От известно време разговаряме по темата за „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“. Замисляли ли сте се върху различните аспекти, свързани с тази тема? Що се отнася до нещата, за които разговаряхме и от които хората трябва да се избавят, лесно ли им е да се избавят от тях? След като изслушахте общенията, размишлявахте ли и самоанализирахте ли се въз основа на тяхното съдържание? Правехте ли някакви сравнения между това съдържание и вашите изблици и проявления в ежедневието? (Обикновено се замислям. Последния път, когато Бог разговаря за избавянето от обуславящите въздействия, които семейството оказва, осъзнах, че в живота си обикновено се придържам към тези сатанински философии за светските отношения, като например поговорката „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“, която моето семейство ми внуши. След като приех тези идеи, започнах да придавам значение на достойнството и статуса във всичко, което правех, като се страхувах да не загубя репутацията си, и не бях способна да бъда честен човек.) Цялото това съдържание, за което общувахме във връзка с избавянето от различни неща, е насочено главно към мислите и възгледите на хората по различни въпроси. Като разобличава неправилните им мисли и възгледи по подобни въпроси, то дава възможност на хората да ги разпознават и да имат ясни познания за тях, а след това да са способни да се избавят от тях по положителен начин и да не бъдат ограничавани от тях. Най-важното е да не се обвързваме с тези мисли и възгледи, а да сме способни да живеем и съществуваме, като правилно приемаме Божиите слова и истината за свои критерии. Ако хората искат да навлязат в реалността на различните истини, те трябва да имат познания и преживявания от всички гледни точки. По-специално те трябва да имат ясно разбиране за пасивните и негативните идеи и възгледи за различните неща. Само ако имат проницателност за тях, хората ще могат активно да се избавят от тях и повече да не бъдат подвеждани и обвързвани от тях. Следователно, за да навлязат в реалността на различните истини и да постигнат резултата от стремежа към истината, хората трябва често да се самоанализират и да мислят за това по какъв начин са обвързани и контролирани в ежедневието си от различните идеи и възгледи, или често да се опитват да разберат какви мисли и възгледи имат за различните неща в ежедневието си и да разпознават дали тези мисли и възгледи са правилни и съответстват на истината, дали са положителни и идват от Бог, или идват от човешки намерения или от Сатана. Това е много важен урок и един аспект на реалността, в който хората трябва да навлизат всеки ден в ежедневието си. Тоест, независимо дали се сблъсквате с различни хора, въпроси и неща в ежедневието си, винаги трябва да изследвате какви мисли и възгледи имате, дали тези мисли и възгледи са правилни и дали съответстват на истината — това е много важен урок. В ежедневието ти, извън обичайното време, което прекарваш в изпълнение на дълга си, навлизането ти в този аспект трябва да заема 80 до 90 процента от живота ти. Само по този начин можете да се надявате да отхвърлите всички видове мисли и възгледи за негативните неща и да навлезете в истината реалност. Може да се каже също така, че за теб може да има надежда само когато възприемаш хората и нещата и се държиш и действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Само тогава можеш да се надяваш да постигнеш спасение накрая. Ако в ежедневието ти, извън обичайното време, прекарано в изпълнение на твоя дълг, умът ти е празен през останалите 80 до 90 процента от времето или просто мислиш и размишляваш за физическия си живот, статус и репутация, тогава за теб няма да е лесно да навлезеш в истината реалност, нито да постигнеш резултат от стремежа ти към истината. Ако не ти е лесно да постигнеш нито едно от тези неща, шансовете ти да постигнеш спасение ще са много малки. Следователно от какво зависи постигането на спасение? От една страна, то зависи от това как Бог работи и дали Светият Дух върши делото Си в теб. От друга страна, то зависи от твоето субективно усърдие, от това каква цена плащаш и колко енергия и време отделяш за стремежа си към истината и за постигане на спасение. Ако това, което мислиш и правиш през повечето време, няма нищо общо със стремежа към истината, тогава това, което правиш, няма нищо общо със спасението — това е неизбежен факт и неизбежен резултат. И така, какво трябва да правите занапред? От една страна, трябва да следите отблизо всяка тема, по която се общува, а след това активно да се опитвате да размишлявате по нея и да я разберете, т.е. след като приключим дадена тема, трябва да ковеш желязото, докато е горещо, като се самоанализираш, за да постигнеш истинско и точно познание и истинско покаяние. Целта на това да си способен да опознаеш този аспект на истината възможно най-скоро след като сме приключили с общуването по него или след като си разбрал някаква част от това, за което сме общували, е да получиш възможност за най-основно осъзнаване в собствените си мисли и възгледи, така че по-късно, когато се сблъскаш със свързани въпроси в ежедневието, предишното ти познание и разбиране на истините принципи да се превърнат в основните идеи и възгледи, които да направляват твоите преживявания по този въпрос. Най-малкото, щом придобиеш осъзнатост и имаш точни и правилни познания, отношението и разбирането ти по този въпрос ще бъдат положителни и активни. Тоест, преди да се случи това събитие, ти вече ще си ваксиниран и ще имаш определена степен на имунитет, така че когато то действително се случи, шансовете ти за провал ще бъдат намалени, както и вероятността да предадеш Бог, а вероятността да навлезеш в истината реалност ще се увеличи значително. Точно както при пандемия: ако не се ваксинираш, единственото, което можеш да направиш, е да останеш затворен вкъщи и да не излизаш навън, което свежда риска от заразяване до нула. Но ако излизаш и обикаляш навън, и влизаш в контакт с външния свят, трябва да се ваксинираш. Тази ваксина отстранява ли възможността за заразяване? Не, но намалява вероятността от заразяване. Достатъчно е да се каже, че ще имаш антитела. Процесът на стремежа към истината започва с познаване на различните истини. Ако познаваш правилните и положителните твърдения и принципи от различните истини и едновременно с това имаш определени познания за различните негативни и лоши мисли и възгледи, разкрити от всяка истина, тогава винаги когато подобно събитие се случи отново, твоят избор вече няма да се основава на критериите на негативните и лоши идеи и мнения, които Сатана ти е внушил, и ти вече няма да имаш отношение на придържане към такива идеи и възгледи. Въпреки че на този етап все още не си навлязъл в този аспект на истината реалност и твоите възгледи вероятно са неутрални, все пак, след като приемеш тези положителни идеи и възгледи, ти ще имаш определени познания за негативните идеи и възгледи, така че когато се сблъскаш с подобен въпрос в бъдеще, най-малкото ще си способен да разграничиш положителните от негативните идеи и възгледи, свързани с подобен въпрос, и ще имаш определени критерии за справяне с него. Въз основа на тези критерии хората, които обичат истината и притежават човешка природа, са по-склонни да практикуват истината, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с критерия на истината. До известна степен това значително ще ти помогне да навлезеш в истината реалност и да практикуваш според истините принципи, да се покоряваш на Бог според Неговите изисквания и да приемаш хората, въпросите и нещата, които Бог подрежда за теб. От тази гледна точка може ли да се каже, че колкото повече истини разбира човек, толкова по-голяма е вероятността да навлезе в истината реалност, както и че колкото по-задълбочено разбира негативните неща, толкова по-голяма е вероятността да се опълчи на тези негативни неща? (Да, така е.) Следователно, независимо дали желаеш да се стремиш към истината, или не, дали си решил да се стремиш към истината, или не, дали си на пътя на стремежа към истината, или не, и независимо от твоите заложби или от начина, по който разбираш истината, накратко, ако хората искат да се стремят към истината, ако искат да разберат критериите на истината, да практикуват истината и да навлязат в нея, е необходимо да разпознават и да разбират всички видове негативни неща. Това са предпоставките за стремеж към истината и за навлизане в истината реалност.

Някои хора не разбират истината и когато става въпрос за различните теми, по които общуваме сега, те винаги си казват: „Никога не съм мислил по тези теми, нито съм ги преживявал. Не мога да видя връзката между това, което Ти казваш по тези теми, и моите собствени различни проблеми, покварен нрав и изблици на поквара, така че какво общо има Твоето говорене по тези теми с моя стремеж към истината? Изглежда, че то изобщо няма много общо с моето навлизане в истината реалност, нали? Защо не говориш за някои възвишени и дълбоки теми, които се отнасят до положителното навлизане на хората? Защо винаги разобличаваш тези негативни незначителни въпроси от ежедневието?“. Правилно ли е това мнение, или не? (Неправилно е.) Всеки път, когато хората, които имат тези идеи, чуят за такива незначителни въпроси от ежедневието, особено когато се дават някои примери за тях, те се чувстват отвратени и не искат да слушат. Тогава си мислят: „Това съдържание е твърде банално и повърхностно. В него няма нищо велико, то е твърде просто. Щом го чуя, веднага го разбирам. Всичко това е твърде лесно. Истината не би трябвало да е такава, тя трябва да е по-дълбока и хората трябва да я чуят няколко пъти, преди да са способни да я разберат и да запомнят едно-две изречения. Това, за което Ти говориш сега, са незначителни въпроси от ежедневието, както и някои проявления на нормалната човешка природа в ежедневието. Не е ли това твърде повърхностно за нас?“. Смяташ ли, че хората, които поддържат тези възгледи, са прави да мислят така? (Не, те грешат.) Защо грешат? Какво не е наред с тях? Преди всичко, дали мислите и възгледите на хората са откъснати от тяхното ежедневие? (Не, не са.) Различните им проявления и нагласи откъснати ли са от всекидневния им живот? (Не, не са.) Не, нито едно от тези неща не е откъснато. Поквареният нрав, мисли и възгледи на хората, техните идеи и намерения по отношение на различни въпроси, техните специфични начини на действие, както и мислите и идеите, които се появяват в умовете им, са неразделни от различните им проявления и изблици в ежедневието. Освен това тези различни проявления и изблици в ежедневието, както и мислите, възгледите и отношението на хората към различните въпроси, които ги сполетяват, са по-специфични неща, които засягат покварения им нрав. Целта на стремежа към истината е да се променят погрешните мисли и възгледи на хората и с промяната на мислите и възгледите на хората, както и с промяната на отношението им към всички типове хора, въпроси и неща, да се отърват от покварения си нрав и да се отърват от своето непокорство и предателство по отношение на истината и Бог, както и от своята природа същност, която се противопоставя на Бог. Така че ако искаш да се стремиш към истината, не е ли абсолютно необходимо да се отървеш от различните си погрешни мисли и възгледи в ежедневието и да ги промениш? Не е ли това най-важното нещо? (Да, така е.) Ето защо, независимо колко повърхностни или банални могат да изглеждат нещата, за които говоря, не се отнасяйте към тях с бунтарски манталитет. Тези неща определено не са от маловажно значение. Те заемат сърцето и ума ви и контролират мислите и възгледите ви за всеки човек, въпрос и нещо, с които се сблъскваш. Ако не промениш тези погрешни мисли и възгледи в ежедневието или не се отървеш от тях, тогава твърдението ти, че приемаш истината и разполагаш с истината реалност, ще бъдат само празни думи. Това е същото, както когато имаш рак — той трябва да се лекува активно. Независимо в кой орган се намират раковите клетки, дали са в кръвта ти, или по кожата ти, дали са на повърхността, или са скрити дълбоко, достатъчно е да се каже, че първото нещо, с което трябва да се справиш, са раковите клетки в тялото ти. Едва след като раковите клетки бъдат отстранени, различните хранителни вещества, които приемаш, могат да бъдат усвоени и да работят в теб. Така всички органи в тялото ти могат да функционират нормално. След като болестта бъде отстранена, тялото ти ще стане по-здраво и по-нормално. И такива хора са напълно излекувани от болестта. Стремежът на хората към истината е процес на отърваване от покварения нрав, както и процес на навлизане в истината реалност. Процесът на отърваване от покварения нрав е процесът на промяна и освобождаване на хората от различни погрешни и негативни мисли и възгледи. Това е също така процес на въоръжаване на хората с различни правилни и положителни идеи и възгледи. Какво представляват положителните идеи и възгледи? Това са неща, които включват реалността, принципите и критериите на истината. За да навлязат в истината реалност, хората трябва да разнищят и да разберат различните си погрешни идеи и възгледи за живота, оцеляването и справянето с другите, като се стремят към истината, и след това последователно да ги преодолеят и да се отърват от тях. Накратко, стремежът към истината цели да накара хората да се отърват от всичките си погрешни и неправилни мисли и възгледи, и да имат правилни мисли и възгледи по всички видове неща, мисли и възгледи, които са съгласно истините принципи. Само по този начин хората могат да постигнат целта да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Това е крайният резултат, който хората постигат чрез стремежа към истината, и това е истината реалност, която хората могат да изживеят най-накрая, след като постигнат спасение. Разбирате ли това? (Да.)

На последната сбирка общувахме по темата за „избавянето“ по отношение на семейството. Какво обсъждахме в общението по темата за семейството миналия път? (Общувахме за неудобствата и пречките, които семейството поставя на пътя на стремежа ни към истината, както и за това от какви стремежи, идеали и желания трябва да се избавим по отношение на въпроса за семейството. Бог спомена две неща — едното е да се избавим от идентичността, която наследяваме от семейството си, а другото е да се избавим от обуславящите въздействия, които семейството оказва върху нас.) Действително това бяха двете неща. Първото е да се избавиш от идентичността, която наследяваш от семейството си. Знаете ли кои са истините принципи, които хората трябва да разберат в това отношение? След като сте слушали Моите общения, ако не ви дам конкретно обобщение, знаете ли как сами да обобщавате нещата? След като общувах за тези неща и конкретните подробности по тях, вие обобщихте ли съответните принципи, които хората трябва да спазват по отношение на този аспект на истината? Ако знаеш как да ги обобщиш, тогава ще си способен да ги приложиш на практика. Ако не знаеш как да ги обобщиш и застиваш в някои разпръснати области на светлината, ако не знаеш какви са съответните истини принципи, тогава няма да си способен да ги приложиш на практика. Ако не знаеш как да ги приложиш на практика, тогава никога няма да навлезеш в този аспект на истината реалност. Дори да разбереш какви са собствените ти проблеми, пак няма да си способен да ги съотнесеш към Моите слова и да намериш съответните принципи, които да приложиш на практика. Основната цел на общението по въпроса за избавянето от идентичността, която наследяваш от семейството си, е да можеш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш без да си засегнат от различните влияния, свързани с тази идентичност. Ако идентичността, която наследяваш от семейството си, е изтъкната, тогава трябва да подхождаш правилно към нея. Не бива да считаш, че се отличаваш от другите или че си по-достоен от тях, или че твоята идентичност е специална. Когато сте сред другите, трябва да можете да взаимодействате правилно с тях според принципите, чрез които Бог наставлява хората, и да се отнасяте правилно с всички, а не да използвате изтъкнатия си семеен произход като капитал, за да се перчите при всички обстоятелства и да карате другите да имат високо мнение за вас във всяка ситуация. Ако приемем, че не можеш да се избавиш от идентичността, която си наследил от семейството си, и винаги използваш семейния си произход като капитал, държиш се като човек, който е изключително самонадеян, своенравен и надут. Ако приемем, че винаги се перчиш и се показваш пред другите и постоянно парадираш със семейния си произход и специалната си идентичност, която си наследил от семейството си. Ако предположим, че освен това дълбоко в себе си също така си крайно високомерен и деспотичен, а в разговорите с другите си особено властен и нагъл и често използваш идентичността си като капитал, за да мъмриш хората и да ги потискаш — с други думи, хората мислят, че си лишен от нормален разум — и считаш всички за обикновени хора, а особено когато влизаш в контакт и общуваш с другите, не мислиш нищо за хората, които са по-скромни или по-нисши от теб, а когато говориш с тях, си особено агресивен, безцеремонен и наистина показваш зъбите си. Да предположим, че постоянно искаш да мъмриш другите и винаги се отнасяш към тях като към роби, на които трябва да се заповядва и крещи, и винаги смяташ, че твоята идентичност е изтъкната, ако си неспособен да се разбираш хармонично с другите и да се отнасяш правилно с хората с по-нисък статус от теб — това е все покварен нрав и са все неща, от които хората трябва да се отърват. Такъв покварен нрав възниква и се поражда, когато човек има изтъкнат семеен произход и висок социален статус. Затова този тип хора трябва да премислят своите думи и постъпки, както и собствените си мисли и възгледи, особено за тези, свързани със семейната идентичност. Трябва да се избавят от тези мисли и възгледи и да се върнат назад към различните видове човешка природа, които изживяват в резултат на особения си социален статус. С други думи, този тип хора трябва да се избавят от идентичността, която са наследили от семейството си. Повечето хора считат, че собственият им социален статус е по-нисък. По-специално типът хора, които са гледани с пренебрежение, дискриминирани и тормозени в обществото, често считат, че тяхната идентичност е нископоставена, а срамът, причинен от конкретната семейна среда, ги кара да се чувстват особено смирени. Това чувство често ги кара да се считат за непълноценни и неспособни да се разбират с другите по хармоничен и справедлив начин. Разбира се, хората от този тип се проявяват по различни начини. Някои от тях прекалено се възхищават от в хората с изтъкнат статус и идентичност, като им правят мили очи, ласкаят ги, говорят им сладки приказки и им лижат подметките. Винаги сляпо подражават на тези хора и нямат никакви принципи или достойнство, готови са да бъдат техни подлоги, те да им заповядват и да ги манипулират като роби. Принципите, според които такива хора вършат нещата, също не са в съгласие с истината, защото дълбоко в съзнанието си те вярват, че тяхната идентичност е ниска и че те са родени да бъдат нещастници, че не са достойни да бъдат равнопоставени с богатите или с тези, които имат благородна социална идентичност, а вместо това са родени, за да бъдат третирани като техни роби, и че трябва да се съобразяват с тях и да изпълняват заповедите им. Те не се чувстват сервилни. По-скоро смятат, че това е нормално и че така трябва да се постъпва. Какви точно са тези идеи и възгледи? Не са ли тези мисли и възгледи вид саморазрушение? (Да.) Съществува и един тип хора, които виждат богатите хора да живеят по своя самонадеян, своенравен, нагъл и властен начин и дори силно завиждат на такива хора и ги преследват, като се надяват, че ако имат възможност да променят нещата, биха могли да живеят също толкова своенравно и самонадеяно като тези богати хора. Те считат, че няма нищо лошо в това да бъдат своенравни и самонадеяни. Напротив, според тях това са очарователни и романтични черти. Мислите и възгледите на такива хора също са неправилни и те трябва да се избавят от тях. Без значение каква е идентичността ти или какъв е статусът ти, всичко е предопределено от Бог. Каквото и семейство или потекло да е предопределил за теб, идентичността, която наследяваш от тях, не е нито срамна, нито почетна. Принципът за това как се отнасяш към своята идентичност не бива да се основава на принципа на честта и срама. В каквото и семейство да те постави, от какъвто и тип семейство да ти позволи да произхождаш, пред Бог имаш само една идентичност и тя е тази на сътворено същество. Пред Бог си сътворено същество, затова в Божиите очи ти си равен на всеки в обществото с различна идентичност и социален статус. Всички вие сте членове на поквареното човечество и всички вие сте хора, които Бог иска да спаси. И разбира се пред Бог всички вие имате еднаква възможност да изпълнявате дълга си като сътворени същества и да се стремите към истината, както и да постигнете спасение. На това ниво, въз основа на идентичността на сътворено същество, дадена ти от Бог, не бива да имаш високо мнение за собствената си идентичност, нито да гледаш на нея отвисоко. Вместо това трябва да се отнасяш правилно към своята идентичност, която идва от Бог, а именно тази на сътворено същество, и да си способен на хармонично и равнопоставено разбирателство с всеки според принципите, на които Той учи хората и с които ги съветва. Без значение какъв е общественият статус или каква е социалната идентичност на другите хора и какъв е собственият ти обществен статус или социална идентичност, всеки, който влиза в Божия дом и идва пред Бог, има само една идентичност, тази на сътворено същество. Следователно хората с нисък социален статус и идентичност, не бива да се чувстват непълноценни. Независимо дали имаш или нямаш талант, независимо колко големи са заложбите ти и дали си способен, или не си, трябва да се откажеш от социалния си статус. Трябва да се откажеш и от идеите или възгледите си за степенуване и оценяване на хората или за категоризирането им като изтъкнати или скромни въз основа на потеклото и семейната им история. Не бива да се чувстваш непълноценен заради собствената си ниска социална идентичност и ниския си статус. Трябва да се радваш, че макар семейният ти произход да не е толкова внушителен и впечатляващ и наследеният ти статус да е нисък, Бог не те е изоставил. Бог издига скромните хора от бунището и от пръстта и ти дава същата идентичност като на другите — тази на сътворено същество. В Божия дом и пред Бог идентичността и статусът ти са равни на тези на всички останали хора, които са избрани от Него. Щом осъзнаеш това, трябва да изоставиш комплекса си за малоценност и да спреш да се вкопчваш в него. Когато се сблъскаш с хора, които имат знатен и висок социален статус, или с такива, които имат по-висок социален статус от теб, не е необходимо да им се кланяш или постоянно да им се усмихваш, камо ли да им се възхищаваш. Напротив, трябва да ги считаш за равни, да ги гледаш право в очите и да се отнасяш към тях правилно. Дори и често да са властни или надути от гордост и да си мислят, че имат висок социален статус, трябва правилно да се отнасяш към тях и да откажеш да те принуждават или сплашват с величието си. Независимо какво е поведението им или как се отнасят към теб, трябва да знаеш, че с тях сте еднакви пред Бог, доколкото всички вие сте сътворени същества, всички сте човешки същества, които Той е избрал да спаси. В сравнение с теб у тях няма нищо специално. Тяхната така наречена специална идентичност, както и статус, не съществува в Божиите очи и Той не ги признава. Следователно няма нужда да се стесняваш от въпроса за идентичността, която си наследил от семейството си, нито да се чувстваш непълноценен заради нея. Още по-малко е нужно да се отказваш от каквато и да е възможност за равнопоставено общуване с други хора само заради ниския си социален статус, или да се отказваш от дадените ти от Бог права, отговорности и задължения в Божия дом и пред Него. И разбира се, със сигурност не бива да се отказваш от правото си да бъдеш спасен или от надеждата да постигнеш спасение. В Божия дом и пред Бог, няма никаква разлика между богати и бедни, между висок и нисък социален статус и никой със специален семеен произход не заслужава специално отношение или особени привилегии. Пред Бог всички хора имат само една идентичност — тази на сътворено същество. Също така пред Бог природата същност на всички хора е еднаква. Има само един вид човешки същества, които Бог иска да спаси, и това са покварените човешки същества. Следователно, независимо дали идентичността и социалният ти статус са благороднически или скромни, всички вие сте човешки същества, които Бог иска да спаси.

Представи си, че някой ти каже: „Погледни семейството си, то е толкова бедно, че нямате дори прилични дрехи. Семейството ти е толкова бедно, че си ходил само в начално училище и никога не си учил в гимназия. Семейството ти е толкова бедно, че се храниш само със супа и зеленчуци и дори не си опитвал шоколад, пица или кола“. Как трябва да се справиш с тази ситуация? Би ли се почувствал непълноценен или унил? Би ли се оплакал вътрешно от Бог? Би ли се уплашил от това, което ти казва този човек? (Сега не бих.) Сега не би го направил, но преди щеше да го направиш, нали? В миналото, винаги когато си забелязвал кое семейство е богато или кой е заможен и изтъкнат, си си казвал: „Ау! Те живеят във вила и притежават кола. Били са безброй пъти в чужбина. Аз никога досега не съм излизал от моето село и дори никога не съм виждал влак. Те пътуват с високоскоростни влакове, пътуват в първа класа, ходят на луксозни круизи и носят френски дизайнерски марки и италиански бижута. Защо аз не съм чувал за нито едно от тези неща?“. Винаги когато сте около такива хора, се чувствате по-малки от тях. Донякъде сте уверени, когато общувате за истината и вярвате в Бог. Но когато говорите с тези хора за вашето семейство и семеен живот, ви се иска да избягате и да се спасите, чувствате, че не сте толкова добри, колкото тях и че би било по-добре да умрете, отколкото да живеете. Мислите си: „Защо живея в такова семейство? Не съм видял нищо от света. Другите използват крем за ръце, а аз все още използвам вазелин. Други дори не си мажат лицето с крем, а отиват направо в козметичния салон, а аз дори не знам къде се намира той. Други се возят в седани, но за мен е твърде добре и съм късметлия, ако мога да покарам колело, а понякога се налага да се возя в каруца, теглена от вол или магаре“. Така че всеки път, когато разговаряте с такива хора, се чувствате несигурни в себе си, срамувате се да повдигнете въпроса за своята идентичност и не смеете да я споменете. В сърцето си изпитвате известно негодувание и малко яд към Бог: „Всички те са сътворени същества като мен“. Мислите си: „Защо тогава Бог им позволява да се радват толкова много на живота? Защо Той е предопределил те да имат такова семейство и социален статус? Защо моето семейство е толкова унизително бедно? Защо моите родители са на дъното на обществото, без никакви способности и умения? Само като си помисля за това, ме хваща яд. Винаги, когато говоря по този въпрос, не искам да споменавам родителите си, те са толкова неспособни и некомпетентни! Няма значение дали се возя в седан и дали живея във вила, бих се задоволил да ме водят в града, за да се возя в автобусите и във високоскоростните влакове или да си играя в градските паркове, но те не са ме водили там нито веднъж! Нямам никакъв житейски опит. Не съм ял хубава храна, не съм се возил в хубави коли и мога само да мечтая да пътувам в самолет“. Мисълта за всичко това ви кара да се чувствате непълноценни и често да се стеснявате от този въпрос, затова редовно общувате с братя и сестри, чиято идентичност и статус не се различават съществено от вашите, като си мислите: „Вярно е това, което казват: Те са от една черга. Погледни тази група хора, всички те са богаташи, включително висши държавни служители, милионери, хора със свръхбогати родители, бизнес магнати и хора, завърнали се от обучение в чужбина и следдипломна квалификация, както и корпоративни директори и управители на хотели. Сравни ги с нас, тази измет. Всички ние сме или селяни, или безработни. Семействата ни живеят в селски блата, имаме само начално образование и не сме видели нищо от света. Пасли сме добитък, редили сме улични сергии и сме поправяли обувки. Що за хора сме ние? Не сме ли просто една дрипава паплач? Погледнете тази група хора, всички са стилни и класни. Като си помисля за това каква паплач сме, се чувствам безполезен и огорчен“. Дори след като сте вярвали в Бог толкова години, така и не сте се избавили от този проблем и често се чувствате особено непълноценни и потиснати. Идеите и възгледите на тези хора за нещата са очевидно погрешни и влияят сериозно на правилността на възгледите им по отношение на хората и нещата, както и на начините, по които се държат и действат. Тези идеи и възгледи се влияят от социалните тенденции и нрави. Разбира се, за да бъдем по-точни, това са идеи и възгледи, които са продукт на обуславящите въздействия на злите хора и традиционната култура. Тъй като са покварени и са част от злите тенденции, трябва да се избавиш от тях и да не се притесняваш или стесняваш от такива идеи и възгледи. Някои хора казват: „Роден съм в такова семейство и този факт не може да бъде променен. Този вид идеи и възгледи постоянно тежат на съзнанието ми и ми е трудно да се избавя от тях“. Наистина е трудно да се избавиш от тях, но ако постоянно се занимаваш с погрешна идея и възглед, никога няма да се избавиш от тях. Ако приемаш правилни идеи и възгледи, постепенно ще се избавиш от погрешните. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че не е възможно да се избавиш от тях изведнъж, така че да можеш да общуваш с богати хора или с хора с висок статус и стойност равнопоставено и нормално. Невъзможно е това да стане изведнъж, но поне можеш да се освободиш от този проблем. Дори ако все още имаш комплекс за малоценност, дори ако дълбоко в сърцето си все още си смътно разтревожен от него, ти вече си придобил известна свобода по отношение на него. Разбира се, в по-нататъшния си стремеж към истината ти постепенно ще придобиваш още по-голяма свобода и волност. Когато всичките отделни факти бъдат разобличени, ти ще виждаш все по-ясно същността на различните хора, въпроси и неща, а разбирането ти за истината ще става все по-дълбоко. Когато имаш по-проникновено разбиране по тези въпроси, твоят житейски опит и познания за тях ще се увеличават. Същевременно твоето отношение към истината ще става все по-активно и положително и ти все по-малко ще се стесняваш от негативни неща. Дали тогава няма да си се променил? Когато следващия път срещнеш някого с идентичност и статус, значително по-различни от твоите, и разговаряш и общуваш с него, най-малкото вече няма да изпитваш вътрешен страх, нито ще избягаш, а напротив — ще си способен да се отнасяш към него правилно и вече няма да си подвластен на неговите ограничения, или да си мислиш колко велик и изтъкнат е той. След като разберете покварената същност на хората, ще сте способни да се отнасяте подобаващо към всякакви типове хора, да се разбирате, да взаимодействате и да се свързвате с всякакви хора според принципите, без да се възхищавате от тях или да ги омаловажавате, без да ги дискриминирате или да имате високо мнение за тях. По този начин ще постигнете ли постепенно резултата, който идва от стремежа на истината? (Да.) Постигането на този резултат ще те накара да обичаш повече истината, да си по-склонен към положителни неща, да си по-склонен към истината и да се възхищаваш на Бог и на истината, вместо да се възхищаваш на когото и да било в обществото или в света заради неговата изтъкната идентичност и статус. Обектите, на които се възхищаваш и към които отправяш взор, както и обектите, които следваш и на които се покланяш, ще бъдат различни и постепенно ще се променят от негативни в положителни и в истината или — за да бъдем по-точни — в Бог, в Божиите слова и в Божията идентичност и статус. По този начин постепенно ще навлезеш в истината реалност в това отношение. Тоест постепенно ще се отървеш от покварения си нрав и оковите на Сатана в това отношение и постепенно ще постигнеш спасение — ето какво включва процесът. Не е трудно. Пътят е очертан пред теб. Щом се стремиш към истината, можеш да навлезеш в истината реалност. А в каква реалност ще навлезеш накрая? Независимо какъв статус ще наследиш от семейството си, ти вече няма да се интересуваш или притесняваш от това дали той е благороднически, или нисък. Вместо това ще си способен да изпълняваш добре дълга си на сътворено същество, да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш като сътворено същество, да живееш пред Бог като сътворено същество и да живееш всеки ден в настоящето — всичко това с идентичността на сътворено същество. Това е резултатът, към който ще се стремиш. Добър ли е този резултат? (Да, добър е.) Когато хората навлязат в този аспект на реалността, сърцата им са освободени и волни. Най-малкото вече няма да те притеснява въпросът за идентичността, която си наследил от семейството си, и няма да те е грижа дали статусът ти е висок или нисък. Ако идентичността ти е изтъкната и някои хора ти се възхищават, ще се почувстваш отвратен. Ако идентичността ти е ниска и някои хора те дискриминират, няма да се стесняваш или притесняваш от това, нито ще си тъжен или негативен от това. Вече няма да ти се налага да се чувстваш разтревожен, изтерзан или непълноценен въз основа на това дали някога си се возил във високоскоростен влак, дали си бил в салон за красота, дали си пътувал в чужбина, дали си ял западна храна или дали си се радвал на изключителни материални удобства, както правят богатите хора. Вече няма да се стесняваш и притесняваш от тези проблеми и ще си способен да се отнасяш правилно към всякакви хора, неща и въпроси и да изпълняваш нормално дълга си. Тогава няма ли да бъдеш свободен и волен? (Да, така е.) По този начин сърцето ти ще бъде волно. Когато навлезеш в реалността на този аспект на истината и се освободиш от оковите на Сатана, ти наистина ще се превърнеш в сътворено същество, което живее пред Бог, в същество, което Бог иска. Сега вече би трябвало да ви е по-ясен пътят на избавянето от идентичността и статуса, които сте наследили от семейството.