Що се отнася до това как точно да се избавиш от предишната си омраза и гняв, които обсъждахме, един от аспектите е ясно да видиш тези така наречени нечовеци, ясно да видиш, че природата им същност е тази на дяволите и Сатана, че тяхната същност вреди на хората, че същността им е идентична и има същия източник като тази на дяволите, на Сатана и на големия червен змей, че те те впримчват, че ти причиняват вреда, точно както Сатана покварява човечеството. Щом разбереш това, то не се ли избавяш донякъде от емоциите си на омраза и гняв? (Така е.) Някои хора казват: „Не е достатъчно само да разберем тези неща. Понякога ми става тъжно само като си помисля за това!“. Какво трябва да направиш, когато се чувстваш тъжен? Можеш ли да си изобщо без никаква тъга? Белезите винаги оставят следи, но наличието на тези следи не е непременно нещо лошо. Именно тези явления на несправедливост в обществото, както и тези хора, събития и неща, които предизвикват у теб омраза и гняв, ти позволяват да разбереш несправедливостта в обществото, да разбереш недоброжелателността, злонамереността и злото на човечеството и да разбереш несправедливостта и запустението на света, като по този начин предизвикват у теб пораждането на желанието да бленуваш за светлината, както и на копнежа за това Спасителят да те спаси от всички тези страдания. И така, това желание има ли определен контекст? (Да.) Лесно ли идва това желание? (Не.) Ако сред хората или в обществото никога не си бил нараняван, щеше да мислиш, че наоколо има много добри хора. Ако излезеш навън и се спънеш, а някой дойде да ти помогне да се изправиш, или ако отидеш да пазаруваш, но нямаш достатъчно пари, а човекът до теб ти помогне, или ако си загубиш портмонето и някой го намери и ти го върне, ще си помислиш, че наоколо има много добри хора. С тази нагласа и с това разбиране за обществото, доколко ще разбираш смисъла на Божието спасение на човечеството или необходимостта Бог да извърши делото на спасението? Колко голямо ще бъде желанието ти Спасителят да дойде и да те спаси от морето на страданието? Няма да го искаш много, нали? Това ще бъде само своеобразно желание, своеобразна фантазия. Колкото повече някой преживява трудности и страдания в света, търпи всякакво несправедливо отношение, или, казано по друг начин, колкото по-дълго е живял в това общество и сред хората, колкото по-дълбока омраза и гняв към човечеството и обществото са се породили у него, толкова повече ще иска възможно най-скоро Бог да сложи край на тази зла епоха, възможно най-скоро да унищожи това зло човечество, възможно най-скоро да го спаси от морето на страданието, да възмезди злото и да защити доброто. Не е ли така? (Така е.) Така че сега, в този момент, размишляваш: „О, наистина трябва да благодаря на тези демони. Трябва да им благодаря за несправедливото им отношение и за това, че ме дискриминираха, обиждаха и потискаха. Именно техните злодеяния и вредата, която ми нанесоха, ме принудиха да дойда пред Бог, накараха ме да не жадувам повече за света или за живота сред тези хора и събудиха у мен желание да дойда в Божия дом, да дойда пред Бог, с готовност да отдам всичко на Бог, да посветя целия си живот, да водя смислен живот и да не общувам повече със зли хора. Иначе още щях да съм същият като тях, да следвам светските тенденции, да се стремя към слава и придобивки, към добър живот, плътски удоволствия и прекрасно бъдеще. Сега вярвам в Бог, затова вече няма нужда да вървя по този крив път. Вече не гледам на тях враждебно. Ясно виждам какви са били винаги. Те са там, за да служат, те са контрастиращ предмет за Божието дело. Без тях нямаше да съм способен да видя каква точно е същността на този свят и на това човечество и все още щях да си мисля, че този свят и това човечество са все по-прекрасни. Сега, след като преминах през това страдание, повече няма да възлагам стремежите и надеждите си на този свят или да ги оставям в ръцете на някоя велика личност. Вместо това се надявам да дойде Божието царство и Божията справедливост и праведност да поемат властта“. Като разсъждаваш така, не се ли облекчават постепенно емоциите ти на омраза и гняв? (Така е.) Облекчават се. А гледната ти точка и възгледите ти за хората, събитията и нещата в сърцето ти не са ли претърпели промяна? Това не означава ли, че пътят, по който ще вървиш в бъдеще, твоите избори и цели постепенно претърпяват промяна и че ти постепенно се обръщаш към стремеж към правилните цели и посока? (Така е.) Припомняш си нещата, които са се случили в миналото, които са разбили сърцето ти и които са те накарали да мразиш света, и след като ясно си видял значението и същността им, сърцето ти се изпълва с благодарност към Бог. Когато се изпълниш с благодарност, след това не се ли потапяш в наслада от нея? Не си ли мислиш тогава: „Самият цар на дяволите, Сатана, все още подвежда, наранява и поглъща онези невярващи, които не вярват в Бог. Толкова е жалко! Ако не вярвах в Бог и не бях дошъл пред Него, щях да съм точно като тях, да се стремя към света, да се лутам в опит да се сдобия със слава, придобивки и статус, да преминавам през толкова много страдания и никога нямаше да ми хрумне да сменя посоката. Щях да съм потопен в неизбежния грях. Колко тъжно! Сега, след като вярвам в Бог, аз разбирам истината и мога да прозра този въпрос. Пътят, който хората трябва да следват, е този на стремеж към истината — това е най-ценното и най-смисленото. Сега, след като Бог прояви такава доброта към мен, че вече не ми се налага да преминавам през това страдание, ще имам решимостта да Го следвам докрай, да слушам словата Му, да живея в съответствие с Неговите слова и повече да не живея както преди, когато изобщо не живеех като човешко същество“. Нали виждаш, че се е зародил този добър стремеж? В мислите и съзнанието на хората правилните цели и посоката в живота не са ли се оформили постепенно? И хората не са ли вече способни да поемат по правилния път в живота? (Така е.) В такъв случай, когато възникнат тези положителни емоции и стремежи, още ли е необходимо да мислят за тези негативни емоции? След като ги обмисляш известно време или ги премислиш няколко пъти, докато ги разбереш, когато тези въпроси вече не смущават ума ти и не контролират пътя, по който вървиш, тогава несъзнателно се избавяш от тези емоции на омраза и гняв. Те вече не обсебват сърцето ти и с течение на времето разрешаваш проблема с покварения си нрав. Въпросът за преодоляването покварения ти нрав свързан ли е със стремежа към истината? (Да.) И не означава ли това, че си поел по правилния път в живота? Не е трудно да се поеме по правилния път. Първо трябва да се избавиш от всички свои различни възгледи за света, за собствената си човешка природа и за човечеството, които не са в съгласие с фактите. Как можеш да видиш ясно тези възгледи, които не са в съгласие с фактите? Как можеш да ги преодолееш? Тези възгледи, които не са в съгласие с фактите, са скрити в емоциите на сърцето ти и тези емоции направляват преценката и мисленето на човешката ти природа, както и характера, речта и действията ти, както, разбира се, и съвестта и разума ти. По-важното е, че те направляват и влияят на твоите цели в живота и на пътя, по който вървиш. Затова се избави от всички негативни емоции и се избави от всички емоции, които те контролират. Това е първата стъпка, която трябва да практикуваш в стремежа си към истината. Първо разреши проблема с различните негативни емоции. Разрешавай проблемите, щом ги откриеш и не загърбвай никои от тях. Когато тези проблеми са разрешени, вече няма да си окован, няма да носиш тези негативни емоции със себе си в стремежа си към истината и ще си способен да търсиш истината и да преодолееш покварения нрав, веднага щом го разкриеш. Това лесно ли се постига? Всъщност не е толкова лесно.

Докато разговарях за тези негативни емоции и ги разнищвах, отнасяхте ли към себе си това, което ви казвам? Някои хора казват: „Аз съм млад и нямам много преживявания в живота. Никога не съм претърпявал неуспехи или провали, нито съм преживявал някаква травма. Не означава ли това, че нямам негативни емоции?“. Всеки има такива. Всеки ще се сблъсква с много трудности и ще има опасност у него да се породят негативни емоции. На фона на злите тенденции в обществото в тази епоха например много деца растат в семейства с един родител, някои лишени от майчината любов, други — от бащината любов. Ако някой е лишен от майчина или бащина любов, може да се смята, че нещо му липсва. На каквато и възраст да загубиш любовта на баща си или майка си, от гледна точка на нормалната човешка природа това ще ти се отрази в известна степен. Някои хора ще се затворят в себе си, други ще се почувстват непълноценни, трети ще станат раздразнителни, четвърти ще изпитват чувство на безпокойство и несигурност, а пети ще дискриминират и ще избягват противоположния пол. Във всеки случай хората, които растат в тази особена среда, донякъде ще развият някои аномалии в нормалната си човешка природа. Казано на съвременен език, при тях има известно изопачаване. Например момичетата, които растат без бащина любов, ще бъдат сравнително неопитни що се отнася до мъжете. От ранна възраст трябва да се научат да се грижат за основните си потребности и дори да понасят тежкото бреме на семейните финанси и различните задачи, които трябва да се изпълняват, точно както правят техните майки, като неволно се научават отрано да се тревожат и да се грижат за нещата или да защитават себе си, майките си и семействата си. Те имат силно съзнание по отношение на самозащитата и също така ще имат много силно чувство за малоценност. Без да го осъзнават, след като са израснали в тази особена среда, в най-съкровените кътчета на сърцето си те несъзнателно ще чувстват, че имат някакъв недостатък и това е чувството, което изпитват, независимо дали това чувство някога в миналото сериозно е повлияло на преценката или на решенията им. Казано накратко, след като човек е станал възрастен, ще има някои негативни емоции, които насочват мислите му, присъстват от дълго време и винаги ще има причина да са там. Ако например някои момчета, които растат в семейства с един родител, нямат баща, а само майка, те от ранна възраст се учат да поемат домакинските задължения заедно с майките си, характерите им стават донякъде майчински. Те обичат да се грижат за момичетата и изпитват съчувствие към тях, приобщават момичетата и обичат да защитават жените, а към мъжете са относително предубедени. Има и такива, които дълбоко в себе си дори изпитват някакво слабо нехаресване и неприязън към мъжете, дискриминират ги и вярват, че всички мъже са безполезни и безотговорни и че не правят това, което е правилно и уместно. Разбира се, сред тези хора има и такива, които са съвсем нормални. Неизбежно е обаче да има хора, които имат някакви особени, нереалистични или неподходящи мисли за мъжете или жените, и всички те имат недостатъци и несъвършенства в човешката си природа. Ако някой открие, че имаш подобен проблем, и ти го посочи, или ако чрез самонаблюдение лично откриеш и разбереш, че имаш такава сериозна негативна емоция и че тя вече се отразява на избора и на практикуването ти на начина, по който възприемаш хората и нещата, и на начина, по който се държиш и действаш, тогава трябва да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да прозреш и да преодолееш тази негативна емоция въз основа на Божиите слова, да се стремиш да се отървеш от оковите, контрола и влиянието на тази негативна емоция, да се бориш да предотвратиш изопачаването на удоволствието, гнева, скръбта, радостта, мисленето, преценката, съвестта и разума на твоята човешка природа и довеждането им до крайности или излизането им извън границите. Какво още? След като си се стремил да предотвратиш тези неща, ще си способен да водиш нормален живот със съвестта и разума на нормалната човешка природа и с инстинктите и свободната воля на нормалната човешка природа, които Бог е дал на човека. Тоест ти се стремиш да запазиш мислите си, инстинктите си, свободната си воля, способността си да преценяваш, съвестта и разума си в рамките на нормалната човешка природа, определена от Бог. Следователно, каквато и негативна емоция да те контролира, ти имаш проблем с този аспект на нормалната си човешка природа. Разбираш това, нали? (Да.)

Стремежът на хората към истината се постига въз основа на нормалната съвест, разум, инстинкт и свободна воля на нормалната човешка природа, както и на набора от нормални човешки емоции. Виждаш ли, в обхвата на нормалната човешка природа, дадена на човека от Бог, няма нищо крайно, нищо прекомерно, нищо изопачено и няма никакво раздвоение или извращаване на личността. Как се проявява прекомерността? Винаги да си мислиш, че за нищо не ставаш, че си нищо. Това не е ли прекомерно? Не е ли нереалистично? (Така е.) Сляпо да уважаваш мъжете, да вярваш, че мъжете са добри, че мъжете са по-способни от жените, че жените са некомпетентни, че жените не стават за нищо, че не са толкова способни, колкото мъжете, и че като цяло не са толкова добри, колкото мъжете. Това не е ли прекомерно? (Да, така е.) Как се проявява стигането до крайности? Това е винаги да искаш да надхвърлиш това, което инстинктивно можеш да постигнеш, и винаги да искаш да надскочиш себе си. Някои хора виждат, че други спят по пет часа на нощ и след това цял ден продължават да са нормално работоспособни, значи тогава те трябва да спят по четири часа на нощ и да видят колко дни могат да издържат. Някои хора виждат, че другите се хранят по два пъти на ден и имат енергия в изобилие, способни са да не спират да работят цял ден, значи те трябва да се хранят по един път на ден. Това не е ли вредно за тялото? Какъв е смисълът винаги да се опитваш да изглеждаш по-способен, отколкото си? За какво се съревноваваш със собствената си плът? Някои хора на петдесет години са с разклатени зъби и вече дори не могат да глозгат кокали или да отхапват захарна тръстика. Те казват: „Не се притеснявай, мога да загубя няколко зъба. Няма проблем, просто ще продължа да дъвча! Трябва да преодолея тази трудност. Ако не се опитам да я преодолея, значи просто съм слаб и безполезен!“. Това не е ли да стигаш до крайности? (Да, така е.) Чувстваш, че трябва да постигнеш онова, което не можеш и което човешката ти природа не може да постигне инстинктивно. Не можеш да го постигнеш с таланта, мъдростта или духовния си ръст, с това, което си научил, или с възрастта и пола си, но макар че не можеш да го постигнеш, все пак чувстваш, че трябва. Някои жени преувеличават силните си страни, като казват: „Ние, жените, можем да правим каквото могат мъжете. Мъжете могат да строят сгради, ние също можем. Мъжете могат да управляват самолети, ние също можем. Мъжете могат да бъдат боксьори, ние също можем. Мъжете могат да носят двестакилограмови чували, ние също можем“. В крайна сметка обаче това толкова ги смазва, че леят кървава пот. Все още ли се опитват да изглеждат по-способни, отколкото са? Това не е ли крайно? Не е ли прекомерно? Всички тези проявления са крайни и прекомерни. Нелепите хора често разглеждат проблемите и възприемат хората, събитията и нещата така и това е начинът, по който подхождат към проблемите и ги решават. Следователно, ако хората искат да намерят решение на тези прекомерни проявления, те първо трябва да приключат с тези крайности и да се избавят от тях. Най-сериозното от тези неща са различните крайни емоции в най-съкровените кътчета на сърцата им. При определени обстоятелства тези емоции често предизвикват у тях крайни мисли и ги карат да използват крайни методи, като по този начин ги отвръщат от пътя. Тези крайни емоции не само карат хората да изглеждат глупави, невежи и тъпи, но ги карат да се отклонят и да търпят загуби. Бог иска нормален човек, който се стреми към истината, а не иска нелеп, прекомерен и краен човек да се стреми към истината. Защо е така? Хората, които са нелепи и крайни, не са способни да разберат нещата правилно, камо ли да разберат истината по чист начин. Хората, които са крайни и склонни към изопачаване, също така използват крайни начини да разберат истината, да подходят към нея и да я практикуват. Това е много опасно и им създава проблеми. Те ще претърпят големи загуби, а и това сериозно опозорява Бог. Бог няма нужда да надхвърляш границите си или да използваш крайни и радикални методи да практикуваш истината. Напротив, при условие че човешката ти природа е нормална във всяко отношение и в рамките на човешката природа на това, което можеш да разбереш и постигнеш, Той иска да прилагаш Божиите слова на практика, да практикуваш истината и да отговаряш на Неговите изисквания. Крайната цел е поквареният ти нрав да се промени, постепенно да коригираш и промениш всички свои мисли и възгледи, все повече да задълбочаваш разбирането си за покварения нрав на човека и познанието си за Бог и по този начин покорството ти пред Бог да става все по-конкретно и практично. Ето как ще постигнеш спасение.

Има ли смисъл от Моето общение за това как да се избавиш от различните негативни емоции? (Да.) С каква цел го правя? За да може, независимо дали тези различни негативни емоции са възникнали отдавна или се пораждат точно сега, в този момент, да си способен правилно да подходиш към тях, да ги разсееш и разрешиш по правилния начин, да загърбиш тези неправилни, негативни емоции и постепенно да стигнеш до етап, в който, независимо какво се случва, вече няма да затъваш в тези негативни емоции. Когато различните негативни емоции се породят отново, ще имаш съзнателност и проницателност, ще знаеш каква вреда ти нанасят и, разбира се, постепенно трябва да се избавиш от тях. Когато тези емоции се породят, ще си способен да практикуваш самовъздържание и да прилагаш мъдрост, ще си способен да се избавиш от тях или да потърсиш истината, за да ги разрешиш и да се справиш с тях. Във всеки случай те не бива да влияят на способността ти да подхождаш по правилния начин, с правилното отношение и от правилната позиция към начина, по който възприемаш хората и нещата, и начина, по който се държиш и действаш. Така пречките и препятствията по пътя ти на стремеж към истината ще стават все по-малко, ти ще си способен да се стремиш към истината в рамките на нормалната човешка природа, изисквана от Бог, без смущения или с все по-малко смущения, и ще се справиш с покварения нрав, който разкриваш във всякакви ситуации. Имаш ли вече път напред по отношение на начина, по който да се справиш с различните негативни емоции? Първо, изследвай себе си по отношение на покварата, която разкриваш, и виж дали тези негативни емоции ти влияят вътрешно и дали внасяш тези негативни емоции в начина, по който възприемаш хората и нещата, и в начина, по който се държиш и действаш. Освен това проучи проблемите, които са дълбоко запечатани в паметта в най-съкровените кътчета на сърцето ти, и виж дали нещата, които са ти се случили, са оставили някакви белези или следи и дали постоянно те контролират при прилагането на правилните начини и методи да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш. Така, когато са разкрити различните негативни емоции, които са се породили, когато в миналото си се чувствал наранен, следващото нещо, което трябва да направиш, е една по една да ги разнищиш, прозреш и разрешиш в съответствие с истината. Някои хора например няколко пъти са били повишавани и са ставали водачи, но няколко пъти са ги сменяли или преназначавали и в тях се поражда много негативна емоция. По време на този процес на многократно повишаване, последвано от смяна и преназначаване, те никога изобщо не осъзнават защо това се случва и следователно никога не знаят собствените си недостатъци и пропуски, собствената си поквара или каква е основната причина за прегрешенията, които извършват. Никога не разрешават тези проблеми и дълбоко в тях остава едно впечатление и те си мислят: „Ето как Божият дом се възползва от хората. Когато те използват, те издигат, а когато не те използват, те изритват“. Хората с подобно чувство може да имат място в обществото, където да дадат воля на чувствата си, но в Божия дом чувстваш, че няма място, където да им дадеш воля, няма как да им дадеш воля и няма среда, в която да им дадеш воля, и затова единственото, което можеш да направиш, е да го преглътнеш. Това преглъщане не е истинско избавяне, а по-скоро го заравяш дълбоко в себе си. Има хора, които си мислят, че един ден ще изпълняват добре дълга си и ако братята и сестрите им видят това, отново ще ги изберат за водачи. Има и други, които искат да продължат тихо да изпълняват дълга си, не искат отново да бъдат водачи и казват: „Който и да ме повишава, повече няма да бъда водач. Не мога да си позволя да се посрамя и не мога да понеса тази болка. Изобщо не ме касае кой ще стане водач, нито кой ще бъде сменен. Няма отново да бъда водач и затова няма да ми се налага да понасям болката и чувството, че ме нападат, породено от това, че съм сменен. Просто ще си върша работата добре и ще поема тази отговорност, а що се отнася до това каква крайна цел и какъв край ме очакват, предавам това в Божиите ръце. То зависи от Бог“. Що за емоция е това? Не е съвсем точно да се определи като малоценност. Мисля, че е уместно да се нарече потиснатост — потиснатост, униние, да си затворен в себе си и угнетен. Такива хора си мислят: „Божият дом е място, където се поддържа справедливостта, но въпреки това често ме повишават, а после ме сменят. Чувствам се толкова онеправдан, но няма как да се противопоставя, затова просто ще се покоря! Това е Божият дом. Къде другаде бих могъл да отида, за да защитя своята позиция? Свикнал съм да живея по този начин. Никой на света няма високо мнение за мен и в Божия дом е същото. Просто няма да мисля за това как ще се развият нещата в бъдеще“. По цял ден тези хора са в лошо настроение, не могат да проявят интерес към каквото и да е, просто вършат как да е всичко, което правят, вършат по малко от това, което могат, и нищо повече. Не учат, не полагат никакви усилия, не мислят задълбочено за нищо и не желаят да платят цената. Накрая енергията им се изчерпва много бързо, ентусиазмът, който са имали в началото, се охлажда, мислят, че нищо не ги касае, а това, което са били преди, е мъртво. Това не е ли униние? (Да, така е.) Ако някой пита такъв човек: „Как те кара да се чувстваш това, че си сменен?“, той отговаря: „Ами, заложбите ми са лоши. Как да се чувствам? Не го разбирам“. И другият човек го пита: „Ако отново те изберат за водач, би ли искал да поемеш тази роля?“. А той отговаря: „О, за какво ми е да го правя? Това не е практично! Заложбите ми са лоши и не мога да удовлетворя Божиите намерения“. Не е съвсем реалистично да се каже, че се е отчаял и се е отказал. Той просто винаги се чувства в лошо настроение, потиснат, затворен и унил. Не иска да каже на никого какво е в сърцето му, не иска да бъде открит и не иска да разреши собствените си проблеми, трудности, покварени състояния и покварен нрав — просто продължава да се прави на смел. Що за емоция е това? (Потиснатост.) Вкопчил се е и в една идея: „Ще правя това, което Бог иска от мен, и ще работя усърдно, каквато и работа да ми уреди църквата. Ако не мога да свърша работата, не ме обвинявайте, тъй като не съм се направил сам с лоши заложби!“. Такъв човек всъщност наистина вярва в Бог и има решителност. Никога няма да напусне Бог, никога няма да изостави дълга си и винаги ще следва Бог, само че не обръща внимание нито на навлизането в живота, нито на самоанализа, нито на справянето с покварения си нрав. Що за проблем е това? Може ли да придобие истината, като вярва по този начин? Това не му ли създава проблеми? (Да, така е.) Невъзможно е да каже, че не вярва в Бог, дори и да го пребият до смърт. Поради някои конкретни обстоятелства обаче, тъй като е преживял някои особени ситуации и сценарии и някои конкретни хора са му казали определени неща, той е смазан и е посърнал, затова не може да се изправи отново и не може да събере никаква енергия. Това не показва ли, че има негативни емоции? (Така е.) Наличието на негативни емоции доказва, че има проблем, и когато има проблем, трябва да го разрешиш. Винаги има начин и път за разрешаване на проблемите, които трябва да бъдат решени. Те не са нерешими. Зависи само от това дали можеш да се изправиш пред проблема и дали искаш да го разрешиш или не. Ако искаш, то няма толкова труден проблем, който да не може да бъде разрешен. Идваш пред Бог и търсиш истината в Неговите слова, и ще можеш да разрешиш всяко затруднение. Но не само че умърлушеността, потиснатостта, унинието и угнетеността не могат да ти помогнат да разрешиш проблемите си, а напротив, те могат да доведат до това проблемите ти да стават все по-сериозни и да се задълбочават. Вярвате ли на това? (Да.) Следователно, независимо от това в какви емоции си се вкопчил в момента или в какви емоции си потънал сега, Аз се надявам, че ще си способен да загърбиш тези грешни чувства. Каквито и причини или оправдания да имаш, в момента, в който потънеш в ненормална емоция, ти си потънал в крайна емоция. Когато си потънал в тази крайна емоция, тя със сигурност ще контролира стремежите, решителността и желанията ти, както и, разбира се, целите, към които се стремиш в живота, а последствията от това са тежки.

И накрая, има нещо, което бих искал да ви кажа. Не позволявай на едно маловажно чувство или на една проста, незначителна емоция да те впримчи до края на живота ти, така че да повлияе на постигането на спасението ти и да унищожи надеждата ти за спасение. Разбираш ли? (Да.) Тази твоя емоция е не само негативна, а за да сме по-точни, тя всъщност се противопоставя на Бог и на истината. Може да си мислиш, че това е емоция в рамките на нормалната човешка природа, но в Божиите очи това не е просто въпрос на емоция, а средство за противопоставяне на Бог. Това е средство, белязано от негативни емоции, което хората използват, за да се противопоставят на Бог, на Божиите слова и на истината. Ето защо се надявам, че ако приемем, че искаш да се стремиш към истината, ще се изследваш старателно, за да видиш дали не си се вкопчил в тези негативни емоции и дали упорито и глупаво не се съпротивляваш на Бог и не се съревноваваш с Него. Ако си открил отговора чрез изследване, ако си стигнал до разбиране и си достигнал до ясно осъзнаване, тогава те моля първо да се избавиш от тези емоции. Не ги пази грижливо и не се вкопчвай в тях, защото те ще те унищожат, ще унищожат крайната ти цел и ще унищожат възможността и надеждата, която имаш за стремеж към истината и постигане на спасение. Тук е мястото, на което ще завърша това общение за днес.

24 септември 2022