Първата стъпка при навлизането в истините реалности е да се самоанализирате според Божиите слова и да съпоставите всички свои различни състояния с Неговите слова. Ако искате да навлезете по-дълбоко, трябва да разнищите и да разберете покварения си нрав в по-голяма дълбочина. Какво трябва да направите, след като сте го разбрали? Трябва да намерите начин да практикувате и да навлезете, както и да помислите как да практикувате истината и да се отървете покварения си нрав. Това е правилният път. Някои хора стават негативни, след като придобият разбиране за себе си. Те плачат и ридаят, че са били отстранени и са обслужващи и контрастиращи предмети и дори не искат да изпълняват дълга си. Що за хора са това? Това са нелепи хора, които обичат да драматизират. И така, кой е най-добрият начин да се оправи това? Най-малкото не бива да плачат или да се превземат, а освен това не бива да се отказват или да се оплакват от Бог. Най-важните неща, които трябва да направят, са да потърсят истината и да разберат какво всъщност е Божието намерение, кой начин на действие е най-разумен и какъв път трябва да изберат. Това са най-важните неща. Най-лесно е хората да изгубят разума си, когато постоянно са контролирани от намерението да бъдат благословени. Онези, на които им липсва разум, са най-жалки, а тези, които във всичко избират да се покорят на Бог и се стремят единствено да удовлетворят Бог, са най-разумните и съвестни хора. Когато човек е разобличен от Бог, как трябва да се справи с това и какъв избор трябва да направи? Той трябва да търси истината и при никакви обстоятелства не бива да се обърква. За теб е добре да преживееш Божия съд и наказание и да видиш покварата си такава, каквато е в действителност. Защо тогава си негативен? Бог те разобличава, за да придобиеш разбиране за себе си и за да те спаси. Всъщност поквареният нрав, който разкриваш, произтича от твоята природа. Не че Бог иска да те разобличи, но ако не те разобличи, няма ли пак да разкриваш покварения си нрав? Преди да повярваш в Бог, Той все още не те беше разобличил. В такъв случай всичко, което изживяваше, не беше ли сатанински покварен нрав? Ти си човек, който живее според сатанински нрав. Не бива да си толкова потресен от тези неща. Когато разкриеш малко поквара, това те плаши до смърт и си мислиш, че за теб всичко е свършено, че Бог не те иска и че всичко, което си направил, е напразно. Не реагирай прекалено остро. Бог спасява покварените хора, а не роботите. Какво имам предвид под покварени хора? Имам предвид хора, които разкриват сатанински покварен нрав, които са надменни и самоправедни, които не приемат истината, способни са да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него, да бъдат враждебни към Него и които са способни да следват стъпките на Павел. Този вид човеци спасява Бог. Ако искаш да приемеш Божието спасение и да постигнеш спасение, трябва да се изправиш срещу покварения нрав, който съществува в сърцето ти, да се изправиш срещу покварения нрав, който разкриваш ежедневно, и всеки ден трябва да търсиш истината и да се самоанализираш, да се съпоставяш с Божиите слова, да практикуваш разпознаване и разнищване на покварения нрав, който разкриваш, и да се бориш с него. Някои хора се борят с него няколко пъти, но губят битката и казват: „Защо винаги разкривам надменност? Защо другите хора не го правят?“. Всъщност всеки разкрива надменност. Когато други хора я разкриват, ти не го знаеш, но те го знаят. Или може да се окаже, че самите те не знаят кога разкриват надменност, но Бог знае. Освен това има и друг проблем, който хората трябва да помнят: Бог поправя покварения нрав на хората. Той не поправя начина, по който вършат нещата. Бог не мрази моментното намерение, което имаш, докато вършиш нещо, или определен начин на вършене на нещата, или ако понякога си мързелив или не плащаш цена. Не това са нещата, които Бог мрази. Това, което Бог мрази, е поквареният ти нрав. Всеки път, когато почувстваш, че разкриваш покварен нрав, трябва сам да го осъзнаеш, преди Бог да те дисциплинира. Не бива да гадаеш дали Бог те мрази или те е отстранил. Трябва да си наясно с проблема си, след това да потърсиш как трябва да се покаеш и кой начин на практикуване на истината ще доведе до промяна. Това е проявление на нормален разум. Това, което първо трябва да осъзнаеш, е: „Тези мои думи не са разумни и разкриват надменност. Не съм способен да изпълнявам тази задача, но въпреки това се превъзнасям и казвам, че мога. Тогава това не е ли просто голямо самохвалство? Самохвалството и превъзнасянето показват, че имам надменен нрав“. Бог не те заклеймява за самохвалство. Означава ли това обаче, че можеш просто да се избавиш от това? Не, не можеш да се избавиш от него. Трябва да го разнищиш и да си кажеш: „Защо толкова много ме бива да се хваля и превъзнасям? Защо се перча с неща, които не мога да върша, или неща, които дори не знам дали мога да направя? Защо имам тази слабост?“. Това не е слабост. Слабостта е лош навик на повърхностно ниво. Самохвалството е един от начините, по които се разкрива надменният нрав. Именно сатанинският ти нрав те направлява да живееш в такова състояние — изцяло си направляван от нрава си. Ако можеш да го потиснеш и да не разкриваш надменен нрав, това означава ли, че вече нямаш надменен нрав? Означава ли това, че е поправен? Съвсем не е толкова просто. Не преставаш да бъдеш надменен просто като промениш начина, по който вършиш нещо, като спазваш външно правилата и се държиш добре, не си нахакан и имаш културни обноски. Това са само маски и добавят нови проблеми към това, че си надменен, а резултатът е още по-обезпокоителен. Ако искаш да поправиш надменността си и да поправиш всевъзможните видове покварен нрав, трябва да търсиш истината, за да го поправиш, когато изпълняваш дълга си. Това е правилният начин. Да предположим например, че водачът уреди да изпълняваш определен дълг и след като го изслушаш, пренебрежително казваш: „И преди съм изпълнявал такъв дълг. Лесна работа!“. Веднага след това обаче осъзнаваш, че си разкрил надменност и че този начин на мислене е погрешен, и бързаш да се помолиш и да коригираш мисленето си, като казваш: „О, Боже! За пореден път разкрих надменност. Моля те да ме кастриш. Готов съм да изпълня добре дълга си“ — това е първото нещо, което трябва да направиш. Тогава как трябва да се отнасяш към дълга си? Ти си мислиш: „Правя това за Бог и го правя в Негово присъствие, затова трябва да подходя внимателно. Не мога да го объркам. В противен случай ще бъде толкова неловко!“. След това го обмисляш и си казваш: „Не, това не е правилно. Защо трябва да се страхувам от това да не се почувствам неловко?“. Това състояние също не е правилно. Започнал си да се отклоняваш от пътя. Как трябва да го коригираш? В коя посока е правилно да се върви? Това отново е свързано с практикуването на истината, за да се оправят проблемите. Би трябвало да си помислиш: „Не се страхувам от това да не се почувствам неловко. Най-същественото е, че не бива да навредя на делото на църквата“, и състоянието ти ще бъде променено към по-добро. Но ако тогава си помислиш: „Ами ако навредя на делото на църквата и ме кастрят? Няма да имам гордост“, състоянието ти отново ще бъде неправилно. Как може да се поправи това? В сърцето си трябва да си помислиш: „Никога не отдавам значение на дълга си, мързи ме да го изпълнявам и съм толкова надменен. Заслужавам да ме кастрят. Трябва да се моля на Бог и да Го оставя да върши делото Си. Аз съм костелив орех, но Бог е всемогъщ и за Него няма нищо невъзможно, така че ще се осланям на Бог“. Това е правилно. Това е правилният начин да практикуваш. Бог ти е дал определени таланти и ти е позволил да придобиеш известни познания, но придобиването на тези познания не означава непременно, че можеш да изпълняваш добре дълга си. Това не е ли факт? (Да, така е.) Как човек стига до това заключение? (Чрез преживяване.) Това преживяване ти даде урок и прозрение. А именно, че това, което Бог дава на хората, не е нещо, което те притежават изначално, нито е техен капитал. Бог може да им отнеме това, което им е дал, по всяко време. Когато Бог иска да те разобличи, колкото и да си талантлив в нещо, ще го забравиш и няма да си способен да го използваш — ще бъдеш нищо. Да кажем, че по това време се молиш: „Боже, аз съм нищо. Аз имам тази способност само защото Ти ми я даде. Умолявам Те да ми дадеш сила! Моля Те, благослови ме и ме напътствай, за да не вредя на Твоето дело“. Това ли е правилният начин да се молиш? (Не, не е.) Какво трябва да промениш в този момент? Казваш: „О, Боже! Готов съм да се покоря на Твоите подредби. Не може винаги да мисля, че съм прав. Макар че знам някои неща в тази сфера на работa и имам известни умения в нея, това не означава непременно, че мога да изпълня добре задачата. Тъй като поквареният ми нрав причинява смущение, имам навика да върша нещата нехайно и небрежно и не приемам сериозно дълга си. Не съм способен да се контролирам и не мога да се овладея. Умолявам Те да ме закриляш и да ме напътстваш. Готов съм да Ти се покоря, да направя всичко по силите си и да Ти отдам славата“. Ако изпълняваш добре дълга си и отдаваш осемдесет процента от заслугите на Бог и двайсет процента на себе си, това уместно ли е? (Не, не е.) Не е разумно да се делят нещата по този начин. Ако Бог не вършеше делото Си, би ли могъл да изпълниш добре дълга си? Категорично не, защото не само ти липсва истината, но и имаш покварен нрав. Каквото и покварено състояние да съществува в сърцата на хората, те винаги трябва да се самоанализират и да търсят истината, за да го поправят. След като поквареният им нрав бъде пречистен, състоянието им ще бъде нормално.

Понякога в човешкото сърце се появява погрешна мисъл или идея и тя смущава сърцето му. Той затъва в това състояние и не може да излезе от него за ден-два. Какво трябва да прави човек в такъв момент? Трябва да потърси истината, за да оправи ситуацията. Първо трябва да изясниш как е възникнала погрешната мисъл или идея, как те е завладяла, направила те е негативен и потиснат и те е накарала да разкриеш всевъзможно непокорство и противни способи. След това, когато осъзнаеш, че тези неща са продиктувани от покварения ти нрав и че Бог го мрази, трябва да се смириш пред Бог и да се молиш: „Боже, дисциплинирай ме и ми позволи да науча уроците, от които се нуждая. Не се страхувам да бъда разкрит, нито се страхувам да се чувствам неловко или да изгубя достойнството си. Единственото, от което се страхувам, е, че действията ми нарушават Твоите управленски закони и ти си недоволен от тях“. Това е правилният път, но имаш ли духовния ръст да го извървиш? (Не.) Ако нямаш духовния ръст, това означава ли, че не можеш да се молиш в тази посока? Тъй като това е правилният път, трябва да се молиш в тази посока. Сега духовният ръст на хората е малък, те често трябва да идват пред Бог, да се осланят на Бог и да оставят Бог повече да ги закриля и повече да ги дисциплинира. Когато духовният им ръст нарасне и те могат да поемат на плещите си бреме и да изпълняват повече задачи, Бог няма да има нужда да се тревожи толкова много и няма да има нужда постоянно да ги закриля, дисциплинира, да ги подлага на изпитания или да ги наблюдава. Това е проблем на сърцето и Бог гледа сърцата на хората. Бог не се интересува колко добре се държиш или колко си послушен външно. Той гледа твоето отношение. Може цял ден да не кажеш нищо, но какво отношение имаш в сърцето си? „Този дълг ми е даден, затова имам отговорността да го изпълня добре, но имам навика да бъда необуздан и винаги правя каквото си искам. Знам, че имам този проблем, но не мога да се контролирам. Дано Бог устрои средата ми и да премахне заобикалящите ме хора, събития и неща, които биха могли да ме смутят, да повлияят на изпълнението на дълга ми или да повлияят на практикуването ми на истината, така че да не изпадам в изкушение, да мога да приема Божиите изпитания и да мога да приема Неговото дисциплиниране“. Трябва да имаш сърце, което доброволно се покорява. Когато тези мисли са в сърцето ти, как може Бог да не ги види? Как може Той да не им обърне внимание? И така, Бог действа. Понякога, когато се молиш така веднъж или два пъти, Бог не ти обръща внимание. Когато Той подлага на изпитание работата и искреността на човека, Той няма да каже нищо, но това не означава, че стореното от теб е било погрешно. В никакъв случай не бива да подлагаш Бог на изпитание. Ако винаги подлагаш Бог на изпитание и казваш: „Правилно ли постъпвам? Видя ли това, Боже?“, тогава имаш проблем. Това е неправилно състояние. Просто се съсредоточи върху предприемането на действия. Независимо дали Бог те дисциплинира, води, подлага на изпитание или напътства, не обръщай внимание. Просто се съсредоточи върху това да полагаш усилия над истината, която разбираш, и да действаш съгласно Божиите намерения. Това е достатъчно. Що се отнася до това какъв ще бъде резултатът, в много случаи това не е твоя отговорност. За какво трябва да поемеш отговорност? За това да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, да отделяш необходимото време и да плащаш необходимата цена. Това е достатъчно. Всичко, което касае истината, трябва да бъде изследвано и трябва да се положат усилия, за да се разбере. Най-същественото е хората да вървят по пътя, по който трябва да вървят. Това е достатъчно. То е това, което трябва да правят хората. Що се отнася до това какво ниво на духовен ръст имаш, през какви изпитания трябва да преминеш, какво дисциплиниране трябва да преживееш, какви ситуации трябва да преживееш и как Бог господства, не е нужно да обръщаш внимание на тези неща. Бог ще го направи. Ти казваш: „Аз съм с нисък духовен ръст. Не ме подлагай на никакви изпитания, Боже, страхувам се!“. Бог би ли го направил? (Не, не би го направил.) Няма нужда да се тревожиш. Ти казваш: „Аз съм с толкова голям духовен ръст и имам предостатъчно вяра. Боже, защо не ме подложиш на няколко изпитания? Подложи ме на изпитания, както направи с Йов, и отнеми всичко, което имам!“. Бог не би направил това. Ти не познаваш собствения си ръст, но Бог знае добре и е много наясно. Той може да види сърцето на всеки човек. Могат ли хората да видят Божието сърце? (Не, не могат.) Хората не могат да видят Божието сърце. Как тогава разбират Бог и си сътрудничат с Него? (Чрез Неговите слова.) Като разбират словата Му, изпълняват добре дълга си и стриктно се придържат към мястото си на хора. Какво представлява дългът на хората? Това е работата, която хората трябва да вършат и която са способни да вършат. Това са задачите, които Бог ти е дал. Какво включват задачите, които са ти дадени? Сферата на работа, с която си запознат, тези задачи, които църквата ти възлага, тези задачи, които трябва да изпълняваш, и тези задачи, които са в рамките на способността ти за изпълнение. Това е част от него. Друга част е свързана с въпроса за навлизането в живота. Трябва да си способен да практикуваш истината и да се покориш на Бог. Просто се съсредоточи върху това да практикуваш истината и да навлезеш в нея. Не обръщай внимание на оценката на другите за теб или на това как те вижда Бог. Не е нужно да обръщаш внимание на тези неща, нито се налага да обръщаш внимание на тези неща — това не са нещата, с които трябва да се занимаваш. Хората нямат думата по отношение на своето щастие, нещастие, дълголетие, всички неща, които преживяват през живота си, късмета си или живота си. Никой не може да промени тези неща. Трябва да си наясно с това. Бог господства над тези неща. Хората категорично трябва ясно да признаят и да разберат това в сърцата си. Не се занимавай с нищо от името на Бог, не се опитвай да решаваш какво иска да направи Бог. Просто се съсредоточи върху успешното справяне с това, което трябва да свършиш, това, в което трябва да навлезеш, и пътя, по който трябва да вървиш. Това е достатъчно. Що се отнася до това каква ще бъде бъдещата ти крайна цел, ти имаш ли думата по този въпрос? (Не.) Тогава как можеш да разрешиш този проблем? От една страна, като всеки ден правиш добре всичко, което трябва да правиш, и изпълняваш добре дълга си като личност. Това е поръчението, което Бог дава на всеки. Дошъл си на този свят и Бог те е водил през цялото време — независимо дали ти е дал различни видове дарби, или те е подхранвал и ти е дал талант или способност, това показва, че Бог ти е дал поръчения. Съвсем очевидно е какво поръчение ти е дал Бог и няма нужда Бог да ти казва изрично. Например, ако знаеш английски, тогава Бог определено има изисквания към теб в тази сфера. Това е твой дълг. Няма нужда Бог да зове от небето и изрично да ти казва: „Твоят дълг е да превеждаш и ако не го изпълниш, ще те накажа“. Няма нужда да казва това. Това вече ти е пределно ясно, защото Бог ти е дал нормална рационалност, мисловни процеси и мислене, както и способността да разбираш този език. Това е достатъчно. Това, което ти е дал Бог, е това, което ти казва да правиш, и това ти е пределно ясно в сърцето ти. В процеса на изпълнение на дълга си и в процеса на приемане на Божието поръчение ти трябва да приемеш всичко, което Бог е направил с теб, включително положителното напътствие, поенето и ресурса, които Той ти е дал. Например като често ядеш и пиеш Божиите слова, слушаш проповеди, живееш църковен живот, общуваш за истината и хармонично си сътрудничиш с другите, докато изпълняваш дълга си. От друга страна, чрез индивидуалното навлизане в живота — това е най-важното. Някои хора винаги искат да знаят дали имат живот и дали са ефективни. Добре е да премисляте тези неща за момент, но не се съсредоточавайте върху тях. Това е като ежегодното засаждане на култури — никой фермер не казва колко добив трябва да има тази година, нито че ще умре, ако не постигне този резултат. Фермерите не са толкова глупави. Всички те сеят семена в подходящия сезон, след това ги поливат, торят ги и се грижат за тях нормално. След това, когато сезонът е подходящ, реколтата им е осигурена. Трябва да имаш такава вяра; това е истинска вяра в Бог. Не бъди толкова пресметлив с Бог, като казваш: „Напоследък положих известни усилия. Ще ме възнагради ли Бог?“. Не е приемливо винаги да искаш награди, както офис служителят иска заплатата си в края на месеца. Не е приемливо винаги да искаш заплати. Вярата на хората е твърде слаба и те нямат истинска вяра в Бог. Щом видиш ясно, че пътят на следването на Бог е пътят към спасението и че това е истинският живот, че това е правилният път, който хората трябва да следват, и животът, който сътворените същества трябва да имат, просто се съсредоточи върху това да се стремиш към истината и да търсиш навлизане в реалността, да слушаш Божиите слова и да вървиш и да действаш в посоката, която Бог ти сочи. Точно така. Недей винаги да питаш Бог: „Боже, колко време остава до момента, в който съм Те следвал до края на пътя? Кога ще бъда спасен? Кога ще бъда възнаграден и ще получа венец? Кога ще настъпи Божият ден?“. Всичко това са състояния, които хората имат. Дали обаче от това следва, че са правилни? (Не.) Някои хора казват: „Законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител“, но тази поговорка е заблуда, не е издържана и не е съгласно истината. Фактът, че всеки има тези състояния, доказва, че всеки има покварен нрав, затова всички те трябва да поправят този проблем и да преодолеят това препятствие. В сърцето си винаги трябва да изследваш себе си, а не да се съсредоточаваш върху това как се справят другите, и докато изследваш себе си, трябва да коригираш всички свои покварени състояния. Умовете на хората са динамични и винаги мислят активно — в един момент те клонят наляво, а в следващия — надясно. Начинът им на мислене винаги е малко странен. Те не вървят по правилния път. Настояват да следват другите, да следват нечестивите тенденции в света и да вървят по грешен път. Това е природата същност на хората и те не биха могли да я контролират, дори и да искат. Щом не можеш да я контролираш, тогава не я контролирай. Когато на повърхността изплува неправилно намерение или възглед, поправи го. Така покварата, която разкриваш, постепенно ще намалее. И така, как можеш да я поправиш? Като се молиш и постоянно придобиваш разбиране и обръщаш нещата към по-добро. Понякога, както и да се опитваш да постигнеш обрат, тези неща изплуват на повърхността, затова не им обръщай внимание и просто върши това, което трябва да правиш. Това е най-лесният метод. И така, какво трябва да правят хората? Да изпълняват добре дълга си и да се придържат към дълга си. Не можеш да отхвърлиш поръчението, което Бог ти е дал; трябва да го завършиш добре. Освен това, по отношение на индивидуалното навлизане в живота, трябва да направиш всичко възможно, за да се стремиш към истината, докато изпълняваш дълга си, и да работиш усърдно, за да постигнеш възможното за теб ниво на навлизане. В крайна сметка това дали си на висота ще бъде решено от Бог. Собствените чувства и отсъждания на хората са безполезни. Хората не могат да решат собствената си съдба и не са способни да оценят поведението си или да определят какъв ще бъде изходът им накрая. Само Бог може да оцени и да определи тези неща. Трябва да вярваш, че Бог е праведен. Ако заимствам думите на невярващите, трябва да се осмелиш да действаш, да се осмелиш да дадеш сметка за действията си, да се осмелиш да се изправиш пред фактите и да можеш да поемеш отговорност. Хората, които имат съвест и разум, трябва да изпълняват добре дълга си и да поемат отговорност.

От решаващо значение е хората често да изследват себе си, както е от решаващо значение хората да приемат Божията внимателна проверка. Също така е от решаващо значение хората да търсят истината, да постигнат обрат в състоянията и възгледите си и да излязат от тях, когато изследват себе си и открият, че имат неправилни състояния или възгледи. По този начин, без да го осъзнаваш, ще преживяваш все по-малко неправилни състояния и ще ставаш все по-проницателен към тях. След като постигнеш обрат на неправилните си състояния, положителните неща у теб ще се увеличат и ти ще изпълняваш дълга си с все по-голяма чистота. Макар че външно начинът, по който говориш, и индивидуалността ти ще бъдат същите като преди, твоят живот нрав ще се е променил. Как ще си проличи това? Ще бъдеш способен да следваш истините принципи, когато вършиш нещо и изпълняваш дълга си, и ще бъдеш способен да поемаш отговорност за тези неща. Когато видиш другите да вършат нещо нехайно, ще се ядосваш, а когато видиш нечестиви явления, както и пасивни, негативни, неправилни и нечестиви практики, които разкриват покварен нрав, ще ги ненавиждаш. Колкото повече гледаш тези неща, толкова повече отвращение ще изпитваш и ще ставаш все по-проницателен към тях. Когато видиш хора, които вярват в Бог от много дълго време и които говорят много ясно за думи и доктрини, но не вършат никаква истинска работа и им липсват принципи, ще се ядосваш и ще ненавиждаш това. По-специално, когато видиш водачи и работници, които не вършат истинска работа, които винаги говорят за думи и доктрини и които вярват в Бог от години, но не са се променили, ще имаш проницателност към тях, ще си способен да ги разобличиш и да докладваш за тях и ще притежаваш чувство за справедливост. Не само ще мразиш себе си, но и ще мразиш, когато се случват тези нечестиви и несправедливи неща. Това ще докаже, че у теб е настъпила промяна. Ще си способен да погледнеш на проблемите и да се отнасяш към хората, събитията и нещата около себе си през призмата на истината, от Божията страна и през призмата на положителните неща — това ще покаже, че у теб е настъпила промяна. Тогава все още ли ще имаш нужда Бог да те оценява? Не, ти сам ще си способен да почувстваш това. В миналото например, ако видеше някой да върши нещо нехайно, си мислеше: „Това е нормално. Аз съм същият. Ако той не правеше нещата по този начин, тогава щях да изглеждам така, сякаш аз върша нещата нехайно“. Всички вършеха нещата нехайно и затова ти смяташе, че се справяш доста добре. По това време вече няма да мислиш така. Ще си помислиш: „Да се вършат нещата нехайно е неприемливо. Делото на Божия дом е важно. Беше достатъчно непокорно от моя страна, че вършех нещата нехайно. Защо се държите така, както се държах аз, и също вършите нещата по този начин?“. Ще си мислиш, че преди си бил толкова невеж и незрял, че начинът, по който си виждал нещата, е бил толкова достоен за презрение и срамен, и че няма как да дадеш отчет за това на Бог и съвестта ти няма да може да го преодолее. Това, че ще си способен на такива мисли и чувства, ще докаже, че истината и Божиите слова вече са пуснали корени и са покълнали вътре в теб. Призмата, през която гледаш на нещата, и критериите, по които оценяваш нещата, ще са се променили. Ти вече ще бъдеш напълно различен човек в сравнение с преди, когато си живял в покварения си нрав. Вече реално ще си се променил. Променили ли сте се малко сега? (Малко.) Сега сте се променили малко и от време на време, когато видите хора, които вършат нещата нехайно, не искат да практикуват истината и винаги се отдават на физически удобства, не мислите, че това е нещо добро. Въпреки това, ако бъдеш помолен да отидеш да им помогнеш и да ги подкрепиш, сатанинските философии пак ще те възпират. Макар да откриваш този проблем у хората, ти не смееш да кажеш каквото и да било от страх да не ги оскърбиш и дори си мислиш: „Никой не ме е избрал за водач на групата, затова няма нужда да си пъхам носа в чуждите работи“. Когато се сблъскаш с тези несправедливи и негативни неща, в речта и действията си ти не си способен да застанеш на страната на истината или да поемеш отговорност. Просто си затваряш очите и си мислиш, че това е чудесен начин да се държиш, като стоиш настрана от пререканията. Мислиш си: „Ако нещо се обърка, то няма да има нищо общо с мен. Избягвам неприятната ситуация“. Ако все още имаш такива възгледи, ще бъдеш ли способен да практикуваш истината? Ще имаш ли навлизане в живота? С такива възгледи в сърцето си ти си неверник и не можеш да приемеш истината. Ето защо възгледи като този не могат да останат, без да бъдат коригирани. Ако искате да навлезете в живота, от една страна, трябва да сте способни сами да се контролирате. От друга страна, преди всичко трябва да приемете Божията внимателна проверка. Ако забележите, че в сърцето ви има укор, трябва да се самоанализирате и да разберете откъде идва този укор. Ако можете да почувствате, че Бог ви проучва внимателно, и вярвате, че Бог ви проучва внимателно, тогава трябва да приемете Неговата внимателна проверка. Само като изпитваш често угризения и се чувстваш неспокоен в сърцето си и задължен на Бог поради това, че си в тези състояния, ще имаш мотивацията да практикуваш истината и да навлезеш в истината. Има някои критерии за навлизане в истините реалности и практически проявления на това. До каква степен сте навлезли в тях сега? (Когато възникне ситуация, мога да видя много недостатъци в себе си, но прекарвам много време затънал в това състояние. Не знам как да възприема гледната точка на истината, за да анализирам или да разбера какви проблеми имам. Нямам добра проницателност по отношение на себе си. Не виждам ясно себе си и често не мога да видя ясно състоянията на другите хора.) Ако не можеш ясно да видиш себе си, тогава не можеш ясно да видиш другите. Това твърдение е вярно. Когато други хора имат проблем, ти си мислиш, че той няма нищо общо с теб, но всъщност състоянията си съответстват и са еднакви. Ако не можеш ясно да видиш собственото си състояние, няма да си способен да разрешиш проблемите си, камо ли да разрешиш проблемите на другите. Щом разрешиш проблемите си, ще си способен много ясно да видиш проблемите на другите и веднага да ги оправиш. Ако искате да навлезете в живота, трябва да се придържате към следните две неща: едното е, че трябва да изпълнявате добре дълга си, а другото е, че докато изпълнявате дълга си, трябва често да изследвате себе си, да търсите истината, за да постигнете обрат по отношение на различните си неправилни възгледи, мисли, позиции, намерения и състояния и да излезете от всевъзможните неправилни състояния. Ако имаш силата да излезеш от тях, ще победиш Сатана и ще се отървеш от покварения си нрав. Тогава ще сте постигнали обрат. Вие ще сте излезли от вашите пасивни и негативни състояния и няма да бъдете възпирани или контролирани от тези състояния. Това само по себе си е стъпка напред. Първо трябва да разрешите този проблем. Какви негативни или пасивни състояния имате? Някои хора си мислят: „Просто съм такъв. Не мога да направя нищо, за да поправя надменния си нрав. Във всеки случай Бог знае за това и аз смятам, че Той вече ме е категоризирал. Толкова много пъти съм опитвал да се променя, но все още съм същият. Просто съм си такъв“. Имаш лошо мнение за себе си, но това е негативно състояние; донякъде е начин на мислене, при който се оставяш на отчаянието. Не си търсил истината, за да разрешиш този проблем. Защо тогава си мислиш, че си безнадежден? Хората често живеят в такива състояния. Едно моментно разкриване на поквара — и те си мислят, че са категоризирани и че са такъв тип хора. Това е негативно състояние; то трябва да претърпи обрат и ти трябва да излезеш от него. Какви други негативни или пасивни състояния имате? (Често живея в състояние, в което върша нещата въз основа на дарбите и заложбите си и ми липсва навлизане в живота. Това състояние е много сериозно.) Когато хората вършат нещата въз основа на своите дарби и заложби, те винаги обичат да се съревновават с другите, като си мислят: „Как така ти можеш да завършиш тази задача, а аз не мога? Трябва да работя усърдно и да вложа усилия в тази задача, да се опитам да я свърша по-добре от теб!“. Тук се е появила дяволската ти природа. Какво трябва да се направи по този въпрос? Когато вършиш нещо, ако имаш тази мотивация или отправна точка, не ѝ обръщай внимание. Това е моментно разкриване или моментна невежа мисъл. Не действай според нея и всичко ще бъде наред. Трябва да вършите нещата здраво стъпили на земята и по начина, по който трябва да се правят. Ако срещнете трудност, поемете инициативата да разгледате как другите хора са се справили с нея. Ако са се справили добре, говорете с тях и се учете от тях. По този начин ще постигнете обрат на неправилните си състояния. Ако имаш тези мисли и разкриваш поквара в себе си, но не действаш по този начин, тогава поквареният ти нрав ще бъде възпрепятстван. Но ако имаш тези мисли и действаш по този начин, а действията ти са дори по-лоши от мислите ти, то това вещае проблеми и ще обърка нещата. Поквареният нрав на хората е това, което Бог мрази най-много.

Божият подход към покварения ти нрав не е да те кара да го криеш, да го прикриваш или да го маскираш. По-скоро Той ти позволява да го разкриеш, като те разобличава и те кара да придобиеш познания за нрава си. Щом го опознаеш, това ли е всичко? Не. След като го опознаеш и знаеш, че е погрешно да вършиш нещата според покварения си нрав и че това е задънена улица, трябва да дойдеш пред Бог, да Му се помолиш и да потърсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав. Бог ще те просветли и ще ти даде правилен път на практикуване. Божиите слова казват какво трябва да правят хората, но хората имат покварен нрав и понякога не искат да правят това, което Бог казва. Те искат да вършат нещата по свой начин. Тогава какво прави Бог? Бог ти дава свобода и известно време ти позволява да действаш по този начин. Като продължаваш да действаш по този начин, ще удариш на камък и ще почувстваш, че си сбъркал. Тогава ще се върнеш при Бог и ще потърсиш какво трябва да направиш. Бог ще каже: „В сърцето си разбираш Моите изисквания. Защо тогава не слушаш?“. И ти ще кажеш: „Тогава ме дисциплинирай, Боже!“. Бог ще те дисциплинира и ще те боли, затова ще си помислиш: „Бог не ме обича. Как може да бъде толкова жесток към мен? Толкова е безсърдечен“. Бог ще каже: „Добре, тогава повече няма да го правя. Продължавай да вършиш нещата, както възнамеряваш“, и ти ще се върнеш на пътя, на който си бил преди. Ще вършиш неща, отново ще удариш на камък и ще разсъждаваш: „Има нещо нередно в това, което правя. Трябва да се върна и да изповядам греховете си. Задължен съм на Бог“. Ще се върнеш отново при Бог и ще се молиш и ще търсиш, ще разбереш, че това, което Бог казва, е правилно, и след това ще правиш това, което Бог казва. Но когато го правиш, ще си мислиш: „Това ще нарани гордостта ми. Може би първо ще се погрижа за гордостта си“. Тогава отново ще имаш проблем и отново няма да си на нужната висота. С течение на времето ще се връщаш така напред-назад отново и отново. Ако хората могат да се самоанализират, винаги да разпознават отклоненията в себе си, да размишляват над покварения си нрав и да го разбират, и след това да търсят истината, за да го преодолеят, тогава в хода на това преживяване духовният им ръст също ще расте непрекъснато. Хората, които имат сърца, които са готови да практикуват истината и да обичат положителните неща, постепенно ще преживяват по-малко неуспехи и провали, тази част от тях, която е богопокорна, ще се увеличава и частта от тях, която обича истината, ще се увеличава. Ето защо Бог ти позволява да се проваляш и да се бунтуваш, докато преживяваш истината и я практикуваш. Той не гледа тези неща. Не че Бог вече няма да те иска или че ще те изпрати в ада, или ще те осъди на смърт за това, че не си Го послушал веднъж. Бог не прави това. Защо се казва, че Божията любов е изключително голяма, когато Той спасява хората? Тук се проявява Божията любов. Тя се проявява в толерантността и търпението Му към хората. Той постоянно е толерантен към теб, но не ти угажда. Божията толерантност е свързана с това, че Той познава духовния ръст на хората, знае вродените им способности, знае какво разкриват хората при определени обстоятелства и какво могат да постигнат въз основа на духовния си ръст и ти позволява да разкриеш тези неща, като ти дава известно пространство и те приема, когато се върнеш при Него и искрено се покаеш, като същевременно разпознава искреността на твоето покаяние. Следователно, когато се върнеш и попиташ Бог дали е правилно да постъпваш по този начин, Бог ще продължи да ти казва и да ти дава отговор. Бог търпеливо ще ти каже, че е правилно да постъпваш по този начин, и ще ти даде потвърждение. Когато обаче отново промениш решението си и кажеш: „Боже, не искам да правя това. Нямам полза от това и то ме кара да се чувствам нещастен и неудобно — все пак мисля, че трябва да върша нещата по своя начин, така няма да изгубя достойнството си, ще бъда хитър и хлъзгав и ще мога да удовлетворя себе си във всяко отношение — първо ще удовлетворя личните си желания“, Бог ще каже: „Така няма да стигнеш далеч, но ти си този, който в крайна сметка ще изгуби от това, а не Аз“. Когато Бог те спасява, понякога ти позволява да бъдеш своенравен по този начин. Това е Неговата толерантност и това е милостта, която Той проявява към хората. Хората обаче не бива да се самозабравят, когато виждат Неговата милост, и да се отнасят към търпението и толерантността Му като към вид слабост или да ги виждат като извинение да се бунтуват срещу Бог и да не се вслушват в словата Му. Това е непокорство и нечестивост от страна на хората. Хората трябва ясно да видят това. Толерантността и търпението, които Бог ви показва, се простират безгранично. Ако можеш да почувстваш сериозните Божии намерения, това е добре. Не че Бог е неспособен да използва крайни мерки, за да те спаси — трябва да разбереш, че зад Божиите действия стоят принципи. Той върши нещата по много начини, но не използва крайни мерки. Защо е така? Бог ти позволява да преживееш всякакви несгоди, разочарования и изпитания, както и много провали и неуспехи. Накрая, докато преживяваш тези неща, Бог те кара да осъзнаеш че всичко, което Той е казал, е правилно и че то е истината. Едновременно с това, Той те кара да осъзнаеш, че всичко това, което си мислиш и си въобразяваш, както и представите, знанията, философските теории, философиите и нещата, които си научил на този свят и на които са те учили твоите родители, са погрешни и че тези неща не могат да те насочат към правилния път в живота и не могат да те водят към разбиране на истината, нито могат да те доведат пред Бог. Ако продължаваш да живееш с тях, то вървиш по пътя на провала, както и по пътя на противопоставянето срещу Бог и предателството към Него. Накрая Бог ще те накара да видиш това ясно. Този процес е нещо, което трябва да преживееш, и само така може да се постигнат резултати, но за Бог това е и болезнена гледка. Хората са непокорни и имат покварен нрав, затова трябва да понесат малко страдание и да преживеят тези неуспехи. Без това страдание не биха могли да се пречистят. Ако човек действително има сърце, което обича истината, ако действително е готов да приеме различните Божии методи на спасение и да плати цената, тогава няма нужда да страда толкова много. Всъщност Бог не иска да прави така, че хората да страдат толкова много и да изпитват толкова много неуспехи и провали. Хората обаче са твърде непокорни и не искат да правят това, което им се казва, не искат да се покорят и не са способни да вървят по правилния път или да използват преки пътища. Вървят само по собствения си път, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят. Хората са покварени същества. Единственото, което Бог може да направи, е да ги предаде на Сатана и да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява непрестанно, и така им дава възможност да придобият различен опит, да научат различни уроци и да постигнат разбиране за същината на всички видове нечестиви неща. След това, когато хората погледнат назад, те ще осъзнаят, че Божиите слова са истината, ще признаят, че те са истината, и ще признаят, че Бог е реалността на всички положителни неща и че е Единственият, Който наистина обича хората, тревожи се за тях и може да ги спаси. Бог не иска хората да страдат толкова много, но хората са твърде непокорни, искат да поемат по грешния път и да преминат през това страдание. Бог няма друг избор, освен да ги поставя в различни ситуации, за да ги калява постоянно. До каква степен се каляват хората в крайна сметка? До степен, в която казваш: „Преживях всякакви ситуации и сега най-сетне разбирам, че освен Бог, няма човек, събитие или нещо, които могат да ми помогнат да разбера истината, да ме накарат да ѝ се наслаждавам или да навляза в истините реалности. Ще бъда човек, който наистина е покорен пред Бог само ако практикувам покорно според Божиите слова, заемам покорно мястото си на човек и спазвам статуса и дълга си като сътворено същество; само ако приемам покорно Божието върховенство и Неговите подредби, ако не се оплаквам повече, не поставям прекомерни изисквания към Бог и мога искрено да се покоря на Създателя“. Когато хората достигнат това ниво, те искрено се прекланят пред Бог и вече не е необходимо Той да им създава повече ситуации, които да изживяват. И така, по кой път искате да поемете? В своите субективни желания никой не иска да страда и никой не иска да преживява неуспехи, провали, трудности, разочарования или несгоди, но няма друг начин. Хората имат сатанинска природа и са твърде непокорни, а мислите и възгледите им са твърде сложни. Всеки ден сърцето ти е в постоянно противоречие, борба и смут. Разбираш малко истини, навлизането ти в живота е повърхностно и нямаш сила да преодолееш представите, фантазиите и покварения нрав на плътта. Единственото, което можеш да направиш, е да избереш обичайния подход на човека: постоянно да преживяваш провали и разочарования, постоянно да падаш, да се сблъскваш с трудности и да се въргаляш в калта, докато дойде ден, в който да кажеш: „Уморих се. Омръзна ми. Не искам да живея така. Не искам да преживявам тези провали. Готов съм покорно да дойда пред Създателя, ще слушам какво казва Бог и ще правя това, което казва. Това е единственият правилен път в живота“. Едва в деня, в който бъдеш напълно убеден и признаеш поражението си, ще си способен да дойдеш пред Бог. Разбрахте ли нещо за Божия нрав от това? Какво е Божието отношение към хората? Каквото и да прави Бог, Той иска най-доброто за тях. Независимо какви ситуации подрежда или какво иска да правиш, Той винаги желае да види най-добрия резултат. Да кажем, че преживяваш нещо и се сблъскваш с неуспехи и провали. Бог не иска да те вижда обезкуражен, когато се провалиш, не иска да мислиш, че с теб е свършено и че те е сграбчил Сатана, след което да се предадеш, никога повече да не стъпиш на крака и да изпаднеш в униние — Бог не иска да види този резултат. Какво иска да види Той? Че макар да си се провалил в този случай, ти си способен да търсиш истината и да се самоанализираш, да откриеш причината за провала си, да си вземеш поука от този неуспех, да я помниш в бъдеще, да знаеш, че е грешно да постъпваш така, че единственото правилно нещо е да практикуваш според Божиите слова, и да осъзнаеш: „Аз съм лош човек. Имам покварен сатанински нрав. В мен има непокорство. Далеч съм от праведните хора, за които говори Бог, и нямам богобоязливо сърце“. Ясно си видял този факт, осъзнал си истината по въпроса и чрез този неуспех и този провал си придобил известен разум и си съзрял. Това иска да види Бог. Какво означава съзряване? Означава, че Бог може да те спечели, че можеш да бъдеш спасен, че можеш да навлезеш в истините реалности и че си поел по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото. Бог се надява да види как хората поемат по правилния път. Той върши всичко със сериозни намерения и всичко това представлява Неговата скрита любов, но хората често не могат да го почувстват. Хората са тесногръди и изключително дребнави. Щом не могат да се радват на Божията благодат и благословия, те се оплакват от Бог, стават негативни и действат под влияние на гнева, но Бог не ги упреква. Той просто се отнася с тях като с невежи деца и не е придирчив към тях. Той им разкрива обстоятелства, които им позволяват да разберат как се получават благодатта и благословиите, да разберат какво означава благодатта за човека и какво може да извлече от нея. Да кажем, че обичаш да ядеш нещо, за което Бог казва, че е вредно за здравето ти, когато прекалиш с яденето му. Ти не слушаш и настояваш да го ядеш, и Бог ти позволява да направиш този свободен избор. В резултат на това се разболяваш. След като го преживееш няколко пъти, осъзнаваш, че словата, които Бог изрича, всъщност са правилни, че това, което Той казва, е вярно, че трябва да практикуваш според Неговите слова и че това е правилният път. И така, какво произтича от неуспехите, провалите и страданието, които изживяваш? От една страна, можеш да почувстваш сериозните намерения на Бог. От друга страна, изпълваш се с убеждение и увереност, че Божиите слова са правилни и че всички те са практични, и вярата ти в Бог расте. Освен това, като преживяваш този период на провал, започваш да признаваш истинността и точността на Божиите слова, виждаш, че те са истината и разбираш принципа на практикуване на истината. И така, за теб е добре да преживееш неуспех, макар че това ти носи страдание и те калява. Ако обаче такова каляване накрая ти помогне да се върнеш пред Бог, да разбереш Неговите слова и да ги приемеш в сърцето си като истината, и да опознаеш Бог, тогава каляването, неуспехите и провалите, които си понесъл, няма да са били напразни. Това е резултатът, който Бог иска да види. Някои хора обаче казват: „Щом Бог е толкова търпелив към хората, просто ще се отпусна, ще върша нещата както ми харесва и ще живея така, както си искам“. Това приемливо ли е? (Не е.) Това, което сътворените същества трябва да правят, е да практикуват според правилния път, към който ги е насочил Бог, и да не се отклоняват от него. Ако не са способни да бъдат в пълно съгласие с Божиите намерения, стига да не престъпват истината и да могат да приемат Божията проверка, положението е приемливо. Това е минималният критерий. Ако се отклониш от истината, не се молиш и не търсиш, значи си се отдалечил твърде много от Бог и вече си преминал в опасна зона. Когато си твърде далеч от Бог, не изпълняваш дълга си в църквата и вече си напуснал мястото, където Бог работи за спасението на хората, Светият Дух ще спре да работи върху теб. Тогава няма да имаш никакъв шанс и за никакво спасение не може и дума да става. За теб Божията любов е само празни думи.

Когато вярвате в Бог, първо трябва да разберете Бог, да разберете Неговите намерения и отношението Му към човека. По този начин ще знаеш в крайна сметка Бог коя истина иска да разбереш и в коя иска да навлезеш и ще разбереш кой път трябва да следваш. След като знаеш тези неща, трябва да направиш всичко по силите си, за да сътрудничиш на това, което Бог иска да направи, и това, което Той иска да постигне в теб. Ако наистина не можеш да сътрудничиш и енергията и силата ти са изчерпани, тогава просто такова е положението. Бог няма да принуждава хората. Сега обаче хората не влагат цялата си сила в тези неща. Ако не вложиш цялата си сила в практикуване на истината, а вложиш цялата си сила в получаване на благословии и венец на правдата, тогава си се отклонил от правилния път. Трябва да вложиш усилията си в това да практикуваш истината и да сътрудничиш в мисиите и дълга, които Бог ти дава. Трябва да се раздаваш и да отдаваш всичко за тези неща с цялото си сърце. Тогава ще си в съгласие с Божиите намерения. Бог не обръща внимание на хората, които не се грижат правилно за дълга си, но това, че не им обръща внимание, не означава, че зад Неговите действия не стоят принципи. Когато Бог не им обръща внимание, това показва, че Той е толерантен, приемащ и търпелив. Той знае какви неща хората трябва да преживеят в живота си, какво са способни да постигнат тези сътворени същества и на какво не са способни, какво могат да постигнат определени типове хора на определена възраст и какво не могат. Бог има най-голяма яснота за тези неща, много по-голяма от самите хора. Но само защото Бог е наясно за тези неща, това не означава, че можеш да кажеш: „Добре тогава. Просто прави каквото искаш, Боже. Не е нужно да мисля за нищо. Мога просто да седя по цял ден и да чакам манната да падне от небето. Няма проблем Бог да се справи с всичко“. Хората трябва да направят всичко по силите си, за да сътрудничат, когато изпълняват своите отговорности, и за нещата, които трябва да правят, нещата, в които трябва да навлязат, нещата, които трябва да практикуват, и нещата, които хората имат вродената способност да постигнат. Какво означава човек да направи всичко по силите си, за да сътрудничи? Това означава, че трябва да вложиш време и енергия в дълга си, да страдаш и да платиш цена за него. Понякога гордостта, суетата и личният ти интерес трябва да претърпят загуби и ти трябва напълно да се избавиш от копнежа си за крайна цел и желанието си да бъдеш благословен. От тези неща би трябвало да се избавиш, затова трябва да се избавиш от тях. Бог например казва: „Не жадувай за плътски удобства, защото те не са полезни за израстването ти в живота“. Ти не си способен да Му се покориш и след като си преживял няколко провала, си мислиш: „Бог е прав. Защо не мога да го приложа на практика и да се опълча на плътта? Неспособен ли съм да се променя? И Бог ли ме вижда така? Няма ли да ме спаси? Аз съм безнадежден случай, така че просто ще бъда полагащ труд и до края ще полагам труд“. Приемливо ли е това? (Не, не е.) Хората често са в това състояние. Или се домогват само до благословии и венец, или пък — след като са преживели няколко случая на провал — си мислят, че не могат да се справят със задачата и че Бог също е отсъдил за тях. Това е погрешно. Ако можеш да постигнеш обрат на нещата навреме, да промениш сърцето и ума си, да се избавиш от злото, извършено от ръцете ти, да се върнеш пред Бог, да се изповядаш и да се покаеш пред Бог, да признаеш, че действията ти и пътят, по който вървиш, са погрешни, и да признаеш собствените си провали, след което да практикуваш според пътя, който Бог ти е посочил, без да се отказваш да се стремиш към истината, независимо колко си омърсен, тогава постъпваш правилно. В хода на преживяване на промените в нрава си и спасението си хората непременно ще се сблъскат с много трудности. Като например това да не са способни да се покорят на ситуациите, поставени от Бог, както и собствените им разнообразни мисли, възгледи, фантазии, покварен нрав, знания и дарби, или собствените им разнообразни проблеми и недостатъци. Трябва да се бориш с всевъзможни трудности. Щом преодолееш тези безброй трудности и състояния и битката в сърцето ти приключи, ти ще притежаваш истините реалности, тези неща вече няма да те сковават и ще бъдеш освободен и волен. Един от проблемите, с които хората често се сблъскват по време на този процес, е, че преди да открият проблемите в себе си, те си мислят, че са по-добри от всички останали и ще бъдат благословени, дори и никой друг да не бъде благословен, точно като Павел. Когато открият затрудненията си, те мислят, че са нищожества и че за тях всичко е приключило. Винаги има две крайности. Трябва да преодолееш и двете крайности, за да не се отклоняваш нито в едната, нито в другата посока. Когато се сблъскаш с някаква трудност, дори и вече да си наясно, че проблемът е напълно неразрешим и трудно ще бъде оправен, трябва да го посрещнеш правилно, да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да ти помогне да го оправиш, и като търсиш истината, да отхапваш малко по малко от него, както мравките, които оглозгват кост, и да постигнеш обрат на това състояние. Трябва да се покаеш пред Бог. Покаянието е доказателство, че имаш сърце, което приема истината, и покорно отношение, което означава, че има надежда да придобиеш истината. И ако на фона на това се появят още трудности, не се страхувай. Бързо се помоли на Бог и се осланяй на Него. Бог тайно те наблюдава и те чака и стига да не се отклоняваш от обстановката, потока и обхвата на Неговото дело на управлението, има надежда за теб — категорично не бива да се отказваш. Ако всичко, което разкриваш, е нормален покварен нрав, тогава, стига да си в състояние да го разбереш, да приемеш истината и да практикуваш истината, ще дойде ден, когато тези проблеми ще бъдат решени. Трябва да имаш вяра в това. Бог е истината. Защо трябва да се страхуваш, че този твой малък проблем не може да бъде решен? Всичко това може да бъде решено. Защо тогава да бъдеш негативен? Бог не се е отказал от теб. Защо тогава да се отказваш от себе си? Не бива да се отказваш и не бива да бъдеш негативен. Трябва да се изправиш пред проблема, както подобава. Трябва да знаеш нормалните закони за навлизане в живота и да си способен да видиш разкриването и проявлението на покварен нрав, както и случайната негативност, слабост и объркване, като нормални неща. Процесът на промяна на нрава на човека е дълъг и включва множество повторения. Когато си наясно по този въпрос, ще си способен да се изправиш правилно пред проблемите. Понякога поквареният ти нрав се разкрива сериозно и отвращава всеки, който го види, а ти мразиш себе си. Или понякога си твърде небрежен и си дисциплиниран от Бог. Това не е повод за страх. Щом Бог те дисциплинира, щом Той все още се грижи за теб и те закриля, все още върши делото Си в теб и винаги е с теб, това доказва, че Бог не се е отказал от теб. Не се страхувай дори когато ти се струва, че Бог те е изоставил и че си потънал в мрак. Докато си още жив и не си в ада, още има надежда за теб. Обаче ако си като Павел, който упорито следва пътя на антихрист, а накрая засвидетелства, че животът за него е христос, тогава за теб всичко е приключило. Ако успееш да се съвземеш, още има надежда за теб. Каква надежда имаш? Че можеш да дойдеш пред Бог, че можеш да Му се молиш и да търсиш с думите: „О, Боже! Моля Те, просвети ме, за да разбера този аспект от истината и от пътя за практикуване“. Стига да си един от Божиите последователи, имаш надежда за спасение и можеш да стигнеш до самия край. Достатъчно ясни ли са тези думи? Още ли се поддавате на негативността? (Не.) Когато хората разбират Божиите намерения, пътят им е широк. Ако не разбират намеренията Му, пътят им е тесен, в сърцата им цари мрак и те нямат път, който да следват. Ето какви са хората, които не разбират истината. Те са тесногръди и дребнави, все се оплакват от Бог и Го разбират погрешно, в резултат на което колкото по-далеч отиват, толкова повече се губи пътят им. Всъщност хората не разбират Бог. Човешкият род отдавна щеше да бъде унищожен, ако Бог се отнасяше към хората така, както те си представят.

Седемте гряха на Павел представляват разкриване, типично за поквареното човечество, но Павел беше само най-тежкият случай. Неговата природа същност вече беше определена — той беше такъв човек. Този покварен нрав обаче е общ за всички покварени хора. Всеки човек го има в различна степен. Всички тези състояния произтичат от покварения нрав. Макар да не си от същия тип хора като Павел, ти също притежаваш този покварен нрав. Просто не го проявяваш толкова сериозно, колкото него. В днешно време състояния от този вид, които повечето от вас имат, се разглеждат от Бог като разкриване на покварен нрав. Павел обаче не просто разкри покварен нрав. Той беше на пътя на противопоставянето срещу Бог и упорито отказваше да се покае. Той беше осъден и заклеймен. Той имаше демонична природа и по отношение на тази негова мразеща истината демонична природа не можеше да му се помогне. След това трябва да разговаряте за тази беседа и да се съпоставяте с нея. Целта на това е да разпознаете тежестта на допуснатите от Павел грешки, след което да разкриете всички покварени състояния като тези на Павел, които имате вие, и стъпка по стъпка да ги поправите. Смисълът на поправянето на този покварен нрав е хората да станат способни да живеят с нарастващо човешко подобие и нарастващо съответствие с Бог. Само като се поправи този покварен нрав, хората могат наистина да дойдат пред Бог, да са съответстващи с Него, да бъдат истински сътворени същества и да накарат Бог да ги гледа с удовлетворение. Правите ли съпоставки със себе си? (В това отношение нещо не ни достига.) Това, което ви липсва най-много, е истината. Истината е това, в което трябва да навлезете. Сега имате доста неща вътре в себе си, но повечето от тях са покварени и лоши. Имате известни нелепи познания, твърде дребнави сте, винаги мислите за сключване на сделки и търговия, имате изобилие от негативни неща и ставате негативни, когато не изпълнявате добре дадена задача или изпитвате затруднение. Когато видиш, че Божието дело не е съгласно твоите желания, у теб се надигат негативни емоции и ти се противопоставяш на Неговото дело и се бориш срещу него. Когато постигнеш някакъв малък резултат в работата си, ти се главозамайваш и се самозабравяш. Ставаш надменен и не си знаеш мястото във вселената, мислиш си, че превъзхождаш всички останали, и в замяна искаш Бог да ти даде венец и награда. Също така се осмеляваш да бъдеш невъздържан на обществени места. Казано накратко, тези състояния съответстват на състоянията на Павел — те са едни и същи и Бог ги мрази.

Обобщихме и определихме основните седем гряха на Павел. В крайна сметка Павел стана обект на наказание. Когато Бог реши изхода на Павел, дали го основа само на един от греховете му? (Не.) Като вземем всичко това заедно, това беше краят, който той трябваше да има; това беше начинът, по който трябваше да свърши. Фактите са точно пред вас; не можете да ги отречете. Ако сред вас има такива, които вървят по път като този на Павел от началото до края, проявяват всичките седем гряха на Павел и не могат да търсят истината, за да ги преодолеят, какъв ще бъде вашият изход накрая? (Същият като на Павел.) Ще станеш демон антихрист като Павел и ще трябва да бъдеш наказан. Когато бъдеш наказан, не обвинявай Бог, че е неправеден. Вместо това трябва да възхваляваш Божията праведност и да кажеш: „Бог е праведен! Бог разобличи седемте гряха на Павел и словата Му ги обясниха. Аз бях този, който не навлязох в словата Му!“. Сега нещата са различни от това, което беше преди две хиляди години. Бог ясно и разбираемо казва на хората за всяка истина и тя е написана за теб, за да я чуеш и да я разбереш, както и да видиш, че Бог върши делото Си и постига нещата в реалния живот по този начин. Ако все още си неспособен да навлезеш в истината и не можеш да поправиш покварения си нрав според Божиите слова, не обвинявай Бог, че те е наказал според праведния Си нрав. В Откровението на Йоан Бог каза: „Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откровение 22:12). Бог отплаща на хората според това, което правят. Това е Божият праведен нрав. Тези, които вярват в Бог, трябва да се самоанализират и да разбират себе си в контекста на Божиите слова и в контекста на седемте гряха на Павел, които Бог разобличи, и да постигнат истинско покаяние. Ето какво одобрява Бог.

14 юни 2018 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.