За правилното изпълнение на дълга е необходимо хармонично сътрудничество. Тъй като всички хора имат покварен нрав и никой не притежава истината, те могат да изпълняват дълга си правилно само чрез хармонично сътрудничество. То е от полза не само за навлизането им в живота, но и за правилното изпълнение на дълга им, както и за работата на църквата. Хората, които си сътрудничат хармонично, притежават относително добра човешка природа и честност, но ако някой няма добра човешка природа, а е прекалено високомерен и самоправеден или прекалено крив и измамен, тогава няма как да си сътрудничи хармонично с другите. Някои хора не се занимават с почтена работа, не са съвестни при изпълняването на дълга си и никога не вършат нищо добро. Такива хора не могат да си сътрудничат с другите и не могат да намерят хармония или да се разбират с никого. Такива хора не притежават човешка природа и са зверове и дяволи. Всички послушни и покорни хора с добра човешка природа със сигурност ще имат резултати при изпълняването на дълга си и лесно ще си сътрудничат с другите. Що се отнася до онези, които не подхождат с честност при изпълняването на дълга си, които се държат невъздържано или дори смущават изпълняването на дълга на други хора — ако са непоправими след многобройни увещания и никога не са склонни да се разкаят, винаги предизвикват смущения и прекъсвания в изпълнението на дълга си, а качеството на човешката им природа е позорно, тогава те трябва да бъдат прочистени незабавно, за да се избегне привнасянето на проблеми или неприятности в работата на църквата. Това е проблем, който трябва да бъде разрешен от водачите и работниците.

Някои хора са безотговорни при изпълняването на дълга си, което води до необходимост от повторно извършване на работата. Това се отразява сериозно на ефективността на работата. Освен липсата на достатъчни специализирани знания и опит, има ли други причини за появата на този проблем? (Когато човек е сравнително надменен и самоправеден, действа самоволно или еднолично и не изпълнява дълга си принципно.) Специализираните знания и опитът могат да бъдат научени и натрупани малко по малко, но ако има проблем с нрава на човека, смятате ли, че той може да бъде разрешен лесно? (Не, няма да е лесно.) Тогава как трябва да бъде разрешен? (Човекът трябва да преживее наказание, съд и кастрене.) Трябва да преживее съд, наказание и кастрене — тези думи са правилни, но могат да бъдат постигнати само от онези, които се стремят към истината. Могат ли онези, които не обичат истината, да приемат да бъдат кастрени? Не, не могат. Когато при изпълнението на дълга на хората работата винаги трябва да се върши повторно, най-големият проблем не е в липсата на специализирани знания или опит, а в това, че хората са прекалено самоправедни и надменни, не работят хармонично, а действат самоволно и еднолично — в резултат на което работата се обърква и не се постига нищо, а всички усилия са напразни. Но най-тежкият проблем в това отношение е поквареният нрав на хората. Когато поквареният нрав на хората е прекалено тежък, те не са добри, а са зли хора. Нравът на злите хора е много по-тежък от обикновения покварен нрав. Злите хора са склонни да извършват зли дела, те са склонни да смущават и прекъсват работата на църквата. Единственото, на което са способни злите хора, когато изпълняват някакъв дълг, е да вършат нещата лошо и да ги объркват, а тяхното полагане на труд причинява повече неприятности, отколкото ползи. Някои хора не са зли, но изпълняват дълга си според собствения си покварен нрав — затова те също са неспособни да изпълняват правилно дълга си. В обобщение поквареният нрав пречи изключително много на хората да изпълняват правилно дълга си. Според вас кой аспект от покварения нрав на хората оказва най-голямо влияние върху ефективността, с която те изпълняват дълга си? (Надменността и самоправедността.) А кои са основните проявления на надменността и самоправедността? Да действаш самоволно и еднолично, да следваш свой път, да не се вслушваш в чужди предложения, да не искаш съвети от другите, да не сътрудничиш хармонично и да се стремиш винаги да имаш последната дума за всичко. Макар че неколцина братя и сестри може да си сътрудничат при изпълнението на определен дълг и всеки от тях да се занимава със своята задача, някои водачи или отговорници на групи винаги искат да имат последната дума; каквото и да правят, те никога не си сътрудничат хармонично с другите, не участват в общение и правят нещата прибързано, без да постигат съгласие с другите. Принуждават всички да слушат само тях и в това е проблемът. Нещо повече, когато останалите виждат проблема, но не се намесват, за да спрат отговорното лице, това в крайна сметка води до ситуация, в която хората не са ефективни при изпълнението на дълга си, работата се обърква напълно и всички участници трябва да преработват задачата си, което води до натрупване на умора у тях. Кой е отговорен за този злополучен резултат? (Отговорното лице.) Отговорни ли са и другите участници? (Да.) Отговорното лице е действало самоволно и еднолично, като е настояло нещата да се извършват по неговия начин, а останалите са забелязали проблема, но не са направили нищо, за да го спрат, и, което е още по-сериозно, дори са го последвали. Това не ги ли прави съучастници? Ако не ограничаваш, не блокираш или не разобличаваш този човек, а го следваш и му позволяваш да те манипулира, не даваш ли свобода на действие на Сатана да смущава работата на църквата? Това със сигурност е ваш проблем. Когато виждате проблем, но не правите нищо, за да го спрете, не разговаряте за него, не се опитвате да го ограничите и освен това не съобщавате за него на тези над вас, а играете ролята на угодник, това знак за липса на преданост ли е? Предани ли са на Бог тези, които угодничат? Ни най-малко. Такъв човек не просто не е предан на Бог — той действа като съучастник на Сатана, като негов спътник и последовател. Той изпълнява своя дълг и отговорност без преданост, но е доста предан на Сатана. В това е същността на проблема. Що се отнася до липсите в професионален аспект, възможно е постоянно да се учите и да черпите опит, докато изпълнявате дълга си. Такива проблеми могат да бъдат разрешени лесно. Най-трудното нещо за разрешаване е поквареният нрав на човека. Ако не се стремите към истината и не се справяте с покварения си нрав, а винаги угодничите, не кастрите тези, които сте видели, че нарушават принципите, и не им помагате, нито ги разобличавате или разкривате, а винаги се свивате, без да поемате отговорност, тогава подобно изпълнение на дълга само ще компрометира и забавя работата на църквата. Когато се отнасяте към изпълнението на дълга си като към дреболия, без да поемате ни най-малка отговорност, това не само влияе на ефективността на работата, но и води до многократни забавяния в работата на църквата. Когато изпълнявате дълга си по този начин, не сте ли нехайни и не мамите ли Бог? Показва ли това някаква преданост към Бог? Ако постоянно сте нехайни, докато изпълнявате дълга си, и упорито не се разкайвате, тогава неминуемо ще бъдете отстранени.

Как трябва да се справяте с трудностите, които срещате по време на изпълнението на дълга си? Най-добрият начин е всички заедно да потърсят истината, за да разрешат проблема и да постигнат съгласие. Стига да разбирате принципите, ще знаете какво да направите. Това е оптималният начин за разрешаване на проблемите. Ако не търсите истината, за да разрешите даден проблем, а вместо това действате само според личните си представи и фантазия, тогава не изпълнявате дълга си. Каква е разликата между това и работата в обществото на невярващите или в света на Сатана? Божият дом се управлява от истината и от Бог. Без значение какъв проблем възниква, за разрешаването му трябва да се търси истината. Независимо колко различни мнения има или колко много се различават, всички те трябва да бъдат разглеждани и обсъждани. След това, след като се постигне съгласие, трябва да се предприемат действия в съответствие с принципите. По този начин не само можете да разрешите проблема, но и да практикувате истината и да изпълнявате правилно дълга си. Освен това можете да постигнете хармонично сътрудничество по време на процеса на разрешаване на проблема. Ако всички онези, които изпълняват дълга си, обичат истината, тогава за тях е лесно да приемат и да се покоряват на истината. Но ако са надменни и самоправедни, тогава за тях не е лесно да приемат истината, дори когато хората разговарят за нея. Има хора, които не разбират истината, но винаги искат другите да ги слушат. Такива хора само смущават изпълняването на дълга на другите. В това е същността на проблема и той трябва да бъде разрешен, преди човек да може да изпълнява дълга си правилно. Ако при изпълнението на дълга си човек винаги е надменен и своенравен, винаги действа самоволно и еднолично, прави всичко безразсъдно и както му харесва, без да си сътрудничи или да обсъжда нещата с други хора и без да търси истините принципи, тогава какво е това отношение към дълга? Може ли по този начин човек да изпълни правилно дълга си? Ако такъв човек никога не приема да бъде кастрен, изобщо не приема истината и продължава да върши нещата по свой начин, необмислено и както му харесва, без да се разкае или промени — тогава това не е просто проблем с отношението му, а проблем с неговата човешка природа и характер. Това е човек без човешка природа. Може ли човек без човешка природа да изпълнява правилно дълга си? Разбира се, че не. Ако докато изпълнява дълга си, човек дори извършва всякакви скандални действия и смущава работата на църквата, тогава той е зъл човек. Такъв човек не е годен да изпълнява дълга си. Изпълнението на дълга му води само до смущения и щети и нанася повече вреди, отколкото ползи, така че трябва да бъде лишен от правото да изпълнява дълга си и да бъде изчистен от църквата. Ето защо способността да се изпълнява добре дългът не зависи единствено от заложбите на човека, а главно от отношението му към дълга, от характера му, от това дали човешката му природа е добра, или лоша, и дали е способен да приеме истината. Това са основните проблеми. Дали влагаш сърцето си в дълга си, дали правиш всичко по силите си и действаш с цялото си сърце, дали имаш сериозно и добросъвестно отношение към изпълняването на дълга си, дали си сериозен и работиш усърдно: това са нещата, които Бог гледа, и Той внимателно проверява всички. Могат ли хората да изпълняват правилно дълга си, ако повечето от тях са безотговорни и никой не е сериозен, и въпреки че знаят в сърцата си какво е правилно да се направи, не се стремят към принципите и никой не се отнася сериозно към тях? В подобна ситуация водачите и работниците трябва да проследяват, да проверяват и да предлагат насоки или да намерят отговорен човек, който да бъде ръководител на групата или отговорник. Това може да подтикне към действие повечето от хората и да се постигне добър резултат при изпълнението на дълга им. Ако се появи някой, който смущава и вреди, нека направо бъде изчистен, тъй като с разрешаването на основния проблем за хората ще бъде лесно да бъдат ефективни при изпълнението на дълга си. Някои хора може да имат известни заложби, но да са безотговорни при изпълнението на дълга си. Те може да имат технически умения или професионални знания, но да не ги предават на другите. Ръководителите и работниците трябва да разрешат този проблем. Те трябва да общуват с тях и да ги насърчават да предават уменията си, така че другите да ги усвояват възможно най-бързо и да овладяват професионалните знания. Като човек, добре запознат с професионалните знания, не трябва да си придаваш важност или да парадираш с квалификацията си; трябва активно да предаваш уменията и знанията си на новаците, така че всички заедно да могат да изпълняват добре дълга си. Ти може да си най-добре запознат с професията си и да си водещ по отношение на уменията, но това е дар, който Бог ти е дал, и трябва да го използваш, за да изпълняваш дълга си и да оползотвориш силните си страни. Без значение колко си опитен или талантлив, не можеш да се заемеш с работата сам. Едно задължение се изпълнява по-ефективно, ако всеки е в състояние да усвои уменията и знанията за дадена професия. Както се казва в поговорката, един способен човек се нуждае от помощта на още трима души. Без значение колко способен е отделният човек, без помощта на всички останали това не е достатъчно. Ето защо никой не бива да бъде надменен и никой не бива да иска да действа самоволно и еднолично. Хората трябва да се опълчат на плътта, да загърбят собствените си идеи и мнения и да работят в хармония с всички останали. Който има професионални знания, трябва с любов да помага на другите, за да могат и те да овладеят тези умения и знания. Това е от полза за изпълнението на дълга. Ако винаги гледате на притежаването на дадено умение като на купон за храна и се отнасяте към него по този начин, страхувайки се, че предаването му на другите ще доведе до собствения ви глад — това е възгледът на невярващите. Това е егоистична и долна практика, която няма да мине в Божия дом. Ако никога не сте в състояние да приемете истината и никога не сте готови да полагате труд, тогава просто ще бъдете отстранени. Ако проявявате внимание към Божиите намерения и желаете да сте предани на делото в Неговия дом, трябва да предложите всичките си сили и умения, за да могат другите да ги научат и усвоят, и да изпълняват дълга си по-добре. Това е в съответствие с Божиите намерения. Само такива хора имат човешка природа и са обичани и благословени от Бог.

Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Трябва да започне да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си енергия. Влагането на цялото сърце и на цялата енергия означава човек да се съсредоточи изцяло върху изпълнението на дълга си и да не позволява да го занимават други неща, а след това да приложи енергията, която има, да впрегне цялата си сила и да вложи в изпълнението на задачата своите заложби, дарби, силни страни и нещата, които е разбрал. Ако притежаваш способността да разбираш и схващаш и имаш добра идея, трябва да разговаряш с другите за нея. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Ето как ще изпълняваш добре дълга си, как ще постигнеш удовлетворително изпълнение на дълга си. Ако винаги желаеш да поемаш всичко сам, ако винаги искаш да вършиш велики неща сам и вниманието да е върху теб, а не върху другите, изпълняваш ли дълга си? Това, което правиш, се нарича автокрация; това е представление. То е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълга. Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може да поеме цялата работа сам, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце, енергия и преданост и принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре. Ако ти хрумне мисъл или идея, сподели я с другите; не я пази в тайна и не я крий — ако имаш предложения, сподели ги; чиято и да е идеята, съответстваща на истината, тя трябва да бъде приета и изпълнена. Направи това и ще постигнеш хармонично сътрудничество. Ето какво означава дългът да се изпълнява предано. Когато изпълняваш дълга си, не се изисква да поемаш всичко сам, да се озорваш до смърт, нито се изисква да бъдеш „единственото цъфнало цвете“ или да си инакомислещ; по-скоро се изисква да се научиш как да си сътрудничиш с другите в хармония и да правиш всичко, на което си способен, да изпълняваш задълженията си, да влагаш цялата си енергия. Ето какво означава да изпълняваш дълга си. Да изпълняваш дълга си означава да впрегнеш цялата сила и светлина, с които разполагаш, за да постигнеш резултат. Това е достатъчно. Не се опитвайте винаги да се изтъквате, да говорите високопарни неща, да вършите всичко сами. Трябва да се научите да работите с другите и да се съсредоточите повече върху това да изслушвате предложенията на другите и да откривате техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитвате винаги да се изтъквате и да става това, което казвате, вие не си сътрудничите в хармония. Какво правите? Предизвиквате смущения и подкопавате другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. Ако винаги вършиш неща, които предизвикват смущения и подкопават другите, тогава независимо колко усилия и грижи полагаш, Бог няма да си спомни за тях. Може да нямаш много сили, но ако си способен да работиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си подходящ човек. Понякога с едно-единствено изречение можеш да разрешиш проблем и да донесеш полза на всички. Понякога след като разговаряш за едно-единствено твърдение за истината, всички имат път за практикуване и са в състояние да работят хармонично заедно, всички се стремят към обща цел и споделят едни и същи възгледи и мнения, и така работата е особено ефективна. Макар че може никой да не си спомня, че ти си изиграл роля за това, и да не се чувстваш така, сякаш си положил много усилия, Бог ще види, че си човек, който практикува истината, че си човек, който действа според принципите. Бог ще си спомни, че си го направил. Това се нарича предано изпълнение на дълга. Независимо от трудностите, които срещаш при изпълняването на дълга си, всички те могат да бъдат преодолени лесно. Стига да си честен човек със сърце, насочено към Бог, и да си способен да търсиш истината, тогава няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Ако не разбираш истината, тогава трябва да се научиш да се подчиняваш. Ако има някой, който разбира истината или говори в съответствие с истината, тогава трябва да приемеш това и да се подчиниш. В никакъв случай не бива да правиш неща, които смущават или подкопават другите, нито да действаш самоволно и еднолично. Така няма да вършиш зло. Трябва да помниш — изпълняването на дълга ти не е въпрос на собствено предприемачество или на собствено управление, Това не е твое лично дело, а е дело на църквата и ти допринасяш само със силите, които имаш. Това, което правиш в Божието дело на управлението, е само малка част от сътрудничеството на човека. То е само второстепенна роля в някой ъгъл. Това е отговорността, която носиш. В сърцето си трябва да имаш такъв разум. И така, без значение колко хора изпълняват дълга си заедно или с какви трудности се сблъскват, първото нещо, което всеки трябва да направи, е да се моли на Бог и да е в съвместно общение, да търси истината и след това да определи какви са принципите на практикуването. Когато човек изпълнява дълга си по този начин, ще има път за практикуване. Някои хора винаги се опитват да се изтъкнат и когато им се възложи отговорност за дадена работа, винаги искат да имат последната дума. Какъв тип поведение е това? Това означава да действаш самоволно и еднолично. Те сами планират това, което правят, без да информират другите, не обсъждат мнението си с никого, не го споделят с никого, нито го споделят открито, а го пазят скрито в сърцето си. Когато дойде време да действат, винаги искат да смаят другите с блестящите си подвизи, да поднесат на всички голяма изненада, така че другите да имат високо мнение за тях. Това ли означава да изпълнят дълга си? Те се опитват да се изтъкнат, а когато придобият статут и известност, ще започнат да ръководят собствена дейност. Такива хора не са ли обладани от диви амбиции? Защо да не кажеш на някого какво правиш? Тъй като това дело не е само твое, защо би действал, без да го обсъждаш с никого, и защо би вземал решения самостоятелно? Защо би действал тайно, като в черна кутия, така че никой да не знае за това? Защо винаги се опитваш да накараш хората да се съобразяват само с теб? Очевидно разглеждаш това дело като твое лично дело. Ти си шефът, а всички останали са работници — всички работят за теб. Когато постоянно имаш този начин на мислене, това не е ли проблем? Не се ли разкрива в такъв тип човек самият нрав на Сатана? Когато подобни хора изпълняват дълга си, рано или късно те ще бъдат отстранени.