Как са свързани човекът и Бог? Как можеш да познаеш Бог? Как върши Той делото Си по отношение на човека? Като използва словата Си, чрез които разкрива Своите намерения, насочва те към пътя, който трябва да поемеш, подлага те на изпитание и ти казва всички Свои изисквания и критерии по отношение на теб. Без дори да осъзнават, хората разбират всички аспекти на истината в Божиите слова: принципите, залегнали в основата на това как да постъпват с хората и да се справят с различни въпроси, как да се отнасят с братята и сестрите си, с църковното дело и дълга си, как да преживяват изпитания, как да са предани на Бог, как да отричат, как да се отнасят към света на невярващите и т.н. Всичко това се съдържа в Божието слово и Той го е казал на човечеството. В крайна сметка обаче до каква степен го преживява човек? Хората могат да видят Бог в Неговите слова и да се изправят лице в лице с Него. Някой би попитал: „Къде е този Бог, в когото вярваш?“. Тези, които не са преживявали това, не могат да го проумеят: „Да, къде е Бог? Никога не ми се е явявал. За Него винаги казват, че е на третото небе, но никога не съм Го виждал. Не знам колко голям или висок е Бог в действителност, или колко всемогъщ и всезнаещ е“. Хората, които имат някакво преживяване, биха казали: „Тези неща не са важни. Срещнах се с Божието слово от първия ден, в който повярвах в Бог. Вярвам в Него вече двадесет или тридесет години и в словата Му виждам Неговия нрав и същност, и имам известно разбиране и познание за Него. След като през всичките тези години съм преживявал Неговите слова, ако някой ден Бог дойде и ме заговори, ако влезе в контакт с мен, ще съм способен да потвърдя без никакво съмнение, че именно Той е Бог, Който е изразил тези слова, че Той е единственият Бог, в Когото вярвам! Независимо как изглежда Той, стига източникът на Неговите слова и на тези слова да е един и същ, тогава Той е Бог, в Когото вярвам, Бог от небето, единственият Бог, Който господства над моята съдба и всички неща. Това е Той“. В този момент ще има ли все още нужда Бог да ти говори от небето? (Няма да има.) Въпросът е, че независимо каква форма или образ приеме Бог, за теб не е необходимо да Го виждаш. Няма нужда. Няма да изпитваш такова любопитство. Но защо е така? След всички тези години на преживяване, на контакт с Бог, макар да не можеш да кажеш, че Го познаваш или че сте твърде близки, ти най-малкото вече не си странник за Него заради Неговите слова и твоето преживяване на тези слова и Неговото дело. Той е с теб, напътства твоя живот, господства над всеки твой ден и твоята съдба. Той разбира много добре твоята радост, тъга, гняв и щастие, а ти знаеш Неговите. Повече не Го разбираш погрешно, нито се оплакваш от Него, а Той е заел такова място в сърцето ти, че спокойно можеш да кажеш, че се е възцарил там и управлява като истински Цар, способен да контролира цялото ти същество. Какво означава да „управлява като Цар“? Това означава, че използваш Божиите слова, за да преодолееш всичко, което се случва, а Неговите слова са господар на сърцето ти. Господарят вече не си ти. Твоите знания и ерудиция, прочетените от теб книги, преживяванията и събитията в живота ти — всички те не могат да те водят. Божиите слова ще те напътстват във всичко, те ще станат пътеводител на твоя живот, разкрити и изживяни всеки ден от твоя реален живот. Ето по този начин ще притежаваш истините реалности. Ако в този момент някой отново те попита: „След като вярваш в Бог, познаваш ли Го?“, ти би отговорил: „Познавам Бог малко. Не смея да използвам думи да опиша колко могъщ и мъдър е Той, нито смея да дам определение за Него, но поне знам, че Бог е неразгадаем, толкова мъдър и прекрасен, и толкова много обича човечеството. Божията любов е толкова велика, толкова истинска, а Неговият нрав толкова праведен!“. Нима тази частица знание не е по-ценна от илюзорните и причудливи представи и фантазии на хората? (Да, така е.) Откъде тогава идват тези ценни неща? Те идват от преживяването на Божиите слова. С други думи, след като Божиите слова са ти били предоставени през всичките тези години, те пускат корени в теб и покълват, цъфтят и дават плод, а ти си изживял реалността на словата Му. Как постигаш този резултат, докато изживяваш Божиите слова? (Като малко по малко преживяваш Божиите подредби за хората, събитията и нещата.) Това идва с преживяването, а именно — постоянно потвърждаваш Божиите слова в този период, потвърждаваш, че всяко едно Божие изречение е истината и е това, което ти трябва в живота. Ако някой в този момент ти каже: „Този, в когото вярваш, не е Бог, Той не съществува, Той не може да бъде видян“, ти ще отговориш: „Не зависи от един човек да реши относно съществуването и върховенството на Бог. Бог е Този, Който решава, фактът на Божието съществуване и върховенство над всички неща е това, което решава, моето действително преживяване на Божието дело през тези години е това, което решава, всички свидетелства за преживяване на Божието дело са тези, които решават. Това е доказателството“. Това означава да свидетелстваш за Бог. Ако някой пак те попита: „Къде е Бог?“, как би отговорил? (В сърцето на всеки, който вярва в Него.) Бог вече живее в сърцата на хората, но освен това Той е във всички неща и сред всички неща, около нас. Това е съществуването на Бог. Не можеш да го отречеш и това, което преживяваш, е по-истинско от това, което виждаш. Дори да видиш Бог, ще Го разпознаеш ли? (Не, няма.) Ако духовното тяло на Бог слезе сред хората и каже: „Аз съм Бог“, ти ще се стреснеш и ще кажеш: „Ти си Бог? Как тогава не Те разпознах? Не приемам такъв Бог като Теб!“. Всъщност ще бъдеш уплашен. Защо ще имаш такава реакция? Защото не познаваш Бог и затова отношението ти и поведението ти към Него е такова.

Кое е най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание при вярата в Бог? Може да се каже, че най-важно е преживяването на Неговите слова. В процеса на преживяване на Божиите слова, каквито и погрешни състояния да имат хората, състояния на противопоставяне на Бог или непокорство, или каквито и погрешни възгледи да имат, те трябва да бъдат коренно променени и преодолени чрез истината. По този начин вътрешното ти състояние постепенно ще се подобри, връзката ти с Бог ще става все по-нормална, а ти ще чувстваш съществуването на Бог. Ако връзката ти с Бог не е нормална, няма да чувстваш Неговото съществуване. Нима във всичко това няма истина? Има истина във всичко това. Ако хората вярват в Бог все едно живеят във вакуум, не контактуват с нищо, не виждат нищо, не знаят нищо, пренебрегват външния свят точно като онези даоистки монаси и монахини, които практикуват аскетична култура, то това не е правилният път. Ако хората могат да наблюдават, възприемат и преживяват, те ще са способни да виждат Божиите действия в много неща. Но понастоящем има някои въпроси, които са твърде дълбоки и извън обсега на повечето хора, така че не бива да се отказваш от най-близкото до теб, докато търсиш най-отдалеченото. Просто се съсредоточи върху Божиите слова и се научи как да се преценяваш спрямо тях. Какво означава да се преценяваш спрямо тях? Да видиш дали нямаш някое от различните състояния, разобличени в Божиите слова, в кое от тях се намираш, за какво се отнасят Божиите слова и за кои човешки състояния говори Той. Всички те трябва да се изследват и да се разберат ясно. Понякога хората чуват веднъж Божиите слова, но те влизат през едното ухо и излизат през другото, и хората си мислят: „Божиите слова не са насочени към мен. Аз не съм в такова състояние. Той говори за други хора“. Това е погрешен начин да разбереш Неговите слова и показва, че все още не ги разбираш, че все още нямат въздействие върху теб и че не си ги осмислил. Придобий преживяване, докато не дойде денят, в който ще чуеш как Божиите слова разобличават хората и ще си кажеш: „Бог говори за мен“. Ето това значи да се преценяваш спрямо Божиите слова. Това обаче е само началото, само първата стъпка от навлизането в Божиите слова — възможно е да не знаеш какво всъщност е това състояние, за което Той говори. Затова трябва да преминеш през период на търсене на това каква е истината в казаното от Бог, какви са Неговите изисквания и какъв е пътят, който Той дава на човечеството. Това предполага детайли. Не означава просто да изследваш и анализираш дадено външно състояние и с това да приключиш. Какво цели Бог, като анализира състоянието на хората и ги кара да изследват това състояние? Прави го, за да ги накара да променят посоката. Бог казва, че това състояние е погрешно и ако живееш в подобно състояние или имаш подобен възглед, тогава можеш да се противопоставиш на Бог. Това е бунтарство, не се харесва на Бог и е покварен нрав, който принадлежи на Сатана и не е съобразен с истината. Трябва да смениш посоката. Докато сменяш посоката, трябва да разбираш какви са изискванията на Бог, че има истина в тези изисквания, а също така трябва да разбираш Божието намерение и да размишляваш: „Какво изисква Бог по този въпрос? Как да сменя посоката, да се освободя и да преодолея този вид състояние?“. Това предполага търсене на истината. Не е достатъчно просто да преценяваш себе си спрямо Божиите слова — в допълнение е необходимо все пак да разбираш истината и да си способен да познаваш себе си. Тогава ще почувстваш, че Божиите изисквания към човечеството са велики и ще си способен да Го възхваляваш от сърце: „Бог е толкова мъдър, като проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце! Бог изобличи моето състояние, за чието съществуване даже не подозирах, а Той знае всичко!“. Само толкова ли? Това съвсем не е достатъчно и не е това, което Бог изисква. Той изисква от теб да се избавиш от тези негативни, погрешни състояния, които произтичат от покварен нрав, и след като ги преодолееш, да практикуваш в съответствие с истината. Когато разбирането ти за истината постепенно се задълбочи, вътрешното ти състояние ще се промени напълно и ще се избавиш от предишния си поглед върху нещата, ще видиш, че той е погрешен, ще знаеш къде се крие грешката и каква е същността ѝ, а оттам ще си способен да я преодолееш. Когато можеш изцяло да се избавиш от светските неща и сатанинските възгледи, тогава — макар че е възможно да се чувстваш опразнен отвътре — разбраните от теб истини ще започнат да заемат място в сърцето ти. Какъв е правилният поглед, който Бог иска да имаш, какво иска да притежаваш, кои възгледи е правилно да имаш и кои са погрешни — за да разбереш тези неща, има процес, който изисква от теб непрекъснато да търсиш истината и да навлезеш в дълбочина в нея, а когато действително си разбрал истината, сърцето ти ще е напълно удовлетворено и уверено. Не е лесно за даден човек да вярва и да приеме истината. Всички хора имат активни мисли, всички имат мисли и идеи, и покварен нрав, и винаги ще проучват и анализират дали Божиите слова са правилни или неправилни, когато нямат какво друго да правят. Ако срещнат човек, който разбира истината и сподели своето свидетелство за преживяване, те ще придобият някакви предимства и извисяване. А ако срещнат човек, който говори нелепости и има нелепи възгледи, ще бъдат повлияни от него. Това е нормално състояние. След като имат достатъчно преживяване обаче, някой ден хората ще признаят напълно, че Божиите слова са истината и ще осъзнаят къде са сгрешили. Осъзнаването му обаче може ли да означава, че са способни да практикуват истината? (Не, не са способни.) Те все още не желаят и си мислят: „Как да се отрека от себе си просто така?“. Пак ще искат да продължават да проучват внимателно нещата и независимо какво мислят в сърцата си, непокорството и поквареният им нрав винаги ще присъстват. За тях не е толкова лесно да приемат истината. Не могат така просто или чисто директно да приемат нещо за истината. Дори да са наясно, че това е истината, все още не могат да я практикуват бързо и безусловно. Това потвърждава факта, че вътре в себе си човек има покварен нрав и сатанинска същност. Целта на Божието дело и на изразяването на истината е да се преодолее поквареният нрав на човека, да се изрови покварата, която да бъде също преодоляна и пречистена малко по малко. Човешките възгледи постепенно ще постигнат съгласие с тези на Бог, а човешките действия ще се съобразяват с истината. В който и аспект да си в съгласие с Бог, по отношение на него няма да Го разбираш погрешно. Навсякъде, където имаш погрешно разбиране за Бог, трябва да търсиш истината и да я използваш, за да преодолееш това погрешно разбиране. Не бива винаги да настояваш на твоето схващане, винаги да мислиш, че твоето погрешно разбиране е правилно и разумно, че може да е валидно и да има смисъл където и да се приложи. Това е нелепо. Хората имат покварен нрав — нормално е да бъдат малко надменни. Могат да се променят, стига да приемат истината. Ако са нелепи и имат неправилни възгледи за нещата, това е опасно, няма да им е лесно да приемат истината и често ще я разбират погрешно. При такъв тип хора е най-вероятно да съществуват представи за Бог и те да изпитват антагонизъм към Него. Те са хората, които принадлежат на Сатана. Що се отнася до погрешното разбиране за Бог, ако даден човек не търси истината, той ще смята, че това, което Бог прави, е погрешно. Ако винаги „води съдебни битки“ срещу Бог по този начин, съревновава се и се бори с Него, и пак се бори и съревновава, накрая това ще свърши с провал и този човек ще бъде напълно унизен. Истината и Бог винаги излизат победители. Само ако си способен да поддържаш сърцето си покорно, търсиш и приемаш истината в своето съревнование и борба с Бог, тогава сърцето ти ще може да се промени и накрая ще трябва да се покориш пред словото на Бог. Преживяването на този процес е процесът, в който Бог спасява и придобива човека, а тези, които по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината, ще бъдат разкрити и отстранени. Ако можеш да приемеш истината и да се покориш на Бог, тогава ти си човек, който се покорява на Бог, който може да постигне съответствие с Него и никога повече няма да се бунтува срещу Него или да Му се противопоставя. Независимо колко години вярва даден човек в Бог, стига да може да приеме истината и да успее да Му се покори, накрая ще може да постигне промяна в своя живот нрав. Нека ти дам пример. Да кажем, че изучаваш ботаника или земеделие и посяваш в земята десет семена на овошки. От изученото знаеш, че от тези десет семена могат да пораснат десет дръвчета. Това заключение е основано на научна база и теория, и ти се придържаш към него. И когато Бог каже, че от десет семена могат да пораснат единадесет дръвчета, ти няма да повярваш: „Това възможно ли е? Как може от десет семена да поникнат единадесет овошки?“. Всъщност има едно скрито семенце, което не си видял. На какво основание си вкопчен към своя възглед? Това са научните доказателства и знания, които си придобил — тези неща контролират твоето мислене и ти не можеш да видиш отвъд техния обсег. Ако приемеш това за свой критерий, тогава не приемаш Божиите слова за свой критерий — а това е човешкото непокорство. Мислиш си: „Аз имам основа, така че как можеш Ти да кажеш, че заключението ми не е истината? Казаното от Теб е без основа, така че как можеш да кажеш, че Твоите слова са истината? Те не са основани на абсолютно нищо! Колко души са доказали това? Кой го е доказал? Кой го е видял? Къде са фактите?“. Ти отричаш Божиите слова преди да си видял фактите, винаги добавяш въпросителен знак към словата Му, винаги Го опровергаваш, винаги смяташ: „Това, което Бог каза, е погрешно. Моето заключение е правилно, защото е било доказано. В тази област аз съм учен, професионалист, така че моето заключение трябва да се отбележи като правилно“. За теб десет семена се равняват на отглеждането на десет дръвчета, така че не вярваш на Бог, когато Той казва, че ще пораснат единадесет дръвчета. Но ако крайният резултат е такъв и фактът е, че има единадесет дръвчета, ще бъдеш ли убеден? (Да, ще бъда.) Напълно убеден ли ще бъдеш? Защо? (Видях фактите.) Когато видиш фактите, ще започнеш да отхвърляш знанието, което си усвоил, както и собственото си заключение, и вероятно в сърцето ти ще настъпи борба: „Как е възможно да съм сгрешил? Би ли могла науката всъщност да е в грешка?“. В този процес хората ще проучват и анализират дали Божиите слова са правилни или грешни, и ще ги сравняват: „Кое е правилно — Божиите слова или научните доводи? Кой е по-вероятно да бъде прав?“. Фактите са налице, но хората все още не могат напълно да ги приемат и трябва да изчакат още няколко години преди да са напълно убедени в това, което Бог е направил, и да го приемат истински. Бог не говори, нито действа без основание. Процесът на Неговите действия ти позволява сам да преживяваш и да се учиш, докато видиш какви са резултатите. Какво придобиваш в този процес? Той ти позволява да имаш автентично потвърждение на Божиите действия. Бог не те оставя да кажеш без никакво основание: „Ти си Бог, Ти си велик и благороден, мъдър и прекрасен“. Той не те оставя да свидетелстваш за Него по този начин. Вместо това използва тези факти, за да те остави сам да преживееш и да се увериш. Бог няма да ти каже, че е погрешно, че десет семена ще се превърнат в десет дръвчета. Той няма да те опровергае или да спори с теб, а ще използва факти, за да докаже правотата си, и ще те остави сам да се убедиш. Може би Бог ти е казал това, когато си бил на двадесет, но не с думите: „Аз съм истината и ти трябва да Ме слушаш“. Бог не е казал това. Той просто го е направил, а ти виждаш резултатите, когато си на тридесет. Толкова време ти е отнело. Спорил ли е Бог с теб през това време? (Не, не е.) Така че кой е бил спорещият? Хората са тези, които спорят с Бог, и винаги смятат: „Бог греши. Това, което Той казва и прави, не е научно и логично“. Хората обичат да спорят с Бог, но Той просто остава безмълвен и продължава да действа. След като изминат десет години, откриваш даден факт и си уплашен: „О, излиза, че моята гледна точка е била грешна!“. До момента, в който признаваш грешката си, заключението по дадения въпрос всъщност вече се е оформило, но дали ти можеш да го приемеш? Ти приемаш само явлението, но в сърцето си все още не знаеш какво наистина се случва. Колко още години преживяване ти трябват? Би могло да ти отнеме още десетилетие на лично преживяване, преди да можеш да потвърдиш, че заключението относно стореното от Бог по даден въпрос е правилно, и че Бог е истината и е прав, докато ти грешиш. Когато вече си на четиридесет, ще бъдеш напълно убеден, и ще кажеш: „Бог е истината, Той действително е Бог, а това, което прави, е толкова прекрасно и реално! Бог е толкова мъдър!“. Сам се отричаш. Помисли само, колко години на преживяване ти отне? (Двадесет години.) А какво направи Бог през тези двадесет години? Той не използва формули, за да ти обясни, както например би обяснил какво представляват законите на Нютон — Той използва факти, за да те накара да видиш някои неща, просветлява те и те напътства, за да ги разбереш, чрез явления и събития, случващи се около теб. След три или пет години ще придобиеш известно разбиране и ще кажеш: „Да, сгреших, но напълно ли сгреших?“. Още малко преживяване и Бог ще очертае някои факти пред теб, а когато станеш на четиридесет — значи след още едно десетилетие — ще допуснеш, че си сгрешил. Ето така Бог извършва своето дело, това са нещата, които прави. С помощта на кой процес можеш да разпознаеш, че грешиш, а Бог е прав? С помощта на процеса на изправяне пред фактите, а с Божието просветление и напътствие ще стигнеш до това осъзнаване. Това е процесът. Бог не ти дава просто едно заключение и не те кара да вярваш в него без основание. Ако Бог те принуди да разбереш, това щеше ли да е приемливо? Ако Бог те контролира с принуда, за да те накара да разбереш, ти ще разбереш и така или иначе ще знаеш, че Бог е прав. Но Божието намерение не е да превръща хората в роботи. Той не иска това. Той иска хората да разбират истината, да правят своя избор и да са способни да Му се покорят. Но постигането на този резултат отнема време.

Имали ли сте вече преживяването, че Божието дело е практическо? (Да, така е.) Наистина е практическо. Практичността на Божието дело е точно обратното на въображаемите, нереалистични възгледи на човека, затова е необходимо да обръщаш внимание на тези неща в теб, които са въображаеми или празни и непрактически, или които не са основани на Божието слово. Правилното нещо е просто да ги опровергаеш всички. Това определено е правилно и трябва да имаш преживяване по този начин. Колко неща е създал Бог — Създателят на всички неща? Колко мъдър трябва да е Той? Ако си мислиш, че си способен да имаш цялостно преживяване или да разгадаеш това за три или пет години, не е възможно. Няма да си способен да го разгадаеш, дори да разполагаш с цял живот преживяване. Затова трябва да си приземен, когато преживяваш Божиите слова. Започни с нещо малко, с детайлите, и търси истините принципи. Когато си изправен пред нещо, което не можеш да разгадаеш, научи се да притихваш пред Бог и да търсиш истината, без да си тревожен или нетърпелив. Как може човек да притихва пред Бог? Сърцето ти трябва да Му се моли и да общува с Него, а ако не можеш да притихнеш, тогава можеш да четеш и размишляваш над Божиите слова или да пееш химни с Божиите слова. Всичко това ще ти помогне да постигнеш резултата да притихнеш пред Бог. Сърцето ще притихне, когато се върне пред Бог. Човек ще почувства, че да прави разни неща или да тича насам-натам отвън е безсмислено и няма какво да придобие. Стига да е притихнал пред Бог — независимо дали чете Неговите слова, общува за истината или пее химни във възхвала на Бог — духът на човек ще придобие нещо и ще бъде просветлен, а сърцето му ще се чувства подхранено и преизпълнено. Постепенно ще видиш ясно Божието дело, ще си способен да Му се покориш и да придобиеш истината и живота. Ако хората искат да придобият истината и да придобият Бог, трябва да правят жертви, да понасят много страдание и да посветят време и енергия на преживяването на Божието дело дълги години. Само тогава могат да придобият истината и живота, и цялото Божие спасение.

11 октомври 2017 г.