Ако искаш да изпълняваш добре дълга си, първо трябва да разбереш истината. Трябва да търсиш истината с цялото си сърце. Ключовото нещо в търсенето на истината е да се научиш да размишляваш върху Божиите слова. Целта на такава размисъл върху Божиите слова е да се разбере истинското им значение. Именно чрез търсенето ще разбереш значението на Божиите слова, ще разбереш какво Бог изисква от хората и какви са намеренията на Бог, които могат да бъдат открити в словата Му. Когато постигнеш такова разбиране, тогава ще разбереш истината. След като я разбереш, е лесно да схванеш принципите, които трябва да ръководят твоята практика, и тогава можеш да практикуваш истината. Щом се научиш да практикуваш истината, ще започнеш да навлизаш в истината реалност. Тогава ще осъзнаеш неща, които преди не си можел да разбереш, ще възприемаш неща, които преди не си можел да видиш ясно, и ще решаваш проблеми, които преди са били невъзможни за разрешаване. Ще започнеш да получаваш вдъхновение и нови прозрения в много неща, пред теб ще се отворят пътища за изпълнение и ще можеш да практикуваш истината последователно. Така ще навлезеш напълно в истината реалност. Ако обаче не влагаш сърце в изпълнението на дълга си, не търсиш истините принципи, ако си заблуден или объркан, просто правиш нещата по най-лесния начин, тогава какъв е този начин на мислене? Такъв, при който нещата се вършат нехайно. Ако не си предан на дълга си, ако нямаш чувство за отговорност към него или чувство за мисия, ще можеш ли да изпълняваш дълга си правилно? Ще можеш ли да изпълняваш дълга си по приемлив начин? А ако не можеш да го изпълняваш по приемлив начин, ще можеш ли да навлезеш в истината реалност? Категорично не. Ако всеки път, когато изпълняваш дълга си, не се стараеш, не искаш да полагаш никакви усилия и просто си нехаен и не се замисляш, сякаш играеш някаква игра, това не е ли проблем? Какво можеш да спечелиш, ако изпълняваш дълга си по този начин? В крайна сметка хората ще видят, че когато изпълняваш дълга си, нямаш чувство за отговорност, че си повърхностен и просто вършиш всичко нехайно — в такъв случай има опасност да бъдеш отстранен. Докато изпълняваш задълженията си, Бог наблюдава целия процес и какво ще каже Той? (Този човек не е достоен за Неговото поръчение или за Неговото доверие.) Бог ще каже, че не заслужаваш доверие и че трябва да бъдеш отстранен. И така, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо дали е важен или обикновен, ако не влагаш сърцето си в поверената ти работа или не оправдаеш възложената ти отговорност, и ако не го възприемаш като Божие поръчение или не го приемаш като свой собствен дълг и задължение, като винаги вършиш нещата нехайно, тогава това ще бъде проблем. „Не заслужава доверие“ — тези три думи ще определят начина, по който изпълняваш дълга си. Те означават, че изпълнението на дълга ти не отговаря на критериите и че си отстранен, а Бог казва, че характерът ти не е на висота. Ако ти е поверен даден въпрос, но такова е твоето отношение към него и така се справяш с него, тогава ще ти бъде ли възложен някакъв последващ дълг в бъдеще? Може ли да ти се повери нещо важно? Категорично не, освен ако не се покаеш истински. Дълбоко в себе си обаче Бог винаги ще таи известно недоверие и недоволство от теб. Това ще бъде проблем, нали? Може да изгубиш всяка възможност да изпълниш дълга си и да не бъдеш спасен.

Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм нелоялен, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че си нелоялен и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази воля в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило. И докато се каеш, трябва и да мислиш често дали наистина си вложил цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила в изпълнението на дълга си; тогава, като използваш Божиите слова като критерий и ги приложиш към себе си, ще научиш с кои проблеми в изпълнението на дълга си все още не си се справил. Като винаги решаваш проблемите си по този начин, според Божието слово, не превръщаш ли в реалност изпълнението на дълга си с цялото си сърце, ум и сила? Да изпълняваш дълга си по този начин — не си ли го направил вече с цялото си сърце, ум и сила? В сърцето ти наистина ще има мир и радост само ако съвестта вече не те гризе и ако си способен да постигнеш нужните качества и да покажеш лоялност в изпълнението на дълга си. Ще усещаш изпълнението на дълга си като напълно естествена и заслужена отговорност, а не като допълнително бреме, а още по-малко като работа, която извършваш за някой друг. Ако изпълняваш дълга си по този начин, ще се чувстваш пълноценен и ще усещаш, че живееш в Божието присъствие. Подобно поведение ти носи душевен покой. Няма ли да те направи малко повече като човек и по-малко като зомби? Лесно ли е да се държиш по този начин? Всъщност да, но не и за онези, които не приемат истината.

Всъщност независимо от това дали някой изпълнява дълга си на приемливо ниво или не, в сърцето му има везна. Ако постоянно слуша проповеди, постоянно чете Божието слово и постоянно общува с другите, дори и разбирането му за истината да е повърхностно, той ще може, ако не друго, да е в състояние да разбере някои доктрини. Като приеме тези доктрини за своя мерна единица, може и да прецени доколко изпълнява дълга си добре и дали се придържа към принципи. Тази яснота е по силите на всички, които притежават съвест и разум. Много често хората изпълняват дълга си нехайно. Не му посвещават всичките си сили, камо ли да търсят истината и да действат в съответствие с принципите. Какъвто и да е дългът им, те си затварят очите. Дори и да виждат проблем, не търсят решение, а се държат така, сякаш това не е тяхна грижа, и правят повърхностни опити да го разрешат. В сърцата си те смятат за ненужно да си усложняват живота и да подходят сериозно към този въпрос. Тази тяхна нагласа обаче неусетно влошава вътрешното им състояние. Ако изпълняваш дълга си без чувство за бреме, сърцето ти неизбежно ще стане нехайно. Няма да можеш да поемаш отговорности, още по-малко да си предан. В резултат на това, просветлението и напътствието на Светия Дух ще ти бъдат отказани. Все следваш установени правила и наредби без нова светлина или проникновение, като не правиш нищо повече от това да действаш нехайно. Този начин на изпълнение на дълга ти е безсмислен. Той е незадоволителен дори когато полагаш труд. Ако дори и полагането ти на труд е незадоволително, можеш ли да бъдеш предан полагащ труд? Със сигурност не. Тези, които полагат труд незадоволително, могат само да бъдат отстранени. Някои объркани хора нямат ни най-малко разбиране за истината. Те смятат, че изпълнението на дълга им само по себе си е практикуване на истината. Мислят, че като просто изпълняват дълга си, практикуват истината. Ако попиташ такъв човек: „Можеш ли да практикуваш истината“, той ще отговори: „Нима не практикувам истината, като изпълнявам дълга си?“. Прав ли е? Това са думи на объркан човек. За да изпълняваш дълга си, трябва най-малкото да влагаш цялото си сърце, ум и сила в него, за да практикуваш ефективно истината. За да практикуваш ефективно истината, трябва да действаш според принципите. Ако изпълняваш дълга си по нехаен начин, това няма да доведе до реални резултати. Не можеш да наречеш това „практикуване на истината“ — то не е нищо повече от това да полагаш труд. Явно е, че ти просто полагаш труд, а това е различно от практикуването на истината. Да полагаш труд е просто да правиш нещата, които ти доставят удоволствие, според собствената ти воля, като пренебрегваш всичко, което не обичаш да правиш. Независимо от трудностите, на които се натъкваш, ти никога не търсиш истините принципи. Отвън може и да изглежда, че изпълняваш дълга си, но всичко това е само полагане на труд. Всеки, който не изпълнява дълга си, като действа в съответствие с истините принципи, не прави нищо различно от това да полага труд. В Божието семейство много хора се опитват да изпълняват дълга си, като разчитат на човешки представи и фантазии. С години се трудят без особен успех, не могат да практикуват истината или да действат според принципите, като изпълняват дълга си. Поради това, ако хората често действат според собствената си воля и изпълняват дълга си според собствената си воля, дори и да не вършат зло, това пак не се смята за практикуване на истината. В крайна сметка годините, през които са работили, не ги водят до разбиране на каквато и да е част от истината и те нямат свидетелства за преживяване, които могат да споделят. Защо е така? Защото намеренията, които стоят зад изпълнението на дълга на тези хора, не са правилни. Причината да изпълняват дълга си е определено да получат благословии, те искат да сключат сделка с Бог. Те не изпълняват дълга си само за да придобият истината. Те изпълняват дълга си, защото нямат друг избор. Поради това са винаги объркани и действат нехайно и през пръсти. Те не търсят истината и затова всичко, което правят, е просто да полагат труд. Колкото и много дълг да изпълняват, действията им не дават реален резултат. При тези, които се боят от Бог в сърцето си, е различно. Те постоянно разсъждават как да действат в съответствие с намеренията на Бог и как да действат за благото на Божието семейство и Неговите избраници. Те постоянно мислят в дълбочина за принципи и резултати. Винаги се стремят да практикуват истината и да покажат покорство пред Бог. Това е правилното отношение на сърцето. Това са хората, които се стремят към истината и обичат положителните неща. Когато изпълнява дълга си, такъв човек е приет от Бог и получава одобрението Му. Макар че тези, които не обичат истината, отвън изглеждат като хора, които изпълняват дълга си, те ни най-малко не търсят истината. Те действат в съответствие със собствената си воля и правят само неща, в които няма затруднения, а само изгоди за тях. Полагат минимални усилия и странят от всяка трудност, но въпреки това искат одобрението на Божиите избраници и добра репутация. Ако сърцата им са съсредоточени върху това, ще могат ли да изпълняват дълга си на приемливо ниво? Със сигурност не. Макар и отвън да изглежда, че изпълнявате дълга си, всъщност сърцата ви не живеят пред Бог. Като цялото ви внимание е насочено към схеми и сметки, които обслужват вас самите, няма да отбележите никакъв напредък, дори и да сте устояли във вярата си много години. Въпреки че често се събирате, ядете и пиете Божиите слова заедно, слушате проповеди и общения, щом затворите книгата с Божиите слова и си тръгнете от мястото на събранието, нищо от това не остава в сърцата ви. Нито едно от Божиите слова, нито една дума от истината не остава в сърцата ви. Понякога си записвате словата Му в тефтерче, но не ги пазите в сърцето си и забравяте всичко за един миг. Освен това никога не разсъждавате върху истината в Божието слово в ежедневния си живот. Никога не търсите истините принципи в изпълнението на дълга си. Каквито и трудности да срещнете, отношението ви е нехайно. Дори и да ви скастрят, вие никога не се молите на Бог и не търсите истината. В това отношение изглежда не сте по-различни от невярващите. Вярвате в Бог от няколко години, но изобщо нямате нито навлизане в живота, нито истината реалност. Вашето изпълнение на дълг е просто полагане на труд, а намерението ви е да размените това, че полагате труд за благословиите на небесното царство. Няма никакво съмнение в това. Като вярвате в Бог по този начин, на вас ви е трудно да навлезете в истината реалност, трудно ви е да придобиете живота и истината. Сред вас има такива, които имат добри заложби, но макар и да вярват от повече от десет години, те могат само да изрекат няколко думи и доктрини, при това повърхностни. Те се задоволяват с разбирането на малко доктрина и мислят, че е достатъчно само да следват правилата. За тях ще е трудно да се задълбочат. Понеже сърцата на такива хора не са се опитали да разберат истината, степента, в която могат да навлязат в истината реалност, е много ограничена. Единственото, което могат да направят, е да следват определени правила. Ако ви попитат как трябва да практикувате истината при изпълнението на дълга си, може би бихте отговорили: „Да се молим повече, да приемаме страданието охотно, докато изпълняваме дълга си, а не да сме мързеливи или нехайни, да действаме според принципите и да се покоряваме на Божието семейство във всички негови изисквания“. Способни сте да говорите за външните, доктринални аспекти на изпълнението на дълга си, но имате незначително разбиране за конкретните въпроси, свързани с истините принципи. Това показва, че повечето хора разбират само буквалното значение на истината, но не разбират нейната реалност. В такъв случай те всъщност изобщо не разбират истината. Хората, които не разбират истината, може да кажат няколко думи и доктрини за истината, но трябва ли да смятаме, че те са придобили истината? (Разбира се, че не.) Е, върху какво трябва да се съсредоточите в бъдеще? Трябва да водите нормален духовен живот, да се молите, да се събирате, да ядете и пиете Божиите слова, да слушате проповеди и да пеете химни във възхвала на Бог. Освен че външно трябва да се придържате към тези практики, не бива да отлагате дълга си, а по-скоро да го изпълнявате добре. А ето и най-важното нещо, което трябва да разберете: ако искате да се стремите към истината, ако искате да разберете и придобиете истината, трябва да се научите как да сте тихи пред Бог, как да разсъждавате върху истината и как да разсъждавате върху Божиите слова. Има ли формалности, които трябва да бъдат отчетени, докато разсъждавате върху истината? Има ли правила? Има ли ограничения във времето? Трябва ли да го правите на определено място? Не. Можете да разсъждавате върху Божиите слова по всяко време и на всяко място. Освободете това време, което обикновено прекарвате в развлечения или мечтателство, и го вложете в разсъждаване върху Божиите слова и истината, за да не пропилеете деня си. Как хората пилеят време? Прекарват дните си в празни приказки, във вършене на неща, които ги интересуват, или във лекомислени неща, които нямат нищо общо с истината, а когато нямат какво друго да правят, разсъждават за безсмислени неща или за неща, които вече са се случили. Представят си какво ли ще дойде в бъдеще, къде ще е бъдещото царство и къде е адът и т.н. Нима това не са лекомислени неща? Ако прекарвате това време в положителни неща — ако сте тихи пред Бог, ако прекарвате повече време в разсъждение върху словата Му и общувате за истината, ако изследвате всички свои действия и ги предоставяте на внимателната Божия проверка, ако след това премисляте кои проблеми са останали нерешени у вас и с какви трудности предстои да се справяте в изпълнението на дълга си, както и това дали аспектите на покварения ви нрав, които често се разкриват, особено тези, които са най-непокорни спрямо Бог и най-пагубни, са разрешавани чрез търсене на истината в Божиите слова — ако всички тези проблеми могат да се решат в рамките на даден период, то вие постепенно ще започнете да навлизате в истината реалност.

Как трябва да се практикува размисъл върху Божиите слова? Първо, мислете и общувайте често за духовните понятия и изрази, които често използвате. Попитайте себе си: „Може и да знам какво означават тези неща буквално и на теория, но какви са техните реалности? Какво обхващат тези реалности? Как мога да притежавам реалностите, които се съдържат в тези духовни изрази? Откъде трябва да започна да ги практикувам и да навлизам в тях?“. Така трябва да разсъждавате. Оттам започва размисълът върху Божието слово. Трудно е човек да разбере истината и да я приложи на практика, ако вярва в Бог, но не се е научил да разсъждава върху Божиите слова. Ако човек не е способен да разбере истината, може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Ако не навлезе в истината реалност, може ли да придобие истината? (Не.) Ако човек не придобие истината, може ли да удовлетвори Божиите намерения? (Не.) Не може — това е сигурно. Тъй като не разбират истината, хората живеят само според покварения си нрав и се противят на Бог. Как биха могли такива хора изобщо някога да удовлетворят Божиите намерения? Това е абсолютно невъзможно. Е, тогава как човек трябва да разсъждава върху Божиите слова? Например, ако се замислите върху често срещаната фраза „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“, ето как трябва да разсъждаваш: Какво значи да се боиш от Бог? Ако кажа нещо грешно, това значи ли, че не се боя от Бог? Говоренето по този начин зло ли е? Бог смята ли го за грях? Кои действия са зли? Моите мисли, намерения, идеи и мнения, мотивите и източникът на думите и делата ми, и различните видове нрав, които се разкриват у мен, съответстват ли на истината? Кои от тях Бог одобрява и кои ненавижда? А кои заклеймява? По отношение на кои въпроси хората са склонни да допускат големи грешки? Върху всичко това си заслужава да се разсъждава. Характерно ли е за вас да разсъждавате върху истината? (Не прекарваме много време в разсъждения върху истината; през повечето време мозъците ни са на автопилот.) Помислете за това колко време сте пропилели през годините! Колко често сте мислили по въпроси, свързани с истината, с вярата в Бог, с навлизането в живота и с това да се боите от Бог и да отбягвате злото? Мислили ли сте сериозно по тези въпроси? Когато разсъждавате върху Божиите слова до степента да разбирате истината и да я практикувате според принципите, тогава ще започнете да виждате плодовете и тогава ще имате навлизане в живота. Още не знаете как да разсъждавате върху Божиите слова, нито сте достигнали до разбирането на истината. Вие още не сте навлезли в живота. Трябва да се стремите към това и да не пилеете времето си. По същия начин, когато един човек на каквато и да е възраст започне да мисли как да изучи занаят, как да си изкарва хляба, как да издържа семейството си, как да има добър живот, как да се отнася към другите, какво ще бъде бъдещето му и т.н., това означава, че умът на този човек е съзрял и той започва да води самостоятелен живот. Човек, който не мисли за такива неща и никога не е мислил за тях, е човек, който няма мисли и самостоятелно мнение. Той не може да разбере тези житейски неща, затова трябва да разчита на родителите си за всичко. Той разчита на тях за парите, които харчи, за храната, която яде, и за дрехите, които носи. Ако родителите им не се грижат за тях, такива хора ще са лишени от всичко, гладни и мръзнещи. Може ли такъв човек да живее самостоятелно? Това зрял човек ли е? (Разбира се, че не.) Вие сега на кой етап сте? Достигнали ли сте етапа на зрялост във вярата си? Точно сега, ако нямаше кой да ви пои, ако Горното не ви проповядваше, ако нямаше кой да ви води, а бяхте оставени да ядете и пиете Божиите слова и да слушате химни сами, щяхте ли да можете да имате навлизане в живота? Щяхте ли да сте способни да практикувате истината, да изпълнявате дълга си добре и да действате според принципите? (Не.) Ето в това е проблемът. Това означава, че духовният ви ръст е още твърде нисък. Не можете дори да изпълнявате дълга си добре и още не сте достигнали зряла възраст. В сегашните обстоятелства, ако някой ви води и е ваш пастир, можете да вярвате в Бог и да изпълнявате дълга си. Имате подобие на вярващ човек. Но ако в бъдеще се окаже, че няма кой да ви води, няма ли да се разкрие дали можете да останете непоколебими и да изпълнявате дълга си правилно и колко истина реалност сте придобили? Ако не осъзнавате, че докато не настъпи този момент, нямате никаква истина реалност, това не е ли тревожно? Това е много опасно! Когато си подложен на изпитания, няма да знаеш как да останеш непоколебим в свидетелството си и няма да знаеш как да удовлетвориш Божиите намерения. Няма да имаш път, в сърцето ти няма да има посока, а истината няма да пусне корени в теб. Как тогава ще успееш да останеш непоколебим? Ако не притежаваш истината реалност, вероятно ще се препънеш, когато се сблъскаш с изкушения. Когато срещнеш лъжеводачи или антихристи, които вършат зло и се опитват да подкопаят делото на църквата, няма да можеш да разпознаеш какви са в действителност и да се отскубнеш от хватката им. Ако продължиш да следваш такива лъжеводачи и антихристи, ще си в беда. Тези два въпроса ще те разкрият и ще те грози опасността да бъдеш отстранен. Поради това вярата в Бог изисква от теб постоянно да разсъждаваш върху Божието слово и да размишляваш върху истината. Именно по този начин можеш да навлезеш в истината реалност и да придобиеш истината.