Погледнете втория стих на химна „От любов“. „От любов Бог се завърна в плът в последните дни и дойде при народа на големия червен змей“. Колко ли голяма трябва да е Божията любов? Правилно ли е да мислиш, че си накарал Бог да изтърпи унижение от любов, да се въплъти и да дойде при народа на големия червен змей, където се е сблъскал с върховно унижение, за да обича и спаси хората? Нима Бог прави всичко това само от любов? Мислиш само за доброто — Бог прави това заради Своя план за управление. В твърдението „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“ е представена в сбит вид една същност на Божия нрав. Това е разкриването на Божията власт. Как може да е от любов? Кажете Ми — тези покварени хора заслужават ли Бог да изтърпява огромно унижение, като идва при народа на големия червен змей? (Не, не заслужават.) Те не заслужават, те са по-лоши от мравки и ларви. Те са недостойни. Да не би да искаш Бог да се въплъти и да продължи да изтърпява унижение и преследване от Сатана, като същевременно продължи да предлага Своята любов на този покварен човешки род? Това ли искаш да кажеш? Тази идея е абсурдна. Всъщност това е Божият план за управление. Дали Бог се завръща в плът и идва при народа на големия червен змей или върши друг вид дело — това е етап в Неговото дело. След като вече етапът е достигнал тази точка, Бог трябва да действа по този начин. А защо Бог върши това дело? Върши го заради Своя план за управление, а в Неговия план за управление приемникът на Неговото спасение е поквареният човешки род. От всяка гледна точка поквареният човешки род — независимо от държавата или расата — е просто обект на дело, контрастиращ предмет, в Божия план за управление. Контрастиращ предмет достоен ли е за това Бог да Му дари цялата си любов? Не, не е. Погрешно е да се каже така. Не бива да се окачествява по този начин. Понеже Бог има план за управление и поради факта, че Той ще изпълни Своето дело на управление, ти, като човешко същество, си пригоден да понесеш този факт, което е голяма благословия. И въпреки това продължаваш безсрамно да казваш: „Бог прави всичко това заради голямата Си любов към нас“. Това е ужасна грешка. Това е объркано и е чиста безсмислица.

Погледнете следващия ред. „От любов Бог изтърпява отхвърляне и клевета и е подложен на големи гонения и изпитания“. Правилно ли е това? Бог изтърпява отхвърляне и клевета и е подложен на големи гонения и изпитания. Независимо какво изтърпява Той, мисълта, желанието и целта в сърцето Му е да изпълни Своя план за управление. Бог има по-велика цел, но прави всичко това не от отдаденост на човешкия род, нито като принос на любов или Негово цялостно отдаване на този покварен човешки род, който е враждебен към Него и Го счита за враг. Не това е причината. Някои хора казват: „Понеже Бог не върши цялото това дело от любов към човешкия род и понеже изтърпяваното от Него отхвърляне, клевети и скърби е в действителност в името на Неговия план за управление, то Бог не заслужава любовта на човека“. Правилно ли е това? (Не.) Къде е грешката? Кажете Ми какво мислите за това. (Бог върши цялото това дело в името на Своя план за управление, но в действителност в хода на този процес хората извличат много ползи, започват да разбират някои истини и постигат някои промени.) Само това ли? Кажете ми — фактът, че Бог изтърпява отхвърляне и клевети и е подложен на големи гонения и скърби в името на Своя план за управление, нещо положително ли е или нещо отрицателно? (Това е положително нещо.) Бог изтърпява отхвърляне и клевети и е подложен на голямо унижение в името на Своя план за управление — това е положително нещо. Знаете ли защо е положително нещо? Какво е съдържанието на Божия план за управление? (Да победи Сатана и да избави хората от оковите на Сатана.) Как ще бъде победен Сатана? Какво е конкретното съдържание? Какъв е конкретният проект на делото? Спасяване на човешкия род. Не е неясно, нали? Победата над Сатана е един аспект. Конкретното съдържание на Божия план за управление, тоест, конкретният проект на Божието дело, е да спаси човешкия род. От гледна точка на човека, въпросът за спасяването на човешкия род справедлива кауза ли е или несправедлива? (Справедлива кауза е.) Това е справедлива кауза. Погрешно ли е Бог да изтърпява отхвърляне и клевети и всякаква болка и унижение, за да спаси човешкия род? (Не.) Не е ли това положително нещо? Егоистично ли е? (Не е егоистично.) Как тогава не можете да го обясните ясно? Не можете да обясните толкова ясни и очевидни неща. Вместо това ги тълкувате сляпо и произволно отсъждате по тях. Нима това не е висша степен на глупост и невежество? Делото на Божия план за управление е грандиозен проект и подробностите на този конкретен проект водят до спасяване на човешкия род. Някои хора казват: „Бог спасява човешкия род, за да изпълни собствените Си желания, да осъществи Своя план. Бог прави всичко това заради Себе Си, а не заради човешкия род. Това не е ли егоистично?“. Егоистично ли е? (Не е.) Защо не е егоистично? Онова, което предприема Бог, е положително и смислено. То е изключително ценно и важно за оцеляването, крайната цел, изхода и състоянието на съществуване на целия човешки род през следващата епоха. Предвид гореизложеното, егоистично ли постъпва Бог, като изтърпява всичко това и дава всичко това, за да осъществи Своя план за управление? (Не.) Целта на Божия план за управление е да спаси човешкия род. Неговите намерения са добри и прекрасни и са истинска любов. Следователно не може да се каже, че Бог постъпва егоистично, удовлетворявайки собствените Си намерения. Само от това, което Бог е извършил, от това, което Той е планирал, човек може да види същността на Бог и да види, че сърцето Му е прекрасно и добро. Въпреки че този човешки род е станал развратен, че следва Сатана и е изпълнен с покварения нрав на Сатана, въпреки че е изпълнен с бунтарство и противопоставяне на Бог, с богохулство и враждебност, Бог все още може да спаси човешкия род търпеливо и без никога да се предава. Откъде произтича всичко това? Произтича от Божия план за управление, от Неговото желание. Това егоистично ли е? Човешкият род е най-големият и крайният облагодетелстван от целия план за управление на Бог. Всички вие сте единствените носители и наследници на обещанията, благословиите и добрите крайни цели, които Бог е дарил на човешкия род. Кажете ми тогава — егоист ли е Бог? (Не, не е.) Бог не е егоист. А Бог само от любов ли прави всичко това? (Не.) Значимостта, ценността и истините, които хората следва да разберат в това отношение, са твърде дълбоки. Как може да е само от малко любов? Любовта е само една малка част от емоционален израз. Тя е фрагмент, разкрит в емоции и сантименти, а не е целостта. Но в делото на Бог по осъществяване на Неговия план за управление и в процеса на Божието спасение на човешкия род онова, което реално се разкрива, е целостта на Божия нрав. И Неговият нрав не е просто любов, тоест, не е само любяща доброта и милост. Той е и праведност, и величие, гняв и проклятия, както и множество други аспекти. Разбира се, ако трябва да бъдем конкретни, именно през триетапното Му дело Божият нрав и същност се разкриват постепенно и стават видими за хората. Но хората не могат да ги разпознаят и дори казват: „Бог е направил всичко това, защото ни обича“. Тази представа за „любов“, която имат хората — защо звучи толкова нелепо, толкова отвратително? Не е ли опозоряване на Божиите намерения, опозоряване на най-старателните усилия за спасяване на човешкия род да се определя такова значимо дело на Бог, дело, което има толкова голямо влияние върху крайната цел и изхода на човечеството, просто като едно незначително усещане — любов?

На следващия ред четем: „От любов Бог живее скромно и скрито с покварения човешки род“. Тук авторът на химна казва, че и това е извършено от любов. Бог прави това, защото то е необходимо за Неговото дело. Как може да е от любов? Има ли логика Бог да живее с човешкия род от любов към него и да бъде смирен и скрит от любов към него? Колко ли очарователен и прелестен трябва да е човешкият род, за да направи Бог толкова нетърпелив и склонен да живее с него и дори да се въплъти и да бъде скромен и скрит? Това ли са фактите? (Не са това.) Какви са фактите? (Бог се въплъти, стана смирен и скрит и дойде на земята, за да изрази истината и да спаси хората заради Своя план за управление.) Теоретично, това е заради Божия план за управление. На хората им се струва, че скромният и скрит живот на Бог с покварения човешки род прави Бог много щастлив, че Той живее доста удобно. Всеки ден изпитва радост и е доста доволен да наблюдава всяко едно движение на човека, както и неговото поведение и разкриване. Така ли стоят нещата? (Не.) А как стоят всъщност? (Бог прави това, защото делото Му го изисква.) Защото делото Му го изисква. Това е теория. Всъщност животът с човешкия род носи ли радост на Бог? Носи ли щастие? Удоволствие? (Не.) Тогава как следва да се чувства Бог? Например вярвате в Бог и смятате, че сте доста почтени, но ако трябваше да живеете с обиграни от улицата младежи, грубияни, хулигани и бандити от подземния свят, да говорите на същия език, да ядете същата храна и да правите същите неща ежедневно, как бихте се почувствали? (Изпълнени с неприязън и отвратени.) В какво разположение на духа щяхте да бъдете, ако трябваше да живеете с изнасилвачи или убийци? (Погнусени.) Значи знаете какво е да си погнусен. Кажете ми тогава — може ли Бог да живее щастливо с покварен човешки род? Може ли да е радостен? (Не.) Няма нито щастие, нито радост. Тогава откъде да дойде любовта? Ако няма никаква радост, щастие или удоволствие, тогава за Него не представлява ли противоречие да обича хората както обича Себе Си, да ги обича твърде много, за да се раздели с тях? Няма ли в това елемент на преструвка? Каква точно е истината? Какво би трябвало наистина да чувства Бог, живеейки сред покварен човешки род, освен липсата на щастие, удоволствие и радост? (Болка.) Болка — това е много конкретно чувство. Друго? (Неприязън.) Неприязън е също чувство. Друго? (Омраза към покварения нрав на човека.) Омраза, отвращение и ненавист. Има го и най-истинското чувство — животът сред покварен човешки род, особено когато става въпрос за разбирателство, разговори, съвместна работа и създаване на връзки, изглежда невероятно унизителен. Мислите ли, че нормален човек може да продължава да изпитва любов в такова състояние на нещата, в такова постоянно състояние? (Не.) Не може да изпитва любов. Какво би направил, ако липсва любов? (Би се затворил в себе си.) Усамотяването е желание, то е манталитет. Какво обаче следва да се направи, за да се погледнат фактите директно? Не трябва ли да се положат усилия за промяна на тези хора? (Да, трябва.) За такъв човешки род трябва да се практикува предоставяне, образоване, порицаване, разобличаване, кастрене, понякога и дисциплиниране, и така нататък. Това е необходимо и не може да бъде пропуснато. Но могат ли такива действия да постигнат моментални резултати? (Не могат.) Тогава какво трябва да се направи? (Трябва да бъдат кастрени, съдени и наказвани за дълъг период от време.) Делото по кастрене на хората, съденето и наказването им за дълъг период от време лесно ли е? Какво трябва да изтърпи Бог, за да направи това? (Унижение и болка.) Бог работи с невероятно търпение. Какво носи това търпение? Носи болка. Следователно когато Бог живее с покварен човешки род, в сърцето Му няма нито радост, нито щастие. Може ли Той да има в сърцето Си любов за хората, без да изпитва радост и щастие? Не може да се насили да ги обича. Как тогава може да върши делото Си? На какво основание? Той просто изпълнява отговорността Си. Това е служението на въплътения Бог; такова е неговото естество. Да изпълниш отговорността си означава да направиш всичко възможно, за да постигнеш всичко, което си видял, което знаеш, следва да кажеш и следва да направиш. Това се нарича да изпълниш отговорността си. Защо е възможно да се изпълни тази отговорност? Разбира се, че Бог има това бреме за човешкия род заради Божията идентичност и същност, защото въплътеният Бог има това поръчение и отговорност. И така, независимо с какъв тип хора и покварени човешки същества живее Той, това е състоянието на нещата. Знаете ли какво е това състояние на нещата? Това е състояние, при което Бог не изпитва нито щастие, нито радост, а трябва да изтърпява унижение. Същевременно трябва неуморно и постоянно да изтърпява всякакви видове човешка поквара и непокорство. Докато изтърпява всичко това, Той също така трябва неуморно да казва онова, което е длъжен да каже, и да прави онова, което е длъжен да прави. Трябва ясно да обясни нещата, които хората не разбират, а на онези, които съзнателно вършат нарушения, трябва да наложи известна дисциплина, правосъдие и наказание. Всичко това, което прави Бог, е свързано с Неговия план за управление и с етапите на Негово дело. Разбира се, то е дори още по-тясно свързано с конкретния проект на делото на Бог на спасяване на човешкия род. Казано накратко — свързано е със собствените отговорности на Бог. Всички тези неща, които прави Бог, представляват изпълнение на отговорността Му. Разбира се, онова, което Той разкрива, докато изпълнява отговорността Си, е Неговата същност и нрав. Каква, тогава, е същността на въплътения Бог, тоест, същността на този обикновен човек? Особено при осъществяването на този етап от делото в последните дни Той не проявява знаци и чудеса, нито удивителни неща. Всичко, което прави, е да казва на хората истините, които трябва да притежават и разбират. Той разобличава покварения нрав, който самите хора не могат да разпознаят, за да могат да го опознаят и разпознават, и за да могат да опознаят същността и действителните факти на покварата на човешкия род. Това е с цел хората да се покаят истински и да бъдат вкарани в правия път. Когато хората могат да се покаят истински, когато могат да разберат и да практикуват истината, те навлизат в истината реалност и придобиват надежда за спасение, а делото и отговорността на въплътения Бог са изпълнени. След като хората влязат в правия път, остава да се получат Божиите изпитания и облагородявания — така делото на въплътения Бог завършва. Отговорностите Му са изпълнени и делото Му е завършено. След като делото на въплътения Бог бъде завършено и вие сте в правия път, това означава, че служението Му е завършено и Той вече няма никакво задължение към вас. Какво означава да нямаш никакво задължение? Означава, че вече не е необходимо Той да бъде с тези хора и да изтърпява неща като тяхната поквара, представи, бунтарство, противопоставяне, отхвърляне и така нататък.

Било то от гледна точка на цялостния план за управление на Бог или на конкретно дело, вършено от въплътения Бог — някое от двете прави ли се само от любов? Нито едното, нито другото. Божият дух наблюдава човешкия род от небето по определен начин и въплътеният Бог на земята почти споделя същата гледна точка. Защо казвам „почти“? Въплътеният Бог на земята може да погледне на слабостите на човешкия род от относително по-внимателна гледна точка заради Своята човешка природа, заради съвместното Си съществуване със сътворения човешки род в рамките на едно и също пространство, а и защото, както и поквареният човешки род, Той споделя външното свойство да бъде човек. Следователно въплътеният Бог може да живее с хората донякъде по-хармонично, отколкото Бог на небето. Погледнато от този ъгъл, ако Бог не се беше въплътил, щяхте ли всички вие да стоите тук сега? Не, нямаше. Всичко това произтича от потребностите на Божието дело — това е единствената причина Той да заплати такава огромна цена и да дойде тук, за да го свърши Сам. Ако Бог заговори на хората от небето, от една страна поради пространственото разделение, за тях би било неудобно да чуват словата Му. От друга страна, предвид пространните и обширни слова на Бог в последните дни, ако Той заговори от небето по такъв начин, както и да го погледнете, би било неподходящо. Следователно единственият и най-добрият избор, както и най-полезният за човешкия род, за Божия план за управление и за делото на спасяване на човешкия род, е Бог да се въплъти. Въплъщаването на Бог е единственият избор и единственият начин да се върши делото. Само въплътеният Бог може да върши делото, има способностите да върши делото и може да постигне тези резултати. Ако погледнеш на словата, изречени от Бог в последните дни, от гледна точка на количеството — изречени са вече толкова много. Как може да бъдат предадени толкова много без метода на въплъщението? Ако Бог заговори от небето под формата на гръмотевица, колко хора биха се строполили мъртви всеки път, когато Той съди и заклеймява зли хора? Няма да останат много живи. Ако Бог заговори от вътрешността на вихрушка или от пламъци, колко вихрушки и огньове трябва да възникнат, преди Той да може да завърши изговарянето на тези слова? Целият човешки род ще бъде смутен от този подход. И след всичките тези години говорене словата на въплътения Бог повлияли ли са нормалния живот на човешкия род? По никакъв начин. И целият свят нито го е грижа, нито е повлиян и на йота. Това напълно постига целта на делото, вършено от въплътения Бог. Без въплътения Бог, това дело наистина би било неосъществимо. Самото дело на въплътения Бог е потайно. Бог не желае целият свят и целият човешки род да знае за него. Не желае за него да знаят езичниците, които не е избрал да знаят. Той може да изрази тези думи само в състояние на скритост, затова възприемането на метода на въплъщението е най-целесъобразно, а и най-мъдро. Това може да остане тайна само чрез въплъщението на Бог. Това, че въплъщението Му живее същото пространство като човешкия род, като му предоставя истината на човешки език, по начин и във форма, която хората могат да приемат, е Божията мъдрост и всемогъщество. Това е нещо, на което е способен само Бог. То не е по силите на човешкия род. Всичко това е свързано с великия план за управление на Бог. Би било крайно опростено, в противоречие с фактите и наистина необосновано човек едностранно да описва такъв велик план за управление на Бог като нещо, извършено само от любов. Казано накратко, независимо от съдържанието на вършеното дело, въплъщаването на Бог този път наистина предизвика значително вълнение и имаше съществено въздействие в целия свят и сред целия човешки род. Това показва колко грандиозно събитие е този факт. Фактът и формата на въплъщаването на Бог сами по себе си са противоречив въпрос в целия свят и в цялата религиозна общност. Това е събитие, към което човешкият род се отнася враждебно, което човешкият род заклеймява и отхвърля и изключително трудно проумява и си представя. Това, че Бог може да работи по този начин, показва Неговата мъдрост, Неговото могъщество, Неговото всемогъщество и Неговата власт. То изобщо не се върши от някаква си любов или поради нещо тривиално, или поради незначителна причина с размерите на сусамово семе. С други думи, голямо събитие, което може да разтърси целия религиозен свят, целия политически свят, целия човешки род и дори цялата вселена не произтича от любов, а от Божия план за управление и желанието да спаси човешкия род. Това е най-великото видение от третия етап на Божието дело. Най-великото видение, което хората трябва да разберат, опознаят и възприемат. Ако определяш това видение само като „породено от Божията любов, Бог ни обича. Виждате ли, Бог вече е въплътен и веднъж беше разпнат от любов към нас, а този път Той се въплъщава и идва да ни обича отново“ — нима това не е сериозна грешка? Да определиш такова велико видение на Божието дело като извършено от любов е изключително повърхностно. Ако не познаваш Бог, така да е. Но бързо замълчи, не говори безсмислици и не изразявай мнения наслуки. Казвал съм ви и преди — за нищо, свързано с Божия нрав, Божията същност и видението за Божието дело, хората не бива да съдят прибързано, да правят произволни заключения или да ограничават лекомислено. Ако не разбирате, просто си признайте, че не разбирате. Ако разбирате малко, то бързичко кажете: „Разбирам само толкова. Не смея да ограничавам произволно и не знам дали е правилно“. Трябва да добавите такъв тип обяснения и разяснения — не говорете необмислено. Ако говориш необмислено, тогава в малък мащаб може погрешно да повлияеш на другите, давайки им погрешни схващания и насоки. В по-голям мащаб може да накърниш Божия нрав. Ти определяш Божия план за управление и такова велико дело на Бог по спасението на човешкия род като любов, като извършени от любов. Нима това не е говорене на безсмислици? Трябва ли хората, които казват това, да бъдат ошамарени? (Да, трябва.) Защо трябва да бъдат ошамарени? Защото това е говорене без да се мисли. Това е изваждане на неща от контекста. Нима това не е вследствие на надменен нрав? Та ти не започна ли да вярваш в Бог едва преди няколко дни? Виждал ли си Го? Разбираш ли нрава Му? Не можеш да обясниш ясно или цялостно истината за видението на Божия план за управление, но въпреки това се осмеляваш да определяш Божията същност и нрав. Нима това не е крайно дръзко? Осмеляваш се да използваш думата „любов“, за да определяш толкова велико нещо. Това накърнява Божия нрав. Голямо прегрешение ли е да накърниш Божия нрав? Наистина е голямо. Някои хора казват: „Нито знам, нито разбирам“. И са напълно прави. Тъкмо защото нито разбираш, нито знаеш, а и защото си невежа и глупав, не бива да говориш необмислено. Можеш ли ти, обикновен човек, произволно да съдиш и да правиш небрежни заключения за Божиите дела? Целокупният човешки род заедно няма да може да обясни ясно Божиите дела, а ти сам искаш да определиш Божия нрав, Неговото дело и Неговата същност само една или две думи. Нима това не накърнява Божия нрав? (Да, накърнява го.) Значи има сериозен проблем с този химн. Той не само е пълен със объркани, празни, богохулни думи, но най-лошото е, че може да отклони хората, да ги подведе и да ги вкара в капана на собствените им представи. Може ли този химн да бъде запазен, предвид тежките последици, до които води? Твърдо не. Трябва да бъде изхвърлен.

Продължаваме по-нататък: „От любов Бог изразява истината и носи пътя на вечния живот“. Не е ли отвратителен начинът, по който тези думи ограничават нещата? (Отвратителен е.) Четем по-нататък: „От любов Бог съди и разобличава сатанинската природа на човешкия род със Своите слова“. Кажете Ми — когато Бог изразява резки слова, за да разобличи покварения нрав на човека, Той от любов към човека ли го прави или защото е отвратен от човека и го мрази? (Защото Бог е отвратен от човека и го мрази.) Бог е отвратен от човека, следователно каква част от Неговия нрав е това? (Праведност, святост.) Точно така. Не е от любов. Подобно човешко определяне на нещата не е ли неуместно и израз на неправилно разбиране? Има ли някакво практическо знание за истината в това твърдение? Това е изопачено и едностранчиво разбиране, погрешно тълкуване, погрешно разбиране. Редът представлява погрешно определяне. След това погледнете „От любов Бог ни изпитва, облагородява и кастри, за да пречисти покварата ни“. Нима тук няма същия проблем като с предходния ред? (Да, има.) Проблемът е същият. И по-надолу: „О, Боже! Всичко, разкрито в Твоето дело и в Твоите думи, е любов“. Това не е ли поредното ограничаване на Бог? Какво именно разкрива Бог? Своята святост и обичливост, както и Своя праведен нрав. Бог има гняв, величие, както и милост и любяща доброта. Как тогава може да се каже, че всичко е от любов? Това ограничаване е толкова отвратително и произволно! Нима не се дължи на надменност? Онова, което авторът на химна обяснява и обобщава, няма нищо общо с нрав същността, разкрита от Божиите слова. След това казва, че всичко е любов, което не само няма отношение, но и е изопачено и погрешно — това е напълно погрешно определяне. Любовта е емоция и може също така да служи като действие или поведение, но не е основната същност на Бог. Бог не обича хората безразборно. Възможно ли е Божията любов да е толкова изобилна, че да няма достатъчно място за нея, дотолкова, че Той да обича дори Сатана, покварения човешки род и Своите врагове? Дали това е така? Божията любов не е без принципи. Тя е принципна. Той обича положителни неща и мрази негативни и зли неща. Кажете Ми — Бог обича ли хората, които искрено вярват в Него? Той обича ли онези, които изпълняват дълга си предано? Той обича ли онези, които са Му покорни? Бог обича ли хора, които, чрез получаване на Неговото правосъдие и наказание, имат истинско покаяние, имат истинско покорство пред Бог и истински обичат Бог в сърцата си? Ако хората разбират истината и мразят покварения си нрав, то тяхната „ненавист“ е положително нещо. А Бог обича ли ги? (Да.) Онези, които могат да приемат истината, са положителни хора, а онези, които могат да се покорят на Бог, са дори още по-положителни. Именно положителните хора обича Бог. Той мрази дяволи и Сатана. Онези, които Той проклина и наказва, са всичките зли хора. А онези, които Бог обича, са всичките честни хора, хора, които се стремят към истината. Следователно Божията любов е принципна. Не е без принципи. За някои хора Бог е само милосърден, което не означава, че Той обича тези хора. Тези неща трябва ясно да се разберат. Човек не може сляпо да определя Божията любов. Да се говори лекомислено за Божията любов и тя да се определя слепешката, несъмнено означава съдене и хулене на Бог.

Да погледнем по-надолу: Правилно ли е да се каже, „О, Боже! Твоята любов не е просто любяща доброта и милост, а е най-вече наказание и правосъдие“? (Правилно е на теория, но не е практическо.) Теоретично няма проблем, но е доста пресилено това да се свързва с Божията любов. Тези думи не бива да се смятат за неправилни, но не бива да се смятат и за точни. Те са безсмислица, която почти не заслужава споменаване. По-надолу четем: „О, Боже! Твоето правосъдие и наказание са най-истинската любов и най-великото спасение“. Какво мислите за това? (Този ред е неправилен. Той установява Божието правосъдие и наказание като най-великото спасение, когато всъщност Божието спасение не се състои само от тях.) Не са ли разпъването на Божието въплъщение и Неговото изкупление и понасяне на всички грехове на човешкия род най-истинската любов? Не са ли те най-великото спасение? (Да, те са.) Следователно, в сравнение с правосъдието и наказанието, кое е „най-великото“? Всъщност при задълбочен анализ това твърдение е неточно, неуместно и твърде строго ограничаващо. Не бива да бъде формулирано по този начин. Не бива да се казва, че всичко, което прави Бог, е любов, а е правилно да се каже, че всичко, което прави Бог, има положителен ефект върху хората и че за тях всичко е спасение и милосърдие, защото всичко се прави в името на човешкия род. Ако за Божието правосъдие и наказание кажете, че е „най“ и го издигнете до най-високо ниво, това не е правилно. Нещо, което е „най“, трябва да бъде единственото, без сравнение. За Божието правосъдие и наказание не може да се каже, че са „най“, ако се сравнят с друго дело на Бог. Някой беше написал химн и в текста му се казваше: „Обичам Божия праведен нрав повече от Неговата любяща доброта и милост“. Тези думи правилни ли са или неправилни? (Неправилни са.) Какво не е наред с тях? (Те разделят йерархично Божията праведност, святост, любяща доброта и милост.) Всъщност това твърдение е правилно и е истинското преживяване на хората, след като са преживели Божието правосъдие и наказание. Какво стои в основата на това истинско преживяване? Тук има история, а именно: Когато някой се радва на Божията любяща доброта и милост, той може да придобие единствено благодат. Той може никога да не разпознае покварения си нрав и никога да не се отърве от него. Може единствено да преживее Божието правосъдие и наказание и да изтърпи болката на много изпитания и облагородявания — само тогава може да се избави от този покварен нрав. Ето защо, изхождайки от тази основа и в този контекст, това е разбирането, до което достигат хората. Това е точно, съответства на фактите и не е теоретична логика. Този химн е духовно извисяващ, но никой от вас не може да го види. Наистина ви липсва проницателност. Какво потвърждава тази липса на проницателност? Каква е причината за тази липса? Причината е неразбиране на истината. Химнът „От любов“ е пълен с безсмислици: не е практически, не ми харесва и отказвам да изпея и една дума от него. Колко трябва да е малък духовният ръст на всички ви, за да го пеете с такъв огромен ентусиазъм и увлечение! Вие сте неспособни да схванете каквото и да било и дори не разбирате истините, в които хората следва да навлязат, но въпреки това искате да правите коментари относно Божията същност и Неговия план за управление. Не е ли това липса на разум? Хората без разум, които се осмеляват да се изказват не на място, не се занимават с изпълнението на съответните си задачи. Те изобщо не са прагматични.

Малко по-надолу: „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов и Ти заслужаваш вечната ни възхвала“. Разбира се няма съмнение, че Бог заслужава вечна възхвала, но може ли да се счита за възхвала на Бог, ако това е начинът, по който хората Го познават? Да си представим, че Бог не обича някого. Той е отвратен и мрази издъно този човек. Ако въпреки това този човек може да обича и възхвалява Бог, то той има известен духовен ръст и известно истинско познание за Бог. В реда „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов и Ти заслужаваш вечната ни възхвала“ какви прилагателни определят „Божията любов“? „Свята“ и „праведна“. Вижте колко велика е Божията любов според автора на химна, който използва Божията същност, за да определи Божията любов, казвайки, че Божията любов е свята и праведна любов. Нима това не е ясно от само себе си? Хората не са склонни да се радват на някаква обикновена любов, нито на милосърдна любов, нито на любов, която милее за хората. Те ще възхваляват Бог само когато се радват на Неговата свята и праведна любов и именно заради това казват, че Бог заслужава вечна възхвала. Правилно ли е това? Това твърдение е грешно както от гледна точка на фактите, така и на логиката. То е просто безсмислица. Това е пустословно излияние на душевно болен човек, целящо да подведе хората. Мислиш ли, че това е мирският свят? В света всякакви зли и нечисти духове, всякакви персонажи и досадни негодници, както и такива с някакви умения, сладкодумие или наглост се осмеляват да се качат на трибунките си и да изнасят представления. Но в дома на Бог властва истината. Всички тези пакостници трябва да бъдат свалени от сцената. Трябва да бъдат изчистени от църквата. Всички техни ереси и заблуди трябва да бъдат разнищени, така че всеки открито да може да ги разпознае и да ги определи. Ако се върнем пак на въпроса — какво е Божията любов? Ако кажете, че е праведна и свята, това правилно ли е? (Не. Божията любов не е само тези неща.) Тогава какво е Божията любов? (В нея има също правосъдие и наказание, величие и гняв — всички те са Божия любов.) Божията любов е Божия любов, а Божията същност е Божия същност. Любовта на Бог е в Божието сърце и ум, в Неговите чувства, Неговата същност и Неговите дела. Можеш ли да го обясниш ясно? И въпреки това говориш за Божията любов като праведност и святост, осмеляваш се да я определяш по този начин. Колко нагло от твоя страна! Бог приема ли това, че употребяваш такива определения, за да Го възхваляваш? (Не приема.) Защо не приема? (Защото това е богохулство срещу Него.) Бог е отвратен, а ти изричаш абсолютни и пълни безсмислици! Твоята сляпа възхвала е безполезна и не е угодна на Бог. Бог няма чак такава нужда от възхвалата на човешкия род. Той не я желае. Не е като Той да има нужда от възхвалата на човека, за да живее удобно или да има увереност. Той има ли такава нужда? (Не, няма.) Делото, което Бог върши, е да спаси човешкия род, да даде на човешкия род добра крайна цел и върши определени дела за оцеляването на човешкия род в следващата епоха. Целта не е да получи възхвалата на хората. Просто така се случва, че един от резултатите от Божието дело е, че човешкият род Му предлага възхвала, но ако хората имат неразбиране по отношение на Бог и Го възхваляват сляпо, тогава Бог няма да го позволи и няма да го приеме. Ако хората са толкова нарцистични да смятат, че възхвалата на Бог от човешкия род е от такова голямо значение за Него, нима това не е погрешно тълкуване? Тъй като човешкият род има някаква си възхвала за Бог и някакво си свидетелство, той смята, че Бог е изключително трогнат, но всъщност Той изобщо не се трогва. Нима Бог не заслужава именно това? Това е напълно нормално нещо.

Да погледнем по-надолу: „От любов Бог използва хора, събития и неща, така че да можем да придобием истина и живот“. Този ред правилен ли е? (Не е.) Какво не е наред с него? Думите „от любов“ ли са проблемът? Целият проблем е в първите две думи, които са толкова заблуждаващи и подвеждащи, че объркват съзнанието на хората, отнемайки им възможността да различат правилно и грешно. За в бъдеще не употребявайте погрешно думите „от любов“. Думите, които следват — „Бог използва хора, събития и неща, така че да можем да придобием истина и живот“, са верни. Това го има като съдържание в Божието дело, но би било погрешно да се определя като Божия любов. Това е Божието могъщество, Божията власт и Божията мъдрост. Не е от любов. И по-точно не е само от Божията любов. Бог има могъществото да мобилизира всички хора, събития и неща, за да служат на човешкия род, който Той иска да спаси. Той мобилизира всички неща и материи да служат на човешкия род, който Той иска да спаси, и да служат на Неговото дело на управлението, от което накрая ще се облагодетелства човешкият род — хората придобиват истината и живота. Ако казваш, че е само от любов, то означава ли това, че Божията мъдрост, власт и могъщество вече не съществуват? Да се каже, че е само от любов, не е правилно. Следователно уклонът и насоката на такива твърдения също са погрешни. Какво се има предвид, когато се казва, че всички са погрешни? Не са в съответствие с истината. Изказани са по изопачен начин, не са реалността на истината. И не са практическата страна на истината, която хората преживяват.