Трета част

Как Бог определя резултатите на хората и стандартите, по които прави това

Преди да се спреш на каквито и да било възгледи или заключения, първо трябва да разбереш какво е отношението на Бог към теб и какво мисли Той, а след това да решиш дали твоето собствено мислене е правилно, или не. В определянето на резултата на даден човек Бог никога не използва времето като мерна единица, нито пък приема за норма това колко е страдал този човек. Тогава какво използва Бог като стандарт, за да определи резултата на един човек? Определянето на този резултат според времето би било нещо, което в най-голяма степен отговаря на представите на хората. Освен това има хора, които често виждате и които в един момент са посветили много, отдали са всичко от себе си, платили са огромна цена и са страдали жестоко. Това са тези, които според вашето виждане могат да бъдат спасени от Бог. Всичко, което тези хора демонстрират и изживяват, е точно в съответствие с представите на хората за установените от Бог стандарти за определяне на резултата на даден човек. В каквото и да вярвате, Аз няма да изброявам тези примери един по един. Накратко казано, всичко, което не е стандарт в Божието мислене, идва от човешкото въображение и всички такива неща са човешки представи. Какъв ще бъде резултатът, ако сляпо упорстваш в собствените си представи и фантазии? Съвсем очевидно е, че последицата от това може да бъде само една — Бог да те отхвърли. Това е така, защото ти винаги изтъкваш качествата си пред Бог, състезаваш се и спориш с Него, но не се опитваш истински да разбереш мисленето Му, нито пък се опитваш да разбереш Неговите намерения или Неговото отношение към човечеството. Постъпвайки по този начин, ти почиташ преди всичко себе си като велик, но така не почиташ Бог като велик. Ти вярваш в себе си, а не в Бог. Бог не иска такива хора и няма да им донесе спасение. Ако успееш да се откажеш от тези възгледи и освен това да коригираш неправилните възгледи, които си имал в миналото, ако успееш да постъпваш според Божиите изисквания, ако от този момент нататък успееш да практикуваш пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото, ако успееш да почиташ Бог като велик във всичко, и да се въздържаш от използването на личните си фантазии, възгледи или убеждения, за да определяш себе си и Бог, и ако вместо това успееш да потърсиш Божиите намерения във всяка посока, да осъзнаеш и разбереш Неговото отношение към човечеството и да Го удовлетвориш, като отговаряш на Неговите стандарти, това ще бъде прекрасно! Това ще означава, че съвсем скоро ще поемеш по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото.

Ако Бог не използва различните мисли, идеи и възгледи на хората като стандарти, по които да определя техните резултати, какъв стандарт използва Той за това? Той използва изпитания, за да определя тези резултати. Съществуват два стандарта за това как Бог използва изпитания при определянето на резултатите на хората: Първият е броят на изпитанията, на които се подлагат хората, а вторият — ефектите, които тези изпитания имат върху тях. Именно тези два показателя определят резултата на даден човек. Нека сега разгледаме по-подробно тези два стандарта.

Нека започнем с това, че когато човек е изправен пред изпитание от Бог (това изпитание може да е незначително за теб и да не си струва да се споменава), Той ще те накара ясно да осъзнаеш, че Неговата ръка е върху теб и че Той е този, който е уредил тези обстоятелства за теб. Докато духовният ти ръст е още незрял, Бог ще подготви изпитания, за да те изпита, и тези изпитания ще съответстват на твоя ръст, на това, което можеш да разбереш, и на това, което можеш да издържиш. Коя част от теб ще бъде изпитана? Твоето отношение към Бог. Много ли е важно това отношение? Разбира се, че е важно! Това е особено важно! Това отношение на хората е резултатът, който Бог иска, така че, що се отнася до Него, това е най-важното нещо от всичко. В противен случай Бог не би изразходвал усилията Си за хората, като се занимава с такава работа. Чрез тези изпитания Бог иска да види отношението ти към Него; Той иска да разбере дали си на прав път, или не. Той също така иска да разбере дали се боишот Бог и дали отбягваш злото. Ето защо, независимо дали разбираш много или малко от истината в даден момент, ти все пак ще бъдеш изправен пред Божиите изпитания и след всяко увеличаване на количеството на истината, която разбираш, Той ще продължава да създава подходящи изпитания за теб. Когато отново се изправиш пред изпитание, Бог ще иска да разбере дали твоите възгледи, идеи и отношение към Него са претърпели някакво развитие през изминалия период от време. Някои хора се чудят: „Защо Бог винаги иска да види отношението на хората? Нима Той вече не е видял как те прилагат истината на практика? Защо Той все още иска да види отношението им?“. Това е безсмислено говорене! Като се има предвид, че Бог върши делата Си по този начин, Неговото намерение трябва да бъде изразено в тях. Бог постоянно наблюдава хората отстрани, като следи всяка тяхна дума и действие, всяка тяхна постъпка и движение; Той наблюдава и всички техни мисли и идеи. Бог отбелязва всичко, което се случва с хората — техните добри постъпки, недостатъци, прегрешения, дори техните бунтове и предателства — като доказателство, с което определя резултатите им. Стъпка по стъпка, с издигането на Божието дело, ти ще чуваш повече истини и ще приемаш повече положителни неща и информация и ще придобиваш по-голяма представа за реалността на истината. По време на този процес Божиите изисквания към теб също ще се увеличават и докато това става, Той ще ти дава по-сериозни изпитания. Целта Му е да провери дали междувременно отношението ти към Него се е подобрило. Разбира се, когато това се случи, гледната точка, която Бог изисква от теб, ще е съобразена с твоето разбиране за истината реалност.

С постепенното повишаване на твоя духовен ръст ще се издигне и стандартът, който Бог изисква от теб. Докато си все още незрял, Той ще установи много нисък стандарт, на който трябва да отговаряш; когато духовният ти ръст стане малко по-голям, Той малко ще повиши стандарта за теб. Но какво ще направи Бог, след като си придобил разбиране за цялата истина? Той ще те накара да се изправиш пред още по-големи изпитания. Сред тези изпитания това, което Бог иска да получи от теб, това, което иска да види от теб, е по-дълбоко познание за Него и истинска боязън от Него. По това време Божиите изисквания към теб ще бъдат по-високи и „по-сурови“, отколкото когато духовният ти ръст е бил по-незрял (хората може да ги възприемат като сурови, но Бог всъщност ги възприема като разумни). Когато Бог подлага хората на изпитания, каква реалност иска да създаде? Той постоянно иска от хората да Му отдадат сърцата си. Някои хора ще кажат: „Как мога да дам това? Изпълних дълга си, изоставих дома си и препитанието си, дал съм всичко от себе си. Това не са ли все случаи, в които съм отдавал сърцето си на Бог? Как по друг начин бих могъл да отдам сърцето си на Бог? Възможно ли е това всъщност да не са били начини да Му отдавам сърцето си? Какво е конкретното изискване на Бог?“. Изискването е много просто. Всъщност има някои, които вече са отдали сърцата си на Бог в различна степен по време на различни етапи от изпитанията си, но огромното мнозинство от хората никога не отдават сърцата си на Бог. Когато Бог те изпитва, Той вижда дали сърцето ти е с Него, с плътта или със Сатана. Когато те изпитва, Той вижда дали Му се противопоставяш или си в позиция, която е съответстваща на Бог, и също така вижда дали сърцето ти е на Негова страна. Когато си незрял и си изправен пред изпитания, ти нямаш достатъчно увереност и не можеш да знаеш какво точно трябва да направиш, за да удовлетвориш Божиите намерения, тъй като разбирането ти за истината е ограничено. Въпреки това, ако все още можеш да се молиш на Бог искрено и открито и ако си готов да Му отдадеш сърцето си, да Му позволиш да властва над теб и да Му предложиш всички онези неща, които смяташ за най-ценни, тогава вече ще си дал на Бог сърцето си. Когато слушаш повече проповеди и разбираш повече от истината, твоят духовен ръст също постепенно ще се издига. По това време стандартът на Божиите изисквания няма да бъде същият, какъвто е бил, когато си бил незрял; Той ще изисква от теб по-висок стандарт. Когато хората постепенно отдават сърцата си на Бог, сърцата им бавно се доближават до Него; когато хората могат истински да се доближат до Бог, те все повече придобиват богобоязливо сърце. Това, което Бог иска, е точно такова сърце.

Когато Бог иска да придобие нечие сърце, Той подлага този човек на много изпитания. По време на тези изпитания, ако Бог не получи сърцето на този човек или не види, че той има някакво отношение — тоест, ако Бог не види, че този човек практикува или се държи по начин, който показва боязън от Него, и ако също така не види в този човек отношение и решимост, които отбягват злото — тогава, след многобройни изпитания, Божието търпение към него ще се оттегли и Той повече няма да го толерира. Той повече няма да изпитва този човек и няма да работи върху него. И така, какво означава това за резултата на този човек? Това означава, че той няма резултат. Може би този човек не е направил зло, може би не е направил нищо разрушително и не е причинил смущение. Може би не се е противопоставял открито на Бог. Сърцето на този човек обаче остава скрито от Бог; той никога не е имал ясно отношение и гледна точка към Бог и Бог не може ясно да види, че сърцето му е отдадено на Него или че той се стреми да се страхува от Него и да отбягва злото. Бог губи търпение към такива хора и повече няма да плаща никаква цена за тях, няма да проявява никаква милост към тях и няма да работи върху тях. Животът на човек с такава вяра в Бог вече е приключил. Това е така, защото при всички многобройни изпитания, които Бог му е дал, Той не е получил резултата, който иска. Така че има много хора, в които никога не съм виждал просветлението и озарението на Светия Дух. Как може да се види това? Тези хора може да са вярвали в Бог в продължение на много години и на пръв поглед да са се държали енергично, да са прочели много книги, да са се занимавали с много дела, да са изписали десетина тетрадки и да са усвоили много думи и доктрини. Въпреки това в тях никога не се наблюдава видимо израстване, възгледите им за Бог остават невидими, а отношението им все още е неясно. С други думи, сърцата им не могат да се видят; те винаги са обвити и запечатани — те са изолирани от Бог. В резултат на това Той не е видял техните истински сърца, не е видял в тези хора истинска боязън от Него и, нещо повече, не е видял как тези хора следват Неговия път. Ако досега Бог още не е спечелил такива хора, може ли да ги спечели в бъдеще? Той не може да го направи! Ще продължи ли да настоява за неща, които не могат да бъдат придобити? Той няма да го направи! Тогава какво е сегашното отношение на Бог към такива хора? (Той ги отхвърля и ги пренебрегва.) Той ги пренебрегва! Бог не обръща внимание на такива хора; Той ги отхвърля. Запомнили сте тези думи много бързо и много точно. Изглежда, че сте разбрали това, което сте чули!

Има хора, които, когато започват да следват Бог, са незрели и невежи; те не разбират Неговите намерения и не знаят какво означава да вярваш в Него. Те възприемат измислен от човека и погрешен път на вяра в Бог. Когато такива хора са изправени пред изпитания, те не осъзнават това и остават безчувствени към Божието напътствие и просветление. Те не знаят какво означава да отдадат сърцата си на Бог или какво означава да останат непоколебими по време на изпитание. Бог ще даде на тези хора ограничен период от време, през който ще им позволи да разберат естеството на Неговите изпитания и какви са намеренията Му. След това тези хора трябва да демонстрират своите гледни точки. За тези, които са в този етап, Бог все още чака. Що се отнася до онези, които имат някои възгледи, но все още се колебаят, които искат да предадат сърцата си на Бог, но не са се примирили с това, и които, въпреки че са приложили някои основни истини на практика, се опитват да се скрият и да се откажат, когато са изправени пред големи изпитания — какво е отношението на Бог към тях? Той все още очаква малко от тях, а резултатът зависи от тяхното отношение и представяне. Ако хората не са активни в развитието си, какво прави Бог? Той се отказва от тях. Това е така, защото преди Бог да се откаже от теб, ти вече си се отказал от себе си. Така че не можеш да обвиняваш Бог за това. Не е редно да се оплакваш от Бог.

Различните неудобства, които един практически въпрос предизвиква у хората

Има и друг вид хора, които получават най-трагичния резултат от всички; това са хората, които най-малко обичам да споменавам. Те не са трагични, защото са получили Божието наказание или защото Неговите изисквания към тях са сурови и поради това имат трагичен резултат; по-скоро те са трагични, защото сами си го причиняват. Както се казва, те сами си копаят гроба. Какви хора правят това? Тези хора не вървят по правилния път и резултатите им се разкриват предварително. В Божиите очи такива хора са най-големите обекти на Неговата ненавист. От човешка гледна точка такива хора са най-жалките. Когато такива хора започнат да следват Бог, те са много ревностни; плащат много пари, имат добро мнение за перспективите на Божието дело и имат пребогато въображение, когато става въпрос за собственото им бъдеще. Освен това те имат изключително доверие в Бог, тъй като вярват, че Той може да направи хората пълноценни и да ги доведе до славна крайна цел. Въпреки това, по някаква причина след това тези хора си тръгват по време на Божието дело. Какво означава „да си тръгнеш“ тук? Това означава, че те изчезват, без да се сбогуват, без да издадат дори звук; те напускат, без да кажат и дума. Въпреки че тези хора твърдят, че вярват в Бог, те никога не пускат истински корени по пътя на вярата. Поради тази причина, независимо от това колко дълго са вярвали в Него, те все още са способни да се отвърнат от Бог. Някои хора напускат, за да започнат бизнес, някои напускат, за да живеят живота си, някои напускат, за да забогатеят, а някои — за да се оженят и да имат деца… Сред тези, които напускат, има някои, които по-късно страдат от угризения на съвестта и искат да се върнат, и други, на които им е много трудно да се справят и в крайна сметка се скитат по света години наред. Тези скитници преживяват много страдания и вярват, че пребиваването в света е твърде болезнено и че не могат да се отделят от Бог. Те искат да се върнат в Божия дом, за да получат утеха, мир и радост, и искат да продължат да вярват в Бог, за да избегнат бедите или да постигнат спасение и красива крайна цел. Това е така, защото тези хора вярват, че Божията любов е безгранична и че Неговата благодат е неизчерпаема. Те смятат, че без значение какво е направил някой, Бог трябва да му прости и да бъде толерантен към миналото му. Тези хора непрекъснато повтарят, че искат да се върнат и да изпълняват дълга си. Има дори такива, които дават част от имуществото си на църквата с надеждата, че това ще им проправи път обратно към Божия дом. Какво е отношението на Бог към такива хора? Как трябва да определи техните резултати? Не се притеснявайте да се изказвате. (Мислех си, че Бог ще приеме този тип хора, но след като току-що чух това, чувствам, че не може.) Изкажи своите аргументи. (Такива хора идват пред Бог само за да не бъде техният резултат смърт. Те не са повярвали в Бог от неподправена искреност; идват, защото знаят, че Божието дело скоро ще приключи и се заблуждават, че могат да дойдат и да получат благословии.) Казваш, че тези хора не вярват искрено в Бог, така че Той не може да ги приеме, нали? (Да.) (Моето разбиране е, че такива хора са просто опортюнисти и не вярват истински в Бог.) Те не са повярвали в Бог, а са опортюнисти. Добре казано! Тези опортюнисти са от хората, които всички мразят. Те плават в посоката, в която духа вятърът, и не си помръдват пръста за нищо, освен ако не искат да получат облага от това, така че, разбира се, те са жалки! Някой друг брат или сестра има ли мнение, което иска да сподели? (Бог няма да ги приеме повече, защото Неговото дело е на път да бъде завършено и сега е времето, в което се определят резултатите на хората. Точно в този момент тези хора искат да се върнат — не защото действително искат да преследват истината, а защото виждат, че настъпват бедствия, или защото са повлияни от външни фактори. Ако наистина имаха намерение да преследват истината, те никога не биха си тръгнали по средата на Божието дело.) Има ли други мнения? (Те няма да бъдат приети. Всъщност Бог вече им е дал възможности, но те упорито са продължавали да се отнасят безразлично към Него. Независимо от това какви са намеренията на тези хора и дори ако наистина се покаят, Бог пак няма да им позволи да се върнат. Това е така, защото Той им е дал толкова много възможности, но те вече са демонстрирали своето отношение: те са поискали да напуснат Бог. Поради тази причина, ако сега се опитат да се върнат, Бог няма да ги приеме.) (Съгласна съм, че Бог няма да приеме такъв тип хора, защото ако човек е видял истинския път, преживявал е Божието дело за толкова дълъг период от време и все още може да се върне в света и в прегръдката на Сатана, то това е огромно предателство към Бог. Въпреки факта, че Божията същина е милост и любов, зависи към какъв човек е насочена тази същина. Ако този човек идва пред Бог, търсейки утеха или нещо, на което да възложи своите надежди, тогава той просто не е от типа хора, които искрено вярват в Бог, и Божията милост към такива хора стига само дотам.) Ако Божията същина е милостта, защо тогава Той не дава на този тип хора малко повече от нея? С малко повече милост тези хора нямаше ли да получат възможност? В миналото хората често казваха, че Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел; ако една от стоте овце се изгуби, Бог ще остави деветдесет и деветте, за да търси липсващата. Сега, когато става дума за тези хора, трябва ли Бог да ги приеме и да им даде още една възможност заради искрената им вяра? Това всъщност не е труден въпрос; той е много прост! Ако наистина разбирате Бог и имате истинско познание за Него, тогава не са нужни много обяснения — не са нужни и много размишления, нали? Вашите отговори са в правилната посока, но все още са много далеч от Божието отношение.

Току-що някои от вас изразиха увереност, че Бог не би могъл да приеме такъв тип хора. Други не бяха много наясно и мислеха, че Бог може да ги приеме, а може и да не ги приеме — това отношение е по-умереното. Имаше и такива от вас, чиято гледна точка беше, че се надявате Бог да приеме такъв човек — това отношение е по-съмнителното. Онези от вас, които са сигурни в това, което мислят, вярват, че Бог е работил толкова дълго и че Неговото дело е завършено, така че Той няма нужда да бъде толерантен към тези хора; затова мислите, че Той няма да ги приеме отново. По-умерените сред вас смятат, че тези въпроси трябва да се решават според индивидуалните обстоятелства; ако сърцата на тези хора са неотделими от Бог, ако те искрено вярват в Него и се стремят към истината, тогава Бог трябва да забрави предишните им слабости и недостатъци — Той трябва да прости на тези хора, да им даде още една възможност и да им позволи да се върнат в Неговия дом и да приемат спасението Му. Ако обаче по-късно те отново избягат, тогава Бог вече няма да ги иска и изоставянето им не може да се счита за несправедливост. Има и друга група, която се надява, че Бог може да приеме такива хора. Тази група не е съвсем сигурна дали Бог наистина ще го направи, или не. Ако те вярват, че Той трябва да приеме такива хора, но не го прави, тогава изглежда, че този възглед малко противоречи на гледната точка на Бог. Ако те вярват, че Бог не бива да приема такива хора, а Бог просто каже, че любовта Му към човеците е безгранична и че е готов да даде още една възможност на този тип хора, тогава не е ли това пример за разкриване на човешкото невежество? Във всеки случай всички вие имате своите гледни точки. Тези гледни точки представляват вид познание в рамките на вашите собствени мисли; те също така отразяват дълбочината на вашето разбиране за истината и за Божиите намерения. Правилно е да се каже така, нали? Чудесно е, че имате мнения по този въпрос. Остава обаче въпросът дали вашите мнения са правилни. Всички вие сте малко притеснени, нали? „Тогава кое е правилно? Не виждам ясно и не знам какво точно мисли Бог, а и Той не ми е казал нищо. Как мога да знам какво мисли Той? Отношението на Бог към човечеството е любов. Изхождайки от отношението, което е имал в миналото, Той би трябвало да приеме такъв човек, но не съм много наясно със сегашното отношение на Бог; мога само да кажа, че може би Той ще приеме този човек, а може би няма да го приеме“. Това е смехотворно, нали? Този въпрос наистина ви озадачи. Ако нямате правилна гледна точка по този въпрос, какво ще направите, когато вашата църква действително се сблъска с такъв човек? Ако не се справите правилно със ситуацията, може да обидите Бог. Не е ли това опасно?

Защо исках да попитам за вашето мнение по въпроса, който току-що повдигнах? Исках да проверя вашите гледни точки, да проверя доколко познавате Бог и доколко разбирате Неговите намерения и отношение. Какъв е отговорът? Отговорът е в самите ви гледни точки. Някои от вас са много консервативни, а други използват въображението си, за да гадаят. Какво означава „гадаене“? Това означава да не можеш да прецениш как мисли Бог и затова да изказваш безпочвени предположения за начина, по който Бог мисли; всъщност ти самият не знаеш дали си прав, или грешиш, затова изразяваш двусмислена гледна точка. Какво видяхте, когато се изправихте пред този факт? Когато следват Бог, хората рядко обръщат внимание на Неговите намерения и рядко се съобразяват с Неговите мисли и отношение към хората. Хората не разбират Божиите мисли, така че, когато им се задават въпроси за Неговите намерения и нрав, вие се обърквате; изпадате в дълбока несигурност и тогава или гадаете, или се обзалагате. Що за начин на мислене е това? Това доказва един факт: повечето хора, които вярват в Бог, Го възприемат като празно пространство и като нещо, което в един момент изглежда, че съществува, а в следващия — не. Защо го казвам така? Защото всеки път, когато се сблъскате с някакъв проблем, вие не познавате Божиите намерения. Защо не познавате Неговите намерения? Не само сега — през цялото време — вие не знаете какво е отношението на Бог към този проблем. Ти не можеш да разбереш и не знаеш какво е Божието отношение, но замислял ли си се над това? Поискал ли си да разбереш? Разговарял ли си в общение за това? Не! Това потвърждава един факт: Богът на твоята вяра няма никаква връзка с истинския Бог. Във вярата си в Бог ти размишляваш само за твоите собствени намерения и за намеренията на водачите си; замисляш се само за повърхностното и доктринално значение на Божието слово, без да се опитваш наистина да опознаеш или да търсиш Божиите намерения. Не е ли така? Същността на този въпрос е доста страшна! След толкова много години видях много хора, които вярват в Бог. В какво е превърнала Бог тяхната вяра в умовете им? Някои хора вярват в Бог така, сякаш Той е просто празно пространство. Тези хора нямат отговор на въпросите за съществуването на Бог, защото не могат нито да почувстват, нито да усетят Неговото присъствие или отсъствие, да не говорим за това да го видят ясно или да го разберат. Подсъзнателно тези хора мислят, че Бог не съществува. Други вярват в Бог, сякаш Той е човек. Тези хора мислят, че Той не може да направи всички неща, които и те не могат да направят, и че Той трябва да мисли, както те мислят. Тяхното определение за Бог е „невидима и недосегаема личност“. Има и група хора, които вярват, че Бог е подобен на марионетка; тези хора смятат, че Бог няма емоции. Те мислят, че Бог е глинена статуя и че когато е изправен пред даден проблем, Бог няма отношение, гледна точка или идеи; те смятат, че Той е оставен в ръцете на човечеството. Хората просто вярват в това, в което искат да вярват. Ако Го направят велик, значи Той е велик; ако Го направят малък, значи Той е малък. Когато хората съгрешават и се нуждаят от Божията милост, толерантност и любов, те приемат, че Бог трябва да прояви Своята милост. Тези хора измислят „Бог“ в собствените си умове и след това карат този „Бог“ да изпълнява техните изисквания и да удовлетворява всичките им желания. Без значение кога, къде и какво правят тези хора, те ще възприемат тази фантазия в отношението си към Бог и във вярата си. Има дори такива, които, след като са раздразнили Божия нрав, продължават да вярват, че Той може да ги спаси, защото приемат, че Божията любов е безгранична и Неговият нрав е справедлив, и че колкото и да бъде обиждан от човека, Той няма да си спомни нищо от това. Те мислят, че тъй като човешките недостатъци, прегрешения и бунтарство са моментни прояви на човешката природа, Бог ще даде възможности на хората, ще бъде толерантен и търпелив към тях; те вярват, че Бог ще продължи да ги обича, както преди. Така те хранят големи надежди, че ще постигнат спасение. Всъщност независимо от това как хората вярват в Бог, ако не се стремят към истината, Той ще има отрицателно отношение към тях. Това е така, защото с течение на твоята вяра в Бог, въпреки че си взел книгата с Божието слово и си гледал на нея като на съкровище, и я изучаваш и четеш всеки ден, ти си оставил истинския Бог настрана. Смяташ Го за празно пространство или просто за човек — а някои от вас смятат, че Той не е по-различен от марионетка. Защо го казвам по този начин? Правя така, защото според Мен, независимо дали си изправен пред някакъв проблем, или се сблъскваш с някакво обстоятелство, нещата, които съществуват в твоето подсъзнание, нещата, които пораждаш вътрешно, никога не са имали връзка с Божието слово или с преследването на истината. Ти знаеш само това, което ти самият мислиш, каква е твоята собствена гледна точка, а след това налагаш своите идеи и мнения на Бог. В ума ти те се превръщат в Божиите гледни точки и ти ги определяш за стандарти, които неотклонно спазваш. С течение на времето подобно поведение те отдалечава все повече и повече от Бог.