В Божието дело от последните дни Той определя изхода на хората въз основа на техните проявления. Знаете ли какво означава „проявления“ тук? Може да си помислите, че „проявления“ се отнася до покварения нрав, който хората разкриват в действията си, но всъщност не означава това. „Проявления“ тук се отнася до това дали си способен да практикуваш истината, или не; дали си способен да бъдеш верен, докато изпълняваш дълга си; каква е гледната ти точка относно вярата в Бог, какво е отношението ти към Бог, решимостта ти да изтърпиш несгодите; с какво отношение приемаш съда, наказанието и кастренето; какъв е броят на сериозните прегрешения, които си извършил, и в каква степен в крайна сметка постигаш покаяние и промяна. Проявленията ти се състоят от всички тези елементи. „Проявление“ тук не се отнася до това колко покварен нрав си разкрил или колко лоши неща си направил, а до това какви резултати си постигнал и колко истински промени си претърпял във вярата си в Бог. Ако изходът на хората се определяше въз основа на това колко поквара е разкрила природата им, никой не би могъл да постигне спасение, защото всички човешки същества са дълбоко покварени, всички имат сатанинска природа и всички се съпротивляват на Бог. Бог иска да спаси хора, които могат да приемат истината и да се подчинят на Неговото дело. Независимо колко поквара разкриват, стига в крайна сметка да могат да приемат истината, да постигнат истинско покаяние и да претърпят истинска промяна, те са хората, които Бог спасява. Някои хора не могат да прозрат това и смятат, че всеки, който служи като водач, ще разкрие повече от покварения си нрав, а всеки, който разкрие повече поквара, със сигурност ще бъде отстранен и няма да може да оцелее. Правилна ли е тази гледна точка? Въпреки че водачите разкриват повече поквара, ако са хора, които търсят истината, тогава те са годни да преживеят Божият съд и наказание, могат да поемат пътя, по който ще бъдат спасени и усъвършенствани и в крайна сметка ще са способни да дадат красиво свидетелство за Бог. Това са хората, които наистина са се променили. Ако изходът на хората се определяше въз основа на това колко от покварения им нрав е разкрит, тогава колкото повече са служили като водачи и работници, толкова по-бързо щяха да бъдат разкрити. Ако това беше така, кой щеше да дръзне да стане водач или работник? Кой щеше да може да стигне до етапа да бъде използван и усъвършенстван от Бог? Не е ли твърде абсурдна тази гледна точка? Бог основно гледа дали хората могат да приемат и да практикуват истината, дали могат да устоят в своето свидетелство и дали наистина са се променили. Ако хората имат истинско свидетелство и са претърпели истинска промяна, те са хора, които Бог одобрява. Някои хора наглед разкриват много малко поквара, но им липсва истинско свидетелство за преживяване, те не са се променили истински и Бог не ги одобрява.

Бог определя изхода на човека въз основа на проявленията му и на същината му. „Проявления“ тук се отнася до това дали човек е верен на Бог, дали Го обича, дали практикува истината и до каква степен нравът му се е променил. Бог определя изхода на хората въз основа на тези проявления и на същината на хората, а не според това колко покварен нрав разкриват. Ако мислиш, че Бог определя изхода на даден човек според това колко поквара разкрива, тълкуваш погрешно Неговите намерения. Всъщност хората имат една и съща покварена същина, разликата е само в това дали имат добра, или лоша човешка природа и дали могат да приемат истината, или не. Независимо колко хората разкриват покварения си нрав, Бог знае най-добре какво се крие в дълбините на сърцата им. Няма нужда да го криеш. Бог наблюдава дълбините на човешките сърца. Независимо дали е нещо, което правиш пред другите, или зад гърбовете им, или намеренията ти са в сърцето ти, всичко това се разкрива пред Бог. Как може Бог да не знае какво правят хората тайно? Това не е ли самозаблуда? В интерес на истината, колкото и лукава да е природата на един човек, колкото и лъжи да изрича той, колкото и умело да се прикрива и мами, Бог го вижда като на длан. Щом Бог познава водачите и работниците толкова добре, няма ли да познава и обикновените Си последователи също толкова добре? Някои хора си мислят: „Всеки, който ръководи, е глупав и невеж и причинява собственото си унищожение, защото като водачи хората непременно разкриват покварата си, та да я види Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако не вършеха тази работа?“. Каква абсурдна идея! Ако не изпълняваш ролята на водач, няма ли да разкриваш поквара? Това, че не си водач, дори и да показваш по-малко поквара, означава ли, че си постигнал спасение? По тази логика да не би всички, които не са водачи, да са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и пият Божието слово и да преживеят Божието дело. Изискванията и стандартите са високи, така че е неизбежно те да разкрият някои покварени състояния в началото на обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Бог не само не го заклеймява, но също така просветлява, озарява и ръководи тези хора и ги натоварва с допълнително бреме. Докато могат да се покоряват на Божието напътствие и дело, те ще напредват по-бързо в живота от обикновените хора. Ако са хора, които се стремят към истината, те могат да поемат по пътя, по който Бог ще ги направи съвършени. Това е нещото, което е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да видят това и изкривяват фактите. Според човешкото разбиране, колкото и да се променя един водач, Бог няма да го е грижа. Той ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само според това. А тези, които не са водачи и работници, тъй като разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли абсурдно това? Не е ли богохулство срещу Бог? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш да бъдеш спасен. Бог определя изхода на хората главно въз основа на това дали те притежават истината и истинско свидетелство, а това зависи главно от това дали са хора, които се стремят към истината. Ако се стремят към истината и могат наистина да се покаят, след като бъдат съдени и наказани за извършване на прегрешение, тогава, стига да не изричат думи или не вършат неща, които хулят Бог, те със сигурност ще са способни да постигнат спасение. Според вашите фантазии всички обикновени вярващи, които следват Бог до края, могат да постигнат спасение, а всички, които служат като водачи, трябва да бъдат отстранени. Ако ви помолят да станете водач, вие ще си помислите, че няма да е добре да откажете, но и че ако трябва да служите като водач, неволно ще разкриете поквара, а това е все едно сами да се изпратите на гилотината. Всичко това не е ли последица от погрешното ви разбиране на Бог? Ако изходите на хората се определяха въз основа на покварата, която разкриват, никой нямаше да може да бъде спасен. В такъв случай какъв е смисълът Бог да извършва делото на спасението? Ако наистина е така, къде е Божията праведност? Човечеството нямаше да е способно да види Божия праведен нрав. Следователно всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог.

Бог определя изхода на хората въз основа на техните проявления, а „проявления“ тук се отнася до резултатите от Божията работа върху хората. Ще ви дам сравнение: в една овощна градина собственикът полива и наторява дърветата си, след което чака да обере плодовете им. Дърветата, които дават плод, са добри дървета и се пазят; дърветата, които не дават плод, определено не са добри и не могат да бъдат запазени. Представете си следната ситуация: едно дърво дава плод, но се заразява с болест и някои от болните му клони трябва да бъдат отсечени. Смятате ли, че това дърво трябва да се запази? Трябва да се запази и то ще се оправи, щом го окастрят и обработят. Представете си друга ситуация: дървото не е болно, но не дава плод — такова дърво не трябва да се пази. Какво означава тук „дава плод“? Става дума за постигането на резултати от Божието дело. Тъй като хората са били покварени от Сатана, те неизбежно ще разкрият своята поквара в хода на изживяването на Божието дело и неизбежно ще извършат някои прегрешения. Но в същото време Божието дело ще постигне определени резултати в тях. Ако Бог не се интересуваше от тези резултати и гледаше само покварения нрав, който хората разкриват, тогава нямаше да може и дума да става за спасението на хората. Резултатите от спасението намират израз главно в изпълняването на дълга и в практикуването на истината от хората. Бог гледа резултатите, които хората са постигнали в тези области, а после — сериозността на прегрешенията им. След това Той определя техния изход и това дали ще ги запази въз основа на сбора от тези фактори. Например някои хора в миналото разкриха много поквара и показаха огромно внимание към плътта си. Те не искаха да се отдадат изцяло на Бог, нито пък защитаваха интересите на църквата. След като обаче няколко години слушаха проповеди, те действително се промениха. Сега знаят как да се стремят към истините принципи в изпълнението на дълга си и постигат все повече резултати в дълга си. Освен това те са способни да застанат на страната на Бог във всичко и да направят всичко възможно, за да поддържат работата на Божия дом. Това е, което се има предвид под промяна на нечий живот нрав, и това е промяната, която желае Бог. Освен това има и хора, които, когато им хрумваха идеи в миналото, винаги ги разпространяваха, а сърцата им се радваха само когато тези идеи намираха почва в други хора, но сега, когато имат някакви идеи, те вече са способни да се молят на Бог, да търсят истината и да са покорни, без да разпространяват идеите си и без да се съпротивляват на Бог по никакъв начин. Не е ли настъпила промяна в тях? Някои хора веднага се възпротивяваха, ако някой в миналото ги кастреше, обаче когато това им се случва сега, те са способни да го приемат и да опознаят себе си. Впоследствие те претърпяват някаква реална промяна. Това не е ли резултат? Въпреки това, колкото и да се промениш, не е възможно да се освободиш напълно от прегрешенията и природата ти не може да се промени напълно за един миг. Ако някой тръгне по правилния път на вярата в Бог и знае да търси истината във всички неща, тогава дори и да покаже малко бунтарство, той ще го осъзнае в този момент, а след това ще побърза да се изповяда, да се разкае пред Бог и да се промени, а състоянието му ще става все по-добро. Той може да повтори едно и също прегрешение веднъж или два пъти, но не трети или четвърти път. Това е промяна. Ако този човек се е променил в някакво отношение, това не значи, че вече не разкрива поквара и не извършва никакви прегрешения. Не е така. Този вид промяна означава, че някой може да практикува повече от истината, след като е изживял Божието дело, и да прилага на практика част от това, което Бог изисква. Такъв човек ще извършва все по-малко прегрешения, ще разкрива все по-малко поквара и пристъпите му на бунтарство ще стават все по-леки. От това става ясно, че Божието дело е постигнало резултати. Той иска такива проявления в хората, които показват, че в тях са постигнати резултати. Следователно начинът, по който Бог се отнася към изхода на хората или към всеки човек, е съвсем праведен, разумен и справедлив. Трябва само да положиш всички усилия, за да се отдадеш изцяло на Бог, и смело и уверено да практикуваш истините, които трябва да практикуваш, без никакви притеснения и Бог няма да се държи зле с теб. Помислете. Могат ли тези, които обичат и практикуват истината, да бъдат наказани от Бог? Много хора винаги гледат с подозрение на Божия праведен нрав, защото се страхуват, че ще бъдат наказани дори след като приложат истината на практика. Страхуват се, че дори и да покажат вярност към Бог, Той няма да го види. Такива хора нямат познание за Божия праведен нрав.

Някои хора се настройват негативно, след като са ги кастрили; те губят всякаква енергия за изпълнение на дълга си и предаността им също изчезва. Защо става така? Проблемът е много сериозен — за тях е невъзможно да приемат истината. Те не приемат истината отчасти поради липсата на знания за покварения си нрав, което води до това, че не могат да приемат да ги кастрят. Това се определя от природата им, която е надменна и самонадеяна и не обича истината. Отчасти те не приемат истината поради това, че хората не разбират значението на кастренето. Те вярват, че щом ги кастрят, значи изходът им е определен. Поради това те погрешно вярват, че ако изоставят семействата си, за да се отдадат на Бог, и притежават някаква вярност към Бог, не бива да ги кастрят; а щом ги кастрят, значи това не е Божията любов и праведност. Заради този вид неразбиране много хора не се осмеляват да бъдат предани на Бог. Всъщност в крайна сметка това е, защото те са твърде лукави и не искат да търпят несгоди. Те просто искат да получат благословии по лесния начин. Хората изобщо не разбират Божия праведен нрав. Те никога не вярват, че всички Божии действия са праведни или че отношението Му към всички е праведно. Те никога не търсят истината по този въпрос, а винаги изтъкват своята позиция. Независимо какви лоши неща е направил човек, какви големи грехове е извършил или колко зло е сторил, щом Божият съд и наказание го сполети, той ще мисли, че Небето е несправедливо и Бог не е праведен. В очите на хората, ако Божиите действия не съответстват на техните желания или ако действията Му не зачитат чувствата им, значи Той не може да е праведен. Хората обаче никога не знаят дали действията им са в съответствие с истината, нито някога осъзнават, че се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват във всичките си действия. Ако независимо от прегрешенията на хората Бог никога не ги кастреше, нито ги упрекваше за бунтарството им, а беше спокоен и мил с тях, отнасяше се към тях само с любов и търпение и им позволяваше да се хранят и да се радват на нещата заедно с Него завинаги, тогава хората никога няма да се оплакват от Бог или да Го обвиняват в неправедност; по-скоро щяха да кажат неискрено, че Той е много праведен. Такива хора познават ли Бог? Могат ли да са в едно сърце и ум с Бог? Те нямат представа, че когато Бог съди и кастри хората, Той желае да пречисти и промени техния живот нрав, за да успеят да Му се подчинят и да Го заобичат. Такива хора не вярват, че Бог е праведен Бог. Докато Бог порицава, разобличава и кастри хората, те ще бъдат негативно настроени и слаби, винаги ще се оплакват, че Бог не е любящ, и винаги ще роптаят, че Божият съд и наказание на човека са погрешни, неспособни да видят, че така Бог пречиства и спасява човека, и неспособни да повярват, че Бог определя изхода на хората въз основа на техните прояви на покаяние. Те винаги ще се съмняват в Бог и ще се пазят от Него и какъв ще е резултатът от това? Ще могат ли да се подчинят на Божието дело? Ще успеят ли да постигнат истинска промяна? Няма да е възможно. Ако това тяхно състояние продължи, ще е много опасно и ще е невъзможно Бог да ги пречисти и усъвършенства.