Онзи, който не разбира целта на Божието дело, е такъв, който Му се противопоставя, и всеки, който е разбрал целта на Божието дело, но все още не се стреми да удовлетвори Бог, може още повече да се смята за противник на Бог. Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, всеки от които се издига високо, за да гледа Бог отвисоко и Го кори. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено пречат на онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души? Онези, които се величаят в присъствието на Бог, са най-гнусните хора, докато онези, които са смирени, са най-почитани. И онези, които смятат, че познават Божието дело и които освен това са способни да разгласяват Божието дело на другите с много шум, дори когато гледат право към Него — това са най-невежите хора. Такива хора не са свидетели на Бог, те са високомерни и изпълнени със самонадеяност. Онези, които вярват, че имат твърде малко познание за Бог, въпреки че имат действителен опит и практически познания за Него, са тези, които са най-обичани от Него. Само такива хора наистина са одобрени и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божията воля, са противници на Бог; онези, които разбират Божията воля и въпреки това не практикуват истината, са противници на Бог; онези, които ядат и пият словата на Бог и въпреки това се противопоставят на същността на Божиите думи, са противници на Бог; онези, които имат представи за въплътения Бог и освен това са склонни да се бунтуват, са противници на Бог; онези, които съдят Бог, са противници на Бог; и който не е в състояние да познае Бог или да свидетелства за Него, е противник на Бог. Затова ви призовавам: ако наистина имате вяра, че можете да извървите този път, тогава продължавайте да го следвате. Но ако не сте в състояние да се въздържате от противопоставяне на Бог, тогава по-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно. В противен случай шансовете нещата да завършат зле за вас са твърде големи, защото вашата природа е просто твърде покварена. Нямате нито грам вярност или послушание, нито пък сърце, което жадува за правда и истина, нито любов към Бог. Може да се каже, че вашето положение пред Бог е пълна разруха. Не можете да спазвате това, което трябва да спазвате, и не сте в състояние да кажете, каквото трябва да се каже. Не сте успели да приложите на практика това, което трябва да прилагате на практика, и не сте успели да изпълните функцията, която трябва да изпълните. Нямате верността, съвестта, послушанието или решимостта, които са нужни. Не сте издържали на страданието, което се изисква да издържите и нямате вярата, която е необходима. Просто казано, вие сте напълно лишени от всякаква заслуга: не се ли срамувате да продължите да живеете? Позволете Ми да ви убедя, че ще е по-добре да затворите очи във вечен покой, като по този начин спестите на Бог притеснението заради вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и въпреки това не знаете Неговата воля; ядете и пиете думите на Бог и въпреки това не сте в състояние да се придържате към това, което Бог изисква от човека. Вярвате в Бог и въпреки това не го познавате, и живуркате без цел, към която да се стремите, без никакви ценности, без никакъв смисъл. Живеете като човешко същество и все пак нямате съвест, почтеност или сигурност дори в най-малката степен — можете ли все още да се наричате човешки същества? Вие вярвате в Бог и все пак Го заблуждавате; нещо повече, вие вземате парите на Бог и изяждате приношенията, които са му поднесени. При все това пак не успявате да покажете и най-малка съпричастност към Божиите чувства или капка съвест към Него. Не можете да отговорите дори и на най-обикновените Божии изисквания. Можете ли все още да се наричате човешки същества? Ядете храната, която Бог ви осигурява, и дишате кислорода, който Той ви дава, наслаждавате се на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате и най-малко познание за Бог. Напротив, вие сте станали негодници, които се противопоставят на Бог. Това не ви ли прави звяр, по-низък дори от куче? Сред животните има ли такива, които са по-злостни от вас?

Тези пастори и старейшини, които стоят на високия амвон, учейки другите, са противници на Бог и съюзници на Сатана; не са ли тези от вас, които не стоят на високия амвон да учат другите, дори по-големи противници на Бог? Не сте ли дори повече от тях съучастници на Сатана? Онези, които не разбират целта на Божието дело, не знаят как да се съобразят с Божията воля. Със сигурност няма как онези, които разбират целта на делото Му, да не знаят как да се съобразят с Божията воля. Божието дело никога не греши; по-скоро човешките стремежи са погрешни. Не са ли тези пропаднали хора, които умишлено се противопоставят на Бог, дори по-зловещи и злонамерени от онези пастори и старейшини? Мнозина са тези, които се противопоставят на Бог, но има и много различни начини, по които те се противопоставят на Бог. Тъй както има всякакъв вид вярващи, така има и всякакъв вид хора, които се противопоставят на Бог, всеки различно от другия. Нито един от онези, които не разпознават ясно целта на Божието дело, не може да бъде спасен. Както и човекът да се е противопоставял на Бог в миналото, когато разбере целта на Божието дело и посвети усилията си да удовлетвори Бог, Бог ще заличи всичките му предишни грехове. Щом човекът търси истината и практикува истината, Бог няма да взима предвид какво е направил. Освен това на базата на това как човек практикува истината Бог го оправдава. Това е Божията праведност. Преди човек да е видял Бог или да е изпитал Неговото дело, както и човекът да действа спрямо Бог, Той не го взима предвид. Но след като човекът е видял Бог и е изпитал Неговото дело, всички дела и действия на човека ще бъдат въведени от Бог в „тефтерите“, защото човекът е видял Бог и е живял сред делото Му.

Когато човекът наистина е видял какво Бог притежава и е, когато е видял Неговото върховенство и когато наистина е опознал Божието дело и освен това, когато старият нрав на човека е променен, тогава човекът ще е отхвърлил своя непокорен нрав, който противостои на Бог. Може да се каже, че всеки в някакъв момент е възставал срещу Бог. Ако обаче с охота се подчиняваш на въплътения Бог и от тази позиция удовлетворяваш Божието сърце със своята вярност, практикуваш истината, която трябва, изпълняваш дълга си както трябва и спазваш правилата, които трябва, тогава ти си този човек, който е готов да отхвърли непокорството си, за да удовлетвори Бог, и този човек, който може да бъде усъвършенстван от Бог. Ако упорито отказваш да видиш грешките си и нямаш намерение да се покаеш, ако упорстваш в своето непокорство и нямаш никакво намерение да съдействаш на Бог и да Го удовлетворяваш, тогава такъв упорит и непоправим човек като теб със сигурност ще бъде наказан и със сигурност никога няма да стане такъв, който да бъде усъвършенстван от Бог. След като това е така, ти си враг на Бог днес и утре ти пак ще бъдеш враг на Бог и ще останеш враг на Бог и на следващия ден; ти завинаги ще бъдеш противник на Бог и враг на Бог. В такъв случай как Бог може да те остави на мира? Присъщо е на човека е да се противопоставя на Бог, но той не трябва да търси целенасочено „тайната“ на противопоставянето на Бог само защото промяната на природата му е непосилна задача. Ако случаят е такъв, тогава е по-добре да се оттеглиш, преди да е станало твърде късно, за да не стане наказанието ти в бъдеще по-сурово и скотската ти природа да не избухне и да стане неуправляема, докато плътското ти тяло в крайна сметка не бъде унищожено от Бог. Ти вярваш в Бог, за да получаваш благословии; но ако в крайна сметка ти се случва само нещастие, това не би ли било жалко? Призовавам ви, по-добре си направете друг план. Каквото и да сторите, би било по-добро, отколкото да вярвате в Бог: със сигурност не може пътят да е само този. Нямаше ли да продължите да оцелявате, ако не търсехте истината? Защо трябва да си разваляте отношенията с Бог по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)