Онези хора, които нямат богобоязливо сърце, няма да се променят, независимо колко дълго вярват в Бог. Само онези, които се боят от Бог, могат да получат делото на Светия дух и да стъпят на пътя към спасението. Колко решаващо е човек да има богобоязливо сърце! Защо някои хора така и не стигат до себепознание? Защото нямат богобоязливи сърца. Защо някои хора така и не успяват да получат делото на Светия дух? Защото нямат богобоязливи сърца. Само онези, които имат богобоязливи сърца, са способни да се самоанализират често и да постигнат себепознание; те винаги се страхуват да правят грешки или да тръгнат по грешен път. Когато им се случват неща, които изискват от тях да направят избор, те по-скоро биха оскърбили човека, вместо да оскърбят Бог, и по-скоро биха изтърпели преследване, отколкото да се отдалечат от Бог или да Го предадат. Йов е бил човек, който се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е получил Божието одобрение.

Тогава къде трябва да започне преживяването ви, ако ще постигнете спасение във вярата си в Бог? Трябва да започнете, като приемете Божието правосъдие и наказание, като постигнете истинско себепознание и искрено се покаете — това означава да стъпите на пътя към спасението. За хората не е лесно да познаят себе си. Още по-трудно е за тях да познаят собствения си покварен нрав и същност, да знаят колко малки и незначителни са пред Бог, пред Създателя. Ако хората не могат да познаят собствения си покварен нрав или каква е покварената им същност, ще знаят ли тогава каква връзка имат с Бог, каква е мярката им пред Бог или дали Бог ги харесва? (Няма да знаят.) Тогава какво са придобили след всички години на вярване в Бог? Придобили ли са истината? Стъпили ли са на пътя към спасението? Ако след като са започнали да вярват в Бог, ядат и пият Неговите слова, водят църковен живот и изпълняват дълга си — това равносилно ли е на връзка с Бог? Какво може да направи човек, към какво трябва да се стреми, каква позиция трябва да заеме и как да избира пътя си, за да има връзка със Създателя? Знаете ли това? Не можете да отговорите. Изглежда, че ви липсва твърде много, което означава, че не съсредоточавате усилията си върху търсене или общение за истината в многобройните неща, които не разбирате, затова във вашия църковен живот няма конкретика и така резултатите не могат да са много добри. В речта си използвате духовните термини и изрази, които често се изговарят при вярването в Бог, но вие не ги приемате сериозно, нито се връщате при своя дух, не успокоявате сърцето си, за да помислите: „Какво означават тези думи, които Бог казва? Как да ги приложа в моя реален живот? Как да придам на тези думи конкретен смисъл — как да ги превърна в реалност? Какво мога да направя, така че тези думи да не остават само доктрина и теория, но да станат част от живота ми, да станат тази посока, в която вървя? Как трябва да се държа, така че Божиите слова да станат част от живота ми?“. Ако можете да разсъждавате така, ще сте способни да разберете много подробности. Но общо взето вие никога не разсъждавате върху такива неща, затова постигате само буквално разбиране за повечето от често изричаните истини. Ако хората не отиват по-далеч от буквалното разбиране, какво ще могат да видят другите за тях? Хората често проповядват духовни теории, духовна терминология и духовни изрази, но не можете да ги видите да практикуват реално или да преживяват Божиите слова в живота си. Днес вие се сблъсквате с много голям проблем. Какъв е този проблем? Проблемът е, че понеже сте способни да проповядвате малко доктрина и разбирате някои духовни изрази, и можете да говорите малко за своя опит да познаете себе си, вие смятате, че разбирате истината, че вярата ви в Бог е достигнала определено ниво, че сте над повечето хора. Всъщност обаче вие не сте навлезли в истината реалност и без хората да ви подкрепят и да ви дават ресурси, без да провеждат общения за истината с вас и да ви водят, бихте изпаднали в безизходица и разпътство. Вие сте неспособни да се заемете с делото на свидетелството пред Бог, не сте способни да завършите Божието поръчение, но вътрешно все пак имате високо мнение за себе си. Мислите, че разбирате повече от повечето хора, но всъщност ви липсва духовен ръст, не сте навлезли в истината реалност и сте станали надменни само защото можете да разбирате няколко думи и доктрини. Веднага щом хората навлязат в това състояние, при което мислят, че вече са придобили истината, и стават самодоволни, в каква опасност се намират? Ако наистина се появи сладкодумен лъжеводач или антихрист, вие без съмнение ще бъдете подведени и ще го последвате. Това е опасно, нали? Вие сте отговорни за това, че сте надменни, самоправедни и самодоволни — няма ли в този случай да се отклоните от Бог? Няма ли да предадете Бог и да тръгнете по свой път? Вие нямате истината реалност и не сте способни да свидетелствате за Бог. Можете да свидетелствате само за себе си и да парадирате със себе си — не сте ли в опасност заради това? В допълнение, ако сте затънали в тези обстоятелства, какъв покварен нрав ще разкриете? Първо на първо, от само себе си се разбира, че ще разкриете надменен и самоправеден нрав. Няма ли също така да злоупотребявате и да парадирате със старшинството си? Няма ли да поучавате високомерно хората? Ако разкривате такъв покварен нрав, няма ли Бог да ви възненавиди? Ако някой е особено надменен и самоправеден и не се самоизследва, тогава не е ли възможно Бог да го отритне? Това наистина е твърде възможно. Например: Може да сте изпълнявали дълга си в продължение на няколко години, но да не е настъпил никакъв забележим напредък относно навлизането ви в живота, да разбирате само някои повърхностни доктрини, да нямате истинско познание за нрава и същината на Бог и да нямате успехи, за които да говорите. Какво има опасност да направите, ако днешният ви духовен ръст е такъв? Какви разкривания на поквара ще покажете? (Надменност и самонадеяност.) Дали надменността и самонадеяността ви ще се усилят, или ще останат непроменени? (Ще се усилят.) Защо ще се усилят? (Защото ще се мислим за много компетентни.) А на каква база хората преценяват нивото на собствената си компетентност? На базата на това колко години са изпълнявали определен дълг и колко опит са натрупали, нали? И при това положение няма ли постепенно да започнете да мислите в категориите на старшинството? Даден брат например от много години вярва в Бог и отдавна изпълнява определен дълг, затова той е най-компетентният да говори, а дадена сестра не е тук толкова отдавна и макар да има известни заложби, тя няма опит в изпълняването на този дълг и не вярва в Бог от дълго време, затова е най-некомпетентна да говори. Човекът, който е най-компетентен да говори, си мисли: „Тъй като имам старшинство, това означава, че изпълнявам дълга си на ниво, стремежът ми е достигнал своя връх и не остана нищо, към което да се стремя или в което да навлизам. Изпълних добре този дълг, в общи линии завърших тази работа, Бог трябва да е доволен“. И така човек започва да става самодоволен. Дали това означава, че е навлязъл в истината реалност? Престанал е да постига какъвто и да е напредък. Все още не е придобил истината или живота, но въпреки това се мисли за много компетентен, говори за старшинство и очаква Божията награда. Дали това не е разкриване на надменен нрав? Когато хората не са „много компетентни“, те знаят, че трябва да са внимателни, напомнят си да не допускат грешки, а щом си повярват, че са много компетентни, стават надменни, започват да имат високо мнение за себе си и са склонни към самодоволство. Дали в такива моменти няма вероятност да поискат от Бог награди и венец, както направи Павел? (Има.) Каква е връзката между човека и Бог? Това не е връзката между Създателя и сътворените същества. Тя не е нищо повече от пресметлива връзка. И когато нещата стоят по този начин, хората нямат връзка с Бог и Бог вероятно ще скрие лицето Си от тях, а това е опасен знак.

Някои хора загърбват Бог и лично контролират Божиите избраници, като превръщат средата, в която хората изпълняват дълга си, в независимо царство на антихристи. Те превръщат църквите, които служат на Бог и Го почитат, в религиозни организации. Навлезли ли са тези хора в истината и живота? Следват ли Бог? Служат ли Му? Свидетелстват ли за Него? Категорично не. Изпълняват ли своя дълг? (Не.) В такъв случай какво правят? Не участват ли в човешките дейности и начинания? Колкото и да си добър в човешките дейности и начинания, ако Бог не е в сърцето ти и ако не се стремиш към истината, това не означава ли, че нямаш никаква връзка с Него? Това не е ли нещо ужасно? Когато човек вярва в Бог и Го следва, най-много трябва да се бои от това да не се отклони от Божиите слова и от истината, за да се занимава с човешки дейности и начинания. Да го направи означава да се отклони от собствения си път. Да кажем например, че дадена църква избере водач. Този водач знае само как да проповядва думите и доктрините и се съсредоточава единствено върху собствения си престиж и статус. Той не върши никаква практическа работа. И все пак го чувате да проповядва думите и доктрините добре и в съгласие с истината и всичко, което казва, е вярно, затова много му се възхищавате и го смятате за добър водач. Съобразявате се с него за всичко и накрая го следвате, като напълно му се подчинявате. В такъв случай не ви ли подвежда и контролира един лъжеводач? И тази църква не се ли е превърнала в религиозна група, оглавявана от лъжеводач? Членовете на религиозна група, оглавявана от лъжеводач, може привидно да изпълняват дълга си, но дали наистина го изпълняват? Наистина ли служат на Бог? (Не.) Ако тези хора не служат на Бог или не изпълняват дълга си, имат ли връзка с Него? Дали група, която няма никаква връзка с Бог, вярва в Него? Какво ще кажете, дали последователите на лъжеводача или хората под контрола на антихриста имат делото на Светия Дух? Със сигурност не. И защо нямат делото на Светия Дух? Защото са се отклонили от Божиите слова и не се покоряват на Бог или не Го почитат, а се вслушват в лъжепастирите и антихристите. Бог ги отритва и не върши повече делото си в тях. Те са се отклонили от Божиите слова, отритнати са от Него, и са загубили делото на Светия Дух. Могат ли тогава да бъдат спасени от Бог? (Не.) Не могат, а това означава проблем. Затова, колкото и хора да изпълняват дълга си в една църква, решаващо значение за възможността да бъдат спасени има това дали наистина следват Христос, или човек, дали наистина преживяват Божието дело и се стремят към истината, или се занимават с религиозни дейности и с човешки работи и начинания. Решаващо значение има дали могат да приемат истината и да се стремят към нея и дали могат да търсят истината, за да разрешават проблемите, когато ги открият. Именно тези неща са най-важни. Към какво всъщност се стремят хората и по какъв път вървят, дали действително приемат истината или я изоставят, дали се покоряват на Бог или Му се противопоставят — Бог постоянно проучва внимателно всички тези неща. Бог наблюдава всяка църква и всеки човек. Независимо колко хора в една църква изпълняват дълг или следват Бог, в момента, в който се отклонят от Божиите слова, щом изгубят делото на Светия Дух, те престават да преживяват Божието дело и така те, както и дългът, който изпълняват, нямат никаква връзка и участие в Божието дело, а в такъв случай тази църква се е превърнала в религиозна група. Какво ще кажете, какви са последствията, когато една църква се превърне в религиозна група? Не бихте ли казали, че тези хора са в голяма опасност? Те никога не търсят истината, когато са изправени пред проблеми, и не действат според истините принципи, а са подвластни на подредбите и манипулациите на човешки същества. Много хора, докато изпълняват дълга си, дори никога не се молят и не търсят истините принципи. Те само питат другите и правят каквото те им кажат, като действат според техните насоки. Каквото им кажат другите, това и правят. Чувстват, че е неясно и трудно да се молят на Бог за проблемите си и да търсят истината. Затова търсят просто, лесно решение. Те смятат, че е лесно и най-практично да разчитат на другите и да правят това, което им кажат, и затова просто правят каквото казват другите хора, като ги питат и правят всичко, както им кажат. В резултат на това, дори и след като са вярвали в продължение на много години, когато са изправени пред проблем, те нито веднъж не са идвали пред Бог, за да се помолят и да потърсят Неговите желания и истината, а след това да постигнат разбиране на истината и да действат и да се държат в съответствие с Божиите намерения. Те никога не са имали такова преживяване. Наистина ли такива хора практикуват вяра в Бог? Чудя се защо някои хора, след като влязат в религиозна група, са толкова предразположени към това да преминат от вяра в Бог към вяра в човек, от следване на Бог към следване на човек? Защо се променят толкова бързо? Защо, след като толкова години са вярвали в Бог, продължават да се вслушват в човек и да го следват във всичко? Толкова години вярват, но всъщност в сърцата им никога не е имало място за Бог. Нищо от това, което правят, никога не е свързано по какъвто и да е начин с Бог и с Неговите слова. Речта им, действията им, животът им, отношенията им с другите, решаването на проблемите, дори изпълнението на дълга им и службата им за Бог, всичките им действия и дела, цялото им поведение и дори всяка мисъл и идея, която излиза от тях — нищо от това изобщо не е свързано с вярата в Бог или с Неговите слова. Искрено вярващ в Бог ли е такъв човек? Може ли броят на годините, през които човек е вярвал в Бог, да определи неговия духовен ръст? Може ли да докаже дали връзката му с Бог е нормална? Категорично не. Това, което е от решаващо значение, за да се види дали даден човек искрено вярва в Бог, е да се провери дали в сърцето си може да приеме Божиите слова, дали може да живее в тях и да преживява Неговото дело.

Помислете върху това: като вярвате в Бог, ако просто участвате в религиозни ритуали и спазвате някои правила; ако просто вършите нещата механично, когато изпълнявате дълга си и действате, без да се съсредоточавате върху истините принципи; ако само говорите за думи и доктрини в общенията си върху истината, но нямате практическо знание; ако думите на общението ви са повърхностни, докато разпространявате евангелието и свидетелствате; ако само изричате духовни думи и доктрини, за да предоставяте ресурси и да подкрепяте хората — може ли да постигнете резултати? Ако се стремите само към външна духовност, докато вярвате в Бог, дали такова вярване е преживяване на Божието дело? Можете ли да придобиете истината, докато изпълнявате дълга си по този начин? Това истинска вяра в Бог ли е? (Не.) Какво е в действителност истинската вяра в Бог? Вие може да сте следвали Бог от много години, да сте прочели много от словата Му, да сте изслушали много проповеди и да разбирате много доктрини — и, разбира се, някои от вас да са навлезли частично в истината реалност, — но бихте ли посмели да кажете, че вече сте постигнали духовния ръст на спасението? Можете ли да сте сигурни, че няма отново да бъдете подведени и пленени от Сатана? Можете ли да сте сигурни, че няма отново да почитате и следвате човека? Можете ли да гарантирате, че ще следвате Бог до края на пътя, че със сигурност няма да отстъпите, че няма просто да вярвате в един небесен, нереалистичен Бог, както правят религиозните хора, вместо да следвате практическия Бог? Вие може да следвате въплътения Бог, но стремите ли се към истината? Способни ли сте да постигнете истинско покорство пред Бог и познание за Него? Не сте ли още застрашени да предадете Бог? Трябва да мислите върху всички тези неща. Кои от средствата на вярата, възгледите и състоянието ви днес са същите или близки до онези на вярващите от християнството? В какво споделяте същото състояние? Ако някой, който вярва в Бог, се придържа към истината, сякаш тя е набор от правила, няма ли опасност вярата му да стане участие в религиозен ритуал? (Така е.) Спазването на религиозни ритуали наистина не е по-различно от християнството — онези, които го правят, са просто по-напреднали и са стигнали по-далеч по отношение на учението и теорията и са малко по-издигнати и напреднали във вярата си. Това е всичко. Ако вярата в Бог се превърне в религиозно вярване, в изучаване на теология, в набор от правила или ритуали, не се ли е превърнала тогава в християнство? Има разлика между новите и старите учения, но ако само разбираш истината като доктрина и не знаеш как да практикуваш истината, а още по-малко да преживяваш Божието дело — и ако независимо от колко години вярваш в Бог, колко трудности си понесъл и колко добро е поведението ти, това, което имаш, не е искрено разбиране на истината и не си придобил истината, нито си навлязъл в истината реалност — тогава твоят начин на вярване не е ли като на християнството? Не е ли това същността на християнството? (Да.) Тогава какви възгледи или състояния имате в действията си или в изпълнението на дълга си, които са сходни с онези на християните или са същите? (Придържаме се към правила и се снабдяваме с думи и доктрини.) Придържане към правила, проповядване на думи и доктрини, отношение към истината като към думи и доктрини — какво още? (Съсредоточаваме се върху вършенето на работа, не върху навлизането в живота.) Фокусирате се само върху старанието си, не върху придобиването на живот или навлизането в истината реалност; какво още? (Съсредоточаваме се върху привидната духовност и доброто поведение.) Вече казахте някои неща, затова ще обобщя: да се стремите към външно добро поведение и да се опитвате усилено да се покриете с блясъка на духовността, да правите нещата, които хората смятат за правилни в представите и въображението си, нещата, които хората са склонни да одобряват — това е стремеж към лъжедуховност. Такъв човек е лицемер, който застава на трибуната си, за да проповядва думи и доктрини, който насърчава другите да вършат добри дела и да бъдат добри хора, който се преструва на духовен човек. Но във взаимоотношенията си с другите и в действията си, в изпълнението на дълга си той никога не търси истината, а живее според сатанински нрав. Каквото и да го сполети, той се съобразява със собствената си воля и поставя Бог настрани. Никога не действа според истините принципи, а просто следва правилата. Не разбира изобщо истината, нито Божиите намерения или критериите на Неговите изисквания към човека, или това, което ще постигне чрез спасяването на човека. Никога не възприема сериозно тези подробности на истината и не пита за тях. Всичко, което тези изрази и поведение на човека разкриват, е лицемерие. Като види истинските състояния в сърцата на такива хора заедно с външното им поведение, човек може да е сигурен, че те нямат нищо от истината реалност, че са всъщност лицемерни фарисеи, че са неверници. Ако някой вярва в Бог, но не се стреми към истината, дали вярата му е искрена? (Не.) Може ли някой, който вярва в Бог, независимо от колко години, но не приема изобщо истината, да се бои от Бог и да отбягва злото? (Не.) Не може да постигне това. Тогава каква е природата на външното поведение на такива хора? По какъв път могат да вървят те? (Пътят на фарисеите.) С какво са заети да се снабдяват по цели дни? Не е ли с думи и доктрини? Прекарват дните си, като се въоръжават, маскират се с думи и доктрини, за да заприличат повече на фарисеите, да изглеждат по-духовни, повече като хора, които служат на Бог — каква точно е природата на всички тези дела? Почитане на Бог ли е? Искрена вяра в Него ли е? (Не, не е.) Тогава какво правят те? Мамят Бог. Те просто изминават стъпките в един процес. Развяват знамето на вярата и изпълняват религиозни ритуали в опит да измамят Бог, за да постигнат целта си да бъдат благословени. Тези хора изобщо не почитат Бог. Накрая такава група от хора ще свърши точно като онези в параклисите, които предполагаемо служат на Бог, които предполагаемо вярват в Бог и Го следват.