Някои хора може да кажат: „Родителите, за които току-що говори, са все малки земеделци, дребни прекупвачи и амбулантни търговци, чистачи и общи работници. Тези социални статуси са много ниски и е редно хората да се откажат от тях. Тъй като поговорката гласи: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, хората трябва да гледат нагоре и да се целят нависоко, а не да гледат нещата, свързани с нисък статус. Кой например, иска да бъде малък земеделец? Кой иска да бъде дребен прекупвач? Всеки иска да печели много пари, да стане високопоставен чиновник, да има статус в обществото и да постигне шеметен успех. Никой не се стреми от ранна възраст да бъде дребен земеделец и да се задоволява с това да обработва земята и да има достатъчно за ядене и пиене. Никой не го счита за голямо постижение. Няма такива хора. Именно защото подобни семейства са повод за срам за хората и стават причина за несправедливо отношение към тях заради идентичността им, те трябва да се откажат от идентичността, която наследяват от семейството си“. Така ли е? (Не, не е.) Не, не е. Ако го обсъдим от различен аспект, някои хора се раждат в семейства, които са облагодетелствани, или имат хубава жизнена среда или висок социален статус, поради което наследяват отличаваща се идентичност и социален статус и навсякъде ги ценят високо. Когато пораснат, родителите им и възрастните в семейството ги галят с перце, да не говорим за това как се отнася към тях обществото. Заради особеното им и благородно потекло, в училище всички техни учители и съученици ги уважават и никой не смее да ги тормози. Учителите говорят с тях нежно и сърдечно, а съучениците им са особено почтителни към тях. Тъй като произхождат от облагодетелствано семейство със знатно потекло, което им осигурява благородна идентичност в обществото и кара другите да имат високо мнение за тях, те имат чувство за превъзходство и усещат, че са високопоставени и имат добър социален статус. В резултат на това във всяка група те се проявяват като свръхсамоуверени, говорят каквото им е угодно, без да се съобразяват с чувствата на когото и да било, и са напълно необуздани във всичко, което вършат. За другите хора те са изтънчени и елегантни, не се страхуват да мислят мащабно, да говорят открито и да действат, и няма значение какво казват или правят, тъй като имат опората на солидния си семеен произход, винаги се намират изтъкнати хора, които да им помогнат, и всичко, което правят, върви гладко. Колкото по-гладко вървят нещата, толкова по-изключителни се чувстват. Където и да отидат, те имат намерение незаслужено да се перчат със статуса си, да бъдат изключителни и да се отличават от другите. Когато се хранят с други хора, те подбират големите порции и се ядосват, ако не ги получат. Когато живеят с братя и сестри, те настояват да спят на най-хубавото легло — това, което се намира на най-слънчевото място или близо до печката, или там, където въздухът е свеж — и то принадлежи само на тях. Това не е ли чувство за превъзходство? (Така е.) Родителите на някои хора печелят добри пари или са държавни служители, или са талантливи професионалисти с високи заплати, така че семейството им е особено добре уредено и заможно и няма притеснения да си позволи неща като храна или дрехи. Вследствие на това подобни хора изпитват чувство на изключително превъзходство. Те могат да носят каквото си искат, да си купуват най-модерните дрехи и да ги изхвърлят, щом излязат от мода. Те могат и да ядат каквото си поискат. Достатъчно е да кажат една дума и някой ще им го достави. Не им се налага да се тревожат за каквото и да било и чувстват изключително превъзходство. Идентичността, която наследяват от такива облагодетелствани семейства, означава, че на практика в очите на другите те са принцеси, ако са жени, или синове на богаташи, ако са мъже. Какво са наследили от този тип семейство? Благородническа идентичност и социален статус. Това, което са наследили от подобно семейство е не срам, а слава. В каквато и среда или група хора да се намират, те винаги чувстват, че са с една глава над всички останали. Казват неща като: „Родителите ми са богати предприемачи. Семейството ми има много пари, които харча, когато си поискам, и никога не ми се налага да планирам разходите си“ или „родителите ми са високопоставени чиновници. Където и да отида по работа, мога да я свърша само с една дума, без да минавам през обичайните процедури. Виждаш колко усилия са ви необходими, за да свършите нещо. Трябва да преминете през съответните процедури, да изчакате реда си и да обикаляте да молите за услуги. Виж ме мен. Аз просто казвам на един от помощниците на родителите си какво трябва да се свърши и то се върши. Как ти се струва тази идентичност и социален статус!“. Такива хора имат ли чувство за превъзходство? (Да.) Някои хора казват: „Моите родители са знаменитости в обществото. Можеш да потърсиш имената им в интернет и да видиш дали се показват“. Когато някой провери в списъците със знаменитости, имената на родителите наистина са там и това дава на тези хора чувство за превъзходство. Където и да отидат, ако някой ги попита: „Как се казваш?“, те отговарят: „Няма значение как се казвам, родителите ми се казват така и така“. Първо споменават имената на родителите си, за да уведомят хората за идентичността и социалния си статус. Някои хора си мислят: „Твоето семейство има статус, и двамата ти родители са длъжностни лица или знаменитости, или богати предприемачи, което те прави привилегировано дете на високопоставени служители или свръхбогати родители. Кой съм аз?“. След като се замислят, те си отговарят: „В моите родители няма нищо особено, те са обикновени работници, които получават средна заплата, така че няма за какво да се хваля, но един от моите предци е бил министър-председател на някаква династия“. Други казват: „Прародителят ти е бил министър-председател. Еха! Значи имаш специален статус. Ти си потомък на министър-председател. Никой, който произхожда от министър-председател, не е обикновен човек. Значи и ти си потомък на знаменитости!“. Виждаш ли, щом човек се асоциира с някоя знаменитост, неговата идентичност ще бъде различна, социалният му статус веднага ще се повиши и той ще бъде уважаван човек. Има и други, които казват: „Моите предци са били поколение богати предприемачи. Те са били изключително богати. По-късно, поради промени в обществото и в социалната система, имуществото им е било конфискувано. Много от къщите в радиус от десетки километри оттук, в които сега живеят хората, са били къщи на моите предци. В миналото семейната ми къща е имала четири-петстотин стаи, или поне двеста-триста стаи, и общо над стотина прислужници. Дядо ми е бил собственик на предприятието. Той никога не е работил, само е нареждал на другите да вършат работата. Баба водеше охолен живот и двамата имаха прислужници, които ги обличаха и им перяха дрехите. По-късно, поради промяната на социалната среда, семейството се разори, затова вече не бяхме част от благородничеството, а станахме простолюдие. В миналото моето семейство беше голямо и престижно. Ако тропнеха с крак в единия край на селото, трусовете можеха да се усетят чак до другия му край. Всички знаеха кои са те. От такова семейство произхождам. Е, какво ще кажете? Доста е необикновено, нали? Трябва да ме уважаваш, нали?“. А други казват: „Няма нищо впечатляващо в богатството на твоите предци. Моят прадядо е бил император, и то император-основател. Казват, че съм наследил фамилията от него. Цялото ми семейство са негови роднини по права линия, а не далечни роднини. Какво ще кажеш за това? Сега, след като знаеш потеклото на моя прародител, не е ли редно пак да ми се възхищаваш и да ми покажеш малко уважение? Не е ли редно да гледаш на мен с почитание?“. Някои хора казват: „Макар че никой от моите предци не е бил император, един от тях е бил генерал и е убил безброй врагове, извършил е безброй военни подвизи и е станал важен министър в императорския двор. Всички в моето семейство сме негови преки потомци. И до днес в семейството ми се изучават предадените от предците ни хватки в бойните изкуства, които се пазят в тайна от външни хора. Какво мислите за това? Моята идентичност не е ли специална? Статусът ми не се ли отличава?“. Тази специална идентичност, която се наследява от така наречените стари родове, както и от съвременните семейства, се възприема от хората като почетна и величава и от време на време те я споменават и парадират с нея като символ на своята идентичност и социален статус. В известен смисъл го правят, за да докажат, че идентичността и статусът им са изключителни. От друга страна, когато хората разказват тези истории, те също така се стремят да си извоюват по-високо положение и социален статус, за да повишат стойността си сред другите и да изглеждат изключителни и специални. Каква е целта на това да станат изключителни и специални? Тя е да спечелят повече уважение, възхищение и почит от другите, така че да могат да живеят по-удобно, лесно и достойно. Особено в някои специални условия например има хора, които никога не са способни да утвърдят присъствието си в групата или да спечелят уважението и почитта на другите. Затова търсят възможности и от време на време използват своята по-особена идентичност или специално семейно минало, за да утвърдят присъствието си, да дадат на хората да разберат, че са изключителни, и да ги накарат да ги ценят и уважават, за да придобият престиж сред тях. Те казват: „Макар че собствената ми идентичност, статусът и заложбите ми са обикновени, един от моите предци е бил съветник на семейството на принц от династията Мин. Чували ли сте за този и този? Това е моят прародител, дядото на моя прадядо. Той е бил важен съветник на семейството на принца. Бил е известен като „Гения“. Бил е експерт по всичко — от астрономия до география, по древна и съвременна история, китайски и международни дела. Освен това е умеел да предсказва. В семейството ми още пазим геомантичния фън шуй компас, който е използвал“. Макар и да не говорят често за това, все пак от време на време разказват на другите истории за смайващото минало на своите предци. Никой не знае дали това, което разказват, е вярно или не. Някои от историите може да са измислени, но други може и да са верни. Във всеки случай в съзнанието на хората идентичността, която наследяват от семейството, е много важна. Тя определя положението и статуса им сред другите, отношението, което получават, както и длъжността и ранга им сред хората. Именно понеже, когато са сред други хора, те забелязват какво получават от наследената си идентичност, те го смятат за много важно. Следователно от време на време показват тези „славни“ и „гениални“ глави от семейната си история, като в същото време многократно избягват да споменават онези аспекти на семейното си минало или онези неща, които са се случили в семейството им, които са срамни или на които може да се гледа с пренебрежение или заради които могат да бъдат дискриминирани. Накратко, идентичността, която хората наследяват от семейството си, е много важна в сърцата им. Когато преживеят някои конкретни събития, те често използват специалната си семейна идентичност като актив и причина да се изтъкнат, за да получат признанието на хората и да спечелят статус сред другите. Независимо дали твоето семейство ти носи слава или срам, дали идентичността и социалният статус, които наследяваш от семейството си, са знатни или скромни, що се отнася до теб, това семейство не е нищо повече от това. То не определя дали можеш да разбереш истината, дали можеш да се стремиш към нея или дали можеш да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова хората не бива да смятат това за много важен въпрос, тъй като не определя нито съдбата на човека, нито неговото бъдеще, и още по-малко определя пътя, по който човек поема. Идентичността, която си наследил от семейството си, може да определи само твоите собствени чувства и възприятия сред другите. Независимо дали идентичността, която си наследил от семейството си, е нещо, което презираш, или с което си заслужава да се хвалиш, тя не може да определи дали ще си способен да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова, що се отнася до стремежа към истината, няма значение каква идентичност или какъв социален статус си наследил от семейството си. Дори и идентичността, която си наследил, да ти дава чувство за превъзходство и почтеност, тя не си струва да се споменава. Или ако тя предизвиква у теб чувство на срам, малоценност и ниско самочувствие, това няма да повлияе на стремежа ти към истината. Не е ли така? (Така е.) Тя изобщо няма да повлияе на стремежа ти към истината, нито ще засегне идентичността ти като сътворено същество пред Бог. Напротив, независимо от наследените от семейството идентичност и социален статус, от гледна точка на Бог всеки има равна възможност да бъде спасен, изпълнява дълга си и се стреми към истината със същия статус и идентичност. Идентичността, която наследяваш от семейството си, независимо дали е почетна или срамна, не определя човешката ти природа, нито определя пътя, по който поемаш. Ако обаче ѝ придаваш голямо значение и я смяташ за съществена част от живота и битието си, тогава здраво ще се вкопчиш в нея, никога няма да се откажеш от нея и ще се гордееш с нея. Ако идентичността, която си наследил от семейството си, е знатна, тогава ще я разглеждаш като вид актив, докато ако тя е скромна, ще я смяташ за нещо срамно. Без значение дали идентичността, която си наследил от семейството си, е благородна, славна или срамна, това е само твое лично разбиране и е в резултат на разглеждането на въпроса от гледна точка на покварената ти човешка природа. Това е само твое собствено усещане, възприятие и разбиране, което не е съгласно истината и няма нищо общо с нея. То не е актив за стремежа ти към истината и, разбира се, не е пречка за него. Ако социалният ти статус е благороден и висок, това не означава, че той е актив за твоето спасение. Ако социалният ти статус е нисък и скромен, това не означава, че той е пречка за стремежа ти към истината, камо ли за стремежа ти към спасение. Макар че семейната среда и произходът му, както и качеството и условията на живот произтичат от това, което Бог е предопределил, те нямат нищо общо с истинската идентичност на човека пред Бог. В Божиите очи всеки човек е сътворено същество, независимо от какво семейство произхожда и дали потеклото му е знатно или по-скромно. Дори и семейството ти да е от знатно потекло и да имаш благородна идентичност и статус, ти пак си сътворено същество. По същия начин, ако семейният ти статус е скромен и другите те гледат отвисоко, в Божиите очи ти пак си обикновено сътворено същество — у теб няма нищо специално. Различният семеен произход осигурява на хората различна среда, в която растат, а различната семейна среда за живот дава на хората различни гледни точки за справяне с материалните неща, със света и живота. Независимо дали в живота си човек е заможен или нуждаещ се, или дали семейните му обстоятелства са благоприятни, или не, това е просто различно преживяване за различните хора. Относително погледнато, хората, които са бедни и чието семейство има скромен стандарт на живот, имат по-дълбоко житейско преживяване, а това е по-труднопостижимо за онези, които са богати и чиито семейства са особено облагодетелствани. Не е ли така? (Така е.) Без значение в каква семейна среда си израснал и каква идентичност и социален статус си придобил от нея, когато дойдеш пред Бог, когато си признат и приет от Него като сътворено същество, в Божиите очи ти си същият като другите хора, ти си им равен, у теб няма нищо специално и Той ще приложи същите методи и критерии в изискванията си към теб. Ако казваш: „Имам специален социален статус“, то пред Бог трябва да пренебрегнеш това, че си специален, а ако казваш: „Моят социален статус е нисък“, то трябва да не обръщаш внимание и на това, че си нископоставен. Пред Бог всеки от вас трябва да се отдръпне от идентичността, която е наследил от семейството си, да се откаже от нея, да приеме идентичността на сътворено същество, която Бог му е дал, и да възприеме тази идентичност, за да изпълнява добре дълга на сътворено същество. Ако произхождаш от добро семейство и си с благороднически статус, няма за какво да се хвалиш и не си по-благороден от когото и да е. Защо е така? В Божиите очи, щом си сътворено човешко същество, ти си изпълнен с покварен нрав и си един от тези, които Бог иска да спаси. По същия начин, ако идентичността, която си наследил от семейството си, е незначителна и скромна, все пак трябва да приемеш идентичността на сътворено същество, която Бог ти е дал, и да застанеш пред Него като сътворено същество, за да приемеш Неговото спасение. Може да казваш: „Социалният статус на семейството ми е нисък и моята идентичност също е скромна. Хората ме гледат отвисоко“. Бог казва, че това няма значение. Днес вече не се явяваш пред Него като човек, който е получил своята идентичност от семейството си. Настоящата ти идентичност е тази на сътворено същество, и това, което трябва да приемеш, са Божиите изисквания към теб. Бог не проявява пристрастие към никого. Той не гледа семейното ти минало или твоята идентичност, защото в Неговите очи ти си същият като всички останали. Ти си покварен от Сатана, член си на покварения човешки род и си сътворено същество пред Бог, затова си един от тези, които Той иска да спаси. Няма значение дали си потомък на високопоставени служители или на свръхбогати родители, дали си привилегирован младеж или принцеса, или дали си дете на дребни земеделци или някой обикновен човек. Тези неща не са важни и Бог не обръща внимание на нито едно от тях. Защото това, което Той иска да спаси, е теб като личност. Той иска да промени покварения ти нрав, а не твоята идентичност. Твоята идентичност не определя нито покварения ти нрав, нито стойността ти, и поквареният ти нрав не идва от твоето семейство. Бог не иска да те спаси заради ниския ти статус, камо ли заради знатния ти статус, а те е избрал заради Своя план и Своето управление, защото си бил покварен от Сатана и си член на покварения човешки род. Пред Бог, независимо от идентичността, която наследяваш от семейството си, ти си същият като всички останали. Всички вие сте членове на човешкия род, които са покварени от Сатана и имат покварен нрав. У теб няма нищо специално. Не е ли така? (Така е.) Затова следващия път, когато някой около теб каже: „Бях окръжен магистрат“ или „Бях областен управител“, или когато някой каже: „Нашите предци са били императори“, „Бях член на конгреса“, „Кандидатирах се за президент“, „Бях президент на голяма компания“, или „Бях шеф на държавно предприятие“, какво толкова удивително има в това? Важно ли е, че някога си бил висш ръководител или командир? Този свят и това общество отдават голямо значение на идентичността и на социалния статус на хората и решават как да се отнасят към теб в зависимост от идентичността и социалния ти статус. Но сега си в Божия дом и Бог няма да гледа на теб по различен начин заради това колко брилянтен си бил в миналото или колко изключителна и славна е била идентичността ти. Особено сега, когато Той изисква от теб да се стремиш към истината, има ли смисъл да изтъкваш квалификацията, социалния статус и стойността си? (Не, няма.) Би ли било глупаво да го правиш? (Да.) Глупавите хора са склонни да използват тези неща, за да се мерят с другите. Има и новоповярвали, които имат нисък духовен ръст и не разбират истината, и които често използват тези неща от обществото и семейството, за да се сравняват с другите. Хората, които имат някакви устои и духовен ръст във вярата си в Бог, обикновено не биха го правили, нито биха говорили за подобни неща. Да се използва семейната идентичност или социалното положение като актив не е в съгласие с истината.

Сега, след като вече доста общувахме за това, разбирате ли това, което ви казах за идентичността, която наследяваш от семейството си? (Да.) Разкажете Ми нещо за това. (Боже, ще кажа нещо за това. Хората често отдават особено значение на семейството, в което са родени, и на идентичността и статуса на семейството си в обществото. Хората, които са родени в семейство с нисък социален статус, са склонни да считат, че по някакъв начин са по-непълноценни от другите. Те считат, че имат много скромен произход и не могат да държат главите си изправени в обществото, затова искат да се стремят да подобрят социалния си статус. Онези, които са родени в семейство с относително високо положение и статус, са склонни да бъдат доста надменни и самонадеяни, обичат да се изтъкват и имат вродено чувство за превъзходство. Но всъщност социалният статус на хората не е най-важното нещо, защото хората имат еднаква идентичност и статус пред Бог — всички те са сътворени същества. Идентичността и статусът на човека не могат да определят дали той може да се стреми към истината, да я практикува или да бъде спасен, така че човек не може да се възпира заради своята идентичност и статус.) Много добре. Хората, които не се стремят към истината, се интересуват много от идентичността и социалния статус на даден човек, така че при някои специални обстоятелства ще кажат нещо от рода на: „Знаете ли, че еди-кой си в нашата църква има заможно семейство!“. Очите им светват, когато изрекат думите „заможно“, което говори за техния изключително завистлив и ревнив манталитет. Чувството на завист расте толкова дълго, че идва момент, в който им потичат лигите по такива хора и казват: „О, познавате ли тези хора там — нейният баща е високопоставен чиновник, неговият е окръжен магистрат, бащата на другата е кмет, а бащата на онзи е секретар в някакъв държавен отдел!“. Когато видят някой, който носи хубави дрехи, или някой, който се облича добре, или някой, който има малко класа или проницателност, или който използва неща от особено висок клас, те изпитват завист и си мислят: „Семейството им е богато, сигурно се къпят в пари“, и ги обзема възхищение и завист. Всеки път, когато говорят за това, че еди-кой си е шеф на някаква фирма, те се интересуват от идентичността на този човек повече, отколкото самият той. Винаги говорят за работата на този човек, дори ако той самият никога не повдига въпрос за нея, и дори гласуват за него, когато дойде време да се избира църковен водач. Изпитват особени чувства към хората, които имат по-висок социален статус от тях, и им отделят специално внимание. Винаги се опитват да сервилничат с тези хора, да се сближават с тях и да им се подмазват, докато се ненавиждат и си мислят: „Защо баща ми не е чиновник? Защо съм се родил в това семейство? Защо не мога да кажа нищо хубаво за семейството си? Семействата, в които те са родени, са семейства или на чиновници, или на богати бизнесмени, а моето семейство няма нищо. Всичките ми братя и сестри са обикновени хора, дребни стопани, които обработват земята, от най-ниския слой на обществото. И колкото по-малко се говори за родителите ми, толкова по-добре — те дори не са образовани. Срам ме е!“. Щом някой спомене родителите им, те стават уклончиви и казват: „Да не повдигаме тази тема, нека поговорим за нещо друго. Да поговорим за еди-кой си в нашата църква. Вижте каква ръководна длъжност заема, той знае какво означава да си водач. Прави го от десетилетия, никой не би могъл да го замени. Този човек е роден да ръководи. Де да можеше да се каже същото и за нас. Сега, когато той вярва в бог, благословиите следват една след друга. Той наистина е благословен човек, защото вече има всичко, което човек може да иска в обществото, а сега, след като е дошъл в божия дом, може да влезе и в царството и да има красива крайна цел“. Те вярват, че когато един чиновник влезе в Божия дом, той или тя трябва да бъде църковен водач и да има красива крайна цел. Кой решава това? Те ли имат последната дума? (Не.) Това очевидно е нещо, което изричат неверниците. Ако видят някой с малко способности и вроден талант, който се облича добре и се радва на хубавите неща в живота, кара хубава кола и живее в голяма къща, тогава те упорито се свързват с този човек, правят му мили очи и му се подмазват. Но има и други, които смятат, че имат висок социален статус и положение. Когато дойдат в Божия дом, те винаги изискват специални привилегии, крещят заповеди на братята и сестрите си и се отнасят с тях като с роби, защото са свикнали да водят живот на чиновници. Нима такива хора смятат, че братята и сестрите им са техни подчинени? Когато дойде време да се избира църковен водач, ако не бъдат избрани, се ядосват и казват: „Няма да вярвам повече, божият дом не е справедлив, не дава шанс на хората, божият дом гледа отвисоко на хората!“. Те са свикнали да бъдат чиновници във външния свят и мислят, че са голяма работа, така че когато дойдат в Божия дом, винаги се опитват да командват, да имат водеща роля във всичко и да изискват специални привилегии, и се отнасят към Божия дом така, както се отнасят към света и обществото. Може би някоя жена е съпруга на чиновник във външния свят, но все пак иска да се отнасят с нея като със съпруга на чиновник, когато дойде в Божия дом, и хората да я ласкаят и да я следват. По време на сбирките, ако братята или сестрите пренебрегнат поздрава ѝ, тя се ядосва и спира да посещава сбирки, защото чувства, че хората не я приемат сериозно и че вярата ѝ в Бог е безсмислена. Не е ли това неразумно? (Да, така е.) Независимо колко специална идентичност имаш в обществото, когато дойдеш в Божия дом, ти губиш специалната си идентичност. Пред Бог и пред истината хората имат само една идентичност — тази на сътворено същество. Навън, в света, независимо дали си държавен чиновник или съпруга на чиновник, дали си член на обществения елит или редови чиновник, дали си генерал или войник, ти имаш само една идентичност в Божия дом — тази на сътворено същество. В теб няма нищо специално, така че не търси специални привилегии и не карай хората да ти се покланят. Има и други хора, които произхождат от специално християнско семейство или от семейство, което от поколения вярва в Господ. Може би майка им е учила в семинария, а баща им е пастор. Те са особено добре приети в религиозната общност и около тях се събират вярващи. След като приемат този етап от Божието дело, те все още чувстват, че имат същата идентичност като преди, но живеят в страната на сънищата! Време е да спрат да сънуват и да се събудят. Няма значение дали си пастор или водач, когато влезеш в Божия дом, трябва да разбираш правилата на Божия дом и да се научиш да променяш идентичността си. Това е първото нещо, което трябва да направиш. Ти не си някакъв високопоставен чиновник, нито някакъв редови чиновник, нито си богат бизнесмен, нито си беден и безпаричен. Когато влезеш в Божия дом, ти имаш само една идентичност, а именно тази, която Бог ти е дал — идентичността на сътворено същество. Какво трябва да правят сътворените същества? Не бива да изтъкваш семейната си история или социалния статус, който си наследил от семейството си, нито да използваш превъзходния си социален статус, за да вилнееш в Божия дом и да търсиш специални привилегии, и със сигурност не бива да използваш преживяванията, които си натрупал в обществото, и чувството за превъзходство, което ти дава социалният ти статус, за да се държиш като върховен владетел в Божия дом и да раздаваш команди. По-скоро в Божия дом ти трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество, да се държиш подобаващо, да не споменаваш семейния си произход, да не таиш чувство за превъзходство, нито да имаш комплекс за малоценност. Няма нужда да се чувстваш непълноценен или да имаш чувство за превъзходство. Накратко, ти трябва послушно да вършиш добре това, което едно сътворено същество трябва да върши, и да изпълняваш добре дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява. Някои хора казват: „Означава ли това, че трябва да се сдържам и да не бия на очи?“. Не, не е нужно да се сдържаш или да се държиш настрана, не е нужно да бъдеш раболепен и със сигурност не е нужно да се държиш високомерно. Не е нужно да се опитваш да изпъкнеш, не е нужно да се преструваш и да правиш отстъпки, само за да бъдат всички щастливи. Бог се отнася към хората честно и справедливо, защото Бог е истината. Бог е казал много слова на хората и е поставил много изисквания, но в крайна сметка това, което Той изисква, е да изпълняваш правилно дълга си на сътворено същество и да правиш правилно всичко, което едно сътворено същество трябва да прави. При справянето с въпроса за идентичността, която хората наследяват от семейството си, от теб също така се изисква да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш въз основа на Божиите слова и да използваш истината за свой критерий, а не да изтъкваш чувството си за превъзходство, което ти е дало семейството ти. Разбира се, ако произхождаш от семейство в неравностойно положение, не е нужно да бъдеш прекалено откровен и да споделяш на всички колко е лошо това. Някои хора може да кажат: „Нима Божият дом изисква да „Не питам героя за произхода му“?“. Дали тази поговорка е истината? (Не.) Тази поговорка не е истината, така че не е нужно ти да оценяваш каквото и да било въз основа на тази поговорка, нито да я използваш като критерий за спазване на изискванията, които Бог поставя пред теб. По отношение на идентичността, която наследяваш от семейството си, това, което Бог изисква от теб, е да изпълняваш дълга си. Пред Бог единствената ти идентичност е тази на сътворено същество, така че трябва да се избавиш от нещата, които могат да повлияят на това да си добро сътворено същество или да ти попречат да го правиш. Не бива да правиш място за тези неща в сърцето си, нито да им придаваш прекалено голямо значение. Независимо дали става въпрос за външност или отношение, трябва да се избавиш от особената идентичност, която наследяваш от семейството си. Какво мислите за това? Изпълнимо ли е? (Да.) Може би ти си наследил почтена идентичност от семейството си или пък семейният ти произход хвърля сянка върху твоята идентичност. Независимо от всичко, надявам се, че ще се освободиш от това, ще се отнасяш сериозно към този въпрос, а след това, когато се сблъскаш с някои особени ситуации и тези неща повлияят на изпълнението на дълга ти, на отношението ти към хората и на твоите правилни принципи за справяне с нещата, както и на принципите ти за разбирателство с другите, надявам се, че ще можеш да спреш да се влияеш от идентичността, която си наследил от семейството си, и ще се отнасяш правилно към всички и ще се справяш добре с всичко. Например, да кажем, че в църквата има някоя, която винаги изпълнява дълга си нехайно и постоянно прекъсва. Как трябва да се отнасяш към нея? Умуваш над това и си мислиш: „Трябва да я кастря, защото ако не я кастря, това ще се отрази на работата на църквата“. И така, ти се заемаш да я кастриш. Но тя отказва да отстъпи и измисля куп оправдания. Ти не се страхуваш от нея, така че продължаваш да общуваш и да я кастриш. Тя казва: „Знаеш ли коя съм аз?“, а ти отговаряш: „Какво значение има за мен коя си ти?“. Тя казва: „Моят съпруг е шеф на твоя съпруг. Ако ти днес ми създаваш трудности, твоят съпруг ще има проблеми“. Ти отговаряш: „Това е работата на Божия дом. Ако не я вършиш добре и продължаваш да прекъсваш, ще те освободя от дълга ти“. А тя казва: „Във всеки случай ти казах какво ще стане. Сама реши какво трябва да се направи!“. Какво има предвид тя под „сама реши“? Тя ти казва, че ако се осмелиш да я уволниш, тя ще се постарае съпругът ти да бъде уволнен. В този момент ти си мислиш: „Тази жена има силен гръб, нищо чудно, че постоянно говори толкова надменно“. И тогава променяш тона си и казваш: „Е, този път ще си затворя очите, но следващия път няма да го направя! Не исках да кажа нищо с това, което казах, всичко е в името на работата на църквата. Всички ние сме братя и сестри, които вярваме в Бог, всички сме едно семейство. Замисли се върху факта, че аз съм църковният водач и как мога да не поема отговорност за това? Ако не поемах отговорност, вие нямаше да ме изберете, нали?“. Започваш да се опитваш да изгладиш нещата. Има ли някакви принципи в това? Защитната стена дълбоко в сърцето ти се е срутила, не смееш да се придържаш към принципите и отстъпваш. Не е ли така? (Да, така е.) Затова в крайна сметка я оставяш да се измъкне. Срамуваш се, че твоята идентичност не е толкова благородна, колкото нейната, и че нейният социален статус е по-висок от твоя, затова се чувстваш длъжна да се оставиш да бъдеш контролирана от нея и да ѝ се подчиниш. Въпреки че и двете вярвате в Бог, ти все пак се оставяш да бъдеш изнудвана от нея. Ако не можеш да се отървеш от влиянието, което социалният ѝ статус оказва върху теб, няма да си способна да спазваш принципите, няма да си способна да практикуваш истината и да бъдеш вярна на Бог. Ако не си верен на Бог, Той ще те приеме ли? Ще ти се довери ли Бог? Ще продължи ли да ти поверява важна работа? За Него ти ще бъдеш ненадежден човек, защото в критичния момент си продал интересите на Божия дом, за да защитиш собствените си интереси. В критичния момент си се уплашил от злите сили, които идват от обществото и от Сатана, което те е накарало да продадеш интересите на Божия дом и да не останеш непоколебим в свидетелството си. Това е тежко прегрешение и знак, че си опозорил Бог. Защо това е така? Защото, когато си постъпил така, ти си предал идентичността си на сътворено същество и си нарушил принципа да правиш това, което трябва да прави сътвореното същество. При справянето с този въпрос ти си позволил да бъдеш повлиян от социалния си статус и идентичността си в обществото. При сблъсъка с всеки въпрос, ако не можеш да се избавиш от негативните влияния, създадени от идентичността, която си наследил от семейството си, тогава можеш да реагираш на тези въпроси, като правиш неочаквани неща. От една страна, тези неща ще те накарат да нарушиш истината, а, от друга страна, те ще те доведат до пълно недоумение, без да знаеш какъв избор да направиш. Това лесно ще те доведе до прегрешение и съжаление, така че пред Бог ти ще бъдеш опетнен и считан за ненадежден човек, който е нарушил принципа, който Бог е внушил на човечеството, а именно да изпълнява добре дълга си на сътворено същество и да постъпва така, както трябва да постъпва сътвореното същество. Помислете върху това, този въпрос е донякъде тривиален, но и много значим по своята тежест, нали? (Да.)