Освен че ги обуславят с поговорки като „Мъжете не проливат лесно сълзи“, родителите често казват на момчетата: „Добрият петел не се бие с кучета, а добрият мъж не се кара с жени“. Не си играй с момичета и не се карай с тях; не се принизявай до тяхното ниво. Те са момичета и трябва да се отнасяш снизходително с тях“. Защо трябва да се отнасяте снизходително с тях? Ако са направили нещо нередно, не трябва да се отнасяте снизходително с тях или да ги глезите. Мъжете и жените са равни. Те са родени и отгледани от мама и татко също като теб, така че защо трябва да се отнасяш снизходително с тях? Само защото са жени? Те трябва да бъдат наказвани, когато постъпват неправилно, да им се даде съответен урок, да признаят грешката си, да се извинят, да разберат какво са направили погрешно и че не бива да повтарят същата грешка следващия път, когато се сблъскат с такива въпроси. Трябва да се научиш как да им помагаш, вместо да следваш принципа „Добрият мъж не се кара с жени“, според който родителите ти са те учили да подхождаш в такава ситуация. Всички хора допускат грешки в един или друг момент — както мъжете, така и жените. Когато това се случи, трябва да признаят грешките си и да се разкаят за тях. И мъжете, и жените трябва да вървят по правилния път и да живеят достойно, вместо да се придържат към това, което са им казали родителите им: „Добрият петел не се бие с кучета, а добрият мъж не се кара с жени“. Добрият мъж не се проявява, като не се кара с жени, нито с това, че не се принизява до тяхното ниво. Както виждаш, родителите често казват: „Жените имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи. Те нямат гледни точки, не бъди като тях, не се занимавай сериозно с тях и не им обръщай внимание“. Какво се има предвид под „не им обръщай внимание“? Въпросът за принципите трябва да бъде изяснен и обяснен. Кой е допуснал грешка, кой е казал нещо положително или негативно, чие споменаване на път е било правилно — въпросите, свързани с принципите, пътищата и собственото поведение, трябва да бъдат изяснени. Не размивайте границата между правилно и неправилно. Трябва да изясните нещата дори по отношение на жената. Ако наистина се съобразявате с нея, тогава трябва да ѝ кажете истината, която хората трябва да разберат, да ѝ помогнете да върви по правилния път, да не ѝ угаждате и да не избягвате да сте сериозни или да не изяснявате нещата само защото е жена. Жените също трябва да живеят достойно и не трябва да си угаждат или да отказват да бъдат разумни само защото мъжете правят компромиси по отношение на тях. Мъжете и жените се различават само по отношение на физиологията си, но в очите на Бог тяхната идентичност и статус са едни и същи. И мъжете, и жените са сътворени същества и освен половите различия няма много неща, които ги отличават. И мъжете, и жените преживяват поквара и споделят едни и същи принципи на собственото поведение. Изискваните от Бог критерии са идентични както за мъжете, така и за жените, без разлика. И така, правилно ли е родителското поучение „Добрият мъж не се кара с жени“? (Не е.) Тогава какъв е правилният подход? Не става въпрос за участие в битки, а за привеждане на практикуването ти в съответствие с принципите. Какво имат предвид родителите с подобни забележки? Не е ли това по-благосклонно отношение към синовете, отколкото към дъщерите? Сякаш казват: „Жените имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи. Те са наивни, а интелектът им е нищожен. Защо изобщо да се спори с тях? Те няма да разберат нищо. Както се казва в една поговорка: „Едрогърдите жени нямат мозък; те имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи“. Защо ти трябва да обръщаш внимание на жените или да се занимаваш сериозно с тях?“. Нима жените не са хора? Нима Бог не спасява жените? Нима Той не споделя истината с тях или не им дава живот? Такъв ли е случаят? (Не, не е такъв.) Ако Бог не прави това, ако Той не се отнася несправедливо към жените, тогава как трябва да действаш ти? Отнасяй се към жените според принципите, на които Бог те учи. Не приемай мислите на родителите си и не подхранвай шовинистични нагласи. Макар че костите и мускулите ти може да са малко по-здрави от тези на жените, макар че може да имаш по-едро телосложение и по-голяма физическа сила, макар че може да консумираш повече храна, все пак твоят покварен нрав, твоето непокорство и степента ти на неразбиране на истината не се различават от тези на жените. Житейските умения, с които се отличаваш, може да са различни от тези на жените: ти умееш да боравиш с електроника и машини, докато жените са добри в бродирането, шиенето и кърпенето. Ти можеш ли да правиш тези неща? Докато мъжете са сръчни строители, жените са по-умели в козметичните процедури. Мъжете могат да работят с различни машини и оборудване, но не липсват и жени в това отношение. В какво точно изостават жените? Всички подобни сравнения са безсмислени. Смисълът тук е да се избавиш от шовинизма си. Не приемай мисли от рода на „Добрият мъж не се кара с жени“. Нещата, които ти казват родителите, не са истината, те са вредни за теб. Никога не казвайте тези неща, тъй като те са унизителни за жените — това е в грубо противоречие с разума и приличието. Какъв е този вид проблем с неуважението към жените? Хората, които правят подобни неща, притежават ли изобщо човешка природа? (Не.) Те са лишени от човешка природа. Ако не уважаваш жените, не забравяй, че майка ти, двете ти баби и сестрите ти са все жени. Готови ли са те да приемат такова неуважение? Някои майки дори казват на синовете си: „Добрият мъж не се кара с жени“. Не са ли глупави тези майки? Те са простодушни и, понеже самите те са жени, омаловажават собствената си стойност. Явно са объркани хора, които нямат никаква представа какво говорят. Твърдението „Добрият мъж не се кара с жени“ е в грубо противоречие с разума и приличието. Бог никога не е определял жените по този начин, нито е наставлявал мъжете с думите: „Жените са крехки, имат дълги коси, но не са достатъчно прозорливи и им липсва здрав разум. Не се карай с тях. Дори да го сториш, няма да си способен да си изясниш нещата. Във всичко бъди снизходителен и сговорчив, не се дръж сериозно с тях; мъжете трябва да са широко скроени и всеотдайни“. Бог казвал ли е някога нещо подобно? (Не.) Тъй като Бог никога не е казвал такива неща, не ги правете и не възприемайте жените с такава нагласа. Това е дискриминация и неуважение към тях. Можеш да заместиш жените там, където те нямат необходимите умения, но също така се нуждаеш от тях да сторят същото за теб, когато твоите умения са недостатъчни. Взаимната зависимост и взаимното допълване са правилната гледна точка. Защо това е правилната гледна точка? Защото силните страни и на мъжете, и на жените са отредени от Бог. Какви мисли и гледни точки трябва да възприемеш, за да подходиш към факта, че силните страни и на мъжете, и на жените са отредени от Бог? Те трябва да се допълват взаимно — това е принципът на практикуване. Мъжете не бива да дискриминират жените, а жените не бива да се отнасят с прекомерно уважение към мъжете, като си мислят: „Най-накрая имаме брат в нашата църква, стожер на силата. Сега нашата църква е пълноценна, има някой, който да ни подкрепя и да се справя с нещата от наше име, да поема водачеството вместо нас“. Нима ти си непълноценна? В мъжете ли вярваш? Ако църквата се състои само от сестри, това означава ли, че вече нямаш вяра в Бог? Че не можеш да бъдеш спасена или да разбереш истината? Когато някой направи лекомисления коментар: „Защо във вашата църква няма братя?“, ти се чувстваш сякаш са те проболи в сърцето и казваш: „Не повдигай този въпрос, това е единственият недостатък на нашата църква. Не искаме той да се изтъква. Ти засегна единственото ни болно място“ и се молиш: „Боже, кога ще подготвиш брат за нашата църква?“. Църквата от братя ли се поддържа? Не може ли да издържи без братя? Бог някога казвал ли е това? (Не.) Бог никога не е казвал това, нито някога е казвал, че в църквата трябва да има и от двата пола, преди да бъде основана, или че не може да бъде основана само от един пол. Казвал ли е някога това? (Не.) Всичко това са последствия от обусловения от семейството шовинизъм. Вие разчитате на мъжете за всичко и веднага щом се появи нещо, казвате: „Трябва да изчакам да го обсъдим, когато съпругът ми се върне“ или „Нашите църковни братя напоследък са заети, така че никой не поема инициативата да се справи с този въпрос“. И така, за какво са жените? Ти не си ли способна да се справиш с тези задачи? Нима ти нямаш уста или крака? На теб не ти липсва нищо: ти разбираш истините принципи и трябва да действаш в съответствие с тях. Мъжете не са твои ръководители, нито са ти господари. Те са просто обикновени хора, членове на поквареното човечество. Научи се да се уповаваш на Бог и на Неговите слова във всичко, което правиш. Това е принципът и начинът, който трябва да следваш, вместо да зависиш от някой човек. Макар че не защитавам шовинизма, разбира се, правя това не за да издигам правата на жените или да ги оправдавам, а по-скоро за да помогна на хората да разберат един аспект на истината. Кой аспект на истината? Че поговорката, внушена ти от твоите родители: „Добрият мъж не се кара с жени“, е неправилна. Тя внушава и направлява погрешна мисъл. Ти не бива да се ръководиш от тази мисъл и от тази гледна точка в ролята си на мъж или в начина, по който се отнасяш към жените. Това е аспект на истината, който трябва да разбереш. Не мисли винаги: „Аз съм мъж, трябва да разглеждам въпросите от мъжка гледна точка, трябва да проявявам внимание към тези сестри и да ги защитавам, да ги толерирам и да им прощавам от позицията на мъж, без да гледам сериозно на никоя от тях. Ако някоя сестра иска да се кандидатира на избори за водач в църквата, ще се отнасям към нея учтиво и ще я оставя да води“. На какво основание? Само защото си мъж, си мислиш, че си всеотдаен? Можеш ли да бъдеш толерантен към тях? Та ти не можеш да търпиш дори себе си. Ръководството на църквата трябва да се определя от това кой е подходящ за тази роля. Ако братята и сестрите те изберат, трябва да поемеш това бреме. Това е както твоя отговорност, така и твой дълг. Защо отказваш толкова лекомислено? За да покажеш колко си благороден? Това ли е принципът на практикуването? Съгласно истината ли е това? (Не е.) Грешно е да отказваш и е грешно да се бориш за това. Тогава какъв е правилният начин на действие? Правилният начин е да основавате действията си на Божиите слова и да приемате истината за свой критерий. Вашите родители са ви учили, че „Добрият мъж не се кара с жени“. Колко години сте живели с тази шовинистична мисъл и гледна точка? Много хора мислят, че „Прането и кърпенето са изцяло женска работа. Нека жените се справят с тях. Чувствам се раздразнен, когато трябва да върша тези задачи; чувствам се по-малко мъж“. И така, какво се случва, ако ти се заемеш с тази работа? Вече не си ли мъж? Някои хора казват: „Дрехите ми винаги са били прани от майка ми, сестра ми или баба ми. Никога не съм вършил „женска работа“. Сега ти изпълняваш своя дълг и трябва да си независим. Това е, което трябва да правиш. Това е, което Бог изисква от хората. Ще го правиш ли? (Да.) Ако твоето сърце се съпротивлява, ако не желаеш и винаги мислиш за майка си във връзка с този въпрос, тогава ти наистина си негоден за нищо. Мъжете имат тези шовинистични мисли и гледат отвисоко на някои задачи като грижата за децата, подреждането на къщата, прането, чистенето. Някои от тях имат силни шовинистични наклонности и презират тези задължения, не желаят да ги вършат или, ако ги вършат, го правят с неохота, като се страхуват, че могат да загубят уважението на другите. Те си мислят: „Ако винаги върша тези задължения, няма ли да стана женствен?“. На каква мисъл и гледна точка се подчинява това? Не съществува ли проблем в тяхната мисъл? (Да, така е.) Мисълта им е проблематична. Погледнете някои региони, където мъжете винаги носят престилки и готвят. Когато жената се прибира от работа, мъжът ѝ поднася храна с думите: „Ето, хапни малко. Наистина е много вкусно. Днес приготвих всички твои любими ястия“. Жената с право изяжда готовата храна, а мъжът с право я приготвя, като никога не се чувства като домакиня. След като излезе навън и свали престилката си, той не е ли все още мъж? В някои региони, където шовинизмът е особено силен, мъжете безспорно са разглезени от обуславянето и влиянието на семейството. Това обуславяне спасило ли ги е или им е навредило? (Навредило им е.) Навредило им е. Някои мъже на тридесет, четиридесет или дори на петдесет години не могат да си изперат чорапите. Носят една и съща долна риза половин месец, тя вече е мръсна, но не искат да я изперат. Нямат представа как да я изперат, колко вода или перилен препарат да сложат и как да я почистят. Те просто я носят по този начин и си мислят: „В бъдеще ще накарам майка ми или жена ми да ми купи повече долни ризи и чорапи, за да мога да ги пера веднъж на два месеца. Би било чудесно, ако има възможност майка ми или жена ми да дойдат и да ги изперат вместо мен!“. Първопричината за тяхната неприязън да вършат тези задачи има известна връзка с възпитанието, което са получили от семейството и родителите си. Мислите и гледните точки, които са им внушени от родителите, засягат най-основните и най-прости правила за живот, както и някои неправилни гледни точки за хората. В обобщение всичко това представлява обуславяне на мислите на хората от семейството. Независимо колко голямо влияние оказват върху живота на човека в хода на неговата вяра в Бог и в съществуването му или колко неприятности и неудобства му създават, по своята същност те имат определена връзка с идеологическото възпитание на родителите. Ако вече си възрастен и си живял според тези мисли и гледни точки в продължение на много години, тогава те няма да се променят мигновено — необходимо е време. Ако тези мисли и гледни точки се отнасят до изпълнението на дълга или до принципите на поведение и справянето със света и ако ти се стремиш към истината, трябва да се стремиш да промениш тези въпроси и да навлезеш в истината реалност възможно най-скоро. Ако те се отнасят само до аспекти на личния живот, би било по-добре, ако си готов да се промениш. Ако не можеш да постигнеш това, ако това ти се струва твърде натоварващо или трудно, или ако дори вече си свикнал с този начин на живот и не можеш да го промениш, тогава никой не те принуждава. Просто ги посочвам, за да знаеш какво е правилно и какво не. Що се отнася до въпросите, свързани с личния начин на живот, преценете ги сами — няма да ви натрапваме този въпрос. Що се отнася до това колко често переш чорапите си и дали ги кърпиш, или ги изхвърляш, когато се скъсат, това е твое решение. Решавайте според обстоятелствата — ние няма да определяме конкретни правила.

В някои семейства, поради привилегирования си произход, родителите често казват на децата си: „Когато излизаш навън, не забравяй от кого си произлязъл и кои са твоите предци. В социалните групи трябва да се държиш по начин, който да носи чест и слава на фамилното ни име. Никога не уронвай репутацията на предците ни. Винаги помни на какво са ни учили нашите предци и не посрамвай рода ни. Ако един ден допуснеш грешка, хората ще кажат: „Ти не си ли от видно и уважавано семейство? Как можа да направиш нещо подобно?“. Ще ти се присмиват, но няма да се присмиват само на теб, а на цялото ни семейство. В този случай ти ще опетниш името на нашето семейство и ще опозориш предците ни, което е недопустимо“. Някои родители също така казват на децата си: „Нашата страна е велика нация и древна цивилизация. Не сме получили лесно сегашния си живот, затова го цени. Особено когато си в чужбина, трябва да печелиш слава и чест за китайския народ. Не прави нищо, което може да опозори нашата нация или да навреди на репутацията на китайския народ“. От една страна, родителите ти казват да спечелиш слава и чест за семейството и предците си, а от друга — за нацията и етноса си, като те призовават да не позориш страната си. От малки децата се възпитават по този начин от родителите си, а когато отидат на училище, учителите им ги възпитават по същия начин, като им казват: „Спечелете слава за нашия клас, за нашето училище, за нашия град и за нашата страна. Не позволявайте на чужденците да ни се подиграват, като казват, че нямаме заложби или ни липсва характер“. Някои хора в църквата дори казват: „Ние, китайците, повярвахме първи. Когато общуваме с чуждестранни братя и сестри, трябва да печелим слава за китайския народ и да поддържаме репутацията му“. Всички тези изказвания са пряко свързани с това, което семействата внушават на хората. Правилен ли е този вид внушаване? (Не, не е.) Защо не е? Каква слава търсят те? Има ли смисъл да се търси такава слава? (Не, няма.) Имаше случай, при който един човек от Североизточен Китай посещаваше различни църкви. Той взе 10 000 юана от парите от приношения на църквата и избяга обратно вкъщи, за да си прекарва дните. Когато братята и сестрите от Североизточен Китай разбраха, някои казаха: „Този човек е отвратителен! Той се осмели да вземе дори парите от приношения на църквата. Той напълно опетни репутацията на хората от Североизтока! Ако някога го видим отново, трябва да му дадем урок!“. След този инцидент хората от Североизтока се почувстваха така, сякаш са изгубили честта си. Когато говореха с братя и сестри от други провинции, те не смееха да повдигнат този въпрос. Чувстваха се неудобно и се страхуваха, че другите могат да кажат: „Еди-кой-си от вашия Североизточен регион избяга с парите от приношенията“. Страхуваха се, че другите ще говорят за това, и не смееха да го повдигнат сами. Правилно ли е това поведение? (Не, не е.) Защо е неправилно? (Който взема парите от приношенията няма нищо общо с другите. Всеки представлява себе си.) Точно така. Това, че този човек взема парите от приношението, е негово лично дело. Ако си го видял и си го спрял, като по този начин си спасил Божия дом от загуба и си запазил неговите интереси, ще си изпълнил отговорността си. Ако не си имал възможност да го предотвратиш и не си могъл да попречиш на загубата, тогава е трябвало да осъзнаеш що за нещастник е той, да си вземеш бележка, да се помолиш на Бог да те предпази от подобен инцидент и да гарантираш, че няма да изпаднеш в подобно изкушение. Трябва да се отнесеш правилно към този въпрос. Въпреки че той е от твоя регион, действията му го представят единствено като отделна личност. Хората от този регион не са го учили или насърчавали да действа по този начин. Това няма никаква връзка с никого другиго. Най-много другите могат да бъдат отговорни за недостатъчния надзор или насочване, но никой не е длъжен да понесе последствията от неговото провинение. Той е действал срещу Бог и е нарушил управленските закони, никой друг не е длъжен да понесе последствията вместо него. Неговата непочтеност е негово лично дело. Освен това този въпрос не е свързан със загуба на репутация или спечелване на слава. Той се отнася до природата същност на един човек и пътя, по който е поел. Може да се каже само, че първоначално хората не са успели да разгадаят истинския му характер, но след този инцидент се е разкрило истинското му лице. Това няма нищо общо с репутацията или достойнството на други братя и сестри в този регион. Ако смяташ, че те е опозорил, понеже е от същия регион като теб, то подобен възглед и разбиране са напълно погрешни. Божият дом никога не наказва цяло семейство за греховете на един човек. Бог възприема всеки човек като отделен субект. Независимо откъде произхождаш, дори да си от едно и също семейство или да си родител, Бог възприема всеки човек като уникален субект. Бог никога не замесва свързани лица заради грешките на един човек. Това е принципът и той е съобразен с истината. Независимо от това, ако мислиш, че някой от твоя регион, който върши нещо лошо, вреди на репутацията ти и намесва и теб, това се дължи на погрешното ти разбиране и няма нищо общо с истината. Следователно, когато родителите ти казват: „Спечели слава за нашата страна, семейство или фамилия“, това правилно ли е? (Не.) Защо не е правилно? С коя фраза има една и съща природа? Не споделя ли същата природа с мисълта, която обсъдихме по-рано, а именно: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава вика си, където и да лети“? Вършенето на положителни дела, вървенето по правилния път, възприемането на положителните неща и истината — нищо от това не се прави в живота на човека, за да си приписва заслуги. Вместо това хората трябва да се държат така: това е тяхна отговорност, пътят, по който трябва да вървят, и техен дълг. Да вървят по правилния път, да възприемат положителните неща и истината и да се покоряват на Бог е задължение и дълг на хората. Тези неща са и в името на постигането на спасение, а не са с цел да спечелиш репутация за себе си или за Бог, и, разбира се, не са с цел да се спечелиш репутация за хората от твоята страна и със сигурност не са в името на определена фамилия, раса, или род. Ти не биваш спасен, за да спечелиш слава за хората от твоята страна, и със сигурност не за да спечелиш слава за твоето семейство. Идеята за „спечелване на слава“ е само теория. Твоето спасение няма нищо общо с тези хора. Каква полза могат да извлекат те от твоето спасение? Ако получиш спасение, какво могат да спечелят от това? Те не следват правилния път и Бог, със Своя праведен нрав, ще се отнесе с тях по съответния начин. Той ще се отнесе с тях така, както би следвало да се отнесе. Какво им носи това така наречено „спечелване на слава“? То няма нищо общо с тях. Ти приемаш последствията за пътя, по който си поел, а те приемат последствията от своя път. Бог се отнася към всеки човек според Своя праведен нрав. Спечелването на слава за своя народ, семейство или фамилия не е отговорност на нито един човек. Естествено, ти не бива да носиш тази отговорност сам и всъщност не можеш. Възходът или упадъкът на едно семейство или род, неговият ход и съдбата му нямат нищо общо с това дали ти ще им спечелиш слава. И, разбира се, това няма нищо общо с пътя, по който си поел. Ако се държиш добре и си способен да се покориш на Бог, то не е, за да спечелиш слава за тях или да им отдадеш заслуги, нито за да претендираш за някакви награди от Бог от тяхно име или да им осигуриш освобождаване от наказание. Техният възход, тяхното падение и тяхната съдба нямат нищо общо с теб. Особено що се отнася до това дали те се чувстват почитани и дали ти печелиш слава за тях — те нямат никакво значение за теб. Ти не можеш да ги носиш на плещите си и нямаш никаква отговорност или задължение да го правиш. Затова, когато родителите ти казват: „Трябва да спечелиш слава за нашата нация, семейство или фамилия и не трябва да уронваш репутацията на нашите предци или да позволяваш на другите да ни укоряват зад гърба ни“, тези думи служат само за оказване на негативен психологически натиск върху теб. Ти не можеш да ги изпълниш, нито имаш някакво задължение да го направиш. Защо? Защото Бог изисква от теб да изпълняваш само дълга си на сътворено същество пред Него. Той не иска от теб да правиш нещо или да поемаш някакво задължение за твоята страна, семейство или фамилия. Следователно да печелиш слава за твоята страна или семейство, или да печелиш слава и чест, или да правиш каквото и да било за фамилията си, не е твое задължение. То няма нищо общо с теб. Съдбата им е единствено в ръцете на Бог и ти изобщо не трябва да поемаш на плещите си каквото и да било бреме. Ако допуснеш някакви грешки, не трябва да изпитваш вина към тях. Ако си извършил добри дела, не бива да мислиш, че си имал късмет, или че си спечелил слава за страната, семейството или фамилията си. Не се радвай на тези неща. И ако се провалиш, не се чувствай уплашен или затиснат от скръб. Не се обвинявай, защото това изобщо няма нищо общо с теб. Дори не мисли за това — всичко е толкова просто. И така, що се отнася до хората от различните националности, китайците са избрани от Бог. Те идват пред Бог и са сътворени същества. Хората от Запада идват пред Бог и също са сътворени същества. Азиатците, европейците, северно и южноамериканците, хората от Океания и африканците идват пред Бог и приемат Неговото дело, и те също са Негови сътворени същества. Независимо от коя страна е човек, единственото, което трябва да прави, е да изпълни дълга си на сътворено същество, да приеме Божиите слова, да им се покори и да постигне спасение. Хората не бива да образуват различни кланови групи въз основа на собствената си националност, да се делят на групи или раси. Всичко, което приема расовата слава за цел на своята борба или за свой основен принцип, е погрешно. Това не е пътят, по който хората трябва да вървят, и е явление, което не бива да се появява в църквата. Ще дойде ден, когато с по-широкото общуване на хората от различни страни и с достъпа им до по-широка част от земното кълбо един азиатец може да срещне европеец, един европеец може да срещне американец, а един американец може да влезе в контакт с азиатец или африканец и т.н. Когато различни раси се съберат заедно, ако има групи, формирани на расова основа, които се стремят към собствената си расова слава и правят неща за своята раса, с какво ще започне да се сблъсква църквата? Тя ще се сблъска с разделение. Това е нещо, което Бог ненавижда и заклеймява. Всеки, който прави това, е проклет, всеки, който действа по този начин, е слуга на Сатана, и всеки, който действа така, ще бъде обект на наказание. Защо ще бъде наказан? Защото това е нарушение на управленските закони. Никога не правете това. Ако можеш да постъпваш по този начин, това доказва, че не си се избавил от този аспект на обуславянето от родителите си. Не си приел идентичността, която Бог ти е дал като сътворено същество, и все още се възприемаш като китаец или като бял, черен или кафяв човек — като човек от различна раса, фамилия или националност. Ако искаш да донесеш слава на своята нация, раса или семейство и действаш с тази мисъл в ума си, последствията ще бъдат ужасни. Днес тържествено обявяваме и сериозно разясняваме този въпрос тук. Ако някой ден някой тръгне срещу този аспект на управленските закони, той ще си понесе последствията. В този момент не се оплаквайте, като заявявате: „Ти не ми каза, аз не знаех, не разбрах“. Ти отдавна знаеш за своята идентичност на сътворено същество, но въпреки това можеш да действаш по този начин: това означава, че не си бил невеж, а си го направил умишлено, че съзнателно си нанесъл оскърблението. Ти трябва да бъдеш наказан. Последствията от противопоставянето на управленските закони са невъобразими. Разбирате ли? (Да, разбираме.)

Някои родители казват на децата си: „Където и да отидем, не бива да забравяме корените си. Не можем да забравим къде сме родени и израснали или кои сме ние. Където и да отидеш, когато срещнеш свои съграждани, трябва да се погрижиш за тях. Когато избираш църковни водачи или надзорници, давай предимство на хората от родния си град. Когато църквата има някакви материални облаги, нека хората от родния ти град първи да се възползват от тях. Ако избираш членове за дадена група, избери първо хора от родния си град. Когато съграждани работят заедно, те имат общ език и близки отношения“. Как се нарича това? „Когато се срещнат съграждани, сълзите напират в очите им“. Съществува и поговорката: „Чичовците и лелите са роднини, поколение след поколение: макар костите да са счупени, сухожилията все още са свързани“. Някои хора, поради наставленията на родителите и по-възрастните членове на семейството, щом чуят, че някой е от същата провинция или град, или ако чуят, че човекът говори с акцента на родния им град, се привързват силно към него. Хранят се заедно, седят заедно на сбирки и правят всичко заедно. Те са особено близки. Някои хора, когато срещнат съгражданин, може да кажат: „Знаеш приказката: „Когато се срещнат съграждани, сълзите напират в очите им“. Когато срещна съгражданин, се чувствам близък с него: когато те срещнах, имах чувството, че си ми роднина“. Те полагат специални грижи за своите съграждани. Ако съгражданите им срещат трудности в живота или в работата, или ако са болни, те полагат специални грижи за тях. Хубаво ли е това? (Не, не е хубаво.) Защо не е хубаво? (При такова отношение към хората липсват принципи.) Липсват принципи, а този човек е объркан. Той проявява обич към всеки, който е негов съгражданин, но какви са тези съграждани? Добри хора ли са? Истински братя и сестри ли са? Лансирането на твоите приятели в съответствие с принципите ли е? Препоръката ти за тях съобразена ли е с принципите? Подходящи ли са те за задачата? Справедлива ли е грижата ти за тях и близостта ти с тях? Съответства ли на истината и на принципите? Ако не, тогава това, което правиш за тях, е неуместно и е отвратително за Бог. Разбираш ли? (Разбирам.) Следователно, когато родителите ти казват: „Грижи се за съгражданите си, когато ги срещнеш“, това е заблуда и ти трябва да я оставиш на заден план в съзнанието си, и да не ѝ обръщаш внимание. В бъдеще, ако родителите ти те попитат: „Този наш съгражданин е в същата църква като теб. Погрижи ли се за него?“, как трябва да отговориш? (В Божия дом се отнасяме еднакво към всички.) Би трябвало да кажеш: „Не съм длъжен да правя това. Забрави за съгражданина ни, не бих се грижил дори за вас, ако се противопоставяте на Бог“. Има някои хора, които са силно повлияни от подобни традиционни семейни представи. Щом срещнат някого, който е в някакво родство с тях, който има същото фамилно име или принадлежи към същия род, не могат да го подминат. Щом чуят, че някой е със същото фамилно име, си казват: „О, невероятно, тук всички сме едно семейство. Според сегашното ми положение в семейството трябва да я наричам моя леля, а за нея аз съм един от внуците“. Те охотно се наричат внуци, а когато я видят, не смеят да се обърнат към нея като към сестра или нещо друго. Винаги я наричат „леля“. Когато някой срещне някого със същото фамилно име, той го счита за особено близък, независимо какъв човек е той. Правилно ли е това? (Не е.) По-специално някои семейства по традиция полагат специални грижи за тези, които са от същия род, често са учтиви с тях и общуват отблизо с тези хора. Поради това изглежда, че домът им винаги е пълен с хора и дейности, а семейството изглежда особено жизнено и проспериращо. Когато нещо се случи, всички далечни роднини идват да подадат ръка и да помогнат, като дават съвети и предложения. Повлияни от тази семейна култура, някои хора смятат, че е добре да се държат по този начин. Най-малкото те не са изолирани или самотни и имат хора, които могат да им помогнат, когато възникнат проблеми. Какви представи имат други хора? „Когато живее сред хората, човек трябва да има индивидуален подход“. Макар че тази поговорка е трудна за обяснение, всеки може да разбере нейния смисъл. „Човек трябва да живее с човешки чувства. Може ли някой да се нарече човек, ако няма човешки чувства? Ако винаги си сериозен и искрен, ако винаги се интересуваш от принципи и позиции, накрая ще останеш без роднини или приятели. Трябва да имаш човешки чувства, щом живееш сред социални групи. Хората, които нямат нищо общо с фамилията ни, са нещо различно, но тези с едно и също фамилно име или от един и същи род не са ли всички те близки? Не можете да изоставите никого от тях. Когато се сблъскаш с въпроси като болест, брак, погребения или други големи и малки събития, не се ли нуждаеш от някого, с когото да ги обсъдиш? Когато си купуваш къща, кола или земя, всеки може да ти подаде ръка за помощ. Не можеш да оставиш тези хора, трябва да разчиташ на тях в живота“. Тъй като сте дълбоко повлияни от тази семейна култура, когато сте навън, и особено в църквата, и видите някой от същия род, подсъзнателно сте привлечени от него, изпитвате особена симпатия към него, често му оказвате специални грижи и отношение и се разбирате с него по специален начин. Дори когато прави грешки, често си снизходителен към него. Спрямо тези, с които не сте кръвно свързани, се отнасяте безпристрастно. Но по отношение на хората от вашия род сте склонни да ги защитавате и да им оказвате предпочитание, което на прост език се нарича „пристрастие към роднините“. Някои хора често се ръководят от тези мисли, като не се отнасят към хората и не се справят с нещата в живота въз основа на принципите, на които учи Бог, а въз основа на влиянието на семейната култура. Това не е ли погрешно? (Да, така е.) Например някоя жена с фамилното име Джан може да се обърне към друга жена със същото фамилно име, която е с няколко години по-голяма, като към „по-голяма сестра“. Другите може да си помислят, че те са истински сестри, но всъщност те не са свързани, макар че споделят едно и също фамилно име, и нямат никаква кръвна връзка помежду си. Защо тя се обръща към нея по този начин? Това е влиянието на семейната култура. Където и да отидат, двете са неразделни, тя споделя всичко с „по-голямата си сестра“, а не с външни хора. Защо? „Защото тя е Джан, също като мен. Ние сме от едно семейство. Трябва да ѝ казвам всичко. Ако не на нея, тогава на кого? Ако не се доверявах на семейството си, а на непознати, нямаше ли да е глупаво? Както и да подхождаш, на външните хора не може да се разчита. Може да се вярва само на хора от семейството“. Когато избира църковни водачи, тя избира нея, а когато хората я питат: „Защо избра нея?“, тя отговаря: „Защото има същото фамилно име като мен. Няма ли да е против всякакъв разум и приличие, ако не я избера? Ако не я бях избрала, щях ли изобщо да съм човек?“. Винаги когато църквата предлага материални облаги или добри неща, тя се сеща първо за нея. „Защо се сети първо за нея?“ „Защото има същото фамилно име като мен, тя е част от моето семейство. Ако аз не се погрижа за нея, кой ще го направи? Щях ли изобщо да съм човек, ако не изпитвах това основно човешко чувство?“. Независимо дали тези неща произтичат от привързаност или от егоистични подбуди, накратко казано, ако ти си повлиян и обусловен от тези мисли от твоето семейство, трябва незабавно да им обърнеш гръб и да спреш да се държиш, да се справяш с нещата и да се отнасяш към хората, като използваш тези методи. Независимо колко тесни или широки са тези методи, те не са принципите и методите, на които Бог те е учил. Най-малкото, те са мислите и гледните точки, от които би трябвало да се избавиш. Накратко, трябва да се избавиш от всяко обуславяне от семейството, което не е съобразено с принципите, на които Бог те учи. Не бива да се отнасяте към другите или да взаимодействате с тях, като използвате тези методи, нито да се справяте с нещата по този начин. Някои може да възразят: „Ако не се справям с нещата по този начин, изобщо няма да знам как да се справям с тях“. Това е лесно разрешимо. Божиите слова предоставят принципи за справяне с различни въпроси. Ако не можеш да намериш път за практикуване в Божиите слова, потърси брат или сестра, които разбират тази истина, и ги попитай. Те ще ти изяснят нещата, така че да ги разбереш. Това са нещата, от които хората трябва да се избавят, когато става въпрос за справяне с въпроси, свързани с рода, фамилното име и светските въпроси.