Лесно ли е за един вярващ да се бои от Бог и да отбягва злото? Всъщност това не е лесно. Ако не се стремиш към истината, тогава никога няма да го постигнеш. Например някои хора казват: „Наистина не е лесно да вярваш в Бог, а също трябва и да изпълняваш дълга си, да страдаш, да плащаш цена“. Как се чувстваш, когато чуваш тези думи? Какъв е проблемът с изричането на тези думи? Ако нямаш богобоязливо сърце, тогава какво би казал? Би казал: „Това е напълно вярно, напуснах дома си, за да изпълнявам дълг в продължение на много години. Липсват ми децата и майка ми, страдах немалко. Ако не получа благословии, това ще е несправедливо!“. Има ли страх от Бог в тези думи? (Няма.) Ако човек няма богобоязливо сърце и изрича такива думи, какво качество има поведението му? Не е ли в конфликт с Бог, като се оплаква от Него? Ако се оплаква с думи от Бог, тогава вярва ли наистина, че Бог е праведен Бог? Ако човек няма ужас от Бог в сърцето си, ако не успява да се бои от Него, тогава лесно ли е за него да отбягва злото? (Не е лесно.) Той не може да съумее да отбягва злото. Такъв човек казва: „Ако не получа благословии, след като се отказах от семейството и кариерата си, това ще е толкова несправедливо!“. Ако незабавно отвърнеш с „Това е точно така“, как биха ти изглеждали тези думи? Това отбягване на злото ли е? Фактът, че можеш да кажеш „това е точно така“, просто доказва, че и ти като другия човек се оплакваш от Бог. Оплакването вече е излязло от устата ти, за да създаде зло. Не само че не можеш да отбягваш злото; ти си способен да се оплакваш и да вършиш зло. Макар че това е малко зло, все пак е оплакване от Бог. Ако днешното малко зло не бъде преодоляно, утре ще сте застрашени да предадете Бог — толкова ужасна е покварената човешка природа. Виждате ли ясно проблема? Ако човек няма богобоязливо сърце, тогава са зли и нещата, които казва на глас, и нещата, които мисли в сърцето си, и нещата, които естествено се изливат от него — всички те са зли. Ако нямаш богобоязливо сърце, тогава дори някой дребен въпрос може напълно да разобличи покварения ти нрав, характера, стремежите и намеренията ти. Може дори да разобличи неудовлетворението ти от Бог. Онези, които нямат богобоязливо сърце, казват каквото си искат. Те казват това, което мислят, и след като го кажат, то става факт. От гледна точка на Бог такъв човек не се бои от Него и не отбягва злите неща. Вместо това се въвлича в зли неща, когато ги види, и става съучастник на злите хора. Ако имаш богобоязливо сърце, ако си ужасен от Бог, ако живееш в присъствието Му, тогава как трябва да отговориш на думите на такъв човек? Какво има предвид той с думите си? Той не желае да се откаже от благословиите. Иска да придобие благословии, но не е готов да страда или да плаща цената, затова казва: „Наистина не е лесно да се вярва в Бог“. Няма ли усещане за оплакване? Тези думи съдържат усещане за оплакване. Този човек е разстроен от Бог, оплаква се и мисли, че Божиите изисквания към хората са твърде високи. Мисли, че изискването на Бог да се моли е твърде голямо. Мисли, че Бог иска да се плаща твърде висока цена за малкото благословии, които дава. Мисли, че Бог не трябва да постъпва така, че Той няма любов към хората, че Той няма истинска милост към хората, че измъчва хората. Мисли, че не е лесно за човек да изтъргува страданието срещу благословии — няма ли точно това предвид? (Така е.) Тогава как трябва да отговориш? Чуйте този отговор, вижте дали мислите, че е правилен. Трябва да кажеш: „На какво възлиза нашето малко страдание? Виждаш колко много е страдал Бог. За да спаси човечеството, Бог е слязъл на земята от небесата и е бил въплътен скромно и тайно сред хората, и е понесъл огромни унижения. За да спаси човечеството, Той е жертвал дори Своя живот. Божието страдание далеч надхвърля малкото, което ние сме изстрадали. Нашето страдание не представлява нищо. Нещо повече, ние трябва да страдаме; нима целта на нашето страдание не е да бъдем благословени?“. Какво мислите? На повърхността това изглежда правилно, а няма грешки и от гледна точка на доктрината, но има ли тук свидетелство? (Не.) Няма свидетелство. Това е просто бегло изричане на доктрини на глас, за да увещаваш някого. Може ли това да разреши проблеми? Ако искаш да разрешиш проблеми, как трябва да разговаряш с такива хора? Ако чуеш това оплакване, как би се почувствал в сърцето си? Би почувствал, че макар те да изпълняват дълга си, докато вярват в Бог, не страдат с особено охотно сърце, но след като поразсъждаваш за момент, би помислил: „Ако те чувстват неохота, така да бъде. Какво общо има това с мен? Ако се оплакват от Бог, не се оплакват от мен и това не засяга изгодата ми. Това е тяхната лична връзка с Бог, затова трябва да се справят сами с нея. Какво общо има това с мен?“. Да се отнасяте така с тях изглежда разумно и не е грешно, но като човек с богобоязливо сърце, щом това ти се случи, първо трябва да си помислиш: „Този човек вярва в Бог и все пак се оплаква от Него и извърта фактите, докато говори. Не е възможно такъв човек да приеме истината. Да бъдеш спасен е нещо голямо, затова добре ли е да не страда изобщо? Нещо повече, защо хората страдат? Не е ли заради покварения им нрав? Бог има добри намерения, като позволява на хората да страдат. Това е от полза за тях, това ги усъвършенства и ги изгражда. Ако не страдат, хората не могат да научат уроците си, нито да придобият истината, нито могат да са в съгласие с Божиите намерения. Да страдаш малко е милост и благодат от страна на Бог. Това е Божията любов към човечеството. Това е спасение! Как могат те да говорят така? Трябва да разговарям с тях. Не мога да им позволя да разбират погрешно и да се оплакват от Бог. Не мога да им позволя да ходят навсякъде да разпространяват тези думи и да влияят на другите. В тази ситуация аз трябва да говоря от името на Бог. Трябва да им помогна да преодолеят погрешните си схващания за Бог и да им помогна да поправят разбирането си за вярата си в Бог. Ако разбират погрешно Бог по този начин, не се ли отнасят несправедливо към Него? Божията любов и спасение за човека са толкова големи! Как могат да мислят по този начин?“. Ако мислиш така, не означава ли това, че имаш богобоязливо сърце? (Да.) Колкото до въпроса със страха от Бог, ти не само говориш правилно, но също имаш и богобоязливо сърце, способен си да постигнеш покорство пред Него, не се бунтуваш и не се оплакваш изобщо. Така ставаш човек, който се бои от Бог. Щом се боиш от Бог, ти си постигнал истината. Ти не просто рецитираш лозунг, ти си способен да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в свидетелството си за Него. Знаейки това, какво трябва да кажеш на този човек? Трябва да кажеш: „Бог полага огромни грижи за спасението на човека. Онези, които нямат богобоязливо сърце, често се оплакват от Него и Му се противопоставят и изобщо не проявяват внимание към Неговите намерения. Ако страдат малко или не виждат Божиите благословии, се оплакват, сърцата им се бунтуват и те стават негативни и противоречиви. Това доказва, че е естествено за хората с покварен нрав да се противопоставят често на Бог и че човешката природа е враждебна на Бог. Да платят малко цена, да правят по малко жертви и да отдават всичко от себе си по малко се изисква, за да могат да постигнат спасение — не заради Бог. Страдаш заради покварения си нрав. Ако искаш да придобиеш истината, трябва да страдаш малко. Да го кажем по по-неприятен начин — хората заслужават да страдат. Бог не носи страдание, нито те кара да страдаш. Ако имаш непокорен нрав, можеш ли да избегнеш страданието? Твоят покварен нрав причинява страданието ти — това няма нищо общо с Бог. Ако наистина разбираш истината и се покоряваш на Бог във всички неща, тогава ще предизвикваш ли негативност? Ще се оплакваш ли още от Бог? Ще страдаш ли пак от тези неща? И така, независимо от какво страдат хората, то е резултат от покварения им нрав; те не могат да обвиняват другите, да не говорим за Бог. Жънеш това, което си посял. Ако не страдаш, трябва да загинеш, трябва да бъдеш наказан. Какво би избрал? Бог не иска да страдаш, но без страданието ще можеш ли да се покориш на Бог? Без страданието ще можеш ли да действаш според истините принципи? Без страданието ще можеш ли да слушаш Божиите слова?“. Като изречеш тези думи, ще може ли събеседникът ти да спечели малко разбиране? Първо на първо, дали тези думи са съгласно Божиите намерения? В съгласие ли са с истината? (Такива са.) Като виждаш, че са в съгласие с истината, не трябва ли човек, който се бои от Бог, да ги изрече? (Трябва.) Човек, който е способен да изрече тези думи, отбягва злото. Затова какво трябва да притежава човек, което да го накара да отбягва злото? (Трябва да има богобоязливо сърце.) Само с богобоязливо сърце може да отбегне злото. Само с богобоязливо сърце хората могат да се покорят на Бог и да свидетелстват за Него. Такива хора естествено започват да отбягват злото.

Е, в какво състояние бихте казали, че живеят често хората без богобоязливо сърце? Имат ли те връзка с Бог? (Нямат.) Някои хора казват: „Това не е вярно. Те се молят всеки ден, четат Божиите слова, отиват на сбирките навреме и изпълняват нормално дълга си. Как може да казвате, че нямат връзка с Бог? Ако не вярваха в Бог, биха ли могли да правят всичко това?“. Правилен ли е този начин на говорене? (Не е. Това е просто външно действие. Ако не търсиш истината, докато действаш, тогава нямаш богобоязливо сърце и нищо, което правиш, няма общо с Бог.) Ако в своята вяра в Бог хората не живеят често пред Него, тогава няма да са способни да имат какъвто и да е страх от Него и така ще са неспособни да отбягват злото. Тези неща са свързани. Ако дълбоко в себе си живееш често пред Бог, ти ще си под контрол и ще се боиш от Него в много неща. Няма да казваш нищо неразумно, няма да отиваш твърде далеч или да правиш нещо, което е разпътно, нито ще направиш нещо, което Бог мрази. Ако приемеш внимателната проверка на Бог и приемеш Неговото дисциплиниране, ще избегнеш вършенето на много зли неща. Няма ли по този начин да си отбягнал злото? Ако казваш, че вярваш в Бог, но често си объркан в сърцето си и не знаеш как работи Той, за да спаси човека, нито как човек трябва да се стреми към истината, нито дали обичаш истината, нито кои събития трябва да станат причина за твоите молитви към Бог; ако си объркан всеки ден, несериозен във всичко, ако просто се придържаш към правилата; ако сърцето ти не е способно да е в покой пред Бог и не се молиш или не търсиш истината, когато нещо ти се случи; ако често действаш според собствената си воля, живееш според своя сатанински нрав и разкриваш надменния си нрав, и ако не приемаш Божията внимателна проверка или дисциплиниране и нямаш покорно сърце, тогава дълбоко в себе си ти винаги ще живееш пред Сатана и ще бъдеш контролиран от Сатана и от своя покварен нрав. Такива хора нямат и най-малък страх от Бог. Те са просто неспособни да отбягват злото и дори да не извършват злодеяния, всичко, което мислят, е все пак зло и е едновременно несвързано с истината и в сблъсък с нея. Тогава не са ли такива хора поначало несвързани с Бог? Макар че са управлявани от Него, сърцата им никога не се изправят пред Него, нито някога са Му се молили истински; те никога не са се отнасяли с Бог като с Бог, никога не са се отнасяли с Него като със Създател, който има върховенство над тях, никога не са признавали, че Той е техният Бог и Господ и никога не са смятали да Го почитат искрено. Такива хора не разбират какво означава да се боиш от Бог и мислят, че имат право да вършат зло. В сърцата си те казват: „Ще правя каквото си искам. Ще се погрижа за моите дела, това не зависи от никой друг!“. Разглеждат вярата в Бог като вид мантра, като форма на церемония. Това не ги ли прави неверници? Те са неверници! В ума на Бог всички тези хора са злодеи. Всичко, което мислят по цял ден, е зло. Те са уродите на Божия дом и Бог не признава такива хора като членове на Неговия дом. Какви са хората в Божия дом? Това са хора, които се боят от Бог и отбягват злото, хора, които се покоряват на Божието дело. Онези, които просто вярват в Божието име, които не Го приемат като техен Господ и Бог — те част ли са от Божия дом? Онези, които не приемат Бог като техен Създател, които не приемат факта, че Той е истината, те принадлежат ли на Бог? Категорично не. Само онези, които приемат истината, принадлежат на Бог; само онези, които се отнасят с Бог като с Бог, Му принадлежат. Хората, които могат да знаят, че Бог е истината, които могат да Го приемат като свой Господ и които виждат, че Той е Върховният владетел на всички неща — как се изразяват такива хора? В какво състояние се намират сърцата им? Как практикуват, когато им се случи нещо? (Те търсят истината във всяко нещо.) Това е едната страна. Какво още? (Покоряват се на всички условия, хора, събития и неща, наредени от Бог, и са способни да учат от тях и да придобиват истината.) (Те не смеят да направят нищо, което се противопоставя на Бог или Го оскърбява.) Това са и начини, по които те изразяват себе си. Основното е, че когато нещо им се случи, независимо дали разбират истината или не, дали могат да приложат истината на практика или не, те преди всичко изпитват ужас от Бог. Те не действат прибързано според собствената си воля, а са способни да се боят от Бог и да не Го оскърбяват. Другите могат да видят, че те не говорят прибързано, че действията им са спокойни, а не импулсивни или разпуснати, че дълбоко в себе си са в покой, че са способни да чакат, че общуват с Бог в сърцата си и Го търсят, че имат богопокорно и богобоязливо сърце. Хората, които изживяват тези неща, могат да се свържат и да свържат всичко, което им се случва, с Божиите слова и тяхната връзка с Него е нормална. Някои хора — онези, които не носят Бог в сърцата си — са неспособни да изживеят тези реалности и нравът им със сигурност е надменен, разпътен и необуздан. Прекарват цял ден в шеги и смях, не влагат сърцата си в изпълнението на дълга си, казват и правят каквото им хрумне, оголват зъби и размахват нокти и са безразсъдни и импулсивни във всичко, което правят. От пръв поглед може да се каже, че те са като невярващите. Може ли някой с такива изблици и поведение да е човек, който живее пред Бог? Вярват ли те искрено в Бог? Дали Бог е в сърцата им? Абсолютно сигурно е, че Той не е там. Бог осъжда такива хора и се отвращава от тях.

Днес разговаряхме по една от най-важните теми изобщо. С какво е свързана тя? (Със спасението.) Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им, дали са способни да живеят пред Него и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не споделяш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако изобщо нямаш връзка с Бог, значи си стигнал до края на пътя. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно да твърдиш, че имаш вяра, и само привидно да вярваш в Него. Няма значение колко думи и учения си способен да изречеш, колко си страдал заради вярата си в Бог или колко си надарен. Ако Бог отсъства в сърцето ти и не се боиш от Него, тогава няма значение как вярваш в Него. Бог ще каже: „Махни се от Мен, злосторнико“. Ще бъдеш категоризиран като злодей. Няма да си свързан с Бог и Той няма да е твоят Господ или твоят Бог. Макар да признаваш, че Бог господства над всичко и че Той е Създателят, ти не Го почиташ и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те отритне, да те накаже и да те отстрани. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът. Те са способни искрено да отдадат всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества. Изживяват Божието дело, практикуват Неговите слова и истината и вървят по пътя на стремеж към истината. Те са хора, които се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и следват Неговата воля. Хората могат да бъдат спасени само когато имат такава вяра в Бог, в противен случай ще бъдат осъдени. Приемливо ли е хората да се отдават на пожелателно мислене, когато вярват в Бог? Могат ли да придобият истината при вярата си в Бог, когато постоянно се вкопчват в собствените си представи и в неясни и абстрактни фантазии? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да приемат истината, да вярват в Него, както Той иска, и да се покоряват на ръководството и подредбите Му; едва тогава могат да постигнат спасение. Няма друг начин освен този — каквото и да правите, не бива да се отдавате на пожелателно мислене. Общението на тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези послания, трябва да разберете истината и да сте наясно какво включва спасението. Не е важно нито какво харесват хората, нито към какво се стремят, нито какво ги вълнува. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правилният път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог, ти не приемаш, че Бог господства над съдбата ти, не се подчиняваш на всичко, което Той подрежда за теб, не признаваш факта, че Бог е истината, а в този случай надеждите ти за спасение са разбити. Ако не можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог иска, и ако все повече чувстваш, че се покоряваш на Създателя и Го почиташ, и чувстваш, че Той е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се покоряваш на всичко, което Той организира и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти искания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението. Макар стъпките по пътя на спасението да са съпроводени от Божието дисциплиниране, кастрене, правосъдие и наказание и макар те да ти причиняват много болка, това е Божията любов, която те спохожда. Ако в своята вяра в Бог се стремиш само към благословии и статус, слава и изгода, и никога не си дисциплиниран или кастрен или никога не си съден и наказван, тогава, макар и да имаш лесен живот, сърцето ти все повече ще се отдалечава от Бог, ще изгубиш нормалната връзка с Него и освен това няма да искаш да приемеш Божията проверка, ще искаш сам да си свой господар, а всичко това доказва, че пътят, по който вървиш, не е правилният път. Ако известно време си изживявал Божието дело и все по-силно чувстваш колко дълбоко покварено е човечеството и колко е склонно да се противопоставя на Бог, и ако се тревожиш, че някой ден може да направиш нещо, с което да Му се противопоставиш, и се страхуваш, че има вероятност да Го оскърбиш и Той да те изостави, и така чувстваш, че няма нищо по-страшно от съпротивата срещу Бог, значи имаш богобоязливо сърце. Ще почувстваш, че когато хората вярват в Бог, не бива да се отдалечават от Него. Ако се отдалечат от Бог, ако се отклонят от дисциплинирането, правосъдието и наказанието Му, това означава да загубят Божията закрила и грижа, да загубят Неговите благословии, и тогава за хората всичко приключва. Могат единствено да стават все по-покварени, ще бъдат като религиозните хора и все още ще има опасност да се противопоставят на Бог, докато вярват в Него, а това ще рече, че са станали антихристи. Ако можеш да осъзнаеш това, тогава ще се помолиш на Бог: „О, Боже! Моля Те, съди ме и ме наказвай. Умолявам Те да проучваш внимателно всичко, което правя. Ако направя нещо, което нарушава истината и е против Твоите намерения, моля Те, съди ме строго и ме наказвай. Не мога да съществувам без твоето правосъдие и наказание“. Това е правилният път, по който хората трябва да вървят, вярвайки в Бог. Така че мерете според този критерий. Осмелявате ли се да твърдите, че сте стъпили на пътя към спасението? Не смеете, защото още не сте станали част от хората, които се стремят към истината, и в много отношения не търсите истината и не сте способни да приемете и да се подчините, когато ви кастрят, което доказва, че сте далеч от това да вървите по пътя на спасението. Лесно ли е да поемеш по пътя на спасението, ако не си човек, който се стреми към истината? Всъщност не е лесно. Ако хората не са изживели Божието правосъдие и наказание, ако не са изживели Неговото дисциплиниране, порицание и кастрене, тогава не е лесно да станат хора, които се стремят към истината, и в резултат на това им е много трудно да поемат по пътя към спасението. Що за възглед имаш, ако си чул това послание, знаеш, че то е истината, но още не си стъпил на пътя на стремежа към истината и постигането на спасение и не го възприемаш като нещо сериозно, а смяташ, че рано или късно ще дойде ден да се заемеш с това и че няма за къде да бързаш? Ако поддържаш такъв възглед, имаш проблем и ще ти е трудно да поемеш по пътя към спасението. И така, на какво трябва да се решиш, за да поемеш по този път? Трябва да кажеш: „Ах! В момента все още не съм поел по пътя към спасението, а това е доста опасно! Бог казва, че хората трябва да живеят пред Него през цялото време, трябва да се молят повече и сърцата им трябва да са спокойни, а не импулсивни, затова още сега трябва да започна да практикувам всичко това“. Да практикуваш така означава да стъпиш на правилния път на вярата в Бог. Толкова е просто. Що за хора са онези, които чуват Божиите слова и след това ги практикуват? Добри хора ли са? Да, те са хора, които обичат истината. Що за човек е този, който е чул Божиите слова и пак остава безчувствен, безразличен и неподатлив, отнася се към Божиите слова лекомислено и е сляп и глух за тях? Не се ли заблуждава? Когато вярват в Бог, хората все питат дали има някакви преки пътища към спасението. Казвам ви, че няма такива, и после ви казвам за този прост път, но след като го чуете, вие не го практикувате, а в такъв случай не разпознавате доброто, когато го чуете. Такива хора могат ли да бъдат спасени? Дори и да има някаква надежда за тях, тя не е голяма и спасението ще е много трудно. Може да дойде ден, в който да се събудят от сън и да си помислят: „Вече не съм млад и не изпълнявах истинския си дълг, докато вярвах в Бог през всички тези години. Бог изисква хората да живеят пред Него през цялото време, а аз не живях пред Бог. Трябва да побързам и да се помоля“. Ако в сърцата си се вразумят и започнат да изпълняват истинския си дълг, тогава не е твърде късно! Не чакайте твърде дълго обаче. Няма ли да е твърде късно да се стремите към истината, ако чакате, докато станете на седемдесет или осемдесет години и тялото ви отслабне, и вече нямате никаква енергия? Не е ли изключително глупаво да прекарате най-хубавите години от живота си в безсмислени неща и в крайна сметка да отложите или пропуснете стремежа към истината, който е по-важен от всичко? Има ли нещо по-глупаво? Много хора добре знаят кой е истинският път и въпреки това чакат бъдещето, за да го приемат и да го следват. Всички те са глупаци. Не знаят, че стремежът към истината отнема десетилетни усилия, преди да могат да придобият живот. Ще бъде твърде късно да съжаляват, ако пропилеят най-доброто време да бъдат спасени!

Какво е най-належащото нещо, което трябва да приложите на практика сега? То е, че когато ви се случи нещо, трябва да побързате да потърсите истината, да успокоите сърцата си пред Бог и да се молите на Бог, и да четете словата Му с богопокорно сърце. По този начин ще можете да установите нормална връзка с Бог. Ако вярваш в Бог, но нямаш нищо общо с Него, ако все още вярваш в един нереалистичен Бог, ако нямаш нормална връзка с практическия Бог, тогава може ли Бог да признае, че вярваш в Него? Ако Бог не те признава, тогава не си ли в беда? В сърцето си ти трябва да си наясно как да се стремиш, за да получиш Божието признание като член на дома Му, като един от Неговите последователи. Не бъди непримирим или непокорен и категорично не можеш да се отдалечиш от Бог. Трябва да се изправяш пред Бог и да Го приемеш като твой Господ. Какво трябва да направиш после? Побързай да ядеш и пиеш Божиите слова, приеми цялата истина, която Той е изразил, приложи я на практика и я преживей, и навлез в реалността — това е най-важната част. Ако мислите, че тези думи, които ви казвам сега, са важни, ако можете да приложите тези думи в живота си, да ги направите наръчник за живота си и да ги направите реалност, която изживявате, тогава ще сте придобили нещо и общението ми днес няма да е напразно. Ключът към вярата в Бог е, че вие трябва да имате Бог в сърцето си, да сте способни да действате според Божиите слова, да почитате Бог като велик в сърцето си и да се покорявате на Бог. Трябва да положите всичко, което правите, пред Бог и да се уверите, че то има връзка с Бог. Това означава, че за да вярвате в Бог, трябва да приличате на човек, който вярва в Бог. Трябва да имате реалността на вярата в Бог. След като слушате проповед, разбирате какви са Божиите намерения и сте способни да практикувате и да навлизате според Божиите изисквания. След време виждам, че хората са се променили, че Моите думи са им донесли полза, променили са състоянието им и са сменили посоката, в която вървят. Когато хората наистина се променят, усещам, че не съм говорил напразно. Когато видя, че приемате тези думи в сърцата си, а не се отнасяте с тях като с нещо безполезно, тогава съм много доволен да ви видя. Ако не слушате, независимо колко много думи изговарям, ако не ги приемате сериозно, ако правите каквото си искате и действате както си искате, тогава изпитвам болка, когато ви погледна; започвам да изпитвам неприязън към вас и за теб е безполезно да говориш красиви думи или да се докарваш външно. Да правиш това е лицемерно от твоя страна и е неприятно за Мен да го виждам. Затова е много важно за хората да практикуват истината, а още по-важно е да навлизат в истината реалност. Хората, които имат истината реалност, естествено започват да се боят от Бог. Онези, които имат богобоязливо сърце, естествено са способни да стъпят на пътя на спасението.

5 февруари 2017 г.