Необходимо е да се научим как да се справяме, когато хората имат проблеми със сътрудничеството си с другите по време на изпълнение на дълга си. Какъв е принципът за справяне с тях? Какъв ефект трябва да се постигне? Научете се да работите в хармония с всички и да взаимодействате с другите, като се ръководите от истината, Божието слово и принципите, а не от чувства или избухливост. По този начин няма ли да се възцари истината в църквата? Докато истината царува, няма ли нещата да се решават по справедлив и разумен начин? Не смятате ли, че хармоничното сътрудничество е от полза за всички? (Да, така е.) Да се правят нещата по този начин е много полезно за вас. На първо място, то е положително поучително и ценно за вас, докато изпълнявате дълга си. Освен това ви предпазва да не допускате грешки, да не предизвиквате смущения и прекъсвания и да не поемете по пътя на антихристите. Страхувате ли се да тръгнете по пътя на антихристите? (Да.) Полезен ли е страхът сам по себе си? Не — страхът сам по себе си не може да разреши проблема. Нормално е да се страхувате да вървите по пътя на антихристите. Това показва, че обичате истината, че сте човек, който е готов да се стреми към истината и да я търси. Ако в сърцето си изпитвате страх, тогава трябва да търсите истината и да намерите пътя на практикуването. Трябва да започнете, като се научите да си сътрудничите с другите в хармония. Ако има проблем, разрешавайте го с общение и обсъждане, за да може всеки да знае принципите, както и конкретните аргументи и планове за разрешаването му. Това не те ли предпазва от самоволни и еднолични действия? Освен това, ако имаш богобоязливо сърце, ти ще можеш по естествен начин да приемеш Божията проверка, но трябва и да се научиш да приемаш и надзора на Божиите избраници, което изисква от теб да бъдеш търпелив и толерантен. Ако видиш, че някой те надзирава, проучва работата ти или те проверява, без да знаеш, и се вбесиш, отнесеш се към този човек като към враг и го презреш, а после дори го нападнеш и го обявиш за предател с надеждата, че той ще изчезне, то това е проблем. Не е ли това изключително злонамерено? Каква е разликата между него и царя на дяволите? Това справедливо отношение към хората ли е? Ако вървиш по правия път и действаш правилно, защо ще те е страх от проверки? Ако те е страх, значи нещо се е прокраднало в сърцето ти. Ако знаеш в сърцето си, че имаш проблем, трябва да приемеш Божия съд и наказание. Това е разумно. Ако знаеш, че имаш проблем, но не позволяваш на никого да те надзирава, да проучва работата ти или да изследва проблема ти, то ти се проявяваш като много неразумен, съпротивляваш се срещу Бог и Му се опълчваш, а в такъв случай проблемът ти става още по-сериозен. Ако Божиите избраници преценят, че ти си зъл човек или неверник, последиците ще са още по-неприятни. Затова тези, които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те наглеждат. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита. Затова не трябва винаги да се предпазваш от братята и сестрите си или от хората около теб. Не се прикривай и не се потулвай винаги, като не позволяваш на другите да те разберат или да видят кой си. Ако сърцето ти винаги се предпазва от другите, това ще се отрази на търсенето на истината и лесно ще изпуснеш делото на Светия Дух, както и много възможности да бъдеш усъвършенстван. Ако винаги се предпазваш от другите, ще имаш тайни в сърцето си и няма да можеш да си сътрудничиш с хората. Ще ти бъде лесно да вършиш грешните неща и да вървиш по грешния път, и ще бъдеш смаян, когато правиш грешки. Какво ще си помислиш тогава? „Ако знаех само, щях да си сътруднича с моите братя и сестри, за да изпълня дълга си още от самото начало, и със сигурност нямаше да имам никакви проблеми. Но тъй като винаги се страхувах, че другите ще ме разгадаят, се пазех от тях. Но в крайна сметка никой друг не сгреши — именно аз направих първата грешка. Каква срамна и глупава постъпка!“. Ако можеш да се съсредоточиш върху търсенето на истината и да бъдеш откровен в общението с братята и сестрите си, когато имаш трудности, те могат да ти помогнат и да ти дадат възможност да разбереш правилния път на практикуване и принципите на практикуване. Това може да те предпази да не вървиш по грешния път, когато изпълняваш дълга си, за да не се провалиш или паднеш, или да бъдеш презрян и отритнат и отстранен от Бог. Вместо това ще получиш защита, ще изпълняваш дълга си правилно и ще получиш Божието одобрение. Колко огромни са ползите, които хората получават от хармоничното сътрудничество!

Думите „хармонично сътрудничество“ са лесни за разбиране в буквален смисъл, но са трудни за прилагане на практика. Не е лесно да се изживее практическата страна на тези думи. Защо не е лесно? (Хората имат покварен нрав.) Точно така. Човекът има покварен нрав, състоящ се в надменност, нечестивост, непримиримост и т.н., който му пречи да практикува истината. Когато си сътрудничиш с други хора, ти разкриваш всякакви страни на покварения си нрав. Например мислиш си: „Бихте искали да си сътруднича с този човек, но дали той е готов за това? Дали хората няма да ме презират, ако си сътруднича с някой, който няма никакви заложби?“. А понякога дори можеш да си помислиш: „Този човек е абсолютно безмозъчен и не разбира какво му казвам!“ или „Това, което имам да кажа, е дълбокомислено и проницателно. Ако им го кажа и ги оставя да го приемат за себе си, дали все пак ще се откроявам? Моето предложение е най-доброто. Ако просто го кажа и ги оставя да го използват, кой ще разбере, че това е моят принос?“. Такива мисли и мнения — такива дяволски думи — се чуват и виждат често. Ако имаш такива мисли и мнения, готов ли си да си сътрудничиш с другите? В състояние ли си да постигнеш хармонично сътрудничество? Това не е лесно, има известно предизвикателство! Думите „хармонично сътрудничество“ са лесни за произнасяне — просто отворете устата си и те ще излязат веднага. Но когато дойде време да ги приложите на практика, пречките вътре във вас стават огромни. Мислите ви се разпиляват в различни посоки. Понякога, когато сте в добро настроение, все пак може да се окаже, че сте в състояние да общувате малко с другите. Но ако настроението ви е лошо и ви пречи поквареният нрав, изобщо няма да сте в състояние да практикувате. Някои хора, като водачите например, не могат да си сътрудничат с никого. Те винаги гледат на другите отвисоко, винаги са придирчиви към другите, а когато забележат недостатъците им, ги съдят и нападат. Това превръща такива водачи в гнили ябълки и те биват заменяни. Нима не разбират какво означават думите „хармонично сътрудничество“? В действителност ги разбират много добре, но просто не са в състояние да ги приложат на практика. Защо не могат да ги приложат на практика? Защото ценят твърде много статуса си и имат твърде високомерен нрав. Искат да се изтъкват и хвалят, а когато са се сдобили със статус, не го пускат, защото се страхуват да не попадне в ръцете на друг, а те самите да останат без реална власт. Страхуват се да не бъдат изоставени от другите и да не загубят тяхното уважение, страхуват се, че думите им ще престанат да им носят сила и авторитет. Това е, от което се страхуват. Докъде стига тяхната надменност? Те губят разума си и предприемат произволни, необмислени действия. И какво следва от това? Не само че изпълняват дълга си лошо, но действията им причиняват прекъсвания и смущения и те биват премествани и заменяни. Кажете Ми, има ли място, където такъв човек, с такъв нрав, е годен да изпълнява дълг? Страхувам се, че където и да бъде поставен, той няма да изпълнява дълга си както трябва. Той не може да си сътрудничи с други хора — е, значи ли това тогава, че ще бъде в състояние да изпълнява добре дълга си самостоятелно? Със сигурност не. Ако изпълнява задълженията си самостоятелно, ще бъде още по-малко сдържан, още по-способен на произволни, необмислени действия. Дали ще можеш да изпълняваш дълга си добре, не зависи от твоите дарби, от висотата на твоите заложби, от твоята човешка природа, възможности или умения. Въпросът се свежда до това дали си човек, който приема истината, и дали си в състояние да прилагаш истината на практика. Ако си в състояние да прилагаш истината на практика и да се отнасяш справедливо към другите, можеш да постигнеш хармонично сътрудничество с тях. Ключът към това дали даден човек може да изпълнява добре дълга си и да постигне хармонично сътрудничество с другите, се крие в това дали може да приема и да се покорява на истината. Заложбите, дарбите, наклонностите, възрастта на човека и т.н. не са основното — всички те са второстепенни. Най-важното е да се види дали човекът обича истината и дали може да я практикува. След като изслушат една проповед, тези, които обичат истината и могат да я практикуват, ще признаят, че тя е правилна. В реалния живот, когато се сблъскват с хора, събития и неща, те ще прилагат тези истини спрямо себе си. Ще прилагат истината на практика, тя ще се превърне в тяхна реалност и в част от собствения им живот. Тя ще се превърне в критериите и принципите за това как да се държат и да вършат нещата, ще стане това, което изживяват и разкриват. Когато слушат проповед, онези, които не обичат истината, също ще признаят, че тя е правилна, и ще си мислят, че разбират всичко. Те са записали доктрините в сърцето си, но какви са принципите и критериите, които използват, за да обмислят нещо, когато го правят? Винаги разглеждат нещата според собствените си интереси, но не ги разглеждат, като използват истината. Страхуват се, че практикуването на истината ще ги постави в неблагоприятна ситуация и че ще бъдат съдени и подценявани от другите — че репутацията им ще пострада. Лутат се в разсъжденията си и накрая си мислят: „Просто ще защитя статуса, репутацията и интересите си, това е най-важното. Когато тези неща са изпълнени, ще бъда доволен. Ако тези неща не са изпълнени, няма да съм щастлив да практикувам истината, нито ще ми е приятно“. Такъв човек обича ли истината? Категорично не. Някои хора са много сериозни, когато слушат проповеди, и дори си водят бележки. Всеки път, когато чуят ключова дума или важна фраза, я записват в тетрадка, но след това не я използват и не я прилагат. Независимо колко време е минало, не се забелязва истинска промяна. Прилича ли това на човек, който обича истината? Хората, които обичат истината, са способни да я прилагат на практика, стига да я разбират, докато онези, които не я обичат, не могат да я прилагат на практика, дори и да я разбират. Най-добрият показател за това дали някой обича истината е дали може да я прилага на практика. Смятате ли, че някой, който не обича истината, може да отличи доброто от злото? (Не може.) Всъщност може. Например, ако в миналото е бил милостив към някого, но след това този човек накърни интересите му, той би си казал: „Този човек е безсъвестен. Преди му помагах, а сега се отнася с мен по този начин!“. Виждаш ли, той говори за съвест, но с какъв стандарт измерва съвестта на човека или кое е правилно и кое не? Всеки, който е полезен за него, и всички думи или дела, които му носят полза — тези неща са положителни, а всичко, което не му носи полза, е отрицателно. Ето колко егоистична е неговата гледна точка. Смятате ли, че такъв човек може да придобие истината? (Не, не може.) Защо? (Такъв човек не може да придобие истината, защото действията му са безпринципни и не практикува според истината. Вместо това действа за собствена изгода и измисля всевъзможни схеми за себе си.) Точно така. Той не може да придобие истината. За какъв човек е подготвена истината? Тя е подготвена за хора, които я обичат и са способни да се откажат от всичко заради нея. Това са хората, които могат да придобият истината и на които в крайна сметка тя принадлежи и е дадена. Това означава човек да бъде способен да приложи истината на практика и да живее според истината на всяка цена, дори това да означава да пожертва личните си интереси или нещата, които обича най-много, и да ги дари изцяло. По този начин може да се придобие истината.

Какво според вас хората ценят най-много? Дали е човешкият живот? (Да.) Всъщност не. Да предположим, че от теб поискат да жертваш живота си за Бог. Би ли могъл да се откажеш от него? Да предположим, че от теб поискат да се принесеш в жертва на Бог и да умреш веднага, би ли могъл да го направиш? Има хора, които могат да го направят. Следователно животът не е най-важното нещо за хората, тъй като наистина някои от тях са готови да принесат себе си в жертва на Бог или да пожертват живота си за Бог по всяко време и навсякъде. Но когато на карта са поставени личните им интереси или репутацията и статусът им, особено когато става въпрос за тяхното бъдеще и съдба, могат ли да приложат истината на практика и да се опълчат на собствената си плът? Това е най-трудното нещо. Кое е най-важното нещо за човек в тази ситуация? (Неговите интереси, бъдеще и съдба.) Правилно. Не е животът, а неговите интереси, статус, бъдеще и съдба — това са нещата, които хората ценят и пазят най-много. Някой, който може да жертва живота си за Бог, не е непременно човек, който обича истината и я прилага на практика. Да можеш да жертваш живота си за Бог може да е просто лозунг. Казваш, че можеш да жертваш живота си за Бог, но способен ли си да се откажеш от облагите на статуса? Да се откажеш от гордостта? Кое е по-лесно да се пожертва? (По-лесно е да се пожертва животът.) Да. Когато някои хора са изправени пред този избор, въпреки че могат да пожертват собствения си живот, те не са в състояние да се откажат от облагите на статуса или да отхвърлят собствения си погрешен път. Да кажем, че трябва да избираш между два пътя. Единият е пътят на това да бъдеш честен човек, да говориш истината и да казваш онова, което е на сърцето ти, да споделяш сърцето си с другите или да признаваш грешките си и да разказваш фактите такива, каквито са, като покажеш на другите покварената си грозота и си навлечеш срама за това, което представляваш като личност. Другият път е пътят на жертването на живота ти в мъченичество за Бог и навлизане в небесното царство, когато умреш. Кой път избираш? Някой може да каже: „Избирам да се откажа от живота си заради Бог. Готов съм да умра за Него. След смъртта ще получа наградата си и ще вляза в небесното царство“. Жертването на живота за Бог може да бъде осъществено с един-единствен енергичен тласък от тези, които имат решителност. Но дали практикуването на истината и това да бъдеш честен човек може да се постигне с един такъв тласък? Не може, дори и с два тласъка. Ако имате воля, когато правите нещо, можете да го направите добре с един тласък, но един-единствен случай на казване на истината без лъжа не ви прави честен човек веднъж завинаги. Да бъдеш честен човек означава да промениш нрава си, а за това са необходими десет или двадесет години опит. Трябва да се отървеш от измамния си нрав на лъжи и двуличие, преди да можеш да покриеш основния стандарт за това да бъдеш честен човек. Нима това не е трудно за всички? Това е огромно предизвикателство. Сега Бог иска да усъвършенства и да придобие група от хора и всички, които се стремят към истината, трябва да приемат съд и наказание, изпитания и облагородяване, като целта е да се премахне измамният им нрав и те да се превърнат в честни хора, които се покоряват на Бог. Това не е нещо, което може да се постигне с един тласък. То изисква истинска вяра и човек трябва да понесе много изпитания и да премине през много облагородяване, преди да го постигне. Ако сега Бог поиска от теб да бъдеш честен човек и да кажеш истината, нещо, което е свързано с фактите, с твоето бъдеще и съдба, чиито последици може да не са в твоя полза, с това, че другите вече няма да имат високо мнение за теб, а ти самият чувстваш, че репутацията ти е унищожена — при тези обстоятелства би ли могъл да бъдеш откровен и да кажеш истината? Можеш ли все пак да си честен? Това е най-трудното нещо, много по-трудно от това да се откажеш от живота си. Можеш да си кажеш: „Няма как да стане да кажа истината. По-скоро ще умра за Бог, отколкото да кажа истината. Изобщо не искам да бъда честен човек. Предпочитам да умра, отколкото всички да ме гледат отвисоко и да мислят, че съм обикновен човек“. Какво излиза, че хората ценят най-много? Това, което хората ценят най-много, са техният статус и репутация — неща, които се контролират от техния сатанински нрав. Животът е второстепенен. Ако ситуацията ги принуждава, те биха събрали сили да дадат живота си, но от статуса и репутацията няма да се откажат лесно. За хората, които вярват в Бог, да отдадат живота си не е от първостепенно значение. Бог изисква от хората да приемат истината и да бъдат истински честни хора, които казват всичко, което е в сърцата им, като се разкриват и се разголват пред всички. Лесно ли е да се направи това? (Не, не е.) Всъщност Бог не иска от теб да се откажеш от живота си. Нима животът ти не ти е даден от Бог? Каква полза би имал Бог от твоя живот? Бог не го иска. Той иска от теб да говориш честно, да кажеш кой си и какво мислиш в сърцето си. Можеш ли да кажеш тези неща? Тук задачата става трудна и може да си кажеш: „Накарай ме да работя усилено и ще имам сили да го направя. Накарай ме да пожертвам цялото си имущество и ще мога да го направя. Лесно бих могъл да изоставя родителите и децата си, брака и кариерата си. Но да кажа това, което е в сърцето ми, да говоря честно — това е единственото нещо, което не мога да направя“. Каква е причината да не можеш да го направиш? Тя е, че щом го направиш, всеки, който те познава или се е запознал с теб, ще те види по различен начин. Вече няма да те гледа с възхищение. Репутацията ти ще е срината и ще си напълно унизен, а твоята почтеност и достойнство няма да ги има повече. Няма да ги има вече и високият ти статус и престиж в сърцата на другите. Ето защо при такива обстоятелства, независимо от всичко, няма да кажеш истината. Когато хората се сблъскат с това, в сърцата им се води битка и когато тази битка приключи, някои в крайна сметка преодоляват трудностите си, а други не могат и продължават да бъдат контролирани от покварения си сатанински нрав и от собствения си статус, репутация и така наречено достойнство. Това е трудно, нали? Само да говориш честно и да казваш истината не е кой знае какво, но толкова много смелчаци, толкова много хора, които са се клели да се посветят, да отдадат всичко на Бог и да изразходят живота си за Бог, толкова много хора, които са изричали величествени думи пред Бог, намират това за невъзможно. Какво имам предвид с това? Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш да превъзхождаш другите. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те изостави, ако не се замислиш над себе си и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и напразни мечти и да се стреми към слава, изгода и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се опитва да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, изгода и статус, и отказват да се покаят, за тях няма лек и изходът е само един — да бъдат отстранени. Сега все още има време, ако побързате да се покаете. Когато обаче дойде денят, в който Бог завърши делото Си и бедствията станат още по-големи, вече няма да имате тази възможност. Когато това време настъпи, хората, които се стремят към слава, изгода и статус и упорито отказват да се покаят, ще бъдат отстранени. Всички трябва да сте наясно какви хора спасява Божието дело и какво е значението на Неговото спасение. Бог иска хората да дойдат пред Него, да слушат словата Му, да приемат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да практикуват това, което Бог казва и заповядва. Това означава да живеят според Неговите слова, а не според собствените си представи, фантазии и сатанински философии, или като преследват човешкото „щастие“. Човек, който не слуша Божиите слова и не приема истината, а продължава без покаяние да живее според философиите на Сатана и със сатанински нрав, не може да бъде спасен от Бог. Ти следваш Бог, но това, разбира се, се дължи и на факта, че Бог те е избрал. Какво обаче е значението на това, че Бог те е избрал? Това трябва да те направи човек, който вярва на Бог, който наистина Го следва, който може да се отрече от всичко заради Него и който е способен да следва Божия път; човек, който се е отървал от сатанинския си нрав, който вече не следва Сатана и не живее под неговата власт. Бог може ли да те приеме, ако Го следваш и изпълняваш дълга си в Неговия дом, но престъпваш истината във всяко отношение, не практикуваш и не изживяваш според Неговите слова, а може би дори Му се противопоставяш? Категорично не. Какво имам предвид с това? Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш предано и на приемливо ниво. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да си вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество.

25 юни 2019 г.