В човека съществува само неопределената дума „вяра“, но той не знае какво представлява вярата, още по-малко защо вярва той самият. Човек разбира твърде малко и самият той е лишен от твърде много неща; вярата му в Мен е безсмислена и невежествена. Въпреки че не знае какво е вяра, нито защо има вяра в Мен, той продължава вманиачено да вярва в Мен. Това, което искам от човека, не е просто да Ме призовава натрапчиво по този начин или да вярва илюзорно в Мен, защото работата, която върша, е за да може човек да Ме види и да Ме познае, а не за да се впечатлява и да Ме вижда в нова светлина. Някога дадох много знамения и извърших много чудеса, а израилтяните от онова време Ми показаха голямо възхищение и силно почитаха изключителната Ми способност да изцелявам болни и да прогонвам демони. По онова време евреите смятаха, че лечебните Ми сили са майсторски, необикновени — и поради многото Ми дела всички те Ме почитаха и изпитваха голямо възхищение към силите Ми. Така всички, които Ме видяха да правя чудеса, Ме следваха неотлъчно, и хиляди Ме заобиколиха, за да видят как изцелявам болните. Дадох толкова много знамения и сторих толкова много чудеса, но хората просто гледаха на Мен като на умел лекар; също така предадох много уроци на хората по онова време, но те просто Ме смятаха за учител, по-висш от своите ученици. Дори днес, след като хората са видели историческите записи на Моето дело, тяхното тълкуване продължава да бъде, че Аз съм велик лекар, който лекува болните и е учител на невежите, и те са Ме определили като милостивия Господ Иисус Христос. Онези, които тълкуват писанията, може да са надминали Моите умения в изцелението или може дори да са ученици, които сега са надминали своя учител, но тези люде, чиито имена са известни по целия свят, Ме смятат за толкова низш като обикновен лекар. Моите дела са по-многобройни от песъчинките по морския бряг, по мъдрост надминавам всички синове на Соломон, но хората просто Ме приемат като маловажен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели. Евреите повярваха в Мен заради Моята благодат и Ме следваха, където и да отида. Тези невежи хора с ограничени познания и опит се стремяха само да видят знаменията и чудесата, които показвах. Те Ме смятаха за глава на дома на евреите, който можеше да извърши най-големите чудеса. И така, когато прогонвах демони от хората, това предизвикваше много спорове сред тях: казваха, че съм Илия, че съм Моисей, че съм най-древният от всички пророци, че съм най-великият от всички лекари. Макар да казвам, че Аз съм пътят и истината, и животът, никой не може да знае Моята същност или Моята самоличност. Макар да казах, че небето е мястото, където живее Отецът Ми, никой не знаеше, че съм Божият Син, а също и самият Бог. Макар да казах, че ще донеса изкупление на цялото човечество и ще откупя човечеството, никой не знаеше, че Аз съм Изкупителят на човечеството и хората Ме познаваха само като добронамерен и състрадателен човек. И макар да бях в състояние да обясня всичко, което представлявам, никой не Ме познаваше и никой не вярваше, че съм Синът на живия Бог. Такава е вярата на хората в Мен и начинът, по който се опитват да Ме заблудят. Как биха могли да свидетелстват за Мен, когато Ме разглеждат така?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“)