Втора част

Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото

Има една поговорка, на която трябва да обърнете внимание. Смятам, че тази поговорка е много важна, защото се сещам за нея безброй пъти всеки ден. Защо е така? Защото всеки път, когато се срещам с някого, всеки път, когато чуя нечия история, и всеки път, когато чуя за опита или свидетелството на човек, който вярва в Бог, винаги използвам тази поговорка, за да определя в сърцето Си дали този човек е от типа, който Бог иска, и от типа, който Бог харесва. И така: каква е тази поговорка? Ето сега всички се изправихте на нокти. Когато ви разкрия поговорката, може би ще се почувствате разочаровани, защото има хора, които от много години я използват привидно. Аз обаче нито веднъж не съм я използвал само привидно. Тази поговорка живее в сърцето Ми. И така, коя е тази поговорка? Тя е следната: „Следвай Божия път: бой се от Бог и отбягвай злото“. Една изключително проста фраза, нали? Въпреки това, колкото и проста да е, хората, които наистина дълбоко разбират тези думи, ще почувстват, че те имат голяма тежест, че тази поговорка е много ценна за практиката на човека, че това е реплика от езика на живота, съдържаща истината реалност, че тя представлява житейска цел за тези, които се стремят да удовлетворят Бог, и че тя е път за цял живот. По този път трябва да вървят всички, които се съобразяват с Божиите намерения. И така, какво мислите: не е ли вярна тази поговорка? Наистина ли нейната значимост е толкова голяма? Също така, може би някои от вас разсъждават за мисълта и се опитват да я разберат, а може би има и такива, които дори се съмняват в нея: много ли е важна тази поговорка? Много ли е важна? Необходимо ли е да се набляга толкова много на нея? Възможно е някои от вас да не харесват тази поговорка, защото смятат, че да поемеш по Божия път и да го сведеш до една поговорка е твърде голямо опростяване. Да вземем всичко, което Бог е казал, и да го съберем в една поговорка — това не прави ли Бог твърде незначителен? Така ли е наистина? Възможно е повечето от вас да не разбират напълно дълбокото значение на тези думи. Въпреки че всички сте я отбелязали, вие нямате намерение да съхранявате тази поговорка в сърцата си; просто сте я записали в тетрадките си, за да се връщате към нея и да размишлявате в свободното си време. Някои от вас дори няма да си направят труда да запомнят тази поговорка, да не говорим, че няма да се опитат да я използват. Защо все пак искам да спомена тази поговорка? Независимо от гледната ви точка и от това, което считате, трябваше да спомена тази поговорка, защото тя е от особено важно значение за това как Бог определя резултатите на хората. Без значение какво е сегашното ви разбиране за тази поговорка или как се отнасяте към нея, аз все пак ще ви кажа това: ако хората успеят да приложат на практика думите на тази поговорка и да ги изпитат, както и да постигнат стандарта да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава те може да са сигурни, че ще оцелеят и че ще имат добри резултати. Ако обаче не успееш да достигнеш стандарта, заложен в тази поговорка, тогава може да се каже, че твоят резултат е неизвестен. Говоря за тази поговорка, за да се подготвите и да знаете с какъв критерий Бог ви преценява. Както току-що ви казах, тази поговорка е от особено важно значение за Божието спасение на човечеството, както и за начина, по който Той определя резултатите на хората. Защо е от особено важно значение? Наистина бихте искали да знаете, така че нека поговорим за това днес.

Бог използва различни изпитания, за да провери дали хората се боят от Него и отбягват злото

Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им съобщава някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и пътят, който хората трябва да прилагат на практика и да спазват в живота си и по време на жизненото си развитие. Именно поради тези причини Бог отправя тези слова към човечеството. Словото, което идва от Бог, е това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към него означава да получат живот. Ако човек не се придържа към него, не го прилага на практика и не изживява Божието слово в живота си, тогава той не прилага истината на практика. Освен това, ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Хората, които не са способни да удовлетворят Бог, не могат да получат Неговата похвала и такива хора нямат резултат. И така, как в хода на Своето дело Бог определя резултата на даден човек? Какви методи използва Бог, за да определи резултата на даден човек? Може би в момента вие все още сте малко объркани, но когато ви разкажа за процеса, той ще стане съвсем ясен, защото много от вас вече сами са го изживели.

В хода на Своето дело, още от самото начало, Бог е подготвил изпитания за всеки човек — или може да се каже, за всеки човек, който Го следва — и тези изпитания са различни по мащаб. Има хора, които са преминали през изпитанието да бъдат отхвърлени от семействата си, през изпитанието да попаднат в неблагоприятна среда, през изпитанието да бъдат арестувани и изтезавани, през изпитанието да бъдат изправени пред избор и през изпитанията на парите и социалното положение. Най-общо казано, всеки от вас се е изправял пред най-различни изпитания. Защо Бог действа по този начин? Защо Той се отнася така към всички? Към какъв резултат се стреми Той? Ето какво искам да споделя с вас: Бог иска да разбере дали този човек е от типа хора, които се боят от Него и отбягват злото. Това означава, че когато Бог те подлага на изпитание и те изправя пред едно или друго обстоятелство, Неговото намерение е да провери дали си човек, който се бои от Него и отбягва злото. Ако някой е изправен пред задължението да пази приноса и това задължение доведе до контакт с Божия принос, ще кажеш ли, че това е нещо, което Бог е уредил? Несъмнено е така! Всичко, с което се сблъскваш, е нещо, което Бог е уредил. Когато си изправен пред този въпрос, Бог ще те наблюдава тайно и ще следи какви избори правиш, как практикуваш и какви мисли имаш. Бог се интересува най-много от крайния резултат, тъй като именно той ще Му помогне да прецени дали си достигнал Неговия стандарт в това конкретно изпитание. Въпреки това, когато хората се сблъскат с някакъв проблем, те често не се замислят защо са изправени пред него, какъв стандарт Бог очаква да достигнат, какво иска да види в тях или какво иска да получи от тях. Когато се изправят пред този проблем, тези хора просто си мислят: „Това е нещо, с което се сблъсквам; трябва да бъда внимателен, а не небрежен! Независимо от всичко, това е Божият принос и аз не мога да го докосна“. С такива опростени мисли хората вярват, че са изпълнили своите задължения. Дали резултатът от това изпитание ще донесе удовлетворение на Бог, или не? Продължавайте да говорите за това. (Ако хората имат богопослушно сърце, тогава, когато са изправени пред задължение, което им позволява да влязат в контакт с Божия принос, те ще се замислят колко лесно би било да оскърбят Божия нрав и това ще ги накара да действат предпазливо.) Твоят отговор е в правилната посока, но все още не е напълно в целта. Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав. Преди малко говорихме за съхранението на приносите. Този въпрос е свързан с приноси, а също и с твоя дълг и отговорност. Ти си длъжен да носиш тази отговорност. Въпреки това, когато се сблъскаш с този проблем, има ли някакво изкушение? Да, има. Откъде идва това изкушение? Това изкушение идва от Сатана, а също и от злия, покварен нрав на хората. Като се има предвид, че има изкушение, този въпрос е свързан със свидетелството, което хората трябва да отстояват, което е и твоя отговорност и дълг. Някои хора казват: „Това е толкова маловажен въпрос; наистина ли е необходимо да му се обръща чак такова внимание?“. Всъщност е изключително необходимо! Това е така, защото, за да се следва Божия път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, докато някакъв въпрос стои пред нас, ние не трябва да го подминаваме. На всички неща, които се случват, трябва да се гледа като на изпитания, които Бог ни е дал. Какво мислиш за този начин на разглеждане на нещата? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: дълбоко в себе си ти се боиш от Бог и си готов да отбягваш злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от стандарта да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни дреболии, които нямат нищо общо с прилагането на истината на практика. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче този проблем е бил урок, който ти трябва да изучиш — урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото. Нещо повече — това, за което трябва да си още по-загрижен, е да знаеш какво прави Бог, когато тази ситуация възниква пред теб. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Ако това е вярно, защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се придържал към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото като твой основен път; затова не можеш да усетиш изкусната работа, която Бог върши в хората и която се проявява в зависимост от различните им мисли и действия. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни и значими, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не могат да изпълнят Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат проверени пред Бог и да бъдат изпитани от Него. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и предметите, както и ситуациите, които Бог е планирал за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог урежда дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, гледа сърцето ти, следи твоите помисли и разсъждения, наблюдава те как мислиш и чака да види как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да завърши, или на изискванията, които е очаквал да изпълниш, когато е подготвил определена среда за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и предметите, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще постъпи Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си виждал обстоятелствата, които Бог е подготвил за теб, такива, каквито са: изпитания и проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отхвърлят или избягват от изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отхвърля този вид хора и ги презира с цялото Си сърце. Думата „отхвърлям“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Дълбоко в себе си думата „отхвърлям“ предизвиква асоциации, свързани с отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отхвърлям“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е изключителна омраза към тях и отвращение, което води до решението да ги изостави. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не е следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото. Сега можете ли всички да осъзнаете значимостта на тази поговорка, която споменах по-рано?

Сега разбирате ли метода, който Бог използва, за да определя резултатите на хората? (Всеки ден Той подготвя различни обстоятелства.) Той подготвя различни обстоятелства — това е нещо, което хората могат да усетят и докоснат. И така, какъв е Божият мотив да прави това? Неговият мотив е да даде на всеки човек различни видове изпитания по различно време и на различни места. Кои аспекти на даден човек се подлагат на проверка по време на изпитание? Изпитанието определя дали си от типа хора, които се боят от Бог и отбягват злото във всеки проблем, с който се сблъскват, за който чуват, който виждат и изживяват лично. Всеки ще се изправи пред такова изпитание, защото Бог е справедлив към всички хора. Някои от вас казват: „Аз вярвам в Бог от много години, как така не съм се сблъсквал с никакви изпитания?“. Чувстваш, че все още не си се сблъсквал с нито едно от тях, защото винаги, когато Бог е създавал обстоятелства за теб, ти не си ги приемал сериозно и не си искал да следваш Божия път. Така ти просто не усещаш Божиите изпитания. Някои хора казват: „Сблъсквал съм се с няколко изпитания, но не знам как да практикувам правилно. Дори когато съм практикувал, все още не знам дали съм оставал непоколебим по време на Божиите изпитания“. Хората в такова състояние определено не са малцинство. Тогава какъв е стандартът, по който Бог преценява хората? Точно както казах и преди малко: това е дали се боиш от Бог и отбягваш злото във всичко, което правиш, мислиш и изразяваш. Ето как можеш да определиш дали си човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Проста ли е тази концепция, или не? Достатъчно просто е да се каже, но дали е лесно да се приложи на практика? (Това не е толкова лесно.) Защо не е толкова лесно? (Защото хората не познават Бог и не разбират как Бог усъвършенства хората, така че когато се сблъскат с въпроси, не знаят как да търсят истината, за да решат проблемите си. Те трябва да преминат през различни изпитания, облагородявания, наказания и правосъдие, преди да могат да притежават реалността на боязънта от Бог.) Може и да е така, но що се отнася до вас, боязънта от Бог и отбягването на злото изглеждат много лесно изпълними в момента. Защо казвам това? Това е така, защото сте слушали много проповеди и сте получили немалко напояване от истината реалност; това ви е позволило теоретично и интелектуално да разберете как да се боите от Бог и да отбягвате злото. Що се отнася до начина, по който да приложите на практика боязънта от Бог и отбягването на злото, всички тези знания са били много полезни и са ви накарали да се почувствате така, сякаш това е лесно постижимо. Защо тогава хората никога не могат да го постигнат в действителност? Това е така, защото човешката природа същност не се бои от Бог и обича злото. Това е истинската причина.

Да не се боиш от Бог и да не отбягваш злото означава да се противопоставяш на Бог

Нека започна, като ви попитам откъде идва тази поговорка: „Бой се от Бог и отбягвай злото“. (Книгата на Йов.) Тъй като споменахме Йов, нека поговорим за него. По времето на Йов работеше ли Бог за спасението и завоюването на човечеството? Не. Нима това не е вярно? Освен това, що се отнася до Йов, колко познание за Бог имаше той тогава? (Не много.) Повече или по-малко познание за Бог имаше Йов, отколкото вие имате сега? Защо не се решавате да отговорите? Отговорът на този въпрос е много лесен. По-малко! Това е сигурно! В наши дни вие сте лице в лице с Бог и с Божието слово; вие имате много повече познание за Бог, отколкото Йов. Защо повдигам този въпрос? С каква цел казвам тези неща? Бих искал да ви обясня един факт, но преди това ще ви задам един въпрос: Йов знаеше много малко за Бог, но въпреки това можеше да се бои от Него и да отбягва злото; защо хората в наши дни не успяват да правят това? (Те са дълбоко покварени.) Това, че те са дълбоко покварени, е повърхностното явление, което причинява проблема, но аз никога не бих разглеждал нещата по този начин. Вие постоянно вземате често използвани доктрини и думи като „дълбока поквара“, „бунт срещу Бог“, „предателство спрямо Бог“, „непокорство“, „неприязън към истината“ и т.н., и употребявате тези крилати фрази, за да обясните същността на всеки един въпрос. Това е погрешен начин на практикуване. Използването на един и същи отговор за обяснение на въпроси от различно естество неизбежно поражда богохулни подозрения относно истината и Бог; не обичам да чувам такъв отговор. Помислете за това много внимателно! Никой от вас не се е замислял по този въпрос, но Аз го виждам всеки ден и всеки ден го усещам. И така, докато вие действате, Аз гледам. Когато вие правите нещо, не можете да почувствате същността му, но когато Аз гледам, мога да видя същността му и да я почувствам. И така, какво представлява тази същност? Защо в днешно време хората са неспособни да се боят от Бог и да отбягват злото? Вашите отговори далеч не са в състояние да обяснят същността на този проблем, нито могат да го разрешат. Това е така, защото той има източник, за който вие не знаете. Какъв е този източник? Знам, че искате да чуете за това, така че ще ви разкажа за източника на този проблем.

Откакто Бог е започнал да върши Своите дела, как се е отнасял към човешките същества? Бог ги спаси; Той е гледал на хората като на членове на Своето семейство, като на обекти на Своето дело, като на онези, които е искал да завоюва и спаси, и като на онези, които е искал да усъвършенства. Това беше отношението на Бог към човечеството в началото на Неговото дело. Какво обаче беше отношението на човечеството към Бог по онова време? Бог беше непознат за хората и те Го възприемаха като чужд. Може да се каже, че отношението им към Бог не доведе до правилните резултати и че те нямаха ясно разбиране за това как трябва да се отнасят с Бог. В този смисъл те се отнасяха с Него, както им харесваше, и правеха, каквото им харесваше. Имаха ли някакво мнение за Бог? Отначало нямаха; техните така наречени мнения включваха само определени представи и предположения за Него. Те приемаха това, което отговаряше на техните представи, а когато нещо не отговаряше на представите им, те наглед му се подчиняваха, но дълбоко в себе си усещаха силен конфликт и му се противопоставяха. Връзката между Бог и хората в началото беше такава: Бог гледаше на тях като на членове на семейството, но те се отнасяха с Него като с чужд. Въпреки това, след определен период от Божието дело, хората най-сетне осъзнаха какво се опитва да постигне Той и разбраха, че Той е истинският Бог; те също така достигнаха до разбирането за това какво могат да получат от Бог. Как гледаха на Бог хората по това време? Те виждаха в Него спасително въже и се надяваха да получат Неговата благодат, благословии и обещания. Как гледаше на хората Бог по това време? Той гледаше на тях като на цели за Своето завоевание. Бог искаше да използва словото, за да ги съди, проверява и подлага на изпитания. Въпреки това, що се отнася до хората по онова време, Бог беше просто обект, който те можеха да използват, за да постигат собствените си цели. Хората видяха, че истината, произхождаща от Бог, може да ги завоюва и спаси, че имат възможност да получат от Него нещата, които искат, както и да постигнат крайните цели, които искат. Благодарение на това в сърцата им се зароди частица искреност и в тях се появи желание да следват този Бог. Времето минаваше и благодарение на това, че бяха придобили някакво повърхностно и доктринално познание за Бог, може дори да се каже, че хората започнаха да се „запознават“ с Бог и със словата, които Той казваше, с Неговата проповед, с истините, които произхождаха от Него, и с Неговото дело. Поради това те живееха със заблудата, че Бог вече не им е непознат и че вече са стъпили на пътя да започнат да съответстват на Бог. Досега хората са слушали много проповеди за истината и са преживели голяма част от Божието дело. Въпреки това, поради намесата и пречките, причинени от много различни фактори и обстоятелства, повечето хора не успяват да приложат истината на практика или да удовлетворят Бог. Хората стават все по-отпуснати и все повече им липсва увереност. Те все по-силно усещат, че резултатите им са неизвестни. Не смеят да предлагат екстравагантни идеи и не се стремят да постигат напредък; те са просто неохотни последователи, които вървят напред, стъпка по стъпка. Какво е отношението на Бог към сегашното състояние на хората? Той желае само да им даде тези истини и да им влее Своя път, а след това да подготви различни обстоятелства, за да ги подложи на всякакъв род изпитания. Неговата цел е да вземе тези слова, тези истини и Своето дело и да постигне резултат, при който хората ще могат да се страхуват от Него и да избягват злото. Повечето хора, които съм виждал, просто приемат Божието слово и го смятат за доктрина, за обикновени думи, за правила, които трябва да се спазват. В своите действия и изказвания или когато са изправени пред изпитания те не смятат Божия път за този, който трябва да следват. Това е особено вярно, когато хората са изправени пред големи изпитания; не съм видял нито един такъв човек, чиято практика да е насочена към това да се бои от Бог и да отбягва злото. Ето защо отношението на Бог към хората е изпълнено с изключителна омраза и отвращение! Въпреки че Той многократно им е давал изпитания, дори стотици пъти, те все още нямат ясна нагласа, с която да демонстрират своята решителност: „Искам да се боя от Бог и да отбягвам злото!“. Тъй като хората не притежават тази решимост и не проявяват подобна активност, сегашното отношение на Бог към тях не е същото, както в миналото, когато Той проявяваше към тях милост, поносимост, въздържаност и търпение. Вместо това Той е изключително разочарован от човечеството. Кой причини това разочарование? От кого зависи отношението на Бог към хората? То зависи от всеки човек, който Го следва. По време на многогодишната Си работа Бог е поставял много изисквания към хората и е създавал много обстоятелства за тях. Независимо от това как са се представили и какво е отношението им към Бог, хората не са успели да практикуват в ясно съответствие с целта да се боят от Бог и да отбягват злото. Затова ще предложа една обобщаваща фраза и ще я използвам, за да обясня всичко, което току-що казахме за това защо хората не могат да следват Божия път на боязънта от Бог и отбягването на злото. Каква е тази фраза? Тя е следната: Бог смята хората за обект на Своето спасение и за обект на Своето дело; хората смятат Бог за свой враг и за своя противоположност. Имаш ли вече ясно разбиране по този въпрос? Много ясно е какво е отношението на човечеството, какво е отношението на Бог и каква е връзката между хората и Бог. Независимо колко проповеди сте слушали, нещата, за които сте си направили изводи — например да бъдете верни на Бог, да Му се подчинявате, да търсите начин да станете съответстващи на Бог, да искате да отдадете целия си живот на Бог и да искате да живеете за Него — за Мен не са пример за съзнателно следване на Божия път, който е пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото, а са просто канали, чрез които можете да постигнете определени цели. За да ги постигнете, вие неохотно спазвате някои правила и точно тези правила отклоняват хората още повече от пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото и отново противопоставят Бог на човечеството.

Днешната тема е малко тежка, но независимо от всичко все пак се надявам, че когато преминете през предстоящите изживявания и времената, които идват, ще можете да направите това, което току-що ви казах. Не гледайте на Бог като на празно пространство — сякаш Той съществува, когато е полезен за вас, но не съществува, когато нямате полза от Него. Щом в подсъзнанието ти се появи такава мисъл, ти вече си разгневил Бог. Може би има хора, които казват: „Не гледам на Бог като на празно пространство. Аз винаги Му се моля, винаги се опитвам да Го удовлетворя и всичко, което правя, попада в обхвата, стандарта и принципите, които Бог изисква. Определено не практикувам според собствените си представи“. Да, този начин, по който ти практикуваш, е правилен. Въпреки това какво си мислиш, когато се сблъскаш с проблем? Как практикуваш, когато си изправен пред проблем? Някои хора чувстват, че Бог съществува, когато се обръщат към Него с молитва или просба, но след това, когато се сблъскат с проблем, на тях им идват наум идеи, към които искат да се придържат. Това означава, че те смятат Бог за празно пространство, а такава ситуация прави Бог несъществуващ в умовете им. Хората смятат, че Бог трябва да съществува, когато се нуждаят от Него, но не и когато нямат такава нужда. Хората мислят, че е достатъчно да практикуват въз основа на собствените си идеи. Те смятат, че могат да правят каквото си поискат и просто не вярват, че трябва да търсят Божия път. Що се отнася до хората, които в момента се намират в подобна ситуация и не могат да се измъкнат от нея, те не си ли играят с огъня? Някои хора казват: „Може и да си играя с огъня, но аз имам вяра от толкова години и съм убеден, че Бог няма да ме изостави, защото не би могъл да понесе това“. Други казват: „Вярвам в Господ от времето, когато бях в утробата на майка си. Минаха четиридесет или петдесет години, така че от гледна точка на времето аз имам най-много право да бъда спасен от Бог и да оцелея. През тези четири или пет десетилетия изоставих семейството и работата си и се отказах от всичко, което имах — пари, положение, удоволствия и време със семейството. Не съм ял много вкусни храни, не съм се отдавал на много забавления, не съм посещавал много интересни места и дори съм преживявал страдания, които обикновените хора не биха могли да понесат. Ако Бог не може да ме спаси заради всичко това, значи Той се отнася с мен несправедливо и аз не мога да вярвам в такъв Бог“. Има ли много хора с подобно мнение? (Да, има.) Е, тогава днес ще ви помогна да разберете един факт: Хората с такова мнение сами си правят живота труден. Това е така, защото те прикриват очите си със собственото си въображение. Именно това въображение, както и собствените им заключения, заемат мястото на стандарта, който Бог изисква от хората, и ги възпират да приемат действителните Божии намерения. Това ги прави неспособни да усетят истинското Му съществуване и ги кара да изгубят възможността да бъдат усъвършенствани от Бог. Така те се отричат от своята част или дял от Божието обещание.