Назначението и съдбата ви са много важни за вас — те предизвикват сериозна загриженост. Вярвате, че ако не правите нещата с голямо внимание, това означава, че губите назначението си, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено в името на назначението си, работят напразно? Такива усилия не са истински — те са фалшиви и измамни. Ако това е така, тогава тези, които работят единствено за назначението си, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Обичам честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са в състояние да покажат най-голяма грижа и внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да се откажат от всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал различните прояви на грозота, които сте показали в името на вашето назначение?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е позитивно и се стреми нагоре, и още по-малко желая да потискам енергията на всеки, който вярно изпълнява своя дълг. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за омърсената душа, която се крие в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го с надеждата, че ще можете да предложите истинското си сърце, като се изправите лице в лице с Моите думи, защото това, което мразя най-много, е измамата на хората към Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да се представите в най-добра светлина и че ще се посветите вече с цяло сърце, а не половинчато. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добро назначение. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми предложите своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го използвам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него. Моето дело е голяма помощ за вас. Това, което се надявам да получа в замяна, е сърце, което е честно и което се стреми нагоре, но засега ръцете Ми остават празни. Помислете за това: ако един ден все още съм толкова огорчен, че не мога да го опиша с думи, какво ще бъде отношението Ми към вас тогава? Ще бъда ли толкова любезен с вас, колкото съм сега? Ще бъде ли сърцето Ми толкова спокойно тогава, колкото е сега? Разбирате ли чувствата на онзи, който, след като усърдно е обработвал полето, не е ожънал нито едно зърно? Разбирате ли колко силно е наранено сърцето на човек, когато му е нанесен тежък удар? Можете ли да вкусите горчивината на човек, някога изпълнен с надежда, който е трябвало да се раздели в лоши отношения? Виждали ли сте гнева на човек, който е бил провокиран? Можете ли да си представите желанието за отмъщение на човек, към когото са се отнасяли с враждебност и измама? Ако разбирате душевното състояние на тези хора, тогава смятам, че не би ви затруднило да си представите отношението, което Бог ще има при Своето възмездие! И накрая, надявам се всички вие да положите сериозни усилия в името на собственото си назначение, но най-добре не използвайте измамни средства в усилията си, в противен случай ще продължа да бъда разочарован от вас в сърцето Си. А до какво води такова разочарование? Не се ли заблуждавате? Тези, които разсъждават върху назначението си, но го съсипват, са хората, които най-трудно могат да бъдат спасени. Кой би се смилил над такъв човек, дори и ако той се ядоса и разгневи? Накратко, продължавам да ви желая назначение, което е едновременно подходящо и добро, и още повече се надявам, че никой от вас няма да изпадне в беда.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)