Темата, по която току-що разговаряхме, беше, че хората трябва да се избавят от стремежа си към семейно щастие и че е достатъчно просто да изпълняват задълженията си в рамките на брака. Приключихме с общуването по темата за избавянето от стремежа към семейно щастие, така че сега ще общуваме по друг въпрос: ти не си роб на брака си. Това е въпрос, по който трябва да разговаряме. След като се оженят, какво си мислят някои хора? „Животът ми сега е устроен по този начин. Съдено ми е да живея с този човек до края на живота си. Родителите ми и по-възрастните ми роднини не са ми опора за цял живот, нито пък приятелите ми. Така че на кого мога да разчитам през живота си? Човекът, с когото сключвам брак, е този, на когото ще разчитам през целия си живот“. Под внушението на подобни мисли много хора смятат брака за много важен, като си мислят, че щом се оженят, ще имат стабилен живот, защитено убежище и някой, на когото да се доверят. Жените казват: „С брака имам здрави ръце, на които мога да разчитам“. Мъжете казват: „С брака имам спокоен дом и вече не се нося по течението. Само мисълта за това ме прави щастлив. Погледни тези самотни хора около мен. Жените се скитат по цял ден, без да имат на кого да разчитат, без стабилен дом, без рамо, на което да поплачат, а мъжете нямат топъл дом. Колко са жалки!“. Затова, когато се замислят за собственото си семейно щастие, те смятат, че то е много пълно и удовлетворяващо. Освен че се чувстват удовлетворени, те смятат, че трябва да направят нещо за брака си и за дома си. Ето защо, след като се оженят, някои хора са готови да посветят всичко, което могат, на брачния си живот и се подготвят да се стремят, да се борят и да работят усилено за брака си. Някои отчаяно печелят пари и страдат и, разбира се, още повече поверяват щастието на живота си на партньора си. Те смятат, че дали ще бъдат щастливи и радостни в живота, зависи от това какъв е партньорът им, дали е добър човек, дали личността и интересите му съответстват на техните, дали може да носи хляба вкъщи и да управлява семейството, дали може да се погрижи за основните им нужди в бъдеще и да им осигури щастливо, стабилно и прекрасно семейство, както и дали е човек, който може да ги утеши, когато се сблъскат с някаква болка, изпитание, неуспех или провал. За да проверят тези неща, те обръщат специално внимание на партньора си, докато живеят заедно. С голямо внимание и грижа наблюдават и отбелязват мислите, възгледите, речта и поведението му, всяка негова стъпка, както и всички негови силни и слаби страни. Запомнят подробно всички мисли, възгледи, думи и поведение, които партньорът им разкрива в живота, за да могат да го разберат по-добре. Същевременно се надяват партньорът им да ги разбира по-добре, допускат го в сърцето си и себе си в неговото, за да могат по-добре да се ограничават взаимно или за да могат да бъдат първият човек до другия, когато нещо се случи, първият човек, който му помага, първият човек, който се изправя и го подкрепя, насърчава го и му е солидна опора. В такива условия на живот съпругът и съпругата рядко се опитват да разберат какъв човек е партньорът им, живеят изцяло с чувствата си към него и използват чувствата си, за да се грижат за партньора си, да го толерират, да се справят с всички негови грешки, недостатъци и стремежи, дори до степен да откликват на всеки негов призив. Например съпругът на една жена казва: „Твоите събирания продължават твърде дълго. Отиди само за половин час и после се върни вкъщи“. Тя отговаря: „Ще направя всичко възможно“. Разбира се, следващия път тя отива на събирането за половин час и след това се връща вкъщи, а съпругът ѝ вече казва: „Това е друго нещо. Следващия път просто отиди, покажи се и после се прибери“. Тя казва: „О, значи толкова много ти липсвам! Добре тогава, ще се постарая“. Разбира се, тя не го разочарова следващия път, когато отива на събирането, и се връща у дома след около десет минути. Съпругът ѝ е много доволен и щастлив и казва: „Така е по-добре!“. Ако той иска тя да отиде на изток, тя не смее да отиде на запад. Ако той иска тя да се смее, тя не се осмелява да плаче. Вижда я да чете Божиите слова и да слуша химни, а това му е противно, чувства се отвратен и казва: „Какъв е смисълът да четеш тези думи и да пееш тези песни през цялото време? Не можеш ли просто да не четеш тези думи и да не пееш тези песни, докато аз съм вкъщи?“. Тя отговаря: „Добре, добре, няма да ги чета повече“. Тя не смее повече да чете Божиите слова или да слуша химни. Покрай настояванията на съпруга ѝ тя най-накрая разбира, че той не одобрява тя да вярва в Бог или да чете Божиите слова, затова му прави компания, когато той е вкъщи, гледат заедно телевизия, хранят се, разговарят и дори изслушва оплакванията му. Ще направи всичко за него, стига това да го направи щастлив. Тя смята, че това са отговорностите, които една съпруга трябва да изпълнява. Кога обаче тя чете Божиите слова? Изчаква съпруга си да излезе, след което заключва вратата зад него и припряно започва да чете. Когато чуе някой на вратата, тя бързо прибира книгата и е толкова уплашена, че не смее да чете повече. А когато отваря, вижда, че не се връща съпругът ѝ — било е фалшива тревога, затова продължава да чете. Докато продължава да чете, тя се чувства като на тръни, нервна е и се страхува, като си мисли: „Ами ако той наистина се прибере? По-добре засега да не чета повече. Ще му се обадя и ще го попитам къде е и кога ще се върне“. Тя му звъни, а той казва: „Днес работата е малко натоварена, така че може да не се прибера до към три или четири часа“. Това я успокоява, но може ли все пак да се овладее, за да може да прочете Божиите слова? Не може. Умът ѝ е бил смутен. Тя бърза пред Бог да се помоли и какво казва? Дали казва, че нейната вяра в Бог е недостатъчна, че се страхува от съпруга си и не може да успокои ума си, за да чете Божиите слова? Тя чувства, че не може да каже тези неща, така че няма какво да каже на Бог. Но после затваря очи и скръства ръце. Успокоява се и не се чувства толкова развълнувана, така че отива да чете Божиите слова, но думите не стигат до съзнанието ѝ. Тя си мисли: „Къде четях преди малко? Докъде стигнах в размислите си? Напълно загубих хода на мислите си“. Колкото повече мисли за това, толкова по-раздразнена и неспокойна се чувства: „Просто няма да чета днес. Няма нищо страшно, ако пропусна веднъж духовната си практика“. Какво мислите вие? Добре ли върви животът ѝ? (Не.) Това съпружеско нещастие ли е или съпружеско щастие? (Нещастие.) В този момент някои самотни хора биха могли да кажат: „Ами ти скочи в огъня, нали? В брака няма нищо хубаво, нали? Виж колко прекрасен е животът ми, не ми се налага да се тревожа за никого другиго и няма кой да ме спре да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си, когато си поискам“. За да накараш партньора си да се чувства доволен от теб и да се съгласява от време на време да четеш Божиите слова или да посещаваш събирания, всеки ден ставаш много рано, за да приготвиш закуска, да подредиш къщата, да почистиш, да нахраниш кокошките, да нахраниш кучето и да вършиш всякакви изтощителни задачи — дори такива, които обикновено се вършат от мъжете. За да задоволиш съпруга си, работиш неуморно като стара прислужница. Преди той да се прибере, лъскаш кожените му обувки и подреждаш чехлите му, а след като се прибере, бързаш да избършеш праха от него и му помагаш да свали палтото си и да го окачи, като го питаш: „Толкова е горещо днес. Горещо ли ти е? Жаден ли си? Какво искаш да ядеш днес? Нещо кисело или нещо пикантно? Трябва ли да се преоблечеш? Съблечи тези дрехи и аз ще ги изпера“. Ти си като стара слугиня или робиня, като си надхвърлила вече обхвата на отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. Ти си на разположение на съпруга си и го считаш за свой господар. В такова семейство има очевидна разлика в статуса на двамата съпрузи: единият е роб, а другият — господар, единият е раболепен и смирен, а другият изглежда свиреп и властен, единият се кланя и умилква, а другият е надут от високомерие. Ясно е, че статутът на двамата души в рамките на брака е неравностоен. Защо е така? Нима тази робиня не унижава себе си? (Да.) Робинята унижава себе си. Не си успяла да поддържаш отговорността към брака, която Бог е отредил за човечеството, и си отишла твърде далеч. Съпругът ти не изпълнява никакви задължения и не прави нищо, но въпреки това ти се поставяш изцяло на разположение на такъв съпруг и се подчиняваш на властта му, като доброволно се превръщаш в негова робиня и слугиня, за да му служиш и да правиш всичко за него — що за човек си ти? Кой точно е твоят Господ? Защо не практикуваш по този начин за Бог? Бог е отредил твоят партньор да се грижи за живота ти. Това е нещо, което той трябва да прави, а ти не му дължиш нищо. Ти правиш това, което трябва да правиш, и изпълняваш отговорностите и задълженията, които ти трябва да изпълняваш — ами той? Прави ли той това, което трябва да прави? В един брак няма такова положение, че който внушава страх, е господар, а който може да работи усилено и да прави най-много, трябва да бъде роб. В един брак и двамата души трябва да изпълняват отговорностите си един към друг и да се придружават взаимно. И двамата имат отговорност един към друг, и двамата имат задължения, които трябва да изпълняват, и неща, които трябва да правят в рамките на брака. Ти трябва да действаш в съответствие с ролята си; независимо каква е ролята ти, трябва да правиш това, което трябва да правиш според нея. Ако не го правиш, тогава нямаш нормална човешка природа. Казано на разговорен език, не струваш и пукната пара. Тогава, ако някой не струва и пукната пара и въпреки това ти все пак седиш на негово разположение и доброволно му робуваш, това е крайно глупаво и те прави безполезна. Какво лошо има в това да вярваш в Бог? Нима вярата ти в Бог е проява на зло? Има ли проблем в четенето на Божиите слова? Всички тези неща са почтени и достойни. Какво показва това, че правителството преследва хора, които вярват в Бог? Показва, че човечеството е изключително зло и представлява злите сили и Сатана. Не представлява истината или Бог. Следователно вярата в Бог не означава, че си по-долу от другите или по-нисш от тях. Напротив, твоята вяра в Бог те прави по-благороден от светските хора, стремежът ти към истината те прави почетен в очите на Бог и Той те смята за зеницата на окото си. И все пак ти се унижаваш и безропотно ставаш роб на партньора си, само за да се харесаш на другия човек в брака си. Защо не постъпваш така, когато изпълняваш дълга си на сътворено същество? Защо не можеш да се справиш с това? Не е ли това израз на човешко унижение? (Да.)

Бог е предопределил брака за теб само за да се научиш да изпълняваш задълженията си, да се научиш да живееш в мир с друг човек и да споделяш живота си с него, да изпиташ какво е да живееш заедно с партньора си и как да се справяте с всичко, с което се сблъсквате заедно, което ще направи живота ти по-богат и по-различен. Бог обаче не те продава в брак и, разбира се, не те продава на партньора ти, за да бъдеш негов роб. Нито ти си негов роб, нито той е твой робовладелец. Вие сте равнопоставени. Имаш само отговорностите на съпруга или съпруг към партньора си и когато изпълняваш тези отговорности, Бог счита, че си задоволителна съпруга или съпруг. Няма нищо, което партньорът ти да има, а ти да нямаш, и не си по-лош от него. Ако вярваш в Бог и се стремиш към истината, можеш да изпълняваш дълга си, често посещаваш събирания, молиш се, четеш Божиите слова и се изправяш пред Бог, тогава това са нещата, които Бог приема, и те са това, което едно сътворено същество трябва да прави, и нормалният живот, който едно сътворено същество трябва да води. В това няма нищо срамно, нито пък трябва да имаш чувството, че дължиш нещо на партньора си, защото живееш такъв живот — не му дължиш нищо. Ако желаеш, имаш задължението да свидетелстваш пред партньора си за Божието дело. Ако обаче той не вярва в Бог и не следва същия път като теб, тогава не е необходимо и не си длъжен да му казваш или обясняваш каквото и да било или каквато и да било информация за твоята вяра или пътя, който следваш, нито пък той има право да знае за това. Негова е отговорността и задължението да те подкрепя, насърчава и защитава. Ако не може да направи това, тогава е лишен от човешка природа. Защо? Защото ти следваш правилния път и именно защото следваш правилния път, твоето семейство и твоят партньор са благословени и се радват на Божията благодат заедно с теб. Единствено правилно е партньорът ти да бъде благодарен за това, а не да те дискриминира или да те тормози заради твоята вяра или защото си преследван, или пък да смята, че трябва да вършиш повече домакински задължения и други неща, или че му дължиш нещо. Не му дължиш нищо в емоционален, духовен или какъвто и да е друг план — той е задължен на теб. Заради твоята вяра в Бог той се радва на допълнителна благодат и благословии от Бог и получава тези неща по изключение. Какво имам предвид под „получава тези неща по изключение“? Имам предвид, че някой като него не заслужава да получи тези неща и не трябва да ги получава. Защо не трябва да ги получава? Защото не следва Бог или не го признава, следователно благодатта, на която се радва, идва благодарение на твоята вяра в Бог. Той извлича полза покрай теб и се радва на благословии заедно с теб, затова е редно да ти бъде благодарен. С други думи, тъй като се радва на тези допълнителни благословии и благодат, той трябва да изпълнява повече отговорностите си и да подкрепя повече вярата ти в Бог. Благодарение на това, че един човек в дома вярва в Бог, при някои хора семейният бизнес върви добре и става много успешен. Те печелят много пари, семейството им живее добре, забогатяват материално и качеството им на живот се повишава — как се е случило всичко това? Щеше ли семейството ти да може да получи всички тези неща, ако някой от вас не вярваше в Бог? Някои хора казват: „Бог им е отредил да имат богата съдба“. Вярно е, че Бог е отредил това, но ако в семейството им го нямаше този единствен човек, който вярва в Бог, бизнесът им нямаше да е удостоен с такава благодат и благословия. Поради наличието на този единствен човек в семейството, който вярва в Бог, и поради това, че този човек има истинска вяра, искрено се стреми и е готов да се посвети и да отдаде всичко за Бог, неговият невярващ партньор получава благодатта и благословиите по изключение. Толкова е лесно за Бог да направи това малко нещо. Тези, които не вярват, пак не са доволни и дори потискат и тормозят онези, които вярват в Бог. Преследването, на което държавата и обществото подлагат вярващите, вече е бедствие за тях и въпреки това членовете на семейството им отиват още по-далеч и увеличават натиска. Ако при тези обстоятелства все още смяташ, че разочароваш партньора си и си готов да станеш роб на брака си, тогава това наистина е нещо, което не бива да правиш. И така, той не подкрепя вярата ти в Бог — добре; не защитава вярата ти в Бог — пак добре. Свободен е да не прави тези неща. Не бива обаче да се отнася към теб като към роб, защото вярваш в Бог. Ти не си роб, ти си човешко същество, достоен и почтен човек. Най-малкото, ти си сътворено същество пред Бог, а не нечий роб. Ако трябва да бъдеш роб, тогава можеш да бъдеш роб само на истината, роб на Бог, а не роб на който и да е човек, още по-малко да имаш за робовладелец своя партньор. Що се отнася до плътските отношения, освен родителите ти, най-близкият човек до теб в този свят е твоят партньор. Но понеже вярваш в Бог, той се отнася към теб като към враг и те напада и преследва. Противопоставя се на това да посещаваш събирания, а ако чуе клюка, той се прибира вкъщи, за да те хока и тормози. Дори когато се молиш или четеш Божиите слова вкъщи, което по никакъв начин не засяга нормалния му живот, той пак ще ти се кара, ще ти се противопоставя и дори ще те бие. Кажи Ми, какво е това? Нима той не е демон? Това ли е най-близкият ти човек? Заслужава ли такъв човек да изпълняваш някаква отговорност към него? (Не.) Не, не заслужава! И така, някои хора, които се намират в такъв вид брак, въпреки това са постоянно на разположение на партньора си, готови да жертват всичко, да жертват времето, което трябва да отделят за изпълнение на дълга си, възможността да изпълняват дълга си и дори възможността да постигнат спасение. Те не бива да правят тези неща и най-малкото трябва да се откажат от подобни идеи. Освен че са длъжни на Бог, хората не дължат на никого нищо. Не дължиш нищо на родителите си, на съпруга си, на съпругата си, на децата си, а още по-малко на приятелите си — не дължиш нищо на никого. В Бог е източникът на всичко, което хората имат, включително и на техните бракове. Ако трябва да говорим за дълг, хората са длъжни само на Бог. Разбира се, Бог не изисква от теб да Му се отплатиш, Той просто иска от теб да следваш правилния път в живота. Най-голямото Божие намерение по отношение на брака е да не загубиш достойнството и почтеността си заради брака си, да не се превърнеш в човек без правилен път, към който да се стреми, без собствен поглед към живота или собствена посока за стремеж, както и да не се превърнеш в човек, който дори се отказва от стремежа към истината, отказва се от шанса си да постигне спасение и се отказва от всяко поръчение или мисия, която Бог му е дал, за да стане доброволен роб на брака си. Ако се справяш с брака си по този начин, тогава би било по-добре изобщо да не сключваш брак и самотният живот би ти подхождал повече. Ако не можеш да се отървеш от подобна ситуация или устройство на брака, каквото и да правиш, тогава би било най-добре, ако се отървеш напълно от брака, и за теб би било по-добре да живееш като свободен човек. Както казах, целта, с която Бог установява брака, е да имаш партньор, да преминаваш през възходите и паденията на живота и да преодоляваш всеки етап от живота в компанията на партньора си, за да не си сам или изолиран във всеки етап от живота, да имаш до себе си някого, на когото да довериш най-съкровените си мисли, и някой, който да те утешава и да се грижи за теб. Бог обаче не използва брака, за да те обвърже или да върже ръцете и краката ти, така че да нямаш право да избираш своя път и да станеш роб на брака. Бог е предопределил брака за теб и ти е осигурил партньор. Той не ти е намерил робовладелец, нито пък иска ти да бъдеш затворен в рамките на брака си, без да имаш собствени стремежи, собствени житейски цели, без правилна насока за стремежите си и без правото да търсиш спасение. Напротив, независимо дали си женен или не, най-голямото право, което Бог ти е дал, е правото да преследваш собствените си житейски цели, да установиш правилен възглед за живота и да търсиш спасение. Никой не може да ти отнеме това право и никой не може да се намесва в него, включително партньорът ти. Така че онези от вас, които играят ролята на роби в брака си, трябва да се откажат от този начин на живот, да се откажат от идеите или практиките си, свързани с желанието да бъдат роби в брака си, и да оставят тази ситуация зад гърба си. Не се оставяйте да бъдете възпирани от партньора си и да бъдете повлиявани, ограничавани, сдържани или обвързвани от емоциите, възгледите, думите, отношението или дори от действията на партньора си. Оставете всичко това зад гърба си и смело и дръзко се осланяйте на Бог. Когато искаш да четеш Божиите слова, тогава чети Божиите слова, посещавай събиранията, когато трябва да ги посещаваш, защото ти си човешко същество, а не куче, и нямаш нужда някой да контролира поведението ти, да ограничава или контролира живота ти. Имаш право да избираш сам целите и посоката си в живота — Бог ти е дарил това право и в конкретния случай ти вървиш по правилния път. Най-важното е, че когато Божият дом има нужда да свършиш определена работа, когато Божият дом ти възлага дълг, ти трябва покорно да се откажеш от всичко без избор или резерви и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш, и да завършиш мисията, която Бог ти е възложил. Ако тази работа изисква от теб да напуснеш дома си за десет дни или за месец, тогава трябва да избереш да изпълниш добре дълга си, да изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, и да удовлетвориш Божието сърце — такова отношение, решителност и желание трябва да притежават онези, които се стремят към истината. Ако тази работа изисква да отсъстваш за шест месеца, година или за неизвестен период от време, тогава трябва покорно да се откажеш от семейството си и от брачния си партньор и да отидеш да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил. Това е така, защото това е моментът, когато делото на Божия дом и твоят дълг имат най-голяма нужда от теб, а не моментът, когато твоят брак и твоят партньор се нуждаят най-много от теб. Затова не трябва да мислиш, че ако имаш брак, трябва да си роб на брака си, или че е срамно, ако бракът ти приключи или се разпадне. Всъщност това не е позор и трябва да видиш обстоятелствата, при които бракът е приключил, и каква е била Божията подредба. Ако това е било предопределено и ръководено от Бог, а не причинено от човека, тогава това е величаво, това е чест, защото си се отказал от брака си и си го приключил по справедлива причина в стремежа си да удовлетвориш Бог и да изпълниш мисията си като сътворено същество. Това е нещо, което ще бъде запомнено и прието от Бог, и затова казвам, че е нещо величаво, а не позорно! Въпреки че браковете на някои хора приключват, защото партньорът им ги изоставя и предава — казано на разговорен език, зарязва ги и ги изритва, — това не е нещо срамно. Вместо това трябва да си кажеш: „Това е чест за мен. Защо? Това, че бракът ми е стигнал дотук и е приключил по този начин, е предопределено и ръководено от Бог. Именно Божието напътствие ме накара да направя тази стъпка. Ако Бог не беше направил това и не го беше накарал да ме изрита на улицата, наистина нямаше да имам вярата и смелостта да направя тази стъпка. Благодаря на Божието върховенство и ръководство! Слава на Бог!“. Това е чест. Във всеки вид брак можеш да имаш такова преживяване, можеш да избереш да следваш правилния път под Божието ръководство, да изпълниш мисията, която Бог ти е възложил, да напуснеш партньора си при такава предпоставка и с такава мотивация и да прекратиш брака си, като това е нещо, за което трябва да бъдеш приветстван. Има поне едно нещо, за което си струва да се радваш, и то е, че вече не си роб на брака си. Избягал си от робството на брака си и вече не трябва да се тревожиш, да изпитваш болка и да се бориш, защото си роб на брака си и искаш да се освободиш, но не можеш. От този момент нататък си избягал, свободен си и това е нещо хубаво. След казаното дотук се надявам, че онези, чиито бракове са приключили с болка и върху които още тегне сянката на този въпрос, могат наистина да се избавят от брака си. Надявам се да се избавиш от сенките, които той е оставил у теб, да се избавиш от омразата, гнева и дори мъката, които той е оставил у теб, и повече да не изпитваш болка и гняв, защото за всички жертви и усилия, които си направил за партньора си, той ти се е отплатил с изневяра, предателство и подигравка. Надявам се да оставиш всичко това зад гърба си, да се радваш, че вече не си роб на брака си, да се радваш, че вече не трябва да правиш нищо или да правиш ненужни жертви за робовладелеца в брака си, а вместо това, под Божието ръководство и върховенство, да следваш правилния път в живота, да изпълняваш дълга си като сътворено същество и вече да не се разстройваш и да няма за какво да се тревожиш. Разбира се, вече няма нужда да се тревожиш, притесняваш или безпокоиш за брачния си партньор или умът ти да е зает с мисли за него, оттук нататък всичко ще е наред, вече не е нужно да обсъждаш личните си въпроси с партньора си, не е нужно да бъдеш възпиран от него повече. Необходимо е само да търсиш истината и просто да търсиш принципите и основанията в Божиите слова. Вече си свободен и не си роб на брака си. Добре е, че си оставил кошмара на брака зад гърба си, че си дошъл искрено пред Бог, че вече не си ограничен от брака си и имаш повече време да четеш Божиите слова, да посещаваш събирания и да извършваш духовни практики. Напълно свободен си, вече не е нужно да се държиш по определен начин в зависимост от нечии настроения, вече не е нужно да слушаш нечии подигравателни подмятания, вече не е нужно да се съобразяваш с нечии настроения или чувства — живееш самостоятелен живот, чудесно! Вече не си роб, можеш да излезеш от тази среда, в която си имал да изпълняваш различни отговорности към хората, можеш да бъдеш истинско сътворено същество, да бъдеш сътворено същество под Божието господство и да изпълняваш дълга на сътворено същество — колко прекрасно е да правиш това с чисто сърце! Никога повече няма да се налага да спориш, да се тревожиш, да се притесняваш, да търпиш, да понасяш, да страдаш или да се ядосваш за брака си, никога повече няма да се налага да живееш в тази омразна среда и сложна ситуация. Това е чудесно, всичко това са хубави неща и всичко върви добре. Когато някой дойде пред Създателя, той действа и говори според Божиите слова и в съответствие с истините принципи. Всичко върви гладко, вече ги няма онези неприятни спорове и сърцето ти може да се успокои. Това са все добри неща, но е жалко, че някои хора все още искат да бъдат роби в такава омразна брачна среда и не бягат или не я оставят зад гърба си. При всички случаи все пак се надявам, че дори и тези хора да не прекратят брака си и да не живеят с разбит брак зад гърба си, те поне не трябва да бъдат роби на брака си. Независимо кой е твоят партньор, независимо какви таланти или човечност притежава, колко висок е неговият статус, колко е умел и способен, той все пак не е твой господар. Той е твой партньор, равен на теб. Не е по-благороден от теб, нито пък ти си по-нисш от него. Ако не е в състояние да изпълнява съпружеските си задължения, тогава ти си в правото си да го упрекнеш и е твое задължение да го управляваш и поучаваш. Не се унижавай и не се оставяй да бъдеш експлоатиран, защото смяташ, че е твърде страшен, или се опасяваш, че ще се отегчи от теб, ще те отхвърли или ще те изостави, или защото искаш да запазиш целостта на брачните си отношения, като доброволно правиш компромиси със себе си, за да бъдеш негов роб и роб на брака си — това не е уместно. Това не е начинът, по който някой трябва да се държи, нито отговорностите, които някой трябва да изпълнява в рамките на брака. Бог не иска от теб да бъдеш роб, нито пък иска да бъдеш господар. Той иска от теб единствено да изпълняваш отговорностите си и затова трябва правилно да разбираш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака, и също така трябва правилно да разбираш и ясно да виждаш ролята, която имаш в брака. Ако ролята, която играеш, е изопачена и не е в съгласие с човешката природа или с това, което Бог е определил, тогава трябва да се спреш и да помислиш как да излезеш от това положение. Ако партньорът ти може да бъде упрекнат, тогава го упрекни. Ако упрекването му ще ти донесе нежелани последици, тогава трябва да направиш по-мъдър, по-подходящ избор. При всички случаи, ако желаеш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, тогава трябва да отхвърлиш идеите или практиките си, свързани с робуването на твоя брак. Не трябва да бъдеш роб на брака си, а по-скоро трябва да оставиш тази роля зад гърба си, да бъдеш истинско човешко същество, да бъдеш истинско сътворено същество и в същото време да изпълняваш дълга си. Разбирате ли? (Да.)