Току-що разговарях за това, че трябва да се избавиш от идентичността, която си наследил от семейството си. Лесно ли е да се направи това? (Да, лесно е.) Лесно ли е да се направи? При какви обстоятелства този въпрос ще те засегне и ще те смути? Когато нямаш правилно и ясно разбиране за този въпрос, в определен тип среда ти ще бъдеш повлиян от него и това ще се отрази на способността ти да изпълняваш добре дълга си и ще повлияе на методите ти за справяне с нещата, както и на резултатите. Затова, когато става въпрос за идентичността, която си наследил от семейството, трябва да се отнасяш правилно към нея и да не се влияеш или да си контролиран от нея, а вместо това да гледаш на хората и нещата, да се държиш и да действаш нормално според методите, които Бог дава на хората. По този начин ще имаш нагласата и принципите, които едно приемливо сътворено същество трябва да има в това отношение. Сега ще разговаряме за това как да се избавиш от обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб. В това общество принципите на хората за справяне със света, начинът им на живот и съществуване и дори отношението и представите им за религията и вярата, както и различните им представи и възгледи за хората и нещата — всички тези неща неизбежно са обусловени от семейството. Преди хората да разберат истината — независимо на колко години са, какъв е полът им, с каква професия се занимават, какво отношение имат към всичко — било то крайно или рационално — накратко, във всички случаи мислите и възгледите на хората, както и отношението им към нещата, са силно повлияни от семейството. Това означава, че различните обуславящи въздействия, които семейството оказва върху човека, определят до голяма степен неговото отношение към нещата и метода му за справяне с тях, както и възгледите му за съществуването и дори влиянието им върху вярата му. Тъй като семейството обуславя и въздейства върху хората в толкова голяма степен, то неминуемо е в основата на методите и принципите на хората за справянето с нещата, както и на възгледите им за съществуването и за вярата. Тъй като самият семеен дом не е мястото, в което възниква истината, нито е източникът на истината, на практика има само една мотивираща сила или цел, която е в основата на това семейството ти да обуславя в теб всяка идея, гледна точка или метод на съществуване — тази да действаш в най-добрия свой интерес. Всички неща, които са в твоя най-добър интерес, независимо от кого идват — дали от твоите родители, баби и дядовци, или от твоите предци — накратко, те са предназначени да ти дадат възможност да защитаваш собствените си интереси в обществото и сред другите, да те предпазят от тормоз и да ти дадат възможност да живееш сред хората по един по-невъзпиращ и дипломатичен начин, който има за цел да защити в най-голяма степен твоите собствени интереси. Обуславянето, което получаваш от семейството си, има за цел да те предпази, да не позволи да бъдеш тормозен или подложен на каквото и да е унижение, както и да те превърне в човек на по-високо ниво, дори това да означава да тормозиш или да нараняваш другите, стига да не пострадаш самият ти. Това са някои от най-важните неща, които семейството ти обуславя в теб, а също така те са същността и главната цел, залегнали в основата на всички идеи, които се обуславят в теб. Не е ли така? (Да, така е.) Ако разгледаш целта и същността на всички неща, които семейството ти е обусловило в теб, има ли нещо, което да е в съгласие с истината? Дори тези неща да са в съгласие с етиката или със законните права и интереси на човечеството, имат ли те някаква връзка с истината? Те истината ли са? (Не.) С категорична сигурност може да се каже, че те определено не са истината. Колкото положителни и законни, хуманни и етични да са според човека нещата, които семейството ти е обусловило в теб, те не са истината, нито могат да представляват истината и, разбира се, не могат да заменят истината. Ето защо, когато се засяга темата за семейството, тези неща са другият аспект, от който хората трябва да се избавят. Какъв конкретно е този аспект? Това са обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб — това е вторият аспект, от който трябва да се избавиш, що се отнася до темата за семейството. Тъй като обсъждаме обуславящите въздействия, които семейството оказва върху теб, нека първо поговорим за това какво точно представляват тези обуславящи въздействия. Ако ги разграничим според представата на хората за правилно и неправилно, някои от тях са относително правилни, положителни и представителни и могат да бъдат поставени на масата, докато някои са относително егоистични, достойни за презрение, подли, относително негативни и нищо повече. Но при всички случаи тези обуславящи въздействия на семейството са като слой защитна дреха, която защитава колективно плътските интереси на човека, запазва достойнството му сред другите хора и го предпазва от тормоз. Не е ли така? (Да, така е.) Нека тогава да поговорим за това какви обуславящи въздействия оказва върху теб твоето семейство. Например, когато по-възрастните в семейството често ти казват, че „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, това е, за да те накарат да придадеш значение на това да имаш добра репутация, да живееш достойно и да не правиш неща, които те опозоряват. И така, дали тази поговорка насочва хората по положителен или негативен начин? Може ли тя да те отведе към истината? Може ли тя да те доведе до разбиране на истината? (Не, не може.) Можете да кажете с пълна увереност: „Не, не може!“. Помислете за това, че Бог казва, че хората трябва да се държат като честни хора. Когато си прегрешил, когато си направил нещо лошо или нещо, с което се бунтуваш срещу Бог и което противоречи на истината, трябва да признаеш грешката си, да постигнеш разбиране за себе си и да продължиш да се самоанализираш, за да постигнеш истинско покаяние, и след това да действаш в съответствие с Божиите слова. Така че, ако хората трябва да се държат като честни хора, това противоречи ли на поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“? (Да.) В какво се изразява противоречието? Поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ има за цел да накара хората да отдават значение на това да изживяват своята светла и цветна страна и да правят повече неща, които ги карат да изглеждат добре — вместо да правят неща, които са лоши или непочтени, или да излагат на показ своята грозна страна — и да им попречи да живеят без гордост и достойнство. Заради репутацията си, заради гордостта и честта си човек не може да отхвърли като безстойностно всичко свое, камо ли да разказва на другите за тъмните си страни и срамните си аспекти, защото трябва да живее с гордост и достойнство. За да има достойнство, човек се нуждае от добра репутация, а за да има добра репутация, трябва да се преструва и да се прикрива. Не противоречи ли това на изискването да се държиш като честен човек? (Така е.) Когато се държиш като честен човек, това, което правиш, е в пълен разрез с поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Ако искаш да се държиш като честен човек, не отдавай значение на гордостта — гордостта на човека не струва пукната пара. Изправен пред истината, човек трябва да се разобличи, а не да се преструва или да си създава фалшив образ. Той трябва да разкрие пред Бог истинските си мисли, грешките, които е допуснал, аспектите, които нарушават истините принципи, и т.н., а също така да постави тези неща открито пред братята и сестрите си. Не става въпрос да живееш в името на репутацията, а по-скоро да живееш заради това да се държиш като честен човек, да живееш заради стремежа си към истината, да живееш заради това да бъдеш истинско сътворено същество и заради това да удовлетвориш Бог и да бъдеш спасен. Но когато не разбираш тази истина и Божиите намерения, нещата, които са обусловени в теб от семейството ти, започват да вземат връх. Така че, когато направиш нещо нередно, ти го прикриваш и се преструваш, като си мислиш: „Не мога да кажа нищо за това и няма да позволя на никой друг, който знае за него, да каже нещо. Ако някой от вас каже нещо, няма да го оставя да се отърве леко. Моята репутация е на първо място. Животът не струва нищо без репутацията, защото тя е по-важна от всичко друго. Ако човек загуби репутацията си, губи цялото си достойнство. Така че не можете да говорите за това както е в действителност, а трябва да се преструвате, трябва да прикривате нещата, иначе ще загубите репутацията и достойнството си и животът ви ще бъде безполезен. Ако никой не те уважава, тогава ти си просто един безполезен, евтин боклук“. Възможно ли е да се държиш като честен човек, като практикуваш по този начин? Възможно ли е да бъдеш напълно открит и да се самоанализираш? (Не, не е възможно.) Очевидно е, че като постъпваш по този начин, ти се придържаш към поговорката „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“, която е обусловена в теб от семейството ти. Ако обаче се избавиш от тази поговорка, за да се стремиш към истината и да практикуваш истината, тя ще престане да ти влияе, ще престане да бъде твой девиз или твой принцип на действие, а вместо това ще правиш точно обратното на поговорката: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Няма да живееш заради репутацията си, нито заради достойнството си, а по-скоро ще живееш в името на това да се стремиш към истината, да се държиш като честен човек, да се стремиш да удовлетвориш Бог и да живееш като истинско сътворено същество. Ако се придържаш към този принцип, ще си се избавил от обуславящите въздействия, които семейството ти оказва върху теб.

Семейството обуславя хората не само с една или две поговорки, но и с цял набор от известни цитати и афоризми. Например, често ли по-възрастните членове в семейството и родителите ти споменават поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“? (Да.) Те ти казват: „Хората трябва да живеят заради репутацията си. Хората не се стремят към нищо друго през живота си, освен да си изковат добра репутация сред другите и да направят добро впечатление. Където и да отидеш, бъди по-щедър в раздаването на поздрави, любезности и комплименти и казвай повече добри думи. Не обиждай хората, а вместо това върши повече добри дела и мили постъпки“. Това специфично обуславящо въздействие, упражнявано от семейството, оказва определено въздействие върху поведението или принципите на държание на хората, като неизбежната последица от него е, че те отдават голямо значение на славата и печалбата. Тоест те отдават голямо значение на собствената си репутация, престиж, на впечатлението, което създават в съзнанието на хората, и на оценката на другите за всичко, което правят, и за всяко мнение, което изразяват. Като отдаваш голямо значение на славата и печалбата, ти несъзнателно отдаваш малко значение на това дали дългът, който изпълняваш, е в съгласие с истината и принципите, дали удовлетворяваш Бог и дали изпълняваш дълга си подобаващо. Смяташ тези неща за по-маловажни и с по-нисък приоритет, докато поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която е обусловена в теб от семейството ти, става изключително важна за теб. Тя те кара да обръщаш голямо внимание на това как всяка подробност за теб се отразява в съзнанието на хората. По-специално някои хора обръщат особено внимание на това какво наистина мислят другите хора за тях зад гърба им до такава степен, че подслушват през стените, слухтят през полуотворените врати и дори поглеждат крадешком към това, което другите хора пишат за тях. Щом някой спомене името им, те си мислят: „Трябва да побързам да се вслушам в това, което говорят за мен, и дали имат добро мнение за мен. Майко мила, казаха, че съм мързелив и че обичам да ям хубава храна. Тогава трябва да се променя, не мога да бъда мързелив в бъдеще, трябва да бъда усърден“. След като са били усърдни известно време, те си мислят: „Слушах дали всички казват, че съм мързелив, но изглежда, че никой не го е казвал напоследък“. Все още са неспокойни обаче, затова небрежно го подхвърлят в разговорите си с околните, като казват „Аз съм малко мързелив“. А другите отговарят: „Не си мързелив, сега си много по-усърден от преди“. Така те моментално се чувстват успокоени, зарадвани и утешени: „Гледай ти, мнението на всички за мен се е променило. Изглежда, че всички са забелязали подобрението в поведението ми“. Всичко, което правиш, не е заради практикуването на истината, нито за да удовлетвориш Бог, а по-скоро е в името на собствената ти репутация. Така че в какво всъщност се е превърнало всичко, което правиш? На практика то се е превърнало в религиозен акт. Какво е станало със същността ти? Ти си се превърнал в архетип на фарисея. Какво се е случило с твоя път? Той се е превърнал в път на антихристите. Така го определя Бог. Така че същността на всичко, което правиш, се е опорочила, тя вече не е същата. Ти не практикуваш истината и не се стремиш към нея, а вместо това преследваш слава и печалба. В крайна сметка, що се отнася до Бог, изпълнението на твоя дълг е — с една дума казано — незадоволително. Защо? Защото си се посветил само на собствената си репутация, а не на това, което Бог ти е поверил, или на дълга ти на сътворено същество. Какво чувстваш в сърцето си, когато Бог дава такова определение? Че вярата ти в Бог през всичките тези години е била напразна? Означава ли това, че ти изобщо не си се стремял към истината? Ти не си се стремял към истината, а вместо това си обръщал специално внимание на собствената си репутация, а в основата на това са обуславящите въздействия, които идват от семейството ти. Коя е най-доминиращата поговорка, с която си бил обусловен? Поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ е пуснала дълбоки корени в сърцето ти и се е превърнала в твой девиз. Тази поговорка ти е повлияла и те е обусловила още от детството ти и дори след като си пораснал, често повтаряш тази поговорка, за да повлияеш на следващото поколение от твоето семейство и на хората около теб. Разбира се, още по-сериозно е това, че си го приел като метод и принцип на поведение и справяне с нещата, и дори като цел и посока, която следваш в живота си. Целта и посоката ти са погрешни и затова крайният резултат със сигурност ще бъде негативен. Защото същността на всичко, което правиш, е единствено в името на твоята репутация и единствено с цел да приложиш на практика поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Ти не се стремиш към истината, но самият ти не си наясно с това. Смяташ, че в тази поговорка няма нищо лошо, защото не трябва ли хората да живеят заради репутацията си? Както гласи общоприетата поговорка: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Тази поговорка изглежда много положителна и основателна, така че ти несъзнателно приемаш нейното обуславящо въздействие и я считаш за нещо положително. Щом считаш тази поговорка за положителна, ти несъзнателно се стремиш към нея и я прилагаш на практика. В същото време несъзнателно и объркано я тълкуваш погрешно като истината и като критерий за истината. Когато я възприемаш като критерий за истината, ти вече не слушаш какво казва Бог, нито можеш да го разбереш. Сляпо прилагаш на практика този девиз: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, и действаш в съответствие с него, а това, което в крайна сметка получаваш, е добра репутация. Ти си придобил това, което си искал да придобиеш, но по този начин си нарушил и изоставил истината и си загубил възможността да бъдеш спасен. Като се има предвид, че това е крайният резултат, ти трябва да се избавиш и да се откажеш от идеята, че „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която твоето семейство е обусловило у теб. Това не е нещо, на което трябва да държиш, нито е поговорка или идея, за чието практическо прилагане трябва да изразходваш усилия и енергия цял живот. Тази идея и възглед, които са ти внушени и обусловени, са погрешни, така че трябва да се избавиш от тях. Причината, поради която трябва да се избавиш от тях, е не само защото не са истината, но и защото ще те отклонят и в крайна сметка ще доведат до твоето унищожение, така че последствията са много сериозни. За теб това не е просто поговорка, а рак — средство и метод, които покваряват хората. Защото в Божиите слова, измежду всичките Му изисквания към хората, Бог никога не е искал от тях да се стремят към добра репутация или да търсят престиж, или да правят добро впечатление на другите хора, или да печелят одобрението им, или да получават вдигнат палец от хората, нито някога ги е карал да живеят заради славата или за да оставят след себе си добра репутация. Бог иска от хората само да изпълняват добре дълга си и да се покоряват на Него и на истината. Следователно, що се отнася до теб, тази поговорка е вид обуславяне, дошло от твоето семейство, от което трябва да се избавиш.

Семейството ти оказва и друго обуславящо въздействие върху теб. Например, когато родителите ти или по-възрастните в семейството те насърчават, те често казват: „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Като казват това, те имат за цел да те научат да понасяш страданията, да бъдеш усърден и упорит и да не се страхуваш от страданията във всичко, което правиш, защото само тези, които понасят страдания, които устояват на трудностите, които работят усилено и притежават борбен дух, могат да стигнат върха. Какво означава „да стигнеш върха“? Означава да не бъдете тормозени, да не ви гледат отвисоко или да не ви дискриминират. Означава да имате висок престиж и статус сред хората, властта да говорите и да бъдете чути, както и властта да вземате решения. Означава да сте способни да водите по-добър и по-качествен живот сред другите хора и да ги накарате да ви уважават, да ви се възхищават и да ви завиждат. По същество това означава, че ти си в горния ешелон на целия човешки род. Какво означава „горният ешелон“? Означава, че в краката ти има много хора и че не е нужно да търпиш каквото и да е лошо отношение от тяхна страна — това означава да „стигнеш върха“. За да стигнеш върха, трябва да „понесеш големи страдания“, което означава, че трябва да си способен да понесеш страдание, което другите не могат да понесат. Така че преди да можеш да стигнеш върха, ти трябва да си способен да изтърпиш презрителните погледи на хората, подигравките, сарказма, клеветите, както и неразбирането на другите, дори тяхното пренебрежение и т.н. Освен физическото страдание трябва да си способен да понасяш сарказма и подигравките на общественото мнение. Само ако се научиш да бъдеш такъв човек, ще можеш да изпъкнеш сред хората и да си извоюваш своя ниша в обществото. Целта на тази поговорка е да накара хората да застанат на върха, а не да са подчинени, защото да си подчинен е много трудно — трябва да търпиш лошо отношение, чувстваш се безполезен и нямаш достойнство и репутация. Това също е обуславящо въздействие, което семейството ти оказва върху теб с цел да действа в твой най-добър интерес. Семейството ти прави това, за да не се налага да търпиш лошо отношение от страна на другите и за да имаш слава и власт, да се храниш добре и да се радваш, както и за да може, където и да отидеш, никой да не смее да те тормози, а вместо това ти да можеш да се държиш като тиранин и да командваш, и всички да ти се кланят и да ти свалят шапка. От една страна, като се стремиш да бъдеш на по-високо ниво, ти правиш това за собствена изгода, а от друга страна, го правиш също така, за да повишиш социалния статус на семейството си и да отдадеш почит на предците си, така че родителите ти и членовете на семейството ти също да могат да се възползват от факта, че са свързани с теб, и да не бъдат подлагани на тормоз. Ако си понесъл големи страдания и си стигнал върха, като си станал високопоставен служител с хубава кола, луксозна къща и свита от хора, които се суетят около теб, твоето семейство също ще се възползва от това, че е свързано с теб, и членовете на семейството ти също ще са способни да карат хубави коли, да се хранят добре и да живеят в лукс. Ти ще си способен да ядеш най-скъпите деликатеси, ако поискаш, да ходиш, където пожелаеш, да имаш всички хора на твое разположение, както и да правиш каквото ти е угодно, да живееш своеволно и надменно, без да се налага да скромничиш или да живееш с подвита опашка, както и да правиш каквото си поискаш, дори то да е над закона, да живееш смело и безразсъдно — това е целта на обуславянето ти от твоето семейство по този начин, за да те предпази от обиди и да те накара да стигнеш върха. Казано направо, целта му е да те превърне в човек, който води другите, управлява ги и им заповядва, който е способен само да тормози другите и който никога не е в ролята на тормозен, както и в човек, който стига върха, а не в някого, когото водят. Не е ли такъв случаят? (Да, такъв е.) Това обуславящо въздействие от твоето семейство носи ли ти полза? (Не.) Защо казвате, че не ви е от полза? Ако всяко семейство възпитаваше следващото поколение по този начин, това би ли увеличило социалните конфликти и би ли направило обществото по-конкурентно и несправедливо? Всеки ще иска да е на върха на класацията, никой няма да иска да е на дъното на класацията или да е обикновен човек — всички биха искали да са хората, които управляват и тормозят другите. Смяташ ли, че обществото все пак би могло да бъде добро в тази ситуация? Обществото очевидно нямаше да бъде ориентирано в положителна посока и това само щеше да засили социалните конфликти, да повиши съревнованието между хората и да изостри споровете между тях. Вземете например училището. Учениците се опитват да вземат надмощие над другия, като полагат големи усилия да учат, когато няма никой наоколо, но когато се срещнат, ще кажат: „О, за пореден път не учих миналия уикенд. Вместо това отидох на страхотно място и се забавлявах цял ден. А ти къде ходи?“. И някой друг ще се включи: „Аз спах цял уикенд и също не учих“. Всъщност и двамата знаят много добре, че другият е прекарал целия уикенд в учене до изтощение, но никой не признава, че е учил или положил големи усилия, когато никой не го е гледал, защото всеки иска да стигне върха и не иска някой друг да го надмине. Казват, че не са учили, защото не искат другите да знаят, че всъщност са учили. Какъв е смисълът да лъжеш по този начин? Ти учиш заради себе си, а не заради другите. Ако можеш да лъжеш на толкова крехка възраст, можеш ли да вървиш по правилния път, след като навлезеш в обществото? (Не.) Навлизането в обществото е свързано с лични интереси, пари и статус, така че конкуренцията само ще се ожесточи. Хората няма да се спрат пред нищо и ще използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целите си. Те ще са готови и способни да направят всичко по силите си, за да постигнат целта си, на всяка цена, дори ако това означава да понесат унижение, за да я постигнат. Ако нещата продължават да се случват по този начин, как може обществото да се развива добре? Ако всички постъпваха така, как щеше да се развива добре човешкият род? (Не би могъл.) Коренът на всички видове неправилни социални нрави и зли тенденции идва от обуславянето, което семейството оказва върху хората. Какво изисква Бог тогава в това отношение? Изисква ли Бог хората да стигнат върха и да не бъдат посредствени, земни, незабележими или обикновени, а вместо това да бъдат велики, известни и възвишени? Това ли изисква Бог от хората? (Не.) Съвсем ясно е, че поговорката, която семейството ти е обусловило в теб — „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ — не те насочва в положителна посока и, разбира се, няма връзка с истината. Целите на семейството ти, което те кара да понасяш страдания, не са съвсем невинни, те са подплатени с интриги и са толкова достойни за презрение и непочтени. Бог кара хората да понасят страдания, защото имат покварен нрав. Ако хората искат да се пречистят от покварения си нрав, те трябва да преминат през страдание — това е обективен факт. Освен това Бог изисква от хората да понасят страдания: това е нещо, което трябва да прави едно сътворено същество, а също и това, което трябва да понася един нормален човек, както и отношението, което трябва да има един нормален човек. Бог обаче не изисква от теб да стигнеш върха. Той изисква от теб само да бъдеш обикновен, нормален човек, който разбира истината, вслушва се в словата Му и Му се покорява, и това е всичко. Бог никога не изисква от теб да Го изненадаш или да направиш нещо разтърсващо, нито Му е нужно да бъдеш знаменитост или велик човек. Той просто има нужда ти да си обикновен, нормален и истински човек, и независимо колко страдания можеш да понесеш и дали изобщо можеш да понесеш някакви страдания, ако в крайна сметка си способен да се боиш от Бог и да отбягваш злото, тогава ти си възможно най-добрият човек. Това, което Бог иска от теб, не е да стигнеш върха, а да бъдеш истинско сътворено същество, човек, който може да изпълнява дълга си на сътворено същество. Този човек е незабележим и обикновен, с нормална човешка природа, съвест и разум, а не някой, който е възвишен или велик в очите на невярващите или на покварените хора. Вече сме общували много по този аспект, така че сега няма да го обсъждаме повече. Тази поговорка „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ е нещо, от което очевидно трябва да се избавиш. От какво точно трябва да се избавиш? Това е посоката, която семейството ти е обусловило в теб да следваш. Това означава, че трябва да промениш посоката на стремежа си. Не правете нищо само за да стигнете върха, да се откроите от тълпата и да бъдете забележителни или да ви се възхищават другите. Вместо това трябва да се избавите от тези намерения, цели и мотиви и да правите всичко по практичен начин, за да бъдете истински сътворени същества. Какво имам предвид под „по непринуден начин“? Най-основният принцип е да вършите всичко в съответствие с начините и принципите, на които Бог е научил хората. Да предположим, че това, което правите, не смайва всички и не ги впечатлява, или дори не е възхвалявано или ценено от никого. Ако то обаче е нещо, което ти следва да направиш, тогава трябва да упорстваш и да продължиш да го правиш, като се отнасяш към него като към дълг, който трябва да бъде изпълнен от едно сътворено същество. Ако правиш това, ще бъдеш приемливо сътворено същество в Божиите очи — толкова е просто. Това, което трябва да промениш, е твоят стремеж по отношение на поведението си и твоето схващане за живота.

Семейството те обуславя и ти влияе по други начини, например с поговорката „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Членовете на семейството ти често те учат: „Бъди добър и не спори с другите или не си създавай врагове, защото ако си създадеш твърде много врагове, няма да си способен да се утвърдиш в обществото, а ако има твърде много хора, които те мразят и искат да им паднеш в ръцете, тогава няма да си в безопасност в обществото. Винаги ще бъдеш под заплаха и твоето оцеляване, статус, семейство, лична безопасност и дори перспективите ти за кариерно израстване ще бъдат застрашени и възпрепятствани от противни хора. Затова трябва да се научиш, че „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Бъди любезен с всички, не разваляй добрите си отношения, не казвай нищо, от което не можеш да си отречеш по-късно, избягвай да нараняваш гордостта на хората и не разобличавай недостатъците им. Избягвай или спри да казваш неща, които хората не искат да слушат. Просто прави комплименти, защото никога не боли да похвалиш някого. Трябва да се научиш да проявяваш търпение и да правиш компромиси както по важни, така и по маловажни въпроси, защото „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“. Замисли се над това, че семейството ти внушава едновременно две идеи и два възгледа. От една страна, то казва, че трябва да бъдеш добър към другите. От друга страна, то иска от теб да бъдеш търпелив, да не се изказваш не на място, а ако имаш да кажеш нещо, трябва да стиснеш устни, докато се прибереш вкъщи, и тогава да го кажеш на семейството си. Или още по-добре, изобщо не казвай на семейството си, защото стените имат уши — ако тайната някога се разбере, нещата няма да се развият добре за теб. За да се утвърдят и да оцелеят в това общество, хората трябва да се научат на едно нещо — да говорят уклончиво. Казано на разговорен език, те трябва да бъдат лукави и хитри. Не можете просто да казвате на глас всичко, което ви хрумне. Ако продължите да казвате на глас всичко, което ви хрумне, това се нарича глупост, не се нарича интелигентност. Някои хора са невъздържани и говорят каквото им падне. Представете си човек, който прави това и в крайна сметка обижда шефа си. Тогава шефът му стъжнява живота, отменя премията му и винаги търси начин да се скара с него. В крайна сметка този човек не може да издържи повече на тази работа. Ако напусне, няма да има други средства за препитание. Но ако не напусне, единственото, което може да направи, е да се примири с работата, която не може да понася вече. Как се нарича това положение, когато си между чука и наковалнята? „Заседнал“, в затруднено положение. Семейството му тогава го упреква и казва: „Заслужаваш да се отнасят към тебе по този начин, трябваше да помниш, че „Хармонията е безценна, търпението е благородно“! Така ти се полага за това, че си говорил каквото ти падне и не си си затварял устата! Казахме ти да бъдеш тактичен и да обмисляш внимателно какво казваш, но ти не слушаш, трябваше да говориш и да бъдеш прям. Не помисли ли, че не е толкова лесно да се караш с шефа си? Не помисли ли, че не е толкова лесно да оцелееш в обществото? Винаги считаш, че просто си прям. Е, сега трябва да понесеш болезнените последствия. Нека това ти бъде за урок! Занапред ще е добре да помниш поговорката „Хармонията е безценна, търпението е благородно“!“. Веднъж получил този урок, той го запомня, като си мисли: „Родителите ми наистина бяха прави да ме учат. Това е проникновена част от житейския опит, истинска мъдрост, не мога да продължавам да я пренебрегвам. Пренебрегвам по-възрастните от мен на свой риск, така че ще я запомня в бъдеще“. След като повярва в Бог и се присъедини към Божия дом, той все още помни тази поговорка: „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Затова поздравява братята и сестрите си винаги, когато ги види, и прави всичко възможно да им каже добра дума. Водачът казва: „От известно време съм водач, но нямам достатъчно професионален опит“. И тогава този човек се намесва с комплимент: „Ти вършиш чудесна работа. Ако не ни водеше, щяхме да се чувстваме така, сякаш няма към кого да се обърнем“. Някой друг казва: „Придобих разбиране за себе си и мисля, че съм доста измамен“. А той отговаря: „Ти не си измамен, ти си наистина честен, аз съм този, който е измамен“. Някой друг му прави неприятна забележка и той си мисли: „Няма нужда да се страхувам от подобни неприятни забележки, мога да понеса много по-лоши. Колкото и да са неприятни забележките ти, просто ще се преструвам, че не съм ги чул, ще продължавам да ти правя комплименти и да се опитвам всячески да си спечеля благоразположението ти, защото никога не пречи да правиш комплименти“. Когато някой го помоли да изкаже мнението си или да прояви откровеност по време на общението, той не говори откровено и поддържа весела и жизнерадостна фасада пред всички. Някой го пита: „Как така винаги си толкова весел и забавен? Наистина ли си усмихнат тигър?“. А той си мисли: „Аз съм усмихнат тигър от години и през цялото това време никой не се е възползвал от мен, така че това се превърна в мой водещ принцип в отношенията ми със света“. Не е ли той като хлъзгав камък? (Да, така е.) Някои хора се държат така в обществото в продължение на много години и продължават да го правят, след като дойдат в Божия дом. Те никога не казват нито една честна дума, никога не говорят от сърце и не споделят за собственото си себеразбиране. Дори когато някой брат или сестра им разбули своето сърце, те не говорят откровено и никой не може да разбере какво наистина се случва в съзнанието им. Никога не разкриват какво мислят или какви са възгледите им, поддържат наистина добри отношения с всички и ти не знаеш какви хора или какъв тип индивидуалности всъщност харесват или какво наистина мислят за другите. Ако някой ги попита що за човек е еди-кой-си, те отговарят: „Той е вярващ от повече от десет години и е читав човек“. За когото и да ги попитате, те ще отговорят, че човекът е читав или че е много читав. Ако някой ги попита: „Откри ли някакви недостатъци или дефекти в него?“, те ще отговорят: „Досега не съм открил такива, за в бъдеще ще се оглеждам по-внимателно“, но дълбоко в себе си си мислят: „Искаш от мен да обидя този човек, но аз със сигурност няма да го направя! Ако ти кажа истината и той разбере за това, няма ли просто да ми стане враг? Семейството ми отдавна ми казва да не си създавам врагове, не съм забравил думите им. За глупак ли ме вземаш? Мислиш ли, че ще забравя възпитанието и обуславянето, които съм получил от семейството си, само защото ти си ми казал две изречения истина? Това няма да се случи! Тези поговорки: „Хармонията е безценна, търпението е благородно“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“, никога не са ме подвели и са мои талисмани. Не говоря за ничии недостатъци и ако някой ме провокира, му показвам търпение. Не си ли видял този знак, отпечатан на челото ми? Това е китайският йероглиф за „търпение“, който се състои от йероглифа за нож над този за сърце. Който прави неприятни забележки, аз му показвам търпение. Който ме кастри, аз му показвам търпение. Целта ми е да остана в добри отношения с всички, да запазя отношенията на това ниво. Не се придържай към принципите, не бъди толкова глупав, не бъди непреклонен, трябва да се научиш да отстъпваш според обстоятелствата! Защо според теб костенурките живеят толкова дълго? Защото се крият в черупката си винаги, когато положението стане напечено, нали? Така те могат да се предпазят и да живеят хиляди години. Ето как да живеем дълго и как да се справяме със света“. Не чуваш такива хора да изричат нещо вярно или истинско, а истинските им възгледи и най-важното за поведението им никога не се разкриват. Те мислят за тези неща и ги обмислят само в сърцето си, но никой друг не знае за тях. Този тип хора външно са любезни с всички, изглеждат добродушни и не нараняват и не вредят на никого. Но това, което те представляват в действителност, са уклончиви хора и хлъзгави камъни. Този тип хора винаги се харесват на някои хора в църквата, защото никога не правят сериозни грешки, не се издават и оценката на църковните водачи и на братята и сестрите е, че те се разбират добре с всички. Те са равнодушни към дълга си, правят само това, което се иска от тях. Те са особено послушни и възпитани, никога не нараняват другите в разговор или при решаване на въпроси и никога не се възползват несправедливо от никого. Никога не говорят лошо за другите и никога не съдят хората зад гърба им. Никой обаче не знае дали са искрени в изпълнението на дълга си, нито какво мислят за другите хора и какво мнение имат за тях. След внимателно обмисляне дори чувствате, че този тип хора наистина са малко странни и трудни за разбиране и че оставането им в църквата може да доведе до неприятности. Какво трябва да направите? Това е труден избор, нали? Когато изпълняват дълга си, виждаш, че си вършат работата, но никога не се интересуват от принципите, които Божият дом им е съобщил. Правят нещата, както им харесва, отбиват номера и ги оставят така, като се опитват само да избегнат сериозни грешки. Поради това ти не можеш да намериш нищо лошо в тях или да установиш някакви техни недостатъци. Те правят нещата безупречно, но какви мисли се въртят в главата им? Искат ли да изпълняват дълга си? Ако нямаше църковни управленски закони или надзор от страна на църковния водач или на техните братя и сестри, може ли такива хора да се свържат със зли хора? Може ли да вършат лоши неща и да извършват зло заедно със зли хора? Това е много възможно и тези хора са способни да го направят, но все още не са го сторили. Този тип хора са най-проблемните и те са архетипният хлъзгав камък или хитрата стара лисица. Те нямат зъб на никого. Ако някой каже нещо, което ги наранява, или разкрие поквара, която накърнява достойнството им, какво си мислят те? „Ще проявя търпение, няма да ти го натяквам сега, но ще дойде ден, когато сам ще станеш за смях!“. Когато с този човек наистина се разправят или той сам стане за смях, те тайно се смеят на това. С лекота се подиграват на другите хора, на водачите и на Божия дом, но не и на себе си. Те просто не знаят какви проблеми или недостатъци имат самите те. Такива хора внимават да не разкрият нищо, което може да нарани другите, или нещо, което позволява на другите да ги прозрат, макар че мислят за тези неща в сърцето си. Но когато стане въпрос за неща, които могат да парализират или подведат другите, те свободно ги изразяват и позволяват на хората да ги видят. Такива хора са най-коварните и е трудно да се справите с тях. И така, какво отношение възприема Божият дом към такива хора? Оползотворява ги, ако могат да бъдат оползотворени, и ги премахва, ако това не е възможно — това е принципът. Защо това е така? Причината за това е, че такива хора са предопределени да не се стремят към истината. Те са неверници, които се подиграват на Божия дом, на братята и сестрите и на водачите, когато нещата се объркат. Каква роля играят те? Дали това е ролята на Сатана и дяволите? (Да.) Когато проявяват търпение към братята и сестрите си, това не представлява нито истинска толерантност, нито истинска любов. Те го правят, за да защитят себе си и да избегнат привличането на врагове или опасности по пътя си. Те не проявяват търпение към братята и сестрите си, за да ги защитят, нито го правят от любов, а още по-малко го правят, защото се стремят към истината и я практикуват в съответствие с истините принципи. Тяхната нагласа е насочена изцяло към това да се носят по течението и да подвеждат другите. Такива хора говорят уклончиво и са хлъзгави камъни. Те не обичат истината и не се стремят към нея, а просто се носят по течението. Ясно е, че обуславянето, което такива хора получават от семейството си, оказва голямо влияние върху техните методи на поведение и справяне с нещата. Разбира се, трябва да се каже, че тези методи и принципи на справяне със света са неотделими от тяхната човешка природа същност. В допълнение на това обуславящите въздействия на семейството правят действията им още по-изразени и конкретни и разкриват още по-пълно тяхната човешка природа същност. Затова когато се сблъскат с основните въпроси за правилно и неправилно и с въпроси, които имат отношение към интересите на Божия дом, ако тези хора могат да направят подходящ избор и да се избавят от философиите за светските отношения, които крият в сърцата си, като например „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, за да отстояват интересите на Божия дом, да намалят прегрешенията си и злодеянията си пред Бог — каква полза ще имат от това? Най-малкото, когато в бъдеще Бог определи изхода на всеки човек, това ще облекчи наказанието им и ще намали Божия укор към тях. Като практикуват по този начин, тези хора няма какво да губят и могат да придобият всичко, нали? Ако бъдат накарани да се избавят изцяло от философиите си за светските отношения, няма да им е лесно, защото това засяга човешката им природа същност, а тези хлъзгави камъни, които говорят уклончиво, изобщо не приемат истината. За тях не е толкова просто и лесно да се избавят от сатанинските философии, обусловени в тях от семействата им, защото — дори да оставим настрана тези обуславящи въздействия от семействата им — самите те са обсебени вярващи в сатанинските философии и им харесва този подход на справяне със света, който е много индивидуален и субективен. Но ако тези хора са умни — ако се избавят от някои от тези практики, за да защитават по подходящ начин интересите на Божия дом, щом собствените им интереси не са застрашени или накърнени — тогава това действително е нещо добро за тях, защото най-малкото може да облекчи вината им, да намали Божия укор към тях и дори да обърне нещата така, че вместо да ги укори, Бог да ги възнагради и да си спомни за тях. Колко прекрасно би било това! Не би ли било нещо хубаво? (Да, така е.) С това приключваме нашето общение по този въпрос.