Първа част

Първо, нека да изпеем един химн: Химн на царството (I) Царството слезе на земята.

Акомпанимент: Множествата Го приветстват, множествата Го възхваляват; всички усти назовават единствения истински Бог, единствения истински Бог. Царството се спуска в света на човеците.

1  Множествата Го приветстват, множествата Го възхваляват; всички усти назовават единствения истински Бог, всички усти назовават единствения истински Бог, и всички вдигат взор към Него, за да наблюдават делата Му. Царството се спуска в света на човеците. Богата и преизобилна е Божията личност. Кой не би ликувал от това? Кой не би затанцувал от радост? О, Сион! О, Сион! О, Сион! Развей победния си флаг в Негова чест! Изпей победната си песен, за да разпространяваш святото Му име!

2  Всички създания от краищата на света! Побързайте да се пречистите, за да сте достойни за приношение пред Него! Съзвездия в небесата! Бързо се върнете по местата си, за да покажете Божията могъща власт над небесната твърд! Бог се заслушва в гласовете на хората по земята, които изливат в песен безграничната си любов и почит към Него! А, а, а, а. А, а, а, а. А, а. В този ден, когато всички създания се връщат към живот, Той се спуска в света на човеците. В този момент, точно в този миг, всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща затрептяват от радост! Когато проехти салюта на царството, сатанинското царство рухва. В този ден, когато всички създания се връщат към живот, Той се спуска в света на човеците. В този момент, точно в този миг, всички цветя се разпукват в пищни цветове, всички птици извиват трели в хор, всички неща затрептяват от радост! Когато проехти салюта на царството, сатанинското царство рухва, сразено от гърмежите на този химн на царството, и вече никога не ще се надигне!

3  Кой на земята се осмелява да се надигне за съпротива? Докато Бог се спуска на земята, Той носи пожарища, носи гняв, носи всякакви бедствия. Земните царства сега са Божие царство! Облаците горе в небесата се вихрят на талази; под небесната твърд езерата и реките се надигат и радостно бушуват във вълнуваща мелодия. Животните, които са почивали в леговищата си, излизат оттам, и Той пробужда всички народи от дрямката им. Денят, очакван от несметните човешки множества, най-сетне е настъпил! Денят, очакван от несметните човешки множества, най-сетне е настъпил! Хората Му посвещават най-красивите песни! Хората Му посвещават най-красивите песни!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Химн на Царството“)

За какво си мислите всеки път, когато пеете тази песен? (Чувстваме се много ентусиазирани и развълнувани и си мислим колко величествена е красотата на царството, как човечеството и Бог ще бъдат заедно завинаги.) Замислял ли се е някой за формата, която хората трябва да приемат, за да бъдат заедно с Бог? Какви трябва да бъдат хората във вашето въображение, за да се съединят с Бог и да се насладят на славния живот, който предстои в царството? (Техният нрав трябва да се промени.) Техният нрав трябва да се промени, но до каква степен? Какви ще бъдат хората, след като техният нрав бъде променен? (Те ще станат святи.) Какъв е критерият за святост? (Всичките мисли и съображения на човека трябва да съответстват на Христос.) Как се проявява това съответствие? (Човекът не се противопоставя на Бог и не Го предава, може да Му се подчинява напълно и има богопослушно сърце.) Някои от отговорите ви са в правилна посока. Отворете сърцата си, всички вие, и дайте глас на това, което искате да кажете. (Хората, които живеят с Бог в царството, трябва да могат да изпълняват своя дълг — с преданост — като се стремят към истината и не се възпират от никой човек, събитие или нещо. Тогава за тях става възможно да се откъснат от влиянието на тъмнината, да приведат сърцата си в хармония с Бог, да се боят от Бог и да отбягват злото.) (Нашата гледна точка за нещата може да приведе в хармония с Бог и да се откъснем от влиянието на тъмнината. Най-малкото можем да стигнем дотам, че да не бъдем повече използвани от Сатана, да отхвърлим покварения нрав и да се подчиним на Бог. Вярваме, че е от съществено значение хората да се откъснат от влиянието на тъмнината. Хората, които не могат да се откъснат от влиянието на тъмнината и да избягат от оковите на Сатана, не са постигнали Божието спасение.) (За да отговорят на стандарта за усъвършенстване от Бог, хората трябва да бъдат едно сърце и един ум с Него и повече да не Му се противопоставят. Те трябва да могат да опознаят себе си, да прилагат истината на практика, да постигнат разбиране за Бог, да Го обичат и да са в хармония с Бог. Това е всичко, което е необходимо.)

Каква тежест имат резултатите на хората в сърцата им

Изглежда, че имате някакви мисли за пътя, който трябва да следвате, и че донякъде го разбирате или имате усет за него. Дали обаче всички думи, които сте изрекли, ще се окажат празни, или истински, зависи от това колко сте съсредоточени в ежедневната си практика. През годините всички вие сте събирали плодовете на всеки аспект на истината, както по отношение на доктрината, така и по отношение на действителното съдържание на истината. Това доказва, че в днешно време хората наблягат особено на стремежа към истината и в резултат на това всеки аспект и елемент на истината със сигурност е пуснал корени в сърцата на някои хора. От какво обаче се опасявам най-много? То е, че въпреки факта, че тези теми за истината и тези теории са пуснали корени във вашите сърца, в действителното им съдържание има малко съществени неща. Когато се сблъскате с проблеми и сте изправени пред изпитания и избори, колко практическа полза ще има за вас реалността на тези истини? Може ли тя да ви помогне да превъзмогнете трудностите си и да излезете от изпитанията, след като сте удовлетворили Божиите намерения? Ще останете ли непоколебими сред изпитанията и ще дадете ли категорично свидетелство за Бог? Занимавали ли сте се някога с тези въпроси? Питам ви: кое е най-важното за вас в сърцата ви и във всичките ви ежедневни мисли и размишления? Достигали ли сте някога до заключение по този въпрос? Какво смятате, че е най-важно за вас? Някои хора казват: „Разбира се, това е да прилагаме истината на практика“, докато други казват: „Разбира се, това е да четем Божието слово всеки ден“. Някои хора казват: „Разбира се, това е да заставаме пред Бог и да Му се молим всеки ден“, а има и такива, които казват: „Разбира се, това е да изпълнявам своя дълг както трябва, всеки ден“. Има дори някои, които казват, че винаги мислят само за това как да удовлетворят Бог, как да Му се покоряват във всичко и как да действат в хармония с Неговите намерения. Дали е така? Това ли е всичко? Например някои казват: „Искам само да се подчинявам на Бог, но когато се сблъскам с някакъв проблем, не успявам да направя това“. Други казват: „Искам само да удовлетворя Бог и би било добре, ако мога да Го удовлетворя поне веднъж, но никога не мога да направя това“. Някои казват: „Единственото, което искам, е да се подчинявам на Бог. По време на изпитания искам само да се оставя на милостта на Божието устройване и да се покоря на Неговото върховенство и подредби, без да се оплаквам или да отправям молби. Но въпреки това почти никога не успявам да се подчиня“. Има и други, които казват: „Когато съм изправен пред решения, никога не мога да избера да приложа истината на практика. Винаги искам да удовлетворя плътта си и да изпълнявам своите лични, егоистични желания“. Каква е причината за това? Преди да дойде проверката на Бог, дали вече ще сте се изправяли пред многобройни предизвикателства, в които нееднократно сте се изпитвали и проверявали? Вижте дали можете искрено да се подчините на Бог и наистина да Го удовлетворите и дали можете да гарантирате, че няма да Го предадете; вижте дали можете да спрете да удовлетворявате себе си и да изпълнявате егоистичните си желания и вместо това да удовлетворявате само Бог, без да правите индивидуални избори. Някой прави ли това? Всъщност има само един факт, който е поставен пред очите ви, и той е това, което най-много интересува всеки от вас и което най-много искате да разберете — въпросът за резултата и крайната цел на всеки от вас. Може да не го осъзнавате, но това е нещо, което никой не може да отрече. Що се отнася до истината за резултатите на хората, за Божието обещание към човечеството и за това до каква крайна цел Бог възнамерява да доведе хората, знам, че има някои, които вече са изучавали Божието слово по тези теми няколко пъти. Има и такива, които често търсят отговора и умовете им са заети с това, но те нищо не могат да измислят или може би накрая стигат до някакво двусмислено заключение. В крайна сметка те продължават да бъдат несигурни за това какъв резултат ги очаква. Когато изпълняват своя дълг, повечето хора обикновено искат да получат окончателни отговори на следните въпроси: „Какъв ще бъде моят резултат? Мога ли да извървя този път докрай? Какво е отношението на Бог към човечеството?“. Някои дори имат следните притеснения: „В миналото съм правил някои неща и съм казвал някои неща; опълчвал съм се на Бог, извършвал съм действия, които са били предателски спрямо Бог, и в някои случаи не съм успявал да Го удовлетворя, наранявал съм чувствата Му, разочаровал съм Го и съм Го карал да ме мрази и ненавижда. Затова може би резултатът ми е неизвестен“. Би било справедливо да се каже, че повечето хора се чувстват притеснени за собствения си резултат. Никой не смее да каже: „Чувствам със сто процента сигурност, че ще оцелея; сто процента съм сигурен, че мога да удовлетворя Божиите намерения. Аз съм човек, който е в съответствие с Божиите намерения; аз съм някой, когото Бог хвали“. Някои хора смятат, че е особено трудно да се върви по Божия път и че най-трудното нещо е да се прилага истината на практика. Така тези хора са убедени, че вече е невъзможно да им се помогне и не смеят да имат големи надежди за добър резултат; или може би вярват, че не могат да удовлетворят Божиите намерения и затова няма да бъдат сред оцелелите. Поради тази причина те твърдят, че нямат резултат и че не могат да постигнат добра крайна цел. Независимо от това как точно разсъждават хората, всички те много пъти са се питали какви ще бъдат техните резултати. Те постоянно пресмятат и планират, когато става въпрос за бъдещето им и за това какво ще получат, след като Бог завърши делото Си. Някои плащат двойна цена; някои изоставят семействата си и работата си; някои се отказват от брака си; някои се оттеглят от поста си, за да дават всичко от себе си в името на Бог; някои напускат домовете си, за да изпълняват своя дълг; някои избират трудностите и започват да поемат най-тежките и изтощителни задачи; някои избират да отдадат богатството си и да се посветят изцяло; а други избират да преследват истината и да се стремят да опознаят Бог. Независимо как сте избрали да практикувате, важен ли е начинът, по който правите това, или не? (Не, не е важен.) Как тогава да си обясним защо „не е важен“? Ако методът на практикуване не е важен, тогава какво е важно? (Външното добро поведение не е показателно за прилагането на истината на практика.) (Мислите на отделния човек не са важни; ключът тук е дали сме приложили истината на практика и дали имаме боголюбиво сърце.) (Падението на антихристите и лъжеводачите ни помага да разберем, че външното поведение не е най-жизненоважното нещо. На пръв поглед изглежда, че те са се отрекли от много неща и изглеждат готови да платят цената, но при ен анализ можем да видим, че те просто нямат богопослушно сърце, а вместо това Му се противопоставят във всяко отношение. В решаващите моменти те винаги застават на страната на Сатана и смущават Божието дело. Така че основните съображения тук са на чия страна ще застанем, когато настъпи моментът, и какви са нашите възгледи за нещата.) Всички вие говорите добре и изглежда, че вече имате основно разбиране и стандарт, според който да живеете, когато става въпрос за прилагането на истината на практика, за Божиите намерения и за това, което Бог изисква от човечеството. Фактът, че можете да говорите по този начин, е много трогателен. Въпреки че част от това, което казвате, не е много точно, вие вече сте се доближили до правилното обяснение на истината — и това доказва, че сте развили собствено действително разбиране за хората, събитията и предметите около вас, за цялото ви обкръжение, както е уредено от Бог, и за всичко, което можете да видите. Това е разбиране, което е близко до истината. Въпреки че казаното от вас не е напълно изчерпателно и някои от думите ви не са много уместни, вашето разбиране вече се доближава до реалността на истината. Когато ви чувам да говорите така, Се чувствам много добре.

Убежденията на хората не могат да заместят истината

Някои хора могат да понасят трудностите, могат да плащат цената и външно се държат много добре. Те са доста уважавани и се радват на възхищението на другите. Бихте ли казали, че подобно външно държание може да се разглежда като прилагане на истината на практика? Може ли да отсъдим, че тези хора удовлетворяват Божиите намерения? Защо много пъти хората виждат такива личности и си мислят, че те удовлетворяват Бог, че вървят в посоката на прилагането на истината и че следват Божия път? Защо някои хора разсъждават по този начин? Има само едно обяснение за това. Какво е то? Причината е, че за много хора някои въпроси — като например какво означава да приложиш истината на практика, какво означава да удовлетвориш Бог и какво означава действително да притежаваш истинната реалност — не са много ясни. Затова някои хора често биват подвеждани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са заблудени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се подчиняват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човешката същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли. Освен това в съзнанието на някои хора идолите, на които се покланят — и за които вярват, че могат да изоставят семействата и работата си, и които външно изглеждат способни да платят цената — са тези, които наистина удовлетворяват Бог и които наистина могат да постигнат добри резултати и добри крайни цели. В тяхното съзнание тези идоли са хората, които Бог хвали. Какво ги кара да вярват в подобно нещо? Каква е същността на този проблем? Какви са последствията, до които може да доведе той? Нека първо обсъдим въпроса за неговата същност.

В основата си тези въпроси, свързани с възгледите на хората, техните начини на практикуване, принципите на практикуване, които избират да възприемат, и това, върху което всеки от тях обикновено се съсредоточава, няма нищо общо с Божиите изисквания към човечеството. Независимо дали хората се съсредоточават върху повърхностни или дълбоки проблеми, върху думи и доктрини, или върху реалността, те не се придържат към това, към което трябва да се придържат най-много, и не познават това, което трябва да познават най-добре. Причината е, че хората изобщо не обичат истината и затова не желаят да отделят време и усилия, за да търсят и прилагат на практика принципите на практиката, които се съдържат в Божиите слова. Вместо това те предпочитат да използват преки пътища, като обобщават това, което разбират и знаят, че е добра практика и добро поведение; това обобщение после се превръща в тяхна собствена цел; те се стремят към нея и я приемат за истина, която трябва да се практикува. Преките последствия от това са, че хората използват доброто човешко поведение като заместител на прилагането на истината на практика, което също така удовлетворява желанието им да спечелят благоволението на Бог. Това им дава капитал, с който да се борят с истината и който те използват, за да се аргументират пред Бог и да се състезават с Него. В същото време хората безскрупулно оставят Бог настрана, като поставят на Негово място идолите, на които се възхищават. Има само една основна причина, поради която хората са толкова невежи по отношение на своите действия и възгледи или пък едностранчиви в мненията и практиките си — и днес ще ви разкажа за нея: причината е, че макар хората да следват Бог, да Му се молят и да четат Неговите слова всеки ден, те всъщност не разбират Неговите намерения. Тук се корени проблемът. Ако един човек разбира Божието сърце и знае какво Той харесва, какво ненавижда, какво иска, какво отхвърля, какви хора обича, какви не харесва, какъв стандарт използва, когато поставя изисквания към хората, и какъв подход възприема, за да ги усъвършенства, тогава възможно ли е този човек все още да има лично мнение? Възможно ли е такива хора просто да отидат и да се поклонят на някого другиго? Възможно ли е един обикновен човек да се превърне в техен идол? Хората, които разбират Божиите намерения, имат малко по-рационални възгледи от тези. Те не идолизират произволно една покварена личност, нито пък, докато вървят по пътя на прилагането на истината на практика, вярват, че сляпото придържане към няколко прости правила или принципи е равносилно на прилагането на истината на практика.

Съществуват много мнения относно стандарта, по който Бог определя резултатите на хората

Нека се върнем към тази тема и да продължим да обсъждаме въпроса за резултата.

Като се има предвид, че това, което интересува всеки човек, е собственият му резултат, знаете ли как Бог определя този резултат? По какъв начин Бог определя нечий резултат? Освен това какъв стандарт използва Той, за да го определи? Когато резултатът на даден човек все още не е определен, какво прави Бог, за да го разкрие? Някой знае ли? Както казах преди малко, има хора, които вече са прекарали много дълго време в изследване на Божието слово, опитвайки се да намерят ключ към разгадаването на резултатите на хората, категориите, на които се разделят тези резултати, и различните резултати, очакващи различните видове хора. Те също така се надяват да разберат как Божието слово диктува резултатите на хората, какъв стандарт използва Бог и как точно определя резултатите на даден човек. В крайна сметка обаче тези хора така и не успяват да намерят отговори. В действителност сред Божиите слова има твърде малко казано по този въпрос. Защо е така? Докато резултатите на хората все още не са разкрити, Бог не желае да казва на никого какво ще се случи накрая, нито пък иска да информира някого за неговата крайна цел предварително, защото това няма да е от полза за човечеството. Тук и сега искам да ви разкажа само за начина, по който Бог определя резултатите на хората, за принципите, които използва в делото Си, за да определи и прояви тези резултати, и за стандарта, който използва, за да определи дали някой може да оцелее, или не. Не са ли това въпросите, които ви вълнуват най-много? И така, как хората смятат, че Бог определя техните резултати? Вие току-що споменахте нещо в този смисъл: някои от вас казаха, че това е свързано с вярното изпълнение на задълженията и отдаването на всичко за Бог; някои казаха, че става дума за подчинение на Бог и удовлетворяването Му; някои казаха, че фактор е да се оставят на Божията милост; а някои казаха, че ключът е в това да не привличат внимание… Когато прилагате тези истини на практика и когато практикувате в съответствие с принципите, които смятате за правилни, знаете ли какво мисли Бог? Замисляли ли сте се някога дали фактът, че продължавате по този начин, удовлетворява Неговите намерения? Отговаря ли това на Неговия стандарт? Изпълнява ли Неговите изисквания? Смятам, че повечето хора не се замислят много за тези въпроси. Те просто механично прилагат част от Божието слово, част от проповедите или стандартите на определени духовни личности, които боготворят, като сами се принуждават да вършат различни неща. Те вярват, че това е правилният начин, затова продължават да се придържат към него и правят така, независимо какво ще се случи накрая. Някои хора си мислят: „Имам вяра от толкова много години, винаги съм практикувал по този начин. Чувствам, че наистина съм удовлетворил Бог и също така чувствам, че съм получил много от това. Това е така, защото през това време разбрах много истини, както и много неща, които не разбирах преди. По-конкретно, много от моите идеи и възгледи се промениха, житейските ми ценности се промениха изключително много и сега имам доста добро разбиране за този свят“. Тези хора смятат, че това е жътва и че тя е крайният резултат от Божието дело за човечеството. Според вас с тези стандарти и всички ваши практики, взети заедно, удовлетворявате ли Божиите намерения? Някои от вас ще кажат с пълна увереност: „Разбира се! Ние практикуваме в съответствие с Божието слово; практикуваме в съответствие с това, което се проповядва и съобщава от Горното. Ние винаги изпълняваме задълженията си, непрекъснато следваме Бог и никога не сме Го изоставяли. Затова можем да кажем с пълна увереност, че удовлетворяваме Бог. Колкото и да разбираме Неговите намерения и колкото и да разбираме Неговото слово, ние винаги сме били на пътя на стремежа да сме в съответствие с Бог. Ако действаме и практикуваме правилно, ние със сигурност ще постигнем правилния резултат“. Какво мислите за тази гледна точка? Правилна ли е? Може да има и такива, които да кажат: „Никога преди не съм мислил за тези неща. Просто смятам, че ако изпълнявам дълга си и действам в съответствие с изискванията на Божиите слова, мога да оцелея. Никога не съм се замислял за това дали мога да удовлетворя Божието сърце, нито дали отговарям на стандарта, който Той е определил. Тъй като Бог никога не ми е казвал и не ми е давал ясни указания, вярвам, че щом продължавам да работя и не спирам, Бог ще бъде удовлетворен и не бива да поставя допълнителни изисквания към мен“. Правилни ли са тези убеждения? Що се отнася до Мен, този начин на практикуване, този начин на мислене и тези гледни точки влекат след себе си фантазии, а също и известна слепота. Може би това, което казвам, кара някои от вас да се чувстват малко обезсърчени и да си мислят: „Слепота? Ако това е слепота, тогава надеждата ни за спасение и оцеляване е много малка и несигурна, нали? Като говориш така, не ни ли обливаш със студена вода?“. Независимо от това, в какво вярвате, нещата, които казвам и правя, нямат за цел да ви накарат да се почувствате така, сякаш върху вас се излива студена вода. По-скоро те имат за цел да подобрят разбирането ви за Божиите намерения и да задълбочат знанията ви за това какво мисли Бог, какво иска да постигне, какви хора харесва, какво ненавижда, какво презира, какъв тип хора иска да спечели и какъв тип хора отхвърля. С тях се опитвам да внеса яснота в съзнанието ви и да ви дам ясна представа за това доколко действията и мислите на всеки един от вас са се отклонили от стандарта, който Бог изисква. Много ли е необходимо да се обсъждат тези теми? Защото знам, че сте имали вяра толкова дълго време и сте слушали толкова проповеди, но точно това са нещата, които ви липсват най-много. Въпреки че сте записали всяка истина в тетрадките си и сте запомнили и запечатали в сърцата си някои от нещата, които лично смятате за важни, и въпреки че възнамерявате да използвате тези неща, за да удовлетворите Бог по време на вашата практика, да ги използвате, когато се окажете в нужда, да ги използвате, за да преминете през трудните времена, които ви предстоят, или просто да оставите тези неща да ви съпътстват, докато живеете живота си, що се отнася до Мен, независимо как го правите, ако просто го правите, това не е толкова важно. Какво тогава е много важно? Става дума за това, че докато практикуваш, ти трябва да знаеш дълбоко в себе си, с абсолютна сигурност, дали всичко, което правиш — всяко едно дело — е в съответствие с това, което Бог иска, и дали всички твои действия, всички твои мисли и резултатите и целите, които искаш да постигнеш, действително удовлетворяват Божиите намерения и отговарят на Неговите изисквания, както и дали Той ги одобрява. Това са нещата, които са много важни.