Току-що разговаряхме по темата „хората не трябва да бъдат роби на брака“, като казахме на хората да изоставят погрешните си възгледи за брака. Това означава, че някои хора смятат, че трябва да запазят брака си и правят всичко възможно, за да не се разпадне и прекрати. За да постигнат тази цел, те правят компромиси. Предпочитат да пожертват много от собствените си положителни стремежи, за да запазят брака си, и стават доброволни роби на този брак. Тези хора погрешно тълкуват съществуването и определението на брака и отношението им към него е погрешно, следователно те трябва да се откажат от тези погрешни мисли и възгледи, да се отърсят от този вид изопачено семейно състояние, да възприемат правилния подход към брака и да разрешат правилно тези проблеми, които възникват в брака — това е третото нещо, от което хората трябва да се откажат по отношение на брака. По-нататък ще разговаряме по четвъртия проблем, свързан с брака: бракът не е твоята крайна цел. Това също е проблем. След като темата е предмет на нашето общение, това е показателен проблем в рамките на настоящите ситуации в браковете на хората. Той се среща във всякакви брачни обстоятелства. Това е също така вид отношение на хората към брака или вид житейско състояние, така че трябва да разговаряме по този въпрос и да го изясним. След като се омъжат, някои жени си мислят, че са намерили г-н Идеален. Те вярват, че могат да разчитат на този мъж и да му се доверят, че той може да им бъде стабилна опора в житейския им път и че ще бъде солиден и надежден, когато трябва да разчитат на него. Някои мъже смятат, че са намерили подходящата жена. Тя е красива и щедра, нежна и внимателна, добродетелна и разбираща. С тази жена те вярват, че ще имат стабилен живот и спокоен и топъл дом. Когато хората се оженят, всички се смятат за щастливци и късметлии. Повечето от тях вярват, че когато се оженят, партньорът им е символ на избрания от тях бъдещ живот и че, разбира се, бракът им е крайната цел, която преследват в този живот. Какво означава това? Това означава, че всички, които се женят, вярват, че бракът е тяхната крайна цел и че след като веднъж са сключили такъв брак, той е тяхната крайна цел. Какво означава „крайна цел“? Означава опорна точка. Те възлагат своите перспективи, своето бъдеще и своето щастие на брака си, както и на партньора, с когото са сключили брак, и затова след като се оженят, смятат, че никога повече няма да се нуждаят от нищо или да имат някакви тревоги. Това е така, защото смятат, че вече са намерили своята крайна цел, а тази крайна цел е както партньорът им, така и домът, който изграждат заедно с него; и тъй като са намерили своята крайна цел, вече не е необходимо да се стремят към нещо или да се надяват на нещо. Разбира се, от гледна точка на нагласите и възгледите на хората за брака, това е полезно за стабилността на брачната структура. Най-малкото, ако мъжът или жената имат постоянен партньор от противоположния пол за свой брачен партньор, те вече няма да флиртуват или да имат любовни връзки с противоположния пол. Това е от полза за повечето брачни партньори. Най-малкото, сърцата им ще се успокоят по отношение на връзките, ще бъдат привлечени от един постоянен партньор от противоположния пол и ще се установят стабилно в една основна жизнена среда с постоянен партньор от противоположния пол — това е нещо добро. Когато обаче някой сключва брак, ако смята брака си за своя крайна цел, а всички свои стремежи, възгледи за живота, пътя, който следва в живота, и това, което Бог изисква от него, смята за допълнителни неща за свободното си време, тогава това неусетно приемане на брака като крайна цел не е нещо добро, а напротив, става пречка, спънка и препятствие за преследването на правилните цели в живота, за установяването на правилен възглед за живота и дори за стремежа към спасение. Причината е, че когато някой след женитбата си смята партньора си за своята крайна цел и съдба в този живот, той вярва, че различните емоции на партньора му, неговото щастие и нещастие, са свързани с него самия, както и че неговото собствено щастие, нещастие и различни емоции са свързани с партньора му, и следователно животът, смъртта, щастието и радостта на партньора му са свързани с неговите собствени живот, смърт, щастие и радост. Затова тези хора, поради идеята си, че бракът им е тяхната житейска крайна цел, стават много вяли и пасивни в следването на своя житейски път и в стремежа си към положителните неща и спасението. Ако партньорът на някой, който следва Бог в брака си, избере да не следва Бог, а вместо това избере да преследва светски неща, тогава този, който следва Бог, ще бъде сериозно повлиян от партньора си. Например съпругата смята, че трябва да вярва в Бог и да се стреми към истината, както и че трябва да се откаже от работата си и да изпълнява дълга си, да отдаде всичко от себе си и да се посвети на Божия дом, докато съпругът ѝ си мисли: „Вярата в Бог е хубаво нещо, но все пак трябва да живеем. Ако и двамата изпълняваме дълга си, кой ще печели пари? Кой ще издържа дома? Кой ще поддържа живота на нашето семейство?“. С този възглед той избира да продължи да работи и да се занимава със светски неща. Не казва, че не вярва в Бог, нито пък казва, че се противопоставя на това. Жената, която вярва в Бог, винаги си мисли: „Моят съпруг е моята крайна цел. Аз съм добре само когато и той е добре. Ако той не е добре, тогава и аз не мога да бъда добре. И двамата сме в една лодка. Споделяме едни и същи радости и скърби и живеем и умираме заедно. Аз отивам там, където отива той. Сега имаме разногласия в избора на пътя си и започнаха да се появяват пукнатини, така че как можем да се помирим? Аз искам да следвам Бог, но той не се интересува от вярата в Бог. Ако той не вярва в Бог, тогава аз няма да мога да напредвам в собствената си вяра и няма да ми се иска повече да следвам Бог. Това е така, защото от самото начало смятам съпруга си за мое небе, за моя съдба. Не мога да го изоставя. Ако той не вярва в Бог, тогава никой от нас няма да вярва, а ако вярва в Бог, тогава и двамата ще вярваме. Ако той не вярва в Бог, ще имам чувството, че нещо ми липсва, сякаш душата ми е отнета“. Тя се чувства неспокойна и разтревожена по този въпрос през цялото време. Често се моли, като се надява, че съпругът ѝ може да повярва в Бог. Но колкото и да се моли, съпругът ѝ не се променя и не вярва в Бог. Тя е огорчена — какво да прави? Нищо не може да направи, затова полага максимални усилия и докато съпругът ѝ е вкъщи, го кара да чете Божиите слова. Съпругът ѝ чете Божиите слова и слуша, докато тя ги чете, без да изпитва неприязън, но не участва активно в общението. Понеже са съпруг и съпруга, той просто не спори с нея. Когато го помолят да се научи да пее химни, той се съгласява и се научава да ги пее, а след като ги научи, не казва дали ги е научил напълно и дали му харесват. Когато го помолят да присъства на събирания, понякога, когато има свободно време, той отива със съпругата си на събирането, но обикновено е зает с работа и припечелване. Никога не споменава нищо, свързано с вярата в Бог, никога не поема инициативата да поиска да присъства на събиране или да изпълни дълг. Накратко, той изпитва хладни чувства към всичко това. Не се противопоставя на вярата в Бог, но и не я подкрепя, като не показва какво е отношението му към нея. Съпругата, която вярва в Бог, взема всичко това присърце, помни го и си казва: „Тъй като сме брачна двойка и двамата сме семейство, ако аз вляза в царството, тогава и той трябва да влезе. Ако той не ме последва във вярата ми, тогава няма да може да влезе в царството или да постигне спасение, а тогава и аз няма да искам да живея и ще искам да умра“. Въпреки че все още не е умряла, в сърцето си тя винаги се чувства притеснена, наранена и измъчвана от този въпрос, мислейки си: „Ако един ден дойдат бедствията и той умре в тях, какво ще правя аз? Сега има такава голяма чума. Ако той се разболее от тази чума, тогава аз няма да живея повече. Той не казва, че е против моята вяра в Бог, но какво ще правя, ако един ден наистина каже, че не иска повече да вярвам в Бог?“. Тя се безпокои, че когато дойде това време, ще последва съпруга си и ще избере да не вярва в Бог и ще Го предаде. Това е така, защото в сърцето ѝ съпругът ѝ е нейната душа, той е нейният живот и дори повече, той е нейното небе, нейното всичко. Съпругът в сърцето ѝ я обича най-много и тя е тази, която най-много обича съпруга си. Сега обаче се е сблъскала с проблем: ако съпругът ѝ се противопостави на вярата ѝ в Бог и молитвите ѝ са безрезултатни, какво тогава? Тя много се тревожи за това. Когато от нея се изисква да отиде да изпълни дълга си далеч от дома, въпреки че тя също желае да изпълни дълга си в Божия дом, когато чуе, че за да изпълни дълга си, трябва да напусне дома си и да пътува надалеч и че трябва да бъде далеч от дома за дълго време, тя изпитва невероятна мъка. Защо е така? Притеснява се, че като напусне дома си, няма да има кой да се грижи за съпруга ѝ, той ще ѝ липсва и тя няма да може да спре да се тревожи за него. Ще се безпокои за него, ще копнее за него и дори ще чувства, че не може да живее без него до себе си, че ще загуби надежда и посока в живота и че няма да може да изпълнява с цялото си сърце и своя дълг. Сега само да си помисли за това, и сърцето я заболява, без значение дали това наистина ще се случи. Затова в църквата тя никога не смее да поиска да отиде да изпълнява дълга си на друго място или ако има някаква работа, която изисква някой да остане далеч от дома за дълъг период от време и да нощува там, тя никога не смее да се предложи за тази работа или да се съгласи на такава молба. Тя просто прави всичко, което е по силите ѝ, като разнася писма за братята и сестрите си или понякога ги приема на събирания в дома си, но никога не смее да се раздели със съпруга си за цял ден. Ако наистина има някакво специално обстоятелство и съпругът ѝ трябва да отиде в командировка или отсъства за няколко дни, тогава тя ще плаче вкъщи два-три дни преди съпругът ѝ да замине, ще плаче, докато очите ѝ се подуят и зачервят. Защо плаче? Тя се безпокои, че съпругът ѝ ще загине в самолетна катастрофа и дори тялото му няма да бъде намерено, и какво ще прави тя тогава? Как ще живее и как ще преживява дните? Небето й ще изчезне, ще се чувства така, сякаш са й откраднали сърцето. Дори само мисълта за това я ужасява и затова плаче, когато мисли за него. Мъжът й още не е заминал, а тя плаче от два-три дни и продължава да плаче, докато той се върне, плаче толкова много, че мъжът й се дразни и казва: „Какво, за Бог, става с нея? Аз дори не съм умрял, а тя реве. Дали ме проклина да умра?“. Той не може да направи нищо, тя просто продължава да плаче и казва: „Просто не искам да си тръгваш, не искам да те изпускам от очи“. Тя обрича съдбата и крайната си цел си на съпруга си, с когото е сключила брак, и независимо дали този начин на действие е глупав или детински, във всеки случай има такива хора. Повече мъже или жени са такива? (Жени.) Изглежда, че има повече такива жени, жените могат да бъдат малко слаби. Независимо кой кого напуска в отношенията между мъже и жени, могат ли те все пак да продължат да живеят? (Да.) Независимо кой кого напуска, дали това е нещо, което си в състояние да избереш? Дали това е нещо, което можеш да контролираш? (Не.) Не, това не е нещо, което можеш да контролираш, и затова се отдаваш на глупави фантазии, плачеш, чувстваш се притеснен, разтревожен и измъчен — има ли смисъл от всичко това? (Не.) Тези хора смятат, че възможността да гледат партньора си, да държат ръката му и да живеят с него означава, че имат подкрепа през целия си живот, като например да бъдат успокоявани и утешавани. Смятат, че няма да имат никакви грижи за храна или дрехи, никакви притеснения и че партньорът им е тяхната крайна цел. Невярващите имат поговорка, която гласи: „Щом имам теб в този живот, нищо друго не ми трябва“. Ето как тези хора се отнасят към брака и партньора си в най-съкровените дълбини на сърцата си. Чувстват се щастливи, когато партньорът им е щастлив, тревожни, когато той е тревожен, и страдат, когато той страда. Ако партньорът им умре, те също не искат да живеят повече. А ако партньорът им си тръгне и се влюби в друга, какво правят те? (Не искат да живеят.) Някои не искат да живеят повече и затова се самоубиват, а други губят разсъдъка си. Кажете Ми, за какво е всичко това? Кой човек губи разсъдъка си? Да си загубиш ума — това показва, че си обладан. Някои жени вярват, че мъжът им е тяхната крайна цел в живота и че щом са намерили такъв мъж, никога повече няма да обичат друг — това е случаят „Щом имам него в този живот, нищо друго не ми трябва“. Но съпругът ѝ я разочарова, залюбва се с някоя друга и повече не я иска. И какво се случва накрая? Тогава тя намразва абсолютно всички представители на противоположния пол. Когато види друг мъж, иска да го заплюе, да го прокълне и да го удари. Развива склонност към насилие и разумната ѝ преценка се изкривява. Има и такива, които наистина губят разсъдъка си. Такива са последствията, когато хората не разбират правилно брака.

Тези хора възприемат брака като символ на успешното им преследване на щастието, както и като житейска крайна цел и посока, за която отдавна са мечтали и която вече са постигнали. Бракът за тях е последната от житейските им цели, а стремежите им по отношение на брака са да споделят този живот с партньора си, да остареят заедно и да живеят и умрат заедно. За да потвърдят мисълта и идеята, че бракът им е тяхната крайна цел, те правят много неща в брачния живот, които излизат извън рамките на разумното и обхвата на отговорностите на човека. Тези неща, които излизат извън рамките на отговорностите на човека, включват крайности, чрез които тези хора губят своята почтеност, достойнство и целите, които преследват. Например те често следят с кого е партньорът им всеки ден, какво прави, когато излиза, дали е имал някакви контакти с други представители на противоположния пол и дали е имал някакви взаимодействия или приятелски отношения с други представители на противоположния пол, които надхвърлят обхвата на приятелството. Има и хора, които прекарват много време в наблюдение и проучване на отношението на партньора им към тях самите, за да разберат дали партньорът им мисли за тях и дали все още ги обича. Има и някои жени, които душат дрехите на съпрузите си, когато се приберат вкъщи, проверяват ги за женски косми, проверяват ризите им за следи от червило на други жени. Те също така проверяват телефоните на съпрузите си, за да видят дали има номера на жени, които не разпознават, като дори проверяват колко телефона имат съпрузите им, с кого са се свързали и дали е вярно това, което казват, когато се обаждат всеки ден. Например една жена се обажда на съпруга си и го пита: „Къде си? Какво правиш?“. Съпругът ѝ отговаря: „На работа съм, преглеждам документи“. Тя казва: „Направи снимка на документите, които преглеждаш, и ми я изпрати“. Съпругът ѝ прави това, което тя му казва, и тогава тя пита: „Кой е в офиса с теб?“. Той отговаря: „Само аз“. Тя казва: „Можеш ли да ми се обадиш по видеовръзка, за да видя кой още е в офиса?“. Той ѝ се обажда с видео и тя вижда, че изглежда има фигура на жена, която се отдалечава, затова казва: „Това не е вярно, коя е тази жена?“. Той отвръща: „Това е просто чистачката“. Тя казва: „А, добре“. Едва тогава се успокоява. Такива хора проверяват телефоните на съпрузите си, местонахождението им, какво правят по всяко време на денонощието. Те имат толкова големи очаквания за брака си и още по-голямо чувство на несигурност. Разбира се, имат огромно желание да притежават и контролират съпруга си. Тъй като са сигурни, че партньорът им е тяхната крайна цел и че той е този, с когото трябва и следва да бъдат през целия си живот, следователно не могат да допуснат да стане някакъв гаф или да се появят някакви пукнатини в брака, или дори някакви недостатъци или дребни проблеми — не могат да допуснат всичко това. Затова те влагат по-голямата част от енергията си в това да наблюдават партньора си, да го проверяват, да се интересуват от движенията и местонахождението му и да го контролират. Особено когато той им изневерява, това е нещо, което те не могат да понесат. Правят сцени, тръшкат се, плачат, създават проблеми и заплашват със самоубийство. Някои дори разказват за проблемите си на събирания и обсъждат стратегии с братята и сестрите си, като казват: „Той е първата ми любов, мъжът, когото обичам най-много. През целия си живот дори не съм държала ръката на друг мъж, нито съм докосвала кожата на друг мъж. Той е единственият за мен, той е моето небе и е мъжът за мен в този живот. Той замина с друга и аз просто не мога да преглътна това, което ми стори“. Някой ѝ казва: „Какъв е смисълът да не можеш да преглътнеш това? Можеш ли да промениш това, което се е случило? Беше видно за другите хора, че съпругът ти отдавна има тази склонност“. Тя отговаря: „Независимо дали той има тази склонност или не, аз просто не мога да приема случилото се. Кой ще ми помогне да измисля как да го накажа и да се опитам да спра любовницата му да заеме моето място?“. Виждаш ли, тя е толкова разстроена, че идва с проблемите си на събиране, за да общува върху тях. Това общуване ли е? Това е пускане на неподходящи забележки, изразяване на негативни послания и разпространяване на негативна информация. Това е твоя лична работа и дали ще се прибереш вкъщи, ще затвориш вратата, ще го биеш и ще се карате, това е твоя работа, но не бива да идваш с проблемите си и да говориш за тях на събирания. Ако искаш да потърсиш истината на събиране, можеш да кажеш: „Случи ми се това и това, как мога да се измъкна от тази ситуация и да не бъда възпирана от него? Как мога да не позволя този въпрос да повлияе на вярата ми в Бог и на изпълнението на моя дълг?“. Добре е да търсиш истината, но ако отидеш на събиране и говориш за разногласията ви, това е нещо, което не трябва да правиш. Защо не трябва да го правиш? Сблъскала си се с този проблем и сега се намираш в сегашните си житейски обстоятелства поради неправилното ти разбиране за брака. След това искаш да изложиш тези разногласия и последствия пред братята и сестрите си за общение, а това не само оказва влияние върху другите хора, но и не е от полза за теб. Говориш за разногласията ви, но повечето хора не разбират истината и нямат духовен ръст, и единственото, което могат да направят, е да ти помогнат да измислиш идеи и да обсъдите разногласията ти. Не само че не могат да ти помогнат да постигнеш положително навлизане, а напротив, влошават нещата и правят проблема по-сериозен и сложен. Повечето хора са объркани и не разбират истината или Божиите намерения — могат ли такива хора да ти окажат полезна и ценна помощ? Някой казва: „Ти винаги ще бъдеш негова законна съпруга. Злото никога не може да победи справедливостта“. Това истината ли е? (Не.) Някой друг казва: „Не давай път на любовницата му, а после ще видим дали тя може да те замени!“. Това истината ли е? (Не.) Когато чуеш хората да казват тези неща, щастлива ли си или се ядосваш? Дали казват тези неща, за да избухнеш, или за да разбереш истината и да имаш път за практикуване? Някой друг казва: „Напълно ми е ясно. В днешно време няма добри мъже. Всеки мъж с пари се оказва лош“. Това истината ли е? (Не.) И тогава някой казва: „Не трябва да се примиряваш с това. Трябва да дадеш на тази любовница да разбере, че няма да се оставиш да те мачка толкова лесно. Покажи й кой е шефът. Отиди там, където работи, и кажи на всички, предизвикай сцена и кажи, че тя е любовница на съпруга ти. Ти си негова законна съпруга и всички със сигурност ще бъдат на твоя, а не на нейна страна. Накарай я да отстъпи и да се отдръпне“. Това истината ли е? (Не.) Не са ли тези изказвания погрешните разбирания на мнозинството от хората? (Да.) Някой друг говори малко по-сдържано, като казва: „Той е с теб цял живот, не ти ли е писнало вече от него? Ако иска да бъде с друга, нека го направи. Стига да носи пари вкъщи и да имаш какво да ядеш и пиеш, не е ли достатъчно? Трябва да си щастлива и тогава няма постоянно да се безпокоиш заради него. Щом продължава да се прибира у дома и признава, че това е неговият дом, това не е ли достатъчно? За какво се ядосваш? Всъщност това е в твоя полза“. Това звучи успокояващо, но дали е истината? (Не.) Дали един достоен човек би казал някое от тези неща? (Не.) Ако няма за цел да предизвика раздор или да провокира сблъсък, то има за цел да успокои нещата и да се стигне до безпринципен компромис. Дали нещо от казаното тук отразява гледната точка, която съпругата трябва да има по въпроса, гледната точка, която е едновременно правилна и в съответствие с истината? (Не.) Нима повечето хора не казват подобни неща? (Да.) Какво доказва това? (Повечето хора са доста объркани и идеите, които им хрумват, не помагат.) Повечето хора са объркани, те не се стремят към истината, нито я разбират. Във всеки случай не разбират каква е истината, нито какви са Божиите изисквания към човека. За да бъдем по-конкретни, що се отнася до брака, хората просто не разбират как, от гледна точка на Божиите слова за брака и неговото определение, трябва да се справят с проблемите, които възникват в брака, по начин, който е в съгласие с Божиите намерения, и да не стават избухливи.

Независимо с какъв проблем се сблъскваш, независимо дали е голям или малък, трябва винаги да подхождаш към него, като имаш за основа Божиите слова и за критерий истината. И така, каква е основата в Божиите слова относно тези проблеми, възникващи в брака? Какъв е критерият за истината? Партньорът ти не е верен на брака ви и това е негов проблем. Но не можеш да позволиш неговият проблем да повлияе на правилното ти отношение и чувство за отговорност към брака. Той е прегрешилият, но ти не можеш да позволиш неговите прегрешения да повлияят на отношението, което трябва да имаш към брака. Вярваш, че той е твоята крайна цел, но само така си мислиш, а в действителност не е така. Бог също никога не е изисквал или разпореждал да бъде така. Просто ти настояваш да вярваш, че той е твоята крайна цел, твоята сродна душа, от привързаност, от човешко желание и по-точно от човешка импулсивност. Не е правилно да настояваш да вярваш в това. Независимо в какво си вярвал преди, при всички случаи сега трябва да смениш посоката и да видиш какви са правилните мисли и нагласи, които Бог изисква от хората. Когато партньорът ти изневерява, как трябва да се справиш с това? Не трябва да се карате и да създавате проблеми, нито да правите сцени и да се търкаляте по земята. Трябва да разбереш, че когато това се случи, небето не рухва, нито мечтата ти за крайната ти цел се разрушава, нито пък, разбира се, това означава, че бракът ти трябва да приключи и да се разпадне, още по-малко пък, че бракът ти се е провалил или че е стигнал до финал. Просто поради това, че всички хора имат покварен нрав и се влияят от нечестивите течения и общоприетите светски практики и нямат имунитет да се защитят от тези нечестиви течения, те не могат да избегнат да правят грешки, да изневеряват, да се отклоняват в брака си и да разочароват партньора си. Ако погледнете на този проблем от такава гледна точка, тогава това не е толкова сериозно. Всички брачни семейства са повлияни от светската обща среда и от нечестивите течения и общоприетите практики на обществото. Също така, от гледна точка на отделния човек, хората имат сексуални желания и освен това се влияят от такива явления като любовните романи между мъже и жени във филмите и телевизионните драми и тенденцията на популяризиране на порнографията в обществото. За хората е трудно да се придържат към принципите, които трябва да спазват. С други думи, за хората е трудно да поддържат морални принципи. Лесно се нарушават границите на сексуалното желание. Самото сексуално желание не е покварено, но тъй като хората имат покварен нрав, а и поради факта, че живеят в такава обща среда, те лесно допускат грешки, когато става въпрос за отношенията между мъжете и жените, и това е нещо, което трябва ясно да разберете. Никой с покварен нрав не може да устои на изкушението или съблазънта в такава обща среда. Човешкото сексуално желание може да прелее по всяко време и навсякъде и хората ще изневеряват по всяко време и навсякъде. Това е така не защото има проблем със самото сексуално желание, а защото има нещо нередно в самите хора. Хората ще използват сексуалните си желания, за да вършат неща, които ги лишават от морал, етика и почтеност, като например да изневеряват, да имат връзки, да имат любовници и т. н. Така че като човек, който вярва в Бог, ако можеш да разглеждаш тези неща правилно, тогава трябва да се справяш с тях рационално. Ти си покварено човешко същество и той също е покварено човешко същество, затова не бива да изискваш от него да бъде като теб и да ти остане верен само защото ти си способен да останеш верен в брака си, като изискваш от него да не изневерява никога. Когато се случи нещо подобно, трябва да го посрещнеш по правилния начин. Защо? Всеки има възможност да се сблъска с такава среда или изкушение. Може да дебнеш партньора си като ястреб, но това няма да има значение, а колкото по-изкъсо го следиш, толкова по-бързо и по-рано ще се случи. Това е така, защото всички имат покварен нрав, всички живеят в тази обща среда на порочното общество и много малко от тях не са с разпуснато поведение. От това да бъдат такива ги възпира единствено ситуацията или условията, в които се намират. Не са много нещата, в които хората превъзхождат зверовете. Най-малкото звярът естествено реагира на сексуалните си инстинкти, но при хората не е така. Те могат съзнателно да се занимават с разврат и кръвосмешение. Само хората могат да се занимават с разврат. Следователно в общата среда на това порочно общество не само тези, които не вярват в Бог, но и почти всички хора са способни да вършат такива неща. Това е неоспорим факт и човек не може да избяга от този проблем. И така, след като подобно нещо може да се случи на всеки, защо не допускаш това да се случи с твоя съпруг? Всъщност това е съвсем нормално явление. Само защото си емоционално обвързана с него, когато той те изостави и захвърли, не си в състояние да го преодолееш и не можеш да го понесеш. Ако подобно нещо се случи на някой друг, просто щеше да се усмихнеш накриво и да си помислиш: „Това е нормално. Нали всички в обществото са такива?“. Каква беше поговорката? Нещо за „игра на площадката“ навън? (Държат домовете си под ключ, докато играят на площадката навън.) Това са все популярни изрази и неща от светските нечестиви течения. Това е нещо похвално за един мъж. Ако един мъж не може да държи дома си под ключ и не е в състояние да играе навън на площадката, това показва, че мъжът няма способности и хората ще му се присмиват. Така че когато подобно нещо се случи на една жена, тя може да направи сцена, да се тръшка и да даде воля на импулсите си, да плаче, да прави проблеми и да не яде, защото това се е случило, и да иска да потърси смъртта, да се обеси и да се самоубие. Някои жени толкова се ядосват, че губят ума си. Това е незабележимо свързано с отношението ѝ към брака и, разбира се, е пряко свързано и с идеята ѝ, че „съпругът ѝ е нейната цел“. Жената вярва, че като е развалил брака им, съпругът ѝ е унищожил доверието ѝ и прекрасния стремеж към крайната цел на живота ѝ. Понеже съпругът ѝ е бил първият, който е разрушил равновесието в брака им, първият, който е нарушил правилата, защото я е зарязал, престъпил е брачните клетви и е превърнал красивата ѝ мечта в кошмар, това я кара да се изразява по тези начини и да проявява това крайно поведение. Ако хората приемат правилното разбиране за брака от Бог, тогава ще се държат малко по-рационално. Когато им се случи подобно нещо, нормалните хора ще се чувстват наранени, ще плачат и ще страдат. Но когато се успокоят и се замислят за Божиите слова, за общата обстановка в обществото, а след това се замислят и за реалната ситуация, че всеки има покварен нрав, те ще се справят с въпроса рационално и правилно и ще го оставят да отмине, вместо да се вкопчат в него като куче в кокал. Какво имам предвид под „да го оставят“? Имам предвид, че след като съпругът ти е направил това нещо и е бил неверен на брака ви, трябва да приемеш този факт, да седнеш с него и да поговорите, като го попиташ: „Какви са твоите планове? Какво ще правим сега? Ще продължим ли да поддържаме брака си или ще го прекратим и ще изберем да живеем отделно?“. Просто седнете и поговорете, не е необходимо да се карате или да създавате проблеми. Ако съпругът ти настоява да прекратите брака си, то това не е голям проблем. Невярващите често казват: „В морето има много риба“, „Мъжете са като влаковете — винаги скоро ще дойде следващият“, а как беше онази друга поговорка? „Не се отказвай от всички ябълки заради една-единствена гнила ябълка“. И тази ябълка е не само гнила, но е и цялата проядена отвътре. Верни ли са тези поговорки? Това са неща, които невярващите използват, за да се утешат, но имат ли нещо общо с истината? (Не.) И така, какво трябва да бъде правилното мислене и възглед? Когато се сблъскаш с подобно събитие, преди всичко не бива да избухваш, а трябва да сдържиш гнева си и да кажеш: „Нека се успокоим и да поговорим. Какво планираш да правиш?“. Той отговаря: „Смятам да продължа да се опитвам с теб“. И тогава ти казваш: „Ако е така, тогава нека продължим да опитваме. Недей да ми изневеряваш повече, изпълнявай отговорностите си като съпруг и можем да сложим край на този въпрос. Ако не можеш да направиш това, тогава ще се разделим и ще тръгнем по различни пътища. Бог може да е отредил бракът ни да приключи тук. Ако е така, тогава съм готова да се подчиня на Неговата подредба. Ти можеш да следваш широкия път, а аз ще следвам пътя на вярата в Бог и няма да си влияем един на друг. Няма да ти преча и ти не трябва да ме ограничаваш. Моята съдба не зависи от теб и ти не си моята крайна цел. Бог решава моята съдба и моята крайна цел. Коя спирка, до която ще достигна в този живот, ще е последна за мен и ще бъде достигането на моята крайна цел — за това трябва да попитам Бог. Той знае, Той има върховенство и аз искам да се покоря на това, което Той е устроил и подредил. При всички случаи, ако не искаш да продължиш този брак с мен, тогава ще се разделим с мир. Въпреки че нямам особени умения и това семейство зависи финансово от теб, мога да продължа да живея и без теб и ще живея добре. Бог не оставя дори едно врабче да гладува, така че колко повече ще направи за мен, живото човешко същество. Имам ръце и крака, мога да се грижа за себе си. Няма нужда да се притесняваш. Ако Бог е предопределил, че ще бъда самотна до края на живота си без теб до себе си, тогава съм готова да се покоря и съм готова да приема този факт, без да се оплаквам“. Не е ли добре да се постъпи така? (Да, добре е.) Това е чудесно, нали? Няма нужда да спорите и да се карате, още по-малко да си създавате безкрайни проблеми по този въпрос, така че накрая всички да узнаят за това — няма нужда от нищо от това. Бракът не е ничия друга работа, освен твоя и на съпруга ти. Ако в брака възникне конфликт, тогава двамата трябва да го разрешите и да понесете последствията. Като човек, който вярва в Бог, трябва да се подчиниш на устроеното и подреденото от Бог независимо от резултата. Разбира се, когато става дума за брак, независимо от това какви пукнатини се появяват или какви последствия възникват, дали бракът продължава или не, дали започваш нов живот в рамките на брака си, или бракът ти ще приключи точно тогава и там, бракът ти не е твоята крайна цел, нито пък твоят брачен партньор. Той просто е бил предопределен от Бог да се появи в твоя живот и съществуване, за да играе ролята на придружител по твоя път през живота. Ако той може да те придружава чак до края на пътя и да стигне до самия край заедно с теб, тогава няма нищо по-хубаво от това и трябва да благодариш на Бог за Неговата благодат. Ако по време на брака има проблем, независимо дали се пропуква или се случва нещо, което не е по вкуса ти, и в крайна сметка бракът ти приключи, това не означава, че вече нямаш крайна цел, че животът ти е потънал в мрак или че няма светлина и нямаш бъдеще. Може да се окаже, че краят на брака ти е началото на един по-прекрасен живот. Всичко това е в Божиите ръце и Бог трябва да го устрои и подреди. Може да се окаже, че краят на твоя брак ти дава по-дълбоко възприемане и оценяване на брака, както и по-дълбоко разбиране. Разбира се, може да се окаже, че краят на брака ти е важна повратна точка в целите и посоката на живота ти и в пътя, по който вървиш. Това, което ще ти донесе, няма да са мрачни спомени, още по-малко болезнени спомени, нито пък ще са само негативни преживявания и резултати, а по-скоро ще ти донесе положителни и активни преживявания, които не би могъл да имаш, ако все още бяхте женени. Ако бракът ти продължи, може би винаги ще живееш този обикновен, посредствен и скучен живот до края на дните си. Ако обаче бракът ти приключи и се разпадне, то това не е непременно нещо лошо. Преди това си бил ограничен от щастието и отговорностите на брака си, както и от емоциите или начина на живот, от твоята загриженост за брачния ти партньор, от грижите ти за него, от вниманието ти към него, от притесненията ти за него и от безпокойството ти за него. От деня, в който бракът ти приключи, обаче всички обстоятелства в твоя живот, твоите житейски цели и стремежи се променят изцяло и напълно и трябва да кажем, че тази промяна е предизвикана от прекратяването на брака ти. Може да се окаже, че този резултат, промяна и преход е това, което Бог възнамерява да получиш от брака, който Той е отредил за теб, и е това, което Бог възнамерява да придобиеш, като те води към прекратяване на брака ти. Въпреки че си бил наранен и си поел по мъчителен път, и въпреки че си направил някои ненужни жертви и компромиси в рамките на брака, това, което получаваш в крайна сметка, не може да бъде получено в рамките на брачния живот. Следователно, какъвто и да е случаят, правилно е да се избавиш от мисълта и възгледа, че „бракът е твоята крайна цел“. Независимо дали бракът ти продължава да съществува или е изправен пред криза, или бракът ти е пред разпад или вече е приключил, независимо от ситуацията, самият брак не е твоята крайна цел. Това е нещо, което хората трябва да разберат.

Хората не бива да приемат мисълта и възгледа, че „бракът е крайната цел на човека“. Тази мисъл и възглед представляват голяма заплаха за твоята свобода и правото ти да избираш пътя си в живота. Какво имам предвид под „заплаха“? Защо използвам тази дума? Имам предвид, че винаги, когато правиш какъвто и да е избор или когато казваш каквото и да е, или приемаш какъвто и да е възглед, ако той е свързан с твоето брачно щастие или с целостта на брака ти, или е свързан дори с идеята, че твоят партньор е твоята крайна цел и твоята абсолютна опора, тогава ще си с вързани ръце и крака и при това ще бъдеш супер предпазлив и внимателен. По този начин свободната ти воля, правото ти да избираш пътя си в живота, както и правото ти да се стремиш към положителни неща и да се стремиш към истината, неусетно ще бъдат ограничени и дори отнети от тази мисъл и възглед и така честотата, с която идваш пред Бог, постепенно ще намалее. Какво означава, че честотата, с която идваш пред Бог, намалява? Надеждата ти за постигане на спасение постепенно ще се стопи и обстоятелствата в живота ти ще станат окаяни, жалки, мрачни и мръсни. Защо това е така? Защото си насочил всичките си надежди, очаквания, житейски цели и насоки към партньора, с когото си сключил брак, и го смяташ за всичко. Точно защото смяташ партньора си за всичко, той те лишава от всички права, обърква и пречи на зрението ти, лишава те от почтеност и достойнство, от нормално мислене и рационалност, лишава те от правото да вярваш в Бог и да следваш правилния път в живота, от правото да установиш правилен поглед и от правото да се стремиш към спасение. В същото време всички тези твои права се управляват и контролират от твоя партньор и затова казвам, че такива хора живеят жалко, мръсно и долно. В момента, в който брачният партньор на някой такъв човек се почувства малко недоволен от нещо или неудобно по някакъв начин, дори да каже, че сърцето му не е добре, той толкова се стряска, че не може да яде или да спи с дни и дори идва пред Бог да се моли, облян в сълзи — никога досега не се е чувствал толкова разстроен и притеснен за нещо в живота си, наистина е разтревожен — в момента, в който се случи нещо подобно, той сякаш е на път да умре. Защо така? Вярва, че небето ще рухне, че основната му опора ще бъде изтръгната изпод него и че това означава, че и с него е свършено. Не вярва, че животът и смъртта на човека са в ръцете на Създателя, и ужасно се страхува, че Бог ще му отнеме партньора, ще направи така, че да изгуби партньора си, да изгуби опората си, да изгуби небето си и да изгуби душата си — това е толкова бунтовен начин на живот. Бог ти е дал брак и след като имаш подкрепата и партньора си, забравяш за Бог, не Го искаш повече. Партньорът ти е станал твой бог, твой господар, както и твоя опора. Това е предателство и е най-бунтовното действие, което човек може да извърши срещу Бог. Има дори такива, които, когато партньорът им се разсърди малко или се разболее, толкова се плашат, че не посещават събиранията в продължение на много дни. Не казват на никого, нито пък прехвърлят дълга си на някой друг, който да го изпълни, а просто изчезват, сякаш просто са се изпарили. Животът и смъртта на съпруга им са това, което ги вълнува най-много и за което се грижат най-много в живота, и нищо не може да бъде по-важно от това — то е по-важно за тях от Бог, Божието поръчение и техния дълг. Такива хора губят идентичността, стойността и смисъла, които би трябвало да имат като сътворени същества пред Бог, и Бог ги възненавижда. Бог ти е дал уреден живот и партньор само за да можеш да живееш по-добре и да имаш някой, който да се грижи за теб, да имаш някого до себе си, а не за да можеш да забравиш Бог и да забравиш словата Му или да изоставиш задължението си да изпълняваш дълга си и целта на живота си да се стремиш към спасение, след като имаш партньор, и тогава да живееш за партньора си. Ако наистина действаш по този начин, ако наистина живееш по този начин, тогава се надявам, че ще промениш посоката си възможно най-скоро. Независимо колко важен е някой за теб или колко важен е той за твоя живот, за твоя бит или за твоя житейски път, той не е твоята крайна цел, защото е само покварено човешко същество. Бог е определил сегашния ти партньор за теб и може да живееш заедно с него. Ако Бог промени разположението си и уреди някой друг за теб, ти пак ще можеш да живееш също толкова добре, така че сегашният ти партньор не е единственият за теб, нито пък е твоята крайна цел. Само Бог е Този, на когото е поверена твоята крайна цел, и само Бог е този, на когото е поверена крайната цел на човечеството. Пак ще можеш да оцелееш и да живееш, ако напуснеш родителите си, и, разбира се, пак ще можеш да живееш също толкова добре, ако напуснеш партньора си. Твоите родители не са твоята крайна цел, нито пък партньорът ти. Само защото имаш партньор, някой, на когото да повериш духа, душата и плътта си, не забравяй най-важните неща в живота. Ако забравиш Бог, забравиш това, което ти е поверил, забравиш дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, и забравиш каква е твоята идентичност, тогава ще си загубил всякаква съвест и разум. Независимо какъв е животът ти сега, дали си женен или не, твоята идентичност пред Създателя никога няма да се промени. Никой не може да бъде твоята крайна цел и ти не можеш да се повериш на никого. Само Бог може да ти даде подходяща крайна цел, само Бог е този, на когото е поверено оцеляването на човечеството, и това винаги ще бъде така. Ясно ли е това? (Да.)

Тук ще завършим нашето общение за брака. Ако желаете да изразите собствените си идеи, възгледи или да дадете гласност на чувствата си, моля да го направите сега. (Някога имах такива възгледи и мисли, че бракът е крайна цел на човека. Ако съпругът ми имаше извънбрачна връзка, щях да се почувствам отчаяна и нямаше да мога да продължа да живея. Чух от някои братя и сестри, че те също са имали такива преживявания и преминаването през подобно нещо е било много болезнено. Днес обаче, след като слушам Божието общение, мога да подходя правилно към този въпрос. Първо, Бог спомена, че в това нечестиво общество хората могат да бъдат съблазнени от хора, събития и неща от външния свят и е много лесно да направят грешки, така че сега мога да разбера това нещо. Второ, трябва да подхождаме правилно и към нашите брачни партньори. Нашият брачен партньор не е нашата крайна цел в живота. Само Бог е нашата крайна цел и само като разчитаме на Бог, можем наистина да продължим да живеем. Чувствам, че сега имам известно ново разбиране за това.) Отлично. Всички възгледи и нагласи относно истината, за които разговаряме, имат за цел да дадат възможност на хората да се отърсят от всякакви изопачени, неправилни и негативни мисли и възгледи. После разговаряме за тях, за да може хората, когато се сблъскат с такъв въпрос, да бъдат подкрепени с правилни мисли и възгледи, да имат правилен път на практика, така че да не се заблуждават и да не бъдат повече подвеждани и контролирани от Сатана. Общуваме по тези въпроси, за да не правят хората крайни неща, за да могат да приемат всичко от Бог, да се покоряват на Божиите разпоредби във всичко и да бъдат истински сътворени същества. Това е правилният начин да се живее. Добре, нека оставим нашето общение дотук за днес. Довиждане!

4 февруари 2023 г.