В момента има ли много изкушения за хората, които живеят в това общество? Изкушенията ви заобикалят отвсякъде, всякакви зли течения, всякакви изказвания, всякакви мисли и гледни точки, всякакво подвеждане и изкушение от всякакви хора, всякакви дяволски лица на всякакви хора. Всичко това са изкушения, с които се сблъскваш. Например, хората може да ти правят услуги, да те направят богат, да ти станат приятели, да излизат с теб на срещи, да ти дават пари или работа, да те канят на танци, да ти се подмазват или да ти подаряват подаръци. Всички тези неща вероятно са изкушения. Ако нещата не се развият добре, ще попаднеш в капана. Ако не си вътрешно въоръжен с известно количество истина и нямаш реален духовен ръст, няма да си способен да видиш какви всъщност са тези неща и за теб те ще бъдат капани и изкушения. От една страна, ако не притежаваш истината, няма да си способен да прозреш триковете на Сатана и няма да си способен да видиш сатанинските лица на различните видове хора. Няма да си способен да преодолееш Сатана, да се опълчиш на плътта и да достигнеш покорство пред Бог. От друга страна, щом ти липсва истината реалност, няма да си способен да устоиш на различните зли течения, зли гледни точки и абсурдни мисли и изрази. Когато се сблъскаш с тях, ще го усетиш като внезапна студена вълна. Може да хванеш само лека настинка, а може и да е нещо по-сериозно — може дори да прекараш потенциално животозастрашаваща простуда^[а]. Може напълно да загубиш вярата си. Ако истината не ти достига, само няколко думи от сатаните и дяволите от света на невярващите ще предизвикат у теб объркване и учудване. Ще се съмняваш дали трябва да вярваш в Бог или не и дали тази вяра е правилна. Може и днес, като си на събранието, да си в добро състояние, но утре да си отидеш вкъщи и да изгледаш два епизода от някой телевизионен сериал, вече си примамен. Вечерта ще забравиш да се помолиш, преди да заспиш, а умът ти ще е изцяло зает със сюжета на телевизионния сериал. Ако продължиш да гледаш телевизия два дни, сърцето ти вече ще е далеч от Бог. Вече няма да искаш да четеш Божието слово и да общуваш за истината. Няма да искаш дори да се молиш на Бог. В сърцето си все казваш: „Кога ще съм способен да направя нещо? Кога мога да дам началото на някоя важна кауза? Животът ми не бива да минава напразно!“. Нима сърцето ти е претърпяло промяна? В началото искаше да разбираш повече за истината, за да можеш да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог. Защо сега си променен? Само с гледане на филми и телевизионни програми позволяваш на Сатана да завладее сърцето ти. Духовният ти ръст наистина е нисък. Мислиш ли, че имаш духовен ръст да устоиш на тези зли течения? Сега Бог проявява милост към теб и те води в дома Си, за да изпълняваш дълга си. Не забравяй духовния си ръст. В момента ти си цвете в оранжерия, което не е способно да устои на вятъра и дъжда навън. Ако хората не могат да разпознаят тези изкушения и да им устоят, Сатана може да ги вземе за заложници по всяко време и на всяко място. Такъв е ниският духовен ръст и такова е жалкото състояние на човека. Тъй като не притежаваш истината реалност и ти липсва разбиране за истината, всички думи на Сатана са отрова за теб. Ако нададеш ухо, те ще заседнат в сърцето ти и няма да помръднат оттам. Казваш в сърцето си: „Ще си запуша ушите и ще си затуля очите“, но не можеш да избегнеш изкушението на Сатана. Ти не живееш във вакуум. Ако чуеш думите на Сатана, няма да си способен да устоиш. Ще паднеш в капана. Молитвите ти и това, че ще се проклинаш, ще е безполезно. Не можеш да устоиш. Такива неща могат да повлияят на мислите и делата ти. Те могат да препречат пътя на стремежа ти към истината. Те могат дори да те контролират, да ти попречат да отдадеш всичко за Бог, да те направят негативен и слаб и да те държат далеч от Бог. В крайна сметка ще бъдеш безполезен и лишен от всякаква надежда.

Сега си мислиш, че си предан на Бог. Имаш амбицията, решителността и идеала да удовлетворяваш Бог. Как обаче ще се справиш, когато се сблъскаш с изпитанията на Бог? Казваш, че ще се покориш, но когато Бог постави пред теб трудност, която не съответства на представите и фантазиите ти, какво можеш да направиш, когато не си способен да Му се покориш? Когато Бог възнаграждава хората, това подхожда на психологическите им нужди и съответства на представите и вкусовете им, затова те могат да Му се покорят. Когато обаче Бог ти отнеме нещо, как ще реагираш? Можеш ли да останеш непоклатим в свидетелството си сред изпитанията на Бог и в ситуацията, която е подредил за теб? Това проблем ли ще бъде? Когато казваш: „Със сигурност ще съм непоколебим в свидетелството си“, думите ти са показност, глупост, невежество и тъпотия. Знаеш ли какво Бог иска да направи с теб? Знаеш ли защо Бог иска да те изпита? Какво иска да разкрие в теб? Казваш: „Имам волята да приема страдание, готов съм, не се страхувам от никое изпитание, което Бог може да ми прати“, но после внезапно се случва нещо, което изобщо не си очаквал, нещо, за което изобщо не си подготвен. Тогава каква е ползата от подготовката ти? Точно никаква. Да речем, че здравето ти винаги е било добро. Изпълнявал си дълга си много години и Бог те е пазил от всички болести. Пътят ти е бил гладък. Изведнъж един ден отиваш на преглед и лекарите откриват някаква странна болест, която по-късно установяват, че е неизлечима. В сърцето ти сякаш някаква сила е пренасочила мощни потоци и е преобърнала голям океан. „Никой от братята и сестрите в църквата няма тази болест“, казваш. „Аз съм вярвал в Бог най-дълго, бил съм най-активен в изпълнението на дълга си и съм страдал най-много. Как е възможно да имам тази болест?“. След като обмислиш въпроса, осъзнаваш, че това трябва да е изпитание от Бог и трябва да се покориш. Точно в този момент още имаш вяра да се молиш на Бог. Но след като се молиш известно време и още не си излекуван, решаваш: „Ето, Бог ме оставя да умра. Бог иска да ми отнеме живота!“. Тогава още ли ще се покоряваш на Бог? (Едва ли.) Ще плачеш: „О, Боже! Не искам да умра. Не съм живял достатъчно. Още съм млад. Минала е само половината от живота ми. Дай ми още няколко години. Има още много неща, които мога да направя!“. Безполезно е да се молиш Бог да те излекува. Колкото и изследвания да си направиш, всички те ще покажат, че си на смъртно легло. С лечение ще умреш; без лечение пак ще умреш. Какво ще направиш тогава? Често, когато Бог подлага хората на изпитания, те в началото си мислят, че действията на Бог са правилни и добри, но когато изходът от ситуацията стане ясен, си мислят: „Може би наистина Божието желание е да умра. Ако Бог иска да умра, нека да умра!“. И така, те просто пасивно и безпомощно чакат да умрат. Що за отношение е това да чакаш смъртта? Има ли елемент на покорство в него? (Не, това е просто приемане на съдбата.) Такива хора наистина ли са готови да умрат? (Не са.) Е, защо чакат смъртта? Когато смъртта настъпи, те нямат друг избор освен да умрат. Ако нямат избор, могат само да го приемат. Това „приемане“ е отношение на пасивно противопоставяне, а не проява на свидетелстване. Някои хора казват: „Бог ме е оставил да умра, така че какво свидетелство ми остава да дам?“. Макар че Бог те оставя да умреш, ти не си ли сътворено от Бог същество? Би ли изоставил дълга си? Изпълнил ли си дълга си? Изпълнил ли си дълга си добре? Какво сърце трябва да имаш, за да останеш непоколебим в свидетелството, което се очаква от едно сътворено същество? (Нека да споделя моя опит. Преди няколко дни имах такъв ужасен зъбобол, че три нощи не можах да спя от болка. Въпреки това трябваше да изпълнявам дълга си всеки ден. Дезориентиращата болка в главата ми беше наистина по-силна, отколкото можех да понеса. Оплаках се малко в сърцето си. Чувствах, че съм изпълнила дълга си много добре, тогава защо ми се случваше това? Тогава почувствах, че не мога да схвана Божието намерение. Някои братя и сестри ме подканиха да се самоанализирам и да се опозная, така че аз продължих да се моля на Бог и да Го търся. Не мислех, че се бях бунтувала срещу Бог в каквото и да е. По-късно се сетих за думите на Йов към жена му по време на изпитанията му: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Йов беше способен да свидетелства за Бог по време на изпитанията си. Замислих се за себе си и видях, че можех да хваля Бог, когато нещата ми вървяха добре, но ставах негативна и се бунтувах срещу Бог в моменти на несгода. Чувствах, че това не е поведение на годно сътворено същество и тогава съвестта най-сетне започна да ме гризе. Имах волята да се опълча на плътта и да удовлетворя Бог. Мислех си, че дори и да съм болна, пак трябва да се покорявам на Бог. Независимо от болката трябва съзнателно да упорствам в изпълнението на дълга си. Това беше моето преживяване.) Каквито и изпитания да ви сполетят, трябва да идвате пред Бог — това е правилно. Трябва да се самоанализирате, без да забавяте изпълнението на дълга си. Недейте само да размишлявате и никога да не изпълнявате дълга си, пренебрегвайки важното, за да се съсредоточите в незначителното — това е пътят на глупостта. Каквото и изпитание да ви сполети, трябва да се отнесете към него като към бреме, дадено ви от Бог. Да речем, че някои хора са повалени от тежка болест и непоносимо страдание, а някои дори са лице в лице със смъртта. Как трябва да подходят към тази ситуация? Много често изпитанията на Бог са бреме, които Той дава на хората. Колкото и тежко да е бремето, дадено ти от Бог, това е тежестта му, която трябва да поемеш, защото Бог те разбира и знае, че ще можеш да я понесеш. Бремето, което Бог ти е дал, няма да надвишава духовния ти ръст или границите на издръжливостта ти, така че няма съмнение, че ще можеш да го понесеш. Какъвто и вид бреме да ти даде Бог, на каквото и изпитание да те подложи, запомни едно: дали разбираш Божиите намерения, или не, дали получаваш просветление и озарение от Светия дух, след като се помолиш, или не, дали това изпитание е израз на желанието на Бог да те дисциплинира или да те предупреди, или не, това, че не разбираш, няма значение. Стига да не се бавиш в изпълнението на дълга си и да можеш предано и стриктно да се придържаш към дълга си, Бог ще бъде доволен, а ти ще бъдеш непоклатим в свидетелството си. Като видят, че страдат от тежко заболяване и ще умрат, някои хора си мислят: „Започнах да вярвам в Бог, за да избегна смъртта, но се оказва, че въпреки многото години, през които изпълнявах дълг, Той ще ме остави да умра. Трябва да си гледам собствената работа, да правя нещата, които винаги съм искал да правя, и да се наслаждавам на нещата, на които не съм можел да се наслаждавам в този живот. Мога да отложа дълга си“. Какво отношение е това? Изпълнявал си дълга си през всичките тези години, изслушал си всички тези проповеди и пак не си разбрал истината. Едно изпитание те препъва, поставя те на колене и те разобличава. Такъв човек достоен ли е за Божията грижа? (Не е достоен.) Той няма никаква преданост. И така, как се нарича дългът, който той е изпълнявал през всичките тези години? Нарича се „да полага труд“, а такива хора само са се хабили. Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Каквато и болест или несгода да ми изпрати Бог, каквото и да прави Бог, аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не трябва да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, можеш ли да продължаваш да се оплакваш от Бог? Със сигурност не. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е хранел и закрилял през всичките тези години, отнел е много болка от мен и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше твърде нисък, не разбирах нищо и всичко, което правех, нараняваше Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да отдам силите си, колкото и малко да са те, и да направя всичко възможно за Бог, за да види, че всички тези години, през които ме е подхранвал, не са пропилени, а са дали резултат. Нека донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Какво ще кажеш да мислиш така? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си и да съм предан. Как мога да съм предан, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но няма да е толкова лесно, когато това наистина ти се случи. И така, трябва да се стремиш към истината, често да полагаш усилия над нея и да прекарваш повече време в размисли: „Как мога да удовлетворя Божиите намерения? Как мога да се отплатя за Божията любов? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Какво е сътворено същество? Дали отговорността на сътвореното същество се състои само в това да слуша Божиите слова? Не! Тя е да изживее Божиите слова. Бог ти е дал толкова много истина, толкова много от пътя и толкова много живот, за да можеш да изживееш тези неща и да свидетелстваш за Него. Това трябва да прави едно сътворено същество и това е твоя отговорност и твое задължение. Трябва често да размишляваш над това и ако го правиш постоянно, ще навлезеш по-дълбоко във всички аспекти на истината.

Ако хората не поемат по пътя на стремежа към истината и не полагат големи усилия, за да придобият истината, рано или късно ще се спънат и ще паднат. Ще им бъде трудно да се изправят, защото проблемите, на които се натъкват, не могат да се решат, като се разчита на малкото познание и доктрини, които притежават. Колкото и добре да можеш да говориш за доктрини, няма да си способен да разрешиш реални трудности. За да постигнеш проникновена яснота, трябва постоянно да разсъждаваш върху различни истини. Едва тогава можеш да използваш истината, за да разрешаваш всякакви видове проблеми, с които се сблъскваш. Тези, които действително разбират истината, не говорят за думи и доктрини. Те могат да прозрат всички неща и да ги видят ясно, и действат уверено във всичко, което правят. Ако не знаеш как да търсиш истината в ситуациите, в които попадаш, и винаги действаш според собствената си воля, няма начин да разбереш истината. За да разбереш истината, трябва постоянно да разсъждаваш върху това как да използваш истината, за да разрешаваш проблеми в изпълнението на дълга си. Ако не разсъждаваш по този начин, можеш ли да придобиеш тези истини? Ако не съзерцаваш Божиите слова, колкото и проповеди да изслушаш, колкото и доктрини да разбираш, винаги ще останеш на нивото на думите и доктрините. Ако знаеш как да говориш за тези думи и доктрини, това често може да те накара погрешно да смяташ, че вярата ти в Бог вече е дала плодове и духовният ти ръст е много висок, защото си станал ревностен и устремен. Когато обаче се изправиш лице в лице с фактите, т.е. когато се сблъскаш с изпитания и премеждия, ще видиш колко малко защита ти осигуряват тези думи и доктрини. Те не могат да те предпазят от нито едно изпитание, камо ли да ти осигурят гладко преминаване през всяко изпитание, което Бог изпраща на човека. По-скоро ще почувстваш, че тези думи и доктрини са те докарали до разруха. В такива моменти ще видиш колко малко от истината разбираш и ще осъзнаеш, че още не си навлязъл в истината реалност. Често, когато се сблъскат с изпитания и не виждат път напред, хората в крайна сметка чувстват колко са безпомощни без истината и колко безполезни са били всички техни приказки за доктрини. Едва тогава виждат колко много не им достига и колко са жалки. Когато всичко е безопасно и безпроблемно, все си мислиш, че разбираш всичко. Чувстваш, че вярата ти не е напразна и че си придобил много от нея. Чувстваш, че каквото и да се случи, няма за какво да се тревожиш. Всъщност ти просто разбираш някои думи и доктрини, от които няма никаква полза. Ако те сполетят бедствия и катастрофи, ще си загубен и няма да знаеш как да посрещнеш ситуацията. Когато се молиш на Бог, няма да знаеш какво да кажеш или какво да поискаш. Не можеш да намериш пътя. Това показва колко жалък е човекът. Сърцето ти е изпразнено от Божиите слова и ти липсва делото на Светия Дух. Ти вече си в мрак. Вярата ти в Бог не ти е донесла нищо и сега си по-окаян от просяк. Едва тогава чувстваш, че вярата ти в Бог през всички тези години е била напълно лишена от истината реалност. Вече си напълно разкрит. Ако след толкова години вяра в Бог си в това състояние, ти си обречен на отстраняване.

12 февруари 2017 г.

Забележка:

а. Внезапна простуда — термин, използван в традиционната китайска медицина, който означава тежка и потенциално животозастрашаваща вътрешна простуда, причинена от външни фактори.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.