Какво е вашето лично преживяване по отношение на това да бъдеш честен човек? (Да бъдеш честен човек е много трудно.) Защо ви е трудно? (Наистина искам да бъда честен човек. Но когато се изследвам всеки ден, намирам, че съм неискрена и че в речта ми има много опороченост. Понякога вмъквам чувства в думите си или имам определени мотиви, когато говоря. Понякога играя игрички или говоря с недомлъвки, или казвам неща, които противоречат на реалността — измамни неща, такива, които са само наполовина верни, и други видове лъжа — всичко това, за да постигна дадена цел.) Всички тези модели на поведение произтичат от покварения нрав на хората. Те принадлежат на онази част от тях, която е крива и измамна. Защо хората си играят на измама? За да осъществят собствените си задачи, за да постигнат собствените си цели, поради което използват подмолни средства. Като действат по този начин, те не са открити и прями и не са честни хора. Именно в тези моменти хората разкриват своето коварство и хитрост или своята злонамереност и подлост. Именно тук се крие трудността да бъдем честни: с тази поквара в сърцето наистина изглежда особено трудно да си честен човек. Но ако си човек, който обича истината и който е способен да я приеме, тогава няма да е твърде трудно да си честен човек. Ще почувстваш, че е много по-лесно. Тези, които имат лични преживявания, знаят много добре, че най-големите пречки пред това да си честен човек, са коварството на хората, тяхната измамност, злонамереност и достойните им за презрение намерения. Докато този покварен нрав не се промени, ще бъде твърде трудно да бъдеш честен човек. Всички вие се обучавате да бъдете честни хора, така че имате някакво преживяване за това. Какво беше вашето преживяване? (Всеки ден си записвам всички глупости, които съм казал, и лъжите, които съм изрекъл. След това се изследвам и анализирам. Открих, че зад повечето от тези лъжи се крие някакъв умисъл и че съм ги изрекъл заради суетата и да не бъда засрамен. Макар да съм наясно, че това, което казвам, не отговаря на истината, все пак не мога да не лъжа и да не се преструвам.) Ето затова е толкова трудно да бъдеш честен човек. Дали го осъзнавате, или не, не е важно. Важното е, че упорито продължавате да лъжете, като знаете, че това, което правите, е погрешно, за да постигнете целите си, да поддържате собствения си имидж и достойнство, и всяко твърдение за незнание е лъжа. Ключът към това да бъдете честни хора е да поправите мотивите си, намеренията си и вашия покварен нрав. Това е единственият начин да разрешите проблема с лъжата при нейния източник. Да постигнат личните си цели, т.е. да извлекат лична полза, да се възползват от дадена ситуация, да се представят добре или да получат одобрението на другите — това са намеренията и целите на хората, когато лъжат. Този вид лъжа разкрива покварен нрав и именно това е проницателността, от която се нуждаете по отношение на лъжите. И така, как трябва да се преодолее поквареният нрав? Всичко зависи от това дали обичате истината. Ако можете да приемете истината и да говорите, без да се застъпвате за себе си, ако можете да престанете да се съобразявате със собствените си интереси, а вместо това вземате под внимание работата на църквата, Божиите намерения и интересите на Божиите избраници, тогава ще престанете да сипете лъжи. Ще можете да говорите правдиво и прямо. Без този духовен ръст няма да сте способни да говорите правдиво, което доказва, че ти липсва духовен ръст и че не си способен да практикуваш истината. И така, да бъдеш честен човек изисква процес на разбиране на истината и на израстване в духовния ръст. Когато погледнем на това по този начин, не е възможно да бъдеш честен човек, без да имаш преживяване от осем до десет години. Този период е процес на израстване в живота, процес на разбиране и придобиване на истината. Някои хора биха могли да попитат: „Дали наистина е толкова трудно да разрешиш проблема с лъжата и да станеш честен човек?“. Зависи за кого говорите. Ако това е човек, който обича истината, тогава той ще е способен да се откаже от лъжата, когато става дума за определени въпроси. Но ако това е човек, който не обича истината, тогава отказът от лъжата ще бъде още по-труден.

Това да се обучиш да бъдеш честен човек е свързано най-вече с разрешаването на проблема с изричането на лъжи, както и с преодоляването на покварения нрав на човека. То включва ключова практика: когато осъзнаеш, че си излъгал някого и си го измамил, трябва да проявиш откровеност пред него, да се разкриеш и да се извиниш. Тази практика е от голяма полза за разрешаването на проблема с лъжата. Например, ако си измамил някого или ако в думите, които си му казал, е имало някакъв фалш или користно намерение, тогава трябва да се обърнеш към него и да се самоанализираш. Трябва да му кажеш: „Това, което ти казах, беше лъжа, с която целях да защитя собствената си гордост. След като я изрекох, се почувствах неудобно, затова сега ти се извинявам. Моля те, прости ми“. Този човек ще почувства, че това е доста ободряващо. Ще се почуди как може да има човек, който, след като е изрекъл лъжа, после се извинява за нея. Подобна смелост е нещо, на което той наистина се възхищава. Какви ползи придобива човек от това, че е участвал в такава практика? Целта не е да спечели възхищението на другите, а да се въздържа и да се възпира по-ефективно да не лъже. Така че, след като сте излъгали, трябва да практикувате извинение за това, че сте го направили. Колкото повече се обучавате да практикувате самоанализиране, саморазкриване и извиняване на хората по този начин, толкова по-добри ще бъдат резултатите — и броят на лъжите, които изричате, ще намалява все повече. Практикуването на самоанализиране и саморазкриване, за да бъдеш честен човек и да се въздържаш от лъжа, изисква смелост, а извинението пред някого, след като си го излъгал, изисква още по-голяма смелост. Ако практикувате това в продължение на година или две — или може би от три до пет години — гарантирано ще видите ясни резултати и няма да ви е трудно да се освободите от лъжите. Освобождаването от лъжите е първата стъпка към превръщането ти в честен човек и тя не може да бъде направена без три или пет години в усилия. След като проблемът с лъжата е разрешен, втората стъпка е да се разреши проблемът с измамата и хитростта. Понякога измамата и хитростта не изискват човек да лъже — тези неща могат да бъдат постигнати само чрез действие. Човек може външно да не лъже, но все пак да таи измама и хитрост в сърцето си. Той ще знае за това по-добре от всеки друг, защото е мислил задълбочено върху него и го е обмислял внимателно. За него ще бъде лесно да го разпознае при последващо размишление. След като проблемът с лъжата бъде разрешен, разрешаването на проблемите с измамата и хитростта ще бъде малко по-лесно. Но човек трябва да притежава богобоязливо сърце, защото когато участва в измама и хитрост, той се ръководи от намеренията си. Хората не могат да възприемат това отвън, нито да го разпознаят. Единствено Бог може да го проучи внимателно и само Той знае за него. Затова човек може да разреши проблемите с измамата и хитростта само като разчита на молитва пред Бог и само след като приеме Неговата внимателна проверка. Ако човек не обича истината или не се бои от Бог в сърцето си, неговата измама и хитрост не могат да бъдат преодолени. Можеш да се молиш пред Бог и да признаеш грешките си, можеш да се изповядаш и да се покаеш или да анализираш покварения си нрав — да кажеш правдиво какво си мислил в онзи момент, какво си казал, какво е било намерението ти и как си участвал в измамата. Всичко това е сравнително лесно да се направи. Ако обаче от теб се иска да се разкриеш пред друг човек, може да загубиш смелостта и решителността си, защото искаш да запазиш достойнството си. Тогава ще ти бъде много трудно да практикуваш проява на откровеност и разкриване. Може би си способен да признаеш в общи линии, че понякога се хващаш, че говориш или действаш въз основа на личните си цели и намерения, че в нещата, които правиш или казваш, има известна степен на измама, фалш, лъжи или хитрост. Но после, когато нещо се случи и те накарат да се самоанализираш, като разобличиш начина, по който са се развили нещата от началото до края, и обясниш кои от изречените думи са били измамни, какво намерение е стояло зад тях, какво си си мислил и дали си бил злонамерен или зловещ, не желаеш да навлизаш в конкретика или да даваш подробности. Някои хора дори ще замажат нещата и ще кажат: „Ето така стоят нещата. Аз просто съм доста измамен, коварен и ненадежден човек“. Това показва неспособността им да се изправят правилно пред покварената си същност или пред това колко са измамни и коварни. Тези хора винаги са в режим и в състояние на увъртане. Те винаги си прощават и се нагаждат и не са способни да страдат или да платят цена, за да практикуват истината да бъдат честни хора. Много хора от години проповядват думите и доктрините, като винаги казват: „Толкова съм измамен и коварен, в действията ми често има измама и изобщо не се отнасям искрено към хората“. Но след като са скандирали това толкова години, те си остават точно толкова измамни, колкото са били и преди, защото от тях никога не се чува истински самоанализ или разкаяние, когато разкриват това измамно състояние. Те никога не се разкриват пред другите и не се извиняват, след като са излъгали или измамили хората, камо ли да разговарят на събирания за свидетелството си за преживяване на самоанализ и себепознание. Освен това те никога не казват как са опознали себе си или как са се покаяли по отношение на тези въпроси. Те не правят нито едно от тези неща, което доказва, че не познават себе си и не са се покаяли истински. Когато казват, че са измамни и искат да бъдат честни хора, те просто скандират лозунги и проповядват доктрина, нищо повече. Възможно е да правят тези неща, защото се опитват да се носят по течението и да следват стадото. Или това може да е свързано с факта, че средата на църковния живот ги принуждава да отбиват номера и да играят театър. Така или иначе, тези скандиращи лозунги и проповядващи доктрини хора никога няма да се покаят истински и определено няма да могат да постигнат Божието спасение.

Всяка истина, която Бог изисква да практикуват хората, налага да платят цена, както и практически да практикуват тази истина и да я изживеят в реалния си живот. Бог не иска от тях да празнословят; не иска просто да рецитират думи и доктрини, да говорят за себепознание, да признават, че са измамни, че са лъжци, че са криви, измамни и лукави, или да го изрекат няколко пъти на глас и с това да се приключи. Дали човек е способен да навлезе в истината реалност, ако признае всичко това, но след това изобщо не се промени; ако продължава да лъже, да заблуждава и да мами; ако използва същите сатанински хитрости, същите сатанински похвати, когато се сблъска с нещо, и ако средствата и методите му никога не се променят? Дали някога ще успее да промени нрава си? Не, никога! Трябва да си способен да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да имаш смелостта да се откриеш и да се изложиш на показ пред братята и сестрите и да разговаряш с тях за истинското си състояние. Ако не смееш да разкриеш или да анализираш покварения си нрав; ако не смееш да признаеш грешките си, значи не се стремиш към истината, камо ли да си някой, който познава себе си. Как може да се говори за истински преживявания, ако всеки е като онези религиозни хора, които се перчат, за да спечелят възхищението на другите; които свидетелстват за това колко много обичат Бог, колко са Му покорни, колко са Му предани и колко ги обича Той, и го правят само за да спечелят уважението и възхищението на другите; и ако всеки таи свои лични планове и пази лично пространство в сърцето си? Как може хората да имат истински преживявания, за да общуват помежду си? Да споделяш и да общуваш за преживяванията си означава да разговаряш за своите преживявания и познания за Божиите слова. Означава да изразиш на глас всяка мисъл в сърцето си, както и състоянието си и покварения нрав, който се разкрива в теб. Означава да позволиш на другите да ги разпознаят и след това да решиш проблема чрез общение за истината. Само ако се разговаря за преживяванията така, всички имат полза и жънат награди. Само това е истинският църковен живот. Ако това са само празни приказки за собствените ти прозрения за Божиите слова или за някой химн, а след това общуваш, както ти е угодно, без да се задълбочаваш, без да засегнеш действителните си състояния или проблеми, то от такова общение няма никаква полза. Как може да се осъществи истинско общуване, ако всички говорят за доктринални или теоретични знания, но не казват нищо за знанията, които са придобили от реални преживявания, и ако в общение за истината избягват да говорят за личния си живот, за проблемите си в реалния живот и за вътрешния си свят? Как може да има истинско доверие? Не може! Дали се счита за близост, ако една съпруга никога не изрича пред съпруга си думите, които са в сърцето ѝ? Дали всеки от тях може да знае какво мисли другият? (Не може.) Тогава да предположим, че те постоянно си казват: „Обичам те“. Казват само това, но никога не се разкриват и не си казват какво всъщност мислят дълбоко в себе си, какво очакват от партньора си или какви проблеми изпитват. Никога не се доверяват един на друг, а когато са заедно, не си разменят нищо повече от повърхностни любезности. Тогава наистина ли са съпруг и съпруга? Със сигурност не са! По същия начин, за да са способни братята и сестрите да се доверяват един на друг, взаимно да си помагат и да си предоставят ресурс, всеки трябва да говори за собствените си истински преживявания. Ако не казваш нищо за собствените си истински преживявания — ако проповядваш само думите и ученията, които хората разбират, ако проповядваш само частично доктрината за вярата в Бог и изричаш изтъркани баналности, а не разкриваш какво се таи в сърцето ти — тогава не си честен човек и не си способен да бъдеш честен човек. Ако използваме същия пример: докато живеят заедно в продължение на няколко години, съпругът и съпругата се опитват да свикнат един с друг, като от време на време се сдърпват. Дали обаче няма да се чувствате особено близки, ако и двамата имате нормална човешка природа и винаги му говориш от сърце, както и той на теб, независимо с какви трудности се сблъсквате в живота или в работата, независимо какво мислите дълбоко в себе си и какво възнамерявате да правите, за да разрешите проблемите, или какви идеи или планове имате за бъдещето на децата си, и ако всеки казва на партньора си всички тези неща? Ала ако той никога не споделя с теб най-съкровените си мисли и просто носи заплата вкъщи; ако ти никога не му разкриваш собствените си мисли и никога не се доверявате един на друг, тогава няма ли да има емоционална отдалеченост между вас двамата? Със сигурност ще има, защото не разбирате мислите и плановете си. В крайна сметка няма да си способен да разбереш що за човек е партньорът ти, нито той ще успее да разбере какъв човек си ти. Няма да разбираш от какво има нужда, нито той ще разбере твоите потребности. Ако хората не общуват словесно или духовно, близостта между тях е невъзможна и те не могат да се грижат един за друг или да си помагат. Преживявали сте това, нали? Ако твой приятел ти доверява всичко, казва ти всички свои мисли и споделя с теб страданието или щастието си, няма ли тогава да го почувстваш особено близък? Причината за неговото желание да ти каже тези неща е в това, че и ти си му доверил най-съкровените си мисли. Вие сте особено близки и именно поради това сте способни да се разбирате толкова добре и взаимно да си помагате. Без такова общуване и без такъв обмен между братята и сестрите в църквата те няма да са способни на хармонично разбирателство и няма да могат да работят добре заедно, докато изпълняват дълга си. Затова общението за истината изисква духовно общуване и способност да се говори от сърце. Това е един от принципите, които човек трябва да притежава, за да е честен човек.

Когато някои хора чуят, че за да е честен един човек, той трябва да казва истината и да говори от сърце, а ако лъже или мами, трябва да се разкрие, да се изложи на показ и да признае грешките си, те казват: „Да си честен е трудно. Трябва ли да казвам на другите всичко, което мисля? Не е ли достатъчно да разговаряме за положителните неща? Не е нужно да разказвам на другите за моята тъмна или покварена страна, нали?“. Ако не се разкриеш пред другите и не се анализираш, никога няма да опознаеш себе си. Никога няма да разбереш що за човек си и другите хора никога няма да могат да ти се доверят. Това е факт. Ако искаш другите да ти вярват, първо трябва да си честен. За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, все симулираш святост, благородство, величие и възвишен характер; ако не позволяваш на хората да видят покварата и недостатъците ти; ако представяш фалшив образ пред хората, така че те да повярват, че си почтен, че си велик, саможертвен, справедлив и безкористен — нима това не е измама и лъжа? Дали хората няма да успеят да прозрат що за човек си след време? Затова не се маскирайте и не се прикривайте. Вместо това се разкрийте и открийте сърцето си пред другите. Ако можеш да откриеш сърцето си, за да го видят другите, ако можеш да покажеш всичките си мисли и планове — както положителните, така и отрицателните — нима това не е честност? Ако можеш да се разкриеш така, че да те видят другите, тогава и Бог ще те види. Той ще каже: „Ако си се разкрил, за да те видят другите, значи със сигурност си честен пред Мен“. Но ако се разкриваш пред Бог само когато другите хора не те виждат и ако все се преструваш на велик, благороден или безкористен, когато си сред тях, тогава какво ще си помисли Бог за теб? Какво ще каже Той? Ще каже: „Ти си пълен измамник. Ти си отявлен лицемер и подлец и не си честен човек“. Така Бог ще те заклейми. Ако искате да сте честни хора, независимо дали стоите пред Бог или пред други хора, трябва да сте способни да дадете чист и открит отчет за вътрешното си състояние и за думите в сърцето си. Лесно ли се постига това? То изисква известен период на обучение, както и честа молитва и упование в Бог. По всички въпроси трябва да се научите да изричате думите в сърцето си просто и открито. С този вид обучение можете да постигнете напредък. Ако се сблъскате с голяма трудност, трябва да се молите на Бог и да търсите истината; трябва да се борите в сърцето си и да победите плътта, докато успеете да практикувате истината. Когато се обучавате по този начин, лека полека сърцето ви постепенно ще се открие. Ще ставате все по-чисти и въздействието на думите и действията ви ще се промени, в сравнение с по-рано. Лъжите и хитруването ви ще стават все по-малко и по-малко и ще можете да живеете пред Бог. Тогава ще станете честни хора по същество.

След като е било покварено от Сатана, цялото човечество живее в сатанински нрав. Подобно на Сатана, хората се маскират и се прикриват във всяко отношение, и прибягват до измама и прилагане на хитрости по всички въпроси. Няма нещо, в което да не прибягват до измама и прилагане на хитрости. Някои хора прилагат измамни хитрости дори в толкова обикновени дейности като пазаруването. Например може да са си купили най-модерната дреха, но макар че наистина им харесва, не смеят да я носят в църквата от страх, че братята и сестрите им ще ги обсъждат и ще ги нарекат повърхностни. Затова те просто я носят зад гърба на другите. Какво е това поведение? Това е разкриване на измамен и лъжлив нрав. Защо някой би си купил модна дреха, но не би се осмелил да я носи пред братята и сестрите си? В сърцето си той харесва модните неща и следва тенденциите на света, както правят невярващите. Той се страхува братята и сестрите да не го прозрат, да не видят колко е повърхностен, да не разберат, че не е почтен и порядъчен човек. В сърцето си следва модните неща и трудно се избавя от тях, но може да ги носи само вкъщи и се страхува да позволи на братята и сестрите си да ги видят. Ако нещата, които харесва, не могат да видят бял свят, защо тогава не може да се откаже от тях? Дали не е контролиран от сатанински нрав? Той постоянно изрича думи и доктрини и изглежда, че разбира истината, но не е способен да я приложи на практика. Това е човек, който живее според сатанински нрав. Ако някой винаги е измамен в речта си и в действията си, ако не позволява на другите да го видят такъв, какъвто е в действителност, и ако винаги приема образа на благочестив човек пред другите, тогава каква е разликата между него и фарисея? Той иска да води живот на проститутка, но да има и паметник, издигнат в чест на неговото целомъдрие. Знаел е много добре, че не може да носи екзотичната си дреха на обществени места, така че защо я е купил? Не е ли това прахосване на пари? Само защото харесва такива неща и сърцето му е останало в тази дреха, е сметнал, че трябва да я купи. Но след като я е купил, не може да я носи. След като минат няколко години, съжалява, че я е купил, и внезапно осъзнава: „Как можах да бъда толкова глупав, толкова отвратителен, че да направя това?“. Дори самият той е отвратен от това, което е направил. Но не може да контролира действията си, защото не е способен да се избави от нещата, които харесва и които преследва. Затова възприема двулични тактики и измами, за да удовлетвори себе си. Щом разкрива измамен нрав за такава дреболия, ще бъде ли способен да практикува истината, когато става въпрос за нещо по-значимо? Това би било невъзможно. Очевидно е, че в природата му е заложено да бъде измамен и измамността е неговата ахилесова пета. Имаше едно шест-или седемгодишно дете, което веднъж хапна нещо вкусно със семейството си. Когато другите деца го попитаха какво е това, детето примигна с очи и каза: „Забравих“, а всъщност просто не искаше да им каже. Възможно ли е наистина да е забравило какво е яло току-що? Това шест-или седемгодишно дете беше способно да изрича лъжи. Дали това бе нещо, на което го бяха научили възрастните? Дали това бе резултат от домашната му среда? Не — това е природата на човека, неговото наследство. Човек се ражда с измамен нрав. Всъщност каквото и хубаво нещо да е изяло детето, за него е нещо нормално да постъпи така. Неговите родители са му го приготвили. То не е откраднало чужда храна. Ако това дете може да излъже при такива обстоятелства, когато изобщо не е необходимо да го прави, тогава няма ли да е още по-вероятно да лъже по други въпроси? Какъв проблем показва това? Дали не е проблем на неговата природа? Това дете вече е пораснало и лъжата се е превърнала в негова природа. То наистина е измамен човек. Това си проличава у него от съвсем ранна възраст. Измамните хора не могат да не лъжат и мамят другите, а лъжите и измамите им може да се проявят по всяко време и на всяко място. Не се налага да се учат как да правят тези неща или да бъдат предизвиквани да ги правят — те се раждат със способността да ги правят. Ако това дете е могло да измисля лъжи, за да мами хората на толкова ранна възраст, може ли лъжата му наистина да е еднократно прегрешение? Със сигурност не. Това показва, че по своята природа същност то е измамен човек. Нима не е лесно да се разпознае толкова просто нещо? Ако някой лъже още от детството си, ако лъже често, ако лъже и мами хората дори за прости въпроси, по които не се налага да го прави, и ако лъжата е станала негова природа, тогава няма да му е лесно да се промени. Той е истински измамен човек. Защо се казва, че измамните хора не могат да бъдат спасени? Понеже е малко вероятно да приемат истината, така че не могат да бъдат пречистени и преобразени. Онези, които могат да получат Божието спасение, са различни. Те са относително простодушни от самото начало и ако кажат малка лъжа, вероятно ще се изчервят и ще се почувстват смутени. За такъв човек е по-лесно да стане честен: ако го помолите да излъже или да измами, ще му е трудно. Когато излъже, не може да произнесе всички думи и всеки веднага може да разбере, че лъже. Това са относително непринудени хора и за тях е по-вероятно да постигнат спасение, ако могат да приемат истината. Този тип хора лъжат само при специални обстоятелства, когато гърбът им е опрян до стената. Като цяло те винаги са способни да казват истината. Стига да се стремят към истината, те са способни да се отърват от този аспект на покварата с няколко години усилия, а след това няма да им е трудно да станат честни хора.

Какво ниво изисква Бог от честните хора? Как са предадени Божиите изисквания в „Три увещания“ — тази глава от Божиите слова? („Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. (…) Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на дело. Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“).) Тук има едно особено важно изречение. Виждате ли кое е то? (Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“.) Точно така, това е. Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш“. Хората имат твърде много тъмни страни и са извършили много неща, за които не смеят да говорят. Нито едно от ежедневните им действия не съответства на Божието слово и те не въстават срещу плътта. Правят каквото си искат и не са навлезли в истината реалност, дори след като са вярвали в Бог в продължение на толкова години. „Ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение и който няма лесно да излезе от тъмнината“. Тук Бог е насочил хората към пътя за практикуване. Няма лесно да получиш спасение, ако не практикуваш така, а само рецитираш лозунги и доктрини на висок глас. Това наистина е свързано със спасението. Да бъдеш спасен е много важно за всеки човек. Някъде другаде споменавал ли е Бог, че „не е лесно да се постигне спасение“? Другаде рядко споменава колко е трудно да бъдеш спасен, но го казва, когато говори за честността. Ще е много трудно да бъдеш спасен, ако не си честен човек. „Да не постигнеш спасение лесно“ означава, че ако не приемеш истината, ще ти бъде трудно да се спасиш. Няма да си способен да поемеш по правилния път към спасението и затова ще е невъзможно да бъдеш спасен. Бог използва тази формулировка, за да даде на хората известна свобода на действие. Тоест не е лесно да бъдеш спасен, но ако практикуваш Божиите слова, имаш надежда да постигнеш спасение. Точно обратното е по смисъл. Не можеш да бъдеш спасен, ако не практикуваш според Божиите слова и никога не анализираш тайните и предизвикателствата си, никога не си открит в общение с другите, нито общуваш с тях, нито анализираш, нито изваждаш наяве покварата и пагубните си недостатъци. А защо е така? Ако не се разкриваш и не се самоанализираш по този начин, няма да намразиш собствения си покварен нрав и така поквареният ти нрав никога няма да се промени. А ако не си способен да се промениш, как може дори да мислиш за това да бъдеш спасен? Божиите слова ясно показват това и те доказват Божието намерение. Защо Бог винаги подчертава, че хората трябва да са честни? Защото е много важно да си честен — то има пряко отношение към това дали човек може да се покори на Бог и дали може да постигне спасение. Някои хора казват: „Аз съм надменен и самоправеден, често се ядосвам и разкривам поквара“. Други казват: „Аз съм много повърхностен и суетен и много обичам хората да ме ласкаят“. Това са все неща, които са видими за хората отвън, и не са големи проблеми. Не бива да продължаваш да се занимаваш с тях. Независимо какъв е твоят нрав или характер, стига да си способен да си честен човек, както изисква Бог, ти може да бъдеш спасен. И така, вие какво ще кажете? Важно ли е да си честен? Това е най-важното нещо и затова Бог говори за честността в главата от Своите слова „Три увещания“. В други глави Той често споменава, че вярващите трябва да имат нормален духовен живот и правилен църковен живот, и описва как трябва да изживяват нормална човешка природа. Словата Му по тези въпроси са общи. Те не се обсъждат твърде конкретно или твърде подробно. Но когато Бог говори за това да си честен, Той посочва пътя, който хората трябва да следват. Той казва на хората как да практикуват и говори с достатъчно подробности и яснота. Бог казва: „Ако имаш много тайни, които не ти се иска да споделяш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, който няма лесно да постигне спасение“. Това да си честен е свързано с постигането на спасение. И така, какво ще кажете, защо Бог изисква от хората да са честни? Това засяга истината за човешкото поведение. Бог спасява честните хора и онези, които Той иска за Своето царство, са честни. Ако си способен да лъжеш и мамиш, ти си измамен, нечестен и коварен, а не честен човек. Ако не си честен човек, няма шанс Бог да те спаси и изобщо не можеш да бъдеш спасен. Казваш, че сега си много благочестив, че не си надменен или самоправеден, че си способен да платиш цена, когато изпълняваш своя дълг, или че можеш да разпространяваш евангелието и да накараш много хора да приемат вярата. Но не си честен, все още си измамник и изобщо не си се променил. Така че можеш ли да бъдеш спасен? Категорично не. Затова тези Божии слова напомнят на всички, че за да бъдат спасени, първо трябва да са честни в съответствие с Божиите слова и изисквания. Трябва да са откровени, да разкрият покварения си нрав, намеренията и тайните си и да търсят пътя на светлината. Какво означава „да търсиш пътя на светлината“? Означава да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Когато разкриеш покварата си, както и целите и намеренията, които стоят зад действията ти, ти същевременно се анализираш, след което търсиш отговора на въпросите: „Защо направих това? Има ли в това основа за Божиите слова? Съответства ли на истината? Като правя това, върша ли съзнателно нещо нередно? Мамя ли Бог? Ако мамя Бог, значи не бива да го правя; трябва да погледна какво изисква Бог, какво казва Той и да открия какви са истините принципи“. Ето какво означава да търсиш истината; ето какво означава да вървиш в светлината. Когато хората са способни да практикуват това редовно, те са способни наистина да се променят и така да постигнат спасение.