Някои хора имат твърде лоши заложби и не обичат истината. Независимо как се разговаря за истината, те не стават за това. Те вярват в Бог от години, а все още не могат да говорят за реални преживявания или разбиране. И така, те решават, че не са сред предопределените Божии избраници и че не могат да бъдат спасени от Бог, независимо още колко години ще вярват в Него. В сърцата си таят убеждението: „Само предопределените Божии избраници могат да бъдат спасени, а всички останали, които имат твърде ниски заложби и са неспособни да разберат истината, не са сред тях; те не биха могли да бъдат спасени, дори и да вярват“. Те смятат, че Бог не определя изхода на хората въз основа на проявите и поведението им. Ако и ти смяташ така, тогава много погрешно разбираш Бог. Ако Бог наистина действаше по този начин, щеше ли да е праведен? Бог определя изхода на хората според един принцип: в крайна сметка изходът на хората ще бъде определен според собствените им прояви и поведение. Ако не виждаш праведния нрав на Бог и винаги Го разбираш погрешно и изопачаваш желанията Му, поради което си винаги песимистично настроен и разочарован, не си ли го причиняваш сам? Ако не разбираш как действа Божието предопределение, трябва да търсиш истината от Бог в Неговите слова, а не сляпо да решаваш, че не си сред предопределените Божии избраници. Това е сериозно неразбиране на Бог! Ти просто изобщо не познаваш делото на Бог и не разбираш Божиите намерения, а още по-малко старателните усилия, полагани шест хиляди години от Бог в делото на управлението. Ти се отказваш от себе си, правиш догадки и се съмняваш в Бог, страхуваш се, че си обслужващ, който ще бъде отстранен, след като приключи службата си, като постоянно умуваш: „Защо трябва да изпълнявам дълга си? Служа ли, докато изпълнявам дълга си? Няма ли да се поддам на измама, ако бъда отстранен, след като приключа със службата си?“. Какво смяташ за този начин на мислене? Можеш ли да го различиш? Ти винаги разбираш погрешно Бог, поставяш Го в категорията дяволски царе, които управляват света, като затваряш сърцето си за Него, като мислиш винаги, че Той е егоистичен и подъл като хората. Никога не вярваш, че Той обича човечеството, нито вярваш в искреността Му да спаси човечеството. Ако ти винаги се характеризираш като обслужващ и се страхуваш да не бъдеш отстранен, след като приключиш със служенето си, ти имаш измамната нагласа на неверниците. Невярващите не вярват в Бог, защото не признават, че Той съществува, нито че Божието слово е истината. Щом вярваш в Бог, защо нямаш вяра в Него? Защо не признаеш, че Божието слово е истината? Ти не желаеш да изпълняваш дълга си и не се подлагаш на изпитания, за да прилагаш истината, в резултат на което все още не си придобил истината, въпреки че вярваш в Бог от много години и въпреки всичко това накрая прехвърляш вината върху Бог, като казваш, че Той не те е предопределил, че не е бил искрен с теб. В какво се състои проблемът? Ти разбираш погрешно Божиите желания и не вярваш в Неговите слова, като нито прилагаш истината на практика, нито показваш преданост, докато изпълняваш дълга си. Как можеш да удовлетвориш Божиите намерения? Как можеш да спечелиш делото на Светия Дух и да разбереш истината? Такива хора дори не отговарят на изискванията да бъдат полагащи труд, така че как биха могли да бъдат допуснати да преговарят с Бог? Ако смяташ, че Бог не е праведен, защо вярваш в Него? Ти винаги искаш Бог да каже лично на теб: „Ти си от народа на царството; това никога няма да се промени“, преди да се потрудиш за Неговия дом, и ако Той не го направи, ти никога няма да Му отдадеш сърцето си. Колко непокорни и непримирими са такива хора! Виждам, че има много хора, които никога не се фокусират върху промяната на нрава си, още по-малко върху практикуването на истината. Те се съсредоточават само върху това да питат на всяка крачка дали ще могат да получат добра крайна цел, как Бог ще се отнася с тях, дали Той ги е предопределил да бъдат Неговия народ и други подобни хорски приказки. Възможно ли е хора, които не си вършат работата правилно, да постигнат истината? Възможно ли е да останат в Божия дом? Сега тържествено ви заявявам: въпреки че човек може да е предопределен, ако той не може да приеме истината и да я прилага на практика, за да се покори на Бог, тогава отстраняването ще бъде крайният му изход. Само онези, които искрено отдават всичко от себе си на Бог и прилагат истината на практика с всички сили, ще могат да оцелеят и да влязат в Божието царство. Въпреки че другите може да ги считат за непредопределени да останат там, те ще постигнат по-добра крайна цел от считаните за предопределени, които никога не са били верни на Бог, поради праведния Божи нрав. Вярваш ли в тези слова? Ако не можеш да им повярваш и продължаваш упорито да се отклоняваш, тогава ти казвам, че със сигурност няма да оцелееш, защото ти просто нямаш истинска вяра в Бог, нито любов към истината. Поради това Божието предопределение не е важно. Казвам това, защото в крайна сметка Бог ще определи изходите на хората според техните прояви и поведение, докато Божието предопределение играе обективно само малка, а не водеща роля. Разбираш ли това?

Някои хора казват: „Имам лош нрав и не мога да го променя, колкото и да се опитвам. Така че просто ще го оставя да се развива естествено. Ако усилията ми не постигнат успех, тогава нищо не може да се направи по въпроса“. Такива хора имат изключително негативна нагласа, дотолкова, че са загубили надежда за себе си. Тези хора са непоправими. Ти полагал ли си усилия? Ако наистина си го направил и си готов да понесеш трудности, защо просто не се опълчиш на плътта? Не си ли човек със сърце и мозък? Как се молиш всеки ден? Не искаш ли да потърсиш истината и да се уповаваш на Бог? За теб да оставиш нещата да се развиват по естествен начин означава да чакаш пасивно, а не да сътрудничиш активно. Да оставиш нещата да следват естествения си ход е все едно да кажеш: „Няма нужда да правя нищо, така или иначе всичко е предопределено от Бог“. Това ли е наистина Божието намерение? Ако не е, тогава защо просто не се подчиниш на Божието дело, вместо често да бъдеш с отрицателна нагласа и неспособен да изпълняваш дълга си? Някои хора, след като са допуснали малки прегрешения, правят догадки: „Дали Бог ме е разкрил и отстранил? Дали Той ще ме порази?“. Този път Бог е дошъл да работи не за да порази хората, а за да ги спаси във възможно най-голяма степен. Никой не е безгрешен — ако всички бъдат поразени, това ще бъде ли спасение? Някои прегрешения се правят умишлено, а други са неволни. Ако си способен да се промениш след като признаеш нещата, които правиш неволно, Бог ще те порази ли преди това? По този начин ли ще спасява Бог хората? Той не работи така! Независимо дали си с непокорен нрав или действаш неволно, запомни следното: трябва да размислиш и да опознаеш себе си. Промени се веднага към по-добро и се стреми към истината с всичките си сили — и независимо от обстоятелствата, не се предавай на отчаянието. Делото, което Бог върши, е да спасява хората и Той няма да поразява произволно хората, които иска да спаси. Това е сигурно. Дори ако наистина е имало вярващ в Бог, когото Той в крайна сметка е поразил, това, което Бог прави, със сигурност е праведно. След време Той ще ти разкрие причината, поради която е поразил този човек, така че да бъдеш напълно убеден. В момента просто се стреми към истината, съсредоточи се върху навлизането в живота и се старай да изпълняваш добре дълга си. Така няма как да сбъркаш! Без значение как Бог в крайна сметка се отнася с теб, това със сигурност ще бъде праведно. Ти не трябва да се съмняваш в това и не е нужно да се притесняваш. Дори и в момента да не разбираш Божията праведност, ще дойде ден, когато ще бъдеш убеден. Бог работи справедливо и почтено. Той открито разкрива всичко. Ако размислите над това внимателно, ще стигнете до прочувственото заключение, че Божието дело е да спасява хората и да преобразява покварения им нрав. Като се има предвид, че Божието дело е да променя покварения нрав на хората, е невъзможно те да нямат разкривания на поквара. Именно в тези разкривания на покварения нрав хората могат да познаят себе си, да признаят, че имат такъв нрав и да пожелаят да получат Божието спасение. Ако хората изобщо не приемат истината, след като са разкрили покварен нрав, и продължат да живеят според този нрав, тогава те ще бъдат склонни да накърнят Божия нрав. Бог ще им въздаде възмездие в различна степен и те ще платят цената за прегрешенията си. Ако в определен момент несъзнателно станеш разпуснат и Бог ти обърне внимание на това и те кастри, а ти се промениш към по-добро, Бог няма да използва това срещу теб. Това е нормалният процес на промяна на нрава, в който се проявява и истинското значение на делото на спасението. Това е ключът. Като пример по въпроса за границите между половете да кажем, че си привлечен от някого, търсиш възможности да разговаряш с него, казваш му съблазнителни думи. А по-късно си мислиш: „Това не е ли низко поведение? Това не е ли грях? Не е ли обида за Бог да не се поддържа ясна границата между половете? Как можах да направя такова нещо?“. След като осъзнаеш това, ти се втурваш към Бог и се молиш: „О, Боже! Аз отново съгреших. Това е грозно и наистина позорно. Мразя покварената плът. Дисциплинирай ме и ме накажи“. Решаваш в бъдеще да стоиш настрана от подобни неща и да не общуваш сам с противоположния пол. Това няма ли да е промяна? И след като си се променил по този начин, твоите предишни неблагоразумия вече няма да бъдат осъждани. Ако говориш с някого и го съблазняваш и не смяташ, че това е нещо срамно, нито мразиш себе си, нито се предупреждаваш, нито решаваш да се опълчиш на плътта или да се изповядаш и покаеш за греховете си пред Бог, тогава е възможно да продължиш да извършваш много повече злодеяния и нещата ще стават все по-лоши и по-лоши и ще те водят към грях. Ако направиш това, Бог ще те осъди. Ако съгрешаваш отново и отново, това е умишлен грях. Бог осъжда умишления грях, а умишленият грях е непоправим. Ако наистина неволно проявиш покварен нрав и можеш истински да се покаеш, да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, Бог няма да те осъди за това и все още можеш да бъдеш спасен. Божието дело има за цел да спаси човека и онзи, който разкрие покварения си нрав, трябва да приеме да бъде кастрен, съден и наказван. Ако човекът може да приеме истината, да се покае и да се промени, няма ли това да удовлетвори Божиите намерения? Някои хора не приемат истината и винаги проявяват предпазливост спрямо Бог. Такива хора не могат да навлязат в живота и в крайна сметка всички те ще трябва да понесат загуби.

Както бе споменато по-рано, събитията от миналото могат да бъдат заличени с един замах. Бъдещето може да замени миналото. Божията търпимост е безгранична като морето. И все пак към тези слова има и принципи. Бог няма да заличи всеки грях, който си извършил, без значение колко голям е той. Бог върши цялото Си дело чрез принципи. В миналото беше издаден административен указ, в който се разглежда този въпрос: Бог опрощава всички грехове, които човек е извършил, преди да приеме Неговото име. Но за онези, които продължават да извършват грехове, след като са повярвали в Него, нещата са различни. Онзи, който повтори греха веднъж, получава възможност да се покае, но онези, които го повторят два пъти или отказват да се променят въпреки многократните смъмряния, биват отлъчени без повече възможности за покаяние. В Своето дело Бог винаги е толерантен към хората във възможно най-голяма степен. Оттук става видно, че Божието дело действително е дело за спасението на хората. Въпреки това, ако на този последен етап от делото все пак извършиш непростими грехове, то ти си наистина непоправим и не можеш да бъдеш спасен. Бог има процес за пречистване и промяна на покварения нрав на хората. Именно в процеса на постоянното разкриване на покварената природа на човека Бог постига целта Си за пречистване и спасение на човечеството. Някои хора си мислят: „Тъй като това е моята природа, нека всичко да бъде разкрито. След като това стане, аз ще го знам и ще приложа истината на практика“. Необходим ли е този процес? Ако ти наистина си човек, който прилага истината на практика, ако се замисляш за себе си, когато видиш кои поквари се разкриват в другите и какви грешни неща са извършили, и когато видиш същите проблеми в себе си, веднага ги поправяш и никога повече не ги извършваш, това не е ли косвена промяна? Или ако понякога искаш да направиш нещо, но преди това осъзнаеш, че то е нередно и можеш да се опълчиш на плътта, не постига ли това също ефекта на пречистване? Прилагането на истината във всичко изисква преминаване през повтарящи се процеси. Не че поквареният нрав ще изчезне напълно, след като истината бъде приложена веднъж. Човек трябва непрекъснато да търси истината, непрекъснато да бъде кастрен, укоряван и дисциплиниран, както и съден и наказван, преди поквареният му нрав да бъде напълно поправен, така че вече да не му е трудно да прилага отново истината. Ако в крайна сметка човек вече е способен да практикува истината изцяло според Божиите намерения и да има истинско покорство пред Бог, след като е бил кастрен, съден и наказван, това означава, че има промяна в неговия нрав.