Сега, след като приключихме с общуването по проблема за изопачените разбирания и практики на женените хора, нека разговаряме по темата „стремежът към брачно щастие не е твоя мисия“. Това, че хората се избавят от различни фантазии за брака, означава само, че те достигат до някои правилни разбирания и идеи, които са в сравнително съответствие с истината по отношение на понятието и определението за брака. Това обаче не означава, че те могат напълно да се избавят от своите стремежи, идеали и желания, свързани с брака. Що се отнася до онези, които са сключили брак, как поддържат брачното си щастие? Може да се каже, че много хора не са в състояние да подходят правилно към съпружеското щастие или не са в състояние да подходят правилно към връзката между съпружеското щастие и мисията на човека. Не е ли това също проблем? (Да, така е.) Семейните хора винаги смятат брака за важно събитие в живота и му отдават голямо значение. Затова те поверяват цялото си щастие на брачния живот и на партньорите си с убеждението, че стремежът към брачно щастие е единствената цел, която трябва да се преследва в този живот. Ето защо много хора полагат големи усилия, плащат висока цена и правят големи жертви в името на брачното щастие. Например някой се жени и за да привлече партньора си и да запази брака и любовта си „свежи“, ще направи много неща. Някоя жена казва: „Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му“ и затова се учи от майка си или от по-възрастните как да готви, как да приготвя хубави ястия и сладкиши, да прави всякакви неща, които мъжът ѝ обича да яде, и се стреми да му предлага вкусна и приятна храна. Когато съпругът ѝ огладнее, той си мисли за нейната изискана кухня, после за дома, после за нея и бърза да се прибере. Така тя не остава често сама вкъщи, а вместо това съпругът ѝ често е до нея, и затова смята, че е много важно да се научи да приготвя някои вкусни ястия, за да стигне до мъжа си чрез стомаха му. Понеже това е един от начините за поддържане на съпружеското щастие и защото това е цената, която жената трябва да плати, и отговорността, която трябва да изпълни в името на съпружеското си щастие, тя работи усилено, за да поддържа брака си по този начин. Има и някои жени, които се чувстват несигурни в брака си и често използват различни начини да се харесат на съпрузите си, да ги привлекат и подтикнат. Например такава жена често пита съпруга си дали си спомня кога е била първата им среща, кога са се запознали, кога е годишнината от сватбата им и други дати. Ако съпругът ѝ си спомни, тогава тя чувства, че той я обича, че тя е в сърцето му. Ако той не си спомни, тогава тя се разстройва и се оплаква: „Ти дори не можеш да си спомниш такава важна дата като тази. Не ме ли обичаш повече?“. Виждаш ли, в непрекъснатия си опит да привлекат партньора си, да ангажират вниманието му и да запазят семейното си щастие, и мъжете, и жените използват светски начини да подтикнат партньора си и всички те правят безсмислени и детински неща. Има и някои жени, които биха платили всякаква цена, за да направят неща, вредни за собственото им здраве. Например някои жени над тридесетгодишна възраст, като виждат, че кожата им вече не е толкова прекрасна и светла, а лицето им не е толкова ярко и красиво, си правят лифтинг или си инжектират хиалуронова киселина. Има жени, които, за да изглеждат по-красиви, си правят операция на двойния клепач и си татуират веждите, често се обличат особено красиво и секси, за да привлекат съпрузите си, и дори се научават да правят романтичните неща, които другите правят, в името на собственото си съпружеско щастие. Например на специален ден такава жена може да сложи разкошна вечеря със свещи и червено вино. След това гаси осветлението и когато съпругът ѝ се прибере, го кара да затвори очи и го пита: „Какъв ден е днес?“. Съпругът ѝ дълго се опитва да отгатне, но не може да се сети какъв е денят. Тя запалва свещите и когато съпругът ѝ отваря очи и поглежда, се оказва, че е неговият собствен рожден ден, и той казва: „О, колко прекрасно! Толкова много те обичам! Дори не помнех собствения си рожден ден. Ти си се сетила за моя рожден ден, толкова си мила!“. Тогава жената се чувства щастлива и доволна. Само с тези няколко думи на съпруга си тя се чувства удовлетворена и спокойна. И мъжете, и жените си блъскат главите и се чудят как да запазят семейното си щастие. Съпругата прави големи промени и жертви, като изразходва много време и усилия, а мъжът прави същото, като работи усилено и печели пари по света, пълни портфейла си, носи все повече и повече пари у дома, като осигурява все по-добър живот, на който съпругата му да се радва. За да запази семейното си щастие, той също трябва да се учи от това, което правят другите, и купува рози, подаръци за рождени дни, коледни подаръци, шоколадови бонбони за Свети Валентин и така нататък, като си блъска главата да измисли как да ощастливи съпругата си и прави всичко възможно, за да върши тези безсмислени неща. И тогава един ден той губи работата си и не смее да каже на съпругата си от страх, че тя ще се разведе с него или че бракът им няма да е толкова щастлив, колкото е бил преди. Затова той продължава да се преструва, че ходи на работа и приключва навреме всеки ден, докато в същото време обикаля навсякъде, кандидатства за свободни позиции, търси работа. Какво прави, когато дойде денят на заплатата и не получи пари? Взема назаем от когото намери, за да зарадва жена си, и казва: „Виж, този месец получих 2 000 юана бонус. Купи си нещо хубаво“. Жена му няма представа какво става в действителност и наистина отива и купува някои луксозни предмети. Умът на мъжа е изпълнен с тревога и той чувства, че няма към кого да се обърне, а безпокойството му нараства. Независимо дали става дума за мъж или жена, всички те предприемат много действия и изразходват много време и усилия, за да поддържат семейното си щастие, като дори стигат дотам, че правят неща против собственото си благоразумие. Въпреки че губят толкова много време и усилия, хората, въвлечени в тези проблеми, все още нямат представа как правилно да ги посрещнат или как да ги разрешат, дори си блъскат главата да се учат от други хора, да ги изучават и да търсят съвет, за да поддържат брачното си щастие. Има дори хора, които, след като са повярвали в Бог, приемат своя дълг и поръчението, дадено им от Божия дом, но заради стремежа си да запазят щастието и удовлетворението от брака си са много далече от изпълнението на своя дълг. По начало е трябвало да отидат на далечно място, за да проповядват Евангелието, като се връщат у дома веднъж седмично или веднъж на дълъг период от време, или е можело да напуснат дома и да изпълняват дълга си на пълен работен ден според различните си заложби и условия, но се страхуват, че партньорът им ще бъде недоволен от тях, че бракът им няма да бъде щастлив или че ще загубят брака си напълно, и в името на запазването на брачното си щастие те се отказват от много време, което би трябвало да отделят за изпълнение на дълга си. Особено когато чуят партньора си да се оплаква, да недоволства или да мрънка, те започват още по-внимателно да се грижат за запазването на брака си. Правят всичко възможно, за да удовлетворят партньора си, и работят усилено, за да направят брака си щастлив, така че да не се разпадне. Разбира се, още по-сериозно от това е, че някои хора отхвърлят призива на Божия дом и отказват да изпълняват дълга си, за да запазят семейното си щастие. Когато би трябвало да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, поради това че не могат да понесат раздялата с брачния си партньор или защото родителите на партньора му се противопоставят на вярата им в Бог и на това да изоставят работата си и да напуснат дома си, за да изпълняват дълга си, те правят компромиси и изоставят дълга си, като вместо това избират да запазят съпружеското си щастие и целостта на брака си. За да запазят съпружеското си щастие и целостта на брака си и за да предотвратят разпадането и прекратяването му, те избират да изпълняват само отговорностите и задълженията си в брачния живот и изоставят мисията на сътворено същество. Не осъзнаваш, че независимо от ролята ти в семейството или в обществото — независимо дали си съпруга, съпруг, дете, родител, служител, или нещо друго — и независимо дали ролята ти в брачния живот е важна или не, имаш само една идентичност пред Бог и тя е като сътворено същество. Ти нямаш втора идентичност пред Бог. Следователно, когато Божият дом те призове, това е моментът, в който трябва да изпълниш мисията си. Това означава, че като сътворено същество не трябва да изпълняваш мисията си само когато е изпълнено условието да запазиш брачното си щастие и целостта на брака си, а по-скоро, че щом като си сътворено същество, мисията, която Бог ти дава и ти поверява, трябва да се изпълнява безусловно. Независимо от обстоятелствата, винаги си длъжен да даваш приоритет на мисията, която Бог ти е поверил, докато мисията и отговорностите, които бракът ти е възложил, са второстепенни. Мисията, която трябва да изпълняваш като сътворено същество и която Бог ти е поверил, винаги трябва да бъде твой основен приоритет при всякакви условия и обстоятелства. Следователно, независимо от това колко много искаш да запазиш щастието на брака си, какво е брачното ти положение или колко висока цена плаща партньорът ти за вашия брак, нищо от това не е причина да откажеш мисията, която Бог ти е поверил. Това означава, че независимо колко щастлив е бракът ти или колко здрава е неговата цялост, твоята идентичност като сътворено същество не се променя и в тази връзка мисията, която Бог ти е поверил, е това, което си длъжен да изпълниш преди всичко, и то безусловно. Така че, когато Бог ти повери твоята мисия, когато поемеш дълга и мисията на сътворено същество, трябва да се избавиш от стремежа си към щастлив брак, да се откажеш от стремежа си да поддържаш непокътнат брак, да си поставиш като първи приоритет Бог и мисията, която Божият дом ти поверява, и да не действаш глупаво. Поддържането на брачното щастие е само отговорност, която носиш като съпруг или съпруга в рамките на брака. Тя не е отговорност или мисия на сътворено същество пред Създателя, следователно не трябва да изоставяш мисията, поверена ти от Създателя, за да поддържаш брачното си щастие, нито да вършиш толкова много глупави, незрели и детински неща, които нямат нищо общо с отговорностите на съпруга или съпругата. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруг или съпруга в съответствие с Божиите слова и Божиите изисквания — т.е. в съответствие с най-ранните Божии предписания. Най-малкото трябва да изпълняваш отговорностите на съпруг или съпруга със съвестта и разума на нормалната човешка природа и това е достатъчно. Що се отнася до приказки като „Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му“ или романтиката, или постоянното празнуване на всякакви годишнини, или „светът е за двама“, или стремежът „да остареем заедно ръка за ръка“, или „Ще те обичам завинаги, както те обичам днес“ и други подобни безсмислици, това не са отговорностите на нормалните мъж и жена. Разбира се, за да бъдем по-точни, тези неща не са отговорностите и задълженията в рамките на брака на човек, който се стреми към истината. Тези начини на живот и житейски стремежи не са това, с което трябва да се занимава човек, който се стреми към истината, и затова преди всичко трябва да се избавиш в дълбините на съзнанието си от тези блудкави, глупави, детински, повърхностни, отблъскващи и отвратителни фрази, възгледи и практики. Не позволявай на брака си да се влоши и не позволявай на стремежа си към съпружеско щастие да ти върже ръцете и краката и да ограничи мислите и крачките ти, като те направи инфантилен, глупав, вулгарен и дори нечестив. Тези светски стремежи към щастлив брак не са задължения и отговорности, които някой с нормален разум трябва да изпълнява, а вместо това са се развили изцяло от този нечестив свят и от поквареното човечество и имат пагубно въздействие върху човешката природа и мислите на всички хора. Те ще те доведат до умствен упадък, ще изкривят човешката ти природа и под въздействието им мислите ти ще станат нечестиви, сложни, хаотични и дори крайни. Например някои жени виждат, че други мъже са романтични, подаряват рози на съпругите си на годишнината от сватбата им, водят ги на пазар, прегръщат ги или им подаряват специални подаръци, когато са ядосани или нещастни, или дори ги изненадват, за да се опитат да ги направят щастливи, и т.н. Щом веднъж приемеш тези фрази и практики в себе си, ти също ще искаш партньорът ти да прави тези неща, ти също ще искаш такъв живот и такова отношение и така разумното ти мислене ще стане ненормално, ще бъде смущавано и разяждано от такива фрази, идеи и практики. Ако партньорът ти не ти купува рози, не се опитва да те направи щастлива или не прави нищо романтично за теб, ти се чувстваш ядосана, обидена и неудовлетворена — чувстваш най-различни неща. Когато животът ти е изпълнен с такива неща, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш като жена, и дългът и отговорностите, които трябва да изпълняваш в Божия дом като сътворено същество, изпадат в безпорядък. Ще живееш в състояние на неудовлетвореност, а нормалният ти живот и рутина ще бъдат смущавани от тези чувства и мисли на неудовлетвореност. Следователно твоите стремежи ще повлияят на логическото мислене на нормалната ти човешка природа, на нормалната ти преценка и, разбира се, на отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш като нормален човек. Ако се стремиш към светски неща и семейно щастие, тогава неизбежно ще се превърнеш в „светски човек“. Ако се стремиш само към съпружеско щастие, тогава със сигурност винаги ще имаш нужда брачният ти партньор да ти казва неща като „Обичам те“, а ако той никога не е казвал „Обичам те“, ще си мислиш: „О, моят брак е толкова нещастен. Съпругът ми е емоционално непричастен, като дебил. Най-много да донесе малко пари вкъщи, да прояви някакво усилие и да свърши някаква ръчна работа. По време на хранене казва: „Да хапнем“, а когато стане време за лягане, казва: „Време е за лягане, хубави сънища, лека нощ“ и това е всичко. Защо никога не може да каже: „Обичам те“? Не може ли да каже поне това единствено романтично нещо?“. Можеш ли да бъдеш нормален човек, когато сърцето ти е изпълнено с такива неща? Не си ли винаги в ненормално и емоционално състояние? (Да.) Някои хора нямат никаква проницателност за тези нечестиви насоки на света, нямат никаква съпротива и имунитет. Такава жена смята този въпрос, това явление да се говорят романтични неща за признак на съпружеско щастие и иска да го преследва, да му подражава, да го постигне, а когато не може да го направи, се ядосва и често пита съпруга си: „Кажи ми, обичаш ли ме, или не?“. След като го е питала толкова много пъти, съпругът ѝ се ядосва, зачервява се и изрича: „Обичам те, мила“. А тя казва: „О, кажи го още веднъж“. Съпругът ѝ толкова се напряга, за да се сдържи, че и лицето, и вратът му почервеняват, и, като се замисля, казва: „Обичам те, мила“. Виждате ли, този порядъчен мъж казва това отвратително нещо, но то не идва от сърцето му и затова се чувства неудобно. Когато съпругата му го чува да казва това, тя се радва и казва: „Това трябва да е достатъчно!“. И какво казва съпругът ѝ? „А сега погледни себе си. Щастлива ли си сега? Само си търсиш неприятности“. Кажете Ми, когато една жена и един мъж водят такъв семеен живот, това щастие ли е? (Не.) Щастливи ли сте, когато чуете думите „Обичам те“? Това ли е брачното щастие? Толкова ли е просто? (Не.) Някоя жена винаги пита мъжа си: „Хей, мислиш ли, че изглеждам стара?“. Съпругът ѝ е честен и затова отговаря честно: „Да, малко. Кой не изглежда така, след като навърши четиридесет години?“. Тя отговаря: „О, ама не ме ли обичаш? Защо не казваш, че изглеждам млада? Не ти ли харесва, че остарявам? Искаш ли да си намериш любовница?“. Съпругът ѝ казва: „Колко досадно! Дори не мога да ти кажа нищо честно. Какво става с теб? Аз просто бях откровен. Кой не остарява? Нима искаш да бъдеш някакво чудовище?“. Такива жени са ирационални. Как да наречем хората, които преследват този вид така наречено семейно щастие? Казано на вулгарен език, те са боклуци. А как можем да ги наречем, ако не сме вулгарни? Те са психично болни. Какво имам предвид под „психично болни“? Имам предвид, че нямат мисленето на нормалната човешка природа. На четиридесет или петдесет години, наближават старостта и все още не могат да видят ясно какво е животът, какво е бракът, и винаги обичат да правят безсмислени и противни неща. Вярват, че това е брачното щастие, че това е тяхната свобода и тяхното право и че трябва да се стремят по този начин, да живеят по този начин и да подхождат към брака по този начин. Това тяхното не е ли неправилно поведение? (Така е.) Има ли много хора, които не действат правилно? (Да.) Има много такива в света на невярващите, но има ли такива в Божия дом? Има ли мнозина? Романтиката, подаръците, прегръдките, изненадите и онези думи „Обичам те“ и т.н. са все признаци на съпружеското щастие, към което те се стремят, и това са целите на техния стремеж към съпружеско щастие. Хората, които не вярват в Бог, са такива, а неминуемо има много хора, които вярват в Бог, които сега се занимават с такъв стремеж и имат такива възгледи. Тоест има много хора, които вярват в Бог от десет или повече години, които са слушали някои проповеди и са разбрали някои истини, но които, за да запазят семейното си щастие, да не се делят от партньора си и да спазят обещанията, дадени по отношение на брака им, и целта за семейно щастие, която са обещали да преследват, никога не са изпълнявали своите отговорности и дълг пред Създателя. Вместо това те не стъпват извън дома си, не го напускат, независимо колко натоварена е работата в Божия дом, и не оставят брачния си партньор, за да изпълняват дълга си, а по-скоро смятат, че преследването и поддържането на брачното щастие е цел за цял живот, за която се борят и полагат непрестанни усилия. Като се впускат в такъв стремеж, те стремят ли се към истината? Очевидно не. В съзнанието си, дълбоко в сърцето си и дори в действията си те не са се избавили от стремежа към съпружеско щастие, нито от идеята, възгледа и гледната точка за живота, че „стремежът към съпружеско щастие е мисията на човек в живота“, поради което са абсолютно неспособни да придобият истината. Вие все още не сте женени и не сте сключили брак. Ако запазите този възглед, когато все пак сключите брак, тогава също няма да сте в състояние да придобиете истината. След като придобиеш съпружеско щастие, вече няма да можеш да придобиеш истината. Понеже смяташ, че преследването на семейното щастие е твоя мисия в живота, неизбежно ще се избавиш и откажеш от възможността да изпълниш мисията си пред Създателя. Ако се откажеш от възможността и правото да изпълниш мисията на сътворено същество пред Създателя, тогава се отказваш от стремежа към истината и, разбира се, се отказваш и от постигането на спасение — това е твой избор.

Разговаряме за избавянето от стремежа към семейно щастие не за да се откажеш от брака като формалност, нито за да те насърча да се разведеш, а по-скоро за да се откажеш от тези стремежи, свързани със семейното щастие. На първо място, трябва да се избавиш от онези възгледи, които имат доминиращо влияние върху теб в твоя стремеж към брачно щастие, а после трябва да се избавиш от практиката на стремежа към брачно щастие и да посветиш по-голямата част от времето и енергията си на изпълнение на дълга на сътворено същество и на стремеж към истината. Що се отнася до брака, докато той не влиза в противоречие или конфликт с твоя стремеж към истината, тогава задълженията, които трябва да изпълняваш, мисията, която трябва да осъществиш, и ролята, която трябва да играеш в рамките на брака, няма да се променят. Следователно искането да се избавиш от стремежа към съпружеско щастие не е призив да се откажеш от брака или да се разведеш официално, а по-скоро е призив да изпълниш мисията си като сътворено същество и да изпълняваш правилно дълга, който трябва да изпълняваш, с уговорката да изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш в брака. Разбира се, ако стремежът ти към брачно щастие влияе, пречи или е дори пагубен за изпълнението на дълга ти на сътворено същество, тогава трябва да се откажеш не само от стремежа си към брачно щастие, но и от целия си брак. Каква е крайната цел и значение на общуването по тези въпроси? Целта е съпружеското щастие да не пречи на стъпките ти, да не връзва ръцете ти, да не заслепява очите ти, да не деформира зрението ти, да не смущава и да не занимава ума ти. Целта е стремежът към брачно щастие да не запълва житейския ти път и да не изпълва живота ти, както и да подхождаш правилно към отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и да правиш правилен избор относно отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш. По-добрият начин за практикуване е да посветиш повече време и енергия на дълга си, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да изпълняваш мисията, която Бог ти е поверил. Никога не трябва да забравяш, че си сътворено същество, че Бог е този, който те е водил през живота до този момент, че Бог е този, който ти е дал брака, който ти е дал семейство, и че Бог е този, който ти е възложил отговорностите, които трябва да изпълняваш в рамките на брака. И не ти си избрал брака, не си се оженил от нищото, нито можеш да поддържаш брачното си щастие, като разчиташ на собствените си способности и сили. Ясно ли обясних това? (Да.) Разбираш ли какво трябва да направиш? Ясен ли ти е пътят сега? (Да.) Ако не съществува конфликт или противоречие между отговорностите и задълженията, които трябва да изпълняваш в брака, и твоя дълг и мисия като сътворено същество, тогава при тези обстоятелства трябва да изпълняваш отговорностите си в рамките на брака, какъвто и да е начинът за тяхното изпълнение, и трябва да ги изпълняваш добре, да поемеш отговорностите, които трябва да поемеш, и да не се опитваш да ги избягваш. Трябва да поемеш отговорност за партньора си и трябва да поемеш отговорност за живота на партньора си, за чувствата му и за всичко, свързано с него. Когато обаче има сблъсък между отговорностите и задълженията, които трябва да поемеш в рамките на брака, и твоята мисия и дълг като сътворено същество, тогава това, от което трябва да се избавиш, не е твоят дълг или мисия, а по-скоро твоите отговорности в рамките на брака. Това е, което Бог очаква от теб, това е Божието поръчение за теб и, разбира се, това е, което Бог изисква от всеки мъж или жена. Само когато си способен на това, ще се стремиш към истината и ще следваш Бог. Ако не си способен на това и не можеш да практикуваш по този начин, тогава си вярващ само на думи, не следваш Бог с искрено сърце и не се стремиш към истината. Сега имаш възможност и условия да напуснеш Китай, за да изпълняваш дълга си, а някои хора казват: „Ако напусна Китай, за да изпълнявам дълга си, ще трябва да оставя партньора си вкъщи. Нима никога повече няма да се видим? Няма ли да се наложи да живеем отделно? Няма ли да имаме повече брак?“. Някои хора си мислят: „О, как ще живее партньорът ми без мен? Няма ли да се разпадне бракът ни, ако ме няма? Ще приключи ли бракът ни? Какво ще правя в бъдеще?“. Трябва ли да мислиш за бъдещето? За какво трябва да мислиш най-много? Ако искаш да бъдеш човек, който се стреми към истината, тогава това, за което трябва да мислиш най-много, е как да се избавиш от това, от което Бог иска да се избавиш, и как да постигнеш това, което Бог иска от теб да постигнеш. Ако трябваше да останеш без брак и без партньора си до теб в бъдеще, в идните дни, пак можеш да живееш до дълбока старост и пак можеш да живееш добре. Ако обаче се откажеш от тази възможност, това е равносилно на отказ от твоя дълг и от мисията, която Бог ти е поверил. За Него тогава няма да бъдеш човек, който се стреми към истината, човек, който наистина иска Бог, или човек, който се стреми към спасение. Ако активно желаеш да се откажеш от възможността и правото си да постигнеш спасение и от мисията си, а вместо това избереш брака, избереш да останеш в единение с партньора си, да бъдеш с него и да го удовлетворяваш, и избереш да запазиш брака си непокътнат, тогава в крайна сметка ще спечелиш някои неща и ще загубиш други. Разбираш какво ще загубиш, нали? Бракът не е всичко за теб, нито пък съпружеското щастие — той не може да реши съдбата ти, не може да реши бъдещето ти, а още по-малко може да реши крайната ти цел. Така че какъв избор трябва да направят хората и дали трябва да се избавят от стремежа към съпружеско щастие и да изпълняват дълга на сътворено същество, зависи от тях самите. Сега вече ясно ли общувахме по темата „стремежът към съпружеско щастие не е твоя мисия“? (Да.) Има ли някакъв въпрос, който намирате за труден и по отношение на който, след като Ме изслушахте в общение, не знаете как да практикувате? (Не.) След като изслушахте това общение, чувствате ли вече по-ясно, че имате точен път на практикуване и че имате правилна цел, към която да се стремите в практиката? Сега знаете ли как трябва да практикувате оттук нататък? (Да.) Тогава нека да приключим това общение тук. Довиждане!

14 януари 2023 г.