Миналия път разговаряхме за неща, свързани със семейството, в рамките на по-широката тема за избавянето от човешките стремежи, идеали и желания. За кой раздел от темата за семейството беше нашето общение? (Миналия път Бог разговаря за някои поговорки, които идват от семейната обусловеност, като например „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“, „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, „Както оградата трябва да се крепи на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души,“ „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“, „Дъщерите трябва да се възпитават като принцеси, а синовете — като бедняци“, „Не е необходимо хората да имат висок коефициент на интелигентност, а само трябва да имат висок коефициент на емоционална интелигентност“, „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ и „Родителят винаги е прав“. Общо бяха обсъдени тези осем поговорки.) Разговаряхме за избавянето от семейната обусловеност, като темата обхващаше семейната обусловеност и възпитанието спрямо мислите на човека. За някои поговорки разговаряхме подробно, а други бяха само накратко споменати и не общувахме конкретно за тях. Семейството има голямо значение в живота на всеки човек. То е мястото, където хората създават спомени, където растат и където започват да се формират различните мисли. Как хората се държат, какво е поведението им, как се справят с нещата, как си взаимодействат с другите, как посрещат различните ситуации, а когато се сблъскат с тях, как правят преценки и от каква гледна точка и позиция следва да се справят с тях и т.н., независимо дали мислите и възгледите им са временни или по-конкретни, всичко това до голяма степен се основава на семейната обусловеност. Това означава, че преди хората официално да навлязат в обществото и да се присъединят към социални групи, ембрионалните етапи на техните мисли и възгледи идват от семействата им. Затова семейството е изключително важно за всеки човек. Неговото значение надхвърля физическото израстване. Още по-важно е, че преди хората да навлязат в обществото, вкъщи те научават много мисли и гледни точки, които би трябвало да прилагат към начина, по който подхождат към обществото, социалните групи и бъдещия си живот. Макар че тези мисли и гледни точки не са конкретно или точно определени, когато човек съзрява, тези различни мисли и гледни точки и различните методи, правила и дори средства за справяне със света, вече са основно и до голяма степен внушени на човека, оказват му влияние и са обусловени от неговите родители, от по-възрастните членове или от други членове на семейството, преди той да навлезе в обществото. Тази практика на внушаване, повлияване и обуславяне се извършва по време на израстването на хората в техните семейства. Затова семейството е толкова важно за всеки човек. Разбира се, тази важност касае само нивото, на което хората навлизат в обществото, присъединяват се към социални групи и започват живота и съществуването си в зряла възраст — тя е ограничена до нивото на физическото съществуване. Това показва колко решаващо значение има семейната обусловеност за навлизането на човека в обществото и в живота на възрастните. С други думи, когато хората достигнат зряла възраст и навлязат в обществото, по-голямата част от философията им за светските отношения произлиза от наследството на родителите им и от влиянието на семейството им. От тази гледна точка може да се каже също така, че семейството, като най-малката единица в обществото, играе преди всичко формираща роля за оформяне на мислите на човека, както и на различните методи и принципи за справяне със света и дори на възгледа му за живота. С оглед на това, че тези различни мисли, гледни точки, методи за справяне със света и възгледи за съществуването са негативни, не са съобразени с истината, не са свързани с истината или дори може да се каже, че противоречат на истината и не произлизат от Бог, е необходимо хората да се избавят от обуславянето на семейството си. Когато разглеждаме последствията от семейната обусловеност, виждаме, че тя противоречи на истината и не е съобразена с нея, противопоставя се на Бог и по същество може да се каже, че семействата са местата, където Сатана покварява човечеството, като кара хората да отричат Бог, да Му се противопоставят и да следват грешния път в живота. От тази гледна точка може ли да се каже, че семейството, като най-малката единица в обществото, е мястото, където хората биват първоначално покварявани? Твърдението, че Сатана и обществените тенденции покваряват хората, е в общ смисъл, но когато става дума за конкретика, семейството следва да се разглежда като мястото, където хората първоначално приемат покварата и негативните мисли, злите тенденции и гледните точки на Сатана. По-конкретно покварата, която хората приемат, произлиза от техните родители, от по-възрастните членове на семейството, от други членове на семейството, както и от обичаите, ценностите, традициите и т.н. на цялото семейство. Във всеки случай семейството е началната точка, в която хората се сблъскват с покварата, приемат злите мисли и тенденции на Сатана и именно там те започват да приемат различните покварени и зли мисли през годините на своето формиране. Семейството играе роля, която нито обществото като цяло, нито обществените тенденции, нито Сатана могат да играят в покваряването на хората, а именно, че то запознава хората с различните мисли и гледни точки от злите тенденции на Сатана преди те да навлязат в обществото и да се присъединят към социалните групи. Независимо в какви рамки се вписва, семейството е основният източник на твоите мисли и гледни точки, които принадлежат на Сатана. Следователно, за да помогнем на хората да се избавят от различните погрешни мисли и гледни точки, е необходимо да разпознаем и разнищим не само широко разпространените погрешни мисли и гледни точки от обществото, но и различните мисли и гледни точки, както и принципите за справяне със света, които идват от семейната обусловеност. Семейството само по себе си е част от цялото човешко общество, то не е църквата или Божият дом и със сигурност не е небесното царство. То просто е най-малката единица в обществото, създадена сред покварената човешка природа, и тази най-малка единица също се състои от покварената човешка природа. Следователно, ако човек иска да се освободи от възпиранията, обвързаностите и неприятностите, свързани с различни погрешни мисли и гледни точки, той трябва първо да премисли, да разбере и да разнищи различните мисли и гледни точки, които е получил от семейната обусловеност, докато стигне до момента, в който може да се избави от тях. Това е точен принцип на практикуване за избавяне на хората от семейната обусловеност.

По-рано разговаряхме за семейната обусловеност на хората, която е свързана с такива въпроси като възгледите им за живота, правилата за оцеляване, принципите и методите на поведение и справяне със света, както и с някои неписани тактики при навлизане в обществото. Какви са някои от възгледите за живота, свързани с тази тема? Например: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Какви са някои от принципите за справяне със света, които семействата внушават на хората? Примерите включват: „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Какво още? („Както оградата трябва да се крепи на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“ и „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“. Това също са методи и принципи за справяне със света.) Съществуват ли някакви обществени тактики? Като например: „Смелите падат първи?“ (Да.) „Който много говори, много греши“. Какво друго? (С твоите камъни по твоята глава.) И тази е от тях, но не общувахме за нея миналия път. Освен това родителите ти често са ти казвали: „В света навън преценката ти трябва да е точна, разговорите ти — учтиви, а очите ти — зорки. Трябва да „държиш очите си отворени за всеки път и ушите си — на всички посоки“. Не бъди толкова твърдоглав“. Също така: „Никога не вреди да направиш комплимент на някого“ и „Трябва да следваш течението, където и да се намираш. Законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител. Когато имаш съмнения, следвай тълпата“. Всичко това са различни тактики. После има поговорки като: „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“ и „Няма грозни, а само мързеливи жени“. Към коя категория спадат тези пословици? Те спадат към категорията на всекидневния живот. Те ти казват как да живееш и как да се отнасяш към физическото си тяло. След това има поговорки като: „Родителят винаги е прав“, „Мама е най-добрата на света“, „Мъдрата гъска никога не снася питомно яйце“ и „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Те се отнасят до мислите и гледните точки на семейната привързаност и семейните чувства. Също така хората често казват: „Мъртвите са велики в очите на живите“ — след като човек умре, той става велик. Ако искаш по-висок статус, ако искаш хората да говорят добре за теб и да те уважават, тогава трябва да умреш. След като умреш, ще станеш велик. „Мъртвите са велики в очите на живите“ — не е ли нелепа тази логика? Казват: „За мъртвите или добро, или нищо. Мъртвите са велики в очите на живите. Отдайте им малко уважение!“. Независимо колко лоши неща е направил този човек, след смъртта си той става велик. Не показва ли това пълна липса на различаване на доброто от злото и липса на принципи в поведението на хората? (Да.) „Родителят винаги е прав“. Миналия път разговаряхме подробно за това. Други поговорки като: „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“ и „Мъдрата гъска никога не снася питомно яйце“, не бяха част от общението, но е лесно да ги разпознаем, нали? Вярна ли е поговорката „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“? Тя създава впечатлението, че възпитанието от страна на бащата е много важно. По какъв път може да бъде поведен човека от бащата? Може ли той да те поведе по правилния път? Може ли да те води към това да се поклониш на Бог и да станеш истински добър човек? (Не.) Баща ти казва: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, но ти си млад и плачеш, когато се чувстваш обиден. Баща ти ти се кара и казва: „Спри се! Бъди истински мъж. Плачеш за всяка дреболия, никаквецо!“. След като това се случи, ти си мислиш: „Не може да проливам сълзи. Ако плача, значи съм никаквец“. Сдържаш сълзите си, без да смееш да заплачеш, и тайно плачеш под завивките през нощта. Като мъж дори нямаш право да изразяваш или предаваш емоциите си по естествен начин. Нямаш право да избереш да плачеш, а трябва да преглътнеш сълзите си, когато се чувстваш обиден. Това е възпитанието, което си получил от баща си, и това е истинското значение на „Да храниш, без да възпитаваш, е грешка на бащата“. Баща ти, майка ти и по-старото поколение се придържат към това възпитание, като казват: „Ти, момче, плачеш за всичко, плачеш винаги, когато се чувстваш обиден, и когато са те набили навън. Ти си никаквец! Те като те удариха, ти защо не им отвърна? Щом те удариха, не си играй повече с тях. Когато ги видиш отново и смяташ, че можеш да ги ступаш, тогава го направи. Ако не можеш, тогава бягай. Виж как Хан Син^[а] понесе унижението да бъде принуден да пълзи между краката на друг човек. Но той не заплака. На това се казва истински мъж!“. Ето как бащите възпитават синовете си и им внушават мисълта, че трябва да бъдат истински мъже. Мъжете не могат да говорят за проблемите си и не могат да проливат сълзи. Те трябва да ги преглъщат. Кажете Ми, колко несправедливост трябва да понасят мъжете? В това общество мъжете трябва да издържат семействата си, да проявяват синовна почит към по-възрастните, без да смеят да се оплакват, независимо колко са уморени. Те не могат да дадат воля на чувствата си, независимо каква несправедливост са понесли. Не е ли това несправедливо спрямо мъжете? (Да, така е.) Когато вашите бащи ви възпитаваха по този начин, как се чувствахте? Когато ти се искаше да заплачеш понякога, какво ти казваше твоят баща? „Аз, еди-кой-си, през целия си живот съм бил мъдър и съм искал да постигам успехи. Как можах да отгледам такъв слабак като теб? Когато бях на твоите години, вече сам издържах семейството. Виж се какъв си разглезен и разлигавен, никаквецо!“. Как се почувствахте вие? Твоите родители, баби и дядовци те възпитаваха, като казваха: „Мъжът е стожерът на семейството. Защо те подкрепяме? Защо те изпращаме в колеж? За да ти помогнем да издържаш семейството, а не за да плачеш или да се чувстваш обиден, когато се случи нещо“. Как се чувствахте вие, когато вашите бащи, баби и дядовци казваха тези неща? Чувствахте ли се обидени или го приемахте спокойно? (Чувствах се потиснат, чувствах се обиден.) Нямахте ли друг избор, освен да го приемете, или чувствахте негодувание в сърцето си? (Чувствах негодувание, но трябваше да го приема.) Защо постъпи така? (Защото чувствах, че при такива обстоятелства или в тази обществена система нямах друг избор.) Ето в какво положение обществото поставя мъжете. Те се раждат в такива обществени обстоятелства и никой от тях няма избор. Възпитанието, което си получил от баща си и от по-възрастните членове на семейството, е произлязло от обществото. След като получават това идеологическо образование, те ти внушават тези мисли от обществото. В действителност, когато са приемали тези мисли и гледни точки през годините на формирането си, те също са го правили с неохота. С напредването на възрастта те са предавали тези мисли на следващото поколение. Не са се замисляли дали следващото поколение трябва да приеме тези мисли и гледни точки и дали те са правилни, защото така са израснали. Те са смятали, че хората трябва да живеят по този начин. Какво значение има дали си обиден, важното е, че приемането на тези мисли ще ти помогне да се утвърдиш в обществото и да не бъдеш тормозен от други хора. Защо те също са понасяли тази несправедливост и са се чувствали потиснати и са негодували също като теб, но въпреки това са ти предавали тези мисли и гледни точки? Една от причините е, че те по естествен начин са приемали различни мисли и гледни точки от обществото, които са им позволявали да се впишат в обществените тенденции с това, че са им помогнали да се утвърдят в обществото. Всеки следва тези мисли и гледни точки като насоки и критерии за живот и никой не ги поставя под съмнение, никой не иска да ги наруши или да им се опълчи. Това е единият аспект, свързан с оцеляването. Другият аспект, основният, е, че хората нямат способността да правят разлика между положителните и негативните неща. Защо е така? Защото хората не разбират истината и им липсват правилни мисли и гледни точки по отношение на оцеляването, на справянето със света или на пътя, който трябва да следват. За да се приспособят към обществото, за да се впишат и да оцелеят в него и в обществените групи, хората трябва активно или пасивно да приемат различните принципи за справяне със света и тактики, установени от обществото. Целта на приспособяването на хората е да се установят в обществото и да останат живи. Но тъй като хората не разбират истината, те нямат друг избор, освен да изберат тези принципи за справяне със света и тактики, установени от обществото. Ето защо като мъж, когато баща ти те е учил: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, въпреки че си се чувствал обиден и си искал да излееш навън разочарованието си, ти не си имал начин да го опровергаеш, нито си могъл да разпознаеш какво ти казва. В крайна сметка причината да приемеш това в сърцето си е била: „Макар че думите на баща ми са малко сурови и трудни за слушане и макар че приемам тези думи против волята си, той го прави за мое добро, така че трябва да ги приема“. Поради съвестта и синовната си почит като деца хората трябва да правят отстъпки и да приемат тези мисли и гледни точки. Независимо какъв е аспектът на семейната обусловеност на хората, те постоянно са в такова състояние, непрекъснато им се внушават тези методи, докато накрая все пак ги приемат, макар и да не искат. През този процес на непрекъснато приемане неправилните и негативните мисли и възгледи постепенно се просмукват в най-дълбоката същност на човека или бавно и постоянно проникват в неговите мисли и възгледи, като се превръщат в различни основи за начина, по който той да се държи и да се справя със света. Този процес може сполучливо да се опише като покваряване на човека, тъй като процесът на приемане на погрешни мисли и възгледи е и процес на покваряване. И така, кой е покварил хората? В общия смисъл те са били покварени от Сатана, от злите тенденции. По-конкретно те са били покварени от семейството си, и още по-конкретно — от родителите си. Ако бях казал това преди десет години, никой от вас може би нямаше да е способен да го приеме и всички вероятно щяхте да сте враждебно настроени към Мен. Сега обаче повечето от вас могат рационално да приемат за правилно това твърдение и да кажат „амин“, нали така? (Да.) Защо е правилно това твърдение? За да разберат това, хората трябва постепенно да започнат да го оценяват в хода на цялостното си преживяване. Колкото по-конкретна и дълбока е твоята оценка и колкото повече преживяванията ти отразяват това, толкова по-лесно можеш да се съгласиш с това твърдение.

Семейното възпитание най-вероятно включва много повече тактики, свързани с поведението и справянето със света. Например родителите често казват: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят. Ти си твърде глупав и доверчив“. Родителите често повтарят подобни думи и дори по-възрастните често ти натякват: „Бъди добър човек, недей да вредиш на другите, но винаги трябва да се пазиш от вредата, която другите могат да ти причинят. Всички хора са лоши. Може да виждаш, че привидно някой ти говори мило, но не знаеш какво мисли. Сърцата на хората са скрити под кожата им и когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Има ли нещо вярно в тези изрази? Ако разгледаме всеки от тях буквално, в тези изрази няма нищо лошо. Няма как да се знае какво действително мисли един човек дълбоко в себе си, дали сърцето му е злобно или добро. Невъзможно е да се надникне в душата на човека. Смисълът, който се крие зад тези изрази, привидно е правилен, но те са само своеобразна доктрина. Какъв е принципът за справяне със света, който хората в крайна сметка извличат от тези два израза? Той е, че „човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Ето какво казва по-възрастното поколение. Родителите и по-възрастните често го повтарят и постоянно те съветват с думите: „Бъди предпазлив, не бъди глупав да разкриваш всичко, което е в сърцето ти. Научи се да се пазиш и бъди бдителен. Не разкривай истинската си същност и не излагай сърцето си на показ дори пред добри приятели. Не рискувай живота си заради тях“. Правилно ли е това наставление от страна на възрастните? (Не, то учи хората да са измамни.) Теоретично то има добра основна цел: да те защити, да те предпази да не попадаш в опасни ситуации, да те защити от това другите да ти навредят или да те измамят, да предпази физическите ти интереси, личната ти безопасност и живота ти. То трябва да те предпази от неприятности, съдебни дела и изкушения, както и да ти даде възможност да живееш спокойно, безпрепятствено и щастливо всеки ден. Основната цел на родителите и възрастните е просто да те защитят. Начинът, по който те защитават обаче, принципите, които те съветват да следваш, и мислите, които ти внушават, съвсем не са правилни. Макар че основната им цел е правилна, мислите, които ти внушават, несъзнателно те водят към крайности. Мислите, които ти внушават, се превръщат в принципи и основа за начина, по който се справяш със света. Когато общуваш със съученици, колеги, партньори в работата, началници и всякакви хора в обществото, хора от всякакво социално положение, тези защитни мисли, внушени от родителите ти, несъзнателно се превръщат в най-основния ти талисман и принцип винаги, когато се занимаваш с въпроси, свързани с отношенията ти с хората. Какъв е този принцип? Той е следният: няма да ти навредя, но винаги трябва да се пазя от теб, за да не ме измамиш или излъжеш, да не се забъркам в неприятности или съдебни дела, да не разоря семейството си и да не пострада някой от семейството ми, както и да не попадна в затвора. Като живееш под контрола на такива мисли и възгледи, като живееш сред тази социална група с подобно отношение към справянето със света, можеш единствено да станеш по-потиснат, по-изтощен и уморен, както психически, така и физически. Впоследствие все повече се противопоставяш на този свят и на човечеството, изпитваш все повече неприязън към тях и все повече ги презираш. Докато презираш другите, започваш да мислиш по-малко за себе си, чувстваш, че не живееш като човек, а по-скоро водиш уморен и потиснат живот. За да не ти навредят другите, постоянно трябва да си нащрек, както и да правиш и да казваш неща против волята си. В стремежа си да защитиш собствените си интереси и личната си безопасност, носиш фалшива маска във всеки аспект от живота си и се прикриваш, като никога не смееш да кажеш нито дума истина. В тази ситуация, в тези условия на оцеляване, вътрешната ти същност не може да намери спокойствие и свобода. Често се нуждаеш от човек, който не ти причинява никаква вреда и който никога няма да застраши интересите ти, от човек, с когото можеш да споделиш най-съкровените си мисли и да излееш разочарованията си, без да носиш отговорност за думите си, без да си навличаш подигравки, подмятания или присмех и без да понасяш никакви последствия. В ситуация, в която мисълта и възгледът, че „човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, е принципът ти за справяне със света, вътрешното ти Аз е изпълнено със страх и несигурност. Естествено, чувстваш се потиснат и неспособен да намериш спокойствие и имаш нужда от човек, който да те утеши, от човек, на когото да се довериш. Ето защо, ако съдим по тези аспекти, макар че принципът за справяне със света, на който са те учили родителите ти: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, може и да успее да те защити, той е нож с две остриета. Макар че в известна степен защитава физическите ти интереси и личната ти безопасност, той също така те кара да се чувстваш потиснат, нещастен и неспособен да намериш спокойствие и дори предизвиква още повече разочарование от този свят и това човечество. В същото време дълбоко в себе си смътно започваш да изпитваш отегчение от това, че си се родил в такава зла епоха и сред такава група зли хора. Не можеш да разбереш защо хората трябва да живеят, защо животът е толкова изтощителен, защо хората навсякъде трябва да носят маска и да се прикриват, или защо винаги трябва да се пазиш от другите в името на собствените си интереси. Иска ти се да можеш да кажеш истината, но не можеш заради последствията. Искаш да бъдеш истински човек, да говориш и да се държиш открито, да избягваш да бъдеш подъл човек или тайно да вършиш противни и срамни дела и да живееш само в мрак, но не можеш да направиш което и да е от тях. Защо не можеш да живееш почтено? Като премисляш предишните си действия, изпитваш леко презрение. Мразиш тази зла тенденция и този зъл свят и се отвращаваш от тях и в същото време дълбоко ненавиждаш себе си и презираш човека, в който си се превърнал. Но не можеш да направиш нищо. Въпреки че родителите ти чрез своите думи и действия са ти предали този талисман, той все още те кара да чувстваш, че в живота ти липсва щастие или чувство за сигурност. Когато чувстваш тази липса на щастие, сигурност, почтеност и достойнство, ти си едновременно благодарен на родителите си за това, че са ти дали този талисман, и възмутен от веригите, които са ти поставили. Не разбираш защо родителите ти са ти казали да се държиш по този начин, защо трябва да се държиш така, за да се утвърдиш в обществото, да се впишеш в тази социална група и да се защитиш. Макар че е талисман, той е и вид окови, които те карат да изпитваш едновременно любов и омраза в сърцето си. Но какво можеш да направиш? Ти нямаш правилен път в живота, никой не ти казва как да живееш или как да се справяш с нещата, които ти се изпречват на пътя, никой не ти казва дали това, което правиш, е правилно или погрешно, или как трябва да вървиш по пътя, който е пред теб. Можеш да преминеш единствено през объркване, колебание, болка и безпокойство. Това са последствията от философията за светските отношения, която ти е била внушена от родителите и семейството ти, което е направило така, че най-простото ти желание да бъдеш обикновен човек, а именно желанието ти да можеш да се държиш почтено, без да прибягваш до тези средства за справяне със света, не може да бъде осъществено. Можеш да живееш само по унизителен начин, като правиш компромиси и живееш в името на репутацията си, като се правиш на особено свиреп, за да се предпазиш от другите хора, като се преструваш на свиреп, голям и могъщ, силен и изключителен, за да не бъдеш тормозен. Можеш да живееш така само против волята си, което те кара да се мразиш, но нямаш избор. Тъй като нямаш способността или пътя да избягаш от тези начини и стратегии за справяне със света, можеш само да се оставиш да бъдеш манипулиран от мислите, обусловени от семейството и родителите. По време на този несъзнателен процес хората са заблуждавани и контролирани от мислите, внушавани им от техните семейства и родители, защото не разбират истината или как трябва да живеят, така че могат единствено да се оставят на съдбата. Дори ако в съвестта им все още има малко чувство или ако имат дори малко желание да живеят с човешко подобие, да се разбират и да се конкурират с другите справедливо, независимо какви са желанията им, те не могат да избягат от обуславянето и контрола на различните мисли и гледни точки, които идват от семейството им, и в крайна сметка могат само да се върнат към мисълта и гледната точка, обусловени от семейството им, че „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, защото нямат друг път, по който да поемат — те нямат избор. Всичко това се дължи на факта, че хората не разбират истината и не са успели да я получат. Разбира се, родителите също така ти казват: „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Те ти говорят за изкуството да се предпазваш от другите и ти казват да го правиш, защото всички са коварни. Лесно може да бъдеш измамен, ако не можеш да прозреш хората, техните вътрешни мисли може да не са същите като външния им вид, външно човек може да изглежда праведен и добър, но сърцето му да е отровно като змия или скорпион. Или човек може да говори за добронамереност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на повърхността, да казва всички правилни неща, речта му да е изпълнена с праведност и морал, но дълбоко в сърцето и душата си да е особено мръсен, достоен за презрение, низък и нечестив. Затова ти можеш да подхождаш и да взаимодействаш с другите единствено въз основа на мислите и гледните точки, внушени ти от твоите родители.

„Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“ и „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Това са най-основните принципи за справяне със света и критерии за възприемане на хората и предпазване от тях, които твоите родители ти внушават. Главната цел на родителите е да те защитят и да ти помогнат да се защитаваш сам. От друга гледна точка обаче тези думи, мисли и възгледи още повече може да ти внушат, че светът е опасен и че хората не заслужават доверие, а това води до пълно отсъствие на положителни чувства към другите. В действителност обаче как можеш да различаваш хората и да възприемаш другите? С кои хора можеш да се разбираш и какви трябва да бъдат правилните отношения между хората? Как човек трябва да взаимодейства с другите въз основа на принципи и как може да взаимодейства справедливо и хармонично с тях? Родителите не знаят нищо по тези въпроси. Те знаят само как да използват хитрости, интриги и различни тактики и стратегии за справяне със света, за да се предпазят от хората, да се възползват от другите и да ги контролират, така че да се защитят от вредата, която другите могат да им причинят, независимо колко самите те вредят на другите. Докато учат децата си на тези мисли и възгледи, родителите просто им внушават определени стратегии за справяне със света. Те не са нищо повече от стратегии. Какво включват тези стратегии? Всякакви хитрости и тактики, това как да угодиш на другите, как да защитиш собствените си интереси и как да извлечеш максимална лична изгода. Тези принципи истината ли са? (Не, не са.) Те ли са правилният път, който хората трябва да следват? (Не.) Нито един от тях не е правилният път. И така, каква е същността на тези мисли, които родителите ти внушават? Те не съответстват на истината, не са правилният път и не са положителни неща. Какви са те тогава? (Те са изцяло философията на Сатана, която ни покварява.) Ако погледнем резултатите, те покваряват хората. И така, каква е същността на тези мисли? Да вземем например: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Това ли е правилният принцип да се взаимодейства с другите? (Не, това са напълно негативни неща, които идват от Сатана.) Те са негативни неща, които идват от Сатана. Каква тогава е тяхната същност и природа? Не са ли хитрости? Не са ли стратегии? Не са ли похвати да привлечеш другите на своя страна? (Така е.) Те не са принципи на практикуване на навлизане в истината, нито са положителни принципи и насоки, с които Бог учи хората как да се държат. Те са стратегии за справяне със света, те са хитрости. Освен това естеството на фрази като „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“ същото ли е? (Да.) Не ти ли казват тези фрази да станеш коварен, да не си простодушен, прям и почтен, да си непроницаем и да затрудняваш другите да те прозрат? Конкретните принципи за справяне със света, поднесени ти от тези мисли и гледни точки, не ти ли казват да използваш стратегии при взаимодействието си с другите, да се научиш как да ги печелиш на своя страна и да научиш тактиките, които се разпространяват сред хората във всяка епоха? (Да, така е.) Някои хора казват: „Родителите им казват тези фрази, за да ги научат да се предпазват от другите и как да възприемат хората“. Казвали ли са на теб как да възприемаш другите? Не са ти казвали как да възприемаш другите, не са ти казвали да подхождаш към различните хора според правилните принципи, а по-скоро да използваш съответни хитрости и кроежи, за да удовлетвориш нуждите и стратегиите на различните хора. Например твоят шеф или началник е подъл и женкар. Ти си мислиш: „На пръв поглед шефът изглежда порядъчен, изглежда почтен, но всъщност под всичко това се крие женкар. Такъв нещастник е той дълбоко в душата си. Това е добре, ще се съобразя с предпочитанията му, ще видя коя жена изглежда добре, ще се приближа до нея и ще я представя на шефа, за да му угодя“. Това стратегия за справяне със света ли е? (Да.) Например, когато видиш някого, който е ценен за използване и си заслужава да взаимодействаш с него, но не е лесно да му влезеш под кожата, си мислиш: „Трябва да му кажа ласкави думи, да му кажа това, което иска да чуе“. Човекът казва: „Времето днес е хубаво“. Ти казваш: „Времето днес наистина е хубаво, утре също ще бъде хубаво“. Той казва: „Времето днес е много студено“. Ти отговаряш: „Да, студено е. Защо не си облечеш нещо по-топло? Моето палто е топло, вземи го“. Щом се прозине, ти бързаш да му подадеш възглавница. Когато извади шишенце с лекарство, ти бързо му наливаш вода. Когато поседи след хранене, ти бързо му приготвяш чай. Не са ли това стратегии за справяне със света? (Да, така е.) Това са стратегии за справяне със света. Защо си способен да използваш тези стратегии? Защо искаш да ласкаеш тези хора? Ако нямаше нужда от тях и те не представляваха никаква полза за теб, щеше ли да се отнасяш така с тях? (Не.) Не, това е подобно на фразата, която хората често казват: „Никога не си мърдай пръста без награда“. Също както когато носиш кофа с вода в зеленчуковата градина, поливаш само полезните растения. Активно ходиш и ласкаеш тези, които са ти полезни. След като те се оттеглят или бъдат отстранени от поста си, ентусиазмът ти към тях веднага охладнява и ги пренебрегваш. Когато ти се обадят, или изключваш телефона си, или се преструваш, че линията е заета, и не отговаряш. Когато ги видиш, те те поздравяват и казват: „Времето днес е хубаво“. Ти ги отблъскваш, като казваш: „А, да. Довиждане, да поговорим по-късно, ако се появи нещо, ще те поканя на вечеря някой път“. Празни обещания, а след това ги пренебрегваш, не се свързваш с тях и дори ги блокираш. Различните мисли и гледни точки, които родителите внушават на хората, създават невидима защитна стена пред сърцата им. В същото време те им внушават и някои основни начини за справяне със света или за оцеляване, като ги учат как да играят и от двете страни и как да се вписват в дадена социална група, как да се утвърждават в обществото и как да не бъдат тормозени от определена група хора. Макар че преди да навлезеш в обществото, родителите ти не са те напътствали конкретно как да се справяш в определени ситуации, обуславянето на родителите или семейството по отношение на тези начини и принципи за справяне със света ти е дало основни възгледи и принципи за справяне със света. Какви са тези основни възгледи и принципи за справяне със света? Те те учат на това да носиш маска винаги, когато общуваш с хората, да живееш с маска във всяка социална група и в крайна сметка да постигнеш целта да опазиш славата и ползите си от загуба и едновременно с това да получиш желаната слава и ползи или основна гаранция за лична безопасност. От мислите, гледните точки и различните стратегии за справяне със света, внушени ти от твоите родители, може да се види, че те не са те научили как да бъдеш по-достоен човек, как да бъдеш истински човек, как да бъдеш добро сътворено същество или как да бъдеш човек, който притежава истината. Напротив, те са ти казали как да мамиш другите, как да се пазиш от другите, как да използваш стратегии за взаимодействие с различни хора, както и какви са сърцата на хората и какво представлява човечеството. Чрез обуславянето на тези мисли и възгледи от родителите вътрешното ти аз непрекъснато става все по-зловещо и ти започваш да изпитваш неприязън към хората. В младото ти сърце, дори преди да имаш каквито и да било стратегии за справяне със света, ти вече имаш елементарно и основно определение за човешката природа, както и елементарен и основен принцип за това как да се справяш със света. И така, каква е ролята на родителите ти за справянето със света? Те несъмнено играят ролята да те водят по грешен път. Те не те водят да вървиш по добрия път или не те насочват към правилния път на човешкия живот по положителен и активен начин, а вместо това те заблуждават.

Забележка:

a. Хан Син бил известен генерал от династията Хан, който веднъж бил принуден да пълзи между краката на един касапин, който му се подигравал за малодушието му, преди да стане известен.