Какви изпитания сте способни да понесете днес? Смеете ли да твърдите, че имате основа? Способни ли сте да останете непоколебими, когато се сблъскате с изкушения? Способни ли сте да преодолеете например изкушенията, свързани с преследване и гонение от Сатана, или със статус и престиж, с брак или богатство? (В общи линии можем да преодолеем някои от тях.) Колко степени на изкушения има? И коя степен сте способни да преодолеете? Например може да не се страхуваш, когато чуеш, че някой е арестуван за това, че вярва в Бог, и когато виждаш как арестуват и измъчват други хора. Способен ли си обаче да останеш непоколебим, когато арестуват теб самия, когато ти се окажеш в тази ситуация? Това е голямо изкушение, нали? Да кажем например, че познаваш някого, който е с доста добра човешка природа, който ревностно вярва в Бог, отказал се е от семейството и кариерата си, за да изпълнява дълга си, и е понесъл много трудности — изведнъж идва ден, в който е арестуван и осъден да лежи в затвора заради вярата си в Бог, а ти чуваш, че след това е бил пребит до смърт. Това изкушение ли е за теб? Как би реагирал, ако това се случи с теб? Как бихте преживели това? Бихте ли потърсили истината? Как бихте потърсили истината? Как по време на такова изкушение бихте се заставили да останете непоколебими, да разберете Божието намерение и така да придобиете истината? Замислял ли си се някога за тези неща? Лесно ли се преодоляват такива изкушения? Дали са нещо необичайно? Как трябва да се преживяват неща, които са необичайни и противоречат на човешките представи и фантазии? Ако нямаш път, склонен ли си да се оплакваш? Способен ли си да търсиш истината в Божиите слова и да виждаш същността на проблемите? Способни ли сте да използвате истината, за да определите правилните принципи на практикуване? Не е ли точно това, което трябва да се намира у онези, които се стремят към истината? Как можете да познаете Божието дело? Как трябва да го преживеете, за да получите плодовете на Божия съд и Божието пречистване, спасение и довеждане до съвършенство? Какви истини трябва да се разберат, за да се преодолеят безбройните представи на хората и оплакванията им срещу Бог? Кои са най-полезните истини, с които трябва да се въоръжите, истините, които ще ви позволят да останете непоколебими в различните изпитания? Колко голям е вашият духовен ръст в момента? Каква степен на изкушения сте способни да преодолеете? Имате ли някаква представа? Ако нямате, тогава това буди съмнения. Току-що казахте, че в общи линии можете „да преодолеете някои от тях“. Това са объркани думи. Трябва да сте наясно с това какъв е духовният ви ръст, с какви истини вече сте се въоръжили, какви изкушения сте способни да преодолеете, какви изпитания сте в състояние да приемете и по време на кои изпитания трябва да притежаваш кои истини и какво познание за Божието дело, както и да изберете път, за да удовлетворите Бог — трябва да имате добра представа за всичко това. Когато се сблъскаш с нещо, което не съответства на твоите представи и фантазии, как ще го преживееш? Как в такива случаи трябва да се въоръжиш с истината — и с кои от нейните аспекти, — за да преминеш безпроблемно, като не просто преодолееш представите си, а постигнеш истинско познание за Бог — не трябва ли да се стремиш именно към това? Какви изкушения изпитвате обикновено? (Статус, слава, придобивки, пари, отношения между мъжете и жените.) Като цяло това са обичайните. И с оглед на днешния ви духовен ръст, в кои изкушения успявате да се контролирате и да останете непоколебими? Притежавате ли истински ръст, за да преодолеете тези изкушения? Можете ли наистина да гарантирате, че ще изпълнявате добре дълга си и че няма да правите нищо, което нарушава истината, което прекъсва и смущава, което е предизвикателно и непокорно, или което тревожи Бог? (Не.) В такъв случай, какво трябва да правите, за да изпълнявате добре дълга си? От една страна, трябва да изследвате себе си във всичко, за да видите дали действията ви са в съответствие с истините принципи, дали действията ви са нехайни, дали има елементи на непокорство или противопоставяне. Ако има такива елементи, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Освен това, ако има някои неща, които не знаете за себе си, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Ако ви кастрят, трябва да го приемете и да се подчините. Щом хората говорят в съответствие с фактите, тогава е абсолютно недопустимо да спорите и да ги въвличате в софистика. Само тогава можете да опознаете себе си и истински да се покаете. Хората трябва да постигнат изискванията на тези два аспекта на нещата и да имат истинско навлизане. По този начин могат да постигнат разбиране на истината и да навлязат в реалността, както и да изпълняват дълга си на приемливо ниво.

Някои хора казват: „В повечето случаи, когато ми се случи нещо, не знам как да потърся истината, а дори когато го направя, не намирам отговор. Молил съм се, търсил съм и съм чакал, но без резултат. Не знам какво да правя. Искам да намеря Божиите слова, за да разреша този проблем, но те са толкова много, че не знам кой раздел от Божиите слова да прочета, който би бил приложим и би могъл да разреши този проблем“. Какво трябва да се направи тогава? За това има минимален стандарт — когато нещо ви се случи и не знаете какво да сторите, най-основното нещо, което трябва да направите, е да следвате съвестта си. Това е спасителен пояс, основен стандарт, към който трябва да се придържате преди всичко, а освен това е и принцип на практикуване. И така, до каква степен съвестта оказва влияние у всеки човек? Когато човек не разбира истината, колко голяма роля може да играе съвестта му, зависи от това каква е неговата човешка природа. Ако този човек не разбира истината и не действа според съвестта си, и не можеш да забележиш у него нито един аспект от действията му, който да показва каквото и да е съобразяване с Божиите намерения или богобоязливо сърце — ако не можеш да видиш нищо от това, тогава може ли да се смята, че този човек притежава съвест и човешка природа? (Не.) Що за човек е това? Такъв човек може да се определи точно като човек без човешка природа. Той върши неща, които не се основават нито на разума, нито на съвестта, и излиза извън общоприетото човешко поведение. Някои хора не разбират много истини. Те не разбират принципите във всичко, което правят, и когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да се справят правилно с тях. Как трябва да практикуват в тази ситуация? Най-ниският стандарт е да се действа според съвестта — това е основното. Как трябва да се действа според съвестта? Действай искрено и бъди достоен за Божията доброта, за това, че Бог ти е дал този живот и ти е предоставил тази възможност да постигнеш спасение. Това ли е влиянието на твоята съвест? Щом изпълниш този основен минимум от критерии, ще получиш защита и няма да допускаш груби грешки. Тогава няма да правиш толкова лесно неща, с които да се бунтуваш срещу Бог или да се отклоняваш от отговорностите си, нито пък ще си толкова склонен да действаш нехайно. Няма да си толкова склонен да плетеш интриги за статуса, славата, придобивките и бъдещето си. Такава роля играе съвестта. Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек с недостатъчна човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви са конкретните им проявления. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. За какво мислят, когато правят нещо? Първата им грижа е: „Ще разбере ли Бог, ако направя това? Видимо ли е за другите хора? Ако другите хора не виждат, че полагам всички тези усилия и работя усърдно, и ако Бог също не го вижда, тогава няма смисъл да полагам такива усилия или да страдам за това“. Не е ли това изключително егоистично? Освен това е недостойно намерение. Когато мислят и действат по този начин, съвестта им играе ли някаква роля? Гризе ли ги съвестта за това? Не, съвестта им не играе никаква роля и те нямат угризения. Има хора, които независимо какъв дълг изпълняват, не поемат никаква отговорност, нито съобщават своевременно на ръководителите си за проблемите, които са открили. Затварят си очите, когато видят хора, които прекъсват и смущават. Когато видят зли хора да вършат злодеяния, не се опитват да ги спрат. Нито защитават интересите на Божия дом, нито се замислят какъв е техният дълг и каква е отговорността им. Когато изпълняват дълга си, такива хора не вършат никаква истинска работа. Те са угодници и са алчни за удобства; говорят и действат само заради суетата, престижа, статуса и интересите си и са готови да посветят времето и усилията си само на неща, които им носят полза. Действията и намеренията на такива хора са ясни на всички: те изскачат винаги, когато има възможност да се покажат или да се възползват от някаква благословия. Когато обаче няма възможност да се покажат или щом настъпи време на страдание, те изчезват от погледа като костенурка, която си прибира главата в корубата. Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат.

Делото на Светия Дух е принципно и има своите предпоставки. Обикновено върху какви хора върши делото Си Светият Дух? Какви предпоставки трябва да изпълни човек, за да получи делото Му? Онези, които вярват в Бог, трябва да разберат най-малкото, което трябва да притежават, за да получат делото на Светия Дух. Трябва да притежават поне съвест и честно сърце, а съвестта им трябва да съдържа елемент на честност. Сърцето ти трябва да е честно и да приема Божията внимателна проверка. Онези, които не смеят да приемат Божията проверка, не са честни хора и не вярват искрено в Бог. Хората винаги казват, че Бог проучва внимателно най-съкровеното сърце на човека, че Той наблюдава всичко и че човек вижда външното, а Бог — сърцето. Защо обаче не могат да приемат Божията проверка? Защо не могат да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят? Обяснението е, че хората разбират само думите и доктрините, но не обичат истината. Защо някои хора никога не са способни да приемат делото на Светия Дух, винаги са в негативно, потиснато състояние, и не изпитват нито радост, нито спокойствие? Ако изследвате внимателно техните състояния, те обикновено нямат понятие за собствената си съвест, нямат честно сърце, имат малки заложби и не полагат усилия за истината, така че състоянията им много рядко са нормални. Тези, които обичат истината, са различни. Те винаги полагат усилия за постигане на истината, състоянието им се подобрява, когато разберат части от нея, и са способни да разрешат някои реални проблеми, когато разбират части от истината, така че състоянието им непрекъснато се подобрява и става все по-нормално. Каквото и да им се случва, те рядко са негативни и са способни да живеят в присъствието на Бог. През всеки период на преживяване те винаги имат придобивки и знания и винаги имат постижения в изпълнението на дълга си. Те са способни да спечелят хората, когато разпространяват евангелието и какъвто и да е дългът им, те го изпълняват по принципен начин. Откъде идват тези придобивки? Тези резултати са постигнати от честото четене на Божиите слова и получаването на просветление, озарение и разбиране на истината — резултати, постигнати чрез делото на Светия Дух. Само когато притежаваш честно сърце, съвест и разум, каквито трябва да притежава човечеството, Светият Дух може да върши делото Си върху теб. Всички ли имате представа за правилата за делото на Светия Дух? Върху какви хора извършва Своето дело? Обикновено Светият Дух върши делото Си върху онези, които са честни по сърце. Той върши делото Си върху онези, които имат трудности и търсят истината. Бог не обръща внимание на онези, които нямат никаква човешка природа и изобщо нямат съвест или разум. Ако човек е честен, но сърцето му временно се отдалечи от Бог, не иска да се опитва да бъде по-добър, заседнал е в негативно състояние, нито се моли, нито търси истината, за да разреши всичко това, и не желае да сътрудничи — в това състояние на временна тъмнина, временна деградация, Светият Дух не върши Своето дело. Колко по-малко ще го върши за някого, който не осъзнава из основи човешката природа? Той със сигурност няма да го върши. Какво прави Бог с такъв човек, който няма нито съвест, нито разум, който изобщо не обича истината? Той не му обръща внимание. Има ли някаква надежда за такива хора? Има един-единствен лъч на надежда. Единственият изход за тях е да се покаят истински, да станат честни хора и само тогава могат да получат делото на Светия Дух. Как се става честен човек? На първо място, трябва да отвориш сърцето си за Бог и да търсиш истината от Него, а когато я разбереш, трябва да можеш да я приложиш на практика и да се подчиниш на Божиите подредби, което е равносилно на това да отдадеш сърцето си на Бог. Само тогава можеш да бъдеш приет от Бог. Първо трябва да се опълчиш на плътта си, да се откажеш от собствената си суета и гордост, от интересите си, да се хвърлиш в изпълнението на дълга си както с тялото, така и с ума си, да изпълняваш дълга си с покорно сърце и да вярваш в сърцето си, че докато удовлетворяваш Бог, няма значение какво ще изтърпиш. Ако се сблъскаш с трудности, молиш се на Бог и търсиш истината, виж как Бог те направлява и дали в сърцето ти има спокойствие и радост, дали имаш тези доказателства или не. Ако искаш да получиш делото на Светия Дух, първо, трябва истински да се покаеш, да се отдадеш на Бог, да отвориш сърцето си в Негово присъствие и да се откажеш от глупостите, които толкова много цениш, като слава, придобивки и статус. Ако продължаваш да се стремиш към тези неща, но все още изискваш големи благословения от Бог, Той ще те признае ли? За делото на Светия Дух има предпоставки. Бог се отвращава от злото и е свят Бог. Ако хората винаги се стремят към слава, придобивки и статус и от началото до края не могат да се откажат от тези неща, ако сърцата им са затворени за Бог, ако не смеят да са откровени с Него, ако винаги отхвърлят Неговото дело и напътствие, тогава Той не върши нищо. Бог не е длъжен да върши Своето дело върху всеки човек, като те принуждава да правиш това или онова. Бог не те принуждава. Само злите духове принуждават хората да правят това или онова, дори насилствено обладават човека, за да го контролират. Делото на Светия Дух е особено деликатно, така че когато Той те води, ти дори не го усещаш. Ще си помислиш, че сякаш несъзнателно си разбрал и си се пробудил. Ето как Светият Дух води хората. Така че ако някой иска да получи делото на Светия Дух, трябва истински да се покае и истински да сътрудничи.

Как да започнете да отдавате сърцето си на Бог? Когато ви се случи нещо, трябва да заявите пред Бог, че няма да разчитате на себе си. Да отдадеш сърцето си на Бог означава да Му позволиш да бъде Господар на дома ти. Освен това трябва да се откажеш от нещата, които ти пречат да практикуваш истината, като репутация, статус, суета и гордост, да позволиш на Бог да те води, да позволиш на сърцето си да Му се покори, да Му позволиш да управлява сърцето ти и да действаш според Неговите слова. Когато си в състояние да се откажеш от нещата, на които се наслаждава плътта, и Бог види, че вече не носиш бреме, а вместо това идваш пред Него с покорно сърце, готов да слушаш Неговите слова и да се покоряваш на подредбите и плановете Му, като Му позволяваш да действа и да води — щом Бог види, че си така искрен, тогава Светият Дух ще свърши Своето дело. Първо, трябва наистина да се покаеш, да обърнеш сърцето си към Бог, да проявиш внимание към Неговите намерения и да положиш усилия за постигане на истината. Не можеш да бъдеш негативен или мързелив, още по-малко твърдоглав. Що за отношение е това, ако винаги искаш да се разпореждаш, да бъдеш господар на собствения си дом и да действаш според собствените си предпочитания? Що за състояние е това? Това е непокорство и съпротива. Мислиш ли, че Бог трябва да те спаси, че не може без теб? Така ли е? Защо Божието дело в последните дни се е насочило към езичниците? Защо Той не го върши в Израел? Защо не го върши в религиозния свят? Това е така, защото там са твърде непокорни и се съпротивляват на Бог, затова Той е обърнал това дело към езичниците. Как Бог гледа на този въпрос? Бог спасява онези, които приемат истината. Няма значение дали са се обърнали във вярата от религията, или са невярващи, които приемат това дело — Бог е милостив и спасява онези, които приемат истината. Всички ли сте наясно с тези въпроси? Всяко едно нещо, което Бог прави, е най-смислено и съдържа в себе си Божия нрав и Неговата мъдрост. Разбира се, хората няма за какво да се хвалят, когато разбират Божиите желания или се покоряват на Неговите подредби. Не си мислете, че сте умни или че обичате истината, или че сте много по-силни от другите хора. Това, че си умен по един въпрос, не означава, че непременно ще бъдеш умен и по друг, затова трябва често да се молите и да търсите истината във всичко. Трябва да изследвате всичките си действия, за да видите дали имате богобоязливо сърце, дали те са в съответствие с истината и дали са в състояние да удовлетворят Божиите намерения.

Независимо дали вашата човешка природа е на приемливо ниво или дали отговаря на критерия за нормална съвест и разум, Бог е доволен само от онези хора, които се стремят към истината. Стремежът към истината е безкраен, както и навлизането в живота. Ако някой притежава само съвест и действа според нея, този принцип не е на нивото на истината. Човек трябва да плати и цената с полагането на усилия за истината, да се държи, както Бог изисква, и да изпълнява добре дълга си според Неговите изисквания. Само като се стреми по този начин, може да постигне навлизане в живота, да разбере и да получи истината, и да удовлетвори Божиите намерения. Някои хора имат известна човешка природа, притежават някакви съвест и разум, и затова си мислят: „Като изпълнявам дълга си според съвестта си, ще бъда достоен за Бог“. Вярно ли е това? Може ли стандартът на съвестта да замени истината? Можете ли да се покорите на Бог, като действате според съвестта си? Можете ли да следвате Божията воля? Можете ли да мразите Сатана и да се опълчите срещу него? Можете ли наистина да обичате Бог? Можете ли да засрамите Сатана? Това, че действате според съвестта си, истинско свидетелство ли е? Нищо от това не е постижимо. Какво представлява стандартът на съвестта? Съвестта е чувство в нечие сърце, преценка на сърцето, и представлява предпочитанията на нормалната човешка природа. Често много от членовете в закона и понятията за морал се основават на усещанията на съвестта и по този начин усещанията на съвестта използват лесно членовете в закона и понятията за морал като стандарт. Така че усещанията на съвестта не са на висотата на стандарта на истината, а освен това са подвластни на емоционални ограничения или се поддават на измами и се заблуждават от красиво звучащи думи, което поражда много грешки. Ако хората не разбират истината, тогава са подвластни на дяволските измами и позволяват на Сатана да вземе предимство над тях. Ето защо да се действа според съвестта далеч не отговаря на Божиите изисквания. Трябва да се полагат и усилия за истината. Само когато разбирате истината и изпълнявате дълга си според принципите, можете да изпълните Божиите изисквания. Нивото на истината далеч надхвърля нивото на съвестта. Ако просто изпълнявате своя дълг според съвестта си, тогава можете ли да получите Божието одобрение? Не можете. Тъй като съвестта не може да замени истината, а още по-малко Божиите изисквания, не можете да се задоволите с това да изпълнявате своя дълг според съвестта си. Това не може да ви спечели Божието одобрение.