лесно ли е да се поквари? Това се случва за броени мигове. След като стане шеф и започне да благоденства, с твоите добри дни ще е свършено. Защо? Ще започнат да се прокрадват тревоги: „Дали той има друга жена навън? Ще ми изневери ли? Дали някой го съблазнява? Ще му омръзна ли? Ще ме разлюби ли?“. Свършиха ли добрите ти дни? След всички тези години на споделяне на трудностите с него, ти се чувстваш нещастна и уморена. Условията, в които си живяла, са били лоши, здравето ти се е влошило и си изгубила добрия си външен вид. Превърнала си се в старица с изпито лице. В неговите очи ти може би вече нямаш очарованието на младата дама, в която някога се е влюбил. Той може да си помисли: „Сега, когато съм богат и влиятелен, мога да си намеря някоя по-добра“. Понеже той се отдалечава от теб, започва да има активни мисли, започва да се променя. Не си ли в опасност тогава? Той се превръща в голям шеф, а ти си старица с изпито лице — няма ли някакво несъответствие и неравенство между вас? В този момент не си ли недостойна за него? Не чувства ли той, че е над твоето положение? Не те ли мрази все повече? Ако е така, трудните дни за теб тепърва започват. В крайна сметка той може да изпълни желанията си и да си намери друга жена, и да прекарва все по-малко време у дома. Когато се връща, то е най-вече, за да спори с теб, и веднага след това затръшва вратата и си тръгва, като понякога минават дни без никакъв контакт. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, предвид предишната ви връзка, е той да ти дава пари и да осигурява ежедневните ти нужди. Ако наистина вдигнеш шум, той може дори да отреже разходите ти за живот. Е, как е? Само защото той започва да благоденства, подобрила ли се е изобщо твоята съдба? По-щастлива ли си или по-нещастна? (По-нещастна си.) Ти си по-нещастна. Дните на твоето нещастие са настъпили. Когато се сблъскат с такива ситуации, в повечето случаи жените се скъсват да плачат и поради това, което са им казали родителите им: „Не изнасяй кирливите ризи“, ще изтърпят това, като си мислят: „Ще издържа, докато синът ми порасне и може да ме подкрепи. Тогава ще се отърва от съпруга си!“. Някои жени имат щастието да доживеят деня, в който синът им става тяхна опора, но други не стигат дотам. Когато синът им е още малък, съпругът решава да задържи детето и казва на жена си: „Тръгвай си, повехнала старице!“ и тя може да бъде взета за просякиня и изхвърлена от собствения си дом. Така че, когато той благоденства, задължително ли е и ти да благоденстваш? Наистина ли съдбите ви са свързани? (Не.) Ако бизнесът му непрекъснато изпитва затруднения или върви в разрез с желанията му, тогава докато се нуждае от твоята подкрепа, насърчение, приятелство и грижи и няма способността и възможността да се поквари, той все още може да те цени. Докато той не благоденства, ти може да се чувстваш по-сигурна и да имаш някой, който да те придружава, и ще можеш да изпиташ топлината и щастието на брака. Защото когато той не благоденства, никой отвън не му обръща внимание и не го цени, а ти се превръщаш в единствения човек, на когото може да разчита, и той те цени. В този случай ще се чувстваш сигурна и относително по-добре и по-щастлива. Но ако той благоденства и разпери криле, тогава ще полети, но дали ще те вземе със себе си? Правилна ли е поговорката на родителите: „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“? (Не, не е правилна.) Тя очевидно тласка жените в бездната на страданието. Какво ще кажете за принципа: „Ще го следвам, ако върви по правилния път, а ако не върви, ще го оставя“? Този принцип също е погрешен. Това, че си се омъжила за него не означава, че си му се продала, нито че трябва да се отнасяш към него като към външен човек. Достатъчно е да изпълняваш отговорностите си в брака. Ако нещата се получават, чудесно. Ако не се получават, разделете се. Ти си изпълнила задълженията си с чиста съвест. Ако той има нужда да изпълняваш отговорностите си да го придружаваш, прави го. Ако не, разделете се. Това е принципът. Фразата „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“ е глупост — тя е вредна. Защо е глупост? Липсват ѝ принципи: независимо какъв е човекът, ти го следваш безкритично. Ако следваш добър човек, животът може да си струва. Но ако следваш лош човек, не обричаш ли себе си на гибел? Така че, независимо що за човек е той, ти трябва да имаш точна позиция по отношение на брака. Трябва да разбереш, че само истината предлага истинска защита и осигурява път и принципи за достоен живот. Това, което родителите предлагат, са само малки парченца опит или стратегии, основани на тяхната привързаност или лични интереси. Такива съвети изобщо не могат да те защитят, нито да ти предоставят правилните принципи за практикуване. Вземи например поговорката: „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Тя може само да те доведе до невежество по отношение на брака, като те накара да изгубиш достойнството си и възможността да избереш правилния житейски път. По-важното е, че може да те накара да изгубиш шанса си за спасение. Така че, независимо от намерението, което се крие зад думите на родителите — било то поради загриженост, защита, привързаност, личен интерес или някакъв друг мотив, ти трябва да разпознаваш техните различни поговорки. Дори ако първоначалното им намерение е свързано с твоето благополучие и защита, не трябва да ги приемаш небрежно и лекомислено. Вместо това трябва да ги разпознаеш и след това да намериш точни принципи за практикуване въз основа на Божиите слова, а не да практикуваш или да се държиш според техните думи. Особено израза „Омъжи се, за да имаш дрехи и храна“, който предишните поколения често казваха — е още по-погрешен. Дали жените нямат ръце или крака? Та нима не могат да изкарват сами прехраната си? Защо трябва да разчитат на мъжете за дрехи и храна? Глупави ли са жените? В сравнение с мъжете, какво им липсва на жените? (Абсолютно нищо.) Точно така, нищо не им липсва. Жените имат способността да съществуват самостоятелно, която им е дадена от Бог. Тъй като жените имат способността да живеят самостоятелно, защо трябва да разчитат на мъжете за прехраната си? Не е ли това погрешна мисъл? (Да, така е.) Това е насаждане на погрешна мисъл. Жените не бива да се подценяват или унижават заради тази поговорка, като разчитат на мъжете за основните си нужди. Разбира се, задължение на мъжа е да осигурява всички разходи за живот на съпругата и семейството си, като се погрижи жена му да има достатъчно храна и дрехи. Жените обаче не бива да се омъжват единствено заради храната и дрехите или да таят подобни мисли и гледни точки. Тъй като имаш способността да живееш самостоятелно, защо би разчитала на мъж за основните си нужди? Не се ли дължи това до известна степен на влиянието на родителите и на обуславянето от мислите на семейството? Ако жената получи това обуславяне на възпитанието от семейството си, то тя или е мързелива, не иска да прави нищо, а просто желае да разчита на някой друг по въпросите за храната и облеклото, или е приела мислите на родителите си, като вярва, че жените са безполезни и не могат и не бива да решават сами тези въпроси за храната и облеклото, а просто трябва да разчитат на мъжете за тях. Не е ли това да се остави на морална поквара? (Да, така е.) Защо е погрешно да се възприемат такива мисли и гледни точки? Какво е тяхното въздействие? Защо човек трябва да се избави от такива унизителни мисли? Ако един мъж осигурява храната и дрехите ти и след това ти го възприемаш като свой господар, началник, като този, който отговаря за всичко, не би ли се консултирала с него по всеки важен или маловажен въпрос? (Да, така е.) Например, ако вярваш в Бог, може да си помислиш: „Ще попитам началника дали ми е позволено да вярвам в Бог. Ако той каже „да“, ще вярвам, ако ли не, тогава няма да вярвам“. Дори когато Божият дом иска от хората да изпълняват дълга си, ти все пак трябва да поискаш неговото одобрение. Ако той е доволен и се съгласи, ти може да изпълниш дълга си, но ако не е доволен, не може да го сториш. Като вярваща в Бог, това дали можеш да Го следваш, зависи от отношението на съпруга ти към теб и от това как се държи той с теб. Може ли съпругът ти да разпознае дали този начин е истински или неистински? Дали това, че ще го послушаш, ще ти осигури спасение и навлизане в небесното царство? Ако съпругът ти е мъдър и може да чуе Божия глас, ако той е един от Божието стадо, тогава ти може да се възползваш заедно с него, но се възползваш само заедно с него. Ако той обаче е мошеник и антихрист и не може да разбере истината, какво ще направиш? Ще продължиш ли да вярваш? Нима ти нямаш уши или мозък? Нима не можеш да се вслушаш в Божиите слова? След като ги чуеш, не можеш ли да ги разпознаеш сама? Може ли съпругът ти да определя съдбата ти? Той ли контролира и устройва съдбата ти? Продала ли си му се? Всеки е наясно с тези доктрини, но когато става въпрос за определени проблеми, свързани с принципи, хората са склонни несъзнателно да се влияят от обусловеността на тези мисли и гледни точки от страна на семейството им. Когато тези мисли и гледни точки оказват влияние върху теб, ти често правиш погрешни преценки и, водена от мислите, които стоят зад тези погрешни преценки, правиш погрешен избор, който след това те води по погрешен път, което в крайна сметка завършва с гибел. Ти пропусна възможността да изпълниш дълга си, шанса да получиш истината и възможността за спасение. Какво доведе до твоята гибел? На пръв поглед изглежда, че си била подведена и повлияна от един човек, че си била погубена от него. Но в действителност до гибелта ти те доведе твоята собствена дълбоко вкоренена мисъл. Тоест първопричината за този изход е мисълта „Следвай човека, за когото се омъжиш, независимо дали е петел или куче“. Затова е изключително важно да се избавиш от тази мисъл.

Сега, като погледнем назад към мислите и гледните точки от родителите и семействата, за които разговаряхме, и които включват принципите и стратегиите за справяне със света, тактиките, общоприетите норми на поведение, расата, мъжете и жените, брака и т.н. — има ли нещо положително сред тях? Има ли нещо, което може да те напътства в известна степен по пътя ти на стремежа към истината? (Не.) Нито едно от тях не ти помага да станеш истинско или пригодно сътворено същество. Напротив, всяко едно от тях ти вреди дълбоко, като те покварява посредством обуславянето от такива мисли и гледни точки, което води до това, че дълбоко в себе си днес хората са обвързани, контролирани, повлияни и обезпокоени от различни погрешни мисли и гледни точки в най-съкровеното си същество. Макар че дълбоко в сърцата на хората семейството е място на топлина, място, изпълнено с детски спомени, и убежище за душата, различните негативни влияния, които семейството оказва върху хората, не бива да се подценяват. Топлината на семейството не може да разсее тези погрешни мисли. Топлината на семейството и красивите спомени, които то носи, осигуряват известна утеха и удовлетворение само на нивото на физическата привързаност. По отношение на неща като това как да се държим и как да се справяме със света, по какъв път да поемем или какъв възглед за живота и какви ценности да си изградим, семейното обуславяне обаче е напълно пагубно. В този контекст, още преди да навлезе в обществото, човек вече е бил покварен от различни мисли и гледни точки в семейството си — той вече е бил подложен на обуславянето, контрола и влиянието на различни погрешни мисли и гледни точки. Може да се каже, че семейството е мястото, където човек получава за първи път всички погрешни мисли и гледни точки, и мястото, където те започват да влизат в действие и да се прилагат свободно. Семейството играе този вид роля в живота на всеки човек и в неговото ежедневие. Нашето общение по този въпрос не е свързано с това да искаме от хората да се избавят от семейството от гледна точка на привързаността или външно да скъсат или да прекъснат връзките със семейството си. Става въпрос просто да изискаме от тях конкретно да признаят, да разпознаят и, разбира се, по-точно и по-практично да се избавят от различните погрешни мисли и гледни точки, внушени им от тяхното семейство. Това е конкретното практикуване, което човек, който се стреми към истината, трябва да възприеме, когато разглежда теми, свързани със семейството.

Има още много теми, свързани със семейството. Не е ли вярно, че тези поговорки, които семейството обуславя в хората, тези, за които разговаряхме, са доста разпространени? (Да, така е.) Често ги чуваме да се изричат в семействата — ако не в едно семейство, то в друго. Не са ли тези поговорки широко разпространени и представителни? Огромното мнозинство от семействата са насадили тези мисли и гледни точки в различна степен. Всяка поговорка, за която сме разговаряли, се появява по различен начин в повечето семейства и се насажда на различни етапи от израстването на човека. От деня, в който на човек му се внушат тези мисли, той започва да ги приема, като придобива определено осъзнаване за тях и приемане, след което, без способността да се защити, той възприема тези мисли и гледни точки като свои стратегии и начини за справяне със света, за да живее и да оцелява в бъдеще. Разбира се, мнозина ги приемат и като своя изходна позиция, за да се утвърдят в обществото. Така тези мисли и гледни точки проникват не само в ежедневието на хората, но и в техния вътрешен свят и в различните проблеми, с които се сблъскват по пътя си на оцеляване. Когато възникнат различни проблеми, различните мисли и гледни точки, съхранени в сърцата на хората, определят начина, по който те се справят с тях. Когато възникнат тези разностранни проблеми, те са изцяло завладени и ръководени от различни мисли и гледни точки, както и от принципи и стратегии за справяне със света. Хората могат умело да прилагат тези погрешни мисли и гледни точки в реалния живот. Под ръководството на различни погрешни мисли и гледни точки те естествено вървят по погрешен път. Тъй като действията, поведението, животът и съществуването им се диктуват от погрешни мисли, неизбежно е пътищата, по които поемат в живота, също да са погрешни. Тъй като коренът на водещите ги мисли е погрешен, пътят им естествено е погрешен. Посоката на пътя им е изкривена, което прави крайният резултат съвсем ясен. Хората, обусловени от различните мисли на своето семейство, поемат по погрешен път, а след това биват заблудени по този погрешен път. Така се насочват към ада, към унищожение. В крайна сметка основната причина за тяхната гибел се крие в различните погрешни мисли, обусловени от семействата им. Предвид тежките последици, хората трябва да се избавят от обуславянето на различните мисли, които семейството им е дало. Понастоящем влиянието на обуславянето на различните погрешни мисли върху хората е да им пречи да приемат истината. Водени от тези погрешни мисли и поради тяхното съществуване, хората често не могат да възприемат истината и дори я отхвърлят и ѝ се противопоставят в сърцата си. Още по-лошо е, разбира се, че някои хора могат да вземат решението да предадат Бог. Така е сега, но погледнато в дългосрочен план, при обстоятелствата, в които хората не могат да приемат истината или предават истината, тези погрешни мисли ги карат да вървят по погрешен път в противовес на истината, като предават и отхвърлят Бог. Под напътствието на този погрешен път, макар да изглежда, че слушат говоренето на Бог и приемат Неговото дело, в крайна сметка те не могат да бъдат истински спасени поради погрешния път, на който се намират. Това наистина е достойно за съжаление. Следователно, предвид това, че влиянието на семейството ти може да доведе до такива тежки последствия, не бива да омаловажаваш тези мисли. Ако си бил обусловен от съответните погрешни мисли от твоето семейство по различни въпроси, тогава трябва да ги изследваш и да се избавиш от тях — не се придържай повече към тях. Каквато и да е мисълта, ако тя е погрешна и противоречи на истината, единственият правилен път, който трябва да избереш, е да се избавиш от нея. Правилният начин, по който да практикуваш избавяне е следният: критериите или основата за това как възприемаш този въпрос, какво правиш по него или как се справяш с него, вече няма да са погрешните мисли, внушени от семейството ти, а ще се основават на Божиите слова. Макар че този процес може да изисква да платиш определена цена, да те накара да се чувстваш така, сякаш действаш против волята си, или да почувстваш, че се посрамваш, и дори може да доведе до понасяне на загуби за интересите на плътта ти, с каквото и да се сблъскваш, трябва упорито да съобразяваш практикуването си с Божиите слова и принципите, които Той ти казва, и не бива да се отказваш. Процесът на тази промяна със сигурност ще бъде предизвикателство и няма да върви гладко. Защо няма да върви гладко? Това е състезание между негативните и положителните неща, състезание между злите мисли от Сатана и истината, както и състезание на твоята воля и желанието ти да приемеш истината и положителните неща срещу погрешните мисли и възгледи в сърцето ти. Тъй като има състезание, човек може да страда и трябва да плати някаква цена. Ето какво трябва да правиш. Ако някой иска да върви по пътя на стремежа към истината и да постигне спасение, той трябва да приеме тези факти и да преживее тези състезания. Разбира се, по време на тези състезания определено ще платиш някаква цена, ще изпиташ някаква болка и ще се откажеш от определени неща. Независимо как изглежда процесът, накрая това да бъдеш способен да постигнеш богобоязливост и да отбягваш злото, както и да придобиеш истината и да постигнеш спасение — това е крайната цел. Така че всяка цена, платена в името на тази цел, си заслужава, защото тя е най-правилната цел и е това, към което трябва да се стремиш, за да станеш пригодно сътворено същество. За да постигнеш тази цел, независимо колко усилия трябва да положиш или каква цена трябва да платиш, не бива да правиш компромиси, да увърташ или да се страхуваш, защото щом се стремиш към истината и целта ти е да се боиш от Бог, да отбягваш злото и да бъдеш спасен, тогава, когато се изправиш пред някакво състезание или битка, ти не си сам. Божиите слова ще те съпътстват. Имаш за опора Бог и Неговите слова, така че не бива да се страхуваш, нали? (Да.) И така, от тези няколко точки, независимо дали става въпрос за погрешна мисъл, обусловена от семейството или от друг източник, човек трябва да избере да се избави от нея. Например, както току-що разговаряхме, семейството ти често ти казва: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Всъщност много е лесно да се практикува избавяне от тази мисъл. Просто действай според принципите, които Бог казва на хората. „Принципите, които Бог казва на хората“ — това е доста обща фраза. Как конкретно се практикува? Не е необходимо да разнищваш дали имаш намерение да навредиш на другите, нито трябва да се пазиш от тях. Какво тогава трябва да правиш? От една страна трябва да си способен правилно да поддържаш хармонични отношения с другите. От друга страна, когато се занимаваш с различни хора, трябва да използваш Божиите слова за своя основа и истината за свой критерий, за да прозреш що за хора са те, и след това да се отнасяш към тях въз основа на съответните принципи. Толкова е просто. Ако са братя и сестри, отнасяй се с тях като с такива. Ако са сериозни в стремежа си и се жертват и отдават всичко, тогава се отнасяй с тях като с братя и сестри, които искрено изпълняват дълга си. Ако са неверници, които не желаят да изпълняват дълга си, а просто искат да си живеят живота, тогава не бива да се отнасяш към тях като към братя и сестри, а като към невярващи. Когато възприемаш хората, трябва да гледаш що за хора са те, какъв е нравът им, каква е човешката им природа и какво е отношението им към Бог и към истината. Ако могат да приемат истината и са готови да я практикуват, отнасяй се с тях като с истински братя и сестри, като със семейство. Ако човешката им природа е лоша и само на думи охотно практикуват истината и имат способността да обсъждат доктрини, но никога не практикуват истината, тогава се отнасяй с тях като с обикновени полагащи труд, а не като със семейство. Какво ти казват тези принципи? Те ти казват принципа, според който да се отнасяш към различните типове хора — това е принцип, който често сме обсъждали, а именно — мъдро отношение към хората. Мъдростта е общо понятие, а по-конкретно тя означава да имаш различни методи и принципи за справяне с различните типове хора. Всички те са основани на истината, а не на лични чувства, лични предпочитания, лични възгледи, на предимствата и недостатъците, които те представляват за теб, или на възрастта им. Основани са единствено на Божиите слова. Ето защо в отношенията си с хората не бива да изследваш дали имаш намерение да навредиш на другите или да се пазиш от тях. Ако се отнасяш към хората според принципите и методите, които Бог ти е дал, ще избегнеш всички изкушения и няма да попадаш в изкушения или конфликти. Толкова е просто. Този принцип е подходящ и при справянето със света на невярващите. Когато видиш някого, ще си помислиш: „Той е зъл, дявол, демон, бандит или мошеник. Няма нужда да се пазя от него. Няма да му обръщам внимание и няма да го провокирам. Ако работата налага взаимодействие, ще се справям с нея по официален и безпристрастен начин. Ако не е необходимо, ще избягвам контакт или общуване и нито ще го защитавам, нито ще му правя мили очи. Той няма да е способен да ми намери някакъв недостатък. Ако иска да ме тормози, имам Бог. Ще се осланям на Бог. Ако Бог му позволи да ме тормози, ще приема това и ще се покоря. Ако Бог не го позволи, той няма да е способен да ми навреди и косъм няма да падне от главата ми“. Не е ли това истинска вяра? (Да.) Трябва да имаш тази истинска вяра и да не се страхуваш от него. Недей да казваш, че той е просто един местен бандит или дребна риба: дори когато сме изправени пред големия червен змей, ние спазваме този принцип. Ако големият червен змей ти забранява да вярваш в Бог, ти представяш ли му доводи? Изнасяш ли му проповед? (Не.) Защо не? (Да му се проповядва е безсмислено.) Той е дявол, който не заслужава да слуша проповеди. Перлите не бива да се хвърлят на свинете. Истината не се казва на зверовете или дяволите. Тя е предназначена за хората. Дори ако дяволите или зверовете можеха да разбират, тя нямаше да им бъде проповядвана. Те не заслужават! Какъв е този принцип? (Добър.) Как се отнасяш към хората с лоша човешка природа, към злите, към обърканите и към безразсъдните насилници в църквата или към тези хора в обществото, които имат някаква власт, които произхождат от големи семейства или които притежават някаква известност? Отнасяй се с тях така, както се полага. Ако са братя и сестри, общувайте с тях. Ако не са, не им обръщайте внимание и се отнасяйте с тях като с неверници. Ако отговарят на принципите за споделяне на евангелието, споделете го с тях. Ако те не са обект на евангелието, не се срещайте и не общувайте с тях в този живот. Толкова е просто. По отношение на дяволите и сатаните няма нужда да се предпазвате, да излагате доводи срещу тях или да им отмъщавате. Просто не им обръщайте внимание. Не ги провокирайте и не общувайте с тях. Ако по някаква причина взаимодействието или общуването с тях е неизбежно, тогава решавайте въпросите по официален и безпристрастен начин и въз основа на принципи. Толкова е просто. Принципите и методите, на които Бог учи хората как да постъпват и да се държат, ти помагат да се държиш достойно, като ти позволяват да живееш с нарастващо човешко подобие. Докато начинът, на който те учат твоите родители, макар на пръв поглед да изглежда, че те защитава и предпазва, всъщност те подвежда и тласка към бездната на страданието. Това, на което те те учат, не е правилният начин или мъдрият подход на поведение, а това е хитър и подъл начин, който е противоречив и няма връзка с истината. Така че, ако приемаш само мислите, обусловени у теб от твоите родители, за теб става трудно и тежко да приемеш истината, а практикуването ѝ се превръща в предизвикателство. Ако обаче наистина имаш сърце да се избавиш от мислите, свързани със собственото ти поведение и принципите за справяне със света, които идват от семейството ти, приемането на истината става по-лесно, както и нейното практикуване.