От доста време разговаряте за раздела от Божиите слова, озаглавен „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“. Какви въпроси обсъжда този раздел и какви истини засяга? (Отнася се до пътя, по който човек върви като вярващ.) Темата се върти главно около пътищата, по които са поели Петър и Павел. Прав ли съм? След толкова дълго общение, Аз съм сигурен, че сте придобили нещо от него — вероятно много неща. Трябва да обобщите най-същественото от проповедите, които слушахте през този период от време, след това да подредите основните нишки на това и да преминете към преживяване съгласно този начин на мислене и важните неща и нишки, които сте обобщили. Това ще ви помогне да разберете как да преживявате Божието дело, как да изпълнявате правилно дълга си и как да свидетелствате добре в реалния живот. Надявам се, че след като приключите с обобщаването, навлизането ви в живота и духовният ви ръст ще направят голяма крачка напред. И така, когато обобщавате истините реалности, които трябваше да разберете от тази глава, с преживяването на Павел ли ще започнете, или с това на Петър? (С това на Павел.) Защо? (Като се самоанализираме въз основа на причините за провала на Павел, ще знаем дали вървим по пътя на Павел. След това ще разгледаме по какъв път е вървял Петър, за да имаме цел и посока, към която да се стремим.) Всъщност така трябва да бъде. Извлечете поуки и обобщете преживяванията от всичко, през което е преминал Павел, и от пътя, който е следвал. Разберете по какъв път е вървял, защо Бог изисква от вярващите да следват правилния път и кой е правилният път. Ако можеш да следваш пътя на стремежа към истината, ще си способен да избегнеш отклоняването от правия път в реални житейски ситуации, както и докато преживяваш Божието дело по време на изпълнението на дълга си. Също така ще си способен да избегнеш това да прекъсваш Божието дело, погрешно да попадаш на грешния път или накрая да си навлечеш наказание, както направи Павел.

Сега, с оглед на преживяванията на Павел, нека обобщим характеристиките на пътя, по който е поел, начина, по който е вярвал в Бог, и целите и посоката, към които се е стремил. Първо ще разгледаме качеството на човешката природа на Павел и на нрава му от тези гледни точки. Като съдим по живота на Павел и по историите за случилото се с него, има няколко аспекта на неговия нрав: надменност, самоправедност, измамност, омраза към истината, нечестивост и свирепост. Колкото и основни аспекта на нрава на Павел да са способни да видят или обобщят хората, ако говориш само за тези аспекти на неговия нрав, вероятно ще ти се стори доста кухо. Прав ли съм? Когато споменаваш тези аспекти на неговия нрав, те свързани ли са с неговите стремежи, с посоката на живота му и с пътя, който е следвал като вярващ? Когато говориш за неговата надменност, разполагаш ли с някакви факти, които да подкрепят това? Кое те кара да смяташ, че е надменен? Кое те кара да смяташ, че е измамен? Кое те кара да смяташ, че изпитва омраза към истината? Ако само обобщите същността на тези аспекти на неговия нрав и не говорите за неговите стремежи, посоката на живота му и пътя, който е следвал като вярващ, тогава това са празни думи и няма да имат никаква положителна или благотворна стойност за хората днес. По-добре е да се говори през призмата на стремежите на Павел и неговия път. Не е лесен въпрос да се разбере същността на човека. Природата същност на човека не може да бъде изведена, когато той не върши нищо или просто върши няколко маловажни неща. Трябва да разгледаш как редовно разкрива себе си, както и намерението и мотивацията зад действията му, тоест да разгледаш неговите стремежи, желания и пътя, който следва. Още по-важен аспект е да се гледа как човекът се справя, когато е изправен пред ситуация, която Бог е замислил за него, или когато Бог прави нещо лично на него, като например да го подложи на изпитание, да го облагородява и кастри, или когато Бог лично го озарява и напътства. Бог гледа главно тези аспекти. До какво се отнасят тези аспекти? Те се отнасят до принципите, според които човекът действа, живее, държи се и взаимодейства със света, както и до целите и посоката на стремежите му, пътя, който следва, начина, по който живее, това, според което живее, и основата на неговото съществуване. Ето до това се отнасят. Затова казвам, че ако избягваме всички тези неща и просто говорим за природата същност на Павел, колкото и много да кажем или колкото и изчерпателни да бъдем, това са просто празни думи. Ако искаме да погледнем същността на Павел от всеки аспект на това, което той представлява, и да помогнем на хората днес или да им дадем огледало, в което да видят себе си, тогава първо трябва да обобщим пътя, който Павел е следвал, целите, към които се е стремил, основата на неговото съществуване и отношението му към Бог. Ако разнищим всеки аспект на неговия нрав, като подходим към него от тези гледни точки, тогава нямаме ли основа? Общението и обобщаването по този начин е отчасти за да можете по-ясно да видите Павел, но най-вече за да могат хората днес, когато се изправят пред Божието спасение и върховенство, да знаят как да подходят към него и как трябва да се стремят към истината, така че да могат да избегнат това да следват стъпките на Павел и да избегнат това да се окажат наказани като него накрая. Това е най-ефективният метод.

Когато погледнете всички начини, по които Павел се е представял, трябва да сте в състояние да видите неговата природа същност и да сте напълно способни да заключите, че посоката, целите, източникът и мотивацията на неговите стремежи бяха погрешни и че тези неща бяха бунтовни и се противопоставяха на Бог, не се харесваха на Бог и Той ги мразеше. Кой е първият основен начин, по който Павел се представи? (Той се е трудил и е работил в замяна на венец.) Къде го видяхте да се представя по този начин или видяхте, че е в това състояние? (Чрез думите му.) Чрез неговите известни сентенции. Обикновено известните сентенции са положителни и са полезни и ползотворни за тези, които имат решителност, надежда и стремление. Те могат да насърчават и да мотивират такива хора. Каква обаче беше функцията на известните сентенции на Павел? Той имаше много такива. Можете ли да рецитирате някоя от по-известните? („Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8).) Кой аспект от неговата природа същност представляват тези думи? Как трябва да го определим според истината? (На надменност, самоправедност и сключване на сделка с Бог.) Надменната му природа го подтикна да изрече тези думи — той не би тичал в състезанието, не би работил или дори не би вярвал в Бог, ако накрая нямаше венец. След като са изслушали толкова много проповеди, сега хората трябва да са способни да разпознаят разкритото от Павел проявление и състояние, но можете ли да го определите? Когато казваме „да обобщим“, имаме предвид да определим нещо. Думите, които използвате, за да определите нещо, са истинско разбиране. Когато можеш да определиш нещо точно, това доказва, че виждаш въпроса ясно. Когато не можеш да определиш нещо, а само копираш определенията на други хора, това доказва, че не го разбираш истински. Какъв начин на мислене или какво състояние подтикна Павел да каже тези думи в онзи момент? Какво намерение го подбуди да стори това? Каква е същността на неговите стремежи, която тези думи ви показват? (Да придобие благословии.) Той тичаше усърдно, отдаваше всичко и даваше толкова много от себе си, защото намерението му беше да придобие благословии. Това беше неговата природа същност и това се таеше в най-съкровеното кътче на сърцето му. Току-що, докато разнищвахте въпроса, казахте, че Павел е сключвал сделка с Бог. Какво отношение у Павел представлява това? В момента се опитваме да обобщим най-истинското отношение на Павел към венеца, получаването на благословии и вярата в Бог. Ние не се опитваме да обобщим дали Павел е сключвал сделка с Бог и дали е бил истински вярващ. Кажете Ми отново. (Той не е обичал истината и е бил презрителен.) Това не е отношение. То е част от неговия нрав. В момента говорим за отношението му. (Той е бил алчен.) Това е аспект от неговата природа същност, точно както намерението и желанието му да придобие благословии. Какво е отношение? Например Аз казвам, че постоянното ядене на пикантни неща е вредно за стомаха, а някой отговаря: „Знам, че яденето на пикантна храна е лошо, но обичам да ям пикантна храна! Какво мога да ям, ако не ям пикантна храна?“. Аз отговарям: „В името на твоето здраве, стига да не ядеш нищо пикантно, ще ти давам по пет долара на всяко хранене, за да си купуваш нещо друго за ядене“. Тогава той е истински щастлив и казва: „Добре, тогава няма да ям пикантна храна!“. Сключена е сделка и той я спазва. Защо обаче е способен да се въздържа от яденето на пикантна храна? Всъщност е заради парите. Ако не му давах пари, той нямаше да може да се контролира. Щеше да продължи да яде пикантна храна, точно както и преди. Той спря да яде пикантна храна само защото има какво да придобие от това — пари. Това е неговото отношение. Ето какво е скрито дълбоко в сърцето му. Дали е спрял да яде пикантна храна, защото практикува истината, прави това, което му е казано, или го прави, за да угоди на Бог? (Не.) Не, не е поради нито една от тези причини. Той не се е въздържал да яде пикантна храна, защото практикува истината или с оглед на здравето си. Отношението му е нехайно и повърхностно. Той възприема това като сделка и го прави, за да се подмаже. Ако не постигне целта си и не получи парите, пак ще започне да яде каквото иска и дори може да яде повече от преди. Това може да не е най-подходящият пример, но какви прилики има, когато го сравним с Павел? (Подобно е на начина, по който Павел е бил мотивиран от това да получи благословии и е сключил сделка с Бог.) Павел виждаше подвизаването в доброто войнстване, тичането в състезанието, вършенето на работа, отдаването на всичко и дори поенето на църквата като разменна монета, която може да използва в замяна за венеца на правдата и като път към него. Затова, независимо дали страдаше, дали отдаваше всичко или тичаше в състезанието, независимо колко много страдаше, единствената цел в ума му беше да получи венеца на правдата. Той смяташе, че преследването на венеца на правдата и преследването на благословиите са подходяща цел на вярата в Бог, а страданието, отдаването на всичко, работата и тичането в състезанието са пътища към това. Цялото му външно добро поведение беше за показ. Той го правеше в замяна на получаване на благословии най-накрая. Това е първият от най-големите грехове на Павел.

Всичко, което Павел каза и направи, това, което разкри, намерението и целта както на работата му, така и на състезанието, в което тичаше, а също и отношението му към тези двете — има ли нещо в тези неща, което е в съответствие с истината? (Не, няма.) В него няма нищо, което да е в съответствие с истината, и нищо от това, което направи, не е съгласно това, което Господ Исус заръча на хората да правят. Размишляваше ли обаче над това? (Не, не е размишлявал.) Той изобщо никога не размишляваше над това, нито търсеше. Какво основание имаше тогава да допуска, че мисленето му е правилно? (Неговите представи и фантазии.) В това има един проблем. Как би могъл да превърне нещо, което си е въобразил, в цел, която ще преследва през целия си живот? Обмислял ли го е някога или запитвал ли се е: „Правилно ли е това, което мисля? Другите хора не мислят така, само аз мисля така. Това проблем ли е“? Той не само нямаше тези съмнения, но и записваше мислите си в писма и ги изпращаше до всички църкви, за да могат всички да ги прочетат. Какво е естеството на това поведение? В това има проблем. Защо той никога не се усъмни дали мисленето му е съгласно истината, не потърси истината или не я сравни с казаното от Господ Исус? Вместо това той разглеждаше това, което си въобразяваше, и това, което в представите си смяташе за правилно, като цели, които трябва да преследва. Какъв е проблемът тук? Той се отнасяше към това, което си въобразяваше и което смяташе за правилно, като към истината и като към цел, която трябва да бъде преследвана. Не е ли това изключително надменно и самоправедно? Имаше ли Бог място в сърцето му все пак? Беше ли Павел способен все пак да се отнася към Божиите слова като към истината? Ако той не беше способен да се отнася към Божиите слова като към истината, тогава какво би било отношението му към Бог? И той ли искаше да бъде бог? В противен случай той нямаше да гледа на това, което си въобразяваше в собствените си мисли и представи, като на цели, които трябва да преследва, нито би преследвал своите представи или това, което си въобразяваше, сякаш са истината. Той вярваше, че това, което мисли, е истината и че то е съгласно истината и Божиите намерения. Той също така споделяше това, което смяташе за правилно с братята и сестрите в църквите и им го внушаваше, като караше всички да се придържат към нелепите неща, които казваше. Той подмени словата на Господ Исус със своите собствени думи и използваше тези свои нелепи думи, за да свидетелства, че за него да живее е христос. Не е ли това вторият голям грях на Павел? Този проблем е изключително сериозен!

През епохите имаше много хора, които приличат на Павел. Защо тогава използваме Павел като класически пример? Защото той е записан в Библията и ересите и заблудите, които той каза, както и самият той, имат огромно влияние върху всички християни. Може да се каже, че вредата, която той причини, е твърде голяма. Има толкова много подведени и отровени от него хора. Той не само отрови много поколения хора, но и отровата стига дълбоко. Колко дълбоко? (Всички християни го смятат за еталон и му подражават. Те практикуват думите му така, сякаш са Божии слова.) Ако провеждаш общение за словата на Христос и за Божиите слова, никой не обръща особено внимание на това. Но когато провеждаш общение за думите на Павел, хората веднага се изправят в столовете си и се заслушват. Какво означава това? (Че се отнасят към Павел като към христос.) Когато хората се отнасят към Павел като към христос, той е заел мястото на Господ Исус Христос в сърцата им. Това не е ли грях с изключителни размери? (Така е.) Павел е най-големият антихрист на всички времена! Намерението на думите му е изключително очевидно; целите и коварството му са ясно изявени; същността му е изключително коварна и отровна. Естеството на това е много проблемно! Затова Аз трябваше да го повдигна и да го разнищя. Ако не го бях направил, хората щяха да продължат да бъдат подвеждани от него. За да разнищя проблемите на Павел обаче, трябваше да го накарам да служи на по-добра цел за хората днес, като пример за това какво не бива да се прави. Току-що обобщихме два от греховете на Павел. Кой беше първият? (Павел е разглеждал работата и тичането в състезанието като разменна монета, която може да замени за венец. Той е възприемал получаването на благословии и венец като подходяща цел, която трябва да преследва.) Това е вярно. Най-големият проблем на Павел беше, че той се отнасяше към тези неща като към цели, които трябва да преследва. От самото начало това беше сделка, която носеше със себе си непокорство и нечестива природа, но Павел я смяташе за подходяща цел, която да преследва. Това е най-сериозният проблем. Кой беше вторият? (Павел се е отнасял към нещата, които си е въобразявал и които в представите си е смятал за правилни, като към истината. Той никога не е размишлявал над това, нито е търсил нещо, свързано с него. Вместо това той е подвеждал хората и е карал братята и сестрите да се придържат към неговите думи и нелепи теории, като е карал хората да се отнасят към него като към христос.) Това е особено сериозен проблем. Отбележете си тези проблеми точно. След като приключим с обобщаването им, трябва да се сравните с тях. Когато обсъждаме дадена тема, първо трябва да говорим за този конкретен аспект на истината, след което да направим сравнения. Разнищването на начина, по който Павел се е проявил, служи като предупреждение за всички, а също така казва на хората, че трябва да изберат правилния път, след което да намерят точен път на практикуване и да избягват да следват стъпките на Павел. Тогава ще бъдете напълно ефективни.

Павел има още един сериозен грях, а именно, че вършеше работата си изцяло въз основа на своите умствени заложби, академични познания, богословски познания и теория. Това е нещо, което се отнася до неговата природа същност. Трябва да обобщите това и после да изследвате какво е отношението му към тези неща. Това е много съществен и важен грях и хората трябва да го разберат. Помислете за момент кои от проявленията на Павел включва този грях. Чрез тези проявления вижте каква е неговата природа същност и добийте ясна картина за това, на което дълбоко в себе си е отдавал значение, какви са целите му. Намерението и целите му са в основата на причината, поради която е тръгнал надолу по грешния път. Това са най-важните неща, които трябва да разберете ясно. Какви дарби имаше Павел? (Павел е владеел добре много библейски познания от Епохата на закона.) По онова време съществуваше само Старият Завет. Павел беше запознат с тези писания и имаше много познания за тях, подобно на днешните преподаватели по богословие, пастори, проповедници и отци. Неговите богословски познания може би дори бяха по-обширни от техните, но той ги научи, след като се роди на света. Какво притежаваше Павел по рождение? (Вродените си способности.) По природа Павел беше умен, красноречив, изразяваше се добре и не се стесняваше да говори пред хора. Нека сега се съсредоточим върху разговора за неговите вродени способности, дарби, интелигентност, умения, както и за знанията, които усвои през целия си живот. Какво означава фактът, че той беше добър оратор? По какъв начин той се разкри и представи? Обичаше да бръщолеви за възвишени теории. Той постоянно говореше за дълбокомислени духовни доктрини, теории и познания, както и за известните си текстове и сентенции, които хората често споменават. Коя е тази една дума, която обобщава думите на Павел? (Празни.) Празните думи градивни ли са за хората? Когато чуят тези думи, те се чувстват окуражени, но след известно време поривът им затихва. Нещата, за които Павел говореше, бяха смътни и илюзорни, неща, които всъщност не можеш да изложиш с конкретни термини. В теориите, за които той говореше, не можеш да намериш никакъв път за практикуване или посока, в която да практикуваш. Не можеш да намериш нищо, което да можеш да приложиш точно в реалния живот — било то теории или основи, нито една от тях не е приложима в реалния живот. Затова казвам, че религиозните теории и духовните доктрини, за които той говореше, са празни, непрактични думи. С каква цел говореше Павел за тези неща? Някои хора казват: „Той винаги е говорил за тези неща, защото е искал да привлече повече хора и да ги накара да го почитат и да му се възхищават. Той е искал да заеме мястото на Господ Исус и да спечели повече хора, за да бъде благословен“. По тази тема ли искаме да говорим днес? (Не.) Напълно нормално е човек, който не е бил кастрен, не е бил съден или наказван, не е преминал през изпитания или облагородяване, който има дарби като неговите и има природата същност на антихрист, да се перчи по този начин и да проявява поведението, което той проявяваше, така че няма да се задълбочаваме в този въпрос. В какво ще се задълбочим? В същността на този негов проблем, първопричината и мотивацията му да върши тези неща и това, което го подтикваше да действа по този начин. Независимо дали хората днес ще възприемат всички неща, за които той говореше, като доктрина, теории, богословско познание, вродени дарби или като собствената му интерпретация на нещата, в общи линии най-големият проблем на Павел е, че той се отнасяше към неща, които идваха от човешката воля, като към истината. Затова той се осмеляваше да използва тези богословски теории решително, смело и открито, за да привлече хората и да ги учи. Това е същността на проблема. Този проблем сериозен ли е? (Да, сериозен е.) Към кои неща се отнасяше като към истината? Към дарбите, с които е роден, както и към познанията и богословските теории, които усвояваше през целия си живот. Неговите богословски теории бяха научени от учители, от четене на писанията и също така породени от това, което той разбираше и си въобразяваше. Той се отнасяше към представите и фантазиите на човешкото си разбиране като към истината, но това не беше най-сериозният проблем, имаше още по-голям. Той се отнасяше към тези неща като към истината, но по онова време смяташе ли, че тези неща са истината? Имаше ли понятие кое е истината? (Не, не е имал.) Тогава как се отнасяше той към тези неща? (Като към живот.) Той се отнасяше към всички тези неща като към живот. Той мислеше, че колкото повече проповеди може да изнесе или колкото са по-възвишени те, толкова по-велик би бил животът му. Той се отнасяше към тези неща като към живот. Сериозен ли е този проблем? (Да, сериозен е.) Какво влияние оказа това? (Това е оказало влияние върху пътя, който той е следвал.) Това е единият аспект на нещата. Какво още? (Той е смятал, че получаването на тези неща ще му донесе спасение и ще му позволи да влезе в небесното царство.) Това все така е свързано с получаването на благословии. Той смяташе, че колкото по-велик е животът му, толкова по-големи са шансовете му да влезе в небесното царство и да се възнесе на небето. По какъв друг начин може да се нарече „възнасянето на небето“? (Да царува и да упражнява власт заедно с Бог.) Целта му да влезе в небесното царство беше да царува и да упражнява власт заедно с Бог, но това не беше крайната му цел, той имаше още една цел. Той говореше за нея. Как се изрази? („Защото за мене да живея е христос, а да умра — придобивка“ (Филипяни 1:21).) Той каза, че за него да живее е христос, а да умре — придобивка. Какво означава това? Че ще се превърне в бог, след като умре? Амбицията му не знае граници! Проблемът му е толкова тежък! И така, погрешно ли е да разнищваме случая на Павел? Съвсем не. Той никога не биваше да се отнася към дарбите си и познанията, които усвои, като към живот. Това е третият му голям грях. Можете да видите природата същност на Павел във всеки един от тези три гряха. Характеристиките на неговата природа същност са разобличени във всеки от греховете. Нищо не е скрито или пропуснато. Неговата природа същност е представена във всички тях.

Сега ще разгледаме най-съществените и сериозни проблеми на Павел, които са най-представителни за него. Какви думи използваше често Павел в писмата, които пишеше? Отидете да погледнете какво се казва в оригиналния текст на Библията и ще го анализираме и разнищим, ще видим какво всъщност е било в ума му и защо Бог го ненавиждаше и мразеше. Защо накрая беше наказан един толкова известен и допринесъл за делото на ранните църкви човек като Павел? Как Бог оцени Павел в ума Си? Как го виждаше Бог? Защо Бог го оцени по този начин и защо отсъди по този начин? Въз основа на какво Бог дефинира Павел и определи неговия изход накрая? Избройте всички тези неща, за да могат хората да видят фактите за това как той се противопостави на Бог, за да не мислят, че е бил несправедливо заклеймен. Когато хората не разбират истината, те са най-вече склонни да определят хората въз основа на външния вид. Въз основа на какво хората определят другите според външния им вид? Част от това е традиционната култура и социалните учения. Друга част е домашното възпитание, черно-белите идеи и концепции, както и идеите и концепциите за правилно и погрешно. Друга част е училищното образование. Взети заедно, тези неща съставляват една изцяло сатанинска образователна система. Последствието от това, че Сатана внушава тези неща на хората, е, че хората определят кое е добро, кое е лошо, кое е правилно и кое е погрешно според собствените си представи и предпочитания. Каква е основата за всички тези определения на хората? В действителност те се основават на сатанински теории и философии. Тези основи, които хората имат, категорично не идват от Бог или от истината. Затова покварените хора грешат, независимо как определят даден човек или събитие — това няма връзка с истината и не е съгласно Божиите намерения. То няма нищо общо с Бог или Неговите слова. Бог отсъжда за хората и събитията според нрава и същността Си. Кое е Божият нрав и същност? Това е истината. Истината е изразът на всички положителни неща и реалността на всички положителни неща. Бог отсъжда за всичко съществуващо и за всички хора, събития и неща, с които хората влизат в контакт, в съответствие с истината. Бог основава Своето отсъждане за хората на тяхната природа същност, на това, което мотивира действията им, на пътя, по който вървят, и на отношението им към положителните неща и истината. Това е основата на Божиите заключения. Божието отсъждане за всички неща е основано на истината. На каква основа Сатана окачествява всички неща? (Неговата собствена логика.) Сатанинската философия и логика, която е напълно противоположна на истината. Цялото човечество е покварено от Сатана. Хората не притежават истината; те представляват Сатана и са негово въплъщение. Те определят всички неща в съответствие със сатанинските философии и логика. Следователно до какви заключения стигат, когато определят нещата? До заключения, които са в пълно противоречие и противоположност на истината. Намерихте ли думите, които Павел често използва в писмата си? Прочетете ги. („Павел, с божията воля призован да бъде апостол на Исус христос“ (1 Коринтяни 1:1).) Виждате ли? Ето къде Павел нарежда Бог и Христос: „Павел, с божията воля призован да бъде апостол на Исус христос“. Къде е Павел в тази класация? (Трети.) Кой е първият в съзнанието на Павел? (Бог.) А кой е вторият? (Господ Исус.) Исус Христос. Кой е третият? (Самият Павел.) Това е самият той. „Павел, с божията воля призован да бъде апостол на Исус христос“. Павел често използва тази фраза и тя е съдържателна фраза. Поначало знаем, че Павел е апостол на Господ Исус Христос. И така, от гледна точка на Павел, кой е Господ Исус Христос? Той е Човешкият Син и втори след Бог, който се намира в небето. Независимо дали наричаше Господ Исус Христос Учител или Го наричаше Господ, от гледна точка на Павел, Христос на земята не беше Бог, а по-скоро човек, който може да учи хората и да ги убеди да Го следват. Каква беше функцията на Павел като апостол на такъв човек? Да споделя евангелието, да посещава църквите, да изнася проповеди и да пише писма. Той вярваше, че върши тези неща от името на Господ Исус Христос. В сърцето си той си мислеше: „Ще ти помогна, като отида там, където не можеш да идеш, и ще погледна от твое име местата, на които не искаш да ходиш“. Това е понятието на Павел за апостол. В съзнанието си класифицираше и себе си, и Господ Исус като обикновени хора. Той виждаше себе си и Господ Исус Христос като равни, като човешки същества. В съзнанието му нямаше съществена разлика между позициите им, нито имаше разлика в идентичността им, да не говорим за служението им. Само имената, възрастта, семейните обстоятелства и произходът им бяха различни и те имаха различни външни дарби и познания. В мислите си Павел беше същият като Господ Исус Христос във всяко друго отношение и също можеше да се нарече Човешки Син. Единствената причина, поради която той беше втори след Господ Исус Христос, беше, че той самият беше апостол на Господ Исус. Той упражняваше могъществото на Господ Исус Христос и беше изпратен от Господ Исус Христос да посещава църквите и да върши църковна работа. Павел вярваше, че такава е позицията и идентичността му като апостол — така я тълкуваше. Освен това във фразата „Павел, … призован да бъде апостол на Исус христос“ една от думите е „призован“. От тази дума можем да разберем начина на мислене на Павел. Защо използва четирите думи: „с божията воля призован“? Той не мислеше, че е призован от Господ Исус Христос да бъде Негов апостол. Мислеше си: „Господ Исус христос няма могъществото да ми нарежда да правя каквото и да било. Не върша това, което той заповяда. Не върша нищо за него. По-скоро върша тези неща по волята на бог, който се намира в небето. Аз съм същият като господ Исус христос“. Това показва още нещо — Павел смяташе, че Господ Исус Христос е човешки син, точно като него. Четирите думи: „с божията воля призован“ разкриват как дълбоко в сърцето си Павел отрича идентичността на Господ Исус Христос и се съмнява в нея. Павел каза, че е апостол на Господ Исус Христос по Божията воля, че Бог му е наредил това, че е бил ръкоположен и утвърден от Бог и че е станал апостол на Господ Исус Христос, защото Бог го е призовал и е пожелал това. В съзнанието на Павел това беше връзката между самия него и Господ Исус Христос. Това обаче дори не е най-лошото. Кое е най-лошото? Това, че Павел смяташе, че е апостол на Господ Исус Христос по Божията воля, а не по волята на Господ Исус Христос, че не Господ Исус го е призовал, а Бог, който се намира в небето, го е накарал да го направи. Той смяташе, че никой няма могъществото или пригодността да го направи апостол на Господ Исус Христос, че само Бог, който се намира в небето, има това могъщество и че той е напътстван директно от Бог, който се намира в небето. И така, какво показва това? Дълбоко в сърцето си Павел вярваше, че Бог, който се намира в небето, е на първо място, а самият той е на второ. Къде тогава поставяше Господ Исус? (На същата позиция като себе си.) Това е проблемът. С устните си той провъзгласи, че Господ Исус е Христос, но не призна, че същността на Христос е тази на Бог. Той не разбираше връзката между Христос и Бог. Именно тази липса на разбиране причини толкова сериозен проблем. В какво се състоеше сериозността на този проблем? (Той не е признавал, че Господ Исус е въплътен Бог. Той е отричал Господ Исус.) Да, това наистина е сериозно. Той отричаше, че Господ Исус Христос е въплътеният Бог, че когато слезе от небето на земята, Господ Исус Христос е плътта Божия и че Господ Исус е Божието въплъщение. Не означава ли това, че Павел отричаше съществуването на Бог на земята? (Да, така е.) Ако е отричал съществуването на Бог на земята, тогава би ли могъл да признае словата на Господ Исус? (Не, не би могъл.) Ако не е признавал словата Му, тогава би ли могъл да ги приеме? (Не, не би могъл.) Той не приемаше словата, ученията или идентичността на Господ Исус Христос. Би ли могъл тогава да приеме делото на Господ Исус Христос? (Не, не би могъл.) Той не приемаше делото, което Господ Исус Христос вършеше, нито приемаше факта, че Господ Исус Христос е Бог, но това не беше най-лошото. Кое беше най-лошото? Преди две хиляди години Господ Исус дойде на земята, за да извърши най-голямото от всички дела — делото на изкуплението в Епохата на благодатта, където Той се въплъти, стана подобие на греховна плът и беше прикован на кръста като принос за грях за цялото човечество. Това беше ли голямо дело? (Да, било е.) Това беше делото на изкуплението на цялото човечество и беше извършено от Самия Бог, но Павел упорито го отричаше. Той отричаше, че делото на изкуплението, извършено от Господ Исус, беше извършено от Самия Бог, с което отрече факта, че Бог вече беше извършил делото на изкуплението. Сериозен проблем ли е това? Изключително сериозен е! Павел не само не се опита да разбере факта на разпятието на Господ Исус Христос, но и не го признаваше, а да не го признава означава да го отрича. Той не признаваше, че Бог е Този, Който е бил разпънат и е изкупил цялото човечество, нито признаваше, че Бог е служил като принос за грях за цялото човечество. Това означава, че той не признаваше, че цялото човечество беше изкупено, след като Бог извърши Своето дело, или че греховете на хората бяха опростени. В същото време той смяташе, че греховете му не са опростени. Той не признаваше факта, че Господ Исус е изкупил човечеството. От негова гледна точка всичко това беше изтрито. Това е най-сериозният проблем. Току-що споменах, че Павел е най-големият антихрист през последните две хиляди години. Този факт вече е разкрит. Ако тези факти не бяха записани в Библията и Бог беше казал, че Павел се е противопоставил на Бог и че е антихрист, щяха ли хората да повярват в това? Категорично нямаше да повярват. За щастие Библията пази писмени свидетелства за писмата на Павел и в тези писма има фактическо доказателство. В противен случай нямаше да има нищо, което да потвърди това, което Аз казвам, и вие бихте могли да не го приемете. Сега, когато извадим думите на Павел и ги прочетем, как Павел възприемаше всичко изречено от Господ Исус? Той смяташе, че изреченото от Господ Исус не е равно дори на една от собствените религиозни доктрини на Павел. И така, след като Господ Исус напусна този свят, въпреки че Павел разпространяваше евангелието, работеше, проповядваше и беше пастир в църквите, той никога не проповядваше словата на Господ Исус, камо ли да ги практикува или преживява. Вместо това той проповядваше собственото си разбиране за Стария завет, което представляваше остарели и празни думи. През последните две хиляди години тези, които вярват в Господ, го правят в съответствие с Библията и всичко, което приемат, са празните теории на Павел. В резултат на това хората са тънали в мрак в продължение на две хиляди години. Ако днес кажеш на група религиозни хора, че Павел е грешал, те ще възразят и няма да го приемат, защото всички се възхищават на Павел. Павел е техният идол и техният основоположник, а те са синове и потомци на Павел, които проявяват синовно отношение. До каква степен са били подведени? Те вече са заели страната на Павел в противопоставянето на Бог. Те имат същите възгледи като Павел, същата природа същност и същия метод на стремеж. Те са напълно асимилирани от Павел. Това е четвъртият голям грях на Павел. Павел отричаше идентичността на Господ Исус Христос и отричаше делото, което Бог извърши в Епохата на благодатта след Епохата на закона. Това е най-сериозното нещо. Друго сериозно нещо е, че той поставяше себе си на равна нога с Господ Исус Христос. В епохата, в която живееше Павел, той срещна Господ Исус Христос, но не Го виждаше като Бог, а се отнасяше към Господ Исус Христос като към обикновен човек, сякаш беше просто още един член на човешкия род, човек, който имаше същата природа същност като покварените човеци. Павел по никакъв начин не се отнасяше към Господ Исус като към Христос, камо ли да се отнася към Него като към Бог. Това е много сериозен проблем. И така, защо Павел би направил това? (Той не е признавал, че въплътеният Бог притежава Божията същност, така че не се е отнасял към Господ Исус Христос като към Бог.) (Той не е виждал думите на Господ Исус като истината, нито е виждал, че Господ Исус Христос е въплъщението на истината.) (На пръв поглед Павел е твърдял, че вярва в Господ Исус, но това, в което всъщност е вярвал, е нереалистичният бог, който се намира в небето.) (Той не е търсил истината, така че е бил неспособен да осъзнае, че Христос е истината и животът.) Продължавайте. (Павел е казал, че за него да живее е христос. Той е искал да стане бог и да заеме мястото на Господ Исус.) Всичко, което казахте, отговаря на фактите. Всеки от начините, по които Павел се проявяваше, и всеки от греховете му беше по-сериозен от предишните.

Нека анализираме следната фраза, изречена от Павел: „за мене се пази венецът на правдата“. Това са впечатляващи думи. Погледнете подбраните от него думи: „венец на правдата“. Обикновено е доста дръзко да се използва самата дума „венец“, но кой би се осмелил да използва „правда“ като атрибутивен израз, за да определи венеца? Само Павел би се осмелил да използва тази дума. Защо я използва? Тази дума има своя произход и тя е подбрана внимателно. Думите му имат дълбок подтекст! Какъв подтекст? (С тази дума той се е опитвал да принуди Божията ръка.) Желанието да се принуди Божията ръка е един от аспектите на това. Намерението му определено беше да сключи сделка, а също има и елемент на опит да се поставят условия на Бог за тази сделка. Освен това имаше ли някаква скрита цел, поради която той винаги проповядваше за този венец на правдата? (Той е искал да подведе хората и да им внуши мисълта, че ако той не получи венеца, Бог не е праведен.) В проповядването му за това има подстрекаващо и подвеждащо качество, което е свързано с желанията и амбициите на Павел. За да осъществи и да изпълни накрая желанието си да получи венец на правдата, той използваше тактиката навсякъде да проповядва за него. Отчасти проповядваше тези думи с цел да подстрекава и подвежда хората. Целта му беше да внуши определена мисъл на слушателите, а именно: „Човек като мен, който отдава толкова много, който толкова много пътува напред-назад и се стреми по начина, по който го правя аз, ще може да получи венеца на правдата“. След като чуеха това, хората естествено смятаха, че Бог е праведен само ако човек като Павел получи венец. Те смятаха, че трябва да се стремят, да пътуват напред-назад и да отдават всичко като Павел, че не може да слушат Господ Исус и че Павел е еталонът, той е господ и той е посоката и целта, към която хората трябва да вървят. Те също така мислеха, че ако хората вършат нещата по начина, по който ги върши Павел, те ще получат същия венец, изход и крайна цел като него. От една страна, Павел подстрекаваше и подвеждаше хората. От друга страна, той имаше най-зловещата цел. Дълбоко в сърцето си той си мислеше: „Ако не получа венец и се окаже, че това е само моята собствена фантазия и моето собствено самозалъгване, което е много малко вероятно, това ще означава, че всеки, който вярва в христос, включително и аз самият, е бил заблуден във вярата си. Това ще означава, че не съществува бог на земята, и аз ще отрека и съществуването ти на небето, боже, и ти няма да можеш да направиш нищо по въпроса!“. Това, което той намекваше, беше: „Ако не получа този венец, не само братята и сестрите ще те отрекат, но и аз ще ти попреча да придобиеш всички хора, които съм подстрекавал и които знаят тези думи. Също така ще им попреча да те придобият и в същото време ще отрека съществуването ти като бог, който се намира в небето. Ти не си праведен. Ако аз, Павел, не мога да получа венец, никой не би трябвало да го получи!“. Това беше зловещата страна на Павел. Това не е ли поведението на антихрист? Това е поведението на демон антихрист: да подстрекава, да подвежда и да съблазнява хората, както и открито и шумно да протестира срещу Бог и да Му се противопоставя. Дълбоко в сърцето си Павел си мислеше: „Ако не получа венец, Бог не е праведен. Само ако получа венец, то той е венец на правдата и само тогава божията правда наистина е праведна“. Ето откъде произхожда неговият „венец на правдата“. По този начин какво правеше той? Той открито подстрекаваше и подвеждаше онези, които следваха Бог. В същото време той използваше тези методи, за да протестира шумно и открито срещу Бог и да Му се противопоставя. С други думи, поведението му беше бунтовно. Какво беше естеството на това? На пръв поглед думите, които Павел използваше, изглеждат вежливи и правилни и сякаш няма нищо лошо в тях. Кой не би повярвал в Бог, за да получи венец на правдата и да бъде благословен? Дори хората без заложби вярват в Бог най-малкото за да отидат на небето. Те биха били щастливи дори ако там от тях се иска да метат улиците или да пазят някоя порта. Наличието на това намерение и цел във вярата на човека в Бог може да се счита за уместно и разбираемо. Това обаче не беше единствената цел на Павел. Той полагаше много усилия, изразходваше много енергия и вдигаше много шум, що се отнася до проповядването му за неговия венец на правдата. Нещата, които Павел каза, разобличиха злонамерената му природа, както и скритите, мрачни неща дълбоко в него. По онова време Павел много се прочу и имаше много хора, които го боготворяха. Той обикаляше навсякъде да проповядва тези теории и високопарни идеи, своите представи и фантазии, както и нещата, които беше научил по време на обучението си, и нещата, които беше извел с ума си. Когато Павел проповядваше тези неща навсякъде, колко голямо въздействие трябва да е имало това върху хората по онова време и колко сериозно трябва да им е навредило и да ги е отровило дълбоко в сърцата им? Също така, колко голямо въздействие е оказало това върху хората от по-късните поколения, които научиха тези неща от писмата му? Хората, които са чели думите му, не могат да се отърват от тези неща, колкото и дълго да се опитват — твърде дълбоко са били отровени! Колко дълбоко? Появи се феномен, наречен „ефектът на Павел“. Какво представлява ефектът на Павел? В религията има един феномен, при който хората се влияят от мислите, възгледите и доводите на Павел, както и от покварения нрав, който той разкри. Това засяга особено хората, чиито семейства са вярвали в Бог от няколко поколения — семейства, които са следвали Христос в продължение на много десетилетия. Те казват: „Нашето семейство от поколения вярва в господ и не следва светските тенденции. Откъснали сме се от мирския свят и сме се отказали от семействата и кариерите си, за да отдадем всичко на бог. Всичко, което правим, е същото като това, което е правил Павел. Ако не получим венци или не отидем на небето, ще се разправяме с бог, когато той дойде“. Хората не изтъкват ли този довод? (Да, така е.) И тази тенденция е доста значителна. Откъде идва тази тенденция? (От това, което Павел е проповядвал.) Това е зловредният резултат от тумора, който Павел посади. Ако Павел не подстрекаваше хората по този начин и не повтаряше постоянно: „За мене се пази венецът на правдата“ и „За мене да живея е христос“, тогава без фона на онази епоха от историята хората сега нямаше да знаят нищо за тези неща. Дори и да имаха такъв начин на мислене, нямаше да имат безочието на Павел. Всичко това се дължи на насърчението и подстрекателството на Павел. Ако дойде ден, в който те не са благословени, тези хора ще имат дързостта открито да предизвикат Господ Исус и дори ще искат да се изкачат до третото небе и да спорят с Господ по този въпрос. Това не е ли религиозният свят, който се бунтува срещу Господ Исус? Ясно е, че религиозният свят е сериозно повлиян от Павел! Сега, след като говорих дотук, нали можете да си направите извод за това какъв е бил петият грях на Павел? Що се отнася до обобщаването на произхода на „венеца на правдата“, за който говореше Павел, фокусът е върху думата „правда“. Защо той споменаваше „правда“? На земята това беше, защото той искаше да подстрекава и подвежда Божиите избраници, за да мислят като него. На небето той искаше да принуди Божията ръка с тази дума и шумно да протестира срещу Бог. Това беше целта на Павел. Макар че никога не изразяваше това на глас, думата „правда“ вече напълно издаваше целта му и склонността му да протестира шумно срещу Бог. Това вече беше излязло наяве. Всичко това са факти. Въз основа на тези факти, може ли природата същност на Павел да бъде обобщена като надменна, самоправедна, измамна и необичаща истината? (Не.) Тези термини не могат да я обобщят. Като изтъквам, разнищвам, анализирам и дефинирам тези факти, вие би трябвало да сте в състояние по-ясно и по-задълбочено да видите природата същност на Павел. Това е резултатът, който се постига чрез анализиране на същността въз основа на фактите. Когато Павел протестираше шумно срещу Бог, той нямаше незначителен емоционален импулс, малко непокорен нрав или неспособност да се покори насаме. Това не беше обикновен проблем на разкриване на покварен нрав. По-скоро той ескалираше до открито прилагане на всякакви методи, за да подстрекава и подвежда хората чрез писма и на обществени места, така че всички заедно се надигнаха гневно, за да се противопоставят на Бог и шумно да протестират срещу Него. Павел не само протестираше шумно срещу Бог, но и подстрекаваше всички останали също да започнат да протестират срещу Бог — той не просто беше надменен, той беше дявол! Този грях е по-сериозен от предишния. Хубаво ли е, или е лошо, че говорим за все по-сериозни грехове? (Хубаво е.) Защо е хубаво? (Защото придобиваме повече проницателност за Павел.) Когато имаш повече проницателност, ще си способен напълно да разкриеш и ясно да видиш различните проявления на Павел, разкриването му на поквара и истинското му лице. Дали ще сте постигнали нашата цел по този начин? (Не, няма.) Трябва да вземете всички проявления на Павел, които обобщихме, както и основното им съдържание, теми и същност, и да направите връзка между тях и себе си, както и хората около вас. Когато сте видели ясно колко голяма е разликата между пътя, по който вървите, и вашата собствена същност в сравнение с тази на Павел, напълно ще сте постигнали резултати и ще сте постигнали целта, с която разнищваме Павел. Има хора, които казват: „У мен няма никакви проявления на стремежа на Павел към венеца на правдата“. Твоите проявления и твоята същност може да не са толкова сериозни, колкото тези на Павел, но има известно припокриване между твоята и неговата същност. Той притежаваше такива проявления и ти притежаваш такива състояния. Може да се каже, че проявленията на Павел се оценяват с десет или дванайсет по скалата, а какво да кажем за теб? (Аз съм със седем или осем.) Павел постоянно разкриваше тези неща и постоянно беше изпълнен с тези неща. Въпреки че може да не разкриваш тези неща постоянно, все пак ги разкриваш често. Вероятно прекарваш половината си живот, като вършиш тези неща и живееш в тези състояния. Особено когато Бог те подлага на изпитания, когато Божието дело не отговаря на твоите представи, когато Той те кастри и когато средата, която Той устройва за теб, не отговаря на очакванията ти, това може да породи такива състояния у теб. Може шумно да протестираш срещу Бог и да Му се противопоставяш. В такива моменти нашият анализ за начина, по който Павел подстрекаваше и подвеждаше хората, може да ти бъде от полза. Защо? Защото сега умът ти осъзнава от колко сериозно естество са били проявленията на Павел. Те не са просто разкриване на покварен нрав, а по-скоро са дяволска природа същност, която се противопоставя на Бог. Когато у теб възникнат такива състояния, ще знаеш колко сериозен е този проблем. Тогава трябва да погледнеш назад, да се покаеш и да изоставиш това неправилно състояние. Трябва да се отдалечиш от него, да потърсиш истината и да потърсиш път на покорство пред Бог. Това е истинският път, който хората трябва да следват, и законът, към който трябва да се придържат сътворените същества. Това общение е в помощ на хората.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.