Доброто поведение не означава, че нравът на човека се е променил (Първа част)

Е, някои хора работят от зори до здрач и забравят да се хранят или да спят, когато изпълняват дълга си, способни са да подчинят плътта, да се опълчат на физическите трудности, дори да работят, когато са болни. Макар да имат тези компенсиращи качества и да са добри и почтени хора, в сърцата им все пак има неща, които не са способни да загърбят: слава, изгода, статус и суета. Ако никога не загърбват тези неща, дали са хора, които се стремят към истината? Отговорът е очевиден. Най-трудната част от това да вярваш в Бог е да постигнеш промяна в нрава си. Вероятно можеш цял живот да останеш неженен или никога да не ядеш качествена храна или да носиш хубави дрехи. Някои хора даже казват: „Няма значение дали цял живот ще страдам или ще съм самотен, мога да го понеса — когато Бог е до мен, тези неща не означават нищо“. Лесно е да се превъзмогне и преодолее този вид физическа болка и трудности. Какво обаче не е лесно да се превъзмогне? Покварения нрав на човека. Поквареният нрав не може да се преодолее само чрез самоконтрол. Хората могат да понесат физическо страдание, за да изпълнят дълга си правилно, да удовлетворят намеренията на Бог и да навлязат в царството на бъдещето — но това, че са способни да страдат и да платят цена означава ли, че нравът им се е променил? Не означава. За да преценим дали нечий нрав е променен, не бива да гледаме колко страдание може да понесе той или колко добро поведение показва на повърхността. Единственият начин да преценим правилно дали нравът на човек се е променил е да погледнем какви цели, мотиви и намерения стоят зад неговите действия, какви принципи ръководят поведението му и начина, по който се справя с въпросите, и какво е отношението му към истината.

След като започнат да вярват в Бог, някои хора престават да се занимават със светските тенденции или да обръщат внимание на облеклото и външния си вид. Те са способни да страдат и да работят усилено, да подчинят плътта и да се опълчат срещу нея. Но когато изпълняват дълга си и взаимодействат с други хора, и когато се занимават с различни неща, те рядко са честни. Не им харесва да са честни, винаги искат да се откроят и да се отличат, а във всичко, което казват и правят, има умисъл. Правят старателни и педантични изчисления с цел да покажат на хората колко са добри, да спечелят сърцата им и да ги накарат да са благосклонни към тях и да се прекланят пред тях до степен, в която хората винаги идват и ги търсят, когато нещо ги сполети. С тези свои действия те се перчат пред останалите. Какъв нрав се разкрива по този начин? Сатанински нрав. Има ли много хора, които са такива? Всеки е такъв. Отстрани изглежда, че се придържат към всички правила, способни са да понесат известно страдание и донякъде са готови да отдадат всичко. Способни са да се избавят от няколко земни неща, имат известна непоколебимост и готовност да се стремят към истината, и са положили основите на пътя на вярата в Бог. Само че поквареният им нрав остава непокътнат. Те изобщо не са се променили. Дори да разбират истината, не могат да я практикуват. Ето това означава изобщо да не си се променил. Начинът, по който се държат хората, които живеят със сатанински нрав, е да действат своеволно във всичко. Когато действията им се ръководят от погрешно намерение, те не се молят на Бог, нито отричат собствената си воля, не търсят истините принципи, не търсят отговори от други хора, нито разговарят с тях. Правят каквото си искат, каквото желаят в дадения момент. Действат безразсъдно и без задръжки. Може външно да не вършат злини, но също така не практикуват истината. В действията си следват собствената си воля и живеят със сатанински нрав. Това означава, че нямат любов към истината, нито богобоязливи сърца, и не живеят пред Бог. Някои от тях дори може да разбират Божиите слова и истината, но не могат да ги практикуват. Това е така, защото не могат да преодолеят собствените си желания и амбиции. Ясно съзнават, че това, което правят, е погрешно, че е прекъсване и смущение, че е омразно на Бог, но въпреки това го правят отново и отново, като си мислят: „Да вярваш в Бог всъщност не означава ли да придобиеш благословии? Какво лошо има да се стремя към благословии? Понесох немалко страдание през годините, в които вярвах в Бог. Изоставих работата си и перспективите си в света, за да придобия Божието одобрение и благословии. Бог би трябвало да ме запомни най-малкото заради цялото страдание, което съм понесъл. Той трябва да ме благослови и да ме дари с добра съдба“. Тези думи подхождат на човешкия вкус. Всеки, който вярва в Бог, смята така — смята, че не е такъв голям проблем да е леко осквернен от намерението да придобие благословии. Но ако разгледате тези думи внимателно, дали някои от тях са съгласно истината или част от истината реалност? Цялото това отричане и страдание са просто видове добро човешко поведение. Тези действия се управляват от намерението да се придобият благословии, а не са практикуване на истината. Ако някой използва човешките морални критерии, за да прецени поведението на тези хора, щеше да ги определи като работливи и скромни, трудолюбиви и жилави хора. Понякога са толкова вглъбени в работата си, че забравят да се хранят и да спят, а някои от тях даже са готови да връщат загубени вещи на собствениците им, да са полезни и милосърдни, да се отнасят към другите с разбиране и щедрост, да не са свидливи и дребнави, и дори да раздават на останалите нещата, които обичат най-много. Такова поведение се цени високо от човека и тези хора се признават за добри. Такива хора изглеждат прекрасни, възхитителни и заслужаващи одобрение. В действията си те са безупречно морални, справедливи и разумни. Отплащат се на другите за добротата им и държат на братството до такава степен, че биха пожертвали себе си за всеки свой приятел, биха понесли страдание и биха отишли накрай света заради близките си. Въпреки че много хора сигурно получават похвали, че са от този вид добри хора, могат ли действително да приемат истината и да я практикуват? Биха ли отдали наистина живота си да възвисяват и свидетелстват за Бог? Не е задължително. Тогава могат ли да се нарекат добри хора? Ако се опиташ да отсъдиш дали даден човек се бои от Бог и отбягва злото или дали притежава истината реалност, правилно ли ще е винаги да го оценяваш въз основа на човешките представи, фантазии, етика и морал? Дали това ще е съгласно истината? Ако човешките представи, фантазии, етика и морал бяха истината, тогава нямаше да е необходимо Бог да изразява истината, нито да извършва делото на правосъдието и наказанието. Трябва ясно да видиш, че светът и човечеството са мрачни и зли, че са напълно лишени от истината и че поквареното човечество се нуждае от Божието спасение. Трябва ясно да видиш, че само Бог е истината, че само Неговите слова могат да пречистят човека, че само Той може да спаси човека и че колкото и добро да е поведението на човек, то не е истината реалност и още повече не е на висотата на самата истина. Макар че това добро поведение е широко разпространено и признато сред хората, то не е истината, никога няма да бъде истината и не може да промени нищо. Можеш ли да накараш човек, който би се пожертвал за приятелите си и би отишъл накрай света заради тях, да приеме Бог и истината? В никакъв случай, защото този човек е атеист. Можеш ли да накараш човек, който е изпълнен с представи и фантазии за Бог, да постигне истинско покорство пред Него? В никакъв случай, защото когато човек е изпълнен с представи, за него е много трудно да приеме истината и да ѝ се покори. Могат ли многобройните прояви на добро поведение да направят човек способен да се покори истински на Бог? Може ли той наистина да Го обича? Може ли да Го възвисява и да свидетелства за Него? Категорично не може. Можеш ли да гарантираш, че всеки, който се моли и работи за Господ, наистина ще заобича Бог? Това би било абсолютно невъзможно. Затова независимо колко добро поведение показва човек, това не означава, че той истински се е покаял и се е променил, а още по-малко означава, че се е променил неговият живот нрав.

Трябва да се научите да различавате какво е добро поведение и какво е практикуване на истината и постигане на промяна в нрава. Промяната в нрава предполага да практикувате истината, да слушате Божиите слова, да се покорявате пред Него и да живеете според Неговите слова. Та какво трябва да направи човек, за да практикува и живее в съответствие с Божиите слова? Да вземем например двама души, които са много добри приятели. В миналото са си помагали взаимно, преживели са заедно трудни времена и всеки от тях би отдал живота си, за да спаси другия. Това означава ли практикуване на истината? Това означава братство, това означава да се жертваш за другите, това е добро поведение, но в никакъв случай не е практикуване на истината. Практикуването на истината означава да действаш в съответствие с Божиите слова и изисквания. Означава да се покориш на Бог и да Го удовлетвориш. А при доброто поведение става въпрос за прилагане на взаимоотношенията на плътта и съхранение на емоционалните връзки. Следователно братството, опазването на взаимоотношенията, това да помагаш, толерираш и удовлетворяваш другия са все индивидуални, лични въпроси и нямат нищо общо с практикуването на истината. Как Бог изисква от хората да се отнасят един към друг? (Бог изисква от нас да се отнасяме един към друг с принципи. Ако друг човек направи нещо погрешно, нещо, което не е съгласно истините принципи, тогава не можем да го слушаме, дори да е собственият ни родител. Трябва да се придържаме към истините принципи и да защитаваме интересите на Божия дом.) (Бог изисква от братята и сестрите да си помагат взаимно. Ако видим, че друг човек има проблем, трябва да му го посочим, да разговаряме за него и заедно да търсим истините принципи, за да го преодолеем. Само по този начин наистина ще помогнем на този човек.) Бог иска поведението на хората един към друг да е изградено на основата на истините принципи, независимо какви са взаимоотношенията им. Всичко извън тези принципи не се брои за практикуване на истината. Например някой може да направи нещо, което вреди на делото на църквата и което всеки разобличава и срещу което възразява. Приятел на този човек казва: „Не е необходимо да го разобличавате само защото е сгрешил! Аз съм негов приятел. Преди всичко трябва да показвам разбиране към него. Трябва да съм толерантен към него и да му помагам. Не мога да го разоблича както направихте вие. Трябва да го утеша, а не да го наранявам, и да му кажа, че една грешка не е кой знае какво. Ако някой от вас го разобличи и отново му създаде проблеми, ще трябва да се разправя с мен. Никой от вас не му е по-близък от мен. Ние сме добри приятели. Ако трябва, ще се застъпя за него“. Това практикуване на истината ли е? (Не, това е философия за светските отношения.) Мисленето на този човек има и друга теоретическа основа — той смята следното: „Моят приятел ми е помагал в най-трудните и болезнени времена от моя живот. Всички други ме изоставиха, само той се погрижи за мен и ми помогна. Сега той има неприятности и е мой ред да му помогна — смятам, че това означава да имаш съвест и да имаш човешка природа. Как можеш да се наречеш човек, ако вярваш в Бог, а нямаш дори тази капка съвест? Това не прави ли празни думите ти за твоята вяра в Бог и практикуването на истината?“. Тези думи звучат така, сякаш са правилни. Повечето хора не могат да кажат какво стои зад тях — дори човекът, който ги е казал, не може. Той смята, че мотивът на неговите действия е в съгласие с истината. Правилни ли са обаче действията му? Всъщност не са. Вгледай се по-отблизо: всяка негова дума е родена от човешката етика, морал и съвест. Ако трябва да го прецениш въз основа на човешката етика, той има съвест и е предан човек. Това, че се застъпва за приятеля си по този начин, го прави добър човек. Но знае ли някой какъв нрав и същност се крият зад този „добър човек“? Той не е истински вярващ в Бог. Първо, когато нещо се случи, той не разглежда ситуацията в съответствие с Божиите слова. Вместо да търси истината в Божиите слова, той избира да разглежда въпроса в съответствие с морала, етиката и житейските максими на невярващите. Приема сатанинската ерес и заблуди за истината, и избутва Божиите слова настрани, като пренебрегва казаното в тях. Като прави това, той се надсмива над истината. Това показва, че не обича истината. Подменя истината със сатанински житейски максими и с представите, етиката и морала на човека, и действа в съответствие със сатанинската философия. Дори казва уверено, че това е практикуване на истината и удовлетворяване на Божиите намерения, че това е справедливият начин на действие. Нима просто не използва тази маска на справедливостта, за да наруши истината? Нима този вид ситуация не се среща често, когато става въпрос за начина, по който хората се държат и се справят с делата си? Когато винаги изричаш такива думи и доктрини, ти си наясно, че ти липсва истината, и че това, което има стойност, е всъщност общението за истината. Освен това знаеш, че в този мрачен и зъл свят единствено животът на тези, които са придобили истината, има надежда и стойност. И въпреки това, когато се случи голямо събитие, което изисква от теб да си готов да го посрещнеш и да направиш избор, ти смяташ, че сатанинската философия, морал и етика са тези, които са истината и които са полезни. В този момент истината на Божиите слова, към която имаш желание да се стремиш, не е полезна. Какъв е този проблем? Ако можеш да признаеш, че Божието слово е истината, защо не можеш да го практикуваш? Защо не се осмеляваш да практикуваш истината? Кое е това, от което се боиш? Боиш се от злословието на другите хора и от това, че ще те съдят, боиш се да не загубиш светските си перспективи и да не навредиш на личните си интереси. Когато не практикуваш истината, когато станеш дезертьор и в критичен момент отричаш стойността на истината в Божиите слова, това е достатъчно доказателство, че не си човек, който обича истината, а вместо това обича сатанинската философия, ерес и заблуди, че се стремиш към светски перспективи, към интересите на твоята плът, твоята репутация и статус. И все пак твърдиш, че обичаш истината — това е лицемерие. Всичко това е достатъчно да покаже, че при твоята вяра в Бог никога не си приемал истината, нито си я практикувал. В такъв случай имаш ли богобоязливо сърце? Има ли място за Бог в сърцето ти? Въпреки че обикновено признаваш, че Божиите слова са истината, ако се случи нещо, Бог няма да е в сърцето ти и ще цениш себе си повече от всичко останало, и ще разглеждаш човешките взаимоотношения, философията за светските отношения, етичните правила и предписания, както и критериите за съвест и морал като истината. Тези неща, които принадлежат на Сатана, вече са заместили истината в сърцето ти — така че не си ли в упадък? Вече напълно си предал Бог и си изпаднал изцяло в мрак.

Много хора са били доста заети през всичките години, в които са вярвали в Бог, а защо тогава не притежават истината реалност? Всъщност проблемът се корени в това, че тези хора не обичат истината. Ако им кажеш, че не обичат истината, те ще се почувстват огорчени, но дали тяхната обида всъщност е основателна? Не, не е. Независимо колко проповеди са чули или колко доктрини са разбрали, те не практикуват истината, когато настъпи моментът за това. Не действат, не разглеждат въпроси, нито подхождат към хората, събитията и нещата около тях в съответствие с истините принципи, и винаги имат свое собствено мнение. Когато някой човек Ми говори, тези хора винаги казват: „Чуй ме, нека ти кажа моята гледна точка. Моята гледна точка е такава, това имам предвид аз“, както и: „Искам да действам по този начин, Ти ще ме изслушаш ли?“. Знам какво имаш предвид без да ми казваш. Не е необходимо винаги да говориш за това какво имаш предвид ти, то не е истината, а ако го заявиш ясно, то няма да стане истина. Ако смяташ, че си притежавал истината още от раждането си, защо все още вярваш в Бог? Ако можеш интуитивно да разбереш всички истини, които Бог е изразил — все едно можеш да възприемеш всички истини и ти самият си истината, и можеш да решиш всички проблеми — тогава защо все още вярваш в Бог? Някои хора казват: „Защо винаги трябва ти да си прав и да вземаш всички решения? Защо не ме слушаш?“. Що за думи са тези? След като съм те слушал толкова много години, не съм чул нито една дума, която да е правилна или която да е в съгласие с истината, така че защо да те слушам? От човека бих искал да чуя някои относително правилни възгледи. Това би Ми спестило известни размисли и енергия, но не чувам такива възгледи. Всичко, което чувам, са заблуди и непокорни думи, недоволство и негативно говорене. Всичко това е противоположно на истината, така че защо трябва да го слушам? Ако всеки бъде накаран да те слуша, той би се разбунтувал срещу Бог, би се противопоставил на Бог и възпротивил срещу Небето. Той и всички останали биха последвали Сатана и накрая биха погинали. Ако слушаш Моите слова и размишляваш върху Моите слова, ще разбереш истината, ще си способен да дойдеш пред Бог и да поемеш по пътя на спасението. Само Божиите слова могат да спасят хората, а хората могат да постигнат Божието спасение само ако разбират истината, практикуват истината и постигат покорство пред Бог. За хората не е лесно да приемат истината. Когато съм около тях, искам да чувам как братята и сестрите наскоро са навлезли в истината, какъв напредък са постигнали в различаването на хората, събитията и нещата, както и в практикуването на истината, какво представляват техните условия, дали са обърнали и променили техните неправилни състояния, колко знания имат за покварения си нрав, колко разбиране за себе си са придобили от разкриването на покварения си нрав, колко от погрешните им схващания за Бог са били разсеяни, и колко се е увеличило тяхното знание за Бог. Бих искал да чуя за такова преживяване и такива знания, но за съжаление повечето хора не могат да представят този вид свидетелство за преживяване. На тях им липсва истината реалност и те говорят само празни думи и доктрини — изопачени, предубедени думи и оплаквания или пък думи, които са опит да се изтъкнат, да си приписват заслуги и да търсят признание. Как мислите, че се чувствам, когато ги чуя? Ще предизвикат ли в Мен добро настроение? (Не.) Много рядко се случва хората да кажат нещо за практическото си преживяване на истината и прозренията си за нея — думи, които карат останалите да се чувстват по-добре, след като ги чуят. А без този вид думи това, което хората казват, е или приписване на заслуги и търсене на признание, или незначителни, празни думи. Необходимо ли е да говориш с Мен за тази куха доктрина? Ти не си способен да подведеш дори невежи хора, като говориш за тази доктрина, така че не е лишено от смисъл да я обсъждаш с Мен? Когато някои хора си бъбрят с Мен, те винаги говорят за лъжовна духовна доктрина, а когато обсъждат някакъв въпрос, винаги казват: „Всичко е в Божиите ръце, всичко е повелено от Бог“. Те смятат, че да се говори за външни въпроси не е духовно, а само ако знаеш как да говориш за духовна доктрина, тогава това е духовно. Когато им говоря практически слова и им разказвам за подробностите на живеенето, те не ги възприемат. Искат да чуват само високопарни проповеди и велики духовни доктрини. Хора като тях притежават ли реалност? Не само им липсва реалност, но напълно им липсва и разум. Те са наистина надменни и невежи хора.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свържете се с нас в Messenger