Как хората трябва да си сътрудничат с Бог на този етап от Неговото дело? В момента Бог изпитва хората. Той не произнася нито дума, а се крие и не осъществява пряк контакт с хората. Отвън изглежда, че Той не извършва никакво дело, но истината е, че Той все още работи в човека. Всеки, който се стреми към навлизане в живота, има визия за своя стремеж към живота и не се съмнява, дори и да не разбира напълно Божието дело. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите мисли за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходящо назначение. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог заслужава доверие. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на наказанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как човечеството трябва да сътрудничи. Всъщност това е нещо, което всеки трябва да разбере. Без значение какво прави Бог, независимо дали е облагородяване, или дори ако не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че тъй като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат отстранени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходящо назначение. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото наказание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време. В практическия си опит първо трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова. Трябва да откриеш в Неговите слова това, в което трябва да навлезеш, и собствените си недостатъци, трябва да се стремиш към навлизане в твоя практически опит и да вземеш частта от Божиите слова, която трябва да се приложи на практика, и да се опиташ да я приложиш. Яденето и пиенето на Божиите слова е един от аспектите. Освен това трябва да се поддържа църковният живот, да имаш нормален духовен живот и да можеш да предадеш всичките си настоящи състояния на Бог. Независимо от това как се променя Неговото дело, духовният ти живот трябва да остане нормален. Духовният живот може да поддържа нормалното ти навлизане. Без значение какво прави Бог, ти трябва да продължиш духовния си живот без прекъсване и да изпълняваш дълга си. Това е, което хората трябва да правят. Всичко това е дело на Светия Дух, но докато за хората с нормално състояние това е усъвършенстване, за тези в ненормално състояние то е изпитание. На сегашния етап от делото на Светия Дух по облагородяване някои хора казват, че Божието дело е толкова голямо и че хората непременно се нуждаят от облагородяване, защото в противен случай духовният им ръст ще бъде твърде нисък и те няма да могат да постигнат Божиите намерения. За онези обаче, чието състояние не е добро, това се превръща в причина да не се стремят към Бог и в причина да не посещават събрания или да не ядат и пият Божието слово. В Божието дело, без значение какво прави Той или какви промени предизвиква, хората трябва да поддържат базовата линия на нормален духовен живот. Може би не си бил небрежен в този настоящ етап от духовния си живот, но все още не си спечелил много и не си пожънал голяма реколта. При такива обстоятелства, дори да се придържаш към духовния живот, сякаш следваш някакво правило, ти все пак трябва да спазваш правилата. Трябва да се придържаш към тези правила, за да не претърпиш загуби в живота си и за да удовлетвориш Божиите намерения. Ако духовният ти живот не е нормален, ти не можеш да разбереш настоящото Божие дело, а вместо това винаги чувстваш, че то е напълно несъвместимо с твоите собствени представи, и въпреки че желаеш да Го следваш, ти липсва вътрешен подтик. Така че, независимо от това какво прави Бог в момента, хората трябва да сътрудничат. Ако хората не сътрудничат, тогава Светият Дух не може да извърши Своето дело, а ако хората нямат сърце да сътрудничат, тогава едва ли ще могат да спечелят делото на Светия Дух. Ако искаш да имаш в себе си делото на Светия Дух и ако искаш да получиш Божието одобрение, тогава трябва да поддържаш първоначалната си отдаденост пред лицето на Бог. Сега не е необходимо да имаш по-дълбоко разбиране, по-висша теория или други подобни неща — всичко, което се изисква, е да поддържаш Божието слово върху първоначалната основа. Ако хората не си сътрудничат с Бог и не се стремят към по-дълбоко навлизане, тогава Бог ще им отнеме всички неща, които първоначално са били техни. Отвътре хората винаги търсят лесното и предпочитат да се наслаждават на това, което вече е налично. Те искат да получат Божиите обещания, без да плащат каквато и да било цена. Това са екстравагантните мисли, които човечеството си позволява. Да спечелиш самия живот, без да плащаш никаква цена — но дали някога нещо е било толкова лесно? Когато някой повярва в Бог и се стреми да навлезе в живота, и търси промяна в своя нрав, той трябва да плати цена и да постигне състояние, в което винаги ще следва Бог, независимо какво прави Той. Това е нещо, което хората трябва да направят. Дори ако следваш всичко това като правило, трябва винаги да го спазваш и независимо от това колко големи са изпитанията, не можеш да изоставиш нормалните си отношения с Бог. Трябва да можеш да се молиш, да поддържаш църковния си живот и никога да не изоставяш братята и сестрите си. Когато Бог те изпитва, трябва да продължаваш да търсиш истината. Това е минималното изискване за духовен живот. Винаги да имаш желание да търсиш и да се стремиш да сътрудничиш, като прилагаш цялата си енергия — може ли това да бъде направено? Ако хората приемат това за основа, те ще могат да постигнат осезание и навлизане в реалността. Лесно е да приемеш Божието слово, когато собственото ти състояние е нормално; при тези обстоятелства не ти се струва трудно да практикуваш истината и чувстваш, че Божието дело е велико. Но ако състоянието ти е лошо, колкото и велико да е Божието дело и колкото и красиво да говори някой, ти няма да обърнеш внимание. Когато състоянието на човек не е нормално, Бог не може да работи в него и той не може да постигне промяна в нрава си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)