Слова за това как да преживяваме провалите, паденията, изпитанията и как да се облагородяваме (Откъс 63)

Много хора често се разболяват и колкото и да се молят на Бог, състоянието им не се подобрява. Колкото и да искат да се отърват от болестта си, не могат. Понякога дори са изправени лице в лице с животозастрашаваща ситуация, с която са принудени да се сблъскат. В действителност, ако човек наистина има вяра в Бог в сърцето си, преди всичко трябва да знае, че продължителността на живота на човека е в Божиите ръце. Точният момент на раждането и смъртта е предопределен от Бог. Когато Бог дава на хората болест, за нея има причина — тя има значение. Това, което могат да почувстват, е болест, но всъщност това, което им е дадено, е благодат, не болест. Хората преди всичко трябва да признаят този факт и да са сигурни в него, и да го приемат сериозно. Когато страдат от заболяване, те може често да идват пред Бог и да се стараят да правят каквото трябва с благоразумие и внимание, и да се отнасят към дълга си с повече грижа и прилежност от другите. За хората това е закрила, не са окови. Това е подход от пасивна гледна точка. Освен това продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но от Божията гледна точка, ако животът ти трябва да продължи и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш. Ако имаш поръчение от Бог и мисията ти все още не е завършена, няма да умреш, дори и да се разболееш от болест, която се смята за смъртоносна — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, и да пренебрегваш лечението на болестта си или дори и лечението ти да се забави, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които имат важно поръчение от Бог — когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те няма да умрат веднага; те ще живеят до последната секунда от изпълнението на мисията. Имаш ли тази вяра? Ако я нямаш, ще отправяш към Бог само повърхностни молитви, като казваш: „Боже, Трябва да изпълня поръчението, което ми възложи. Искам да прекарам последните си дни напълно предан на Теб, за да няма за какво да съжалявам, като умра. Трябва да ме опазиш!“. Ако не поемеш инициативата да търсиш истината, няма да имаш волята и силата да проявиш преданост, въпреки че се молиш по този начин. Тъй като не си склонен да платиш истинската цена, често прибягваш до този вид оправдания и до този метод на молитва към Бог и се пазариш с Него — нима това е човек, който се стреми към истината? Ако болестта ти е лечима, наистина ли ще можеш да изпълниш дълга си добре? Не непременно. В действителност независимо от това дали се пазариш, за да се избавиш от болестта си и да не умреш, или за да осъществиш други свои намерения и цели, от Божията гледна точка, стига да можеш да изпълняваш дълга си, стига от теб още да има полза, стига Бог да е решил, че трябва да бъдеш използван, тогава това означава, че не бива да умираш. Няма да можеш да умреш, дори и да искаш. Ако обаче безразсъдно създаваш проблеми и извършваш всякакви злодеяния, и обиждаш Божия нрав, ще умреш по-скоро; животът ти ще бъде съкратен. Продължителността на живота на всеки един човек е предопределена от Бог преди сътворението на света. Ако човек може да се покори на подреденото и устроеното от Бог, тогава, болен или не, в добро или в лошо здраве, той ще живее толкова години, колкото Бог му е предопределил. Имаш ли тази вяра? Ако признаваш това само по отношение на доктрината, значи нямаш истинска вяра и е безполезно да говориш сладки приказки; ако си уверен дълбоко в сърцето си, че Бог ще направи това, подходът ти и начинът ти на практикуване ще се променят по естествен път. В живота си хората, разбира се, трябва да проявяват здрав разум по отношение на здравето си независимо от това дали в момента са здрави или болни. Това е инстинкт, който Бог е дал на човека. Това са благоразумието и здравият разум, които човек трябва да има в рамките на свободната воля, дадена му от Бог. Щом се разболееш, трябва да придобиеш известно разбиране за здравните грижи и лечението за справяне с тази болест — това трябва да направиш. Това ти отношение към болестта обаче няма за цел да оспорва продължителността на живота, дадена ти от Бог, нито да ти гарантира, че ще изживееш всичкия живот, който Той ти е определил. Какво означава това? Може да се обясни по следния начин: ако възприемеш пасивен подход, ако не приемаш болестта си сериозно, ако изпълняваш дълга си както трябва и си почиваш малко повече от другите, ако не си се забавил в изпълнението на дълга си, болестта ти няма нито да се влоши, нито да те убие. Всичко зависи от това какво прави Бог. С други думи, ако Бог смята, че предопределеният ти живот още не се е изчерпал, то дори и да се разболееш, Той няма да те остави да умреш. Ако болестта ти не е смъртоносна, но ти е дошло времето, тогава Бог ще те вземе, когато реши. Нима това не е оставено изцяло на милостта на Божията мисъл? Подвластно е на Неговото предварително решение! Ето така трябва да гледаш на този въпрос. Може да изпълниш своята част и да отидеш на лекар, да взимаш някакво лекарство, да се грижиш за здравето си и да правиш упражнения, но трябва да разбереш дълбоко в сърцето си, че човешкият живот е в Божиите ръце, че продължителността на човешкия живот е предопределена от Бог и че никой не може да избегне предопределеното от Него. Ако не разбираш дори тези елементарни неща, значи нямаш истинска вяра и всъщност не вярваш в Бог.

Когато някои хора се разболеят, те си блъскат главата в опит да използват различни методи да лекуват болестите си, но каквото и лечение да се прилага, те не могат да бъдат излекувани. Колкото повече се лекуват, толкова по-сериозно става заболяването им. Вместо да се молят на Бог, за да търсят как точно се развива болестта им, и да търсят първопричината за нея, те взимат нещата в свои ръце. В крайна сметка са изпробвали много методи и са похарчили немалко пари, но пак не успяват да се излекуват от болестта си. После, след като вече са се отказали от лечението, болестта внезапно преминава от само себе си след известно време, а те не знаят как е станало това. Някои хора се разболяват от нещо банално и не му обръщат много внимание, но в един момент състоянието им се влошава и те умират внезапно. Как става това? Хората не могат да го разберат; всъщност от Божията гледна точка това се дължи на факта, че мисията на този човек в този свят е приключила и Бог го е взел. Хората често казват: „Никой не умира здрав“. Дали наистина е така? Има хора, които отиват в болницата на преглед и не им откриват никакво заболяване. Били са в крепко здраве, но след няколко дни са починали. Това се нарича смърт без болест. Има много такива хора. Това означава, че човекът е достигнал края на живота си и е взет обратно в духовния свят. Някои хора са боледували от рак и туберкулоза и въпреки това доживяват до седемдесет-осемдесет години. Има немалко такива. Всичко това зависи от Божието предопределение. Ако имаш такова разбиране, значи наистина вярваш в Бог. Ако си физически болен и трябва да взимаш някакво лекарство, за да се справиш с болестта, трябва да взимаш лекарството или да правиш упражнения редовно, като си почиваш и гледаш спокойно на нещата. Какво отношение е това? Това е отношение, продиктувано от истинска вяра в Бог. Да речем, че не си взимате лекарството, не ходите да ви бият инжекциите, не правите упражнения, не се грижите за здравето си и въпреки това сте уплашени до смърт и постоянно се молите: „О, Боже, трябва да изпълнявам задълженията си подобаващо, мисията ми не е изпълнена, не съм готов да умра. Искам да изпълнявам задълженията си и да извърша Твоето поръчение, но ако умра, няма да мога. Не искам да съм изпълнен със съжаление, когато умра. Боже, моля Те, чуй молитвите ми. Запази живота ми, за да мога да изпълнявам задълженията си и да завърша поръчението Ти. Искам да Те възхвалявам вечно и да видя Твоя славен ден възможно най-скоро“. На пръв поглед си много силен и изпълнен с вяра в Бог, не приемаш лекарства или инжекции. В действителност обаче вярата ти е по-малка от грахово зърно. Уплашен си до смърт и нямаш вяра в Бог. Как така нямаш вяра в Бог? Как стана така? Човешките същества просто не разбират отношението, принципите и начините за справяне със сътворените същества на Създателя, затова те използват собствената си ограничена гледна точка, представи и фантазии, за да отгатнат какво ще направи Бог. Искат да се обзаложат с Бог, за да видят дали Той ще ги излекува и дали ще им даде дълъг живот. Не е ли глупаво това? Ако Бог реши да запази живота ти, няма да умреш, колкото и да си болен. Ако Бог реши да не ти даде повече живот, тогава ще умреш и без да си болен, ако това е, което трябва да стане. Продължителността на живота ти е предопределена от Бог. Ако знаеш това, значи имаш истинско знание и истинска вяра. И така, Бог произволно ли дава болести на хората? Не е произволно; това е начин да облагороди вярата им. Това е страданието, което хората трябва да понесат. Ако Бог ти даде болест, не се опитвай да избягаш от нея; ако не ти даде болест, недей да си я просиш. Всичко е в ръцете на Създателя и хората трябва да се научат да оставят природата да си върши своето. Какво е природата? Нищо в природата не е произволно — всичко идва от Бог. Това е истината. От хората, боледуващи от една и съща болест, някои умират, а други оживяват; всичко това е предопределено от Бог. Ако оживееш, това доказва, че още не си изпълнил мисията, която Бог ти е възложил. Трябва да работиш усилено, за да я изпълниш, и да цениш това време; не го прахосвай. Така стоят нещата. Ако си болен, не се опитвай да избягаш от това; ако не си болен, недей да си просиш да се разболееш. Никога не можеш да получиш това, което искаш, като просто го поискаш, нито можеш да избягаш от нещо просто защото искаш да избягаш. Никой не може да промени това, което Бог е решил да направи.

Преди да бъде прикован на кръста, Господ Исус се помоли. Как точно беше формулирана молитвата? („Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39).) Като членове на сътвореното човечество, всички хора трябва да преминат през такъв процес на търсене, защото не разбират Божиите намерения. Това е нормален процес. И все пак, както и да търсиш, колкото и дълго да търсиш и колкото и тежък или труден да е процесът на търсене, нищо от това, което Бог е решил да направи, никога не се е променило от самото начало, нито пък Той някога е решавал да го промени. Хората може да търсят и да чакат, а Бог наистина им предоставя процес, чрез който да добият разбиране, знание и яснота по отношение на това кое действително е истинно, но Той никога не би променил и едно Свое решение. Затова не бива да мислиш, че нещата ти се случват произволно, или че ако дадено бедствие или определен вид смърт някак ти се размине, това е чист късмет и съвпадение, защото не е. Бог има предварително изготвен план и конкретна организация за всяко сътворено същество — от най-голямото до най-малкото, от макроскопичното (планетите и космоса) до сътвореното човечество и дори микроорганизмите. Това е Божието всемогъщество. Някои болни казват, че болестта им произтича от изтощението от някаква дейност или от това, че по случайност са изяли нещо неподходящо. Не търси такива причини — всички те са проява на негативност и съпротива. Трябва да посрещаш с положителна нагласа обстоятелствата, хората, събитията и нещата, които Бог е организирал за теб. Вместо да търсиш обективни причини, трябва да търсиш и да разбереш точно с какво намерение и отношение Бог те поставя в тази ситуация и какво отношение трябва да имаш ти като сътворено същество, когато подхождаш към нея. Това е пътят, който трябва да търсиш. Когато даден човек оцелее, това никога не е произволно, нито неизбежно. Подредбите, желанията и върховенството на Създателя винаги са налице. Мислиш ли, че Божиите слова, Неговите намерения и истината са изпразнени от съдържание? Не са! Когато хората не са проумели Божиите намерения, те са склонни да се поддават на някои представи и фантазии и им се струва, че тези представи и фантазии са доста точни и трябва да съответстват на Божиите желания. Хората не знаят какви са Божиите желания, затова си мислят: „Прав съм да разсъждавам така. Аз имам истинска вяра. Боя се от Бог и Му се покорявам. Аз съм човек, който обича Бог“. В действителност Бог дълбоко ненавижда твоите представи и фантазии. Макар че си мислиш колко си прав, всъщност изобщо не разбираш истината, нито си я придобил. Когато един ден прозреш ясно всички тези въпроси и осъзнаеш, че всички тези неща в крайна сметка се управляват, уреждат и задават от Създателя, ще си научил уроците си от всички хора, събития и неща, които си срещнал, и ще си постигнал подобаващи резултати. Едва тогава истински ще разбереш Божиите намерения и ще си дадеш сметка, че всичко, което Бог прави, е за целите на спасението на хората, и че в нея се съдържат Божията добра воля и старателни усилия. Когато придобиеш това разбиране, трябва да благодариш и да възхваляваш Бог и никога да не си мислиш: „Бог ме е избрал да изпълнявам този дълг — сигурно съм много важен в Неговото сърце. Бог не може да ме изостави и няма да позволи да умра“. Това е погрешно. Бог има метод във всичко, което прави. Какво означава това? Бог предопределя кога някой ще се роди, кога ще умре и колко мисии ще има в този живот. Бог е предопределил продължителността на живота ти. Той няма да прекрати живота ти преждевременно заради това, че не се справяш добре в него, нито ще го удължи с няколко години, защото се представяш добре. Това се казва да имаш метод. А за онези лоши хора, които извършват всякакви злини в света, причинили са му огромни вреди, които извършват множество злодеяния, застрашили другите в рамките на определен период, някои хора казват: „Бог е сляп. Защо не унищожава такива хора?“. Знаеш ли каква е причината за това? Какъв е коренът му? Първопричината е тази: положителните герои играят положителни роли, а отрицателните герои играят отрицателни роли. Всеки има мисия, всеки има роля, животът и смъртта на всеки са предопределени отдавна; Бог никога не би нарушил това. Когато си се родил, си дошъл на този свят навреме — нито минута или секунда по-рано или по-късно; когато умреш и душата ти отпътува, и това ще се случи в точната минута и секунда. Бог няма да промени продължителността на живота, предопределена на даден човек, и да удължи живота му с двадесет или тридесет години, защото той има голям принос към човечеството. Бог никога не е правил това и няма да го направи и в бъдеще. Той също така няма да направи така, че някой да умре преди уречения му час само защото е особено зловреден за човечеството. Бог никога няма да постъпи така. Това е правилото и законът на небето и Бог никога няма да го наруши. Какво разбрахте по този въпрос? (Никой не може да промени нещата, предопределени от Бог.) Самият Бог никога не би нарушил или променил нещата, които е предопределил или планирал. Това е факт; от това също така виждаме Божията мощ и мъдрост. Бог вече изцяло е планирал рождението, идването на този свят, продължителността на живота и изхода на всички сътворени същества, както и тяхната мисия и ролята им сред човеците. Никой не може да промени тези неща — това е властта на Създателя. Идването на всяко сътворено същество на този свят, житейската му мисия и краят на житейския му път — всички тези закони са определени от Бог отдавна, също както орбитите на всички небесни тела са определени от Бог; каква орбита следват тези небесни тела, в продължение на колко години, как се движат, на какви закони се подчиняват — всичко това е предопределено от Бог отдавна, не се е променило за хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди години. Това е предопределено от Бог и това е Неговата власт. А какво да кажем за това мъничко сътворено същество човека? Да оставим настрана човека и първо да поговорим за кучетата. Бог им е определил да живеят около десет години. Когато достигнат тази възраст, те умират. Възможно ли е тази времева рамка да се промени? (Не.) Няма да се спираме на специалните случаи. Продължителността на живота на едно малко животно, която хората дори не могат да променят, е предопределена от Бог — как е възможно същото да не важи и за човека? Така че каквото и да искат хората, последното нещо, което трябва да искат, е животът им да бъде удължен. Благословиите и несгодите на човешкия живот, както и моментът на смъртта на даден човек, са неща, предопределени от Бог. Никой не може да ги промени и всичкото искане на света няма да доведе до никакъв резултат. Може да искаш от Бог да те просветли по някои въпроси, например, какво преживяваш, какво разпознаваш и какво можеш да спечелиш от дадени обстоятелства. Това означава, че можеш да търсиш истината и да се молиш на Бог за навлизане в живота и промяна в твоя живот нрав. Ако искреността ти успее да трогне Бог, ще можеш да придобиеш делото на Светия Дух. Това е нещо, което Бог е склонен да направи. Трябва обаче да си разумен. Не можеш да искаш от Бог дълголетие или безсмъртие, защото продължителността на живота ти е определена от Него. Тя не може да бъде променена от хората и, колкото и да искаш, няма да постигнеш нищо. Щом Бог е определил това, Той няма да го промени. Ако признаваш, че Бог е Създателят, че Бог е твоят Господар, твоят Бог и твоят Господ, никога не бива да искаш такива неща. Какво казва Бог на хората да искат? Какво съдържа Молитвата на Господ? „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Какво друго трябва да искаш? Знаеш ли? Трябва да изпълняваш задълженията си на сътворено същество в рамките на управленското дело на Бог. Трябва да изпълниш възложените ти от Бог поръчения, да изпълниш мисията си подобаващо, да не допуснеш провал в мисията си, да си достоен за дадените ти от Бог живот и съществуване и да не пропилееш живота си. В този живот ти трябва да опознаеш Създателя, да изживееш подобие, присъщо на сътворено същество, и да удовлетвориш желанията на Създателя — това са нещата, които трябва да искаш. Преди всичко трябва да си изясниш в сърцето си какво да искаш и какво да не искаш, кои от нещата, които искаш, са съгласно Божиите намерения и кои — не, и дали това, което искаш, може да ти бъде дадено. Не проявявай глупост. Ако това, което искаш, вече е определено от Бог, то молитвите ти са напразни. В такъв случай не е ли глупаво да се молиш за него? Не е ли да се противопоставяш на Бог? Бог ти е дал да доживееш до осемдесет години, но ти искаш да доживееш до сто. Бог ти е дал да доживееш до тридесет години, но ти искаш да достигнеш шестдесет. Нима това не е бунтарство? Нима не е да се противиш на Бог? Хората трябва да са разумни и да не постъпват глупаво.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger