Различните емоции, от които трябва да се избавиш и които обсъждаме днес, са неща, които са дълбоко вкоренени в душите на хората. Въздействието, което оказват върху теб, не е временно, а по-скоро е всеобхватно и има дълбоки последствия. Когато ти е трудно да заспиш посред нощ, когато си съвсем сам, онези хора, събития и неща, които са предизвикали пораждането на негативни емоции у теб и които са дълбоко вкоренени в паметта ти, малко по малко изплуват на повърхността в съзнанието ти. Една дума, звук, дори проклятие, побой, сцена, предмет, група хора или последователността на дадено събитие от началото до края — всички тези хора, събития и неща от дълбините на паметта ти, които са предизвикали пораждането на всякакви негативни емоции у теб, се възпроизвеждат в ума ти като филм. Възпроизвежда се отново и отново, докато накрая несъзнателно се оттеглиш обратно в онези негативни емоции, скрити дълбоко в душата ти, и в онзи момент, който е повлиял на чувствата ти, на човешката ти природа, на личността ти и на бъдещия ти живот. Когато си съвсем сам, когато си изправен пред трудности, когато трябва да вземеш решение и когато си отчаян, не можеш да не се свиеш на кълбо и да не избягваш всички, като в най-съкровената си същност се оттеглиш към онази ситуация, онова събитие и онази група хора, които са ти причинили болка. Макар че тези хора, събития и неща са те накарали да се почувстваш нападнат, наранили са те и са насадили у теб всевъзможни негативни емоции, когато се чувстваш унил и умърлушен, когато се сблъскаш с неуспех, дори когато братята и сестрите те кастрят или отхвърлят, няма как да не се оттеглиш обратно в тази негативна емоция, която оказва влияние върху живота ти, било то униние, омраза, гняв или малоценност. Макар че тези емоции са ти донесли всевъзможна болка или са те накарали да се чувстваш неспокоен, да плачеш или да те обземе раздразнение, ти все пак не можеш да се възпреш да не се връщаш постоянно към онази негативна емоция, която си изпитал в онзи момент. Когато се върнеш към онзи момент, тази негативна емоция отново засилва влиянието си над теб. Когато тази негативна емоция непрекъснато те обзема, подсеща и предупреждава, неусетно прекъсва твоето слушане на Божиите слова и разбиране на истините принципи. Когато тези негативни емоции отново се надигнат в най-съкровените кътчета на сърцето ти, когато утвърдят господството си над мислите ти, твоят интерес към истината ще отслабне, дори ще се превърне в неприязън или може да възникне чувство на неподчинение. Заради болката и несправедливото отношение към теб в миналото, може да гледаш на човечеството и на обществото с по-голяма враждебност и да мразиш всичко, което се е случило, както и, разбира се, всичко, което ще се случи в бъдеще. Тези емоции постоянно се проявяват в сърцето ти и многократно влияят на чувствата ти, на състоянието ти и на положението ти. Те също така многократно влияят на начина, по който се чувстваш при изпълнението на дълга си, както и на отношението и възгледите ти при изпълнението на твоя дълг и, разбира се, влияят на твоята мотивация и решимост да се стремиш към истината. Понякога обаче, тъкмо когато си се решил да се стремиш към истината и никога повече да не се чувстваш умърлушен, никога повече да не смяташ, че не си достатъчно добър и да биеш отбой, една моментна негативна емоция изпълва сърцето ти и за един миг мотивацията ти за стремеж към истината може напълно да изчезне и да потъне безследно. Когато в подобна ситуация мотивацията ти за стремеж към истината изчезне безследно, ти чувстваш, че да се стремиш към истината е безинтересно и че вярата в Бог и спасението не означават нищо за теб. Възникването на такова чувство и състояние буди у теб нежелание да дойдеш отново пред Бог, нежелание да четеш Божиите слова с молитва или да слушаш Божиите слова и, разбира се, още по-малко имаш решимост или желание да приложиш Божиите слова на практика или да станеш човек, който се стреми към истината. Това е огромното препятствие и въздействие, което тези различни негативни емоции оказват върху хората, които вървят по пътя на стремеж към истината. По-точно казано, те причиняват прекъсвания и вредят на хората и от време на време ще отнемат частицата увереност, която току-що си успял да събереш, и няколкото принципа на поведение, които току-що си разбрал, и ще ги сведат до нищо. В един миг те правят неспособен в най-съкровените кътчета на сърцето си да почувстваш Божието съществуване, Божиите благословии, Божието върховенство и ресурса, който Той ти предоставя, и мигновено се изпълваш с някоя от тези негативни емоции. Когато си изпълнен с тези негативни емоции, поквареният ти нрав незабавно ще поеме контрол в теб. Когато си завладян от покварения си нрав, незабавно се превръщаш в различен човек и показваш различно лице на хората, събитията и нещата около себе си. Любовта, която си изпитвал преди, е изчезнала, търпението, което си имал преди, е изчезнало, енергията да страдаш и да платиш цената, да понасяш трудности и да работиш усърдно, която си имал преди, е изчезнала, мотивацията да пропуснеш някое хранене и да спиш малко по-малко, за да изпълниш добре дълга си, която си имал преди, е изчезнала и враждебността към всеки един човек заема нейното място. Какъв е основният източник на тази враждебност, която изпитваш към всички? Тя идва от покварения ти нрав, но и от ситуациите, хората, събитията и нещата, които си преживял в миналото и които са предизвикали появата на негативни емоции у теб. Ти казваш: „Аз търпя другите, но кой ме търпи мен? Проявявам разбиране към другите, но кой проявява разбиране към мен? Дори родителите ми или братята и сестрите ми изобщо не проявяват разбиране! Всички други хора правят грешки, така че и аз мога да греша! Другите хора дават воля на негативизма, когато ги кастрят. Защо тогава аз да не мога? Другите хора могат да се съревновават за влияние и позиция. Защо тогава да не мога и аз? Щом ти можеш, значи и аз мога! Другите мамят и се опитват да се измъкнат от отговорностите си, когато изпълняват дълга си, в такъв случай и аз ще го правя. Другите не се стремят към истината, така че и аз няма да го правя. Другите действат без принципи, значи и аз ще правя така. Другите не защитават интересите на Божия дом, тогава и аз няма да го правя. Просто ще следвам това, което правят всички останали. Какво лошо има в това?“. Що за проявление е това? Независимо дали го разглеждаме от гледна точка на мислите ти или на нрава, който разкриваш, това е пълен обратен завой, сякаш си се превърнал в някой друг. Какво се случва тук? Основната причина е, че си претърпял вътрешна промяна. На пръв поглед може да изглеждаш по същия начин и ежедневието ти да не е променено, тонът на речта ти да не е променен, външният ти вид да не е променен и никой да не те подвежда или подстрекава зад кулисите. Защо тогава е този внезапен прилив на емоции? Една от причините е, че той се поражда от негативните емоции, насадени дълбоко в сърцето ти. Когато състоянието на човек, който винаги таи в себе си негативните емоции на омраза и гняв, е добро, той често ще идва пред Бог, за да се моли и да чете Божиите слова и ще следи всичко да протича нормално, когато се стреми към истината и изпълнява дълга си. Ако се сблъска с нещо, което не е по вкуса му, или се сблъска с някакъв неуспех, провал или неловко положение в работата или в живота, или претърпи някаква загуба на престиж или накърняване на интересите си, омразата и гневът, породени от негативните емоции у него, го карат да обезумее от ярост и да побеснее. Може би преди това е преживял някакви необичайни събития, като например да е бил малтретиран или безпричинно бит от зли хора, или да му е било отнето имуществото, или да е бил тормозен или дори унижаван от зли хора. Някои хора може да са имали колеги или началници, които да им създават трудности на работното място, а други може да са били подложени на дискриминация и несправедливо отношение от страна на съученици и учители в училище поради слабите си академични постижения, лошите условия вкъщи или защото родителите им са били земеделци и от по-ниската класа на обществото и т.н. Когато в обществото човек е подложен на всякакво несправедливо отношение, когато човешките му права са отнети, когато интересите му са накърнени или собствеността му е отнета, семената на омразата естествено се посяват в дълбините на сърцето му и, разбира се, той ще пренесе тази омраза в начина, по който подхожда към обществото, човечеството и дори към собственото си семейство, приятелите и роднините си. Възгледите на хората, в чиито сърца е посята омразата, са повлияни от тази омраза и естествено техните емоции също ще бъдат оцветени от нея.

Щом омразата се вкорени дълбоко в сърцето на човека, тя естествено се превръща в емоция, а когато някой живее в тази емоция на омраза, гледната му точка относно човечеството и който и да е въпрос вече не е правилна. Възгледите му за хората и нещата стават изкривени и противоположни на това, което биха били в нормални условия. Той става неспособен да разбере правилно всякакви нормални и истински хора, събития или неща и също така ще ги съди и заклеймява. Винаги търси възможност да изрази недоволството и омразата си. Надява се, че един ден ще има власт и влияние, и че ще е способен да изправи всички тези поводи за недоволство и да отмъсти на онези, които са го тормозили и наранявали в миналото. Засега обаче няма подходящ начин да го постигне, затова в крайна сметка някои от тези хора ще повярват в Бог. След като започнат да вярват в Бог, те си мислят: „О, сега вярвам в Бог и вече мога да държа главата си високо изправена. Ще оставя Бог да решава нещата вместо мен, така че тези зли хора да си получат заслуженото. Това е страхотно!“. И така, сега, след като вярват в Бог, те заравят омразата и гнева си дълбоко в себе си, правят каквото могат, за да отдадат всичко, да платят цената, да страдат, да тичат напред-назад и да работят в Божия дом с надеждата, че един ден усилията им ще им донесат късмет и ще променят нещата към по-добро и че когато настъпи денят, в който станат по-силни и когато вече не са слаби, ще се погрижат онези, които са ги тормозили и толкова са ги унижавали, да бъдат наказани. Целта, с която правят всичко това, е да видят с очите си наказанието и възмездието, наложено на онези, които са им причинили такава безкрайна болка и унижение. Те пренасят тази емоция във вярата си в Бог, плащат цената и отдават всичко. На пръв поглед изглежда, че никога не се оплакват, не желаят и не искат нищо, че просто се хвърлят с все сърце да изпълняват дълга си в Божия дом и че никакво страдание не е твърде голямо. В действителност обаче тези емоции на омраза и гняв в най-съкровените кътчета на сърцата им остават непроменени и те не са се избавили от тях. Щом някой им каже мнението си и посочи покварения им нрав, веднага подсъзнателно бягат обратно към емоциите си на омраза и гняв, за да се изправят пред този проблем и да го разрешат. Те си мислят: „С пренебрежение ли говориш за мен? Да ме тормозиш ли се опитваш, понеже смяташ, че съм простодушен? Толкова много хора ме тормозят, но само почакай да видиш какъв край ги очаква!“. Достатъчно е някой само да каже нещо за тях, за да ги нарани, дори и да е неволно. Ако този човек обаче бръкне в някоя рана, това провокира емоциите им на омраза и гняв, което ги кара несъзнателно да избягат обратно към изпитването на омраза към всичко. Ясно е, че този възглед, тази емоция е повлияла на гледната им точка и на отношението им към хората и нещата, както и на начините, по които се държат и действат, и на средствата, които използват. Независимо от това кой изказва основателни мнения и предложения пред тях, те винаги си мислят: „Гледа ме отвисоко и иска да ме тормози. Да не би да си мисли, че лесно се поддавам на натиск?“. Те използват този възглед и начин на действие, за да се справят със ситуацията, и през цялото време емоциите на омраза и гняв все повече се загнездват в сърцата им. Щом емоциите на омраза и гняв се загнездят дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцата им, те непрекъснато нарастват и тези хора непрекъснато ги използват, за да се изправят пред всякакви хора, събития и неща, а също така непрекъснато си напомнят, че трябва да мразят всички и че никой не е мил с тях. Дори и за миг да повярват, че някой е добър към тях, много скоро неволно и подсъзнателно ще си кажат: „Не мисли така. Освен Бог, който наистина е добър, няма никакви добри хора. Всички злорадстват над твоите нещастия и никой не ти желае доброто. Мислят, че си простодушен, затова те тормозят, а когато видят, че успяваш в нещо, просто те ласкаят и се опитват да ти се подмазват. Затова не вярвай на никого и не гледай на никого с добро. Трябва да си предпазлив и подозрителен към другите“. Всеки път, когато някой им каже една дума, те я анализират и си мислят: „Набелязал ли ме е? Защо го каза? Да не се опитва да ме нападне и да ми отмъсти за нещо? Да не се опитва да ме командва?“. Тези чувства на подозрение, омраза и гняв многократно ги подсещат и ги карат подсъзнателно да използват тези чувства в подхода си към всякакъв тип хора, събития и неща и в справянето си с тях, и въпреки това те самите изобщо не осъзнават, че всичко това са видове негативни емоции. Тези негативни емоции упражняват строг контрол върху преценката им и здраво обвързват мисленето им и им пречат да възприемат който и да е човек, събитие или нещо от правилна гледна точка или позиция. Когато човек започне да живее под влиянието на тези негативни емоции, става много трудно да се измъкне от контрола им. Преди някой да се избави от тези негативни емоции, той несъзнателно живее в тях, изхожда от тях, когато гледа хората, събитията и нещата, подхожда към тях с погрешни възгледи, породени от тези негативни емоции. Първо, това неизбежно води до крайности, подозрение, съмнение и дори избухливост, а също така такива хора ще са враждебни към другите и ще ги нападат. Тези негативни емоции насочват мислите и възгледите в сърцето на човека и направляват всяка негова дума и всяко действие. Ето защо, когато този човек затъне в тези негативни емоции, ако той е някой, който се стреми към истината, тези негативни емоции пораждат пречки в сърцето и ума му и оказват влияние върху тях, поради което той много по-малко практикува истината. Поради опорочаването, прекъсването и вредите, причинени от тези негативни емоции, истината, която е способен да прилага на практика, е ограничена и когато той се сблъска с някаква ситуация, винаги се влияе от чувствата си. Разбира се, най-важният резултат е, че той попада под влиянието на тези различни негативни емоции, и поради това практикуването на истината става изтощително за него. Той не е способен да използва нито съвестта и разума на нормалната човешка природа, нито свободната воля и инстинкта, създадени от Бог, нито истините принципи, които човек трябва да практикува и към които трябва да се придържа в подхода си към хората и нещата около себе си, както и в преценката си за хората и нещата около себе си.

Предвид нещата, за които говорих досега, откъдето и да се погледне, става ясно, че в известна степен различни негативни емоции обсебват съзнанието на всеки човек. Тъй като обсебват съзнанието на хората, ще възникват известни трудности, докато практикуват истината. Ето защо, докато преминават през процеса на стремеж към истината, хората непрекъснато трябва да се избавят от хората, събитията и нещата, които предизвикват у тях негативни емоции, като например негативното чувство за малоценност, което обсъдихме по-рано. Независимо коя ситуация е предизвикала пораждането на чувството ти за малоценност или кой или кое събитие го е причинило, трябва да имаш правилно разбиране за собствените си заложби, силните си страни, талантите си и качеството на собствената си човешка природа. Не е правилно да се чувстваш непълноценен, нито е правилно да се чувстваш по-висш — и двете са негативни емоции. Чувството за малоценност може да обвърже действията ти, да обвърже мислите ти и да повлияе на възгледите и позицията ти. По същия начин чувството за превъзходство също води до такъв негативен резултат. Затова, независимо дали става въпрос за малоценност или за друга негативна емоция, трябва да имаш правилно разбиране за тълкуванията, които водят до възникването на тази емоция. Първо трябва да разбереш, че тези тълкувания са неправилни и независимо дали се отнасят до заложбите ти, таланта ти или качеството на човешката ти природа, оценките и заключенията, до които водят по отношение на теб, винаги са погрешни. В такъв случай, как можеш точно да се оцениш, да опознаеш себе си и да се избавиш от чувството за малоценност? Трябва да приемеш Божиите слова като основа за това да придобиеш познание за себе си и да научиш каква е човешката ти природа, какви заложби, таланти и силни страни имаш. Да предположим например, че някога си обичал да пееш и си пеел добре, но някои хора постоянно са те критикували и са те подценявали, като са казвали, че нямаш слух и пееш фалшиво. Затова сега смяташ, че не можеш да пееш добре и вече не смееш да го правиш пред други хора. Тъй като тези светски хора, тези объркани и посредствени хора, са направили неточни оценки и преценки за теб, правата, които човешката ти природа заслужава, са били ограничени, а талантът ти е бил задушен. В резултат на това не смееш дори една песен да изпееш и смелостта ти стига само до там да се отпуснеш и да пееш на глас единствено когато наоколо няма никого или когато си сам. Тъй като обикновено се чувстваш толкова ужасно угнетен, една песен не смееш да изпееш, когато не си сам. Осмеляваш се да пееш само когато си сам и се наслаждаваш на времето, когато можеш да пееш с пълен глас високо и ясно. Колко прекрасно и волно време е това! Не е ли така? Заради вредата, която хората са ти причинили, не знаеш или не можеш да видиш ясно какво всъщност можеш да правиш, в какво те бива и в какво не те бива. В подобна ситуация трябва да направиш правилна оценка и да се измериш правилно в съответствие с Божиите слова. Трябва да установиш какво си научил и кои са силните ти страни, и да излезеш и да направиш всичко, което можеш, а що се отнася до нещата, които не можеш да правиш, до недостатъците и несъвършенствата ти, трябва да ги премислиш и опознаеш, трябва също така правилно да оцениш и да знаеш какви са заложбите ти и дали са добри или лоши. Ако не можеш да разбереш или да придобиеш ясно познание за собствените си проблеми, тогава помоли хората наоколо, които имат разбиране, да те оценят. Независимо дали това, което казват, е правилно, то поне ще ти даде ориентир и тема за размисъл, и ще ти позволи да имаш основна преценка или характеристика за себе си. След това можеш да разрешиш съществения проблем с негативните емоции, каквото е чувството за малоценност, и постепенно да се измъкнеш от тях. Подобни чувства за малоценност са лесни за преодоляване, ако човек може да ги разпознае, да ги осъзнае и да потърси истината.

Лесно ли се преодоляват чувствата на омраза и гняв, породени у хората, обект на неравностойно отношение, които са били малтретирани и дискриминирани в обществото, в различните си професии и в различна среда? (Да.) Как се преодоляват те? (Те трябва да гледат на всички хора, събития и неща според Божиите слова, да се избавят от тези негативни емоции на омраза и гняв и да се избавят от хората, събитията и нещата, които са ги наранили в миналото.) „Да се избавят“ са само думи. Ти как се избавяш? Да вземем за пример една жена, която излиза с мъж и в крайна сметка се оказва подмамена от него в леглото и измамена да му даде пари. Всеки път, когато си помисли за това, тя изпитва внезапен прилив на гняв, а когато този гняв се надигне, тя свива юмруци и най-съкровените кътчета на сърцето ѝ се изпълват с омраза. Тя мисли за лицето на този човек, мисли за всичко, което е казал, мисли за всичко, което е направил и което я е наранило, и колкото повече мисли за тези неща, толкова повече се ядосва, толкова повече се вбесява, толкова повече я изгаря яростта и толкова повече нараства омразата ѝ. Тя продължава да мисли за това и вече не иска да изпълнява дълга си, чувства се все по-зле и си казва да не си почива, а просто да продължава да работи и да говори с други хора, а в безсънни нощи, трябва да разчита на сънотворни лекарства, за да заспи. Не смее да остане сама или да остави сърцето си да почива. Щом остане сама, в момента, в който си почива, в нея се надига омразата и тя иска да си отмъсти, да накара този, който я е наранил, да умре, и колкото по-неприятна е смъртта, толкова по-добре. Ако един ден тя наистина чуе вестта, че този мъж е застигнат от трагична смърт, едва тогава ще може да се избави от чувството на омраза и гняв. Помисли за следното. Ако той наистина умре, ако си получи заслуженото и бъде наказан, ще си способна ли да заличиш това събитие, което е предизвикало възникването на омразата и гнева, както и този спомен, който е заровен толкова дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето ти? Наистина ли ще си способна да се избавиш от омразата към това събитие? Може ли наистина да изчезне? (Не.) Дали тогава това да накараш този човек, който те е наранил, да изчезне и да понесе наказание, да умре по най-неприятния начин, да понесе възмездие или да свърши зле, е начинът да преодолееш омразата и гнева? Това ли е начинът да се избавиш от омразата и гнева? (Не.) И така, някои хора казват: „Когато откриеш, че таиш тези емоции на омраза и гняв, трябва да се избавиш от тях“. Това ли е пътят на практикуване? (Не.) В такъв случай, какво означава, когато някой казва: „Трябва да се избавиш от тях.“? (Това е доктрина.) Точно така, това е доктрина, а не пътят на практикуване. Току-що ви казах как да преодолеете чувството за малоценност, а това е един от начините да се избавите от малоценността. Имате ли вече пътя на практикуване? (Да.) И така, как да се избавите от омразата и гнева? Да не мислите за тях ли е пътят на практикуване? (Не.) Някои хора казват да ги изхвърлите от паметта си. Това ли е начинът да се разреши проблемът? Това би ли означавало, че сте се избавили от тези неща? (Не, не би.) Да поклатите глава, да затворите очи и да не мислите за нищо, или да се занимавате с нещо не е начинът да разрешите този проблем и това не е правилният път на практикуване, за да се избавите от тези негативни емоции. И така, какъв по-точно е пътят на практикуване? Как можете да се избавите от тези неща? Как можете да решите този въпрос? Имате ли добър метод да направите това? За да се избавите от тези неща, трябва да се изправите срещу тях, а не да се криете или да бягате от тях. Не се ли страхуваш да останеш сам? Не се ли страхуваш да си припомниш това събитие? Не се ли страхуваш, че някой отново ще отвори раната ти? Затова се изправи срещу това и вземи всички онези хора, събития и неща, които са те наранили и са те накарали да изпитваш омраза и гняв в миналото, и всички онези хора, които са оставили дълбока следа у теб и които можеш да си спомниш, и ги запиши всичките, прозри човешката природа на всеки поотделно според Божиите слова, опознай техния нрав, разнищи, разкрий и опознай същността им и виж точно какви са тези хора. Окончателното ти заключение — единственото, до което можеш да стигнеш — ще бъде, че всички тези хора са зли, те са демони, а не хора! Независимо какъв метод използват, за да те наранят или да те хванат в капан и да ти навредят, те имат същността на демони, а не на хора, и те определено не са обекти, избрани от Бог. Никой от тях не е способен да дойде в Божия дом, докато ти си Божий избраник. Вече си способен да слушаш проповеди в Божия дом, да изпълняваш дълга си в Божия дом и можеш да дойдеш пред Бог — Бог те издига и проявява доброта към теб. От друга страна, в Божиите очи тези хора никога не са били считани за човешки същества. Ето защо, щом си започнал да вярваш в Бог, трябва да страниш от тях. Ако все още искаш да общуваш с тях, със сигурност няма да си способен да надделееш над тях и те ще те потискат и наказват, ще те дискриминират и обиждат, ще те нараняват и дори ще те малтретират. Всичко, което правят, показва какво вършат демоните и какво върши Сатана. Ако ти е приятно да общуваш и да се бориш с тях, тогава и ти не си човек. Ти си същият като тях и си способен да вършиш същите неща като тях. Това е така, защото демоните не само впримчват хората, но и взаимно си вредят — това е природата на демона. Тъй като си избран от Бог и принадлежиш към човечеството, което Той е сътворил, как биха могли демоните да не те тормозят? Как биха могли да не те нараняват и да не те впримчват? Те вредят на всички. Вредят си взаимно, така че още по-малко ще омекнат или ще оставят хората на мира! Това показва, че този свят и това човечество са демонични и са напълно потопени в делата на Сатана. Невероятно трудно е да бъдеш добър човек и е невероятно трудно да бъдеш просто обикновен човек, който не иска да бъде командван от никого. Опитваш се да го избегнеш, но не можеш. Така е устроен светът. Като се започне от момента, в който човек разбира достатъчно, за да е способен да тръгне на училище, мине се през времето, когато влиза в обществото и започва работа, и се стигне чак до смъртта, кой човек никога през живота си не е бил командван или мамен и преследван? Категорично няма такъв човек. Колкото и да си умел или способен, винаги ще се намери някой, който е по-страховит от теб, за да те командва. Разликата обаче е, че всеки има различни житейски философии. Някои хора търпят и се примиряват с несгодите, но други са различни. След като са преживели многократни измами и са били тормозени до степен, в която не могат да издържат повече, и са страдали твърде тежко, в тях се пораждат емоции като омраза и гняв и те мразят както човечеството, така и обществото. След като си видял ясно същността и природата на онези, които ти вредят, и си разбрал, че имат същността на демони, омразата и гневът, които изпитваш, вече не са насочени към хора, а към демони. И тогава омразата ти не намалява ли? (Така е.) Омразата ти донякъде е намаляла. И какво е предимството на това, че донякъде е намаляла? То е, че когато отново се сблъскаш с подобна ситуация, няма пак да станеш емоционален и няма да се отнесеш към ситуацията с избухливост. Вместо това ще се отнесеш към нея правилно, ще я прозреш и ще подходиш към нея, като използваш Божиите слова и истината, ще гледаш на онези, които отново ти причиняват вреда, от гледна точка на съвестта и разума на човешката природа и в подхода си към тях ще използваш начина, на който Бог те е научил, начина и принципите, които Бог ти е казал. Когато подходиш към тях, като използваш начина, за който Бог ти е казал, у теб няма да се породят отново омраза и гняв, а по-скоро ще опознаеш покварата на човечеството, ще опознаеш лицето на демоните и ще потвърдиш и ще се увериш, че Божиите слова са истината по един много по-задълбочен и прогресивен начин. Когато използваш Божиите слова и начина, за който Бог ти е казал, начина, на който те е научил, за да разглеждаш подобен въпрос, тогава този въпрос не само няма да ти навреди отново и не само няма да задълбочи омразата и гнева ти, а напротив, постепенно ще намали омразата и гнева в най-съкровените кътчета на сърцето ти и когато преживяваш подобен проблем отново и отново, духовният ти ръст ще расте и нравът ти ще се промени.