Има един общ проблем в покварения нрав на хората, той е общ за човешката природа на всички хора и е много сериозен. Този общ проблем е най-слабата и най-пагубната част от човешката им природа, а в природата им същност най-трудно се изкоренява или променя. Кой е този проблем? Това, че хората все искат да са изключителни, съвършени и със свръхчовешки способности. Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват. Някои хора са слепи за всичко, но въпреки това твърдят, че в сърцата си разбират. Когато ги помолиш да го обяснят, не могат. След като друг го обясни, те твърдят, че са щели да кажат същото, но че не са успели да го изрекат навреме. Правят всичко възможно да се прикрият и се опитват да изглеждат добре. Какво ще кажете, дали такива хора не летят в облаците? Дали не сънуват? Не знаят самите те кои са, нито знаят как да изживеят нормалната си човешка природа. Нито веднъж не са постъпвали като практични човешки същества. Ако прекарваш дните си летейки из облаците, ако се луташ и нищо не правиш стъпил здраво на земята, а все живееш в собствените си фантазии, това е проблем. Избрал си грешен път в живота. Както и да вярваш в Бог, няма да разбереш истината и няма да успееш да я придобиеш, ако постъпваш така. Честно казано, не можеш да придобиеш истината, защото отправната ти точка е грешна. Трябва да се научиш да ходиш по земята и да вървиш неотклонно, стъпка по стъпка. Ако можеш да вървиш, върви, а не се опитвай да се научиш да тичаш. Ако можеш да правиш по една крачка, не се опитвай да правиш по две наведнъж. Трябва да се държиш като човек, който е здраво стъпил на земята. Не се опитвай да бъдеш свръхчовек, велик или възвишен. Човешките същества, контролирани от сатанинския си нрав, таят в сърцата си амбиции и желания. Те не искат да живеят здраво стъпили на земята, а все искат да летят в небето, да живеят там горе в облаците и мъглата. Дали не сънуват? Хората живеят ли във въздуха? Това е царството на Сатана, а не място, където да живеят хората. Бог създаде човека от пръстта на земята, накара го да живее на земята, да живее нормално и според правила, да се научи да проявява здрав разум в поведението, да се научи как да се държи, как да живее и как да Го почита. Бог не даде крила на хората и не им позволява да живеят във въздуха. Тези, които летят из облаците, са Сатана и всякакви зли духове, но не и хора. Търсят си белята, ако все таят тази амбиция, все искат да станат свръхчовеци, да се превърнат в нещо друго. Много е лесно съвсем да се вманиачиш! Първо, тази твоя мисъл или идея е погрешна. Тя идва от Сатана, излиза извън предела на реалността, изобщо не отговаря на Божиите изисквания и отива изцяло отвъд Божиите слова. Що за мислене е това? Все да искаш да се освободиш от пошлостта, да си изключителен, да нямаш равен на себе си, да си несравнимо изискан, да си уникален, да станеш известен и велик, идол в сърцата на хората. Към тези цели ли трябва да се стремят хората? Категорично не. Сред всички Божии слова няма нито едно, което да им казва да се стремят да станат свръхчовеци, силни хора, знаменитости или велики личности. Нито едно от нещата, които хората си въобразяват, не е реално, нито едно от тях не съществува. Да се стремиш към тези неща означава да копаеш собствения си гроб. Колкото повече се стремиш към тях, толкова по-бързо умираш. Това е пътят към унищожението.

След като Бог изрече толкова много слова, знаете ли какви са Неговите изисквания към поведението на хората? (Той иска да се държат съвестно.) (Той иска от тях да се държат и да постъпват земно, усърдно и без да привличат внимание.) Макар тези няколко слова да са прости, повечето хора не могат да ги постигнат. Само честните хора са способни на това. Всъщност, както и да го формулирате, казано накратко, Бог изисква от хората да са честни. Само честните хора са способни да се държат съвестно, да стоят здраво стъпили на земята, когато действат, да не привличат внимание и да са усърдни, затова е правилно да си честен човек и Бог обича честните хора. Бог мрази измамните хора. Хората, които не се държат съвестно и които не действат здраво стъпили на земята, са измамни. Разбирате ли го, когато е казано по този начин? И така, кажете ми отново, освен че иска хората да са честни, какво друго изисква от тях Бог? (Трябва да се смирят.) Казвате „да се смирят“, но разумно ли е да използвате тази дума, когато говорите за хората? (Неразумно е.) Защо е неразумно? Покварените от Сатана хора първоначално нямаха никакъв статус и бяха по-нисши от червеите, така че колко по-смирени биха могли да бъдат? Ако се снижат още, в какво ще се превърнат? Няма ли да се превърнат в дяволи или зверове? Човекът е създаден от Бог и всички хора, създадени от Бог, имат човешки инстинкти. Всички хора са способни да постигнат нещата, които трябва да притежават, и те са част от тяхното нормално поведение и това, което разкриват. Нека първо поговорим за щастието, гнева, скръбта и радостта — някои от човешките емоции. Когато някой е скръбен или тъжен, това най-често се проявява с плач. Той е естествено разкриване на нормалната човешка природа. Когато сте скръбни или изпитвате болка, може да плачете и да проливате сълзи. Не се преструвайте. Някои хора казват: „Аз не плача, аз съм силен мъж, а мъжете не ронят лесно сълзи!“. Други казват: „Макар да съм жена, аз съм решителна. Трябва да съм силна като мъж. Ще бъда героиня, а не слаба жена“. Правилно ли е подобно мислене? Що за човешка природа е това? Това е преструвка и не е вярно. Преструвката не е разкриване на нормална човешка природа. Тя е по-скоро фалшив облик, който се представя пред останалите и напълно изкривява нормалната човешка природа. Така че, когато хората имат повод да скърбят или да се тревожат, когато въздишат, когато изражението им е сравнително сериозно или когато не им се яде, всички тези неща са разкриване на нормалната човешка природа, които никой не може да прикрие. Хората се усмихват, когато им се случват хубави неща, и това също е нормално разкриване. Някои хора не дръзват да се смеят на глас, когато са доволни. Все прикриват устите си, за да скрият усмивките си и се страхуват хората да не им се присмиват. Нормално ли е това? (Не е нормално.) И това е преструвка. Смятат, че жените не бива да се смеят на обществено място пред много хора и особено, че не бива да показват зъбите си, защото в противен случай хората ще ги гледат високомерно или презрително. Затова трябва да се сдържат и да не са лекомислени. Това е резултат от традиционното китайско културно възпитание. Когато човек няма нормални прояви на щастие, гняв, скръб и радост, останалите не могат да видят проявленията или нуждите на нормалната му човешка природа. Нормален ли е подобен човек? (Не е нормален.) Дали нещо не владее мислите му? Хората са твърде дълбоко покварени от Сатана. Просто така стоят нещата. По-скоро приличат на демони, отколкото на хора. Така изглеждат подвластните на дяволската природа хора. Изключително фалшиви са и твърде много се преструват. Защо хората, които са вярвали в Бог в продължение на няколко години, почти не са се променили? От една страна, нямат правилно познание или ясна представа за пътя, принципите, посоката и целите на това да са нормални хора, нито имат ясна представа за пътя, по който да се стремят към истината. От друга страна, подобни хора са невежи. И до четиридесет или петдесет години да доживеят, пак не знаят как да са честни хора или на какви изисквания трябва да отговарят, за да изживеят нормалната човешка природа. Това е така, защото традиционната култура е пуснала твърде дълбоки корени в сърцата им и те все искат да се преструват, че са свети и велики хора, каквито са си въобразявали че са, а това ги кара да разбират нещата предубедено, нелепо и странно. Сред вас има ли такива хора? Някои хора никога не са разкривали сърцата си пред другите и не знаят как да говорят за най-съкровените си мисли. Изглеждат така, сякаш нямат никакви трудности, сякаш никога не са били негативни или слаби, сякаш никога не са имали трудности при навлизането си в живота. Те нямат нужда да търсят каквото и да било, нито да споделят с останалите, нито се нуждаят от общението, ресурса, помощта или съдействието на когото и да било. Изглеждат така, сякаш разбират всичко сами и могат да разрешат всяко нещо. Когато някой ги попита дали някога са били негативно настроени, те отговарят: „Понякога съм негативно настроен, но просто се моля на Бог, вземам решение, давам обет и после съм добре“. Що за човек е това? Външно може да не личи, че има много такива хора, но в действителност хората в подобно състояние са много. Такъв човек и до ден днешен не знае какво означава да вярва в Бог. Смята, че да вярваш в Бог означава просто да Го признаваш и да си добър човек и един ден ще „станеш безсмъртен, ще постигнеш пътя“ и ще влезеш в небесното царство, точно както будистите говорят за това да се освободиш от човешки желания и страсти или да имаш чисто сърце и малко желания. Работи усърдно и полага усилия в тази посока, но това ли е вярата в Бог? Дори и сега не знае какво е да вярва в Бог, не знае към какво трябва да се стреми, нито какъв човек трябва да бъде. Колкото и проповеди за истината да изслуша, целта, към която се стреми, не се променя, нито се променят възгледите му за вярата в Бог. Това е доста притеснително! Ако не разбираш дори това какво означава да вярваш в Бог, способен ли си да знаеш Кой е Твоят Бог? Ако не разбираш дори това какво означава да вярваш в Бог, способен ли си да се стремиш към истината? Може ли да обича истината човек, който изобщо не разбира идеята за вярата в Бог? Хората, които не разбират идеята за вяра в Бог, са неспособни да достигнат до истината. Безсмислено е да питаме тези хора дали обичат истината или не. Та те не разбират какво е да вярваш в Бог или да се стремиш към истината. Те не разбират тези неща. Независимо дали са вярвали в Бог в продължение на три или пет, десет или осем години, никой от тях не разбира истината. Знаят само, че да вярваш в Бог означава да си добър човек, да вършиш добрини, да си любезен и милосърден и смятат, че това е почтен начин на живот. Този възглед не е ли твърде повърхностен и остарял? Той е несъвместим с истините за вярата в Бог и няма никаква връзка с тях. Не се ли залъгва човек, който вярва в Бог от много години, но продължава да се отнася към въпроса за вярата в Бог с възгледите, мислите и методите на невярващите, будистите и даоистите, който разчита на традиционни представи и идеи, за да върви по пътя на вярата в Бог, който погрешно вярва, че разбира ясно, и който смята, че такава вяра в Бог е единственият начин да се стреми към истината?

Китайският народ има традиционна култура, която произхожда от даоизма и будизма. В тази голяма традиционна социална среда на китайците им е много трудно да освободят мислите си от тези неща и по тази причина, когато споменат вярата в Бог, първото, за което се сещат, са будистките и даоистките възгледи за вегетарианство и молитвите към Буда, наставленията да не убиват, да дават милостиня и да вършат добрини, да помагат на другите, да не ги нападат и да не им крещят, да не убиват и да не подпалват, да са добри хора и т.н. Колко време тогава му трябва на човек да се отърси от тези неща и да разбере истинското значение на вярата в Бог? Кои истини трябва да се стреми да разбере, за да промени напълно тези погрешни мисли и представи и да се освободи от тях? Само ако човек наистина разбере Божиите изисквания и вярва в Бог според принципите на истината, той може да поеме по правилния път на вярата в Бог и едва тогава официално започва животът му на вярващ в Бог. Ако в сърцето си човек продължава да таи феодалните суеверия или представите, идеите и правилата на традиционната религия, то нещата, които пази в сърцето си, са именно нещата, които Бог най-силно презира и мрази. Той трябва да търси истината, да разпознае тези неща и след това напълно да се откаже от тях. Само такива хора обичат истината и само те могат да получат делото на Светия Дух. Това е сигурно. Ако вярата ти в Бог не почива на истината в Неговите слова, никога няма да успееш да получиш Неговите благословии. След като човек поеме по правилния път на вяра в Бог, щом премине този праг, настъпва промяна във вътрешното му състояние. Първо, мислите и възгледите му не са илюзорни, а реални. Състоянието, мислите и идеите му не са празни, а са в съответствие с истината и напълно отговарят на Божиите слова. Целта и посоката, към които се стреми, не са доктринални, нито са недостижими или невидими, а по-скоро са положителни, отговарят на Божиите изисквания и Бог ги одобрява. Цялото му състояние, мислите и идеите му са практични и реални. Сега вярваш в Бог, така че къде са твоите мисли? Ако продължават да се носят във въздуха без ясна посока, ако все още много от мислите ти не отговарят на действителността и са празни и доктринални и включват всякакви човешки идеи, представи и фантазии, тогава все още летиш в облаците на фантазията си и не си слязъл на земята. Това е много опасно, защото това, което мислиш, което правиш, и целите, към които се стремиш в сърцето си, нямат нищо общо с истината за вярата в Бог или с Божиите изисквания и дори не се доближават до тях. И така, на какво основаваш действията си? Действаш въз основа на колективния човешки опит, на човешките философии за светските отношения и на нещата, които научаваш от обществото, семейството си и във всякакви обстоятелства, както и въз основа на това, което си въобразяваш и обобщаваш в главата си. Например, когато ти се случи нещо, постъпваш така, както смяташ, че трябва, и си мислиш, че съответства на истината и че това, което приемаш за правилно и положително, е истината. Един ден обаче, когато се сблъскаш със стена или когато те кастрят, ще осъзнаеш, че всички твои действия, мисли и идеи са все човешки фантазии и представи, които изобщо не са съвместими с истините принципи. Тоест преди човек официално да поеме по правилния път на вярата в Бог, много от нещата, които прави, нямат нищо общо с истините принципи. Те произлизат от съзнанието и фантазиите на хората, от техните предпочитания, ентусиазъм и воля, от техните добри пожелания и надежди или дори от техните желания. Всички те са отправната точка и източникът на действията на хората.

Що се отнася до това в какво състояние трябва да е човек, за да поеме по правилния път на вярата в Бог, има критерий, който гласи, че човек трябва да е в нормално състояние, докато изживява Божиите слова. Някои хора вече живеят в това състояние, а други все още не са навлезли в него или понякога са в него, но след известно време се връщат към предишното си състояние. Какво е това състояние? Когато, след като човек известно време е разчитал на своя ентусиазъм, своите предпочитания, представи и фантазии, изведнъж осъзнае, че такава вяра изглежда неприемлива, че не може да придобие истината и че такава вяра е празна и нереалистична. Той осъзнава, че винаги е бил сътворено същество, че трябва да е истинско сътворено същество и искрено да изпълнява дълга си на сътворено същество, като влага цялото си сърце и всички свои сили. Тогава започва да върши всичко здраво стъпил на земята и изпълнява дълга си с цялата си преданост. Докато върши нещо, започва да размишлява и да търси как да постъпи в съответствие с истината, как да удовлетвори Божиите намерения и как да го приеме Бог. Не постъпва съгласно своите представи, фантазии или предпочитания. Едва в този момент хората изпитват желание да удовлетворят Бог и да отвърнат с взаимност на Неговата любов. По това време започват да търсят истината, да търсят Божиите намерения и да изпълняват Неговите изисквания. Когато имаш това желание, когато сърцето ти е в нормално състояние, от една страна заемаш полагащото ти се място и си истинско сътворено същество. От друга страна, което е най-важното, наистина си приел с цялото си сърце, че Бог е твой Господ и твой Бог, приел си всички Божии слова и си се убедил, че те са истината. Освен това си способен да практикуваш и да изживяваш Божиите слова и ги превръщаш в свой живот реалност, което ти позволява да получиш истината и живота. Когато имате тази воля и това желание, както и този тип нужда, и приемете Божието слово и Неговите изисквания към вас, и когато имате волята да се покорите на Бог и да Го удовлетворите, тогава състоянието на живота ти ще започне да се променя. В този момент ще поемеш по правилния път на вярата в Бог.

Словата, които току-що изрекох, могат да бъдат обобщени съвсем простичко, а именно: щом човек започне да осъзнава, че е сътворено същество, в него ще се породят надежди да стане истинско сътворено същество, за да удовлетвори Бог. В същото време ще Го приеме за свой Господ и Бог и ще иска да се покорява на всички Божии изисквания, както и на Неговото върховенство. Затова ще престане да постъпва безразсъдно, ще търси Божиите желания и истините принципи във всичко, което прави. Повече няма да прави каквото си поиска или да върши всичко според собствените си планове. Вместо да разчита на собствените си идеи за действията си, ще започне постоянно да мисли за Бог, а субективното му желание ще е да удовлетвори Бог във всяко отношение, да се съобразява с истината и с постъпките си да изпълнява Божиите изисквания. Хората в подобно състояние несъмнено са започнали да се учат да търсят истината, да я практикуват и да навлизат в истината реалност. Ако си в подобно състояние и имаш такава воля, тогава съвсем естествено ще започнеш да се учиш как да търсиш Божиите намерения, как да не позориш Божието име, как да почиташ Бог като велик, как да се боиш от Него и как да Го удовлетвориш, а вместо да удовлетворяваш собствените си егоистични желания или някого другиго, ще се опитваш да удовлетвориш Бог. Когато някой навлезе в това състояние, той живее в Божието присъствие и вече не се ръководи от покварения си нрав. Когато навлезеш в това състояние, нещата, за които мислиш в субективните си желания, са положителни. Дори понякога да проявяваш покварен нрав, ще го осъзнаваш и ще си способен да се самоанализираш и да потърсиш истината, за да се справиш с него. Така, въпреки че нравът ти все още е покварен, той вече няма да е в състояние да ръководи всичко и да те контролира. В този момент истината на Божието слово не придобива ли върховенство в теб? Не живееш ли в Божиите слова? Способни ли сте да позволите на истината да властва в сърцата ви? Зависи от това дали имате волята да се стремите към нея. Ако някой разбира ясно голяма част от истината, тогава истината естествено ще властва в сърцето му. Ако не разбира много от истината или има твърде много от отровите на Сатана, тогава истината не може да властва в сърцето му. Много хора искат да практикуват истината, но когато им се случи нещо, те неволно се изтъкват, стремят се към слава, придобивки и статус, изобщо не се въздържат и не се контролират, а позволяват на покварения си нрав да се разкрива на воля. Какво е това състояние? Това се случва, когато човек разбира твърде малка част от истината, духовният му ръст е твърде нисък и той не е способен да преодолее плътта или влиянието на Сатана. За такива хора е много трудно да позволят на истината да властва в сърцата им. Така че стремежът към истината не е никак лесен и без поне няколкогодишен опит е много трудно да се реши проблемът с покварения нрав. Например някои хора са много измамни, никога не изричат на глас най-съкровените си мисли и не могат да кажат и една вярна дума. Каквото и да обсъждат и колкото и думи да изричат, те не говорят ясно, все говорят с недомлъвки и не се владеят. Хората се оказват толкова незначителни, слаби, безсилни и напълно безпомощни пред покварения си нрав и пред отвратителната си сатанинска природа същност, че често съгрешават, правят грешки и са негативни. Какво се случва тук? (Те не са поели по правилния път на вярата в Бог.) Не са поели по правилния път на вярата в Бог, а какво означава това? (Все още не разбират, че са сътворени същества, и не искат да се подчинят на Бог или да Го удовлетворят.) Това е следствие, предизвикано от това, че не се стремят към истината. Понеже сте в тази ситуация, можете ли да кажете, че още не сте започнали да навлизате в истината реалност? (Да.) Може ли да се смята, че човек, който не е навлязъл в истината реалност, е придобил истината? (Не може.) Дали човек, който не е придобил истината, носи истината в сърцето си? (Не.) Без истината хората не постъпват ли въз основа на покварения си нрав? И така, какво трябва да притежава човек, за да върши положителни неща, докато изпълнява дълга си? Не трябва ли да разбира истината? Какво качество е това, когато човек не може да практикува истината, докато изпълнява дълга си, а знае само как да действа по собствена воля? Това не е ли полагане на труд? Равносилно е на това Бог да наеме невярващ, за да полага труд за Него. Ако не се стремиш към истината или не навлезеш в истината реалност, тогава полагаш труд. Смятате ли, че Бог желае да вижда как хората, които иска да спаси, само полагат труд за Него, а не практикуват според Неговите слова, за да постигнат спасение? (Не желае.) Защо не желае? (Бог създаде човека, за да може да го спечели.) Точно така, Бог създаде човека, за да прояви Себе Си, и нещо повече — за да го спечели. Защо Бог е недоволен, когато хората само полагат труд за Него? (Защото Бог не иска това, което правят хората.) Тогава какво иска Бог? (Бог иска хората да са искрени.) Самото полагане на труд за Бог не е ли искреност? Независимо дали трудът, който полагаш, е истински и искрен, и цял живот да си полагал труд, няма да придобиеш истината, ако не се стремиш към нея. Ако не придобиеш истината, това означава, че не придобиваш Бог и Бог не придобива теб, така че трудът, който полагаш, няма нито стойност, нито смисъл. Колкото и години да си полагал труд, ако не се стремиш към истината, Бог няма да те придобие, а това означава, че все още Му се противопоставяш. Каква е причината за това? Причината е, че самите хора не работят усърдно, за да съдействат, и не се стремят към истината. Само това е основната причина. От практическа гледна точка как може да се обясни това, че Бог не придобива даден човек? Докато изпълняват дълга си, такива хора все таят свои собствени намерения и не отдават сърцето си на Бог, така че сърцата им не са обърнати към Него, нито Му принадлежат. Не проявяват внимание към Неговите намерения, а още по-малко се опитват да Го удовлетворят, като изпълняват дълга си. Най-простото обяснение е, че тези хора не са искрени към Бог, така че за тях няма никаква надежда. Бог иска хората да са искрени и проверява дали вярват в Него искрено. Какво означава да си искрен? (Да имам сърце, което се обръща към Бог и Му се подчинява.) Точно така. Човек може ли да се нарече добър, ако няма сърце, което се обръща към Бог и Му се подчинява? Може ли Бог да харесва такъв човек? Може ли човек, който не е в единомислие с Бог, да практикува истината? Имате ли покорни към Бог сърца? Можете ли да застанете на страната на Бог във всичко? Обърнати ли са сърцата ви към Него? Би било несправедливо спрямо вас да се каже, че изобщо нямате никаква искреност, но и би било неправилно да се каже, че наистина мразите Сатана, че можете да му се опълчите и напълно да се обърнете към Бог. Това изисква да имате сърце, което е покорно към Бог, да се стремите към истината и да постигнете разбиране на повече истина. Бог какво сърце иска да имат хората? На първо място това сърце трябва да е честно и да е способно да изпълнява дълга си съвестно и разумно, да е способно да поддържа делото на църквата, без да таи така наречените „големи амбиции“ или „високи цели“. Всяка стъпка оставя отпечатък и като следват и почитат Бог, хората се държат като сътворени същества. Те вече не се стремят да станат изключителни или велики хора, камо ли хора със специални сили, и не се покланят на творенията от чужди планети. Това сърце трябва също така да обича истината. Какво означава най-вече да обича истината? Това означава да обича положителните неща, да има чувство за справедливост, да е способно искрено да отдаде всичко на Бог, да Го обича истински, да Му е покорно и да свидетелства за Него. Разбира се, можете да постигнете тези неща едва след като разберете истината. Човек с такова сърце има нормална човешка природа. Човек с нормална човешка природа трябва да има поне съвест и разум. Как можете да разберете дали даден човек има съвест и разум? Ако речта и постъпките му по принцип съответстват на нормите на съвестта и разума, тогава от човешка гледна точка той е добър човек и е на приемливо ниво. Ако може и да разбира истината, и да постъпва според истините принципи, тогава изпълнява Божиите изисквания, а това е на по-високо ниво от критерия за съвест и разум. Някои хора казват: „Човекът е създаден от Бог. Бог ни е дал диханието на живота и Той е Този, Който ни осигурява ресурс, подхранва ни и ни води, за да пораснем. Хората със съвест и разум не могат да живеят за себе си или за Сатана, а трябва да живеят за Бог и да изпълнят дълга си“. Това е вярно, но само в общи линии, като груба скица. Що се отнася до подробностите за това как действително да живеете за Бог, това включва съвестта и разума. И така, как се живее за Бог? (Като изпълняваме добре дълга, който трябва да изпълнява едно сътворено същество.) Правилно. В момента всичко, което правите, е да изпълнявате дълга си на хора, но за кого всъщност го правите? (За Бог.) За Бог е, това е сътрудничество с Него! Поръчението, което Бог ви е дал, е ваш дълг. То е предрешено, предопределено и управлявано от Него, тоест Бог е Този, Който ти възлага тази задача и иска да я изпълниш. И така, как можеш да разчиташ на съвестта си, за да я изпълниш и то добре? (Трябва да положа всички усилия.) Трябва да положиш всички усилия, което е проявление на това, че разчиташ на съвестта си. Освен това при изпълнението на задълженията си трябва да използваш цялото си сърце, а не да го правиш повърхностно. Бог възлага на нас Своите очаквания и цената на ревностните Си усилия. Тъй като Бог е предопределил, че трябва да изпълним тази отговорност и този дълг, не бива да Го подвеждаме, да Го разочароваме или натъжаваме. Трябва да изпълним добре дълга си и да дадем на Бог съвършен и задоволителен отговор. Осланяме се на Бог за това, което не можем да направим, научаваме повече за професиите си и повече търсим истините принципи. Бог ни дава живот, затова трябва да изпълняваме добре дълга си. Всеки ден, в който сме живи, трябва да изпълняваме добре дълга си за този ден. Трябва да превърнем това, което Бог ни е поверил, в наша основна мисия и да превърнем изпълнението на дълга си в най-важното нещо в живота си, за да го изпълним добре. Макар да не се стремим към съвършенство, можем да полагаме усилия да постигнем истината и да постъпваме въз основа на Божиите слова и истините принципи, така че да удовлетворим Бог, да посрамим Сатана и за нищо да не съжаляваме. Такова отношение трябва да имат вярващите в Бог към дълга си. Когато станеш на четиридесет или петдесет, или дори на седемдесет или осемдесет години, и мислено се върнеш назад към нещата, които си вършил, когато си бил млад и невеж, ще видиш, че макар да не си бил много възрастен по онова време, си вършил всичко с цялото си сърце и си вложил всички сили, винаги си постъпвал по съвест, не си подвел Бог, не си Го разочаровал и не си Го натъжил, а в сърцето си си приел Божието проучване и Неговата проверка. Когато всичко това е изпълнено и предадеш на Бог завършената си изпитна работа, Той ще каже: „Макар да не си се справил отлично и оценката ти да е средна, все пак си вложил всички сили и не си пренебрегнал дълга си“. Не означава ли това, че си действал въз основа на съвестта си? И така, какво трябва да се направи, когато хората често разкриват поквара, имат свой личен избор, свои желания и предпочитания, до такава степен, че напълно нарушават нормите на съвестта си и губят нормалната си човешка природа? Трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на себе си, не бива да допускаш тези неща да те ограничават или да контролират съвестта и разума ти. Когато съвестта ти е способна да направлява действията ти, препитанието ти и живота ти, лесно ще надвиеш егоистичните желания на плътта и ще можеш да придобиеш този аспект на истината. Това е най-малкото, което трябва да притежаваш. Що се отнася до това какво сърце иска Бог да притежават хората, за колко аспекта говорих току-що? (За три аспекта: честно сърце, сърце, което обича истината, и да имаш съвест и разум.) Има някои подробности в честното сърце и сърцето, което обича истината. По-късно трябва да помислите над тях и да ги обобщите. Най-малкото, което човек с нормална човешка природа трябва да притежава, е съвест и разум. Ако човек няма съвест или разум, той губи нормалната си човешка природа, нищо не може да върши добре, не може да постигне нищо и в крайна сметка напълно ще се провали. Означава ли обаче, че човек е навлязъл в правилния път на вярата в Бог, ако има само съвест и разум, живее според съвестта си и не върши никакви злодеяния? Може ли да постигне одобрение от Бог, като живее само въз основа на съвестта и разума си? Категорично не може.