Четвърта част

Разберете отношението на Бог и оставете настрана всички погрешни схващания за Него

Какъв точно е този Бог, в когото вярвате в момента? Замисляли ли сте се някога за това? Когато Бог види зъл човек да върши зли дела, презира ли го? (Да, презира го.) Какво е Неговото отношение, когато види невежи хора да правят грешки? (Той скърби.) Какво е отношението Му, когато види хора да крадат Неговите приноси? (Той ги презира.) Всичко това е много ясно. Какво е отношението Му, когато вижда, че някой е объркан във вярата си в Бог и по никакъв начин не преследва истината? Не сте съвсем сигурни, нали? „Объркването“ като отношение не е грях, то не обижда Бог и хората смятат, че не е някаква голяма грешка. И така, кажете Ми — какво е отношението на Бог в този случай? (Той не иска да признае този човек.) „Нежелание да го признае“ — що за отношение е това? Това означава, че Бог гледа отвисоко на тези хора и ги презира! Начинът, по който Той се справя с такива хора, е да им обърне гръб. Подходът на Бог е да ги остави настрана и да не се ангажира с никаква работа върху тях — а тя включва делата по просветление, озаряване, порицание и дисциплиниране. Такива хора просто не са включени в Божието дело. Какво е отношението на Бог към онези, които ожесточават Неговия нрав и нарушават управленските Му закони? Крайна ненавист! Бог е изключително ядосан на хора, които не се разкайват за това, че са ожесточили Неговия нрав! „Ядосан“ не е нищо повече от чувство, настроение; то не съответства на ясно изразено отношение. Обаче това чувство — това настроение — ще доведе до резултат за тези хора: това ще изпълни Бог с крайна ненавист! Каква е последицата от тази крайна ненавист? Тя е, че Бог ще остави тези хора настрана и че няма да им отговаря за известно време. След това ще изчака, за да се разправи с тях „след есента“. Какво означава това? Все пак ще има ли резултат за тези хора? Бог никога не е имал намерение да даде на такива хора резултат! Затова не е ли съвсем нормално Бог да не отговаря на такива хора? (Да, това е нормално.) Какво трябва да се подготвят да правят такива хора? Те трябва да се подготвят да понесат отрицателните последици от своето поведение и от злите действия, които са извършили. Това е отговорът на Бог към такива хора. Затова сега казвам ясно на тези хора: спрете да се придържате към вашите заблуди и престанете да се самозалъгвате. Бог няма да бъде толерантен към хората до безкрай; Той няма да търпи техните прегрешения или бунтарство вечно. Някои хора ще кажат: „И аз съм виждал такива хора. Когато се молят, те сякаш много осезателно усещат докосването на Бог, а след това горчиво плачат. Обикновено те са и много щастливи; изглежда, че Божието присъствие и Божието напътствие е с тях“. Не говорете такива безсмислици! Горчивите сълзи не означават непременно, че човек е докоснат от Бог или че има Божието присъствие, да не говорим за Божието напътствие. Ако хората разгневят Бог, Той ще продължи ли да ги напътства? Накратко, когато Бог е решил да отстрани и изостави някого, резултатът на този човек вече го няма. Независимо колко благоприятни са техните чувства, когато се молят, или колко вяра в Бог имат в сърцата си, това вече няма значение. Важното е, че Бог не се нуждае от такава вяра; Той вече е отхвърлил тези хора. Не е важно и как ще се справи с тях в бъдеще. Важното е, че още в мига, в който тези хора разгневят Бог, техните резултати са определени. Ако Бог е решил, че няма да спасява такива хора, тогава Той ще ги остави, за да бъдат наказани. Такова е отношението на Бог.

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората по човешки начин, основаващ се на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си. Бъдете предпазливи и благоразумни и в речта си — колкото по-предпазливи и благоразумни сте по отношение на Бог, толкова по-добре ще бъде! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

Кой определя резултатите на хората?

Има още един изключително важен въпрос, който трябва да обсъдим, и това е вашето отношение към Бог. Това отношение е изключително важно! То определя дали в крайна сметка ще тръгнете към унищожение, или към красивата крайна цел, която Бог е подготвил за вас. В Епохата на царството Бог работи вече повече от двадесет години и може би през тези две десетилетия дълбоко в себе си вие сте били малко несигурни за това как сте се представили, но в Божието сърце Той е направил истински и верен запис за всеки от вас. От момента, в който всеки човек е започнал да Го следва и да слуша Неговите проповеди и постепенно да разбира все повече и повече от истината, до момента, в който всички са започнали да изпълняват дълга си, Бог е водил запис на всички видове поведения, които могат да бъдат приписани на всеки човек. Какви са нагласите на хората, докато изпълняват дълга си и се сблъскват с всякакви обстоятелства и изпитания? Как се представят? Какви са техните чувства към Бог в сърцата им? Бог води точна сметка за всичко това. Той разполага с всичко черно на бяло. Може би от ваша гледна точка тези въпроси са объркващи. От гледната точка на Бог обаче всички те са съвършено ясни и няма дори най-малък намек за небрежност. Това е въпрос, който се отнася до резултата на всеки човек и засяга съдбата и бъдещите перспективи на всеки човек — нещо повече, именно в това Бог изразходва всичките Си ревностни усилия; затова Бог никога не пренебрегва този въпрос дори за миг, нито пък търпи небрежност. Бог записва този отчет за човечеството, като отбелязва целия път на хората в тяхното следване на Бог от началото до края. Твоето отношение към Него през този период определя съдбата ти. Не е ли вярно това? Вярваш ли, че Бог е праведен? Подходящи ли са действията Му? Имате ли все още някакви други фантазии за Бог в главите си? (Не.) Тогава какво бихте казали — резултатите на хората от Бог ли се определят, или от самите хора? (Те се определят от Бог.) Кой ги определя? (Бог.) Не сте сигурни, нали? Братя и сестри от Хонконг, говорете — кой ги определя? (Хората сами ги определят.) Дали хората сами ги определят? Няма ли това да означава, че резултатите на хората нямат нищо общо с Бог? Братя и сестри от Южна Корея, говорете. (Бог определя резултатите на хората въз основа на всички техни действия и постъпки и в зависимост от пътя, по който вървят.) Това е един много обективен отговор. Тук има един факт, за който трябва да ви информирам: в хода на Божието дело на спасението Той е установил стандарт за хората. Този стандарт се състои в това, че те трябва да слушат Божието слово и да следват Божия път. Именно този стандарт се използва за преценка на резултатите на хората. Ако практикуваш в съответствие с Божия стандарт, можеш да получиш добър резултат; ако не го правиш, не можеш да получиш добър резултат. Тогава кой според теб определя този резултат? Не само Бог го определя, а по-скоро Бог и хората заедно. Правилно ли е това? (Да.) Защо е така? Това е така, защото Бог е този, който активно желае да Се включи в делото на спасението на човечеството и да подготви красива крайна цел за него; хората са обектите на Божието дело и Бог подготвя за тях именно този резултат, тази крайна цел. Ако нямаше обекти, върху които да работи, тогава Той нямаше да има нужда да върши това дело; ако не вършеше това дело, тогава хората нямаше да имат възможност да получат спасение. Хората са тези, които трябва да бъдат спасени, и въпреки че спасяването е пасивната част от този процес, отношението на тези, които играят тази роля, е това, което определя дали Бог ще успее в Своето дело на спасение на човечеството. Ако не бяха напътствията, които Бог ти дава, ти нямаше да познаваш Неговия стандарт, нито пък щеше да имаш цел. Ако имаш този стандарт, тази цел, но въпреки това не съдействаш, не я прилагаш на практика или не плащаш цената, тогава няма да постигнеш този резултат. Поради тази причина казвам, че резултатът не може да бъде отделен от Бог, но и не може да бъде отделен от човека. Сега вече знаете кой определя резултатите на хората.

Хората са склонни да определят Бог въз основа на своя опит

Когато общувате по темата за познаването на Бог, забелязали ли сте нещо? Забелязали ли сте, че отношението Му в наши дни е претърпяло преобразяване? Неизменно ли е отношението на Бог към хората? Дали винаги ще устоява така, разпростирайки до безкрай цялата Своя любов и милост към хората? Този въпрос засяга и същността на Бог. Нека се върнем към въпроса за така наречения блуден син, споменат по-рано. След като този въпрос беше зададен, отговорите ви не бяха много ясни; с други думи, вие все още нямате много задълбочено разбиране за Божиите намерения. Като знаят, че Бог обича човечеството, хората Го определят като символ на любовта: те вярват, че независимо от това, какво правят, как се държат, как се отнасят към Бог и колко непокорни могат да бъдат, нищо от това няма значение, защото Бог има любов, а Неговата любов е неограничена и неизмерима; Бог има любов, така че може да бъде толерантен към хората; и Бог има любов, така че може да бъде милостив към хората, милостив към тяхната незрялост, милостив към тяхното невежество и милостив към тяхното непокорство. Наистина ли е така? За някои хора, когато веднъж или дори няколко пъти са изпитали Божието търпение, те приемат тези изживявания като капитал в собственото си разбиране за Бог и вярват, че Той вечно ще бъде търпелив и милостив към тях, и след това, през целия си живот, приемат това Божие търпение и го считат за стандарт, според който Той определя как да се отнася към тях. Има и такива, които, след като веднъж са изпитали Божията толерантност, завинаги ще определят Бог като толерантен — и в техните умове тази толерантност е безкрайна, безусловна и дори напълно безпринципна. Правилни ли са тези убеждения? Всеки път, когато се обсъждат въпроси, свързани с Божията същност или Божия нрав, вие изглеждате озадачени. Започвам много да се тревожа, когато ви виждам в това състояние. Чували сте много истини за същността на Бог; слушали сте и много дискусии за Неговия нрав. Въпреки това във вашите умове тези въпроси и истинността на тези аспекти са само спомени, основани на теория и написани думи; в ежедневието си никой от вас никога не успява да усети или да види Божия нрав такъв, какъвто е в действителност. Така всички вие сте объркани в убежденията си; всички вярвате сляпо, до такава степен, че имате непочтително отношение към Бог и дори Го пренебрегвате. До какво води това ваше отношение към Бог? То води до това, че вие неизменно правите заключения за Бог. Щом придобиете малко знание, се чувствате много удовлетворени, като че ли сте получили цялата пълнота на Бог. След това стигате до заключението, че Бог е такъв, и не Му давате право да се променя. Освен това, когато Бог направи нещо ново, вие просто отказвате да признаете, че Той е Бог. Един ден, когато Бог каже: „Вече не обичам човечеството; няма да проявявам повече милост към хората; Моята толерантност и търпение към тях се изчерпаха; изпълнен съм до краен предел с изключителна ненавист и отвращение към тях“, подобни изявления ще предизвикат конфликт дълбоко в сърцата на хората. Някои от тях дори ще кажат: „Ти вече не си моят Бог; Ти вече не си този Бог, Когото искам да следвам. Ако говориш така, значи Ти вече не си достоен да бъдеш мой Бог и не е нужно да продължавам да Те следвам. Ако не искаш повече да ми даваш милост, любов и толерантност, тогава ще спра да Те следвам. Ако Ти си безкрайно толерантен към мен, винаги търпелив с мен и ми позволиш да видя, че Ти си любов, че Ти си търпение и че Ти си толерантност, само тогава мога да Те следвам и само тогава ще имам увереността да Те следвам докрай. Тъй като имам Твоето търпение и милост, моето бунтарство и моите прегрешения могат да бъдат прощавани и оправдавани до безкрай и аз мога да съгрешавам навсякъде и по всяко време, да се изповядам и да бъда помилван навсякъде и по всяко време и да Те разгневявам навсякъде и по всяко време. Ти не трябва да имаш мнение или да правиш заключения за мен“. Макар и никой от вас да не мисли по този въпрос толкова субективно или съзнателно, всеки път, когато смятате Бог за инструмент, който трябва да използвате, за да ви прости греховете, или за обект, който трябва да използвате, за да получите красива крайна цел, вие неусетно заставате срещу живия Бог — като срещу враг. Ето какво виждам Аз. Може да продължиш да казваш неща като: „Вярвам в Бог“, „Преследвам истината“, „Искам да променя нрава си“, „Искам да се освободя от влиянието на тъмнината“, „Искам да удовлетворя Бог“, „Искам да се подчиня на Бог“, „Искам да бъда верен на Бог и да изпълня достойно дълга си“ и т.н. Въпреки това, колкото и сладко да звучат думите ти, колкото и много теория да знаеш и колкото и внушителна или достойна да е тя, същината на въпроса е, че вече има много от вас, които са се научили да използват правилата, доктрините и теориите, които са усвоили, за да правят заключения за Бог, като по този начин естествено Го противопоставят на себе си. Въпреки че си усвоил думите и доктрините, в действителност ти не си навлязъл в реалността на истината, затова ти е много трудно да се доближиш до Бог, да Го познаваш и да Го разбираш. Това е толкова жалко!

Видях следната сцена в един видеоклип: няколко сестри имаха екземпляр от книгата „Словото се явява в плът“ и го държаха много високо; бяха вдигнали книгата сред тях, високо над главите си. Въпреки че това беше само образ, това, което предизвика в Мен, не беше образ, а по-скоро Ме накара да се замисля, че това, което всички държат високо в сърцата си, не е Божието слово, а книгата на Божието слово. Това е изключително тъжно. Подобно действие съвсем не е равносилно на това да издигате Бог високо, защото липсата на разбиране за Бог е стигнала дотам, че дори един съвсем очевиден въпрос, един изключително дребен проблем ви кара да си създавате свои собствени представи. Когато ви питам нещо и съм сериозен с вас, вие отвръщате с догадки и собствени измислици; в някои хора дори се усеща съмнение, докато отговарят на въпросите Ми с въпроси. Това Ми показва още по-ясно, че Богът, в когото вярвате, не е истинският Бог. След като сте чели Божиите слова в продължение на толкова много години, вие използвате тях, Божието дело и други доктрини, за да правите отново заключения за Него. Нещо повече, вие дори не се опитвате да разберете Бог; никога не се опитвате да доловите Неговите намерения, да разберете отношението Му към хората или да разберете как мисли Бог, защо е тъжен, защо е гневен, защо отхвърля хората и други подобни въпроси. И все повече хора вярват, че Бог винаги е мълчал, защото просто наблюдава различните действия на човечеството, без да има отношение или идеи към тях. Има и друга група хора, които смятат, че Бог не издава нито звук, защото се е съгласил, мълчи, защото чака или защото няма отношение; те смятат, че тъй като отношението на Бог вече е изчерпателно описано в книгата и изцяло изразено пред човечеството, не е необходимо да се разказва на хората отново и отново. Въпреки че Бог мълчи, Той все пак има отношение и гледна точка, както и стандарт. Той също така изисква от хората да живеят според този стандарт. Въпреки че хората не се опитват да Го разберат или да Го търсят, отношението на Бог е много ясно. Помислете за човек, който някога страстно е следвал Бог, но после в някакъв момент Го е изоставил и си е тръгнал. Ако този човек иска да се върне сега, колкото и да е изненадващо, вие не знаете каква ще бъде гледната точка на Бог или какво ще бъде Неговото отношение. Не е ли това изключително тъжно? В действителност този въпрос е доста повърхностен. Ако наистина разбирахте Божието сърце, щяхте да знаете какво е Неговото отношение към този тип хора и нямаше да отговорите двусмислено. Тъй като не знаете, позволете Ми да ви разкажа.

Отношението на Бог към тези, които напускат в хода на Неговото дело

Навсякъде има такива хора: след като са били сигурни в Божия път, поради различни причини те си тръгват мълчаливо, без да се сбогуват, и отиват да правят, каквото пожелаят сърцата им. Засега няма да се занимаваме с причините, поради които тези хора напускат; първо ще разгледаме какво е отношението на Бог към този тип хора. То е много ясно. От момента, в който тези хора си тръгнат, в Божиите очи периодът на тяхната вяра е приключил. Не отделният човек го е прекратил, а Бог. Това, че този човек е напуснал Бог, означава, че той вече Го е отхвърлил, че не Го иска повече и че вече не приема Божието спасение. След като такива хора не искат Бог, може ли Той все още да ги иска? Нещо повече, когато такива хора имат подобно отношение, такива възгледи и са твърдо решени да напуснат Бог, те вече са ожесточили Божия нрав. Това става въпреки факта, че не са изпаднали в ярост и не са проклели Бог, въпреки факта, че не са имали някакво гнусно или неконтролируемо поведение, и въпреки факта, че тези хора си мислят: „Ако дойде ден, в който се наситя на забавленията навън или когато все още Бог ми потрябва за нещо, ще се върна. Или ако Бог ме призове, ще се върна“, или казват: „Когато навън ме наранят или когато видя, че външният свят е твърде тъмен и зъл и вече не искам да се нося по течението, ще се върна при Бог“. Въпреки че тези хора са изчислили в умовете си кога точно ще се върнат и въпреки че са се опитали да оставят вратата отворена за тяхното завръщане, те не осъзнават, че независимо от това в какво вярват и как планират, всичко това е просто самозалъгване. Тяхната най-голяма грешка е, че не са наясно как се чувства Бог, когато пожелаят да напуснат. От момента, в който решават да напуснат Бог, Той напълно ги изоставя; дотогава Той вече е определил резултата на такива хора в сърцето Си. Какъв е този резултат? Резултатът е, че такъв човек ще бъде категоризиран като мишка и следователно ще загине заедно с тях. Затова хората често виждат такава ситуация: някой изоставя Бог, но не получава наказание. Бог действа според Своите собствени принципи; някои неща могат да се видят, докато други се завършват само в сърцето Му, така че хората не могат да видят резултатите. Частта, която е видима за хората, не е непременно истинската страна на нещата, но другата страна — тази, която ти не виждаш — действително съдържа истинските дълбоки мисли и заключения на Бог.

Хората, които напускат в хода на Божието дело, са тези, които изоставят истинския път

Защо Бог налага такова сериозно наказание на хората, които напускат в хода на Неговото дело? Защо е толкова ядосан на такива хора? Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко кукла на конци, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, който може да бъде придвижван навсякъде. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същина. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Когато имаш ясната представа и съзнанието, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Следването на пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото не е задължително свързано с това колко истини знаеш, колко изпитания си преживял или колко си бил дисциплиниран, а по-скоро зависи от отношението, което имаш към Бог в сърцето си и от това каква същност изразяваш. Същността на хората и техните субективни нагласи — те са много важни, много съдбоносни. Колкото до тези, които са се отрекли от Бог и са Го напуснали, тяхното подло отношение към Него и сърцата им, които презират истината, вече са ожесточили Божия нрав, така че що се отнася до Него, те никога няма да получат прошка. Те са знаели за съществуването на Бог, били са информирани за новината, че Той вече е дошъл, и дори са изпитали новото Божие дело. Тяхното заминаване не е свързано с това, че са били подведени или объркани, а още по-малко, че са били принудени да напуснат. Напротив, решението им да напуснат Бог е било взето съзнателно и с ясен ум. Тяхното заминаване не е било свързано с изгубване на техния път, нито са били отхвърляни. Затова в Божиите очи те не са агнета, които са се отклонили от стадото, а още по-малко блудни синове, които са изгубили пътя си. Те си тръгват безнаказано — и такова състояние, такава ситуация ожесточава Божия нрав и именно поради това ожесточаване Той им дава безнадеждни резултати. Не е ли страшен такъв резултат? Следователно, ако хората не познават Бог, те могат да Го оскърбят. Това не е маловажно! Ако хората не приемат сериозно отношението на Бог и все още вярват, че Той очаква с нетърпение тяхното завръщане, защото те са някои от Неговите изгубени агнета и Той още ги чака да променят решението си, тогава не са далеч от дните на наказанието. Бог не просто ще откаже да ги приеме — като се има предвид, че те за втори път ожесточават Неговия нрав, случаят е още по-страшен! Непочтителното отношение на тези хора вече е нарушило Божиите управленски закони. Дали Той все пак ще ги приеме? В Неговото сърце Божиите принципи по този въпрос са, че ако някой е постигнал увереност за това кой е истинският път, но все още може съзнателно и с ясен ум да отхвърли Бог и да си тръгне от Него, тогава Той ще прегради пътя към спасението на такъв човек и за него портата към царството от този момент нататък ще бъде затворена. Когато той пак почука на вратата, Бог няма да я отвори; този човек никога няма да бъде пуснат да влезе. Вероятно някои от вас са чели историята за Моисей в Библията. След като Моисей беше помазан от Бог, 250-те водачи изразиха своето неподчинение към Моисей заради неговите действия и по различни други причини. На кого отказаха да се подчинят? Не беше Моисей. Те отказаха да се подчинят на Божиите разпоредби; отказаха да се подчинят на Божието дело по този въпрос. Те казаха следното: „Достатъчно! Целият народ е свят, всички от тях, и Йехова е насред тях“. Много сериозни ли са тези думи и реплики от човешка гледна точка? Не са сериозни. Поне буквалното значение на тези думи не е сериозно. В правен смисъл те не нарушават никакви закони, защото на пръв поглед това не е враждебен език или лексика, а няма и богохулни конотации. Това са просто общи изречения, нищо повече. Защо тогава тези думи могат да предизвикат такъв гняв у Бог? Това е така, защото те не са отправени към хората, а към Бог. Отношението и нравът, изразени от тях, са точно това, което ожесточава Божия нрав, и те оскърбяват Божия нрав, а Той не бива да бъде оскърбяван. Всички знаем какви бяха резултатите на тези водачи накрая. Що се отнася до хората, които са изоставили Бог — каква е тяхната гледна точка? Какво е тяхното отношение? И защо тяхната гледна точка и отношение карат Бог да се справя с тях по такъв начин? Причината е, че макар ясно да осъзнават, че Той е Бог, те все пак избират да Го предадат — затова са напълно лишени от възможности за спасение. Както е написано в Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Имате ли вече ясно разбиране по този въпрос?

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.