Току-що разговаряхме за два критерия за това как да преценим дали някой е способен да изпълнява отговорностите си в брака. Можете ли да си спомните кои са те? (Да.) Тези два критерия са свързани с качеството на човешката природа на хората. Единият критерий е да гледаме дали те изпълняват дълга си съвестно и отговорно и дали могат да опазят църковното дело и интересите на Божия дом. Може да не си в състояние да прецениш ясно някои хора само като ги погледнеш. Може да са способни да изпълняват дълга си и да пазят делото на църквата, за да се стремят към статут или когато имат статут, но какви ще бъдат, когато вече нямат статут, е нещо, което все още не си видял ясно. По това време няма как да имаш точна преценка за тях. Когато обаче ги видиш да правят сцени, да проклинат и хулят Бог, когато загубят статута си, като казват, че Бог не е праведен, тогава ще ги прозреш и ще си помислиш: „Този човек изобщо няма богобоязливо сърце. За щастие той показа истинското си лице навреме. Ако не беше така, тогава щях да го избера за свой партньор в брака“. Виждаш ли, другият критерий за избор на партньор — дали той има богобоязливо сърце — също е ключов. Ако съдиш и оценяваш хората, като използваш този критерий, това ще те спаси от този кошмарен брак. Важни ли са тези два критерия за избор на партньор? (Да.) Разбирате ли ги? (Да.) Вижте, някои жени са много влюбени в парите. Когато започнат да се срещат с някой мъж, те се представят за много нежни и разумни и мъжът си мисли: „Тази жена е очарователна! Тя е като малко птиче, по цял ден се гушка в мен и е залепена за мен като с лепило. Тя е точно такава жена, каквато един мъж търси и за която мечтае. Мъжът се нуждае от такава жена, от някоя, която говори нежно, която разчита на мъжа си и която наистина го кара да се чувства необходим. С такава жена, привързана към мен и до мен, животът ще бъде толкова щастлив“. И така, те се женят, но след това той вижда, че тя вярва в Бог, но не се стреми много усилено към истината. Всеки път, когато той спомене за изпълнение на дълга ѝ, тя казва, че няма време, винаги си намира оправдания, казва, че е уморена, и не желае да изтърпи нищо. Вкъщи тя не готви и не чисти, а само гледа телевизия през цялото време. Когато види, че някой си е купил дизайнерска чанта или че нечие семейство живее в луксозно имение и си е купило скъпа кола, тя отбелязва колко способен трябва да е мъжът в това семейство. Обикновено харчи разточително и когато отиде в магазин за злато, бижута или луксозни стоки, винаги иска да харчи пари и да си купува хубави неща. Ти не го разбираш и си мислиш: „Преди беше толкова очарователна. Как е възможно да се е превърнала в такава жена?“. Виждаш ли? Тя се е променила, нали? Когато се срещахте преди, тя беше способна да изпълнява дълга си и да изтърпи нещичко, но това е било само привидно. Сега, когато сте женени, тя вече не е такава. Тя вижда, че не си в състояние да задоволиш материалните ѝ изисквания, и започва да те обвинява, като казва: „Защо не си навън и не правиш пари? Какъв е смисълът да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си? Може ли вярата в Бог да осигури храна на масата? Може ли вярата в Бог да те направи богат?“. Тя дори казва неща, които би казал един невярващ — тази жена наистина ли вярва в Бог? (Не.) Тя никога не иска да изпълнява дълга си, не мисли за вярата в Бог, стремежа към истината или стремежа към постигане на спасение, докато накрая не казва дори крайно бунтовни неща и изобщо няма богобоязливо сърце. И така, за какво мисли тази жена през цялото време? (Храна, дрехи и забавления.) Всичко, за което тя мисли, са парите и физическите удоволствия, това е всичко. Тя е същество, което принадлежи на света и обича парите. Ако се ожениш за нея и тя пречи на твоята вяра в Бог и те насърчава да се откажеш от дълга си и да се стремиш към светски неща, какво ще направиш? Все още искаш да се стремиш към истината и да постигнеш спасение, но ако я следваш, няма да можеш да постигнеш спасение. Ако не я следваш, тя ще се скара и разведе с теб. А след като се разведете, ще живееш сам без партньор — ще успееш ли да се справиш с това? Ако никога не беше имал партньор, тогава нямаше да е проблем, но сега си с партньорката си от много години и си свикнал да живееш с нея. Изведнъж се оказваш разведен и вече нямаш партньор — ще можеш ли да преодолееш това? Не е лесно да се преодолее, нали? Независимо дали става въпрос за жизнените ти нужди, емоционалните ти потребности или вътрешния ти духовен свят, не можеш да го преодолееш. Начинът, по който живееш, се е променил, а моделът, ритъмът и начинът на живот, които си имал преди, са хвърлени в пълен хаос. Какъв брак си имал? Какво ти е донесъл този брак? Щастие или катастрофа? (Катастрофа.) Донесъл ти е катастрофа. Затова, ако не знаеш как да преценяваш хората и ги претегляш, без да се основаваш на правилни принципи и Божиите слова, тогава трябва да направиш всичко възможно да не ходиш на случайни срещи, да не се увличаш по идеи или да градиш планове за срещи, женитба или сключване на брак. Това е така, защото в днешно време съблазънта на нечестивите течения на този свят за хората е твърде голяма и всеки човек се сблъсква с много изкушения и се изправя пред всевъзможните им разновидности в живота. Никой не е в състояние да ги преодолее и дори ако се стремиш към истината, пак ще ти е трудно да ги преодолееш. Ако се стремиш към истината, разбереш я и я придобиеш, ще можеш да ги преодолееш. Преди обаче да си разбрал и придобил истината, изкушението винаги ще бъде примамливо за теб и винаги ще представлява опасност. Освен това има един критичен проблем за вас и той е, че не умеете да преценявате хората и не сте в състояние да виждате ясно същността на хората — това е най-критичният проблем. Какво само умеете да преценявате? Мъжете умеят да преценяват само дали жената е красива, дали е учила в колеж, дали семейството ѝ е богато, дали може да се облича хубаво, дали умее да бъде романтична и дали може да бъде любвеобилна. По-подробно мъжете могат да разберат дали жената ще бъде добра съпруга и майка, дали ще може да научи децата им добре в бъдеще и дали ще може да управлява дома. Това са нещата, които мъжете умеят да преценяват най-добре. А какво могат да преценяват жените за мъжете? Те могат да преценят дали мъжът умее да бъде романтичен, дали е способен, дали пълни семейната хазна, дали е предопределен да бъде богат или беден и дали владее някакви трикове за справяне в света. На по-високо ниво жените могат да преценят дали мъжът е способен да понася страдания, дали може да управлява добре семейството, дали тя ще може да се храни и облича добре, ако се събере с него, каква е семейната му среда, дали семейството му е заможно, дали притежава къща, кола и бизнес, дали се занимава с бизнес, или е земеделски производител или работник, какво е настоящото икономическо положение на семейството му и дали родителите му са заделили пари, за да се ожени. Това са нещата, които жените узнават най-добре. Що се отнася до това каква е човешката същност на потенциалния ухажор или какъв избор ще направи по отношение на пътя на вярата в Бог, способни ли сте ясно да видите тези неща? (Не.) По-точно казано, способен ли е този човек да следва пътя на антихриста? Дали е зъл? Ако съдим по обобщението на проявите и изразяването на качеството на неговата човешка природа, дали той е някой, който се стреми към истината, или е човек, който изпитва неприязън към нея? Способен ли е да следва пътя в стремежа към истината? Способен ли е да постигне спасение? И ако се ожениш за такъв човек, ще можете ли и двамата да влезете в царството като съпруг и съпруга? Не можеш да видиш ясно тези неща, нали? Някои хора казват: „Защо трябва да виждаме ясно тези неща? В света има толкова много женени хора, които също не могат да ги видят ясно, но въпреки това продължават живота си, нали?“. Много хора нямат ясно виждане за брака. Ако срещнете добър човек, който живее достойно и с когото можете да прекарате живота си без големи сътресения или възходи и падения, и с когото няма големи страдания, тогава това може да се счита за добър живот и добър брак. Някои хора обаче не виждат ясно другите и се съсредоточават само върху това как изглежда другият човек и какъв статус има. Те се поддават на сладки приказки и едва след като се оженят, откриват, че партньорът им е зъл човек, дявол, и че всеки ден, прекаран в живот с такъв човек, е като година. Жените често проливат сълзи, а мъжете също са дълбоко измамени и стават жертви, което води до развод след няколко години. Някои брачни двойки се развеждат, когато децата им са на три-четири години или в тийнейджърска възраст, а някои дори имат внуци, когато откриват, че вече не могат да издържат да живеят заедно, и затова се развеждат. Какво казват тези хора накрая? „Бракът е твой гроб“ и „Бракът е крематориум“. И така, дали това е резултат от грешка от страна на жените или на мъжете? И едните, и другите са допуснали грешки и нито един от двамата не е бил добър. Те не знаят каква е същността на брака или на брачния живот. Същността на брака е да поемат отговорност един за друг, да навлязат в реалния живот и да се подкрепят взаимно. Това зависи от нормалната^[а] човешка природа и на двамата партньори, за да могат да живеят щастливо и стабилно до старините си и да останат заедно до края. А какво е естеството на брачния живот? То също зависи от нормалната^[б] човешка природа на двамата партньори и само по този начин те могат да живеят спокойно, уредено и щастливо. И двамата партньори трябва да поемат отговорност един за друг и само тогава могат най-сетне да живеят ръка за ръка през старостта до края. Това обаче не е влизане в царството. Не е лесно за една брачна двойка да влезе заедно в царството. Дори и да не могат да влязат в царството, за да може една брачна двойка най-накрая да живее ръка за ръка до старостта, се изисква най-малкото да имат съвест и разум, с човешка природа, която е на ниво. Не е ли така? (Така е.) Дали това общение ви кара да имате повече вяра в брака или по-малко, или ви кара да имате правилна нагласа и възглед? (То ни кара да имаме правилната нагласа и възглед.) Общението по този начин няма нищо общо с това да имаме повече или по-малко вяра, нали? Говоря за това да се избавиш от различните фантазии за брака не за да те накарам да се откажеш от брака или да го отхвърлиш, а по-скоро за да можеш да възприемеш правилен и разумен подход към този въпрос. По-точно, целта е да можеш да обмислиш, да подходиш и да разрешиш този въпрос според Божиите слова. Целта не е напълно да спреш да мислиш за брака — да не мислиш не е същото като да се избавиш. Истинското избавяне означава да имате правилни и точни мисли и възгледи. Сега, като разговаряме по този начин, не се ли избавихте вече от някои от различните си фантазии за брака? (Да.) Сега повече ли се страхувате от брака или повече копнеете за него? Всъщност нито едното, нито другото. Не е необходимо да се страхувате от него или да копнеете за него толкова много. Ако сега си свободен и си казваш: „Искам да се стремя към истината и да отдам всичко за Бог. В момента не мисля за брак и нямам планове да се женя, така че ще оставя брака да бъде празно място в сърцето ми, ще го оставя да бъде празна страница“, правилно ли е това виждане? (Не, Бог разговаря с нас за тази истина, защото трябва да се снабдим с нея, да я разберем и да я приложим на практика. Трябва също така да действаме според това, което Бог казва, да гледаме на хората и нещата, да се държим и да действаме изцяло според Божиите слова, с истината като наш критерий. Независимо дали точно сега мислим за брак, или не, все пак трябва да разберем тази истина и само тогава ще избегнем допускането на грешка.) Правилно ли е това разбиране? (Да.)

Има ли сега някой, който да каже: „Ние сме необвързани, а според света на невярващите това е благородно, така че не можем ли да кажем, че в Божия дом необвързаните хора са святи, а женените — нечисти“? Има ли някой, който да казва подобни неща? Някои женени хора вечно имат погрешно разбиране за брака. Те смятат, че след брака мислите им не са толкова чисти, прости или благоприлични, колкото са били преди, че се усложняват след брака, и по-конкретно, че женените хора имат отношения с противоположния пол и вече не са святи. И така, след като приемат Божието дело, те решително казват на партньора си: „Приех Божието дело и от този ден трябва да се стремя към святост. Не мога повече да спя с теб. Ти трябва да спиш сам, а аз трябва да отида да спя в друга стая“. От този момент нататък те спят отделно, а партньорът им спи сам, но все още живеят заедно. Към какво се стремят такива хора? Те се стремят към един вид святост на плътта. Не е ли това погрешно разбиране на брака? (Да.) Лесно ли е да се разреши това погрешно разбиране? Има някои женени хора, които смятат, че вече не са святи, щом вече имат отношения с противоположния пол. Основният смисъл тук е, че ако нямат отношения с противоположния пол, ако напуснат брака си и се разведат, тогава ще станат святи. Ако това е начинът, по който някой става свят, няма ли това да означава, че неженените хора са още по-святи? При такива изопачени разбирания изборът или действията, които хората правят, предизвикват у партньорите им недоумение и гняв. Някои невярващи съпрузи или съпруги остават с погрешно разбиране и развиват неприязън към вярата, а има и такива, които дори говорят богохулно за Бог. Кажете Ми, правилно ли е това, което правят тези хора в своя стремеж към „святост“? (Не, не е.) Защо не е? На първо място, има проблем с тяхното мислене. Какъв е той? (Те разбират погрешно Божиите слова.) Първо, възгледите им за брака са изопачени, второ, определенията и разбиранията им за святост и нечистота са изопачени. Те вярват, че липсата на отношения с противоположния пол прави човек свят, но тогава какво е нечистота? Какво е святост? Дали святост означава да нямаш покварен нрав? Когато някой придобие истината и нравът му се промени, той вече няма покварен нрав. Дали някой, който не е имал отношения с противоположния пол, няма покварен нрав? Нима поквареният нрав на хората се появява само когато имат отношения с противоположния пол? (Не.) Ясно е, че това разбиране е погрешно. Когато сключиш брак и имаш отношения с противоположния пол, твоят покварен нрав не се влошава, а си остава същия като преди. Ако нямаш брак и не си имал отношения с противоположния пол, имаш ли някакъв покварен нрав? Имаш в голяма степен. Следователно, независимо дали става дума за мъж или жена, дали такъв човек има покварен нрав, не се измерва въз основа на семейното му положение, на това дали е женен или дали е имал отношения с противоположния пол. Защо хората, които мислят и действат по този начин, имат такава погрешна представа за брака? Защо действат по този начин? Не е ли това проблем, който трябва да бъде решен? (Да, така е.) Можете ли да го решите? Трябва някой само да влезе в контакт с противоположния пол и да има отношения с него, и вече е нечист и напълно покварен — така ли е? (Не.) Ако беше така, тогава Божието предопределение на съюза на мъжа и жената би било грешка. И така, как можем да решим този проблем? Какъв е неговият източник? Този проблем може да бъде решен, като се анализира и се разбере неговият източник. Не сте ли и вие на това мнение? Нима всички, независимо дали са женени или не, нямат този възглед за брака? (Да.) Знам, че не можете да избягате от този проблем. И така, какъв е източникът на този възглед? (Хората не са наясно какво е святост и какво е нечистота.) А какъв е източникът на това, че хората не знаят какво е святост и какво нечистота? (Не са в състояние ясно да възприемат Божиите слова или да разбират истината.) Какъв аспект от Божиите слова не са в състояние да възприемат ясно? (Бракът е нещо, което хората нормално трябва да изпитат в живота си и което също е предначертано от Бог, но хората свързват сключването на брак и отношенията с противоположния пол с това дали са святи, или не, докато в действителност да бъдеш свят означава да нямаш покварен нрав, а дали си женен, или не, няма нищо общо с това. Да вземем например монахините в католическата църква. Ако те не приемат Божието дело от последните дни и не разбират истината, тогава дори да прекарат целия си живот в безбрачие, пак не може да се каже, че са святи, защото техният покварен нрав не е бил преодолян.) Това обяснява ли ясно въпроса? Дали разликата между святост и нечистота се крие в това дали някой е женен или не? (Не.) Не, не е така и има съществени доказателства за това. Например умствено увредените, кретените, психично болните, католическите монахини, будистките монахини и будистките монаси са неженени, но дали са святи? (Не.) Хората с умствени увреждания, кретените и психично болните не притежават нормален разум. Те не могат да се оженят, нито един от тези мъже не си намира съпруга и нито една от тези жени не си намира съпруг, и те не са святи. Католическите монахини, будистките монахини и будистките монаси, както и някои други специални групи, не се женят и също не са святи. Какво означава „не са святи“? Имам предвид, че са нечисти. Какво означава „нечисти“? (Имат покварен нрав.) Правилно, означава, че имат покварен нрав. Всички тези неженени хора имат покварен нрав и никой от тях не е свят. И така, какво да кажем за женените хора? Има ли някаква разлика по същество между тези, които са женени, и тези, които са неженени? (Не.) По същество между тях няма разлика. Какво имам предвид, като казвам, че между тях няма разлика? (Всички те са покварени от Сатана и всички имат покварен нрав.) Точно така, всички те са покварени от Сатана и всички имат покварен нрав. Те не са способни да се покорят на Бог или на истината и не могат да следват пътя на боязън пред Бог и отбягване на злото. Те не са одобрявани от Бог, не са спасени и всички са нечисти. Така че дали някой е свят или нечист, не може да се измерва с това дали е женен или не. Защо тогава хората имат такава погрешна представа за брака, като смятат, че онези, които се женят, не са святи, че са нечисти? Каква е причината за това погрешно схващане? (Техните възгледи за брака са изопачени.) Дали става дума за това, че възгледите им за брака и брачния живот са изопачени, или за това, че възгледите им за нещо друго са изопачени? Може ли някой да обясни това ясно? Както казахме преди, всеки брак в крайна сметка се връща към действителния живот. И така, този брачен живот ли е източникът на онова, което хората смятат за нечисто? (Не.) Той не е източникът на онова, което хората смятат за нечисто. Източникът в мислите на хората на онова, което те смятат за нечисто, всъщност им е известен в съзнанието им и в най-съкровеното кътче на сърцата им: това е сексуалното им желание и именно тук се крие погрешното схващане. Определянето и разграничаването на един човек като свят или нечист въз основа на това дали е женен или неженен е недоразумение и погрешно схващане, а източникът на това е погрешното и неправилно разбиране, което хората имат по отношение на сексуалното си плътско желание. Защо казвам, че това разбиране е погрешно? Хората смятат, че щом почувстват сексуално желание и се оженят, тогава имат отношения с противоположния пол, и че щом имат отношения с противоположния пол, тогава започват да живеят така наречения живот на сексуалното желание на плътта и тогава са нечисти. Нали така смятат? (Да, така е.)

Затова нека обсъдим какво точно представлява сексуалното желание. Стига да го разбереш правилно и да имаш точно, правилно и обективно разбиране за него, тогава ще разгадаеш този проблем и тази погрешна представа за нечистота и святост. Не е ли така? След като хората се оженят, те задоволяват сексуалното си желание и дават израз на сексуалните и физическите си желания, и затова си мислят: „Ние, женените, не сме святи, нечисти сме. Онези млади свободни мъже и жени са святи“. Това очевидно е изопачено разбиране, което идва от това, че не знаят какво точно е сексуалното желание. Сега нека да погледнем към първото човешко същество: Адам имал ли е сексуално желание? Човечеството, което Бог е създал, притежава мисъл, език, сетивни възприятия, както и свободна воля и емоционални потребности. Какво означава „емоционални потребности“? Означава, че хората имат нужда от партньор, който да им прави компания и да ги подкрепя, от партньор, с когото да разговарят, някой, който да го е грижа за тях, да ги обгрижва и да ги цени — това са емоционални потребности. Друг аспект е, че хората имат и сексуално желание. На какво се основава това твърдение? На това, че след като е създал Адам, Бог е казал, че има нужда от партньор, партньор само за неговите жизнени и емоционални нужди. Но имало и друга нужда, за която Бог говори. Какво казва Той? Битие, глава 2, стих 24: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“. Смисълът на тези думи е много ясен и не е нужно да го казваме толкова директно. Вие разбирате тези думи, нали? Очевидно е, че когато Бог е създал Адам, прародителя на човечеството, Адам е имал тази нужда. Разбира се, това е обективно тълкуване. По-важното е, че когато Бог го е създал, той е имал този сетивен орган и е имал тези физиологични условия и характеристики — това е било действителното състояние на Адам, първия прародител на човечеството, създаден от Бог, който е бил първото човешко същество от плът. Той е владеел език, можел е да чува, да вижда, да вкусва, имал е сетивни органи, емоционални потребности, сексуално желание, физиологични потребности и, разбира се, е имал свободна воля, както казахме току-що. Тези неща заедно представляват човешкото същество, създадено от Бог. Не е ли това действителното положение? (Да.) Това е физиологичната структура на мъжете. Ами жените? Бог е създал физиологична структура за жените, различна от тази на мъжете, и, разбира се, е създал същото сексуално желание като това на мъжете. Какво е основанието да се твърди това? В Битие, глава 3, стих 16, Бог казва: „Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца“. Откъде идват децата, споменати в това „ще раждаш деца“? Да кажем, че има жена, която не притежава този вид физиологична потребност, или по-точно не притежава потребностите на женското сексуално желание — ще може ли да зачене? Не, и това е много ясно. Та сега, като погледнем тези два реда от Бог, мъжът и жената, създадени от Него, имат различни физиологични структури, но и двамата споделят общата физиологична характеристика на сексуалното желание. Това се потвърждава от тези дела, извършени от Бог, и от посланието между редовете на напътстията, дадени на човешките същества. Човешките същества, създадени от Бог, имат физиологични структури и също така имат нуждите на своите физиологични структури. И така, как сега трябва да разглеждаме този въпрос? Това нещо, наречено сексуално желание, е част от плътта, подобно на човешки орган. Например закусваш в шест часа сутринта и до обяд цялата храна повече или по-малко е усвоена и стомахът ти е празен. Стомахът предава тази информация на мозъка и той ти казва: „Стомахът ти е празен, време е да ядеш“. Какво е това усещане в стомаха? Чувстваш го малко празен, неприятно ти е и ти се иска да хапнеш нещо. И как се появява това усещане за желание да ядеш нещо? То е резултат от работата и метаболизма на цялата ти нервна система и органи — толкова е просто. Сексуалното желание има същото естество като всеки друг телесен орган. Всеки орган е свързан с нервната система, която изпраща команди към различните ти органи. Например с носа си усещаш миризми и когато усетиш неприятна миризма, тя постъпва в нервната ти система и нервната система казва на мозъка ти: „Тази миризма е неприятна, не е хубава“. Той ти предава тази информация и тогава веднага покриваш носа си или махаш с ръка пред него — извършваш поредица от движения. Както виждаш, тази поредица от движения и действия, а и този вид усещане и осъзнаване се командват от определени органи и нервната система в твоето тяло. Например чуваш невероятно силен, пронизителен звук, и след като ушите ти са получили тази информация, ти се чувстваш разстроен или отблъснат и запушваш ушите си. Всъщност всичко, което получаваш през ушите си, е звук, някаква информация, но мозъкът различава дали този звук е полезен за теб или не. Ако не ти оказва съществено въздействие, просто го чуваш и разпознаваш, а след това отминава, без да му обръщаш особено внимание. Ако оказва негативно въздействие върху сърцето или тялото ти, мозъкът ти ще разграничи това и ще ти каже да запушиш ушите си или да отвориш широко устата си — ще настъпи поредица от подобни действия и мисли. Човешкото сексуално желание е точно такова, със съответни органи, които имат различни преценки и тълкувания под контрола на съответните нерви. Човешкото сексуално желание е нещо, точно толкова просто като това. То е на същото ниво и е равностойно на всеки друг орган в човешкото тяло, но то има своя собствена особеност и затова хората винаги ще имат различни идеи, възгледи или мисли за него. Така че, като разговаряме по този начин, не би ли трябвало сега да имате правилно разбиране? (Да.) Човешкото сексуално желание не е нищо мистериозно. То е създадено от Бог и съществува, откакто са се появили хората. Тъй като е предначертано и създадено от Бог, то не може да се превърне в нещо негативно или нечисто само защото хората имат всевъзможни погрешни разбирания и представи за него. То е същото като всеки друг човешки сетивен орган. То съществува в човешкото тяло и ако е в рамките на подходящ брак, уреден и предначертан от Бог, тогава е нещо разумно. Ако обаче хората му се отдават или злоупотребяват с него, тогава то се превръща в нещо негативно. Сексуалното желание, разбира се, само по себе си не е негативно, но хората, които го използват, или тези помисли, са негативни. Например любовните триъгълници, разгулът, кръвосмешението, както и изнасилванията, сексуалните посегателства и т.н. — тези неща, които са свързани със сексуалното желание, стават негативни и нямат нищо общо с първоначалното сексуално желание на човешката плът. Сексуалното желание на плътта е същото като физически орган: то е създадено от Бог. Въпреки това, поради нечестивостта и покварата на човечеството, се случват всякакви нечестиви неща, свързани със сексуалното желание, но тогава то няма нищо общо с правилното и нормално сексуално желание — това са неща от различно естество. Не е ли така? (Да.) Любовните триъгълници, извънбрачните връзки, както и кръвосмешението и сексуалното насилие — всичко това са порочни неща, свързани със сексуалното желание, които се срещат сред поквареното човечество. Тези неща нямат нищо общо с правилното сексуално желание и брака. Те са нечисти, неправилни и не са положителни. Сега виждате ли ясно това? (Да.)

Можеш ли сега чрез такова общуване ясно да разбереш тези изопачени разбирания и действия на женените хора и да разпознаеш правилното и грешното в тях? (Да.) Когато срещнеш някой нов за вярата човек, който казва: „Приехме Божието дело, така че трябва ли като семейна двойка да живеем отделно?“, какво ще му кажеш? (Ще кажем не.) Може да го попиташ: „Защо трябва да живееш отделно? Скарали ли сте се? Да не би единият от вас да хърка толкова силно, че другият не може да спи? Ако е така, тогава това е твой проблем и можеш да живееш отделно. Ако е по някаква друга причина, тогава не, няма нужда“. Някой друг казва: „О, ние живеем заедно като семейна двойка от почти четиридесет години. Остаряхме, децата ни пораснаха, така че трябва ли да спим в отделни легла? Не трябва да спим повече заедно, децата ни ще ни се смеят. Трябва да запазим почтеността си на стари години“. Има ли смисъл в тези думи? (Не.) Не, няма. Те искат да запазят почтеността си на стари години. Каква е тази почтеност? Какво са правили, когато са били млади? Не се ли преструват? Такива хора не са ли отвратителни? (Да.) Когато срещнете такива хора, кажете им: „Не казваме такива неща в нашата вяра в Бог, нито пък в Божия дом има такива изисквания или правила. Ще научиш това с времето. Можеш да живееш, както си искаш. Това си е твоя работа и няма нищо общо с вярата в Бог или със стремежа към истината, нито с постигането на спасение. Не е нужно да питаш за тези неща, нито пък трябва да жертваш нещо за тях“. Тогава въпросът не е ли разрешен? (Да.) Въпросът за човешкото сексуално желание в брака тогава е разрешен — най-голямата трудност е преодоляна. Всички ли сте наясно с това, като разговаряме така? Все още ли смятате, че сексуалното желание е тайнствено? (Не.) Все още ли смятате, че сексуалното желание е нечисто или мръсно? (Не.) Що се отнася до сексуалното желание, то не е нечисто и не е мръсно, а е нещо правилно. Ако обаче хората си играят с него, тогава то вече не е правилно и се превръща в нещо съвсем различно. Във всеки случай, след това общение, не се ли преодоляват различните реалистични и нереалистични фантазии на хората относно брака? (Да.) След разговора за определенията и понятията за брака вие в общи линии се избавяте до известна степен в съзнанието си от вашите изкривени и изопачени стремежи, идеали и желания по отношение на брака. Ще трябва постепенно да идентифицирате в себе си онези, които са останали, и да продължите постепенно да ги преживявате и опознавате чрез личната си практика в реалния живот. Разбира се, най-важното е хората да имат правилно разбиране и възглед за самия брак — това е много важно. Независимо дали планираш да сключиш брак в бъдеще, или не, отношението и гледната ти точка към брака ще окажат влияние върху стремежа ти към истината и затова трябва да прочетеш подробно Божиите слова по този въпрос и накрая да постигнеш правилна гледна точка и разбиране за брака, които най-малкото трябва да са в съгласие с истината. След като приключим с общуването по този въпрос, няма ли да се разширят знанията ви? (Да.) Вече няма да се държите толкова детински и да сте толкова тесногръди, нали? Когато в бъдеще обсъждаш този въпрос с хората, те ще видят, че изглеждаш млад, но имаш разбиране за него, и ще попитат: „От колко време си женен?“. Ти ще отговориш: „Все още нямам брак“. Те ще кажат: „Тогава как така имаш такова разбиране за брака, сякаш твоето разбиране е по-зряло дори от това на възрастните?“. Ти ще отвърнеш: „Аз разбирам истината и има основание за тези истини, които разбирам. Ако не ми вярваш, ще взема Библията си и ще ти покажа ситуацията, когато Бог е създал Адам, и ще видиш дали това, което казвам, е точно, или не“. В крайна сметка ги убеждаваш в сърцата им и това е така, защото всичко, което казваш, произтича от чистото ти разбиране и осмисляне, без никаква примес от човешки фантазии или представи, нито от изопачени човешки възгледи — всичко, което казваш, е в съгласие с истината и с Божиите слова.

Забележка:

а. В текста на оригинала липсва думата „нормална“.

б. В текста на оригинала липсва думата „нормална“.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.