Пета част

Съдбите на хората се определят от отношението им към Бог

Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да правиш заключения за Него. След като спреш да си правиш заключения за Бог, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него; това ще изпълни сърцето ти с боязън от Бог. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез доктрините, думите и теориите, които си усвоил. Вместо това, като постоянно търсиш Божиите желания във всичко, ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не пренебрегвай Бог, сякаш Той е само празен въздух, който се носи някъде там, зад главата ти; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя думичка и всяка дреболия, която правиш, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва да ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и толерантност изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, съвсем не е сбор от догматични правила и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — боязънта от Бог и отбягването на злото, във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш твърдо разбиране, свързано с въпросите на Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения; отнасяй се към Него с уважението, което Той заслужава. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или толерантност или правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него. Не позволявай един мимолетен аспект от твоето познание или разбиране за Бог да Го определя завинаги. Не вярвайте в един мъртъв Бог; вярвайте в живия Бог. Помнете това! Въпреки че тук обсъдих някои истини — истини, които трябваше да чуете — в светлината на сегашното ви състояние и духовен ръст, засега няма да предявявам към вас по-големи изисквания, за да не отслабя ентусиазма ви. Това би могло да изпълни сърцата ви с твърде много студенина и да ви накара да се чувствате твърде разочаровани от Бог. Вместо това се надявам, че можете да използвате богобоязливото си сърце и да се отнасяте с уважение към Него, когато вървите по пътя, който ви предстои. Не позволявайте въпросът за това как да вярвате в Бог да ви обърка, а го разглеждайте като един от най-големите проблеми. Вземете го присърце, свържете го с реалността и с реалния живот; не му обръщайте внимание само на думи — защото това е въпрос на живот и смърт, който ще определи вашата съдба. Не го приемайте като шега или детска игра! След като споделих тези думи с вас днес, се чудя колко разбиране са събрали умовете ви. Има ли някакви въпроси, които бихте искали да зададете във връзка с това, което казах днес?

Въпреки че тези теми са малко нови и малко отдалечени от вашите възгледи, от обичайните ви занимания и от това, на което сте склонни да обръщате внимание, смятам, че след като известно време ги обсъждате в общение, ще постигнете общо разбиране за всичко, което казах тук. Всички тези теми са много нови и такива, които никога преди не сте разглеждали, така че се надявам, че те няма да увеличат вашето бреме по никакъв начин. Не казвам тези думи днес, за да ви плаша, нито ги използвам като начин да ви кастря; по-скоро целта Ми е да ви помогна да разберете действителните факти за истината. Тъй като между човечеството и Бог съществува пропаст, въпреки че хората вярват в Бог, те никога не са Го разбирали и не са познавали Неговото отношение. Хората също така никога не са били много ентусиазирани в загрижеността си за Божието отношение. По-скоро са вярвали и са действали сляпо и са били небрежни в познанието и разбирането си за Бог. Ето защо Се чувствам длъжен да изясня тези въпроси за вас и да ви помогна да разберете какъв точно е този Бог, в когото вярвате, както и какво мисли Той, какво е Неговото отношение към различните видове хора, колко далеч сте от изпълнението на Неговите изисквания и колко голямо е несъответствието между вашите действия и стандарта, който Той изисква. Като ви информирам за тези неща, Аз имам за цел да ви дам критерий, според който да правите преценка за себе си и така да знаете какъв плод е дал пътят, по който вървите, какво не сте придобили по този път и в кои области просто не сте се включили. Когато общувате помежду си, обикновено говорите по няколко често обсъждани теми, които са много тесни по обхват и повърхностни по съдържание. Има дистанция, пропаст между това, което обсъждате, и Божиите намерения, както и между вашите обсъждания и обхвата и стандарта на Божиите изисквания. Ако продължавате по този начин, с течение на времето вие ще се отклонявате все повече от Божия път. Вие просто приемате сегашните Божии слова и ги превръщате в обект на поклонение; разглеждате ги като ритуали и правила. Това е всичко, което правите! В действителност Бог просто няма място във вашите сърца и не е успял да ги придобие. Някои хора смятат, че да се опознае Бог е много трудно и това е истина. Трудно е. Ако хората бъдат принудени да изпълняват дълга си, да вършат делата си външно и да работят упорито, те ще си мислят, че да вярваш в Бог е много лесно, защото всички тези неща са в рамките на човешките възможности. Но в момента, в който темата се измести към намеренията на Бог и Неговото отношение към човечеството, тогава от гледна точка на всички нещата наистина стават малко по-трудни. Това е така, защото става дума за разбирането на хората за истината и за навлизането им в реалността, така че, разбира се, ще има известна трудност! Въпреки това, след като преминете през първата врата и започнете да постигате навлизане, нещата постепенно стават по-лесни.

Началото на боязънта от Бог е да се отнасяме към Него като към Бог

Преди малко някой повдигна един въпрос: как става така, че макар да знаем за Бог повече, отколкото Йов, все още не можем да се боим от Него? По-рано засегнахме малко този въпрос. Всъщност и преди сме обсъждали същността на този въпрос, а именно факта, че макар Йов да не е познавал Бог по онова време, той все пак се е отнасял към Него като към Бог и Го е смятал за Върховен владетел на небесата, земята и всички неща. Йов не е смятал Бог за враг, а Го е почитал като Създател на всички неща. Защо в днешно време хората се противопоставят толкова много на Бог? Защо не могат да се боят от Него? Една от причините за това е, че те са били дълбоко покварени от Сатана и с тази дълбоко вкоренена сатанинска природа са станали врагове на Бог. Така, въпреки че вярват в Бог и Го признават, те все още могат да Му се съпротивляват и да се изправят срещу Него. Това се определя от човешката природа. Другата причина е, че въпреки вярата си в Бог хората просто не се отнасят към Него като към Бог. Вместо това те Го считат за противник на човечеството, гледат на Него като на враг и смятат, че са несъвместими с Бог. Толкова е просто. Не беше ли повдигнат този въпрос на предишната ни сесия? Помислете за това: не е ли това причината? Възможно е да притежаваш известно познание за Бог, но какво точно включва това познание? Не е ли това, за което всички говорят? Не е ли това, което Бог ти е казал? Ти си запознат само с теоретичните и доктриналните му аспекти, но дали някога си оценил истинското лице на Бог? Имаш ли субективни познания? Имаш ли практически познания и опит? Ако Бог не ти беше казал, щеше ли да знаеш? Теоретичните ти знания не представляват реални знания. Накратко, без значение колко знаеш и как си го узнал, докато не постигнеш истинско разбиране за Бог, Той ще бъде твой враг и докато не започнеш да се отнасяш към Бог като към Бог, Той ще ти се противопоставя, защото ти си въплъщение на Сатана.

Когато си заедно с Христос, може например да Му сервираш храна три пъти на ден или да Му поднасяш чай и да се грижиш за Неговите житейски нужди; така ще изглежда, че си се отнасял към Христос като към Бог. Когато нещо се случва, гледните точки на хората винаги противоречат на Божията; хората никога не успяват да разберат и приемат Божията гледна точка. Макар на пръв поглед хората да се разбират с Бог, това не означава, че Му съответстват. Щом нещо се случи, истината за непокорството на човечеството излиза наяве, като по този начин се потвърждава враждебността, която съществува между хората и Бог. Тази враждебност не се изразява в това, че Бог се противопоставя на хората или че иска да бъде враждебен към тях, нито в това, че ги поставя в положение на Свои противници и след това се отнася към тях като такива. По-скоро става дума за тази противоположна на Бог същина, която се крие в субективната воля на хората и в тяхното подсъзнание. Тъй като хората възприемат всичко, което идва от Бог, като обект на свое изследване, техният отговор към това, което идва от Бог, и към всичко, свързано с Него, е преди всичко да гадаят, да се съмняват и след това бързо да възприемат отношение, което противоречи на Бог и Му се противопоставя. Скоро след това те пренасят негативното си настроение в спорове или състезания с Бог, като стигат дотам, че дори се съмняват дали си струва да следват такъв Бог. Въпреки факта, че техният разум им подсказва, че не бива да постъпват по този начин, те все пак избират това въпреки себе си и продължават без колебание до самия край. Например каква е първата реакция на някои хора, когато чуят слухове или клевети по адрес на Бог? Тяхната първа реакция е да се запитат дали тези слухове са верни и дали те съществуват, а след това да заемат позиция на изчакване. Тогава започват да си мислят: „Няма как да проверим това. Това наистина ли се е случило? Верни ли са тези слухове, или не?“. Въпреки че такива хора не го показват на повърхността, в сърцата си те вече са започнали да се съмняват и да се отричат от Бог. Каква е същността на този вид отношение и на тази гледна точка? Не е ли това предателство? Докато не се изправят пред този въпрос, ти не можеш да разбереш какви са гледните точки на тези хора; изглежда, че те не са в конфликт с Бог и сякаш не Го смятат за враг. Но щом се сблъскат с някакъв проблем, те веднага застават на страната на Сатана и се противопоставят на Бог. Какво подсказва това? Това подсказва, че хората и Бог се противопоставят един на друг! Не става дума за това, че Бог смята човечеството за враг, а за това, че самата същност на човечеството е враждебна към Бог. Независимо от това колко дълго някой човек е следвал Бог или колко голяма цена е платил, и независимо от това, че Го възхвалява, че може да избегне противопоставяне с Него и че упорито се стреми да Го обича, той никога не успява да се отнася към Бог като към Бог. Нима това не се определя от същността на хората? Ако се отнасяш към Него като към Бог и искрено вярваш, че Той е Бог, можеш ли все още да имаш някакви съмнения към Него? Може ли в сърцето ти все още да се крият някакви въпросителни за Него? Вече не може, нали? Насоките на развитие в този свят са толкова зли, а и човешката раса е такава, така че как е възможно да нямаш представи за тях? Самият ти си толкова порочен, така че как е възможно да нямаш представи за това? И все пак само няколко слуха и клевети могат да породят такива огромни представи за Бог и да те накарат да си въобразяваш толкова много неща. Това показва колко незрял е твоят духовен ръст! Само „бръмченето“ на няколко комара и няколко противни мухи — това ли е всичко, което е необходимо, за да те подведе? Що за хора са това? Знаеш ли какво мисли Бог за такива хора? Всъщност отношението на Бог е много ясно, що се отнася до това, как Той се държи с тях. Бог просто им обръща гръб — Неговото отношение е да не им отделя никакво внимание и да не приема тези невежи хора на сериозно. Защо е така? Това е така, защото в Божието сърце Той никога не е имал планове да придобие тези хора, които са се врекли да бъдат враждебни към Него до самия край и които никога не са планирали да търсят начин да бъдат съответстващи на Бог. Възможно е думите, които изрекох, да наранят някои хора. Е, готови ли сте винаги да Ми позволявате да ви наранявам така? Независимо дали сте готови, или не, всичко, което казвам, е истина! Ако винаги ви наранявам и разкривам белезите ви по този начин, това ще повлияе ли на възвишения образ на Бог, Който пазите в сърцата си? (Няма да повлияе.) Съгласен съм, че няма да повлияе, защото във вашите сърца просто няма Бог. Възвишеният Бог, Който живее в сърцата ви — този, когото силно защитавате — просто не е Бог. Той е по-скоро плод на човешкото въображение; Той просто не съществува. Затова е още по-добре да разкрия отговора на тази загадка; нима това не изважда наяве цялата истина? Истинският Бог не е такъв, какъвто хората си Го представят. Надявам се, че всички вие можете да се изправите пред тази реалност и това ще ви помогне да опознаете Бог.

Хората, които Бог не признава

Има хора, чиято вяра никога не е била призната в Божието сърце. С други думи, Бог не признава, че те са Негови последователи, защото не хвали техните убеждения. За тези хора, независимо от това колко години следват Бог, идеите и възгледите им никога не са се променяли; те са като невярващите, придържат се към принципите и начините за общуване с хората на невярващите, а също и към законите за оцеляване и вяра на невярващите. Те никога не са приемали Божието слово като свой живот, никога не са вярвали, че Божието слово е истина, никога не са имали намерение да приемат Божието спасение и никога не са признавали Бог за свой Бог. Те възприемат вярата в Бог като някакво аматьорско хоби и се отнасят към Него просто като към духовна храна; поради това не смятат, че си струва да се опитват да разберат Божия нрав или същина. Може да се каже, че всичко, което съответства на истинския Бог, няма нищо общо с тези хора; те нямат интерес, нито пък могат да си направят труда да обърнат внимание. Това е така, защото дълбоко в сърцата им има един силен глас, който винаги им казва: „Бог е невидим, недосегаем и не съществува“. Те вярват, че опитите да разберат такъв Бог не си струват усилията и че по този начин ще заблудят самите себе си. Те вярват, че като признават Бог само на думи, без да заемат никаква реална позиция или да се ангажират с реални действия, постъпват много умно. Как гледа Бог на такива хора? Той ги смята за невярващи. Някои хора питат: „Могат ли невярващите да четат Божиите слова? Могат ли да изпълняват своя дълг? Могат ли да казват думите: „Ще живея за Бог“?“. Това, което хората често виждат, са повърхностните прояви, а не същността на другите. Бог обаче не се вглежда в тези повърхностни прояви; Той вижда само вътрешната същност на хората. Така че това е отношението на Бог към тези хора и определението, което Той има за тях. Тези хора казват: „Защо Бог прави това? Защо Бог прави онова? Не мога да разбера това; не мога да разбера онова; това не съответства на човешките представи; Ти трябва да ми го обясниш…“. В отговор на това питам: наистина ли е необходимо да ти обяснявам тези въпроси? Всъщност тези въпроси имат ли нещо общо с теб? За кого се мислиш? Откъде дойде? Наистина ли си компетентен да даваш насоки на Бог? Вярваш ли в Него? Признава ли Той твоята вяра? След като твоята вяра няма нищо общо с Бог, какво те интересуват Неговите дела? Ти не знаеш къде се намираш в Божието сърце, така че как можеш да бъдеш компетентен да водиш диалог с Него?

Предупредителни слова

Не се ли чувствате неудобно, след като чухте тези забележки? Въпреки че може да не искате да ги слушате или да не искате да ги приемете, всички те са факти. Тъй като този етап от делото трябва да бъде извършен от Бог, ако ти не се интересуваш от Неговите намерения, не те е грижа за Неговото отношение и не разбираш Неговата същина и Неговия нрав, тогава в крайна сметка ти ще бъдеш този, който ще загуби. Не обвинявайте думите Ми, че са трудни за слушане, и не ги обвинявайте, че задушават вашия ентусиазъм. Говоря истината; нямам намерение да ви обезсърчавам. Независимо какво искам от вас и как се изисква да го направите, надявам се, че ще вървите по правилния път и ще следвате Божия път, и че никога няма да се отклоните от него. Ако не постъпваш в съответствие с Божието слово или не следваш Неговия път, тогава няма съмнение, че се бунтуваш срещу Бог и си се отклонил от правилния път. И така, чувствам, че има някои въпроси, които трябва да изясня за вас, да ви накарам да повярвате безусловно, категорично и без капка несигурност и да ви помогна да разберете ясно отношението на Бог, Неговите намерения, как Той усъвършенства хората и по какъв начин определя техните резултати. Ако дойде ден, в който няма да можеш да поемеш по този път, тогава не нося никаква отговорност, защото тези думи вече са ти били казани много ясно. Що се отнася до начина, по който ще се справиш със собствения си резултат, това е въпрос, който зависи изцяло от теб, а за резултатите на различните типове хора Бог има различно отношение. Той има Свои собствени начини да ги преценява, както и Свой собствен стандарт за изискванията към тях. Неговият стандарт за преценяване на резултатите на хората е справедлив за всички — в това няма съмнение! Затова страховете на някои хора са излишни. Сега успокоихте ли се? Това е всичко за днес. Довиждане!

17 октомври 2013 г.