Изминаха две хиляди години, откакто бе разпънат Господ Исус и сега тези хора, които приемат Божието дело от последните дни, всеки ден чуват Неговия глас и слушат проповеди и общение относно истината. Те разбират трите етапа на Божието дело и познават тайните на Неговия план за управление. Разбират ли това вярващите в Господ, които са част от религията? Дори сега все още не разбират и са все така вкопчени в своите представи. Когато някой каже: „Господ Исус е бил син на беден дърводелец. Вижте в какъв Господ вярвате само“, те са безпомощни да го опровергаят и са неспособни да свидетелстват за Бог. Колко достойни за презрение са хората! Бог е изразил толкова много истини за човечеството и е направил такива велики неща, но ако лично Той не каже на хората какво е значението, стойността и истината в тези неща, нито един човек не е способен да стане, да се застъпи и да свидетелства за Бог. Какво е значението на това да се застъпиш за Бог? Това означава да свидетелстваш за делата и върховенството на Бог, за цената, която Той е платил за изкуплението на този човешки род и за Неговите мисли, както и значението на всичко, което Той е направил. Какво можете да разберете от това? (Човечеството не може да си представи Божието дело.) Човечеството не може да си представи Божието дело, нито да го разгадае. Следователно човек трябва да има правилната гледна точка и позиция, от която да разглежда или да се отнася към Божието дело, Неговото ръководство на човечеството и Неговата воля. Човек трябва да има правилна позиция. Това е от основно значение. Трябва да знаеш кой си ти и Кой е Бог, кои неща е необходимо да имаш, за да си в състояние да разбереш Божиите слова и Божието дело, какво принципно си неспособен да разбереш по ясен начин или да разгадаеш, и какъв вид отношение трябва да имаш. Това е разумът, който трябва да притежаваш. По този начин връзката ти с Бог ще бъде съвсем нормална и хармонична. Ако винаги приемаш отношение на изчакване, необосновани предположения, съмнения или дори противопоставяне, докато изучаваш Бог и правиш догадки за Него, или разследваш всичко направено от Него, тогава ще се появят неприятности. Това е академично, това е изследователско — това е да си неверник. Трябва да се отнасяш към върховенството на Бог от гледната точка и с нагласата на покорство, търсене и боязън. Само това ще доведе до истинско познание и разбиране на Бог. Ако разбираш Бог, тогава няма да Му оказваш съпротива или поне няма да го разбираш погрешно. Ще си способен да Му се покориш и да кажеш: „Въпреки че не разбирам значението на това, което направи Бог, все пак разбирам, че всичките Му действия са правилни“. Какво е това разбиране? Разбирането, че сърцето ти е напълно убедено в смисъла на всичко, което Бог прави, и че хората трябва да се покорят. Господ Исус Христос предостави Себе си в ръцете на Сатана и беше разпънат от Сатана — това в очите на хората не беше добро, но Той изпълни Божията воля и извърши делото на изкуплението на човечеството. Това е нещо велико, нещо с огромно значение и стойност за цялото човечество. Видя ли го обаче ясно човечеството? (Не го видя.) Човечеството не видя това ясно. То не видя Божието намерение в това, нито възприе значението и стойността на стореното от Бог, т.е. хората не видяха огромната полза за човечеството. Видяха само, че Господ Исус възкръсна три дни след разпятието, яви се пред хората и се срещна с тях, говори, разказа спомените Си, след което си отиде. Божията воля обаче беше изпълнена. Това не е ли от голямо значение? (От голямо значение е.) Хората разгадаха ли го? Не го разгадаха. Това показва, че хората трябва да имат правилна оценка за самите себе си и правилно отношение към Бог. Каквото и да прави Бог, независимо дали хората го разбират или не, те не бива да го изказват гласно. Това е правилното нещо. Не си помисляй да проучваш всичко, това не е редно. Защо не? Няма правило, което да не ти позволява да правиш така, но ще се удариш в стена и ще се озовеш в опасност. Сега не можеш да разбереш и не си способен да възприемеш, но винаги искаш да проучваш, все оказваш съпротива на Бог. Ако не можеш да разрешиш нещо чрез проучване, но също така не търсиш истината, какви проблеми биха могли лесно да се появят? Ще е лесно да разбереш Бог погрешно. От началото ще разбираш погрешно и ако не можеш ясно да разбереш нещата и това погрешно схващане остане, ще си негативен и слаб, а това ще засегне изпълнението на дълга ти и навлизането ти в живота — всички тези неща са свързани. Много неща не могат да се разберат ясно само за година-две, а истината е твърде дълбока. Дори Бог да те просветли веднага, би ли разбрал с твоя малък духовен ръст? Даже и да разбереш нещичко, ще можеш ли да разбереш цялата истина докрай? Ще кажеш: „Знам какво е гравитация. Защо нещата падат надолу към земята, а не нагоре, но ако напуснеш земната атмосфера и излезеш в космоса, ще се носиш във въздуха? Защото се губи гравитационното притегляне на земята. Щом това го разбирам, нима не разбирам вече Божиите дела?“. Ти не знаеш как точно господства Бог над гравитацията, а си разбрал само нейното проявление. Това не означава, че си разгадал как Бог господства над нея, а дори да можеше да разгадаеш, щеше ли да си способен да господстваш над нея? Ако напуснат атмосферата, хората щяха да са в беда, просто щяха да се носят и да летят навсякъде без гравитация. Какво може да се заключи от това? (Че има много неща, които хората не могат да разгадаят.) Не могат да ги разгадаят и въпреки това все оказват съпротива на Бог, като Го проучват и наблюдават със съмнение в сърцата, и казват: „Ако не мога да разгадая тази работа, тогава Ти не си Бог“. Какво ще кажете за този възглед? Този възглед и тази позиция са грешни, те противоречат на Бог, и е погрешно винаги да се проучва. Трябва да разбираш Бог и да кажеш: „Не мога да разбера това, твърде задълбочено е и не бих могъл да го разбера цялостно, дори Бог да ме просветли. Така че няколко години ще търся с покорно сърце и ако Бог не ми даде отговор, засега просто ще го оставя настрана. Между мен и Бог няма прегради или погрешно разбиране. Ако не разбирам погрешно Бог или не се оплаквам от Него, тогава няма да Му се противопоставям. Ако не Му се противопоставям, тогава няма да се бунтувам срещу Него, а ако не се бунтувам срещу Него, няма да Го отхвърля или да се отклоня от Него. Аз съм последовател на Бог завинаги“. Какво стои в основата на това да си „последовател на Бог завинаги“? То е следното: „Независимо дали това, което Бог прави, е съобразено с моите представи, аз винаги ще Му се покорявам и ще Го следвам. Бог си остава моят Бог и аз съм сътворено същество, човешко същество. Независимо как се отнася Бог с мен, дали ме хвърля в ада, в езерото от огън, на Сатана или на дяволи, аз винаги ще Му се покорявам без да се оплаквам. Статусът на Бог не може да се промени, както не може да се промени моята идентичност на сътворено същество. Докато този факт остава неизменен, аз трябва да следвам Бог, а Той е моят Бог завинаги“. Щом твоята вяра в Бог пусне дълбоки корени, никога няма да Му обърнеш гръб. Това е връзката между твоята идентичност на сътворено същество и Бог. След като ясно видиш в сърцето си Божията идентичност и позиция, както и твоята идентичност и позиция на сътворено същество, към която трябва да се придържаш, и след като те пуснат корени в сърцето ти, тогава няма да се отклоняваш от Него. Тогава, когато си слаб, негативен, тъжен или се случи нещо, което не е съобразено с твоите представи и което не можеш да разгадаеш или разбереш, това може ли да засегне връзката ти с Бог? (Не може.) Стига да си наясно с истината на виденията, да си поставил основата, да си преживял много условия и да си осъзнал, че всичко, което Бог прави, има смисъл, тогава ще познаваш Божието дело и ще е трудно отново да възникнат представи. Някои хора могат да разберат само една част. По отношение на правосъдието и наказанието например хората признават, че направеното от Бог има смисъл, но когато се стигне до това да бъдат кастрени, те имат представи. Kойто и да ги кастри, те не желаят да го приемат и не признават, че въпросът идва от Бог. Те мислят, че това се върши от човек и идва от Сатана. Това не е ли поредната грешка? Появява се друг проблем и търсенето на истината трябва да продължи. Ако не можеш да преминеш това, можеш ли напълно да се покориш на Божието дело? Можеш да се покориш само на това, което е съобразено с твоите представи, и не можеш да се покориш на това, което не е съобразено с тях. Този тип хора твърде лесно могат да се противопоставят на Бог и са хора, чийто нрав не се е променил.

У хората съществуват много мисли, идеи и състояния, които често оказват влияние върху някои техни мнения, гледни точки и позиции. Ако чрез търсене на истината можеш да преодолееш тези мисли, идеи и състояния едно по едно, то те няма да засегнат връзката ти с Бог. Сега може и да имаш малък духовен ръст с повърхностно разбиране на истината, а поради това, че вярваш в Бог едва отскоро или поради различни други фактори, не разбираш особено много истини — обаче трябва да схванеш един принцип: трябва да се покоря на всичко, което Бог прави, независимо дали отстрани изглежда добро или лошо, правилно или грешно, и независимо дали се съобразява с човешките представи. Нямам право да критикувам, оценявам, анализирам или проучвам дали това е правилно или грешно. Това, което трябва да правя, е да изпълнявам добре дълга си на сътворено същество, след което да практикувам истините, които мога да разбера, за да удовлетворя Бог и да не се отклонявам от истинския път. Ще практикувам толкова, колкото Бог ми позволява да разбера, и ще търся това, което трябва да практикувам, дори Бог да не ме е просветлил. Ако Бог не ме просветлява за нещо, което няма нужда да разбирам, тогава ще се покоря и ще чакам, а някой ден може би Бог ще ми позволи да разбера. Това е точно както с разпятието на Господ Исус: две хиляди години по-късно тези хора, които приемат Божието дело от последните дни, в основни линии разбират, а дори онези, които не са толкова настоятелни в стремежа си, също разбират за какво става дума. Възможно е точно сега да не си способен да разбереш част от голямото дело, свързано с Божия план за управление, но ти имаш погрешно схващане за Него и отричаш Неговото съществуване, защото не разбираш истината, което къса нормалната връзка между теб и Бог. Това е сериозна грешка. Трябва да имаш такава нагласа, гледна точка и позиция, при която да кажеш: „За тези неща, които не разбирам, просто ще почакам. Когато някой ден Бог просветли човечеството, може би ще ги разбера до едно“. Когато Господ Исус си тръгна, Той каза: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“. Защо не могат да бъдат понесени? Защото хората са все още незрели в духовния си ръст и няма да са способни да възприемат. Това е все едно да обясниш на тригодишно или петгодишно дете как се печелят пари или как се гледа семейство. То ще чуе, но темата ще му е толкова далечна, че няма да разбере нищо и това ще остане извън обсега му. Има толкова много неща, които хората трябва да разберат и които Бог иска да каже на човечеството, но заради незрелия духовен ръст на човечеството или заради това, че процесите на Божието дело все още не са напълно разкрити на човека и хората не са ги преживели, те няма да разберат, ако тези неща се узнаят твърде рано. Дори да слушат тези неща, хората ще ги вземат за доктрина и ще ги разберат буквално, но няма наистина да узнаят какво казва Бог. Затова Бог не говори. Уместно ли е Бог да не говори? Има ли някаква полза от това за човека? (Има.) Това ще забави ли израстването на хората в живота? Със сигурност няма да го забави, даже никак, нито ще окаже влияние върху ежедневния ти живот или нормалния ти стремеж. Така че просто успокой сърцето си и се стреми към истината, тъй като това е най-важното нещо. В края на краищата всичко се свежда до стремежа към истината. Ако се стремиш към истината, тогава тайните на някои неща, които Бог прави, Неговата мъдрост, удивителност и нрав във всичко, което прави, както и нещата, които човечеството трябва да разбере, постепенно ще се изяснят чрез процеса на следване на Бог. В това да стигнеш до знание за Бог са намесени много аспекти и в процеса на твоите взаимодействия, свързване и контакт с Бог ти трябва да преживяваш Неговите слова, да им се наслаждаваш, да се наслаждаваш на Неговото дело, както и на Неговото просветление и напътствия към теб. В този процес ще стигнеш до знание за Бог без дори да се усетиш. Това означава, че постепенно ще придобиеш разбиране за Бог чрез процеса на преживяване на Неговото върховенство и подредби относно теб. Ако не минеш през тези процеси, а само гледаш небето всеки ден с широко отворени очи, като разчиташ на въображението си, за да видиш Божието дело, тогава никога няма да успееш. Накрая ще стигнеш до съмнения и ще си кажеш: „Къде е Бог? Той ли е направил луната? Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер. Това ли е начинът, по който Бог господства над всички неща?“. Този начин на разбиране е кух, а твоята убеденост ще се превърне само в празни думи. Ако някой те попита дали вярваш в Бог, ти вероятно ще отговориш: „Вярвам в Бог, имам убеденост, християнин съм“. Ако след това отново те попита: „Защо не си будист?“, ти ще кажеш: „Истинският път е християнството, а не будизмът“. Самият факт, че можеш да кажеш само това, е доказателство, че не си преживял и не си придобил нищо. Всичко, свързано с Бог, всичко, което Той притежава и представлява, Неговият нрав, Неговото върховенство и Неговите подредби за човечеството и всички неща, реалността и точността на Неговите слова и тяхното значение, извисяването и стойността за човечеството, както и някои начини на изпълнение на Неговото дело като например чрез изпитания, дисциплина, просветление и озарение, утеха и увещаване, както и някои от специалните Му напътствия за човека. Ако не си преживял лично тези неща, ако наистина не си опитал вкуса им, може ли връзката ти с Бог да е нормална? Можеш ли истински да Му се покориш? Твоето разбиране за Бог завинаги ще бъде една въпросителна, поредица от въпросителни, без никакво истинско разбиране. Нормална ли е тогава връзката ти с Бог? Наистина ли тя е връзка между сътворено същество и Създател? Какво точно представлява тази въпросителна? Бог ще остане завинаги непознат за теб, било то като идентичност, статус или по отношение на Неговата същност. Той не е твоето семейство, не е твой роднина, Той винаги изглежда като чужд посетител, когото никога не си познавал — така че не е лесно да се обясни каква всъщност е връзката ти с Бог, но тя със сигурност не се равнява на тази между сътворено същество и Създател.

Какви са ключовите моменти, когато вярваш в Бог? Как вярата в Бог да се превърне в реалността, която хората трябва да имат в живота? Как да се постигне покорство и да се придобие Бог? Трябва да разчиташ на преживяването на Неговите слова и най-важното — на Неговото правосъдие и наказание, преди да можеш да се покориш на Бог и да Го придобиеш. Въпреки че много хора са готови да изпълняват дълга си, те не разбират как да преживяват Неговото дело. За тази цел трябва да преживяваш Неговото правосъдие и наказание, Неговото кастрене, изпитания и облагородяване. Всички Божии изисквания трябва да се практикуват, трябва да се навлезе в тях и да се стигне до тях. Това се нарича преживяване на Божието дело. За да го преживееш, трябва да създадеш нормална връзка с Него, винаги да се молиш на Бог и да търсиш от Него с богопокорно сърце. Независимо какво се случва или с какви трудности се сблъскваш, трябва да разчиташ на Бог и да Му се осланяш, да намираш отговорите и пътя в Неговите слова, и винаги да се молиш и да разговаряш с Него. Да преживяваш Божието дело означава да си в контакт с Него и да се покоряваш на Неговите слова и дело, да се молиш и да търсиш от Него, когато имаш проблеми или трудности. След като по този начин натрупаш много преживяване и разбираш истината, ще си научил как да прилагаш Божиите слова към случващите се неща. Има много начини да се прилагат Божиите слова, например чрез молитви и търсене, когато нещо се случи, и така виждаш как Божиите слова посочват ясно какви трябва да са действията на хората, какви са принципите и какви са Божиите намерения и изисквания към хората. Когато знаеш всичко това и разбираш Божиите желания, ще имаш някакво познание и разбиране за Бог. Когато си изправен пред изпитания, трябва да търсиш: „Какво казва Божието слово за такова голямо изпитание? Какъв е смисълът Бог да подлага хората на изпитания? Защо иска да ги подлага на изпитания?“. Божиите слова казват, че си покварен, че винаги си непокорен и неподчиняващ се, че не Му се покоряваш, а вместо това непрекъснато имаш фантазии и представи, и Бог иска да те пречисти чрез изпитания. Независимо какво преживяваш, било то преследване и изпитания или кастрене, дисциплиниране и наказание, и независимо каква среда начертае Бог за теб или какъв метод използва, трябва винаги да търсиш отговора и основата в Божиите слова, както и да търсиш Неговите намерения и изисквания към теб. Тоест каквото и да се случва, първо трябва да мислиш какво е казал Бог, как иска да практикуват хората, какви са изискванията Му към тях и какви са намеренията Му. Разбереш ли тези неща, ще знаеш как да преживяваш Божието дело. Ако в сърцето ти няма място за Бог и не обичаш истината, а винаги мислиш какво казват разни хора, книги или известни и велики личности, или какво правят невярващите в такива случаи, това ще означава, че този твой начин на търсене и практикуване те нарежда сред неверниците, защото мислите и пътят ти са същите като на невярващите. Ако си човек, който вярва в Бог, но мисленето ти е същото като на невярващите и вървиш по пътя на невярващите, тогава този път е погрешен и без изход. Този, който вярва в Бог, не прави така, нито върви по този път. В църквата има такива хора и те са част от неверниците — невярващи, скрити в църквата.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.