Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който дългът им стане натоварен, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато искат събрание и изискват да се разговаря с тях за истината. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да търсят принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на съдържанието му и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се категоризира като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто нехайно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите желания и как да удовлетвориш Бог. Молитвата има за цел да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божиите намерения. Ако постоянно казваш „благодаря на Бог“, когато сам не си направил нищо, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бог“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг? Какво е Божието желание?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божието желание в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората разговарят за истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се покоряват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито Му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопокорно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)