Повечето хора вярват в Бог заради бъдещото им предназначение или за временно удоволствие. Онези, с които не е работено, вярват в Бог, за да си осигурят място в рая и да добият награди. Те не вярват в Бог, за да бъдат усъвършенствани, нито за да изпълняват дълга си на Божии създания. С други думи, повечето хора не вярват в Бог, за да изпълнят отговорностите си и своя дълг. Хората рядко вярват в Бог, за да живеят смислено; няма и такива, които вярват, че щом човек е жив, той трябва да обича Бог, защото така е отредено от небесата, такъв е редът и на земята и това е естественото призвание на човека. Ето защо, при все че всички хора преследват свои индивидуални цели, крайната цел на стремленията им и мотивацията им са доста сходни; при това, за повечето от тях обектите на почитта им са почти еднакви. През последните няколко хилядолетия са починали множество вярващи, а и мнозина са се родили отново след смъртта си. Към Бог се стремят не един и двама, дори не и хиляда или две хиляди души, но въпреки това повечето от тях се стремят към Бог заради личните си интереси или заради мечтите си за бляскаво бъдеще. Единици са истински посветените на Христос. Дори и много от благочестивите вярващи са умрели оплетени в собствените си мрежи, а броят на удържалите победа е нищожно малък. До ден днешен остават неизвестни за хората причините, поради които едни се провалят, а други побеждават. Онези, които са обсебени от търсенето на Христос, все още не са осенени от внезапно прозрение и не са разгадали тези тайнства, просто защото не знаят. Макар и да полагат изключителни усилия в стремежа си, те вървят по пътя на неуспеха, по който вече са вървели предшествениците им, а не по пътя на успеха. Следователно, въпреки усърдието си, не са ли тръгнали по пътя, водещ ги към тъмнина? Дали не са горчиви плодовете, с които ще се сдобият? И без друго е трудно да се предвиди дали щастие или беди ще сполетят хората, подражаващи на успелите в отминали времена. Тогава колко по-лоши са изгледите за онези, които вървят по стъпките на вече провалилите се? Нима опасността от неуспех за тях не е дори по-голяма? Каква е стойността на пътя, по който вървят? Нима не пропиляват времето си? Накратко, независимо дали стремежите им се увенчават с успех или се провалят, за това има причина и успехът или неуспехът им не се определя от търсенето на каквото си поискат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)