Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и основаваха съществуването си, живота си и поведението си на сатанински философии. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш. Каквото и да правиш и какъвто и дълг да изпълняваш, трябва да имаш честно отношение. Без честно отношение не можеш да изпълняваш добре дълга си. Ако винаги изпълняваш дълга си нехайно и не успяваш да свършиш нещо добре, трябва да се замислиш над себе си, да опознаеш себе си и да се откриеш, за да се анализираш. Тогава трябва да потърсиш истините принципи и да се стремиш да се справиш по-добре следващия път, вместо да бъдеш нехаен. Ще си способен ли да вършиш добре работата си, ако не се опитваш да удовлетвориш Бог с честно сърце, а все гледаш да задоволиш плътта или гордостта си? Ще си способен ли да изпълняваш добре дълга си? Категорично не. Измамниците винаги са нехайни, когато изпълняват дълга си. Какъвто и дълг да изпълняват, те не го изпълняват добре и за такива хора е трудно да постигнат спасение. Смятате ли, че измамниците заблуждават, когато практикуват истината? Практикуването на истината изисква от тях да платят цена, да загърбят собствените си интереси, да са честни и открити пред другите. Но те все нещо крият. Когато говорят, разкриват само половината, а останалото таят. Все се налага човек да гадае какво имат предвид и все трябва да навръзва фактите, за да го разбере. Измамниците винаги си оставят вратички и възможност за лавиране. Когато хората забележат, че някой е измамник, те не искат да имат нищо общо с него и каквото и да правят, винаги се пазят от него. Той лъже и мами, а хората не могат да му вярват, тъй като не знаят кое от казаното е истина и кое е лъжа, нито знаят колко опорочено е то. Измамникът често се отмята от думата, която е дал пред другите, и тази дума няма никаква стойност в сърцата им. А какво да кажем за Божието сърце? Как се отнася Бог към такъв човек? Бог още повече го ненавижда, защото проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Хората могат да видят само това, което е на повърхността, но Бог вижда по-точно, по-проникновено и по-реалистично.

Независимо от колко време си вярващ, какъв е дългът ти или каква работа вършиш, дали заложбите ти са големи или малки, дали характерът ти е добър или лош, щом можеш да приемеш истината и да се стараеш да станеш честен човек, със сигурност ще пожънеш награди. Някои хора, които не се стараят да станат честни хора, смятат, че ако изпълняват добре дълга си, това е достатъчно. На тях им казвам: „Ти никога няма да си способен да изпълняваш дълга си добре“. Други смятат, че да бъдеш честен човек не е кой знае какво, че старанието да служиш в съответствие с Божиите намерения е по-голямата задача и че това е единственият начин да удовлетвориш Бог. Тогава давай и опитай — виж дали можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, без да станеш честен човек. Други не се стараят да станат честни хора, а се задоволяват с това да се молят всеки ден, да ходят на събиранията навреме, да ядат и да пият Божиите слова, и просто да не живеят по начина, по който живеят невярващите. Щом не нарушават закона и не вършат нищо зло, това е достатъчно добре. Но може ли Бог да бъде удовлетворен по този начин? Как можеш да удовлетвориш Бог, ако не си честен човек? Ако не си честен човек, тогава не си правилният тип човек. Ако не си честен човек, тогава си крив и измамен. Правиш нещата нехайно, разкриваш всякакъв вид поквара и си неспособен да практикуваш истината, дори когато ти се иска. Всичко извън това да си честен човек означава, че нищо не е направено добре — няма как да постигнеш покорство пред Бог или да Го удовлетвориш. Как можеш да удовлетвориш Бог във всичко, което правиш, без честно отношение? Как можеш да удовлетвориш Бог, ако изпълняваш дълга си без честно отношение? Би ли могъл да го направиш правилно? Винаги мислиш за собствената си плът и за собствените си перспективи, винаги искаш да намалиш страданията на плътта си, да отдаваш по-малко от себе си, да се жертваш по-малко, да платиш по-малка цена. Винаги затаяваш нещо. Това е измамно отношение. Някои хора са пресметливи дори когато става въпрос да отдадат всичко на Бог. Те казват: „Трябва да живея в удобство в бъдеще. Ами ако Божието дело никога не свърши? Не мога да се принеса на Бог изцяло. Дори не знам кога ще дойде Божият ден. Трябва да съм пресметлив, да подредя семейния си живот и бъдещето си, преди да отдам всичко на Бог“. Има ли много хора, които мислят по този начин? Що за нрав е това, когато човек пресмята и прави планове за себе си за непредвидени ситуации? Тези хора предани ли са на Бог? Честни хора ли са? Да пресмяташ и да правиш планове за непредвидени ситуации не означава да бъдеш в единомислие с Бог. Това е измамен нрав и хората, които вършат това, действат в измама. Отношението им към Бог несъмнено не е честно. Някои хора се страхуват, че докато взаимодействат или общуват с тях, братята и сестрите им ще прозрат проблемите им и ще си кажат, че имат малък духовен ръст или ще ги гледат отвисоко. Затова, когато говорят, те винаги се опитват да създадат впечатление, че са много ревностни, че копнеят за Бог и че имат желание да практикуват истината. Но вътрешно те всъщност са ужасно слаби и негативни. Преструват се на силни, за да не може никой да ги прозре. Това също е измама. Накратко, във всичко, което правиш, било то в живота или при изпълнението на някакъв дълг, ако използваш фалш и преструвки или фалшива външност, за да подведеш или да измамиш другите и да ги накараш да те уважават и почитат, или да не гледат на теб отвисоко, всичко това е измама. Някои жени обожават съпрузите си, но в действителност техните съпрузи са демони и неверници. Понеже се страхува, че братята и сестрите ѝ ще кажат, че чувствата ѝ са твърде силни, такава жена е първата, която казва: „Мъжът ми е демон“. Но в сърцето си тя си казва: „Мъжът ми е добър човек“. Първото е това, което изрича с устата си — но то е само за да го чуят другите, така че да си мислят, че има проницателност по отношение на съпруга си. Това, което наистина иска да каже, е: „Не повдигайте този въпрос открито. Аз първа ще изразя това мнение, така че няма нужда вие да го споменавате. Вече разобличих съпруга си като демон, което означава, че съм се избавила от чувствата си и вие няма да имате какво да кажете по въпроса“. Това не означава ли, че си измамен? Това не е ли фасада? Ако постъпваш по този начин, тогава мамиш хората и ги подвеждаш, като се преструваш. Прилагаш хитрости, правиш номера на всяка крачка, така че това, което другите виждат, е твоят фалшив образ, а не истинското ти лице. Това е зловещо. Това е човешка измамност. Щом си признала, че твоят съпруг е демон, тогава защо да не се разведеш с него? Защо да не отхвърлиш този демон, този Сатана? Казваш, че съпругът ти е демон, но продължаваш да прекарваш живота си с него — това показва, че харесваш демони. С устата си казваш, че той е демон, но не го признаваш в сърцето си. Това означава, че мамиш другите, че ги баламосваш. Това показва също, че си в съдружие с демоните, че ги закриляш. Ако беше човек, който може да практикува истината, щеше да се разведеш със съпруга си още щом признаеш, че е демон. Тогава щеше да свидетелстваш и това щеше да покаже, че си поставила ясна граница между теб и дявола. За съжаление обаче ти не само не си успяла да поставиш тази граница, но и изживяваш дните си с демон и подвеждаш братята и сестрите с лъжи и хитрости. Това доказва, че си от същата порода като дявола, че си поредният лъжлив демон. Казват, че жената следва мъжа, за когото се омъжи, независимо дали е петел или куче. Тъй като си се омъжила за демон и никога не си му обръщала гръб, това доказва, че и ти си демон. Ти си от дявола, но казваш, че съпругът ти е демон, за да докажеш, че ти си от Бог — това не е ли тактика на лъжа и измама? Много добре знаеш истината, но въпреки това използваш такива средства, за да замажеш очите на другите. Това е коварно, това е измамно. Всички, които са коварни и измамни, са същински демони.

Всеки има покварен нрав. Ако се самоанализирате, ясно ще видите някои състояния или практики, с които създавате у другите фалшиво впечатление или действате измамно; всеки от вас има моменти, в които се преструва или лицемерничи. Някои хора казват: „Защо тогава не съм го забелязал? Аз съм простодушен човек. Вечно са ме тормозили и мамили на този свят, а аз самият не съм мамил нито веднъж. Просто казвам каквото ми е на сърцето“. Това все още не доказва, че си честен човек. Възможно е просто да не си интелигентен или да не си много образован, или може би лесно те командват в групата, или може би си некадърен страхливец, лишен от мъдрост в действията си, който притежава малко умения и се намира на по-ниско стъпало в обществото — това все още не означава, че си честен човек. Честен човек е този, който може да приеме истината, а не жалък клетник, некадърник, идиот или простодушен човек. Би трябвало да можете да различите тези неща, нали? Често чувам някои хора да казват: „Аз никога не лъжа — винаги мен ме лъжат. Винаги ме командват чужди хора. Бог е казал, че издига сиромаха от бунището, и аз съм един от тези хора. Това е Божията милост. Бог се смилява над простодушни хора като нас, които не са желани в обществото. Това наистина е Божията милост!“. Бог казва, че издига сиромаха от бунището, но това има практическа страна. Макар да можеш да го признаеш, то не доказва, че си честен човек. Всъщност някои хора просто са тъпаци и идиоти. Те са глупаци с ограничени заложби, които нямат абсолютно никакви умения и не разбират истината. Такива хора нямат абсолютно нищо общо с честните хора, за които говори Бог. Вярно е, че Бог издига сиромаха от бунището, но това не се отнася за идиотите и глупаците. Заложбите ти са много ограничени по рождение и ти си идиот, некадърник, и макар да си роден в бедно семейство и да си член на низшата класа в обществото, ти пак не си обект на Божието спасение. Не си мисли, че само защото си страдал много и си понесъл неравноправие в обществото, само защото си бил командван и мамен от всички, това те прави честен човек. Жестоко грешиш, ако си мислиш така. Придържал ли си се някога към каквото и да е погрешно разбиране или изопачено схващане за това какво е честен човек? Придоби ли някаква яснота от това общение? Да си честен човек не е това, което хората си мислят; то не означава да говориш прямо и да не извърташ. Човек може по природа да е много прям, но това не означава, че не хитрува и не мами. Всички покварени хора имат нечестен и измамен покварен нрав. Не е възможно хората да са честни, когато живеят на този свят под влиянието на Сатана, който ги управлява и контролира със силата си. Могат да стават единствено все по-измамни. Да живееш сред покварено човечество и да си честен човек определено е свързано с много трудности. Вероятно невярващите, дяволските царе и живите демони ще ни се подиграват, ще ни очернят, ще ни съдят и дори ще ни изолират и пропъждат. Възможно ли е тогава да оцелееш на този свят като честен човек? Има ли изобщо място да оцелеем на този свят? Да, има. Определено има място да оцелеем. Бог ни е предопределил и ни е избрал, и със сигурност ни открива изход. Ние вярваме в Бог и Го следваме изцяло под Неговото напътствие, и живеем само с диханието и живота, които Той ни дава. Тъй като сме приели истината на Божиите слова, имаме нови правила за начина, по който да живеем, и нови цели в живота си. Основите на живота ни са променени. Приели сме нов начин на живот и нов начин на държание единствено в името на това да придобием истината и да бъдем спасени. Приели сме нов начин на живот: живеем, за да изпълняваме добре дълга си и да удовлетворим Бог. Това няма абсолютно нищо общо с храната, която ядем, дрехите, които носим, или мястото, където живеем физически, а е наша духовна потребност. Много хора смятат, че е твърде трудно да си честен човек. От една страна, да се отървеш от покварения си нрав наистина е трудно. На всичкото отгоре, ако живееш сред невярващи и особено ако работиш с тях, може да ти се присмеят, да те оклеветят, да те съдят и дори да те изолират или пропъдят за това, че си честен човек и казваш истината. Това създава предизвикателства за оцеляването ни. Много хора казват: „Неосъществимо е да си честен човек. Ще бъда в неизгодна позиция, ако говоря откровено, и няма да постигна нищо, ако не лъжа“. Що за възглед е това? Това е възгледът и логиката на измамния човек. Той изрича неверни и измамни неща само за да защити собствения си статус и интерес. Не иска да е честен човек и да казва истината от страх да не ги загуби. Всички покварени хора са такива. Колкото и да са учени, колкото и висок или нисък е статусът им, независимо дали са висши служители или обикновени граждани, дали са знаменитости или хора на средно равнище, всички те постоянно лъжат и мамят и на никого от тях не може да се вярва. Ако този покварен нрав не се преодолее, те постоянно ще продължават да лъжат и мамят и ще са изпълнени с измамен нрав. Дали така могат да постигнат истинско покорство пред Бог? Могат ли да получат Божието одобрение? Категорично не.

Смятате ли, че е трудно да станеш честен човек? Опитвали ли сте се някога да го приложите на практика? В какво отношение сте практикували и преживявали това да си честен човек? На какви принципи се е основавала вашата практика? Какво ниво на преживяване имате в момента в това отношение? Достигнали ли сте точката, в която принципно сте честни хора? Ако сте го постигнали, това е чудесно! От Божиите слова трябва да сме способни да разберем, че за да ни спаси и преобрази, Той не просто върши някакво дело, за да ни даде предвкусване на това, което предстои, или върши нещо, за да ни покаже какво може да ни се случи в бъдеще, след което Той приключва. Нито променя външното поведение на хората. По-скоро Той иска да промени всеки отделен човек, като започне от най-съкровените дълбини на сърцето му, от неговия нрав и от самата му същност, за да го преобрази из основи. Като се има предвид, че Бог върши делото Си по този начин, тогава как трябва да постъпваме ние спрямо себе си? Трябва да поемем отговорност за това, към което се устремяваме, за промяната на нашия нрав и за видовете дълг, които трябва да изпълняваме. Трябва да бъдем сериозни във всичко, което правим, без да изпускаме нещата от контрол, и да сме способни да подлагаме всичко на анализ. Всеки път, когато приключиш да вършиш нещо, дори да вярваш, че си го свършил правилно, то може да не е непременно съгласно истината. То също трябва да бъде подложено на анализ и да бъде сравнено, проверено и разпознато според Божиите слова. По този начин ще стане ясно дали е било правилно или погрешно. Освен това трябва да се анализират и нещата, които според теб си направил погрешно. Това изисква от братята и сестрите да прекарват повече време заедно в общение, в търсене и във взаимопомощ. Колкото повече разговаряте, толкова по-ведри ще бъдат сърцата ви и толкова повече ще разбирате истините принципи. Това е Божие благословение. Ако никой от вас не открие сърцето си и всички се прикривате, с надеждата да оставите добро впечатление в съзнанието на другите и от желание те да имат високо мнение за вас и да не ви се подиграват, тогава няма да преживеете истинско израстване. Ако винаги се прикриваш и никога не проявяваш откровеност в общението, няма да получиш просветлението на Светия Дух и няма да можеш да разбереш истината. Какъв ще бъде резултатът тогава? Завинаги ще живееш в мрак и няма да бъдеш спасен. Ако искаш да придобиеш истината и да промениш нрава си, трябва да платиш цена за придобиването и практикуването на истината, трябва да отвориш сърцето си и да разговаряш с другите. Това е от полза както за навлизането ти в живота, така и за промяната на нрава ти. Обсъждането на преживяването и разбирането ти по време на събиранията е от полза за теб и за другите. Какво ще се получи, ако никой от вас не говори за себепознанието си, за преживяванията си и за разбирането си, ако никой от вас не се самоанализира и не се открие, ако всички се усъвършенствате в говоренето на думи и доктрини, без никой от вас да споделя разбирането си за самия себе си и без никой от вас да има смелостта да извади наяве малкото себепознание, което притежава? Всички ще се съберете и ще си размените няколко учтиви думи и любезности, ще се ласкаете и ще се хвалите един друг, и ще говорите неискрени неща. „О, напоследък си доста добър. Направил си някои промени!“ „Напоследък показваш толкова голяма вяра!“ „Толкова си увлечен!“ „Отдал си много повече от мен“, „Твоят принос е по-голям от моя!“. Именно до такава ситуация се стига. Всички се ласкаят и хвалят един друг и никой не желае да извади на показ истинската си същност за самоанализ, за да може всеки да я разпознае и разбере. Може ли да има истински църковен живот в такъв вид среда? Не, не може. Някои хора казват: „Живея църковен живот от доста години. Винаги съм бил доволен от него и съм му се наслаждавал. На събиранията всички братя и сестри обичат да се молят и да пеят химни във възхвала на Бог. Всеки се трогва до сълзи от молитвите и химните. Понякога нещата стават емоционално заредени и на всички ни става горещо и се изпотяваме. Братята и сестрите пеят и танцуват. Църковният живот е толкова богат, пъстър и приятен. Той наистина въплъщава делото на Светия Дух! След това ядем и пием Божиите слова и чувстваме, че Божиите слова говорят направо в сърцата ни. Всички са наистина ентусиазирани всеки път, когато разговаряме“. Няколко години водене на такъв църковен живот наистина е приятно за всички, но какво следва от това? Почти никой всъщност не навлиза в истината реалност и почти никой не може да опише преживяванията си, за да свидетелства за Бог. Всички имат много енергия за четене на Божиите слова, за пеене и за танцуване, но когато дойде време за общуване за истината, някои хора губят интерес. Никой не говори за преживяването си, че е станал честен човек. Никой не се самоанализира и не разкрива собствения си покварен нрав, за да го познават и различават другите, за да е от полза за всички и за тяхна полза и наставление. Никой не общува въз основа на действителното си свидетелство за преживяване, за да прослави Бог. Няколко години църковен живот се пропиляват просто така, в пеене и танцуване, в това да се чувстват щастливи, изпълнени с наслада. Кажете Ми: откъде идва това щастие и тази наслада? Бих казал, че не това иска да види Бог и не това Го удовлетворява, защото това, което Той иска да види, е промяна в живота нрав на хората и хора, които изживяват истината реалност. Бог иска да види тази реалност. Той не иска да стискаш песнопенията си, да пееш и да танцуваш в Негова възхвала, когато си на събирания, или да се чувстваш увлечен — не това иска да види Той. Точно обратното, когато вижда това, Бог се натъжава, боли Го и се тревожи, защото е изрекъл хиляди и хиляди слова, но нито един човек не ги е изпълнил и изживял истински. Точно това тревожи Бог. Вие често се чувствате доста самодоволни и удовлетворени от малкото мир и щастие от църковния си живот. Възхвалявате Бог и придобивате някаква наслада, малка утеха или някакво духовно удовлетворение, а след това вярвате, че сте практикували вярата си добре. Вкопчвате се в тези илюзии и ги считате за капитал, за най-голямата придобивка от вярата си в Бог, и ги приемате вместо промяна в своя живот нрав и навлизане в пътя на спасението. По този начин си мислите, че няма нужда да се стремите към истината или да се стремите да бъдете честни хора. Няма нужда да се самоанализирате или да разнищвате проблемите си, или да практикувате и да преживявате Божиите слова. Това вече е навлизане в опасна територия. Ако хората продължават по този начин, ако, когато Божието дело наближи края си, те все още не са станали честни или не са успели да изпълнят достатъчно добре дълга си, ако не са постигнали истинско покорство пред Бог и все още могат да бъдат подвеждани и контролирани от антихристи, ако не са се освободили от влиянието на Сатана, ако не са изпълнили тези изисквания, дадени им от Бог, тогава те не са хора, които Бог ще спаси. Затова Бог е загрижен.

Хората винаги са истински ентусиазирани, когато са нови във вярата. Особено когато чуят Божието общение за истината, те си мислят: „Сега разбирам истината. Открих истинския път. Наистина съм щастлив!“. Всеки ден им се струва толкова радостен, колкото празнуването на Нова година или сватба. Всеки ден очакват с нетърпение някой да организира събиране или общение. Но след няколко години някои хора губят пламенността си за църковен живот и губят пламенността си да вярват в Бог. Защо става така? Защото имат само повърхностно, теоретично разбиране за Божиите слова и истината. Те не са навлезли истински в Божиите слова и не са преживели лично тяхната реалност. Точно както казва Бог, много хора гледат разкошната храна на банкета, но повечето от тях идват само да погледнат. Те не взимат вкусната храна, подсигурена от Бог, не я ядат, не я вкусват и не я използват, за да заредят телата си. Това е нещо, което Бог ненавижда и което Го тревожи. Не е ли това състоянието, в което се намирате вие в момента? (Да, така е.) Често разговарям с всички вас, за да ви помогна. Това, което най-много Ме тревожи, е, че след като сте слушали тези проповеди и сте задоволили духовните си потребности, няма да направите нищо, за да ги приложите на практика, и няма да мислите повече за тях. В такъв случай всичко, което съм казал, би било напразно. Независимо какви заложби има някой, ще сте способни да разберете дали той е човек, който обича истината, след две или три години на вяра. Ако е човек, който обича истината, тогава рано или късно той ще се стреми към нея. Ако не е човек, който обича истината, няма да издържи дълго и ще бъде разкрит и отстранен. Всъщност обичате ли истината? Желаете ли да станете честни хора? Ще сте способни ли да се промените в бъдеще? Колко от това ще осъществите лично вие след това общение? Колко от това наистина ще доведе до резултати у вас? Всичко това е неизвестно. То ще бъде разкрито накрая. То няма нищо общо с това колко пламенен е някой или колко страдания може да понесе, когато е нов във вярата. Разковничето е в това дали обича, или не обича истината, и дали може, или не може да я приеме. Само онези, които обичат истината, ще размишляват над нея, след като чуят проповед. Само те ще разсъждават как да практикуват Божиите слова, как да ги преживяват, как да ги прилагат в ежедневието си и как да изживяват истината реалност в Божиите слова, за да се превърнат в хора, които наистина се покоряват пред Бог. Затова онези, които обичат истината, накрая ще придобият истината. Онези, които не обичат истината, може да приемат истинския път, може да се събират и да слушат проповеди всеки ден и да научат някоя доктрина, но в момента, в който се сблъскат с трудности или изпитания, те стават негативни и слаби и дори може да се отрекат от вярата си. Като вярващи, дали можете да навлезете в истината реалност, или не, зависи от отношението ти към истината и от това каква е целта на стремежа ти: дали наистина искаш да придобиеш истината като свой живот, или не. Някои хора се въоръжават с истината, за да помагат на другите, да служат на Бог или да ръководят добре църквата. Това не е лошо и означава, че тези хора поемат на плещите си някакво бреме. Но ако не се съсредоточават върху собственото си навлизане в живота или върху практикуването на истината и ако не търсят истината, за да разрешават проблеми, тогава могат ли да навлязат в истината реалност? Това би било невъзможно. Как могат да помагат на другите, ако не притежават истината реалност? Как могат да служат на Бог? Могат ли да вършат добре църковната работа? Това също би било невъзможно. Няма значение колко проповеди си слушал или какъв път си избрал. Ще споделя с вас правилната гледна точка: независимо какъв дълг изпълняваш, дали си водач, или си обикновен последовател, трябва да влагаш усилията си преди всичко в Божиите слова. Трябва да ги четете и да ги обмисляте сериозно. Трябва първо да придобиете разбиране за всички истини, които трябва да знаете и да практикувате, да се съпоставяте с тях и да ги изпълнявате по отношение на себе си. Не сте придобили истина, докато първо не сте я разбрали и не сте навлезли в реалността. Ако винаги обяснявате на другите доктрините, които разбирате, но не сте способни да ги приложите на практика или да ги преживеете, тогава това е грешка — това е глупост и невежество. Трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова като истината, като постепенно започнеш да разбираш много истини. Тогава ще започнеш да постигаш все по-добри резултати в дълга си и ще имаш много свидетелства за преживявания, които да споделиш. По този начин Божиите слова ще се превърнат в твой живот. Ще си сигурен, че изпълняваш добре дълга си, и също така ще бъдеш способен да довършиш поръчението, което Бог ти е дал. Ако винаги искаш да съпоставяш другите с тези слова, да прилагаш словата към другите или да ги използваш като капитал в работата си, тогава ще имаш проблеми. Така ти поемаш по съвсем същия път като Павел — досущ като него. Тъй като това е твоята гледна точка, ти със сигурност се отнасяш към тези слова като към доктрина, като към теория, и искаш да използваш тези теории, за да произнасяш речи и да вършиш работа. Това е много опасно — така правят лъжеводачите и антихристите. Ако гледаш на собственото си състояние според Божиите слова, като първо се самоанализираш и придобиеш разбиране за себе си, а след това приложиш истината на практика, ти ще пожънеш награди и ще навлезеш в истината реалност. Само тогава ще бъдеш пригоден и ще имаш духовния ръст, за да изпълняваш добре своя дълг. Ако нямаш практическо преживяване на Божието дело и на Божиите слова, ако нямаш никакво навлизане в живота, а можеш само да рецитираш думи и доктрини, тогава дори да вършиш работата, ще я вършиш на сляпо, без да постигнеш нищо конкретно. Накрая ще се превърнеш в лъжеводач и антихрист и ще бъдеш отстранен. Ако разбираш даден аспект на истината, първо трябва да се съпоставиш с него и да го приложиш в живота си, така че той да стане твоя реалност. Тогава със сигурност ще придобиеш нещо и ще се промениш. Ако считаш, че Божиите слова са добри, че те са истината и че имат реалност, но не размишляваш и не се опитваш да разбереш истината в сърцето си, нито я практикуваш и преживяваш в практическия си живот, а просто я записваш в тетрадка и спираш дотук, тогава никога няма да разбереш истината или да я придобиеш. Когато четеш Божиите слова или слушаш проповеди и общения, трябва да размишляваш върху тях и да се съпоставяш с тях, да ги свързваш със собствените си състояния и да ги използваш, за да разрешаваш собствените си проблеми. Само когато прилагате словата по този начин, можете наистина да придобиете нещо от тях. Това ли практикувате, след като сте чули проповед? Ако не е това, тогава нито Бог е във вашия живот, нито Неговите слова, а вие нямате реалност във вярата си в Него. Вие живеете извън Божиите слова, като невярващи. Всеки, който вярва в Бог, но не може да прилага Неговите слова в реалния живот, за да ги практикува и да ги преживява, не вярва истински в Бог — той е неверник. Онези, които не могат да практикуват истината, не са хора, които се покоряват на Бог, а са хора, които се бунтуват срещу Него и Му се противопоставят. Без да въведат Божиите слова в реалния си живот, те няма как да преживеят Божието дело. А ако човек не преживее Божието дело или съда и наказанието на Неговите слова в реалния си живот, той няма как да придобие истината. Разбирате ли това? Ако можете да възприемете тези думи, това би било най-добре — но независимо как ги възприемаш, независимо колко ги разбираш, най-важното е да пренесеш Божиите слова и истините, които разбираш, в реалния си живот и да ги практикуваш там. Това е единственият начин да израснеш в духовния си ръст и да промениш нрава си.

Когато Бог изразява истини или поставя Своите изисквания към хората, Той винаги посочва принципи и пътища за тяхното практикуване. Да вземем за пример това да си честен човек, за което току-що говорихме: Бог е дал на хората път, като им е казал как да бъдат честни и как да практикуват принципите на това да бъдат честни хора, за да влязат в правия път. Бог казва: „Ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от мрака“. Изводът тук е, че Той изисква от нас да вземем това, което считаме за тайно или лично, и да го разкрием, да го представим за разнищване. Това е нещо, за което не сте се замисляли: не сте разбирали или не сте знаели, че Бог е казал това, за да ви накара да практикувате по този начин. Понякога действаш с намерението да мамиш и да лъжеш, затова действията и намеренията ти трябва да се променят. Може би никой не забелязва измамното или лъжовното естество на думите ти — но не се потупвай по рамото. Трябва да дойдеш пред Бог и да се изследваш — можеш да заблудиш хората, но не можеш да заблудиш Бог. Трябва да се помолиш, да разкриеш и да разнищиш своите намерения и методи, да премислиш дали тези твои намерения биха били угодни на Бог, или биха били омразни за Него, дали можеш да ги разкриеш, дали е трудно да се говори за тях и дали са в съгласие с истината. С този вид разнищване и анализ ще откриете, че всъщност този въпрос не е съгласно истината. Този вид поведение е трудно да се извади наяве и Бог го мрази. Тогава ти променяш това поведение. Как те кара да се чувстваш това Мое общение? Някои от вас вероятно се чувстват тревожни. Мислите си: „Да вярваш в Бог е наистина сложно. Достатъчно трудно беше да стигна дотук — сега трябва да започна всичко отначало?“. В действителност сега, когато Бог е дошъл и е започнал да води хората към навлизане в истината реалност, това е началото на вярата на хората в Бог и на това да бъдат човеци. Ако искаш да поставиш добро начало, трябва да изградиш солидна основа във вярата си, като първо научиш истините за виденията и значението на следването на Бог, а след това се съсредоточиш върху практикуването на истината и доброто изпълнение на дълга си. По този начин можеш да навлезеш в истината реалност. Ако се съсредоточиш само върху изричането на думи и доктрини и изградиш устои въз основа на тези неща, това се превръща в проблем. Все едно да изградите основите на къща върху пясък: колкото и висока да я построиш, винаги ще съществува опасност да се срути и няма да издържи. Все пак има едно похвално нещо за всички вас на този етап, а именно, че можете да разберете за какво разговарям с вас и че сте готови да го чуете. Това е добре. Стремежът към истината и навлизането в реалността е най-важното нещо, а останалото е второстепенно. Стига да си наясно с това, няма да е трудно да влезеш в правия път на вярата си. За да вървиш по пътя на стремежа към истината, първо трябва да познаваш себе си — трябва да си наясно какъв покварен нрав притежаваш и какви са твоите недостатъци. Тогава ще разберете колко е важно да се въоръжите с истината и ще сте способни бързо да търсите истината, за да разрешите проблемите. Времето не чака никого! След като сте разрешили проблемите си с навлизането в живота и след като притежавате истината реалност, ще имате по-силно чувство на вътрешен мир. Независимо колко големи са бедствията, няма да изпитвате страх. Ако пропилеете тези няколко последни години, без да се стремите към истината, и когато изникнат неща, все още сте склонни да изпадате в замаяност и да оставате в пасивно състояние на изчакване, нито можете да използвате истината, за да разрешите проблемите си, но все още живеете с философии за светските отношения и покварен нрав, тогава колко жалко би било това! Ако, когато настъпи денят, в който бедствията са големи, не притежаваш и частица от истината реалност, ще съжаляваш, че не си се стремил към истината или че не си изпълнил добре дълга си, че изобщо не си придобил нищо от истината. Ще живееш в състояние на постоянно безпокойство. Точно сега делото на Светия Дух не чака никого. В първите няколко години на вярата Той дава на хората известна благодат, известна милост, дава им помощ и препитание. Ако хората никога не се променят и не навлизат в реалността, а се задоволяват с думите и доктрините, които познават, тогава те са в опасност. Те вече са пропуснали делото на Светия Дух и са изпуснали последния шанс за Божието спасение и усъвършенстване на човечеството. Те могат само да попадат в бедствия, да плачат и да скърцат със зъби.