Когато за пръв път започнеш да градиш основите на вярата си, трябва да стъпите здраво на пътя на стремежа към истината. Трябва да си на стартовата линия за навлизане в истината реалност, а не на стартовата линия за рецитиране на думи и доктрини. Трябва да си съсредоточен върху навлизането в истината реалност, да търсиш и да практикуваш истината във всички неща, да си способен да практикуваш истината във всички неща и да я използваш за сравнение на всичко. Трябва да разсъждавате как да практикувате истината, какви са принципите на практикуване и какъв вид практикуване на истината ще отговаря на Божиите изисквания и ще удовлетвори Бог. Духовният ръст на хората обаче е твърде недостатъчен. Те винаги питат за неща, които не са свързани с практикуването на истината, които не са свързани със себепознанието или с това да бъдеш честен човек. Не е ли жалко? Не показва ли това малък духовен ръст? Някои хора са приели тази стъпка от Божието дело още със започването му от Бог и са вярващи до ден днешен. Но те все още не разбират какво е истината реалност или какво е практикуването на истината. Някои казват: „Отказах се от семейството и от кариерата си заради вярата си и преминах през доста неща. Как можеш да кажеш, че изобщо не притежавам истината реалност? Оставих семейството си — нима това не е реалност? Отказах се от брака си — нима това не е реалност? Не е ли всичко това израз на практикуването на истината?“. Външно си се отказал от мирския свят и си се отказал от семейството си, за да вярваш в Бог. Но означава ли това, че си навлязъл в истината реалност? Означава ли това, че си честен човек, който се покорява пред Бог? Означава ли това, че твоят нрав се е променил или че си човек, който притежава истината, или човешка природа? Със сигурност не. Тези твои външни действия може да изглеждат приятни за другите хора — но те не означават, че практикуваш истината или че се покоряваш пред Бог, и със сигурност не означават, че навлизаш в истината реалност. Жертвите и отдаването на хората са твърде фалшиви и всички те са контролирани от намерението да получат благословии, без да са били пречистени чрез изпитания и облагородяване. Ето защо толкова много хора все още са нехайни в дълга си и не получават никакви практически резултати. Те дори прекъсват, смущават, подкопават работата на църквата и създават всякакви проблеми в нея. Те не мислят за покаяние и продължават да сеят негативизъм, да изричат лъжи и да изопачават фактите, за да докажат собствената си правота, дори когато църквата ги премахне. Някои хора вярват в продължение на десетилетие или две, но продължават да безчинстват и да вършат всякакви злини. След това биват премахнати или отлъчени от църквата. Фактът, че могат да вършат толкова много ужасни неща, е достатъчно доказателство, че имат ужасен характер, че са твърде криви и измамни и че изобщо не са простодушни, послушни или покорни. Това е така, защото те никога не са се интересували особено от практикуването на истината и от това да бъдат честни хора. Те възприемат вярата в Бог като въпрос на: „Стига да се откажа от семейството си, да отдам всичко на Бог, да страдам и да платя цена, Бог трябва да отбележи моите дела и трябва аз да получа Неговото спасение“. Това е просто една приумица и самозалъгване. Ако искате да получите спасение и наистина да дойдете пред Бог, първо трябва да дойдете при Бог в търсене: „О, Боже, какво трябва да приложа на практика? Какъв е Твоят критерий за спасяване на хората? Какъв тип хора спасяваш Ти?“. Именно това трябва да търсим и да знаем преди всичко. Създай основата си върху истината, вложи усилия в истината и в реалността във всичко и тогава ще бъдеш човек, който притежава основа, който притежава живот. Ако създадеш основата си върху думи и доктрини и никога не практикуваш каквато и да било истина и не влагаш усилия в каквато и да било истина, тогава ти ще бъдеш човек, който никога не притежава живот. Когато практикуваме да бъдем честни хора, ние имаме живота, реалността и същността на честни хора. След това имаме практикуването и поведението на честни хора и най-малкото тази наша честна страна ще носи радост на Бог и Той ще я одобри. Все още обаче често проявяваме лъжа, лукавост и измама, които трябва да бъдат пречистени. Затова трябва да продължим да търсим и да не затъваме в рутината. Бог ни чака, като ни дава шанс. Ако никога не правиш планове да се превърнеш в честен човек, ако никога не се опитваш да говориш честно и от сърце, да правиш нещата без фалша на хитрините и измамите, да се държиш като честен човек, тогава няма как да живееш с честно човешко подобие или да навлезеш в истината реалност на това да бъдеш честен човек. Ако си навлязъл в реалността на определен аспект на истината, тогава си придобил този аспект на истината. Ако не притежаваш тази реалност, тогава не притежаваш този живот или духовен ръст. Когато си изправен през изпитания и изкушения или когато получиш поръчение, ако нямаш никаква реалност, лесно ще се препъваш и ще допускаш грешки, ще си склонен да оскърбяваш Бог и да се бунтуваш срещу Него. Няма да си способен да си помогнеш. Много хора безчинстват в дълга си, отказват да приемат съвети и остават непоправими, като сериозно прекъсват и смущават работата на църквата и сериозно вредят на интересите на Божия дом. Накрая тези хора биват премахнати и отлъчени — това е неизбежният изход. Но ако в момента практикуваш истината, за да бъдеш честен човек, твоето свидетелство за преживяване като честен човек е одобрено от Бог. Никой не може да ти отнеме това и никой не може да те лиши от тази реалност, от този живот. Някои хора питат: „Аз вече съм честен човек от дълго време. Мога ли да се превърна отново в измамен човек?“. Ако си се отървал от покварения си нрав, ако притежаваш истината реалност да си честен човек, ако изживяваш човешко подобие и мразиш хитростта, измамността и света на невярващите в сърцето си, тогава ти не можеш да се върнеш под властта на Сатана. Това е така, защото си способен да живееш според Божиите слова. Ти вече живееш в светлината. Не е лесно да се превърнеш от измамен в честен човек. Да се превърнеш обратно в измамен човек от честен човек, на когото Бог наистина се радва, би било невъзможно, дори по-трудно. Някои хора казват „От няколко години имам преживяване на това да съм честен човек. През повечето време казвам истината и съм доста честен. Но тук-там казвам нещо, което е невярно, заобиколно или измамно“. Това е много по-лесен за оправяне на проблем. Щом се съсредоточиш върху търсенето на истината и ратуваш за нея, няма нужда да се тревожиш, че няма да си способен да се промениш в бъдеще. Със сигурност ще продължиш да се подобряваш. Подобно на разсад, засаден в земята, ако го поливаш навреме и му осигуряваш ежедневна слънчева светлина, няма нужда да се тревожиш дали след това ще даде плод и със сигурност ще има реколта през есента. Това, което трябва да ви вълнува най-много сега, е следното: дали някога сте имали навлизане за това да сте честни хора? Изричате ли все по-малко лъжи? Можете ли да кажете, че като цяло вече сте честни хора? Това са ключовите въпроси. Ако някой каже: „Знам, че съм измамен човек, но никога не съм практикувал да бъда честен човек“, тогава ти нямаш нищо от реалността на това да бъдеш честен човек. Трябва да работиш усилено, да извадиш за разнищване всеки малък аспект от живота си, всички твои различни видове поведение, всички начини, по които практикуваш измамност, и отношението ти към другите. Преди да разнищиш тези неща, може да се почувстваш много доволен от себе си, много самодоволен, че си направил това, което си направил. Но щом го разнищиш в сравнение с Божиите слова, ще бъдеш шокиран: „Не знаех, че съм толкова подъл, толкова злонамерен и коварен!“. Ще откриеш истинската си същност и наистина ще осъзнаеш своите трудности, своите недостатъци и своята измамност. Ако не направиш никакво разнищване и завинаги мислиш за себе си като за честен човек, като за човек, при когото няма измама, но въпреки това продължаваш да се наричаш измамен човек, тогава никога няма да се промениш. Ако не изтръгнеш тези достойни за презрение, нечестиви намерения от сърцето си, тогава как ще видиш своята грозота и поквара? Ако не размишляваш и не разнищваш покварените си състояния, тогава ще видиш ли истината за това колко дълбоко си покварен? Без разбиране на покварения си нрав няма да знаеш как да търсиш истината, за да разрешиш проблемите. Няма да знаеш как да се стремиш към истината и да навлезеш в реалността според Божиите изисквания. Това е истинското значение на фразата: „Никога няма да имаш реалност, ако не практикуваш истината“.

Всичко, което Бог казва, е истината — всяко слово до последното притежава истината реалност и всичко това е реалността на положителните неща. Хората просто трябва да пренесат Божиите слова в ежедневието си, за да ги практикуват и да навлязат в тях. Всяко Божие слово е насочено към това, от което се нуждае човечеството, и всяко слово е дадено на хората, за да се сравняват с него. Божиите слова не са предназначени да бъдат преглеждани набързо мимоходом, нито да задоволяват някакви твои духовни нужди, нито да празнословиш с тях или да удовлетворяваш нуждите си да говориш за думи и доктрини. Всяко Божие слово притежава реалността на истината. Ако не практикуваш Божиите слова, няма да има как да навлезеш в истината реалност — винаги ще бъдеш човек, който няма връзка с реалността. Ако практикуваш да бъдеш честен човек, тогава ще имаш реалността на това да бъдеш честен и ще можеш да изживееш истинското състояние на това да бъдеш честен човек, а не само да се преструваш измамно. Също така ще си способен да разбереш кой тип човек е честен и кой тип човек не е и защо Бог мрази измамните хора. Ще разбереш наистина значението на това да бъдеш честен човек. Ще преживееш какво има предвид Бог, когато изисква от хората да са честни, и защо го изисква от тях. Когато откриеш, че си пълен с измамност, ще намразиш своята измамност и изкривяване. Ще намразиш това колко безсрамно си живял според своя измамен, крив нрав. Поради това ще жадуваш да се промениш. По този начин все повече ще чувстваш, че да си честен човек е единственият начин да изживееш нормална човешка природа и да живееш смислено. Ще почувстваш, че е невероятно смислено Бог да изисква от хората да бъдат честни. Ще почувстваш, че само по този начин можеш да си в съгласие с Божиите намерения, че само честните хора ще придобият спасение и че казаното от Бог е съвсем точно! Кажете Ми: смислено ли е Божието изискване към хората да бъдат честни? (Да.) Тогава още сега трябва да започнете да разнищвате своите измамни и криви части. След като ги разнищиш, ще откриеш, че зад всичко измамно се крие намерение, определена цел и човешка грозота. Ще откриеш, че тази измама разкрива глупостта на хората, техния егоизъм и това, че са достойни за презрение. Когато откриеш това, ще видиш истинското си лице, а когато видиш истинското си лице, ще намразиш себе си. Когато започнеш да се мразиш, когато наистина знаеш какво представляваш, ще продължиш ли да се перчиш тогава? Ще продължиш ли да се хвалиш на всяка крачка? Ще искаш ли винаги комплименти и похвала от другите? Ще продължиш ли да казваш, че Божиите изисквания са твърде високи, че няма нужда от тях? Няма да се държиш така и няма да казваш такива неща. Ще се съгласиш с това, което казва Бог, и ще кажеш „амин“. Ще бъдеш убеден със сърцето си, с ума си и с очите си. Когато това се случи, то ще означава, че си започнал да практикуваш Божиите слова, че си навлязъл в реалността и че си започнал да виждаш резултати. Колкото повече практикуваш Божиите слова, толкова повече ще чувстваш колко точни и необходими са те. Да кажем, че не ги практикуваш. Вместо това винаги само мрънкаш: „О, аз съм нечестен, аз съм измамен“, и въпреки това, когато се сблъскаш с дадена ситуация, продължаваш да действаш измамно и през цялото време си мислиш, че това не се счита за измамност, все още смяташ себе си за честен и просто оставяш случката да отшуми. А следващия път, когато се появи нещо, отново прибягваш до хитрости, впускаш се в изкривяване и измамност и лъжеш, още щом си отвориш устата. След това се чудиш: „Пак ли бях крив и измамен? Отново ли излъгах? Не мисля, че това се брои“. И се молиш пред Бог: „Боже, Ти виждаш, че винаги прибягвам до кроежи и винаги съм крив и измамен. Моля Те, прости ми. Следващия път няма да бъда такъв. Ако съм такъв, моля Те, дисциплинирай ме“, просто бегло засягаш тези въпроси и ги замазваш. Що за човек е това? Това е човек, който не обича истината и не желае да я практикува. Може да си платил известна цена или да си прекарал известно време в изпълнение на своя дълг, в служене на Бог или в слушане на проповеди. Може също така да си пожертвал няколко работни часа и да си изкарал малко по-малко пари. Но в действителност ти ни най-малко не си практикувал истината и не си взел на сериозно въпроса за практикуването на истината. Бил си повърхностен и нехаен, никога не си се замислял много за това. Ако при практикуването на истината само отбиваш номера, това доказва, че отношението ти към истината не е отношение на любов. Ти си човек, който не желае да практикува истината. Ти си далече от истината и изпитваш неприязън към нея. Започнал си вярваш, за да придобиеш благословии, и единствената причина, поради която не си се отдръпнал от Бог, е, защото се страхуваш, че ще бъдеш наказан. Затова се справяш как да е с твоята вяра, като се стремиш да проповядваш думите и доктрините, за да може да изглеждаш добре, заучаваш известен духовен речников запас и някои популярни химни, заучаваш няколко ключови фрази за общение относно истината и модерни думи, свързани с твоята вяра. Кичиш се като духовно лице и си мислиш, че си някой, който е в съгласие с Божиите намерения и който е достоен да бъде оползотворен от Него. Ставаш самодоволен и се самозабравяш. Увличаш се и се заблуждаваш от този повърхностен образ, от това лицемерно поведение. Заблуждаваш се от тях, докато не умреш, и макар че си мислиш, че ще се издигнеш в небето, в действителност ще се спуснеш в ада. Какъв е смисълът от такъв вид вяра? В тази твоя така наречена „вяра“ няма нищо истинско. В най-добрия случай ти си признал, че има Бог, но не си навлязъл в нито една частица от истината реалност. Така че накрая твоят изход ще бъде същият като този на невярващите — ще отидеш в ада, без добри крайни резултати. Бог казва: „Не искам ярки и пищни цветя, а изобилни плодове“. Независимо колко много цветя имаш или колко красиви са те, Бог не ги иска. Което означава, че независимо колко хубаво говориш или колко много изглежда, че отдаваш всичко на Бог, че допринасяш или жертваш, това не е нещо, което радва Бог. Той гледа само колко истина си разбрал и практикувал в действителност, колко от истината реалност в Божиите слова си изживял, дали е настъпила истинска промяна в твоя живот нрав, колко истинско свидетелство за преживяване имаш, колко добри дела си подготвил, колко си направил, за да удовлетвориш Божиите намерения, и дали си изпълнил дълга си според критерия. Това са нещата, които Бог гледа. Когато хората не разбират Бог и не познават намеренията Му, винаги ги тълкуват погрешно и Му представят някои повърхностни неща с цел да си разчистят сметките с Него. Те казват: „Боже, от много години съм вярващ. Пътувал съм навсякъде, проповядвал съм евангелието и съм обърнал във вярата толкова много хора. Мога да изрецитирам няколко откъса от Твоите слова и да изпея доста химни. Когато се появи нещо голямо или нещо трудно, винаги постя и се моля, и постоянно чета Твоите слова. Как бих могъл да не съм в съответствие с Твоите намерения?“. Тогава Бог им казва: „Сега честен човек ли си? Промени ли се измамността ти? Платил ли си някога някаква цена, за да станеш честен човек? Изложил ли си някога пред Мен всичките измамни неща, които си вършил, всичките разкрития на твоята измамност и извадил ли си ги наяве? По-малко нечестен ли си с Мен? Разпознаваш ли, когато Ми даваш лъжливи клетви или празни обещания, или когато казваш хубави неща, за да Ме заблудиш? Избавил ли си се от тези неща?“. Когато се замислиш върху това и откриеш, че изобщо не си се избавил от тези неща, ще останеш смаян. Ще осъзнаеш факта, че няма как да си разчистиш сметките пред Бог. Аз разобличавам поквареното ви състояние, за да ви позволя да опознаете себе си. Аз говоря толкова много, за да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността. Хората не трябва да рецитират никакви думи, никакво общение или никакви истини надълго и нашироко. Те трябва да ги практикуват. Защо винаги ви се казва да приемете истината и да я практикувате? Защото само истината може да пречисти вашата поквара и да промени вашите възгледи за живота и ценностите ви, и само истината може да стане нечий живот. Когато приемеш истината, трябва да я практикуваш, за да се превърне тя в твой живот. Ако вярваш, че разбираш истината, но не си я практикувал и тя не е станала твой живот, тогава няма да можеш да се промениш. Тъй като не си приел истината, твоят покварен нрав няма как да бъде пречистен. Ако не можеш да практикуваш истината, няма да се промениш. И накрая, ако истината не се е вкоренила в сърцето ти и не е станала твой живот, когато времето ти на вярващ наближи края си, съдбата ти и изходът ти ще бъдат решени. В контекста на това общение всички ли чувствате някаква неотложност да практикувате истината? Не чакайте да минат три, пет или повече години и едва тогава да започнете да я практикувате. Когато става въпрос за практикуване на истината, няма такова нещо като твърде рано или твърде късно. Ако я практикуваш скоро, ще се промениш скоро, а ако я практикуваш по-късно, ще се промениш по-късно. Ако пропуснеш шанса си за делото на Светия Дух и Божието усъвършенстване на човечеството, ще бъдеш в опасност, когато дойдат големите бедствия. Тогава, когато Божието дело за спасяването на човечеството приключи, няма да са останали никакви шансове. Ако, след като си изгубил шанса си, кажеш: „Тогава не положих никакви усилия, но сега ще започна да практикувам това“, ще бъде твърде късно и едва ли ще бъдеш усъвършенстван от Бог. Това е така, защото Светият Дух вече няма да върши делото Си и твоето разбиране за всички неща и за всички истини ще бъде много повърхностно. Сега възникват всякакви ситуации и чрез общението за истината вашата вяра расте и вие имате по-голям устрем да следвате Бог. Ако за известно време няма никакви ситуации, вие със сигурност ще станете негативни и недисциплинирани и ще се отдалечавате все повече от Бог. Ще станете точно като онези хора в религиозния свят, които спазват само форматите на събиранията и религиозните церемонии, напълно лишени от истината реалност. Тогава каква полза ще има за вас да се биете в гърдите и да ридаете?

Кажете Ми, изтощително ли е да се живее заедно с измамни хора? (Да.) Не са ли изтощени и те? Всъщност те също са уморени, но не усещат умората си. Това е така, защото измамните хора и честните хора са различни: честните хора са по-непринудени. Мислите им не са толкова сложни и те казват това, което мислят. Измамните хора, от друга страна, винаги трябва да говорят със заобиколки. Те не казват нищо директно — вместо това винаги играят измамни игри и прикриват лъжите си. Винаги напрягат ума си, винаги мислят, защото се страхуват, че ако са проявили и най-малка небрежност, ще изпуснат нещо. До каква степен някои хора играят измамни игри? Независимо с кого общуват, те винаги се опитват да видят кой е по-пресметлив, кой е по-умен, кой е на върха и накрая тяхното съревноваване се превръща в невроза. Не могат да спят нощем, но все пак не чувстват болка и дори смятат, че това е нормално. Не са ли се превърнали те тогава в живи демони? Когато Бог спасява хората, Той им позволява да се откъснат от влиянието на Сатана и да се отърват от покварения си нрав, да станат честни хора и да живеят според Неговите слова. Да живееш като честен човек е освобождаващо и волно и е много по-безболезнено. Това е най-щастливият живот. Честните хора са по-непринудени. Те казват това, което е в сърцата им, казват това, което мислят. В думите и в действията си те следват съвестта и разума си. Готови са да се стремят към истината и, когато я разберат, да я практикуват. Когато не могат да прозрат даден въпрос, са готови да търсят истината и тогава правят всичко, което е в съгласие с нея. Те търсят Божиите желания навсякъде и във всичко и след това ги следват в действията си. Възможно е да има някои области, в които са глупави, и трябва да се въоръжат с истините принципи, а това изисква от тях постоянно да израстват. Като преживяват по този начин, означава, че те могат да станат честни, мъдри хора и да са изцяло в съгласие с Божиите намерения. Но измамните хора не са такива. Те живеят според сатанински нрав, като разкриват своята поквара, но се страхуват, че като правят това, другите могат да намерят нещо, което да използват срещу тях. Затова в отговор те използват криви и измамни хитрости. Страхуват се от момента, в който всичко ще бъде разкрито, затова използват всички възможни средства, за да измислят лъжи и да ги прикриват, а когато се появи празнина, изричат още лъжи, за да я запълнят. Винаги да лъжеш и да прикриваш лъжите си — не е ли това изтощителен начин на живот? Те винаги си блъскат главите, за да измислят лъжи и да ги прикрият. Това е твърде обременително. Поради това измамните хора, които прекарват дните си в измислянето на лъжи и прикриването им, имат толкова изтощителен и мъчителен живот! При честните хора обаче е различно. Като честен човек той не трябва да се замисля толкова много за това, което говори и прави. В повечето случаи честният човек може просто да казва истината. Само когато конкретен въпрос засяга интересите му, той се напряга малко по-усилено да помисли — може да излъже малко, за да защити интересите си, да запази суетата и гордостта си. Тези видове лъжи са ограничени, така че за честните хора говоренето и действията не са толкова изтощителни. Намеренията на измамните хора са много по-сложни от тези на честните хора. Техните съображения са твърде многопластови: те трябва да се съобразяват с престижа си, с репутацията си, с придобивките и със статуса си, и трябва да защитават интересите си — всичко това, без да позволяват на другите да съзират някакви недостатъци или да им подаряват играта, затова трябва да си блъскат главите, за да измислят лъжи. Освен това измамните хора имат големи, прекомерни желания и много изисквания. Те трябва да измислят начини за постигане на целите си, поради което трябва да продължат да лъжат и мамят, а тъй като изричат повече лъжи, трябва да прикриват повече лъжи. Ето защо животът на измамния човек е много по-изтощителен и по-мъчителен от този на честния човек. Някои хора са относително честни. Ако могат да се стремят към истината, да се самоанализират, независимо от това какви лъжи са изрекли, да разпознаят измамата, в която са участвали, каквато и да е била тя, като я разгледат в светлината на Божиите слова, за да я разнищят и разберат, и продължат, за да я променят, тогава ще са способни да се отърват от голяма част от лъжите и измамите си за не повече от няколко години. Тогава ще са се превърнали в хора, които в общи линии са честни. Като живеят по този начин, не само ги освобождава от много болка и изтощение, но също така им носи спокойствие и щастие. По много въпроси те ще бъдат свободни от възпиранията на славата, придобивките, статуса, от суетата и гордостта и естествено ще живеят волен и освободен живот. Измамните хора обаче винаги имат скрити мотиви зад това, което говорят, и зад действията си. Те измислят всякакви лъжи, за да подведат и измамят другите, а щом бъдат разобличени, измислят начини да прикрият лъжите си. Измъчвани по един или друг начин, те също така считат, че животът им е изтощителен. Достатъчно изтощително е да изричат толкова много лъжи във всяка ситуация, в която попадат, а още по-изтощително е това, че после трябва да прикриват тези лъжи. Всичко, което казват, е предназначено да се постигне някаква цел, затова за всяка изречена своя дума изразходват много умствена енергия. А когато приключат да говорят, се страхуват, че си ги прозрял, затова трябва да си блъскат главите, за да прикрият лъжите си, упорито да ти обясняват нещата и да се опитват да те убедят, че не те лъжат или мамят, че са добри хора. Измамните хора са склонни да правят тези неща. Ако двама измамни души са заедно, неизбежно ще има интриги, конфликти и кроежи. Препирните никога няма да свършат, което ще доведе до все по-дълбока омраза и те ще се превърнат в заклети врагове. Ако ти си честен човек и си заедно с измамен човек, това поведение със сигурност ще те отврати. Ако се държи така само понякога, ще си кажеш, че всеки има покварен нрав и че е трудно да се избегнат такива неща. Но ако действа така през цялото време, ще бъдеш напълно погнусен от тези методи и ще ги ненавиждащ, ще ненавиждаш тази негова страна и намеренията, които има. Когато почувстваш ненавист до такава степен, ще си способен да го намразиш и да го отхвърлиш. Това е нещо съвсем нормално. С него не може да се общува, ако не се покае и не покаже някаква промяна.

Какво ще кажете — не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно. Могат ли да бъдат спасени хора, които не обичат истината? Това е абсолютно невъзможно. Да не обичаш истината е проблем на сърцето, на природата на човека. Той не може да бъде разрешен. Дали човек може да бъде спасен във вярата си, или не, зависи главно от това дали обича истината, или не. Само тези, които обичат истината, могат да приемат истината. Само те могат да преминат през трудности и да платят цена в името на истината, и само те могат да се молят на Бог и да се уповават на Него. Само те могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си чрез своите преживявания, само те имат смелостта да се опълчат срещу плътта и да постигнат практикуване на истината и покорство пред Бог. Само тези, които обичат истината, могат да се стремят към нея по този начин, да вървят по пътя на спасението и да придобият Божието одобрение. Няма друг път освен този. За тези, които не обичат истината, е много трудно да я приемат. Това е така, защото по своята природа те изпитват неприязън към истината и я мразят. Ако искат да спрат да се противопоставят на Бог или да не вършат зло, ще им бъде много трудно да го направят, защото са от Сатана и вече са станали дяволи и врагове на Бог. Бог спасява човечеството, Той не спасява дяволите или Сатана. Някои хора задават въпроси като: „Аз наистина разбирам истината. Просто не мога да я практикувам. Какво да правя?“. Това е човек, който не обича истината. Ако някой не обича истината, той не може да я практикува, дори да я разбира, защото в сърцето си не желае да го прави и не харесва истината. Такъв човек не може да бъде спасен. Някои хора казват: „Струва ми се, че човек губи много, ако е честен, затова не искам да бъда такъв. Измамните хора никога не губят — те дори печелят, като се възползват от другите. Така че предпочитам да бъда измамен човек. Не желая да позволя на другите да познават личните ми дела, да им позволя да ме проумеят или разберат. Съдбата ми трябва да бъде в моите собствени ръце“. Щом е така, разбира се, опитай и виж. Виж до какъв изход ще стигнеш, виж кой ще отиде в ада и кой ще бъде наказан накрая.

Имате ли желание да бъдете честни? Какво смятате да направите, след като чуете това общение? С какво ще започнете първо? (Ще започна с това да не лъжа.) Това е правилният начин да се практикува, но да не лъжеш не е лесно. Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да преодолее лесно такива лъжи. Трудно е обаче да преодолее лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но лъжата не можеш да преодолееш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом преодолявате всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте преодолели всичко това. Преодоляването на лъжата е продължителна война: когато изникне една лъжа, самоанализирайте се и след това се помолете на Бог. Когато се появи друга, самоанализирайте се и отново се помолете на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. Разбира се, когато се сблъскате с особени обстоятелства, понякога може да си позволите малка лъжа. Може да има моменти, в които се сблъсквате с някаква опасност или неприятност, или да искате да защитите сигурността си, и тогава няма как да не излъжете. Все пак трябва да размислите върху това, да го разберете и да разрешите проблема. Трябва да се помолите на Бог и да кажете: „В мен все още има лъжа и измама. Нека Бог ме спаси веднъж завинаги от моя покварен нрав“. Когато човек съзнателно проявява мъдрост, това не се счита за разкриване на поквара. Именно това трябва да преживее човек, за да бъде честен. По този начин лъжите ти ще стават все по-малко. Днес изричаш десет лъжи, утре може да кажеш девет, вдругиден осем. След това ще изречеш само две или три. Ще казваш истината все по-често, а практикуването на това да си честен човек ще се доближава все повече до Божиите намерения, до Неговите изисквания и критерии — колко хубаво ще бъде това! За да практикувате да бъдете честни, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен. Толкова уморително е да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, не е задължително да имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност. Ако имаш някакво истинско познание за Бог, ще можеш да виждаш ясно всички неща на този свят. Сърцето ти ще бъде озарено и ще имаш път. Тогава ще придобиеш пълна свобода и волност. Тогава ще разбереш какво означава да практикуваш истината, да удовлетворяваш Бог и да бъдеш истински човек — и така ще си на правилния път на вярата си в Бог.

Есен, 2007 г.