Щом Бог стане животът в хората, те не могат да Го напуснат. Не е ли това Божието дело? Няма по-велико свидетелство! Бог е работил до определен момент; Той е казал на хората да положат труд, да бъдат порицани или да умрат, но хората не са се отдръпнали, което показва, че са били завоювани от Бог. Хората, които имат истината, са тези, които в реалните си преживявания могат да стоят твърдо в своето свидетелство, да стоят твърдо на позицията си, да стоят на страната на Бог, без никога да отстъпват, и които могат да имат нормални взаимоотношения с хора, които обичат Бог, които, когато им се случват неща, са способни да се подчиняват напълно на Бог и могат да се подчиняват на Бог до смърт. Твоята практика и откровения в реалния живот са свидетелство за Бог, те са изживяване на човека и свидетелство за Бог, а това е истинската радост от Божията любов; когато си стигнал в преживяванията си до този момент, очакваният ефект ще бъде постигнат. Притежаваш реален живот и всяко твое действие се възприема с възхищение от другите. Облеклото и външният ти вид са незабележителни, но ти живееш изключително благочестив живот и когато споделяш Божиите слова, си воден и просвещаван от Него. Можеш да изказваш Божията воля чрез думите си, да предаваш реалността и разбираш много за служенето в духа. Откровен в своята реч, порядъчен и честен, неконфликтен и скромен, ти си способен да се подчиняваш на Божиите наредби и да отстояваш твърдо своето свидетелство, когато те сполети нещо, и си спокоен и уравновесен, независимо с какво се занимаваш. Такъв човек наистина е видял Божията любов. Има хора, които все още са млади, но се държат като че ли са на средна възраст; те са зрели, познават истината и другите им се възхищават — и това са хората, които имат свидетелство и са проявлението на Бог. Това означава, че когато натрупат преживявания до определен момент, вътре в себе си ще имат прозрение за Бог и външният им нрав също ще се стабилизира. Много хора не прилагат истината на практика и не стоят твърдо в своето свидетелство. В такива хора няма нито любов към Бог, нито свидетелство за Бог и това са хората, които Той най-много ненавижда. Те четат Божиите слова по време на събранията, но това, което изживяват, е дело на Сатана, то е опозоряване, оклеветяване и хулене на Бог. При такива хора знакът на Божията любов не е видим и в тях Светият Дух изобщо не действа. Така че думите и действията на хората представляват Сатана. Ако сърцето ти винаги е спокойно пред Бог и винаги обръщаш внимание на хората и нещата около теб, на това, което се случва около теб, ако си загрижен за Божието бреме и винаги имаш сърце, което благоговее пред Бог, тогава Бог често ще те просвещава отвътре. В църквата има хора, които са „надзиратели“: те се стремят да наблюдават грешките на другите и след това да им подражават. Те не са способни да правят разграничения, не мразят греха, не изпитват ненавист или отвращение към сатанинските неща. Такива хора са изпълнени със сатанински неща и в крайна сметка ще бъдат напълно изоставени от Бог. Твоето сърце трябва да бъде винаги благоговейно пред Бог, трябва да бъдеш умерен в думите и действията си и никога да не желаеш да се противопоставяш на Бог или да Го огорчаваш. Никога не бива да желаеш Божието дело в теб да е било напразно или да позволяваш всички трудности, които преживяваш, и всичко, което прилагаш на практика, да се окаже напразно. Трябва да си готов да работиш повече и да обичаш Бог повече по пътя напред. Това са хората, които имат видение като своя основа. Това са хората, които се стремят към прогрес.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)