Каква е разликата между книжниците и фарисеите, които вярваха в Бог в Епохата на закона, и пасторите, старейшините, отците и епископите в съвременните християнски и католически параклиси? Тоест каква е разликата между това да вярваш в Йехова и това да вярваш в Исус? Освен името, в което те вярват, каква е разликата? Към какво се придържаха онези, които вярваха в Йехова? Какъв беше техният метод на вярване? (Те спазваха закона и заповедите.) Разбираха ли те делото на Светия дух? Разбираха ли пътя на това да носиш кръста си? (Не го разбираха.) Знаеха ли, че Бог е истината, пътят и животът? Имаха ли те такава концепция? Познаваха ли посланията, които вярващите в Исус са чули? (Не ги познаваха.) Какви са те в очите на онези, които вярват в Исус? (Те бяха изостанали, консервативни и не следваха делото на Светия дух.) Основното е, че те не следваха стъпките на Божието дело. Бог е казал, че Месията ще дойде и когато Той дойде в плът, беше наречен Исус Христос. Те не Го приеха, а вместо това упорито Му се противопоставяха. Не признаха, че Господ Исус е въплътеният Бог, и Го разпнаха. Те изостанаха и бяха отстранени в Епохата на благодатта. Не познаваха посланията на Епохата на благодатта, като изкуплението, спасението на кръста и покаянието. Не е ли това разлика? (Така е.) Тогава за какво говорят онези в Епохата на благодатта? Каква е разликата между тях и вярващите от Епохата на закона? Какво повече знаят те? Първо, по отношение на четенето на Библията, те четат Стария и Новия завет; по отношение на името на Бог, в който вярват, те вече не назовават Бог само Йехова, а вместо това Го наричат предимно Исус Христос. Какво практикуват те? Изповядване и покаяние, многострадалност и смирение; те са любящи, те спазват заповедите, носят кръста си, вървят по пътя на кръстните страдания и очакват да се възнесат в рая след смъртта. Те се различават от вярващите в Бог в Епохата на закона по много начини. Говорят за делото на Светия дух и за това, че са изпълнени и водени от Светия дух. Говорят за молитва, за действия в името на Господ Исус и за разпространяване на евангелието. Нещата, за които говорят, са напълно различни от онези в Епохата на закона, но в крайна сметка те получават същото заключение от Бог като хората от еврейската вяра — те също принадлежат към религиозна група. Какъв проблем е това? Онези еврейски фарисеи, първосвещениците и книжниците в Епохата на закона само привидно вярваха в Бог, но загърбваха пътя Му и дори разпнаха въплътения Бог. Може ли тогава вярата им да им е спечелила Божието одобрение? (Не.) Бог вече ги е определил като хора от еврейската вяра, като членове на религиозна група. И Бог днес вижда по подобен начин онези, които вярват в Исус като членове на религиозна група, в смисъл, че не ги признава за членове на Неговата църква или за вярващи в Него. Защо Бог осъжда така религиозния свят? Защото на всички членове на религиозни групи, особено на висшите водачи на различните вероизповедания, им липсва богобоязливо сърце и те не следват Божията воля. Те всички са неверници. Не вярват във въплъщението, камо ли да приемат истината. Те никога не търсят, не разпитват, не проучват, нито приемат Божието дело от последните дни или истините, които Той изразява, а вместо това направо осъждат и хулят делото на Божието въплъщение от последните дни. От това човек може да види ясно, че те може привидно да вярват в Бог, но Бог не ги признава като вярващи в Него. Той казва, че те са злодеи, че нищо от това, което вършат, не е свързано ни най-малко с Неговото дело на спасението, че те са невярващи, които са извън словата Му. Ако вие вярвате в Бог, както сега, няма ли да дойде денят, в който вие също ще бъдете сведени до религиозни привърженици? Вярата в Бог от религиозна гледна точка не може да постигне спасение — защо всъщност е така? Ако не можете да кажете защо, това показва, че не разбирате нито истината, нито дори Божиите намерения. Най-трагичното нещо, което може да се случи на вярата в Бог, е свеждането ѝ до религия и отстраняването ѝ от Бог. Това е невъобразимо за човека и онези, които не разбират истината, никога не могат да видят този въпрос ясно. Кажете Ми, когато една църква постепенно се превърне в религия в Божиите очи и стане вероизповедание през дългите години след създаването ѝ, дали хората в нея подлежат на Божието спасение? Членове ли са те на Неговото семейство? (Не.) Не са. По какъв път вървят тези хора, които привидно вярват в истинския Бог, но които Той смята за религиозни хора? Пътят, по който вървят, е път, по който носят знамето на вярата в Бог, но така и не следват пътя Му; вярват в Него, но не Го почитат и дори се отричат от Него; твърдят, че вярват в Бог, но Му се противопоставят; привидно вярват в името на Бог, в истинския Бог, и все пак почитат Сатана и дяволите и се занимават с човешки дейности, и създават независимо, човешко царство. Това е пътят, по който вървят. Като се погледне пътят, по който вървят, става очевидно, че те са куп неверници, шайка антихристи, група сатани и дяволи, които са решени отявлено да се противопоставят на Бог и да прекъсват делото му. Това е същността на религиозния свят. Такава група хора има ли нещо общо с Божия план за управление за спасението на човека? (Не.) След като Бог определи, че вярващите в Него, колкото и много да са те, по вида на своята вяра са вероизповедание или група, Той също така ги определя като хора, които не могат да бъдат спасени. Защо казвам това? Група без Божието дело или напътствие, която не Му се покорява или не Го почита изобщо, може привидно да вярва в Бог, но всъщност следва и се подчинява на религиозни свещеници и старейшини, а религиозните старейшини и свещеници са по своята същност сатанински и лицемерни. Следователно това, което следват и на което се подчиняват тези хора, са сатани и дяволи. В сърцата си те практикуват вяра в Бог, но всъщност са манипулирани от човека, предмет на човешко устройство и господство. Затова по същество това, което следват и на което се подчиняват, е Сатана и дяволите, и силите на злото, които се противопоставят на Бог, и враговете на Бог. Би ли спасил Бог такава група хора? (Не.) Защо не? Е, такива хора способни ли са на покаяние? Не, те няма да се покаят. Те са заети с човешки дейности и човешки начинания под знамето на вярата в Бог, противоречат на Божия план за управление за спасението на човека и крайният изход от това е, че Бог ще ги отритне. Невъзможно е Бог да спаси тези хора. Те са неспособни на покаяние и когато Сатана ги повлича, Бог ги предава на това. Това дали нечия вяра в Бог ще срещне одобрението Му зависи ли от неговата дълголетност? Зависи ли от видовете ритуали, които човек съблюдава, или от правилата, които следва? Бог следи ли човешките практики? Гледа ли числата им? (Не.) Какво тогава гледа? Когато Бог е избрал група хора, въз основа на какво измерва дали могат да бъдат спасени, дали Той ще ги спаси? Въз основа на това дали те могат да приемат истината. Въз основа на пътя, по който вървят. Макар че Бог може и да не е казал на човека толкова истини през Епохата на благодатта, колкото сега, и макар те да не са толкова конкретни, тогава Той все пак е бил способен да усъвършенства човека и все още е имало хора, които са можели да бъдат спасени. Затова ако хората в днешно време, които са чули толкова много истини и разбират Божиите намерения, не могат да следват пътя Му или да поемат по пътя на спасението, какъв ще е накрая техният изход? Крайният изход ще е същият както на вярващите в християнството или юдаизма — и те като тях няма да могат да бъдат спасени. Това е Божият праведен нрав. Няма значение колко много проповеди си чул или колко много истини си разбрал — ако все още следваш човека, ако все още следваш Сатана и накрая не си способен да последваш Божия начин, нито си способен да се боиш от Него и да отбягваш злото, това са такъв вид хора, които Бог ще отритне. Хората в религията може и да са способни да проповядват огромно библейско познание и може да разбират някои духовни доктрини, но не могат да се покорят на Божието дело или да практикуват и преживяват Неговите слова, или да Го почитат истински, нито могат да се боят от Него и да отбягват злото. Те всички са лицемери, а не хора, които наистина се покоряват на Бог. В Божиите очи такива хора се определят като принадлежащи към вероизповедание, към човешка група, към човешка шайка, като дом на Сатана. Заедно те са Сатанинска шайка, царство на антихристи и Бог ги отритва напълно.

Точно сега най-належащото нещо, което трябва да правите, е да се стремите към истината. Първо, не може да отлагате, докато изпълнявате дълга си, и второ, трябва бързо да се стремите в кратки срокове да стъпите на пътя на спасението и да не бъдете изоставени от Бог. Какво ужасно нещо би било това! Това е вашата последна краткотрайна възможност, докато Бог върши Своето дело на спасението в последните дни. Ако Бог определи човек, като каже, че ти никога не си следвал пътя Му, че абсолютно никога не си могъл да се боиш от Него, нито да отбягваш злото, и когато Той реши да се отрече от теб, тогава Той вече няма да те укорява или да те дисциплинира, вече няма да те кастри, няма да те съди или наказва — Той напълно ще се откаже от теб. В този момент ти ще се чувстваш напълно свободен. Никой няма да те пази повече. Никой няма да се меси в това как вярваш в Бог. Няма да те укорява, независимо какви лоши неща правиш. Няма нито укори, нито дисциплиниране, ако при изпълняването на своя дълг не си предан или търсиш само да задоволяваш собствените си амбиции и желания, или прекъсваш и смущаваш работата на църквата. Няма нито укор, нито дисциплиниране, дори ако имаш представи за Бог в сърцето си. Ако се противопоставяш или отхвърляш кастренето, ако съдиш другите зад гърба им, ако ги спъваш или ги подмамваш на своя страна, няма нито укор, нито дисциплиниране. За какво е знак това? Добър знак ли е? Никой не те пази, никой не те кастри и Бог не те укорява. Като че ли всичко върви добре за теб и ти правиш каквото си искаш. Това съвсем очевидно не е добър знак. Когато Бог иска да се откаже от теб, ти вече няма да получаваш упреци, няма повече да усещаш дисциплиниране, нито правосъдие и наказание. Какво предполага отказът на Бог от човек? Предполага, че този човек няма краен изход, че е загубил шанса си за спасение. Когато Бог се отказва от някого, Той първо прави така, че човекът да не чувства никакъв укор. Такива хора са прекомерно доволни от себе си всеки ден и мислят, че са благословени, затова небрежно си угаждат, израждат се, следват желанията на сърцето си, правят каквото поискат и действат както искат. Каквито и разпуснати неща искат да направят, няма укор, нито дисциплиниране, да не говорим за чувство за неудобство или за това, че нещата не вървят добре. Човек, който напуска Божия укор и дисциплиниране, е на ръба на опасността. На какъв път може да стъпи след това? Той започва да се изражда, да става разпуснат, да си угажда и злодеянията му стават безспирни. Това е много притеснително. Външно някои хора изглежда живеят доста удобно, без никакви грижи, но онези, които разбират истината, могат да видят, че такива хора са в опасност, че Бог не ги иска — Бог ги е изоставил, а те дори не го знаят! Антихристите в религиозния свят прекарват дните, като осъждат словата и делото на въплътения Бог и правят много злини, които се противопоставят на Бог. Макар че сега те не получават никакво дисциплиниране или укор, това е защото Бог вече ги е изоставил и накрая всички те ще получат голямо наказание, което нито един от тях няма да избегне. Можете ли да видите от това намерението и отношението на Бог? (Да.) Ако вие не се стремите към истината, докато следвате Бог сега, може да стигнете до същата точка като тях и тогава ще изпаднете в опасност; крайният ви изход ще е същият като техния, това е сигурно. Затова какво е най-належащо да правят хората сега, за да избегнат потъването до точката, в която Бог ще ги изостави? (Трябва да се стремим към истината и да изпълняваме правилно дълга си.) Освен правилното изпълняване на дълга трябва често да се изправяш пред Бог, да пиеш и ядеш словата Му, да размишляваш върху тях, да приемаш дисциплинирането и напътствията Му и да усвоиш урока на покорството — това е много важно. Трябва да си способен да се покориш на всички условия, хора, събития и неща, които Бог е наредил за теб, и когато става въпрос за неща, които не можеш да проумееш, трябва често да се молиш, докато търсиш истината. Само като разбереш Божиите намерения, може да намериш път напред. Трябва да имаш богобоязливо сърце. Правете, каквото трябва, внимателно и предпазливо, и живейте пред Бог с богопокорно сърце. Смълчавайте се често пред Него и не бъдете разпуснати. Най-малкото, когато нещо ви се случи, първо се смълчете, после се впуснете в молитва и като се молите и търсите, и чакате, започнете да разбирате Божиите намерения. Не е ли това богобоязливо отношение? Ако ти се страхуваш и се покоряваш на Бог в сърцето си и ако си способен да се смълчиш пред Него и да проумееш намеренията Му, тогава с този вид сътрудничество и практика ще бъдеш защитен и няма да бъдеш изкушаван, нито ще направиш нещо, което да прекъсва или смущава работата на църквата. Търси истината във въпросите, които не можеш да видиш ясно. Не съди сляпо и не издавай присъди. По този начин Бог няма да се отврати от теб и няма да те отритне. Ако имаш богобоязливо сърце, ще се страхуваш да не Го оскърбиш, и ако те сполети нещо, което те изкушава, ще живееш пред Бог в ужас и трепет и ще копнееш да Му се покориш и да Го удовлетворяваш във всичко. Само когато имаш такава практика и си способен да живееш често в такова състояние, често да се смълчаваш пред Бог и често да идваш пред Него, ще можеш несъзнателно да отбягваш изкушенията и злите неща. Без богобоязливо сърце или със сърце, което не е пред Него, ще си способен на някои злини. Имаш покварен нрав и не можеш да го овладееш, затова си способен на зло. Няма ли да са сурови последствията, ако вършиш злини, които създават прекъсване и смущение? Най-малкото ще бъдеш кастрен и ако това, което си направил, е сериозно, Бог ще те отритне и ще бъдеш отлъчен от църквата. Но ако имаш богопокорно сърце, ако сърцето ти често може да притихва пред Бог и ако се боиш и си ужасен от Бог, няма ли тогава да си способен да стоиш доста по-далеч от много злини? Ако се боиш от Бог и казваш: „Ужасен съм от Бог, страхувам се да не Го оскърбя, да не прекъсна делото Му и да не предизвикам омразата му“, няма ли за теб това да е нормално отношение и нормално състояние? Какво е онова, което ще е породило ужаса ти? Ужасът ти ще произлиза от богобоязливото сърце. Ако имаш ужас от Бог в сърцето си, тогава ще отбягваш и избягваш злините, когато ги видиш, и така ще си защитен. Може ли някой без ужас от Бог в сърцето да се бои от Него? Може ли да отбегне злото? (Не.) Тези, които не се боят от Бог и не са ужасени от Него, не са ли дръзки хора? Могат ли дръзките хора да бъдат ограничени? (Не.) А онези, които не могат да бъдат ограничени, не правят ли онова, което им хрумне под влиянието на моментния порив? Какво правят тези хора, когато действат според собствената си воля, според собственото си увлечение и покварената си природа? От гледна точка на Бог това са зли неща. Затова вие трябва да виждате ясно, че е добро за човека да има ужас от Бог в сърцето — с него човек може да се бои от Бог. Когато човек носи Бог в сърцето си и може да се бои от Бог, той ще е способен да стои много по-далеч от злите неща. Такива са хората, които имат надежда да бъдат спасени.