Миналия път разисквахме и друга тема — тази за избавянето от обуславящите въздействия, които семейството ти оказва върху теб. Обуславящите въздействия на семейството започват още от детството на човека. С навлизането в зряла възраст човек постепенно започва да прилага тези обусловени мисли и възгледи в живота си. Докато придобие определен житейски опит, той вече свободно прилага на практика различните мисли и възгледи, които са обусловени от семейството му, и въз основа на това натрупва различни принципи, начини и похвати за справяне с нещата, които са още по-сложни, по-специфични и по-изгодни за него самия. Може да се каже, че обуславящите въздействия, които семейството оказва, служат на човека като настолна книга при прехода му в обществото и в неговите общностни групи, като му дават възможност да използва свободно различни начини и похвати за справяне с нещата, когато живее сред други хора. Тъй като обуславящите въздействия, които оказва семейството, са настолна книга, те са дълбоко вкоренени и установени в сърцето на всеки човек. Те влияят върху живота на хората, върху начина, по който се държат и действат, а също и върху възгледите им за живота. Но тъй като тези обуславящи въздействия не са положителни, те са и неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината. Без значение дали мислите и възгледите, които подобно обуславяне ти внушава, са формирани в най-съкровените дълбини на сърцето ти, или заемат доминираща позиция дълбоко в него — и със сигурност без значение дали тези мисли и възгледи вече са били потвърдени като верни или практикувани от теб в хода на твоето съществуване — тези обуславящи въздействия ще се отразят в различна степен върху живота ти както сега, така и в бъдеще, като ще повлияят на избора ти на житейски път и ще засегнат отношението ти и принципите, с които се справяш с нещата. Може да се каже, че огромното мнозинство от семействата дават на хората най-основните похвати и философии за светските отношения, така че да могат да живеят и да оцеляват в обществото. Например миналия път общувахме за нещата, които родителите винаги казват, като: „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава вика си, където и да лети“, както и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ и „Смелите падат първи“. Какво друго имаше? „Разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“ и „Който много говори, много греши“. Тези различни идеи и възгледи, които са обусловени в теб от семейството ти, независимо дали ги прилагаш изрично, или ги практикуваш в живота си, са твоята настолна книга. Какво имам предвид под „настолна книга“? Имам предвид нещо, което те вдъхновява и подтиква да приемеш философията на Сатана за светските отношения. Тези поговорки от твоето семейство са ти внушили най-елементарния начин за справяне със света и най-елементарния начин за оцеляване, така че след като влезеш в това общество, ти ще работиш усилено, за да преследваш слава, придобивки и статус, ще се стараеш да се прикриваш, да се опаковаш и да се защитаваш по-добре, ще се стремиш да станеш водещ сред хората, да стигнеш върха и да останеш там. За теб тези неща, които са обусловени от семейството ти, са правила и похвати за справяне със света, които те подтикват да влезеш в обществото и да се сраснеш със злите тенденции.

Миналия път разговаряхме за обуславящите въздействия, които семейството оказва върху хората. Има много повече обуславящи въздействия от тях, затова нека продължим общението си за тях. Например някои родители казват на децата си: „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“. Кой е казал това? (Конфуций.) Конфуций наистина е казал това. Някои родители казват на децата си: „Трябва да усвояваш умения, където и да отидеш. Щом ги усвоиш, ще притежаваш умения в специализирана област и никога няма да ти се налага да се тревожиш, че си без работа, а ще бъдеш безспорният авторитет във всяка ситуация. Един от древните мъдреци го е казал добре: „Сред всеки трима души, които вървят заедно, има поне един, който може да ми бъде учител“. Винаги, когато си около други хора, се оглеждай кой има умение в специализирана област. Усвои го тайно, без да позволяваш да разберат, а след като го овладееш, то ще се превърне в твое умение и ти ще можеш да печелиш пари, за да се издържаш, и никога няма да ти липсват неща от първа необходимост“. Каква е целта на родителите ти да те карат да усвояваш умения, когато си сред други хора? (За да напредна в света.) Целта на изучаването на умения е да укрепнеш, да стигнеш върха, да се научиш тайно да вземаш умения от другите и постепенно да укрепваш собствената си сила. Ако имаш голяма сила сред хората, ще имаш препитание, а също и слава и богатство. А когато имаш слава и богатство, хората ще имат високо мнение за теб. Ако не притежаваш истински умения, никой няма да те цени, затова трябва да се научиш тайно да усвояваш умения от другите, да изучаваш силните страни и уменията на другите хора и постепенно да ставаш по-силен от тях — само тогава можеш да стигнеш върха. Някои родители казват на децата си, „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, пак с цел да накарат децата си да спечелят признателността и голямото уважение на другите. Ако работиш усилено и усърдно и понасяш големи трудности, за да усвоиш умения, когато другите не те гледат, тогава, след като ги придобиеш, можеш да впечатлиш всички със своята гениалност и винаги, когато хората те гледат отвисоко или те тормозят, можеш да изтъкнеш своите таланти и никой повече няма да посмее да те тормози. Макар че може да изглеждаш обикновен и незабележителен и да не говориш много, ти ще имаш някои умения под формата на технически способности, които са недостъпни за обикновените хора, така че другите ще ти се възхищават за това и ще се чувстват по-незначителни в твое присъствие, и ще гледат на теб като на човек, който може да им помогне. По този начин стойността ти сред хората не се ли увеличава? И тъй като стойността ти се увеличава, това не те ли прави да изглеждаш достоен? Ако искате да се стремите да спечелите изтъкнат статус сред другите, трябва да понасяте трудности и страдания, когато не ви виждат. Независимо колко трудности понасяш, просто го преглътни и продължи напред, и всички твои страдания ще си струват, когато хората видят колко си способен. Каква е целта на родителите ти, когато ти казват поговорката: „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“? Тяхната цел е ти да придобиеш изтъкнат статус сред другите и да заслужиш голямото им уважение, вместо да бъдеш дискриминиран или тормозен, така че не само да си способен да се наслаждаваш на хубавите неща в живота, но и да спечелиш уважението и подкрепата на другите. Хората с такъв статус в обществото не само не са тормозени от другите, но където и да отидат, за тях нещата вървят гладко. Когато хората видят, че идваш, ще кажат: „О, това си ти, на какво дължим удоволствието от твоето посещение? За нас е такава чест да те видим! Имаш ли някаква работа, за която трябва да се погрижиш? Ще се погрижим вместо теб. О, дошъл си да си купиш билети? Е, няма нужда да се редиш на опашка, ще ти осигурим най-доброто място, все пак сме приятели!“. Ти приемаш това и си мислиш: „Еха, това че съм знаменитост, наистина прави чудеса. По-възрастните са прави, когато казват: „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“. Обществото наистина е такова, то е толкова ориентирано към реалността! Ако нямах тази репутация, кой щеше да ми обърне внимание? Ако се наредиш на опашка като нормален човек, другите може да те гледат отвисоко и да те нагрубят, а може и да не ти продадат нищо, когато дойде твоят ред“. Когато се редиш на опашка за преглед при лекар в болницата, някой те забелязва от другия край на коридора и казва: „Ти не си ли еди-кой-си? Защо чакаш на опашка? Веднага ще ти намеря специалист, за да не се налага да чакаш на опашката“. Ти отговаряш: „Още не съм платил“. А той казва: „Няма нужда, аз ще се погрижа за сметката“. Ти размишляваш върху това и си мислиш: „Хубаво е да си знаменитост. Понасянето на всички тези страдания, когато никой не те вижда, все пак не е било напразно. Наистина мога да се радвам на специално отношение в обществото. Това общество е толкова ориентирано към реалността, че е достатъчно да си знаменитост, за да бъдеш добре приет. Това е страхотно!“. Отново се радваш, че страданията ти не са били съвсем напразни, и смяташ, че си е струвало да преминеш през всички тези трудности и страдания, когато другите не са те виждали! Непрекъснато се удивляваш на това: „Не е нужно да се редя на опашка, за да отида на лекар в болницата“. Мислиш си: „Мога да получа добри места, когато си купувам самолетни билети, както и специално отношение, където и да отида. Влиянието ми може да ме вкара дори през задния вход. Страхотно е! Така трябва да бъде в обществото, няма нужда от равенство. Хората трябва да получават обратно толкова, колкото са вложили. Ако не страдаш, когато другите не те виждат, можеш ли да изглеждаш достоен, когато те гледат? Погледнете ме. Например аз страдах, когато другите не ме виждаха, за да мога, когато ме гледат, да получавам специално отношение като това, защото го заслужавам“. При това положение от какво зависят хората, ако искат да се свържат с другите и да постигнат нещо в обществото? Те разчитат на талантите и уменията си, за да поддържат способността си да вършат нещата. Дали някой успява в начинанията си, или колко добър е в това да върши нещата в обществото, не се основава на таланта или на човешката природа на този човек, нито на това дали има истината. В обществото няма справедливост или равенство. И щом си достатъчно усърден, щом можеш да понасяш страдания, когато другите не те виждат, щом си достатъчно тираничен и свиреп, можеш да спечелиш висок статус сред другите. Точно както в миналото, когато хората са се състезавали, за да станат майстори в света на бойните изкуства, те са понасяли големи страдания и са тренирали дни и нощи наред, докато накрая овладели всички стилове на различните школи по бойни изкуства и измислили свой собствен уникален стил, който практикували до съвършенство, докато станат неуязвими. И какво станало накрая? В турнира по бойни изкуства те побеждавали бойци от всички големи школи и печелили статуса на майстори по бойни изкуства. За да изглеждат достойни пред другите, те са били готови да понесат всякакви страдания и дори да практикуват някои тъмни изкуства при закрити врата. След осем до десет години практика те ставали толкова опитни, че никой в света на бойните изкуства не можел да ги победи на ринга или да ги убие извън него, и дори ако пиели отрова, можели да я изхвърлят от тялото си. Така те затвърдили позицията си на майстори по бойни изкуства и никой не можел да застраши положението им — ето какво означава да изглеждаш достоен пред другите. За да изглеждат достойни пред другите, хората в древността са се явявали на императорски изпити и са печелили научни отличия. В днешно време хората отиват в колеж, полагат изпити за следдипломна квалификация и учат за доктор на науките — те също учат упорито, въпреки трудностите, и полагат къртовски усилия да получат безполезни знания от зори до късно вечер, година след година. Понякога са толкова уморени, че не искат да учат повече, и копнеят да си вземат почивка, но родителите им ги мъмрят: „Кога ще изпълниш поне грам от обещаното? Все още ли искаш да изглеждаш достоен пред другите? Ако това е така, как можеш да го направиш, без да страдаш, когато не те виждат? Няма да умреш, ако пропуснеш кратка почивка, нали? Учи! Иди да си напишеш домашното!“. А те казват: „Написах си домашното и преговорих днешните уроци. Може ли да ме оставите да се отпусна за малко?“. Но родителите им отговарят: „Категорично не! Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат!“. Те размишляват върху това и си мислят: „Родителите ми правят всичко това за мое добро, защо съм толкова твърдоглав и зает с това да се забавлявам? Трябва да правя това, което ми се говори. Казват, че пренебрегваш по-възрастните на свой риск, така че трябва да слушам родителите си. Те ще бъдат такива до края на живота си. Ако не съм им признателен, ще ги разочаровам. Освен това ми предстои още дълъг път в живота, така че какво значение има малко страдание в дългосрочен план?“. При тази мисъл те влагат цялата си енергия, за да учат, да преговарят уроците си и да си пишат домашните. Остават да учат и след полунощ, и независимо колко уморени се чувстват, успяват да го преодолеят. По житейския си път хората постоянно са индоктринирани от обуславящото въздействие на семейството си под формата на идеи и изрази като „Ако искаш да изглеждаш достоен, когато хората те гледат, трябва да страдаш, когато не те виждат“, които постоянно ги насърчават и мотивират. В името на своето бъдеще и перспективи и за да изглеждат достойни пред другите, те постоянно усвояват умения и знания, когато хората не ги виждат. Въоръжават се със знания и различни умения, за да станат по-силни. Те също така гледат към подвизите на различни древни личности или успешни хора, за да си дадат тласък и да разпалят бойния си дух. Правят всичко това с цел да се отърват от бедността, посредствеността и низостта в бъдеще и да променят съдбата си на дискриминирани хора, така че да станат по-високопоставени хора, членове на елита и хора, уважавани от другите. Обуславящите въздействия от страна на семейството се повтарят в съзнанието им отново и отново, докато постепенно тези забележки и поговорки се превърнат в техни закостенели идеи и възгледи, в установени начини за справяне със света, а също и в техен вътрешноприсъщ възглед за съществуването и целта, която преследват.

Някои родители казват на децата си: „Трябва да се научиш да се сприятеляваш с другите. Както се казва в поговорката: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. Дори порицаваният политик от династията Сун Цин Хуей^[а] е имал трима приятели. Където и да отидеш, научи се да се разбираш с другите и да поддържаш добри междуличностни отношения. Най-малкото трябва да си намериш няколко близки приятели. Щом влезеш в обществото, ще се сблъскаш с всякакви трудности в живота, в работата и при изпълнението на задачите си. Ако нямаш приятели, които да ти помагат, ще трябва да се справяш сам с всякакви трудности и неудобни ситуации. Ако знаеш някои похвати за спечелване на няколко близки приятели тогава, когато се сблъскаш с тези неудобни ситуации и трудности, тези приятели ще ти се притекат на помощ, за да те измъкнат от неприятностите и да ти помогнат да постигнеш успех в начинанията си. Ако искаш да постигнеш велики неща, трябва да слезеш на земята и да си намериш приятели. Трябва да си способен да имаш на своя страна всякакви влиятелни хора, за да подкрепят твоите начинания и бъдещия ти живот и съществуване. Трябва да си способен да се възползваш от различни хора, за да ти помогнат да свършиш нещо докрай и да ти служат“. Обикновено родителите не съобщават изрично за този вид идея или възглед, нито казват директно на децата си, че трябва да се научат да създават приятелства, да се възползват от хората и да са способни да намират приятели, които да им помагат да успяват в начинанията си. Има обаче родители със статус и авторитет в обществото или такива, които са особено изкусни и интригантски настроени и които влияят на децата си както с думите, така и с поведението си. Освен това винаги, когато децата им виждат и чуват техните идеи, възгледи и начини на справяне със света чрез нещата, които те казват и правят в ежедневието, това оказва обуславящо въздействие върху децата. При условие че не преценяваш правилно и не разпознаваш положителните от негативните неща, ти неволно се влияеш от думите и действията на родителите си и приемаш техните идеи и възгледи, или тези идеи и възгледи неволно се загнездват дълбоко в сърцето ти и се превръщат в най-важната основа и принцип, според който вършиш всичко. Родителите ти може да не ти казват директно „да си намериш повече приятели, да се научиш да караш хората да правят неща за теб, да използваш силните страни на другите и да се научиш да се възползваш от хората около теб“. Независимо от това те те заразяват и обуславят, като практикуват чрез действията си идеите и възгледите, които проповядват. По този начин родителите ти стават твои първи учители в тази област, като те учат как да се справяш с нещата, как да се разбираш с хората и как да си създаваш приятели в това общество, а също и каква е целта на създаването на приятели, защо трябва да си създаваш приятели, какви приятели трябва да си създаваш, как да се утвърдиш в обществото, какви са принципите и методите за това и т.н. По този начин родителите те обуславят, като практикуват това, което проповядват. Несъзнателно, докато преминаваш от детството към зрелостта, тези идеи и възгледи постепенно се оформят, от просто осъзнаване до конкретни мисли, възгледи и действия, така че стъпка по стъпка те се вкореняват дълбоко в сърцето и душата ти и се превръщат в твой начин и философия за светските отношения. Какво мислите за поговорката „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“ като начин за справяне със света? (Това е нещо лошо.) Има ли такова нещо като истински приятел в този свят? (Не.) Защо тогава оградата се нуждае от подкрепата на три кола? Какъв е смисълът да има три кола? Само за да е по-стабилна. Тя не би била стабилна с два кола, а един кол изобщо не би бил подходящ. И така, какъв е принципът за справяне със света, за който става въпрос тук? Дори един способен човек, колкото и да е способен, не може да пляска с една ръка и няма да стигне до никъде. Ако искаш да постигнеш нещо, имаш нужда от хора, които да ти помагат. А ако искаш хората да ти помагат, трябва да се научиш как да се държиш в света и да се справяш с него, да създаваш приятелства и да събираш сила, за да свършиш работата. За да постигнеш каквото и да било, независимо дали става дума за изграждане на кариера, за утвърждаване в обществото или за постигане на нещо още по-голямо, трябва да имаш около себе си хора, на които се доверяваш или за които имаш високо мнение и които можеш да използваш, за да ти помогнат да осъществиш начинанията, които искаш да предприемеш, в противен случай ще е все едно да се опитваш да пляскаш с една ръка. Разбира се, това са правилата за правене на каквото и да било в този свят, защото в обществото няма справедливост, а само интриги и борба. Ако вървиш по правилния път и се заемаш със справедливи каузи, никой няма да го одобри, няма да се получи в това общество. Независимо какви начинания предприемаш, трябва да имаш хора, които да ти помагат и да трупат сила в обществото. Където и да отидеш, ако има хора, които ти отстъпват и се страхуват от теб, тогава ще имаш утвърдено положение в обществото, ще ти е много по-лесно да осъществиш начинанията си и ще има хора, които ще ти дават зелена светлина. Това е отношение и начин на справяне със света. Без значение какво искаш да правиш, родителите ти винаги ще ти казват: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. И така, този принцип за справяне със света правилен ли е, или е грешен? (Грешен.) Какво не е наред с него? (Дали човек може да постигне нещо, не зависи от неговата сила или талант, а от Божието върховенство и Божиите подредби.) То зависи от Божието върховенство и от Божиите подредби, това е един аспект. Освен това каква е целта на хората, когато искат другите да им помагат в обществото? (За да са способни да се издигнат над останалите.) Точно така. Целта на това да имаш тези три кола, които да те подкрепят, е да си извоюваш място и да придобиеш стабилна опора. По този начин никой няма да може да те събори и дори ако единият кол бъде съборен, другите два ще останат там, за да те подкрепят. Хората, които имат определена власт, могат да правят нещата с лекота в това общество, без да се тревожат за закона, чувствата на хората или общественото мнение. Не е ли това целта на хората? (Така е.) По този начин можеш да се превърнеш в човек, който има глас в обществото, и нито законът, нито общественото мнение ще могат да разклатят позициите ти или да те разколебаят. Ти ще имаш последната дума за тенденциите в това общество и във всяка социална група. Ще си безспорният авторитет. И тогава как да не правиш каквото си поискаш? Можеш да се издигнеш над закона, да се издигнеш над чувствата на хората, да се издигнеш над общественото мнение, да се издигнеш над морала и да се издигнеш над порицанието на съвестта. Това ли е целта, която хората искат да постигнат? (Да.) Това е целта, която хората искат да постигнат. Това е важната основа за действията на хората, която им дава възможност да постигнат амбициите и желанията си. Виждаш, че някои хора стават заклети братя в обществото. Сред тях по-големият брат е изпълнителен директор на някоя корпорация, по-малкият брат е президент на някоя група, други са политици или босове в подземния свят. Някои хора имат приятели, които са директори на болници или главни хирурзи, или главни медицински сестри, а някои хора имат добри приятели в собствената си сфера на дейност. Наистина ли хората имат такива приятели, защото споделят едни и същи възгледи и интереси? Или защото наистина искат да отстояват заедно справедливи каузи? (Не.) Тогава защо го правят? Правят го, защото искат да натрупат някаква сила, да разширят и увеличат тази сила и в крайна сметка да разчитат на нея, за да се утвърдят и да оцелеят в обществото, да живеят на върха на пирамидата и да се наслаждават на живот в лукс и разкош. Никой няма да посмее да ги тормози и дори да са извършили престъпления, законът няма да посмее да ги накаже. А ако наистина извършат престъпление, приятелите им ще се притекат на помощ. Един приятел ще говори от тяхно име, друг приятел ще помогне да се уреди всичко в съда и ще лобира пред висши политици за помилване, така че те ще излязат от полицейския участък за по-малко от 24 часа. Независимо колко сериозно е престъплението, което са извършили, от това няма да произтече нищо и дори няма да им се наложи да платят глоба. В крайна сметка обикновените хора ще си кажат: „Боже мой, този човек наистина не е случаен. Как се е измъкнал толкова бързо, след като е извършил толкова тежко престъпление? Ако бяхме на негово място, щяхме да сме свършени, нали? Щяхме да се озовем в затвора, нали? Вижте какви приятели има. Защо ние не можем да имаме такива приятели? Как така хора като него са извън нашия обсег?“. И хората ще завиждат. Всички тези въпроси са причинени от социалната несправедливост и непрекъснатата поява на зли тенденции в обществото. Хората нямат никакво чувство за сигурност в това общество. Те винаги искат да си спечелят благоволението на определени сили и да мерят силите си. Особено за тези, които живеят на дъното на обществото, дори да имат някакви средства за препитание, те не знаят кога ще се сблъскат с опасност или трудност и най-много се страхуват да не ги сполети някое неочаквано бедствие или да се сблъскат с някакво нещастие, особено когато става въпрос за нещо, свързано със закона, така че те преминават през живота, като не искат да имат нищо общо с полицията или съда. Тъй като хората в това общество нямат чувство за сигурност, те постоянно трябва да се сприятеляват и да намират силни съюзници, на които да разчитат. Забелязваш ли, че когато малките деца са в училище, те трябва да си намерят двама или трима приятели, с които да играят. В противен случай, когато са сами, винаги стават жертви на тормоз. И не смеят да кажат на учителя, че са били тормозени, защото щом го направят, със сигурност ще бъдат пребити на връщане от училище. Дори учителите да са мили с теб и учебните ти резултати да са доста добри, ако не знаеш как да си намериш приятели или да се сдружиш с бандитите около теб, накрая ще загазиш, ако ги ядосаш. И понякога, дори да не ги закачаш, те ще се опитат да те отклонят, когато видят, че се учиш добре, и ако не ги послушаш, ще те пребият или ще те тормозят. Дори училищната среда кара хората да се чувстват несигурни, така че този свят е наистина страшен, не мислиш ли? Затова обуславящите въздействия на семейството върху теб в това отношение идват от една страна от влиянието на родителите ти, които дават пример, а от друга страна — от несигурността на хората по отношение на обществото. Тъй като в това общество няма справедливост, нито сила или предимство, които могат да защитят човешките ти права и интереси, хората често са обзети от ужас и страх от това общество. В резултат на това те по естествен начин приемат обуславящите въздействия на идеята, че „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“. Защото в реалната среда, в която хората съществуват, подобни идеи и възгледи са необходими, за да подпомогнат оцеляването им, като им дават възможност да преминат от живот в самота и уединение към живот, изпълнен с разчитане и чувство за сигурност. Затова хората считат, че разчитането на сила и на приятели в този свят е нещо много важно.

Що се отнася до начините, по които хората са обусловени от семейството си, в допълнение към поговорката, която споменахме току-що и която гласи: „Както оградата се нуждае от подкрепата на три кола, така и способният човек се нуждае от подкрепата на още трима души“, има някои по-специфични начини, чрез които хората са възпитавани от семейството си. Например родителите са склонни да възпитават дъщерите си, като им казват неща от рода на: „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“. Също така: „На света няма грозни жени, има само мързеливи жени“. Жените трябва да се научат да обичат себе си, да се обличат добре и да се разкрасяват. По този начин, където и да отидеш, хората ще те харесват и повече хора ще направят нещо за теб и ще ти дадат зелена светлина. Ако хората те харесват, тогава естествено няма да ти правят проблеми и няма да те затрудняват“. Някои родители казват на дъщерите си: „Момичетата трябва да се научат да се обличат добре, да се гримират и, което е още по-важно, да се научат да бъдат нежни“. Това, което всъщност казват, е, че трябва да се научиш да се изтъкваш. Те казват и неща като например: „Не бъди силна жена. Каква е ползата за една жена да бъде толкова силна и независима? Такива жени никога не се обличат добре, живеят като мъже и по цял ден забързано сноват насам-натам, а не са и нежни. Жените са родени, за да бъдат обгрижвани от мъжете. Те нямат нужда да бъдат независими или да се учат на някакви умения. Те просто трябва да се научат да се обличат добре, да се научат как да угаждат на мъжете и да правят това, което една жена трябва да прави добре. Жена, която е харесвана и ценена от мъжете, ще бъде щастлива през целия си живот“. Някои жени са обусловени от родителите си в това отношение. От една страна, те виждат как майките им се държат като жени. От друга страна, след като са обусловени от родителите си, те се превръщат в жени, които наистина радват окото, като постоянно се обличат добре и се разкрасяват. Съществуват ли такива хора? (Да.) Жените, които растат в такава семейна среда, отдават голямо значение на външния си вид, на облеклото си и на женската си идентичност. Те не излизат от къщи, без да се гримират и да се преоблекат преди това. Някои жени, независимо колко са заети с работа, задължително трябва да си измият косата, да си вземат душ и да се напръскат с парфюм, преди да излязат от къщи, иначе просто няма да излязат, а когато нямат какво да правят, единственото, което вършат, е да се оглеждат в огледалото и да си оправят косата. Кой знае колко пъти тези жени се гледат в огледалото всеки ден! Те са дълбоко обусловени от идеи и възгледи като „Дамата ще се разкраси за тези, които ѝ се възхищават, а джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“, така че те обръщат голямо внимание на фигурата си и на това как изглежда лицето им. Няма да излязат, ако тенът им изглежда дори малко по-зле, и няма да покажат лицето си на обществено място, ако имат акне. Ако някой ден нямат настроение да се гримират, няма да излязат. Или ако са се подстригали, но прическата им не е толкова хубава и не изглеждат толкова приятни за окото, няма да отидат на работа, да не би хората да си помислят нещо лошо за тях. Такива жени прекарват целия си ден, като живеят заради тези неща. Ако имат ухапване от комар на ръката си, ще я държат скрита, за да не се вижда, или ако ухапването е по крака им, ще държат крака си покрит, защото няма да изглеждат красиви в пола, а освен това няма да излязат и няма да могат да изпълнят дълга си. Всяко малко нещо е в състояние да ги отбие и да ги спре от пътя им, така че тогава животът им става изключително труден и уморителен. За да запазят достойнството си на дами и да не допуснат да се превърнат в грозни жени, те полагат много усилия и старания, за да се грижат за лицето, фигурата и прическата си, и за да не допуснат да станат грозни, те се отървават от предишните си лоши навици и мързел. Колкото и да са заети в работата, те трябва да се облекат добре и да се нагиздят старателно и изкусно. Ако веждите им не са изрисувани добре, ги преправят. Ако ружът им не е нанесен равномерно, го повтарят. Ако не са прекарали поне час-два в гримиране, не излизат от дома си. Някои жени, щом станат сутрин, започват целия този маскарад с къпане, обличане и преобличане. Мислят и премислят, пробват това и онова, докато стане обяд и все още не са излезли от къщи. Сигурно им е много трудно, когато ограниченото им време и енергия отиват за тези безсмислени неща. Те изобщо не успяват да се заемат с нещо сериозно и щом отворят очи, мислят само за това как да се облекат добре и да се разкрасят. Някои от тези хора са повлияни от идеите и възгледите на майка си, на други майка им изрично казва какво трябва да правят, а трети се учат от примера, който майка им дава с действията си. Накратко, това са все начини, чрез които хората са обусловени от семейството си.

Някои семейства са на мнение, че „Дъщерите трябва да се възпитават като принцеси, а синовете — като бедняци“. Чували ли сте тази поговорка? (Да.) Какво означава тя? Всички са деца, така че защо момичетата трябва да бъдат възпитавани като принцеси, а момчетата — като бедняци? Традиционната култура по принцип цени мъжете и отдава по-малко значение на жените, така че защо тази поговорка сякаш цени момичетата повече от момчетата? Ако една дъщеря бъде отгледана като принцеса, какво ще стане от нея? В какво ще се превърне тя? (В човек, който е по-скоро разглезен, самонадеян и властен.) Човек, който е своенравен, крехък, който не е способен да понесе никакви трудности, който не е способен да полага грижи, който е нерационален, неразумен и неспособен да прави разлика между доброто и злото — докъде може да стигне такъв човек? Това ли е правилният начин да се възпитава един човек? (Не.) Ако някой бъде възпитаван по този начин, това ще го съсипе. Ако възпитаваш дъщеря си като дете нa богаташи, а тя расте в семейна среда, която задоволява всички нейни основни нужди, и притежава малко изтънченост, ще разбере ли тя истинските принципи на поведение? Ако не ги разбере, тогава подобен възпитателен подход я наранява и ѝ вреди, вместо да я предпазва. Каква е мотивацията на родителите да възпитават дъщерите си въз основа на този принцип? Дъщеря, възпитана по този начин, ще бъде изтънчена и няма да се влюбва лесно в мъже, които ѝ купуват хубави рокли, дават ѝ малко пари за харчене или я обсипват с незначителни подаръци и услуги. Следователно средностатистическият мъж няма да замае главата ѝ. Той трябва да е изключително богат, да е съвършен джентълмен, да е изключително изтънчен, да е изключителен интригант и крайно пресметлив, да е изключително хитър, за да спечели сърцето ѝ, да замае главата ѝ и да спечели ръката ѝ. Смяташ ли, че е добре или зле да омъжиш дъщеря си за такъв човек? Със сигурност това не е хубаво, нали? Освен това, ако отгледаш дъщеря си като принцеса, тогава освен че ще знае как да се забавлява, да се облича добре и да яде хубава храна, тя ще бъде ли способна да разпознава хората такива, каквито са в действителност? Ще има ли някакви умения за оцеляване? Ще бъде ли способна да живее дълго време заедно с други хора? Едва ли. Може да се окаже, че ще има проблеми с организирането на собствения си живот, а в този случай такива хора са безполезни. Те са разглезени, властни и деспотични, своенравни и нахални, егоцентрични и високомерни, безкомпромисни и настоятелни и знаят само да ядат, да пият и да се забавляват. Освен всичко това тя няма да има дори елементарен здрав разум, който е необходим за справяне с живота, което неусетно ще създаде проблеми за бъдещото ѝ оцеляване и семеен живот. Не е добре родителите да възпитават дъщеря си по този начин. Те не са я научили на принципи на поведение, а само как да се наслаждава на живота. И така, ако не може да печели достатъчно пари в бъдеще, няма ли да ѝ се наложи да понася трудности? Няма ли да ѝ е трудно да се справя? Ще е способна ли да издържи на това? Няма ли да бъде крехка всеки път, когато се сблъска с трудности в бъдеще? Ще има ли необходимото постоянство, за да се справи с всички тези трудности? Не разчитайте на това. Когато става въпрос за хора, които се наслаждават твърде много на материалния живот, които са свикнали прекалено много да живеят в безгрижие и лукс и които никога не са страдали, какъв е най-големият проблем на тяхната човешка природа? Проблемът е, че те са крехки и нямат волята да понасят трудностите, а такива хора ще стигнат до крушение. Така че възпитанието, което децата получават от семейството си, независимо дали чрез родителите си, или чрез социалните тенденции, по същество идва от средите на хората. Независимо дали тези най-различни поговорки се оформят в идея или възглед, или се превръщат в начин на живот или оцеляване на хората, те ги карат да възприемат тези въпроси по краен, предубеден и изопачен начин. Накратко, тези поговорки от семейството влияят в по-голяма или по-малка степен върху начина, по който те възприемат хората и нещата, както и върху начина, по който се държат и действат. И тъй като тези неща ти влияят, те ще повлияят и на твоя стремеж към истината. Ето защо, независимо дали тези поговорки, идеи и възгледи на родителите са благородни и възвишени, или са примитивни и идиотски, всеки трябва да ги изследва отново, да ги преоцени и да се научи да ги разпознава такива, каквито са в действителност. Ако те започнат да оказват определено влияние върху теб или да предизвикват смущения в живота ти и в твоя стремеж към истината, или да превръщат живота ти в пълна бъркотия, или да ти пречат да се стремиш към истината и да я приемаш винаги, когато се сблъскваш с хора, събития и неща, тогава просто трябва да се избавиш от тях.

В обществото се разпространяват и твърдения относно понятията коефициент на емоционална интелигентност или КЕИ и коефициент на интелигентност или КИ. Тези твърдения сочат, че не е необходимо хората да имат висок коефициент на интелигентност, а само висок коефициент на емоционална интелигентност. Коефициентът на интелигентност е свързан по-скоро със заложбите на човека, докато коефициентът на емоционална интелигентност е свързан по-скоро с похватите, чрез които човек се справя със света. Това е Моето основно разбиране за тези две понятия. Може би твоят коефициент на интелигентност е доста висок и ти си наистина учен, наистина знаещ и общуваш чудесно, а способността ти да оцеляваш е доста голяма, но емоционалната ти интелигентност не е висока и нямаш похвати, чрез които да се справяш със света, или дори да проявяваш малко хитроумие, средствата ти не са много сложни. В такива случаи твоите знания, умения и професионална подготовка в дадена специализирана област ти дават възможност единствено да свързваш двата края в обществото и да изкарваш основната си прехрана. Хората с висока емоционална интелигентност са особено добри в хитруването. Те използват различни сили в обществото, благоприятна географска среда или благоприятни възможности, както и изгодна информация, за да създават шумна реклама и да манипулират нещата, да преувеличават нещо, което е незабележително, в нещо с определено въздействие в обществото или в рамките на дадена общност, така че те самите да станат известни и в крайна сметка да се откроят от тълпата и да се превърнат в човек със слава и статус. Този тип хора имат висока емоционална интелигентност и са пълни с хитрини. Коварните хора по същество са хитри демонични царе. Днешното общество пропагандира високата емоционална интелигентност и някои семейства често обуславят децата си по този начин, като казват: „Добре е, че имаш висок коефициент на интелигентност, но трябва да имаш и висока емоционална интелигентност. Тя ти е необходима, когато общуваш със съученици, колеги, роднини и приятели. Това, което обществото препоръчва най-много, не е твоята сила, а това да си хитър, да знаеш как да се опаковаш, да знаеш как да се рекламираш и как да се възползваш от различните сили и от благоприятните условия в обществото и да ги накараш да работят в твоя полза и да ти служат — независимо дали правиш това, за да се възползваш от възможността да спечелиш състояние, или да станеш известен. Такива са всички хора с висока емоционална интелигентност“. Някои конкретни семейства или някои родители със слава и престиж в обществото често възпитават децата си по този начин, като казват: „Мъжът с емоционална интелигентност се харесва и на мъжете, и на жените, докато мъжът без емоционална интелигентност не се харесва на всички. Жената с емоционална интелигентност ще се харесва на цял куп мъже и жени и много мъже ще я преследват. Но ако една жена няма емоционална интелигентност, малцина ще я преследват, независимо колко е красива“. Като живеят в днешното общество, ако хората нямат никаква проницателност по отношение на тези твърдения на своите семейства, те неволно ще се повлияят от тези идеи и възгледи и често ще измерват собствения си коефициент на интелигентност, и най-вече често ще се проверяват по определени критерии, за да определят дали имат емоционална интелигентност и колко висок е всъщност техният коефициент на емоционална интелигентност. Независимо дали имаш силна, или ясна осъзнатост за тези неща, достатъчно е да се каже, че обуславящите въздействия на твоето семейство в това отношение вече ще са започнали да ти влияят. Може да са незабележими и да не заемат видно място в мислите ти. Но когато чуваш тези неща и не ги разпознаваш, вече ще си започнал да се обуславяш от тях в определена степен.

Съществуват и други обуславящи въздействия, които идват от семейството. Например родителите често казват на децата си: „Винаги, когато си сред други хора, не знаеш как да запазиш самообладание и винаги си глупав и безпомощен. Както се казва в поговорката: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“. Така че винаги, когато хората ти говорят, трябва да се научиш да се вслушваш в това, което казват, в противен случай ще се окажеш предаден и ще си платиш за тази привилегия!“. Някои родители казват ли често това? Какво всъщност искат да кажат? Не бъди честен човек, бъди по-пресметлив. Тоест винаги четете между редовете това, което казва другият човек, винаги се вслушвайте в допълнителния пласт смисъл в думите, които той не казва, научете се да отгатвате какво всъщност имат предвид другите и след това прилагайте съответни мерки или похвати въз основа на този неизказан смисъл. Не бъдете пасивни, в противен случай ще се окажете предадени и ще си платите за привилегията. От гледна точка на родителите ти всички тези думи са добронамерени и имат за цел да те предпазят от това да вършиш глупости или да бъдеш предаден от другите в тази зла общност, както и да те предпазят от това да бъдеш изпързалян или да направиш нещо глупаво. Но дали тази поговорка отговаря на истината? (Не, не отговаря.) Не, не отговаря. Понякога хората са способни да се вслушват в скритите значения на това, което другите казват. Дори да не обръщаш внимание, все пак можеш да се вслушаш за скрит подтекст. И така, какво трябва да направите? Според тази поговорка, която родителите ти цитират: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, ти трябва да се пазиш от другите и да бъдеш винаги нащрек с тях по всяко време, а едновременно с пазенето от тях, трябва да вземаш предпазни мерки, преди да са ти навредили или да са те измамили. Още по-важно е, че трябва да ударите първи и да не се поставяте в пасивна ситуация или в дилема. Това ли е крайната цел, която родителите искат да постигнат, като ви казват тази поговорка? (Да.) Става дума за това, че винаги, когато взаимодействаш с другите, независимо дали ти вредят, или не, не трябва да бъдеш пасивен. Трябва да поемеш инициативата в свои ръце и да хванеш дръжката на ножа в ръцете си, така че когато някой иска да ти навреди, не само да можеш да се защитиш, но и да поемеш инициативата, като го удариш и му навредиш, както и да бъдеш по-страшен и безмилостен от него. Това всъщност е целта и основното значение в думите на вашите родители. Очевидно е, че ако се анализира по този начин, тази поговорка не е в съгласие с истината и е напълно несъвместима с това, което Бог има предвид, когато казва на хората: „и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“. Принципите и разумните начини, които Бог казва на хората, целят да им помогнат да разпознаят хитрите кроежи на другите и да се предпазят от това да изпаднат в изкушение и да общуват със зли хора, както и да се въздържат от използване на зли начини за справяне със злото, а вместо това да използват истините принципи, за да се справят с всяко злодеяние и с всеки зъл човек. Докато методът, който родителите казват на децата си: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, е призив за отвръщане на злото със зло. Така че, ако другият човек е зъл, ти трябва да си още по-зъл от него. Ако думите му таят скрит смисъл, ти го превъзхождаш и можеш да го разпознаеш, а в същото време, въз основа на този скрит смисъл, можеш да използваш съответните методи и похвати, за да се справиш с него, да му противодействаш, да го подчиниш, да го накараш да се страхува от теб, да ти се покорява и да му дадеш да разбере, че не бива да те тормози или да се разправя с теб. Ето какво означава да противодействате на злото със зло. Очевидно е, че пътят на практикуването и критерият на практикуването, които ти се съобщават, както и резултатът, който се постига чрез тази поговорка, ще те накара да вършиш зло и да се отклониш от истинския път. Когато родителите ти казват да се държиш по този начин, те не искат от теб да бъдеш човек с истината или човек, който се покорява на истината, нито искат от теб да бъдеш истинско сътворено същество. Те искат от теб да противодействаш на злото и да надделееш над него, като използваш начини, които са дори по-зли от тези на злия човек, който стои пред теб. Това искат да кажат твоите родители. Има ли родител, който да казва следното? „Ако зъл човек те нападне, прояви сдържаност. Трябва да го пренебрегнеш и да го разпознаеш такъв, какъвто е в действителност. Първо, определи същността на злия човек в него и го разпознай такъв, какъвто е в действителност. Второ, разпознай злодеянията и покварения нрав у себе си, които са подобни или същите като неговите, и след това потърси истината, за да ги преодолееш“. Някой родител казва ли това на децата си? (Не.) Когато родителите ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, трябва да се пазиш, защото в противен случай ще се окажеш предаден от другите и ще си платиш за тази привилегия, а вместо това трябва да се научиш да удряш пръв“, независимо от първоначалното намерение на родителите ти да ти кажат това или от крайния резултат, който се постига, това те прави още по-страшен, по-силен, по-властен, по-деспотичен, по-яростен, така че злите хора да се страхуват от теб и дори да те избягват, когато те видят, да не смеят да се разправят с теб. Не е ли такъв случаят? (Да, такъв е.) И така, може ли да се каже, че целта на родителите ти, като ти казват тази поговорка, не е да те превърнат в човек с чувство за справедливост или в човек, който владее истината, и не е да те направят разумен човек, който е „разумен като змиите и незлоблив като гълъбите“? Тяхната цел е да ти кажат, че трябва да бъдеш влиятелна личност в обществото, да бъдеш още по-зъл от другите и да бъдеш човек, който използва злото, за да се защити, нали? (Да.) Когато родителите ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, независимо дали става дума за първоначалното им намерение или за крайния резултат, който се постига, и независимо дали родителите ти казват принципите и методите за практикуване на такива неща, или вместо това ти казват своите мисли и възгледи за тези неща, очевидно нищо от това не е съгласно истината и то противоречи на Божиите слова. Родителите ти те карат да станеш зъл човек, а не честен човек, нито мъдър човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Очевидно възпитанието и обуславянето, дадени ти от родителите, не са положителни неща, нито са правилен път. Макар че родителите ти са искали да те защитят и са имали най-добри намерения в това отношение, резултатът, който са постигнали, е злокачествен. Не само че не са успели да те защитят, но са те насочили по неправилен път, като са те накарали да вършиш зло и да станеш зъл човек. Те не само не са успели да те защитят, но всъщност са ти навредили, като са те накарали да изпаднеш в изкушение и неправедност и да се отклониш от Божията грижа и защита. От тази гледна точка обуславящите въздействия, оказвани върху теб от твоето семейство, по-скоро ще те направят егоист, лицемер и алчен за слава, придобивки и социален статус, ще те претопят по-добре в тенденциите на злото, ще ти дадат по-изтънчени хитрости за взаимодействие с другите и ще те направят хитър, злобен, властен и деспотичен спрямо другите, така че никой да не посмее да се разправи с теб или да те докосне. От гледна точка на твоите родители те са използвали тези методи, за да те обуславят, така че да си защитен в обществото или, до известна степен, за да станеш достойна личност. Но от гледна точка на истината те не ти позволяват да бъдеш истинско сътворено същество. Те те карат да се отклоняваш от Божиите учения и от методите, с които Бог те увещава да се държиш, и също така те карат да се отклоняваш все повече от целта, към която Бог ти казва да се стремиш. Каквито и да са били първоначалните намерения на родителите ти да те обуславят и възпитават, в крайна сметка тези идеи, които са ти внушили, са ти донесли само слава, придобивки и празнота, както и всички злодеяния, които си извършил и разкрил, като са ти дали още едно потвърждение за практическата приложимост на тези обуславящи въздействия в обществото и нищо повече.

Що се отнася до тези поговорки, които произлизат от обуславянето, което семейството оказва върху вас — като например „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“ — ако се разглеждат изолирано, човек не би си помислил нищо за тях. Бихте счели, че те са обичайни и широко разпространени и че подобни поговорки, идеи и възгледи не създават проблеми. Ако обаче ги сравните с истината и използвате истината, за да ги разнищите подробно, става ясно, че те наистина създават сериозни проблеми. Например, ако твоите родители винаги ти казват: „Когато някой бие гонг, слушай звука му; когато някой говори, слушай гласа му“, и ти умело използваш този начин на съществуване, когато срещнеш хора, ти постоянно и подсъзнателно ще разсъждаваш, без да го осъзнаваш, за неща от сорта: „Какво иска да каже с това? Защо каза онова?“. И естествено ще разсъждавате за мислите на другите хора, постоянно ще слушате какво ви казват и ще взаимодействате с тях по този обичаен начин на мислене, но няма да размишлявате за истината, за това как да се разбирате с другите хора или какви са принципите на взаимодействие с тях, или какви са принципите на общуване с другите, или как да се справяте с последиците, които разпознавате в думите на хората, или какъв е начинът, по който Бог учи, или как да разпознавате хората от този тип, или как да се справяте с тях, и други подобни принципи на практикуване, за които родителите ти никога не са ти говорили. Това, което са ти казали родителите ти, е да се научиш как да отгатваш чуждите мисли и ти си изпълнявал този начин на практикуване много добре. Вече си стигнал до момента, в който си го овладял и не можеш да спреш да го прилагаш. Затова тези въпроси изискват от хората редовно да се съсредоточават, да помислят внимателно и да полагат усилия, за да разберат нещата. От една страна, трябва ясно да разнищваш и разпознаваш тези въпроси. От друга страна, когато тези неща се случат, трябва да положиш усилия да промениш начина си на мислене, както и начина си на възприемане на хората и нещата. Това означава, че трябва да промениш мислите и възгледите си за справяне с такива въпроси. Следващия път, когато слушаш някой да говори и се опитваш да разсъждаваш какво всъщност иска да каже, избави се от този начин на мислене и от този начин на справяне с хората и помисли добре: „Какво иска да каже с това? Той не говори директно, а винаги увърта. Този човек е измамен Какво изобщо беше това, за което говореше? Каква е същността на това, което каза? Мога ли да го възприема ясно? Ако мога да го възприема ясно, ще общувам с него, като използвам доводи и възгледи, които съответстват на истината, ще обясня въпроса ясно и ще го накарам да разбере истината в това отношение. Ще му помогна и ще коригирам погрешните му мисли и възгледи. Освен това начинът, по който говори, е измамен. Не искам да знам какво има предвид с това или защо говори по такъв заобиколен начин. Не искам да влагам усилия и енергия, за да се опитвам да разсъждавам какво наистина има предвид. Не искам да плащам тази цена и не искам да правя нищо в това отношение. Просто трябва да призная, че той е измамен човек. Той може да е измамен, но аз няма да бъда негов съучастник в измамата. Независимо колко много увърта, ще бъда прям с него, ще кажа, каквото трябва да се каже, и както си е. Както е казал Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). Да отговориш на измамата с честност е най-висшият критерий за практикуване на истината“. Ако практикуваш по този начин, ти ще се избавиш от начините, на които родителите ти са те обусловили и възпитали, и твоите принципи на практикуване също ще се променят. Тогава ще бъдеш човек, който се стреми към истината. Независимо от кои аспекти на обуславянето от родителите ти ще се избавиш, когато свързани с тях неща се случат отново, ти ще промениш погрешните си мисли и възгледи за тях, като се опреш на Божиите слова и като използваш истината за свой критерий, и ги превърнеш в мисли и възгледи, които са изцяло правилни и положителни. С други думи, ако съдиш за този въпрос, възприемаш го и се справяш с него с Божиите слова и ако използваш истината за основа и критерий за практикуване, тогава ти практикуваш истината. Обратно, ако все още приемаш начините, на които са те учили твоите родители — или идеите и възгледите, които са ти внушили — за критерий, основа и принципи за справяне с този въпрос, тогава този начин на практикуване не е практикуване на истината, нито е начин да се стремиш към нея. В крайна сметка това, което хората придобиват от стремежа към истината, е зачитането и преживяването на истината. Ако не се стремиш към истината, няма да придобиеш зачитането или преживяването на истината. Това, което ще придобиеш, е просто зачитане и преживяване на практикуването на тази поговорка, която е обусловена в теб от твоите родители. Затова докато другите говорят за своето преживяване и зачитане на Божиите слова, ти не можеш да си позволиш да кажеш нищо, защото нямаш какво да кажеш. Всичко, което имаш, е практическо зачитане и преживяване на идеите и възгледите, които семейството ти е обусловило в теб. Ти просто не можеш да си позволиш да кажеш нищо за тях и няма как да ги споделиш. Следователно ти зачиташ в крайна сметка това, което прилагаш на практика. Ако това, което практикуваш, е истината, тогава това, което ще придобиеш, е зачитане и преживяване на Божиите слова и на истината. Ако прилагаш на практика възпитанието и наставленията, дадени ти от твоите родители, тогава това, което ще зачиташ, е преживяването от обуславянето и традиционното възпитание на семейството ти, а това, което ще придобиеш, са само идеите, които Сатана ти внушава, и твоето покваряване от него. Колкото повече зачиташ тези неща, толкова повече ще чувстваш, че покваряващите идеи и възгледи на Сатана са полезни и практични, и толкова по-дълбоко ще бъдеш покварен от него. Какво ще стане, ако практикуваш истината? Все повече ще зачиташ и преживяваш истината, словата и принципите, които Бог ти казва, и ще считаш, че истината е най-ценното нещо, че Бог е източникът на човешкия живот и че Божиите слова са животът на хората.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа израза „порицаваният политик от династията Сун“.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.