Да погледнем следващия ред: „От любов Божието правосъдие и наказание ни дава възможност да се отървем от влиянието на Сатана и да постигнем спасение“. Има ли някакъв проблем тук? И тук двете думи „от любов“ са неуместно допускане. Няма нищо нередно с фразата „Божието правосъдие и наказание ни дава възможност да се отървем от влиянието на Сатана и да постигнем спасение“, тъй като това е резултатът от Божието дело, но защо авторът на химна винаги добавя отпред думите „от любов“? Какъв урок научихте от това? Когато стане въпрос за коментиране, определяне или ограничаване по отношение на нрав същността на Бог, трябва да сте особено внимателни и да възприемете отношение на смирение и благоразумие. Ако сте способни да изричате безконечни глупости и ако всичко, което казвате, е безсмислица и празни приказки, преувеличения и богохулства, то вие ще накърните Божия нрав и ще Го накарате да се отврати от вас и да ви мрази. В сравнение със същността на Бог, казано донякъде неправилно, човешкото знание за Бог е само една капка в океана или песъчинка на плажа. Пропастта между двете е огромна и ако хората все още се осмеляват да ограничават нещата и да си правят небрежни заключения, като произволно възприемат собствените си представи за истини и ги формулират в думи, то значи ще има съществен проблем. В какво се заключава този съществен проблем? (Богохулство.) Хуленето на Бог е обезпокоително и сериозно по природа. Ако не искаш да хулиш Бог въз основа на субективната си воля, трябва да се придържаш стриктно към онова, което току-що казах на всички вас. А именно — бъдете внимателни и си мерете думите. Какво означава човек да си мери думите? (Да не се коментира небрежно по отношение на Бог и да не бъде ограничаван.) Точно така. По въпроси, касаещи видения — „касаещи видения“ е само общ израз. По-конкретно той се отнася до въпроси, касаещи Божия план за управление, дело и нрав същност. И така, говорете и действайте внимателно по въпроси, свързани с тези видения, и не ограничавайте или съдете произволно. Някой хора казват: „Точно това си помислих“. Но точно ли е от твоя страна да си мислиш, че е точно така? Не бъди твърде надменен и самоправеден. Ако онова, което си мислиш, е неточно, но продължаваш да говориш безсмислици и да ограничаваш произволно нещата, то това означава да съдиш, да осъждаш и да богохулстваш. И може да получиш повече, отколкото си очаквал. Някои хора не могат да го осъзнаят и казват: „Точно така виждам нещата и ако не ме оставиш да говоря, значи искаш от мен да се прикривам“. Защо това да означава да се прикриеш? Това е съвет към теб да бъдеш внимателен и да не казваш нищо, което не си обмислил добре и за което не си потърсил потвърждение. Това е от полза за теб. За твоя защита. Ако онова, което си мислиш, е погрешно, знаеш ли какви ще бъдат последиците, след като се изкажеш? Ще трябва да понесеш отговорност за думите си. Всички антихристи са извършили много злодеяния. И какви са били крайните последици за тях? Трябвало е да понесат отговорност за делата си и църквата е трябвало да се справи с тях. Следователно ако имаш идея или определено разбиране, най-добре е то да се потвърди, преди да го изречеш. Трябва да имаш достатъчна фактологична основа и теоретична обосновка, преди да го изложиш в статия, да го оформиш в текст или да го композираш под формата на химн. Ако не разполагаш с достатъчно факти и теоретична обосновка, то фактите, които искаш да установиш, или онова, което вярваш, че е „истината“, са твърде непрактични. Това са просто теории без съдържание и подвеждащи думи. Би могло да се каже, че ти си неприкрито безразсъден и изричаш богохулни думи.

Бог е изразил толкова много истини от началото на Своето дело досега и има толкова много слова, които засягат различните състояния и покварен нрав на хората, както и различните нужди на хората. Какво имам предвид? Означава, че има толкова много химни, които могат да бъдат написани за теми, касаещи преживяването на хората, знанията на хората за Божието слово и за Божиите изисквания. Можеш да пишеш за всеки аспект, в който имаш преживяване. Ако нямаш преживяване, не пиши произволно. Ако имаш преживяване, но не си добър в писането на химни, може да намериш някого, който да разбира от химни, за да ти даде насоки, преди да пишеш. Хората, които не разбират от химни, определено трябва да избягват да ги пишат безразсъдно, само за да запълват място. Хората, които пишат химни, трябва да имат преживяване, и също така да схващат принципите. Трябва да бъдат искрени и да казват практични думи, така че написаният химн да е духовно извисяващ за хората. Някои химни казват неща, които изобщо не са практически, а само думи и доктрини, които не носят нищо на хората. По-добре е да не се пишат такива химни. Някои хора пишат химни и след това ги дават на други хора за редакция. А редакторите на химните нямат преживяване, а симулират преживяване и литературен талант. Нима това не е мамене? Те нямат собствено преживяване, но въпреки това искат да редактират химни за други — липсва им самопознание. Следователно онези, които нямат преживяване или истинско познание, не бива никога да пишат химни. От една страна, няма да бъдат духовно извисяващи по никакъв начин на никого, и от друга страна, ще се излагат.

Химни се пеят отчасти за възхвала на Бог и отчасти за занимаване с духовна практика и самоанализ, което дава възможност човек да извлече полза от това. Показателят за това дали един химн е стойностен е доколко текстът му носи полза и добро за хората. Ако е добър химн за преживяване, ще съдържа много думи, които ще са благотворни и духовно извисяващи за хората. Какво се има предвид под полезни думи? Има се предвид текст, за който можеш да се сещаш всеки път, когато се натъкнеш на нещо в твоите преживявания Тези думи могат да ти дадат насока и път на практика. Могат да ти дадат известна подкрепа, вдъхновение и насока или да хвърли малко светлина, така че въз основа на тези думи, които идват от практически преживявания, да можеш да откриеш позицията, която трябва да заемеш, отношението, което трябва да възприемеш, вярата, която трябва да имаш и пътя, който трябва да практикуваш. Или благодарение на тези думи да можеш да разпознаеш определени аспекти от собствените си изопачавания и да разпознаеш определени аспекти от собственото си покварено състояние, твоето разкриване на поквара или твоите мисли и идеи. Всички те са полезни за хората. Защо са полезни за хората? Защото са съгласно истината и представляват преживявания и осъзнавания на хора. Ако в текста има наистина практически неща, които могат да бъдат полезни за твоето житейско преживяване, като те подпомагат, насочват, просвещават или предупреждават по отношение на преодоляването на покварения ти нрав, то тези думи са ценни и практически. Макар някои текстове да са непретенциозни, те са практически. Някои текстове може да не са написани много елегантно, може да не приличат на поезия или проза и да са на простонароден език и казани от сърце, но ако тези думи изразяват разбиране на истината и ако предават истинско преживяване на истината, то те са духовно извисяващи за теб. Те са практически и ценни. Най-голямата трудност, пред която всички сте изправени в момента, е, че не знаете как да разпознавате. Не можете да доловите дали текстът е празни думи или думи и доктрини. За вас няма значение какви думи се пеят. Не се замисляте дали текстът е практически, дали съдържа светлината на истината, дали помага на хората или дали ви носи полза. Не ви занимава нищо от това. И продължавате да смятате, че химните са доста приятни и красиви, след като сте ги изпели. Но не знаеш какъв ефект са имали върху теб. Нима това не е човек, на когото му липсва проницателност?

Има един химн, озаглавен „Никое сърце не е по-добро от Божието“, и всеки ред от този химн е осъзнаване, което идва от практическо преживяване. Той е много полезен за хората. Някой от вас слушал ли го е? Колкото по-добър е текстът и колкото по-духовно извисяващ е за живота на хората, толкова по-неохотно го приемате. Не го гледате и не му обръщате внимание. Не цените тези добри неща. Не знаете как да успеете да задържите нещо ценно. След като е в ръцете ви, то ви се изплъзва. Колко истински бедни и жалки сте всички! Препоръчвал съм този химн много пъти на събирания. Редовното пеене на такива химни има подпомагащ ефект върху вашето навлизане, върху развиването на вярата ви в Бог и върху постигането на истинско покорство пред Бог. Тези ефекти са неизмерими. Това е ценен химн, затова ви го препоръчвам. Въпреки това никой от вас не го пее. Все още не знаете какво е реалност и какво са справедливи слова и доктрини, затова трябва да пеете тези химни по-често и наистина да ги почувствате. Нека анализираме този.

В първия ред на химна се казва: „След като съм избрал да обичам Бог, бих Му позволил да ми отнеме каквото пожелае“. Да отнеме какво? Нечий статус, нечие семейство, нечий образ и дори нечие достойнство. Какви бяха елементите на облагородяванията, които сполетяха Йов? Какво направи Бог? (Отне имуществото и децата на Йов.) Бог му отне всичко и то мигновено. Той остана без нищо и цялото му тяло се покри с циреи. Това се казва лишаване. Конкретно това е лишаване, а цялостният поглед върху това действие показва, че Бог е искал да изпита Йов. Било е изпитание и една от конкретните задачи в изпитанието е била лишаване. Да погледнем по-надолу: „Въпреки че се чувствам малко тъжен, не изричам ни едно оплакване“. Нима това не е човешко отношение? (Да, такова е.) „Чувствам се малко тъжен“. Според вас хората сблъскват ли се със затруднения, когато Бог им отнема? (Да.) Сблъскват се със затруднения, чувстват се наранени, тъжни, безпомощни и сломени. Идва им да заплачат, да избухнат и да се бунтуват. Има много аспекти на тази тъга, следователно това твърдение реалистично ли е? (Да.) „Не изричам ни едно оплакване“. Нима човекът няма нито едно оплакване? Невъзможно е, но хората трябва да се стремят към възход като този. Трябва да преживеят това и да възприемат такъв вид отношение. Тези думи съдържат ли положителни напътствия за хората? (Да, съдържат.) „Не изричам ни едно оплакване“. Точно такива трябва да бъдат хората — да не се оплакват. Човек не бива да има оплаквания. Ако хората имат оплаквания, трябва да се опознаят и да не се оплакват от Бог. Трябва да се покорят — това е отношение на човешкото покорство пред Бог. Хората не бива да се оплакват. Оплакването е вид бунтарство срещу Божието дело и изпитания и не е истинско покорство. На следващия ред се казва: „С покварения си нрав човекът заслужава съд и наказание“. Нима това не е факт? (Факт е.) Факт е, че хората имат покварен нрав, но ако не разпознават този факт, могат ли да изрекат това твърдение? Ако хората не го разпознават, то няма да го признаят. Ако не го признаят, няма да изказват такива твърдения, следователно този ред произлиза от истинско преживяване на хората. Фразата „човекът заслужава съд и наказание“ изглежда доста простичка, но какво е загатнатото ѝ значение? То е, че хората имат покварен нрав, те се бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, и заслужават съд и наказание. Всички навлечени страдания са заслужени — всичко, което прави Бог, е правилно. Тези думи реалистични ли са? (Да.) Това е изцяло субективно признание за наличие на покварен нрав, като същевременно е готовност да се приема съд и наказание. Признава се, че Божият съд и наказание е спасение за хората и че Бог трябва да действа по този начин. Това е отношение на покорство спрямо Божия метод на работа чрез правосъдие и наказание. Трябва ли хората да имат такъв вид отношение? (Да, трябва.) Наистина трябва. И така, след като изпяхте този химн, той от полза ли е за хората? (Да.) Какви ползи носи? Ако не пееш тези слова, няма да знаеш този факт. Няма да знаеш каква гледна точка трябва да имаш, как да се покориш или какво отношение да възприемеш, как трябва да се покориш или какъв вид отношение трябва да възприемеш, за да се покориш на Божието правосъдие и наказание и да го приемеш. Ако обаче пееш този химн и се замислиш върху текста му, ще усетиш че думите в него са твърде добри, че те са правилни, на тях можеш да кажеш „амин“ и да признаеш, че произтичат от преживяване. Изглеждат ли като високопарни думи? (Не.) Но ти носят положителни напътствия, като ти предоставят инициативен и положителен път. Когато откриеш, че имаш покварен нрав и Бог те съди и наказва, те ще ти дадат правилна гледна точка и път за практикуване. Първо, трябва да разпознаеш, че когато хората имат покварен нрав, те трябва да приемат Божието правосъдие и наказание. Няма какво да се каже. Не спори с Бог. Независимо дали можеш да разбереш намеренията Му или не, първо трябва да се покориш. Кой е причината да имаш покварен нрав? Кой те кара да се противопоставящ на Бог? Заслужаваш да бъдеш съден и наказан. Откъде идва това покорство? Нима това не е практически път? Това е пътят за практикуване. Как би се почувствал човек, след като е изпял този текст? Нима този текст не е много практически? В него няма разтърсващи или високопарни думи, а съвсем обикновени. Те обаче предават нещо фактическо и същевременно дават на всички, пеещи този химн, път, който да практикуват. Може и да не са толкова изящно създадени, но са практически.

Да погледнем следващия ред: „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“. Това твърдение правилно ли е? (Да, правилно е.) Какво е правилно в него? Някои хора казват: „Божието слово е истината“ — нима това не се подразбира? Не е ли това доктрина?“. Този ред служи за основа на следващия: „Не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“. Как се е появила тази фраза? Какво настроение и какво състояние са я породили? (Ако хората истински вярват, че Божието слово е истината, те няма да тълкуват Бог погрешно.) Понеже твърдиш, че Божието слово е истината, не бива да тълкуваш погрешно Божиите намерения. Следователно какво трябва да направиш, ако възникне погрешно разбиране? Бързо се избави от собствените си намерения и търси истината. По отношение на доктрина — ако знаеш, че Божиите слова са истината, но въпреки това продължаваш да тълкуваш погрешно Божиите намерения, къде е грешката тук? (В това, че не се приема истината.) Правилно. Следователно хората трябва да бъдат покорни и да не тълкуват погрешно Божиите намерения. Понеже твърдиш, че Божието слово е истината — това е теория, която разбираш — тогава защо тълкуваш погрешно Божието сърце, когато те сполетят реални събития? Това доказва, че не си приел истински факта, че Божието слово е истината. В такъв случай този ред не служи ли като подсказка? Какво ти подсказва? (Трябва да вярваме, че Божието слово е истината, трябва твърдо да разпознаем този факт.) Трябва да вярваш, че Божието слово е правилно, че е истината. Понеже твърдиш, че Божието слово е истината, не приемай собствените си намерения като истината или като целта, когато те сполетят събития. Вместо това трябва да видиш какви са Божиите намерения. Освен това, Бог с истината ли иска да те изпита? (Да.) Ако твърдиш, че е истината, то можеш ли да тълкуваш погрешно Божиите намерения? Да предположим, че вътрешно размишляваш върху фрази като „Бог ще ме заклейми ли? Ако бъда заклеймен, ще бъда ли наказан? Възможно ли е Бог да смята, че не съм угоден, и да ме унищожи?“. Нима всички те не са проява на погрешно разбиране? (Такива са.) Всички те са проява на погрешно разбиране. И така, изречението „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“ не насочва ли всички ви да осъзнаете нещо? Не означава ли това, че трябва да излезеш от погрешното си разбиране и да приемеш изпитанията, които ти дава Бог, Неговото правосъдие и наказание? (Да, означава.) Каква е основата за приемане? Това е категоричното ти признание, че Божиите слова са правилни и че те са истината. Хората имат покварен нрав и именно те грешат. Хората не могат да използват собствените си намерения, за да правят догадки за Божиите намерения. Бог не греши. След като установихме, че Бог не греши, от това следва, че хората трябва да приемат всичко, което Той върши.

Малко по-надолу: „Аз често се самоанализирам и откривам твърде много нечистота“. Как тази нечистота бива открита чрез самоанализ? (Когато хората разкрият своята поквара.) Открива се, когато хората разкрият своята поквара. Това е едната страна на нещата. Когато Бог изпитва хората, когато обстоятелствата, които Той подрежда, не се харесват на хората, те често се чудят: „Бог не ме ли обича вече? Нима Бог не е праведен? Той не е праведен, задето прави това. Действията му не отговарят на истината и Той нехае за трудностите на хората“. Хората винаги заговорничат срещу Бог, пораждайки всякакви видове покварен нрав, мисли, идеи, гледни точки и подозрения във връзка с Него. Нима това не са нечистоти? (Да, нечистоти са.) Разбира се, това е и показател за покварата на хората. В следващия ред — „Ако не се стремя с всички сили, може да е трудно да бъда усъвършенстван“ — тези думи са мислите на автора на химна, които е разпознал чрез анализ. Не правиш самоанализ на собствената си нечистота, като винаги разбираш Бог погрешно и признаваш само устно, че Той е истината. Въпреки това, когато те сполетят събития, упорито се придържаш към собствените си идеи, бунтуваш се срещу Бог, оплакваш се от Него, тълкуваш Го погрешно и не приемаш Неговото правосъдие и наказание. Ако не се откажеш от тези неща, ще ти бъде много трудно да бъдеш усъвършенстван. Тоест, ще бъде невъзможно да бъдеш усъвършенстван и няма да има надежда, защото не можеш да приемеш истината. Според теб този текст няма ли практическа страна? (Има.) Всеки ред от този химн съдържа езика и описанията на действителни състояния, които възникват, когато хората реално преживяват ситуации.

Да разгледаме следващия ред: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“. Тук трудностите са обвързани с Божията любов и с чест. Нима това не е нещо, породено от действително преживяване? Нима това не е вид истинска вяра и отношение, произтичащи от действителните действия и преживявания на човек? Тези думи не идват просто така от нищото. Те са създадени на фона на настроение, среда, събитие. Какво мислиш за това отношение? Хората изтърпяват много трудности и тези трудности водят до загуба на почтеност и достойнство, като лишават хората от техния статус и интереси, наред с други трудности. Причиняват им много болка. Но след като са стигнали дотук, те развиват истинска вяра в Бог и познание за Бог. Чувстват, че всичко това е наслаждаване на Божията любов, специална милост от Бог, а не, че Бог им създава трудности. Смятат, че е чест и че това е любовта на Бог към тях. Следователно Бог работи по този начин, като така ги лишава и ги изпитва, и като така ги съди и наказва. Това е реално, положително състояние на съзнанието, което хората трябва да имат. То е развито от контекста на реалния живот. Що за човек би казал: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“? Няма да е типът човек, написал химна „От любов“. Всичко, което е могъл да каже, са объркани, празни думи, високопарни думи и лозунги. Би ли могъл той да каже: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“? Би ли могъл да произнесе тези думи от цялото си сърце? Не. Всичко, което е казал, са празни думи, преувеличени думи и думи, които хората са склонни да слушат, и в крайна сметка е скалъпил химн и се е помислил за доста способен и умен. Според Мен нито думичка от този текст не струва пукната пара. Всички са безсмислица. Трябва да бъдат изхвърлени и на никого не бива да се позволява да пее такива химни в бъдеще. Ако искате да пеете, трябва да пеете химни като „Никое сърце не е по-добро от Божието“, който съдържа истински думи, казани от сърце. Тези думи са духовно извисяващи за хората.

В последния ред от първия стих се казва: „Чрез трудностите се уча на покорство“, което означава, че именно трудностите учат хората на покорство. След това продължава — „Никое сърце не е по-добро от Божието“. Този ред е наистина свързан с темата. Това е окончателното разбиране и преживяване, придобито от преминаването през всички тези неща. А именно, че Божието намерение е да спаси хората. Хората трябва да разберат, че Божието сърце за хората не може да бъде по-добро и че всичко, което Той прави, е от полза за тях. Онова, което Той прави, не е да затруднява хората или да ги обърква, а да ги пречиства. Именно поради тази причина авторът на химна може да каже от цялото си сърце: Никое сърце не е по-добро от Божието. Това е езикът на човешката природа. Без определен опит и разбиране, без определено преживяване и разбиране на Божието дело и за начина, по който Той спасява хората, и тези конкретни подробности — може ли някой да изрече думи като „Никое сърце не е по-добро от Божието“? Абсолютно никой. Погледнете отново фразата „Чрез трудностите се уча на покорство“. Този ред има ли практическа страна? Нима не е показателно, че хората придобиват или жънат, след като навлязат в истината реалност? (Да, показателно е.) Тогава какво е трудност? Означава ли да нямаш достатъчно за ядене, достатъчно дрехи или означава да преживяваш трудностите на лишаването от свобода? Тук не се има предвид физическо страдание по тези начини. По-скоро това е битка, която хората преживяват в сърцата си, във връзка с истината, Божието дело, Божието спасение и ревностната грижа на Бог. След като преживеят това, хората чувстват, че са страдали много в сърцата си по отношение на своята надежда. Най-накрая разбират Божиите намерения, знаят, че трябва да се покорят на Бог. Научават как да се покорят на Бог и как да придобият задълбочено преживяване на онова, което върши Бог. И едва тогава могат да кажат „Никое сърце не е по-добро от Божието“. Повечето хора не могат да изрекат такова изречение. Харесвам този химн. Харесват ми такъв вид химни. Ще ви бъде изключително полезно да пеете често този химн. Всеки ред в него има въздържащ ефект върху покварения нрав, разкрит в ежедневието ви. Това е както напътствие, така и помощ за практическото ви преживяване и навлизането ви в истината реалност. Колко добре би било за вас да четете този текст по-често, когато имате свободно време! Има ли ред в този химн, който не е изречен в определено състояние или контекст? Има ли ред, който не засяга навлизане в някакъв аспект на истината? Няма такъв — никой ред не съдържа празни думи. Погледнете последните няколко реда: „Макар да съм избрал да обичам Бог, аз съм подправен от собствените ми идеи“. Да избереш да обичаш Бог е широка, обща, теоретична декларация. Всъщност това означава, че приемаш Божието поръчение, изпълняваш си дълга и отдаваш живота си за Бог. Това именно е изложено накратко във фразата „да обичам Бог“. Хората чувстват, че все още са примесени със собствените си идеи. Кой би изрекъл подобна фраза, без да познава себе си и да има каквото и да било преживяване на истината? Вие определено не бихте могли да я изречете, защото ви липсва такова преживяване. Продължаваме по-нататък: „Трябва да се стремя да напредна и да придобия дух като този на Петър“ — авторът на химна се стреми да бъде като Петър. Вие също сте си поставили критерий за сравнение и цел. Вие също искате да бъдете като Петър. Следователно какъв е вашият път? Ти също трябва да се стремиш да напреднеш, но можеш ли да изречеш фразата „Аз съм подправен от собствените ми идеи“? Как ще постигнеш дух като този на Петър, ако дори не знаеш какво означава да си подправен от собствените ти идеи? Тази фраза има практическа страна. По-надолу става дори още по-добре: „Независимо как Бог гледа на моята любов, единственото ми желание е да Го удовлетворя“. Това изискват хората от себе си, след като са преживели трудности и изпитания. Това е отношение на удовлетворяване на Божиите намерения, отношение на покоряване на Бог и стремеж към истината. С други думи, да можеш да удовлетвориш Бог означава човек да е постигнал целта си, независимо от мащаба, който може да постигне. Тези думи имат практическа страна. Чувстваш ли се насърчен и мотивиран, след като ги прочете? (Да.) След като хората ги прочетат, те им дават цел, тласък и насока. Понякога хората чувстват, че независимо как действат, не могат да се справят добре, и изпадат в негативност. Но след като прочетат тези думи и видят, че Бог не иска много от хората, те си мислят: „Трябва само да удовлетворя Бог. Не искам нищо друго. Търся само избавление от плътските си желания и предпочитания и удовлетворяване на Бог — това е достатъчно“. В крайна сметка всичко се свежда до думите „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов. Чрез трудностите се уча на покорство. Никое сърце не е по-добро от Божието“. Тези думи са доста практически.

Като цяло химнът „Никое сърце не е по-добро от Божието“ говори за истинско преживяване. След като преживеят Божието дело, Неговото наказание, правосъдие и изпитания, хората се научават да се покоряват, започват да разбират Божиите намерения и знаят, че никое сърце не е по-добро от Неговото. Това е обичливият аспект на Бог и именно това преживяват хората. И него хората трябва да познават. Ако направите музика към този текст за практическо преживяване и знание и го пеете често, той ще ви извиси духовно. От една страна, пеенето на химни с Божиите слова може да помогне на хората да разберат по-добре истината и да навлязат в истината реалност по-бързо. От друга страна, чрез пеенето на тези химни за преживяване, написани от хора, които притежават реалност, вашите преживявания и разбиране ще се развият по-бързо. Това са прозрения и разбирания, написани, след като хората са имали известни преживявания, и те включват пътя и насоката за навлизане, които хората са длъжни да имат. Те са вече създадени и са достъпни за вас, и ще ви помогнат изключително много. Защо не напишете музика към такъв текст за преживяване? Защо винаги композирате музика към текстове, които са празни, непрактически и банални? Вие сте твърде непрозорливи, не знаете какво означава добър химн. Вие сте такова разочарование! Тези химни за преживяване са толкова духовно извисяващи за хората. Редовното пеене на тези практически думи ги запечатва в сърцето на хората, като така значително подпомага навлизането им в живота и промяната на техния нрав. Ако сте заседнали вечно на етапа на Епохата на благодатта — възхвалявайки Божията благодат, любовта Му, благата Му, Неговата милост и любяща доброта — ще бъдете ли някога способни да навлезете в истината реалност? Вашият духовен ръст и състояние остават толкова нищожно малки, вечно заседнали на повърхностен етап. Без добри химни, които да ви напътстват, ще ви бъде твърде изнурително да навлезете в истината реалност само със собствени усилия. Погледнете химна „Никое сърце не е по-добро от Божието“, прочетете с молитва този химн в свободното си време. Той съдържа път, който ще те води и ще ти помогне да навлезеш в истината реалност. Може да ти даде правилна насока, за да имаш правилна гледна точка. Какви са някои от правилните гледни точки? „С покварения си нрав човекът заслужава съд и наказание“. Нима това не е правилната и чиста гледна точка, която хората трябва да имат? Също така, думите „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“ правилни ли са? (Правилни са.) Наистина, трябва да ги приемеш, трябва да се ангажираш с тях и да ги преживяваш. И когато те сполетят събития, ще има път, който да поемеш. Тези думи ще станат насока за твоите действия и държание. И още „Ако не се стремя с всички сили, може да е трудно да бъда усъвършенстван“. Това също представя правилна гледна точка. Ами това — „Чрез трудностите се уча на покорство. Никое сърце не е по-добро от Божието“? Това ли е гледната точка, която човек трябва да има? (Да, това е.) Вгледайте се внимателно: Нито едно изречение тук не е просто празни приказки или обикновени думи и доктрини. Всички те говорят за разбиране и прозрение, родени от истинско преживяване. Ако го сравните с химна „От любов“ от преди малко, кой смятате, че е практически? Практическото трябва да бъде запазено, а онова, което е празно, трябва да бъде отстранено и изхвърлено. Не бива да бъде популяризирано. Някои казват: „Свикнал съм да пея онези химни. Те са влезли в сърцето ми и не мога без тях“. Ако не можеш без тях, тогава продължавай да ги пееш. Ще видя какво си придобил, след като си ги пял двадесет години, дали можеш да навлезеш в истината реалност. Ако пееш химна „Никое сърце не е по-добро от Божието“, той ще завладее сърцето ти още след първото или второто пеене. След като го пееш в продължение на един или два месеца, твоето състояние до известна степен ще се измени. И ако наистина приемаш думите му с цялото си сърце, вътрешното ти състояние ще бъде различно и ще си го променил напълно. Можеш да пееш онези химни с празни теории и безсмислици цял живот, но ползата ще е никаква. Също като хората в Епохата на благодатта, които са пели онези празни и повърхностни химни и които през целия си живот са пели, но не са придобили истината — това е просто загуба на време.

12 януари 2022 г.